/проповед/
Продължаваме да говорим за петте основополагащи принципа на Реформацията. Първите три бяха „само Писанието, само вяра и само благодат.“ Казахме, че Писанието е най-висшият авторитет за нашата вяра; че се спасяваме само чрез вяра в смъртта и възкресението на Божия Син, само по благодат, не чрез дела. Днес ще говорим за четвъртия принцип, само Христос (Solus Christus). Само Исус Христос е нашият Господ, Спасител и Цар.
Чували ли сте израза „всички пътища водят до Рим“? Използваме често тази метафора за да покажем, че за постигането на дадена цел може да има различни подходи. В разговор един човек казал, "Всички пътища водят до Рим". Някой шеговито отговорил, „Ако всички пътища водят до Рим, тогава как се излиза оттам?“
Подобно на тази метафора, много хора мислят, че всички религии водят до Бога. Но как е възможно това, когато те са толкова различни? Ако говорим за пътуване, ние смятаме, че е абсурдно да се твърди, че всички пътища водят до Варна, например. Или че всички полети водят до Рим.
Представи си следната ситуация. Отиваш в някоя туристическа агенция и казваш, „Искам да летя до Рим, какви полети можете да ми предложите?“ Служителката поглежда в компютъра и казва: „Има полет до Амстердам на 26 октомври от 7:00 ч. Ти питаш, „Отива ли до Рим?“ „Не, но в самолета предлагат много вкусна храна.“ Ти казваш, „Но аз трябва да отида в Рим.“ Тогава служителката отговаря: „В такъв случай ще ви предложа Луфтханза.“ „Луфтханза“ лети ли от Варна до Рим?“ „Не, но те се славят като компанията, чийто полети не закъсняват.“ Ти започваш да нервничиш и отсичаш: „Трябва ми компания, която лети до Рим.“
Служителката обидено възразява, „Но, господине, всички полети отиват до Рим.“
Как ще се почувстваш? Аз бих си помислил, че или ми се подиграват, или срещу мен е невменяем човек, затова бързо ще си изляза от агенцията. Защото всички здравомислещи хора знаят, че не всички пътища водят до Рим. Защо тогава много хора вярват, че всяка религия води до Бога?
Днес живеем във века на релативизма, в който единствената абсолютна истина за много хора е, че няма абсолютни истини. И когато ние, християните, заявим, че Исус е единственият път за спасение, с възмущение, насмешка или пренебрежение отхвърлят тази истина.
Когато преди 2000 г. Исус дойде, Той също беше посрещнат с възмущение, когато заяви: „Аз съм пътя, истината и живота и никой не дохожда до Отца освен чрез Мене.“ Само Христос води до Бога. Защо това твърдение продължава да разделя хората днес?
Една от причините е, че хората имат достъп до много информация и са привлечени от най-различни учения, философии и религии. И наистина, във всяка религия има зрънца истина. Проблемът е, че те са примесени с много неистини и полуистини. Вече казахме, че единствен авторитет за нас по въпросите на вярата е боговдъхновената Библия. Sola Scriptura. Бог ни говори чрез нея, за да ни каже, че Той самият изключва съществуването на други пътища до Себе Си освен Исус Христос. Уникалността на християнството се съдържа в уникалността на самия Исус.
Някой е казал: „Религиозните водачи на много религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа как да откриеш истината.“ Исус каза, „Аз съм истината.“ Религиите казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа пътя за спасение.“ Исус каза, „Аз съм пътя към вечен живот.“
Другите религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа как да бъдеш просветен.“ Исус каза, „Аз съм светлината на света.“ Другите религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа много врати, които водят към Бога.“ Исус каза, „Аз съм Вратата.“ И добавя, „Следвай Ме.“
Всяка друга религия се основава на дела, които хората вършат, за да спечелят милостта на Бога. Те дават милостиня, строят параклиси и чешми, ходят на поклонение в манастири, в Ерусалим или в Мека, целуват икони, избягват яденето на определени храни, медитират... Това са опити на хората да достигнат до Бога.
Но Исус Христос е Бог, който достига до нас, хората. Защо Исус Христос е единственият Спасител?
Първо, Исус Христос беше избран от Бога да бъде Спасител. 1 Петър 2:4 казва „...при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен“. Само Христос е избран от Бога.
Второ, Исус Христос е единственият, който дойде от небето и се върна там. „И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето.“ (Йоан 3:13)
Евреи 4:15 ни казва, че Той живя съвършен живот. „...имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“
По-нататък: Той е единствената жертва за грях. „...ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. (1 Йоан 2:2).
Само Той изпълни закона и пророците (Матей 5:17). Той е единственият човек, който победи завинаги смъртта (Евреи 2:14–15). Той е единственият посредник между Бог и човеците (1 Тимотей 2:5). Той е единственият човек, когото Бог е „превъзвиши ... над всяко друго име“ (Филипяни 2:9).
Само Христос. Solus Christus.
Самият Исус нарече себе си вратата към кошарата, хляба от небето, живата вода, възкресението и живота. И след това доказа думите си, като умря, беше погребан, и след три дни възкръсна и се яви на повече от 500 човека.
Апостолите също проповядваха истинността на възкресението. Петър каза, „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12)
Йоан уверява, „Пиша на вас, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.“ (1 Йоан 2:12) Никой освен Исус не може да прощава грехове.
В книгата „Обикновено християнство“ Клайв Стейпълс Луис пише: „Ако този, който го твърди (че прощава грехове) не е Бог, то наистина е толкова абсурдно, че чак е смешно. Всички можем да разберем как човек прощава обиди, насочени срещу него. Настъпиш ме и аз ти прощавам, откраднеш ми парите и аз ти прощавам. Но какво да мислим за човек, когото не са обрали или настъпили, и който обявява, че ти прощава, задето си настъпил другиго или си откраднал нечии пари?
Магарешка тъпота е най-мекото определение, което би трябвало да дадем за държанието му. И все пак Исус е постъпил точно така. Казал е на хората, че греховете им са простени и изобщо не се е посъветвал с другите, които безспорно са пострадали от техните грехове. Без всякакво колебание се е държал така, сякаш Той е най-силно засегнатата страна при всички постъпки.
Това има смисъл само ако Той наистина е Бог, Чиито закони се нарушават и Чиято любов се наранява с всеки грях. В устата на някой, който не е Бог, тези приказки биха свидетелствали за глупост и самомнение, ненадминати в световната история.“
Само Исус може да прощава грехове, защото Той наистина е Бог.
Никейският символ на вярата казва: „Вярвам в ... един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.“
А в символ-веруюто на нашата църква се казва: "Исус Христос – Той е Божият единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Него."
Вечният живот на небето е възможен само чрез Христос. „Това е вечен живот: да познаят Теб, единствения истинен Бог и Исус Христос, когото Ти изпрати.“ (Йоан 17:3) Solus Christus. Спасението е възможно само чрез Исус Христос. Вярваш ли в това?
Другите религии казват, „Прави“. Христос казва, „Направено е.“
Това разграничение личи ясно като сравним една притча, разказвана от Исус, с една история от будистката литература. И в двете истории се разказва за синове, които са се разбунтували и са напуснали дома, но след това са разбрали, че са сгрешили и са решили да се върнат и да се помирят със семействата си.
В будистката история блудният син трябва да работи като слуга години наред, за да плати за миналите си грешки. В библейската история блудният син е топло посрещнат от любящия си баща и получава незаслужена благодат и прошка. Всички останали религии казват, ти трябва да работиш за своето спасение; християнството казва - спасението е по благодат чрез вяра.
Между религиите има много други разлики. Християнството казва, че има един вечен, личностен и триединен Бог, който е създал вселената. Индуизмът казва, че всичко е бог. Ти си бог, аз съм бог, столът на който седиш е бог.Ислямът отрича, че Исус е Бог и че е умрял за нашите грехове. Буда може би не е вярвал в Бога! Всички тези твърдения не може да са истина едновременно.
Следователно, не е вярно, че религиите си приличат в главното. Както казва Рави Закарайъс, „В най-добрия случай, всички религии си приличат само привидно, но се различават в същността си.“
Може другите религии да предлагат мъдри мисли и полезни прозрения, но само Исус Христос като съвършения Божи Син е способен да предложи себе си като принос за грях. Никой друг религиозен водач дори не си е помислял да го направи.
Да, мнозина са твърдели, че са вторият Христос. Oт 18-ти век досега около 30 човека са се смятали за реинкарнация или второто идване на Христос. Но е нелогично да вярваме, че Бог ще отиде в единия край на земята и ще каже, „Ето един път, чрез който можете да се примирите с мене“. А после ще отиде от другата страна и ще каже, „Това е човекът, чрез когото може да се примирите с Мене.“ Бог не е шизофреник!
Бог промисли да ни даде път, по който да Го намерим и следваме и ни каза за този път по свръхестествен начин, като изпрати Исус Христос да влезе в човешката история.
Други казват, християнството е добра философия. Тя ни дава морала и етиката, които са необходими на човечеството, за да оцелеем.
Но, както казва Закарайъс, Исус Христос не дойде, за да направи лошите хора добри, а за да направи мъртвите хора живи. „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“ (Йоан 5:24)
Защо хората не искат да приемат, че Исус Христос е единственият път за спасение? Защо ни обвиняват в тесногръдие? Защото предпочитат да живеят в греха си, отколкото да признаят моралния си банкрут и да се променят. За това се иска сила на духа, доблест и мъжество.
Затова си измислят утешителни философии, които временно им вършат работа. Като тази, че няма абсолютна истина. Всичко е субективно. Аз вярвам в моя бог, ти вярваш в твоя бог, не е ли това чудесно!?
Когато се роди бебето на приятелско семейство, му се появи жълтеница. Това е често срещано заболяване след раждане. Причината е повишаването на билирубинът в кръвта на новороденото, което кара кожата му да пожълтява. Педиатърът им казва, че тази болест е опасна, но лечението е лесно. Достатъчно е да се облъчи с ултравиолетова светлина и това ще върне количеството билирубин в нормата.
Но моите приятели казват, „Това ни звучи прекалено лесно. Не може ли вместо това да намажем детето със сапун и да го потопим в белина? Ако го правим редовно, сигурно детето ще възвърне нормалния цвят на кожата си?“ Но докторът сигурно би казал, „Не, има само един начин да го излекувате.“
Те биха могли да отговорят, „Ами ако просто го игнорираме и се преструваме, че всичко е ОК? Жълтеницата е вашата истина, докторе, не нашата истина. И ако истински вярваме в това, нещата ще се оправят.“
Докторът би казал, „Вие поставяте в риск здравето на детето, ако направите това. Има само един начин да го излекувате. Колебаете се, защото изглежда прекалено лесно, но вижте дипломите, които висят на стената ми. Завършил съм варненския Медицински университет и съм използвал знанията си оттам, за да излекувам стотици бебета. Доверете ми се!“
Би ли някой обвинил тези родители, че са тесногръди, ако се доверят на доктора и се съгласят на единственото лечение, което ще излекува бебето им? Това не е тесногръдие, а рационално поведение, съобразяващо се с фактите.
Или приспособяваме нашите желания към истината, или приспособяваме истината към нашите желания. Ос Гинес
Всички ние сме болни от болестта наречена грях. Причината да се обърнем към Христос за нашето спасение е, че Той е великият Лекар, който притежава единственото лекарство. Можем да се опитваме да намажем греха си с добри дела, но това няма да помогне.
Можем да го игнорираме и да се надяваме, че ще изчезне, но и това няма да помогне. Само великият Лекар ни предлага лечение, което ще изтрие петното на нашия грях.
За да получим Божия дар на спасение ние трябва да гледаме само към Исус. Трябва да вярваме, че като умря на кръста, Исус плати за нашия грях. Да вярваме в Неговото възкресение. „А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват. (Рим. 3:22)
Мартин Лутер: „В живота си Христос е пример за това как да живеем. В смъртта си Той е жертва за нашите грехове. Във възкресението си Той е победител. Във възнесението си – Цар. В застъпничеството си –първосвещеник.“
Приятели, ние сме чули благата вест, че само Исус е пътят за спасение. Ако ти си тук и си чул това, предал ли си животът на Исус?
Eдин пастор проповядвал в църква. На края на богослужението един човек дошъл при него и казал, „Не ми хареса начина, по който говорихте за кръста. Мисля, че вместо да наблягате на смъртта на Христос, би било много по-добре да проповядвате за Исус като учител и пример за нас.
Проповедникът отговорил, „Ако представя Христос по този начин, ще искаш ли да го следваш?“ „Разбира се“, казал човека без ни най-малко да се съмнява. „Добре тогава – казал проповедника – нека направим първата стъпка. Той не извърши никакъв грях. Можеш ли да последваш неговия пример? Можеш ли да твърдиш това за себе си?“ Човекът се объркал и изненадал. „Е, не, признавам, че греша.“ Тогава пасторът отговорил, „Тогава най-голямата ти нужда е от Спасител, не от пример.“
Вярваш ли в Исус като Господ и Спасител? Готов ли си да отидеш при единствения Лекар, който може да изцели твоята болест, греха ти? Ако да, тогава вземи единствения полет, който отива до духовния Рим - новото небе и новата земя. Solus Christus.
Нека се помолим.
--
БПЦ "Нов живот" Варна
22.10.2017 г.
