Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Прости ни дълговете

 /проповед/

Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20 минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости ни нашите дългове.“

Когато се върнал при колата, намерил на нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“

Една учителка в неделното училище попитала децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“ Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“

Днес продължаваме с разглеждането на Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.

 Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“

 Два стиха по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Поне на повърхността не изглежда хората да се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за прошка.

Съвременната ню ейдж философия учи, че няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.

 Ето например какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“

С помощта на тези лъжеучители хората се опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага на човек да бъде освободен от вина.

В нашата молитва-модел, след като сме помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.

 Може би част от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва да прощаваме на всички винаги и за всичко.

Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Молитвата за прошка

Ако сме искрени, когато се молим с молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват греховете си. Но те грешат.

 1 Йоан 1:8-9 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.

Когато признаем нашата греховност, ние все едно казваме като Давид,

 Псалми 51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Трябва да помним, че това е „семейна молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.

Никой невярващ не получава опрощение въз основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.

 Как да прощаваме?

Когато сме изправени пред нуждата да простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.

Забележете, че Исус не каза на учениците да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези, които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите, могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Както казахме, тук не става въпрос че ще изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че Бог няма да ни прости, ако ние не простим?

Божието слово ни казва, че Бог е любов. Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?

Когато Исус казва, че Отец няма да ни прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.

Понякога ние извиняваме липсата на прошка у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си наранявал Бога!

 В Матей 18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите длъжници му дължи 17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.

Тогава този човек отива при един друг, който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи. Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.

Приятелите му отиват при царя и му казват какво е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“

Тогава гневният цар изпраща този да бъде измъчван, докато не му плати последната стотинка.

Нашият небесен Баща ни е простил огромен дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.

Бог иска ние да не държим сметка за зло (1 Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не е черта на зрелия християнин.

 Какво прави прошката?

Но какво да кажем за случаите, когато у отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят за нея.

Както казва американския епископ и автор Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

Освен че ни освобождава от затвора на горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.

Когато първите мисионери дошли в Алберта, Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун. Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на племето Черни крака убил неговия баща.

Маскипетун отишъл в селото, където живеел убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от прошката и милостта на индианския вожд.

Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“

А когато не искаме да простим?

 Един мъж казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал, „Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш, че си християнин.“

Това разтърсило другия. Той помислил малко и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека, който го бил наранил.

Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата да прощава, не притежава силата да обича.“

Когато Божията благодат влезе в сърцето ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме. В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е, че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.

Когато Джон Уесли служил като мисионер в Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не грешите.“

Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу мен.“

Когато ние откажем да простим тази част от Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те, Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с мен, Господи, както аз се отнасям към него.“

Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас

 Псалм 86:5 „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“

Бог е прощаващ и добър и иска ние да приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.

Холандката Кори тен Бум споделя своя опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла. Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“

Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност. И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“

В заключение, ние имаме нужда да бъдем простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема. Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.

Молитва.

__________________

10.10.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна