Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Къде е Бог, когато изпитвам гняв

/проповед/

След като прекарал 7 часа на дългата опашка за регистрация на автомобил в КАТ, един мъж трябвало да се отбие в магазина за детски играчки, за да купи подарък за рождения ден на сина си. Дошъл на касата и казал, „Избрах това – бейзболна бухалка“. „С карта или в брой“, попитала касиерката. „В брой!“ рязко отвърнал мъжът. След това се извинил, че е бил груб, след което казал, „Целият ми ден мина в чакане пред КАТ“. Жената попитала, „Да завия ли бухалката или се връщате там?“

Ако те попитам с кое чувство ти е най-трудно да се справиш, кое ще бъде то? Мисля, че повечето от вас ще кажат, че най-трудно и предизвикателно за вас във вашето ежедневие е да се справите с гнева. Трудно е, защото гневът избухва най-неочаквано и поради най-странните причини. Предизвикателно е, защото ако не се подходи правилно, гневът може да е много опасен и деструктивен.

Забелязвате ли, че хората са станали по-гневни отпреди? В Америка причина за 22% от разводите е насилие поради гняв. Вследствие на пристъпи на гняв стават много от убийствата в домашни условия.

Само преди няколко седмици до Археологическия музей във Варна един варненец жестоко убил човек, дошъл в града от Етрополе. Причината? Пререкание, избухнало минути преди това. Дори не се познавали.

Мога да намеря много такива примери в пресата, но няма нужда, защото вие сами виждате много гневни хора на улицата. Живеем в свят, който е полудял.

SLIDE Всъщност, още с раждането си ние идваме на този свят с викове и крясъци, и за много хора това не се променя много и след това.

Всеки се ядосва от време на време. Разликата е в това как се справяме с гнева.

Някои хора избухват, други потулват гнева, но и едните, и другите грешат.

Притчи 25:28 „Който не владее духа си, е като съборен град без стени.“

Библията казва, че е възможно да контролираш емоциите си. Хем да си добър, хем да се гневиш. Това е важно, защото неконтролираният гняв може да унищожи нашето свидетелство. Преди да се оставим на гнева, трябва да мислим какви биха били последствията, ако го оставим да вземе контрол.

Затова нека видим кой е Библейският метод за укротяване на гнева. Не за премахването му, но за справянето с него.

Ефесяни 4:26-27 „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“

Тези два стиха съдържат 4 важни принципни неща, които можем да използваме, за да укротяваме гнева си. Апостол Павел пише това писмо до църквата в Ефес, която е растяла като църква. Затова те са се нуждаели да се научат как да използват ресурсите, които имат в Христос.

В 4 глава Павел им казва как да израстват в зрялост и да живеят като последователи на Христос.

Първо, Павел казва, че ние трябва да признаем гнева си. „Гневете се.“ Това си е направо заповед! Гръцката дума „оргидзо“ е императив на гневя се. Но не е ли грешно да се гневим?

Не, не е грешно да се гневим. Бог също се гневи. На много места в Стария завет Бог изяви гнева си против греха. В Новия завет Исус се разгневи на фарисеите за това, че вместо да имат взаимоотношения с Бога, те имаха мъртва религия.

Каква е заповедта? Бог не ни заповядва да не се гневим, а да не съгрешаваме в гнева си. Много неправилно е да мислим, че по принцип е грешно да се гневим. Бог не забранява гневенето, Той казва, „Давайте, гневете се.“ Ние сме емоционални същества и Бог ни позволява да използваме чувствата си.

Както някой е казал, „Гневът е емоция, имплантирана от Бог в нас. Като съюзник на инстинкта ни за добро, той е предназначен да бъде използван за градивни духовни цели. Човек, който не може да чувства гняв срещу злото е човек, който няма ентусиазъм да върши добро. Ако не можеш да мразиш злото, много съмнително е дали наистина обичаш праведността.“

Ние не искаме да си признаем, че сме гневни понякога, защото се чувстваме виновни за това.

Казваме, „Не крещя, не се ядосвам!“, а вените ни изпъкнали, чак ще хвръкнат.

Първото нещо, което трябва да направим, за да укротим гнева си, е да признаем, че сме се ядосали. Второто предписание е да разбираме гнева си.

Разбери разликата между грешен гняв и праведен гняв. Между гняв, който помага и гняв, който наранява. Как да определим дали гневът ни е грешен или праведен? Като установим причината, която ни е накарала да се ядосаме.

Аристотел е казал: „Всеки може да се ядоса, но да се ядоса на правилния човек, до правилната степен, на правилното време, за правилната цел и по правилния начин – това не е лесно.“

Запитай се, защо се ядосах? Може да има най-различни причини:

Ядосваме се, когато сме наранени емоционално или физически. Например, когато нещо съживява спомена от отминала емоционална болка. Много често човек, който лесно се гневи дълбоко в себе си е наранен от нещо, което се е случило в миналото и не е простил.

Понякога нашият гняв е насочен срещу хора, които обичаме, макар и не те да са го причинили.

Представете си следната ситуация. Шеф вика работник и му се накарва за някакъв проблем в работата. Работникът мисли, че шефът греши и в него се надига гняв. Но тъй като се страхува да не загуби работата си, той потиска гнева си и си отива. Съпругата (която не знае какво се е случило) го поздравява на вратата с усмивка, но мъжът, все още ядосан, само изръмжава нещо. Жената има две възможности – може да изръмжи обратно или може да го преглътне. Тя избира да го преглътне.

Точно тогава влиза техният тийнейджър и майката си го изкарва на него, като му се развиква за нещо, за което намира причина да се хване. Синът на свой ред преглъща, докато по-късно излива помията върху по-малкия си брат, той на малката си сестричка, а тя на своята кукла, като ядосана ѝ откъсва главата.

Ако някой ти се ядоса без причина, най-вероятно причината е другаде и е по-дълбока.

Mоже да сме ядосани, защото сме имали лош ден. На работа сме получили предизвестие, дошла е сметката за ток, счупил се е телефонът ни, загубили сме си портфейла, някой ни е нагрубил във фейсбук, децата плачат вкъщи...

Задай си въпроса: Ако се гневя това ще подобри ли ситуацията? Ако не можеш да я промениш, защо да се ядосваш? Или я оправи или я забрави.

Когато губиш самоконтрол винаги губиш.

Някой е казал: „Когато оставяш гневът ти да полети свободно, рядко се приземяваш безопасно.“

Запитай се: Струва ли си наистина да се безпокоя за това? Днес живеем в култура, която е забравила какво значи истинска криза. Ядосваме се за дреболии – някой ни отрязал пътя с колата, детето оставило чешмата да върви, пропуснали сме да гледаме любимото си предаване. Това не са причини за ядрена реакция.

Знаете ли, че водата не навсякъде кипи при 100 градуса по целзий? На по-висока надморска височина температурата на кипене намалява. На Еверест например водата кипи при 68 градуса. Това е така, защото атмосферното налягане там е по-ниско.

По същия начин точката на кипене при различните хора е различна. Зависи доколко подвластен си на културното налягане.

Гневът е избор. Ние се гневим, защото решаваме да го направим. Някой ще каже, „Ти не разбираш, аз просто не мога да го контролирам. Избухвам и след това всичко е свършило.“ И бомбата избухва и след това всичко е свършило. Но помислете за отнетия живот и разрушенията, които една бомба може да причини.

Ти можеш да контролираш гнева. Доказателство за това е, че когато се караш с някого и телефонът звънне, можеш веднага да вдигнеш и да си промениш гласа.

Дотук казахме, че е нужно да признаем, че сме ядосани (гневете се) и да разберем каква е причината за гнева ни (но без да съгрешавате). И на трето място, след като сме направили това, да направим и следващата крачка, да укротим гнева си:

„слънцето да не залезе в разгневяването ви“.

Сега, някой може да попита, а ако съм в Норвегия по време на белите нощи? Там слънцето не залязва дълго. Преди години бяхме на лидерско обучение в Норвегия и наблюдавахме този феномен. Това означава ли, че норвежците могат дни наред да не обръщат внимание на гнева си? J

Божието слово ни заповядва да не си лягаме без да сме разрешили конфликта. Иначе ядосването ще премине в обида, а това е грях. Не отлагай разрешаването на въпроса, направи го бързо. Справяйте се с гнева си своевременно, преди края на деня. Това е правило, което всяко семейство трябва да практикува.

На всичкото отгоре, гневът влияе лошо на физическото ти здраве. Учените са установили, че гневливите хора страдат от засилена дейност на надбъбречната жлеза, повишена телесна температура, увеличена захар и ускорен пулс. Всичко това води до загуба на сън, високо кръвно налягане, депресия и други болести.

Ако не се справиш навреме с гнева си, всичко това остава като токсичен отпадък в тялото ти.

„Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“

И накрая, ап. Павел казва на ефесяните, „нито давайте място на дявола.“

Четвъртият принцип е, контролирай гнева си. Не давай на дявола възможност да те контролира, ти го контролирай. Как да контролираме гнева си?

Като сме били малки нашите родители са ни учели как да пресичаме улицата. Обикновено родителите казват три неща: огледай се наляво; огледай се надясно; ако няма коли, премини отсреща. Три практични неща за пресичане на улица.

Ето три практични съвета за контролиране на гнева:

Първо, спри и помисли, преди да говориш.

Когато сме ядосани, казваме неща, които не можем да върнем. Затова, не бързай да отговаряш. Бъди бърз да слушаш, но бавен да говориш. Някой беше казал, че острият език е най-бързият начин да си прережеш гърлото.

Притчи 15:1 „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“

Второ, погледни на ситуацията през Божиите очи. Гневът е временна лудост, която замъглява погледа ни. Ако погледнем през Божиите очи, често виждаме че просто не си струва да се гневим. В Библията е използвана думата „претърпяване“.

Колосяни 3:13 „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“

Tрето, изслушвай тези, които са те ядосали. В повечето случаи хората, които са гневливи страдат и не знаят как да ни го кажат. Гневният човек е страдащ човек. Изслушвайте се един друг.

Яков 1:19 „нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.“ Да не забравяме – Бог ни е дал две уши, но една уста.

В книгата на Малкълм Смит „Как да се справим“ той ни показва с тази илюстрация как да оставим Бог да се справи с нашия гняв.

„Срещите ми с гнева преди Христос да влезе в живота ми не бяха толкова приятни преживявания. Когато възникнеше ситуация, в която се ядосам и трябваше да реша какво да предприема, виках моя управителен съвет, които винаги ме съветваха какво решение да взема и заедно формулирахме как да откликна на проблема. През годините бяха станал напълно зависим от тях и винаги се съгласявах с тяхното решение. На срещите ни чувствах, че нямам някаква власт или глас по въпросите, за които гласувахме. Веднага след началото на събранието те вземаха нещата в свои ръце и аз се превръщах в зрител на целия спектакъл.

Отдясно на мен седеше г-жа Емоция, и о, какъв вълнуващ член на управителния съвет беше тя. Емоцията не можеше да седи на едно място. Никога не знаех как ще реагира на обсъждания проблем. До нея седеше г-н Чувствов.

Той и Емоция бяха развили истинско приятелство и бяха станали неразделни. Решенията на Чувствов зависеха от това как се чувстваше той в момента. Дори по време на съвещанието той се променяше неколкократно.

До Чувствов седеше Паметов. Той имаше лошия навик винаги да напомня миналото и да го свързва с обсъждания проблем. Паметов беше добър в напомнянето на отминали беди. Негов любим израз беше, „Не помните ли...?“

До Паметов седеше Въображенски и той беше очарователен. Никой не можеше да развие един сценарий както него. На всяко събрание той представяше луди идеи. Никога не се занимаваше с фактите, по-скоро се интересуваше от това „какво може да стане“.

Неговите описания на това, „което може да стане“ наистина влияеха на Емоция и Чувствов. Паметов рисуваше пред нас картини от отминали бедствия, докато Въображенски рисуваше картини на възможни бедствия в бъдеще. Паметов и Въображенски се допълваха и бяха добри приятели.

До Въображенски седеше Разумов. Той изглеждаше самотен в групата и винаги се държеше настрана. Винаги анализираше, претегляше нещата, оглеждаше „за“ и „против“ при всяко решение. Макар и да участваше в събранията, никога не предложи решение, което да е приемливо от другите. Разумов не беше толкова вълнуващ колкото Емоция и Чувствов, нито толкова колоритен колкото Паметов и Въображенски.

На събранието Гневен взема думата и обяснява кризата, пред която сме изправени. Кучето на съседа го е направило отново. За втори път е вършило поразии в двора ми тази седмица. Гневен призовава към решение на проблема. Първият път беше доста лошо, но сега чашата е преляла. Време е за действие.

Докато говори Гневен, управителният съвет се оживява. Емоция се разгорещява, удря с юмрук по масата и призовава към действия. Чувствов е станал от стола и закрачва бързо напред-назад из стаята. Въображенски изсумтява, „Сега виждам накъде отиват работите.“ Паметов само изсъсква, „Мале, помня кога за последен път се случи нещо такова.“ Разумов само седи и казва, „Нещо трябва да се направи, но нека първо погледнем от всеки ъгъл. Нека изследваме случая. Да погледнем от двете страни.“

Цари пълен хаос. Винаги е така, когато е замесен Гневен. „Разстреляйте кучето!“ „Разстреляйте собственика!“ Нека им покажем колко сме гневни на тази ситуация. Гневен вика, „Да си го върнем – искам удовлетворение.“ Целият управителен съвет вика, „Нека им покажем.“ „Нека им покажем.“

Преди Христос да дойде в живота ми, бих следвал съвета на управителния съвет да си го върна. Бих се оставил гнева ми да определя поведението ми. Но сега, когато вече съм християнин, откликвам различно на гнева. Като вярващ съм прибавил нов член към управителния съвет, който ръководи решенията ми. Новият член ми показа, че Божието желание е аз да не реагирам на капризите на гнева, но да бъда действен човек, който може да контролира постъпките си и да инициира правилен отклик на всяка ситуация.

Така че, преди да откликна по някакъв начин на искането на Гневен да си отмъстят за това, което кучето на съседа ми е направило, аз представям Святия Дух на срещата на управителния съвет. И как само се отразява Неговото присъствие на тези кризи с гнева, които възникват! Когато го помолим да адресира проблемите, съм забелязал че Емоция вече не се вълнува. Чувствов не се разхожда като побъркан. Паметов не ни натяква миналото. Въображенски не рисува сцени на бедствие за бъдещето. Разумов въздиша с облекчение и казва, „Най-накрая ще бъде направено нещо разумно.“

Обвиненията на Гневен вече могат да бъдат контролирани.

Като вярващ виждам, че когато слушам съветите на Божието слово и водителството на Святия Дух, аз поемам контрол над гнева и той вече не ме контролира. Вече не се страхувам от него и от моя отклик на него.

Подобно на Христос, аз избирам да правя това, което е правилно, без значение какво ми диктуват моите емоции и чувства и какво другите ме карат да правя.

Неконтролираният гняв може да унищожи нашето свидетелство. Той е заразителен. Затова трябва да мислим какви биха били последствията, ако го оставим да вземе контрол.

Гневът е нещо, което не можем да избегнем, но което можем да се научим да контролираме.

Как мога да се справя с гнева си? Като призная, че съм гневен, като се науча да различа добрия от неправедния гняв, като разрешавам конфликтите бързо и упражнявам контрол. Исус може да изцели раните ти и да ти даде сила над твоите слабости.

Молитва

____________________

21.08.2022 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Прости ни дълговете

 /проповед/

Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20 минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости ни нашите дългове.“

Когато се върнал при колата, намерил на нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“

Една учителка в неделното училище попитала децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“ Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“

Днес продължаваме с разглеждането на Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.

 Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“

 Два стиха по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Поне на повърхността не изглежда хората да се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за прошка.

Съвременната ню ейдж философия учи, че няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.

 Ето например какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“

С помощта на тези лъжеучители хората се опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага на човек да бъде освободен от вина.

В нашата молитва-модел, след като сме помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.

 Може би част от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва да прощаваме на всички винаги и за всичко.

Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Молитвата за прошка

Ако сме искрени, когато се молим с молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват греховете си. Но те грешат.

 1 Йоан 1:8-9 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.

Когато признаем нашата греховност, ние все едно казваме като Давид,

 Псалми 51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Трябва да помним, че това е „семейна молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.

Никой невярващ не получава опрощение въз основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.

 Как да прощаваме?

Когато сме изправени пред нуждата да простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.

Забележете, че Исус не каза на учениците да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези, които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите, могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Както казахме, тук не става въпрос че ще изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че Бог няма да ни прости, ако ние не простим?

Божието слово ни казва, че Бог е любов. Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?

Когато Исус казва, че Отец няма да ни прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.

Понякога ние извиняваме липсата на прошка у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си наранявал Бога!

 В Матей 18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите длъжници му дължи 17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.

Тогава този човек отива при един друг, който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи. Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.

Приятелите му отиват при царя и му казват какво е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“

Тогава гневният цар изпраща този да бъде измъчван, докато не му плати последната стотинка.

Нашият небесен Баща ни е простил огромен дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.

Бог иска ние да не държим сметка за зло (1 Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не е черта на зрелия християнин.

 Какво прави прошката?

Но какво да кажем за случаите, когато у отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят за нея.

Както казва американския епископ и автор Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

Освен че ни освобождава от затвора на горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.

Когато първите мисионери дошли в Алберта, Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун. Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на племето Черни крака убил неговия баща.

Маскипетун отишъл в селото, където живеел убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от прошката и милостта на индианския вожд.

Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“

А когато не искаме да простим?

 Един мъж казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал, „Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш, че си християнин.“

Това разтърсило другия. Той помислил малко и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека, който го бил наранил.

Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата да прощава, не притежава силата да обича.“

Когато Божията благодат влезе в сърцето ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме. В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е, че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.

Когато Джон Уесли служил като мисионер в Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не грешите.“

Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу мен.“

Когато ние откажем да простим тази част от Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те, Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с мен, Господи, както аз се отнасям към него.“

Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас

 Псалм 86:5 „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“

Бог е прощаващ и добър и иска ние да приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.

Холандката Кори тен Бум споделя своя опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла. Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“

Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност. И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“

В заключение, ние имаме нужда да бъдем простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема. Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.

Молитва.

__________________

10.10.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Божието прибежище от омразата и гнева (Притчи 10:29)

 /проповед/

Някои хора си мислят, че нямат нужда да четат Библията, защото са вече много мъдри. Други са природни интелигентни и съобразителни, но това също не е мъдрост.

Една жена приготвяла бухти и двамата ѝ малки сина се скарали кой да вземе първата. Баща им, който бил вярващ, ги чул и решил да им предаде урок по морал. Казал им, „Ако Исус беше тук, той щеше да каже, нека брат ми да изяде първата бухта. Аз мога да чакам.“ По-голямото момче се обърнало към братчето си и казало, „Ти ще играеш Исус“.

Съобразителността е важна, но още по-важно е като християни да се стремим към Божията мъдрост. Затова продължаваме с поредицата „Мъдрост за всеки ден“ върху Притчи.

Говорихме за това, че имаме нужда да уповаваме на Бога във всичко, за това как да пазим сърцето си чисто от мръсотията на този свят, защо Бог иска да сме верни на своя съпруг или съпруга, за капана на греха и как да се предпазим от него, за нуждата ни от това да влезем и да живеем в дома на Мъдростта, която е Исус Христос.

А последният път говорихме за това, че Христос е също нашата праведност и всичко друго извън животворни взаимоотношения с Него е равносилно на духовна смърт.

И тогава казахме, че от Притчи 10 глава започва нов раздел в книгата, който се състои от събрани притчи и поговорки, които е трудно да свържем смислово. Все пак, при някои от тях можем да кажем, че са групирани по две или три в обща смислова връзка.

Днес продължаваме с разглеждането на 10 глава.

Както неведнъж сме казвали досега, мъдростта може да се намери на различни места. Но най-добрата мъдрост идва от Бога или от Божиите люде. В Америка църквите имат големи табели, на които обичат да слагат интересни послания. Ето някои надписи от табели на църкви:

Истинската свобода се намира в празния гроб.

Къде ще прекараш вечността – в отделението за пушачи или в това за непушачи?

Малко вероятно е да намалят заплатата за греха.

Не чакай катафалката да те отведе в църквата.

Ако не се харесваш така, както си роден, опитай да се новородиш.

Бог ме прави човека, който кучето ми вече мисли, че съм.

Ние използваме тиксо, за да поправим всичко. Бог използва гвоздеи.

Чудно нещо са хората. Мислят, че Бог е мъртъв, Елвис – жив.

Дяволът може да подклажда огъня, но Бог контролира термостата.

Молитвата е безжичен достъп до Бога без такса за роуминг.

Нужна е много вяра, за да си атеист.

Титаник беше построен от специалисти. Ноевият ковчег беше построен от аматьори.

Тези църковни знаци са остроумни и съдържат голяма доза мъдрост. Но, както вече видяхме, Божията мъдрост е най-добрата. Днес ще говорим за още 3 бисера от съкровищницата с Божия мъдрост. Първо, омразата повдига раздори. Второ, думите могат да благославят или да нараняват. И трето, Бог е прибежище.

1.     Омразата повдига раздори.

Притчи 10:12 „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки.“

Какво е омразата? Според речника омразата е силна враждебност, обикновено произлизаща от страх, гняв или нараненост; крайна неприязън или отвращение, антипатия.

Майка карала колата с малкия си син в нея. По едно време той попитал, „Мамо, защо идиотите с колите излизат само когато татко кара?“

Изблиците на гняв често ни карат да изпитваме омраза, а понякога имат тежки последствия.

Таксиметров шофьор беше намушкан с нож от колега в центъра на Бургас, след жесток скандал. До кървавия инцидент се стигнало заради спор за място на стоянката на такситата. Спорът кой да заеме последните два метра прераснал в грозна свада. В разгара на скандала единият шофьор извадил нож и замахнал с него към колегата си. Нападнатият вдигнал ръце, за да предпази лицето си и острието се нанизало в лявата му ръка. Трябвало да се намеси полицията, за да ги разтърват. 

Защо се е случило това? Поради неконтролиран гняв, примесен с доза омраза. Понякога чуваме някой да каже, „Мразя, когато хората карат като луди.“ Или „Мразя когато някой говори гръмогласно по телефона си на обществено място.“ И като казват това, често омразата е насочена към човека, не просто към провинението му.

Омразата и гневът често причиняват раздори, които имат сериозни последствия.

Спомняте ли си Аман от книгата Естир? Той построи бесилка, на която да обеси своя враг Мардохей. Рано сутринта минувачите в Шушан видяха на бесилка да се поклаща едно тяло, а около него вече да се събират лешояди. Но това не беше тялото на Мардохей, за когото Аман беше вдигнал бесилката, а тялото на самия Аман.

Той стана жертва на собствените си омраза и отмъщение. Това поклащащо се тяло с лешояди около него представляваше една ужасна и отвратителна гледка. Но е добре да се спрем и да погледнем към него, защото във всеки от нас лежи един потенциален Аман.

На 5 ноември 2016 г. Иван Николов нахлува в дома на 77-годишния Асен и Василка Илиеви и убива хладнокръвно и двамата с нож. Осъден е на 30 години лишаване от свобода. Убил ги е само за това, че са роми. Той мразел ромите!

Дяволът е убиец и работи в света.

Ефесяни 4:26-27 „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“

Възмущение срещу богохулни думи или неморално поведение е праведен гняв. Но гняв, който води до съгрешаване може да е причинен от омраза. Трябва да го укротим преди да е излязал от контрол и дяволът да е поел контрол над него.

Яков 1:19-21 „Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.“

Навремето ФСБ пееха, „Високо, високо, високо. Високо застани. Над завист и обида, над дребните сплетни.“ Хубаво пожелание, но невъзможно, ако разчитаме само на себе си.

Единственият начин да преодолееш гнева, който води до всякаква морална нечистота е да приемеш в сърцето си Божието слово. Ние трябва да позволим на Божието слово да се вселява богато в сърцето ни, за да не съгрешаваме срещу Бога и срещу хората. Ако трябва да мразим нещо, то е греха и злото, не хората.

Амос 5:15 „Мразете злото, обичайте доброто...“

Римляни 12:9 „Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто.“

Юда 1:22-23 „И към едни, които са в съмнение, бъдете милостиви; 23 други спасявайте, като ги изтръгвате от огъня; а към други показвайте милост със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.“ Мразете греха, обичайте грешника.

Големият евангелизатор Дуайт Муди временно бил извикан да проповядва в друг град и оставил един млад английски проповедник на име Хенри Муурхаус да проповядва в негово отсъствие. След като се върнал от пътуването си той попитал жена си, „Е, как беше младият проповедник?“ „А – казала тя – той е по-добър проповедник от теб. Казва на грешниците, че Бог ги обича.“ „Той греши – казал Муди – Бог не обича грешниците.“ „Е – казала тя – иди да го чуеш.“ „Той още ли проповядва?“ „Да, той проповядва вече цяла седмица и все върху един стих, Йоан 3:16“.

Когато Муди отишъл на събранието, Муурхаус се изправил и казал, „Търсех в цялата Библия текст, и мисля че просто ще говорим още веднъж върху Йоан 3:16.“

Муди винаги свидетелствал, че онази вечер за пръв път разбрал благата вест и Божията любов. Помислете какво е означавало за живота на Муди и за живота на десетките хиляди, достигнати чрез неговото служение, да разберат, че Бог обича грешниците.

Бог мрази греха, но обича грешника.

1 Петър 4:8 „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“

Първо, омразата повдига раздори. Второ...

2.     Думите могат да благословят или да наранят.

Притчи 10:19-21 „В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен. 20 Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.“

Един мъж искал да докаже на жена си, че жените говорят повече от мъжете. Показал ѝ изследване, според което мъжете използват около 10000 думи на ден, а жените – 20000. Жена му помислила малко. След това му казала, че жените използват два пъти повече думи, защото трябва да повтарят всичко, което казват. Мъжът ѝ я погледнал изумен и казал: „Какво?“

Повечето от нас използват твърде много думи. Което означава, че говорим твърде много. Колко пъти след среща с някого си си казвал, „Не трябваше да говоря толкова много.“ Проблемът е, че имаме толкова много да си кажем, че е трудно да не говорим.

То е ясно, че колкото повече говорим, толкова повече сме склонни да казваме неща, които не бива да казваме. В многото говорене грехът е неизбежен.

Яков 3:2 „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

Един превод на този стих гласи: „Всички ние правим много грешки. Ако хората никога не казват нищо погрешно, щяха да са съвършени и да контролират цялото си тяло.“ Може би не съвършени, но близко до съвършени.

Затова едно от уменията, които родителите трябва да предадат на децата си е да си държат езика зад зъбите. Някои не могат да се научат цял живот. Докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали. J

1 Солунци 5:11 „Затова насърчавайте се един друг, както и правите.“

Ние трябва да говорим думи, които насърчават и изграждат хората, а не думи които събарят хората. Както някой е казал, „Ако не можеш да кажеш нещо добро, тогава по-добре не казвай нищо.“

„Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.“ (ст.20,21)

Как да говорим думи, които изграждат и благославят хората, вместо да ги нараняват?

Дай си сметка, че от онова, което препълва сърцето, говорят устата. (Матей 12:34)

Ако имаме проблем с говоренето, това означава че имаме проблем със сърцето. Трябва да позволим на Господа да оперира нашето сърце. Ако имаме проблем с езика, трябва да се молим Бог да промени сърцето ни, да ни изпълни с Духа си, за да можем да говорим мъдро и насърчително.

Второ, можем да се упражняваме да говорим насърчителни думи. С упражнения всичко се постига. Нужно е да работиш върху себе си. Това се отнася както за спортистите и учениците, така и за говоренето.

В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен. 20 Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.

Дотук казахме, че омразата повдига раздори, и думите могат или да благословят, или да наранят, затова трябва да се стремим думите ни да изграждат. Трето,

3.     Бог е прибежище.

Притчи 10:29,30 „Пътят Господен е крепост за непорочния и съсипване за онези, които вършат беззаконие. 30 Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята.“

Айнщайн избягал от нацистка Германия и потърсил политическо убежище в Америка. Закупил малка двуетажна къща недалеч от университета Принстън и там заел позицията на професор по теоретична физика. Обсъждал с известните си гости всякакви въпроси – от физика до религия и човешки права. Много от великите идеи, които са повлияли на съвременния свят са се родили зад зелените кепенци на тази малка скромна къщичка.

Но Айнщайн имал още един чест посетител в дома си. Тя не била физик или световен лидер. Била десетгодишно момиченце на име Еми. Еми чула, че един много любезен мъж, който знае много за математиката, се е нанесъл в квартала. Понеже изпитвала трудности с аритметиката в пети клас, тя решила да посети този човек и да види дали той може да ѝ помогне. Айнщайн бил много отзивчив и ѝ обяснил всичко, за да може да го разбере лесно. Освен това ѝ казал, че може да идва винаги, когато има нужда от помощ.

След няколко седмици майката на Еми научила от съседка, че дъщеря ѝ често влиза в дома на световно известния физик. Когато попитала Еми за това, момиченцето признало, че е така. „Защо, Еми!“, извикала майка ѝ. „Професор Айнщайн е много известен човек! Времето му е много ценно! Той не може да се разсейва с проблемите на едно малко момиченце.“

Тогава майката на Еми изтичала до къщата на Айнщайн и почукала на вратата. Когато той отворил, тя започнала да заеква при вида на известното лице, любезните очи и гривата от разрошена бяла коса. След няколко секунди, Айнщайн разбрал. „А, мисля че разбирам. Вие сте майката на Еми, нали?“ „Да – казала тя – толкова съжалявам, че тя идва и ви досажда.“

„Да ми досажда? Не, - усмихнал се той. „Когато едно дете учи с такова желание, за мен е радост да ѝ помогна! Моля не спирайте Еми да идва при мен с училищните си задачи. Тя е добре дошла в този дом винаги.“

Айнщайн получил убежище в Америка, а това малко момиченце намерило прибежище при Айнщайн. Била добре дошла по всяко време.

По същия начин Бог казва на нас: „Вие сте добре дошли в моя дом по всяко време.“

Псалми 9:9 „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.“

Матей 11:28 „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“

Когато отидем в дома на Бога, там намираме прибежище от всичко, включително от гнева и омразата.

Един милионер бил отвлечен и държан за откуп. Седем месеца по-късно тялото му било намерено в гората. Бил застрелян. Синът му тогава бил на 15 години. Той загубил не само баща си, но и най-добрият си приятел.

Убиецът бил открит и осъден. Години наред синът на милионера мразел извършителя на убийството. Петнадесет години по-късно синът станал християнин. Но омразата му към убиеца на баща му го изгаряла. Той знаел, че трябва да прости на убиеца както Исус Христос е простил на него. Затова посетил затвора, където той излежавал присъдата си, за да говори с него.

Но затворникът отказал да се срещне с него. Затова синът му оставил една Библия със следния надпис: „Дойдох, за да те видя днес и съжалявам, че не можахме да се срещнем. Като християнин съм призован от нашия Господ и Спасител Исус Христос да прощавам. Прощавам ти и те моля да ми простиш за омразата, която таях в сърцето си към теб.“ По-късно той признал: „Изпитвам такава любов към този човек, каквато само Исус Христос може да вложи в сърцето ми.“

Бог може да ни научи как да преодолеем омразата и гнева, и да простим и на най-големия си враг. Той може да ни даде думи, които да изграждат и насърчават, вместо да събарят. Той може да ни бъде наше прибежище. Амин.