Преди да се е родил Авраам, Аз съм

/проповед/

/Какво е християнската вяра?/

На кого си се метнал?

Когато се роди нашето трето внуче Ема, приятелите ни започнаха веднага да изказват мнение на кого прилича повече – на майка си или на баща си. Още като се роди едно бебе всеки започва да си дава мнението на кого прилича. Казват, „взел е очите на майка си“. Или, „тя има характера на баща си.“ A някои бебета приличат на известни личности. (Дани Девито)

Повечето от нас цял живот се опитват да не са като родителите си, но неизбежно приличаме на тях по някои от нещата, които правим или казваме.

В днешния пасаж ще стане дума за това на кого приличат участниците в него и кой е техният родител. Вече говорихме за твърденията на Исус „Аз съм Хлябът на живота“ и „Аз съм светлината на света.“ Така стигаме до третата проповед от поредицата „Великият Аз съм“.

Днес ще говорим за едно от твърденията „Аз съм“ на Исус, което обикновено не се включва в тази поредица. Oбикновено говорим за 7 твърдения „Аз съм“. Но днешното твърдение е всъщност осмото, което много коментатори добавят към списъка. Ние ще го разгледаме като трето поред.

Всички други твърдения започват с думите „Его eйми“ (Ego Eimi) – Аз съм... хляба на живота, Аз съм светлината на света, Аз съм възкресението и живота, Аз съм лозата и т.н. Но в този случай изявлението завършва с думите „Его ейми“ (Аз съм). Това изявление Исус прави пред фарисеите, когато казва „Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Затова мисля, това изявление трябва да се включва в списъка с другите твърдения „Аз съм“, Всъщност, това е най-драматичното твърдение от всички. И за да усетим драматизма на тази декларация, нека обърнем на Йоан 8 гл. Ще разгледаме стихове 31-58.

Това е един доста разгорещен дебат между фарисеите и Исус. Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Християнска вяра не е национална принадлежност.

Йоан 8:31-33 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

Очевидно сред тези новоповярвали е имало и някои религиозни водачи. И когато Исус прави това твърдение, те не казват, „Ами това е чудесно, кажи нещо повече за това как можем да бъдем свободни, като вярваме в учението Ти?“ Не, те отговарят, че са потомци на Авраам и никога не са били слуги на някого (ст. 33).

Разбира се, това не е вярно. В историята си евреите са били поробени и окупирани от няколко империи – Египет, Асирия, Вавилон, Медо-Персия, Гърция и Рим. Но по-важното е, че за тях спасението им зависи не от Божията благодат или дори не от моралното им поведение, а от потеклото им.

Според някои автори те са вярвали, че Авраам е бил толкова благочестив, че натрупаното от него съкровище от заслуги ще стигне и за тях да получат праведността, от която се нуждаят. Щом са Авраамови чеда, те не могат да бъдат изгубени!

И днес много българи смятат, че щом са се родили в православна страна и от православни родители, те са православни християни. Toва означава ли, че родените в мюсюлмански, индуистки и будистки страни нямат никакъв шанс да станат християни!?

Това би било доста несправедливо от страна на Бог! Но ние знаем, че точно обратното е вярно. Той ни е оставил Великото поръчение, с което ни заповядва „идете и правете ученици от всички народи.“

Истината е, че България не винаги е била православна страна. Християнството по нашите земи се е появило в една езическа (политеистична) култура, силно враждебна на твърденията на Исус Христос. Цели три века християните са били преследвани и подложени на вълни на гонения от римските императори.

От съчиненията на презвитер Козма и Константин Преславски, а и от някои византийски извори разбираме, че преди да приемат християнството, българите са правели човешки жертвоприношения, покланяли са се на идоли и са имали оргиастични обреди, присъщи повече на политеистична религия. Някои наши царе дори са се гордеели с това, че са пиели вино от черепа на врага си.

Да си българин не означава, че си християнин!

Нека не забравяме също, че макар и нашите прадеди да са били християнизирани, след 45 години войнстващ атеизъм вярата на българите днес е под въпрос.

Мнозина подценяват промените, настъпили с установяването на комунистическата диктатура у нас преди 80 години. Един пример от Китай може да хвърли светлина и върху отношението към християните в комунистическа България.

Една 82-годишна християнка от Хонк-конг разказвала за живота си в Китай, като използвала думата, с която комунистите описвали тяхната революция – „освобождение“. Попитали я,

-        Когато беше в Китай, беше ли свободна да се събираш с други християни за поклонение?“

-        О, не – отговорила тя – от освобождението на никого не е позволено да се събира на църковни служби.

-        Но сигурно сте можели да се събирате в малки групи и да дискутирате християнската вяра?

-        Не, не можехме – отговорила жената – от освобождението всички такива събрания са забранени.

-        Можеше ли да четеш Библията?

-        От освобождението никой не може да чете Библията.

Подобно е положението и на българските вярващи по време на комунизма. Следователно, вярата на хората зависи от много фактори. Виждаме, че националната принадлежност и произход, макар и да влияят върху вярата, не ги предопределят.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа нещо във връзка с развихрилия се дебат напоследък: Това, че можеш да рецитираш „Аз съм българче“ е хубаво – добре е човек да знае своя род, език, национална идентичност и история. Но това не те прави християнин.

Между другото, през 1947 г. комунистите забраняват това стихотворение и свалят от учебната програма всички стихове на Вазов, а той е обявен за шовинист и буржоа. Но малко преди да се въведе промяната в програмата, през 1948 г. Вазов е спасен от излязла монография на академик Державин, в която той го нарича „велик народен поет на България.“ Тази внезапна промяна на 180 градуса под давление на Москва е характерна за комунистите.

И слава Богу, „Аз съм българче“ и днес се изучава в училище. Но това няма нищо общо с твоята вяра. Даже да го знаеш наизуст, това пак не те прави християнин. Да си християнин е много повече от национална принадлежност.

2.     Християнската вяра е подкрепена от дела.

Затова Исус казва на фарисеите,

Йоан 8:37-39 „Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.“

Исус им каза, че има голямо несъответствие между това, което изповядват и това, което правят.

И днес виждаме много хора, които казват, че са християни, но вярата не се отразява на начина им на живот. Говорейки за номиналното християнство, философът Киеркегард казва:

„Когато се роди дете в Дания, малко след това му правят кръщене. Напръскват с малко вода главата на всяко дете и то става християнин. Ако някои от тях не биват напръскани с вода, няма значение, те просто си представят, че са го направили и така стават християни. И така, за много кратко време ние имаме повече християни от херинги в риболовния сезон... Всеки е християнин. В края на краищата, за Дания се говори като за християнска страна, нали?“

Сега заменете Дания с България и кажете – не описва ли това и нашата страна? Дали повечето от тези 75%, декларирали се като християни, не са номинални такива? Тоест, християни по наследство, но не и по убеждения?

A дали няма номинални християни и сред нас, протестантските вярващи?

Един адвокат, един доктор и един пастор отишли на лов и не щеш ли, изведнъж пред тях се изпречил един елен. И тримата стреляли едновременно и еленът паднал на земята. Втурнали се да го изследват, но не могли да определят кой го е убил.

Точно когато били в най-разгорещен спор, минал горският и попитал какъв е проблемът. Докторът му казал, че спорят кой е застрелял елена. Горският погледнал към елена и веднага се произнесъл, „Пасторът го е застрелял!“ Те се учудили как е решил толкова бързо. На което горският отговорил, „Лесно е, куршумът е влязал през едното ухо и излязал през другото.“

Ако става и с тебе така, докато проповедникът проповядва, може да се замислиш дали характеристиката „номинален християнин“ не се отнася и за тебе.

Исус казва на религиозните водачи: „Ако бяхте Авраамови чада, щяхте да вършите делата на Авраам. Но вие искате да убиете Божия Син. Авраам никога не би направил това.“

Автентичната вяра се доказва чрез дела на любов и покорство към Създателя. Фарисеите не само че не обичаха Бога, но и искаха да убият Сина Му. 

Когато остават без аргументи, фарисеите преминават към лични нападки и обиди. Те обвиняват Исус, че е роден от блудство (ст. 41), че е в грешник (ст. 46) и че има бяс (ст. 48).

От раждането на Исус са се разпространявали много слухове за Него. Някои са смятали, че Йосиф и Мария са имали интимност преди брака, други че Исус е от друг мъж.

Но в тези обвинения няма грам истина. Вместо да им отговаря, Исус ги кара да се вгледат в себе си и да тестват вярата си в Бога.

Йоан 8:42 „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме прати.“

Тук условното наклонение в гръцкия израз означава, че нито едното, нито другото е вярно. Бог не е техен Отец и те не Го обичат.

Всъщност, тяхното поведение показва кой е техният баща. Исус директно им заявява:

Йоан 8:44 „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.“

Това твърдение е прозвучало като звучен шамар за фарисеите. Те се мислеха за Божии синове, а сега Исус ги нарича „синове на дявола“!

Разгорещеният дебат не спира дотук. На второто обвинение, че е грешник, Исус отговаря, че ако имат в какво да го обвинят, нека го направят (ст. 46). Фарисеите са още по-бесни и тогава отправят третото си обвинение, че Исус е самарянин и има бяс (ст. 48).

Те знаят, че Исус не е самарянин по рождение, но имат предвид, че Той не е по-добър от самарянин. За юдеите самаряните са религиозно и етнически нечисти, затова те са ги презирали.

На това обвинение Исус отговаря,

Йоан 8:49-51 „Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека.“

Но вместо да се успокоят, юдеите са още по-убедени, че Той има бяс.

Йоан 8:52-53 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? ... Ти на какъв се правиш?“

И отговорът на Исус на този въпрос ни води към третото ни заключение, a именно...

3.     Християнската вяра зависи от това дали вярваш в Исус.

Йоан 8:54-57 „Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“

И точно тогава Исус изумява слушателите Си с твърдението,

Йоан 8:58 „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Драматизмът е достигнал връхната си точка. От всички твърдения „Аз съм“ на Исус това е най-поразителното заявление за божественост. За религиозните водачи това беше богохулство, те бяха вбесени и начаса взеха камъни, за да го убият (ст. 59).

С това Исус не само им каза, че съществува отпреди Авраам. Той заяви, че е Той е съществувал вечно. Но онова, което разяри слушателите Му беше, че Той използва думите „Аз съм“ (Его ими, гр.). Всъщност, Той използва името, с което Бог се разкри пред Мойсей при горящия храст. Исус твърдеше, че е Яхве!

Исус не твърдеше, че е велик морален учител. Той не твърдеше, че е пророк. Той ясно заяви, че е Бог!

Следователно, важно е какво вярваш за Исус. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е съществувал. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил пророк. Мюсюлманите вярват в това, но дори не го имат за най-великия пророк, за тях най-великият пророк е Мохамед. Те не приемат, че Исус е Божият Син.

Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил велик религиозен учител. Много хора Го възприемат като такъв, защото уважават учението Му, признават нуждата от християнски морал в обществото, но не искат да имат нищо общо с Христос. Искат християнство без Христос! Не, Исус не е бил просто много морален човек и велик религиозен учител. Той не ни оставя такава възможност.

К. С. Луис пише, „Един обикновен човек, който твърди онова, което казва Исус, няма да е велик духовен учител. Той или ще е смахнат, на същото равнище с лудия, който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от ада. Вие трябва да решите. Или този човек е бил, и е, Синът Божи, или е просто луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни безсмислици, че е бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо. Не е възнамерявал да го прави.“

С твърдението си „преди да се е родил Авраам, Аз съм“, Исус заяви, че е единосъщен на Отец, заяви, че е Бог дошъл в плът.

Именно поради това, Исус дели хората само на две групи: Първата група приемат това Негово твърдение за божественост, приемат Го за свой Господ и Спасител и се опитват да живеят според Неговите заповеди. Втората група Го отхвърлят. Първата група казва, „Да бъде Твоята воля“. На втората група Той казва, „Да бъде твоята воля.“ Няма средно положение.

Дотук видяхме, че християнската вяра не е същото като национална принадлежност. Убедихме се, че християнската вяра се потвърждава от дела. И трето, християнин е този, който вярва в божествената природа на Исус.

Какво следва от всичко това?

Когато разговарям с хората за Бог, много често чувам да казват, „Еми, нали всички сме Божии деца.“ Че без значение в какво вярваме, как си представяме Бога, Той е наш Баща и ние сме братя и сестри. Звучи прекрасно, но има един проблем – не е вярно!

Исус изключи тази възможност, когато каза, „Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите.“ Ако искаш да разбереш дали принадлежиш на Бога, дали си Божие дете, трябва да отговориш на въпроса, „Аз обичам ли Исус Христос?“ Ако не Го обичаш, не си Божие дете. Има голяма разлика между Божие създание и Божие дете.

Второ, ние не се спасяваме, защото сме родени в „християнска нация“. Може баба ти да е вярвала в Бога, може прадядо ти да е бил свещеник, а пра-прадядо ти да е „ходил на Божи гроб в Ерусалим“. Чудесно е, ако имаш такива предшественици, но това не ти помага, ако нямаш лична вяра и взаимоотношения с Исус Христос.

Трето, тези които не вярват в Исус, умират в греховете си. Исус ясно каза това в ст. 24, „По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“

За да вземе човек важно решение, са нужни три елемента – чувства, интелект и воля. Например, когато млад мъж среща млада жена и те веднага се харесат един друг, си казват. „Искам да се оженя за този човек.“

Ако се поддадат на чувствата, веднага ще вдигнат сватба. Но тогава се намесва интелектът и задава въпроси на импулсивното решение: „Дали той/тя е добра партия?“ „Що за човек е?“ „Ще мога ли да я издържам“? Тогава двамата решават, че ще е по-добре да си дадат време, за да отговорят на тези въпроси.

Започват да споделят повече време заедно и след време той вижда, че тя е толкова красива вътрешно, колкото и външно. Интелектът се съгласява с чувствата да се продължи с брак.

Но все още предстои най-трудният вот – този на волята. Тя спира марша към олтара с въпросите, „Готов ли съм да се откажа от моя начин на живот? А от свободата си? Ще си струва ли? Готов ли съм да поема отговорност за нея?“ Бракът ще се състои едва когато волята се съгласи с чувствата и интелекта. Същото е и с идването при Христос.

Нека се молим!

 ____________________

21.01.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Всеки грешник има бъдеще (Исус Навиев 2)

 /проповед/

Миналият път започнахме с новата поредица „Смела вяра“ върху Исус Навиев. Разгледахме 1 глава и видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото, ако го споделяме и размишляваме върху Него, и най-вече, ако постъпваме според него.

Mного хора, дори християни, се борят с неща от миналото си. Тези хора са се молили за прошка, но самите те не са простили на себе си и затова им е трудно да повярват, че Бог наистина им е простил. И мислите за предишните им грехове ги преследват. 

Те се обвиняват и казват, ако бях направил това или онова, сега животът ми щеше да е различен. Днес ще изследваме живота на една жена, която се е справила с миналото си. Тя се казва Рахав. Рахав е вземала лоши решения в миналото си. Била е проститутка. Въпреки това, всичко в живота ѝ се промени, когато дойде вярата.

Нека прочетем...

Исус Навиев 2:1 „Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“

След като в края на предходната глава Исус Навиев заповядва на Израил да се подготвят за пътя, тук той прави необходимата подготовка – изпраща двама съгледвачи. Това не е поради липса на вяра, напротив. Божиите обещания за успех не бива да ни приспиват и да водят до бездействие.

Освен това, Исус показва мъдрост, като ги изпраща тайно. Когато последният път съгледвачи бяха изпратени публично, те трябваше да доложат на целия народ и това доведе до обезсърчение и отказ да завладеят земята.

Макар и в текста да не е казано изрично, имаме основания да вярваме, че Исус Навиев е изпратил съгледвачите в покорство на Божия заповед. Забележете, че освен да огледат цялостния терен на земята те трябваше да отидат в най-големия и укрепен град, Ерихон.

Може би Бог искаше те не просто да отидат, за да получат информация, но и с още по-важна мисия. Така, както Исус трябваше по-късно да мине през Самария, за да се спаси самарянката, така и двамата съгледвачи трябваше да отидат в Ерихон, за да се спаси една блудница.

1.     Вярата може да се роди в най-неочаквани места.

Бог вече работеше в сърцето на Раав, беше я изобличил за грях, за правда и съд, и тя беше повярвала. Благата вест е за тези, които признават, че са грешници. И сега Бог изпращаше при нея пратеници, за да утвърди вярата ѝ.

Така че, първото нещо, което виждаме тук е как оперира Божията благодат. Тази глава е свидетелство за това, че Божият план за спасение надхвърля всякакви национални и етнически граници. Божията благодат е за всички – дори за най-безперспективните от човешка гледна точка хора.

Раав живееше в един езически град, в езическа култура. Нямаше откъде да получи подробна информация за живия Бог на Израел. На всичко отгоре беше проститутка. Но тя повярва и Бог я употреби.

Рик Уорън пише: „Авраам бе стар, Яков бе изпълнен с несигурност, Лия не бе привлекателна, Йосиф бе онеправдан, Мойсей заекваше, Гидеон бе беден, Самсон бе зависим, Раав бе неморална, Давид имаше извънбрачна връзка и различни семейни проблеми, Илия мислеше за самоубийство, Йеремия бе депресиран, Йона бе неохотен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител в най-добрия случай бе ексцентрик, Петър бе импулсивен и избухлив, Марта много се безпокоеше, самарянката имаше няколко неуспешни брака, Закхей бе мразен, Тома се съмняваше, Павел имаше лошо здраве, Тимотей бе срамежлив. Доста разнородни и неподходящи хора, но Бог употреби всеки един от тях в служението Си.”

Както казва народът ни, неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, Той намира средства и начини. Понякога прави нестандартни неща.

„И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“ Макар и изборът им да изглежда странен, той не беше свързан с някакви неморални съображения. Това беше перфектното място да се скрият и останат анонимни.

Вярата може да се роди в най-неочаквани места. Второ,

2.     Вярата се основава на истината.

За да разберем мотивите на Раав, нека прочетем

Исус Навиев 2:9-11 „и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. “

Тези думи показват вярата на Раав. Поради професията си тя е в уникалната позиция да е добре информирана за случващото се в съседство на Ерихон. Тя беше чула вестта за чудодейното преминаване през Червено море и унищожаването на армията на фараона преди 40 години.

Тя беше чула за неотдавнашното завладяване на двамата аморейски царе от Израел. Другите се ужасяваха от тези новини, но тя разбираше, че щом Израел се радваше на такова благоволение свише и печелеше победа след победа – очевидно истинският Бог бе на тяхна страна.

Раав бе убедена в това. Вярата идва от слушане. Може Раав да нямаше много знание, но тя беше размисляла над това, което бе чула, бе повярвала и сега вярата ѝ доведе до дела.

Много хора в България си мислят, че като отидат на литургия веднъж в годината и са взели причастие, вече са ОК с Бога и могат да правят каквото си искат. Други пък ходят на църква, но от живота им не личи, че са християни. Един новоповярвал човек написал до Данъчната служба: „Уважаеми господине, наскоро станах християнин и открих, че не мога да спя през нощта. Ето стоте лева, които ви дължа. Послепис: Ако продължа да страдам от безсъние, ще ви изпратя и останалите.”

Раав разбираше, че вяра без дела е мъртва вяра. В Новия завет тя е спомената сред героите на вярата в Евреи 11 гл.

Евреи 11:31 „С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.“ А Яков казва:

Яков 2:25 „Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?“

Ако Бог можа да спаси една религиозно непросветена жена, която носеше със себе си багажа от неморалното си минало, Той може да спаси всеки. Ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси (Исая 59:1). Нищо не е невъзможно за Бог!

Днес Раав обвинява всички, които чуват благата вест и разполагат с достатъчно информация, и въпреки това, отхвърлят поканата за спасение.

Първо, вярата идва на най-неочаквани места. Второ, вярата се основава на действие според истината. Трето,

3.     Вярата изисква решение и действие. (Вярата изисква решителност)

Исус Навиев 2:2-3 „Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.“

Когато царят ти заповяда да изведеш навън съгледвачите, това не е молба. Тя можеше да се откаже от вярата си и да предаде съгледвачите или да им помогне. Тя избра да следва Бога, каквото и да ѝ струва това решение. Нещо повече, тя не можеше да разчита на ничия подкрепа.

По-лесно е да вярваш, ако хората около теб вярват. Тя имаше смелостта да се застъпи за правилната кауза дори когато никой не споделяше вярата ѝ. Хора като Раав са рядкост!

Раав зачеркна миналото си заради новооткритата си вяра в Бога на Израел. Тя не беше еврейка, но тъй като беше повярвала в Бога на Израел, тя разбираше че мястото ѝ е при Божия народ. В духовния смисъл на думата тя бе по-еврейка от много други, които се бяха родили евреи.

Исус Навиев 2:4-8 „Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата.“

Раав не само скри съгледвачите от техните преследвачи, но и както казваме, изпрати последните „за зелен хайвер“. Нейният живот нямаше да струва и пукната пара, ако нейната лъжа беше открита. Няма начин да не е съзнавала какъв риск поема, но тя рискува дори живота си заради своята вяра. Вярата ѝ бе толкова силна, че бе готова да направи каквото трябва дори ако трябва да плати с живота си.

Животът на един християнин или демонстрира автентичността на неговата вяра, или не. Когато животът на някой показва обратното на това, което изповядва, той няма спасителна вяра. Истинската вяра винаги има преобразяващ ефект върху живота на един човек.

И като прати преследвачите към р. Йордан, Раав отиде на покрива на къщата, за да поговори със съгледвачите.

Исус Навиев 2:12 „И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.“

Тя беше напълно открита относно желанието си нейното семейство да бъде пощадено.

Раав действа решително и според истината заради вярата си. И накрая тя трябваше да демонстрира вярата си.

Исус Навиев 2:14 „Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената, и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.”

Мъжете ѝ се заклеват, че ще ѝ покажат милост, ако тя не ги издаде. Между другото, според преданието, а и според много изследователи, Салмон от племето на Юда, който се жени за Раав, е бил единият от съгледвачите. Ако е така, нищо чудно че се заклева да умре вместо Раав. Тук може да е имало нещо повече от чувство за дълг и справедливост.

Както и да е. Раав ги спуска с въже от къщата и им дава напътствия накъде да продължат, за да избегнат преследвачите. После завързва въже от червена прежда за прозореца, през който ги е спуснала, което ще е знак за израелтяните да пощадят тази къща и нейните обитатели. После съгледвачите изчезват и след тридневен престой в гората, се завръщат при Исус Навиев и докладват, че Господ вече е предал цялата земя в ръцете им.

Забележете, че Раав трябва да доведе семейството си в къщата. Трябва да е било голямо изпитание за нея да ги убеди да дойдат и да останат там. Не знаем колко дълго е трябвало да чакат до началото на нападението.

След това можете да си представите растящия натиск, докато за седем дни израелтяните маршируват около стените на Ерихон. Всеки ден, израелтяните са обхождат в кръг около целия град в пълна тишина, след което се връщат в лагера. Но на седмия ден стените падат – с изключение на онази част от стената, където се намира къщата на Раав, с червеното копринено въже, висящо от прозореца.

Заключение

В заключение, можем да кажем че вярата може да се роди на най-неочаквани места. Има бъдеще за всеки грешник, който се покае и се обърне към Бога. Вярата се основава на истината. Вярата трябва да доведе до решение, а решението – до действие. В резултат на това, вярата винаги бива възнаградена.

Исус Навиев 6:25 „А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.“

Тук виждаме, че Раав и семейството ѝ са спасени, както им обещаха. Тя не само получи избавление за себе си и семейството си, но бе напълно включена в общността на Божия народ. Тя се омъжва и има деца. Ако проследим родословието на Исус, ще видим че Раав е спомената в него. Ето това е Божия благодат!

Защото всеки грешник има бъдеще, когато повярва в нашия Спасител Исус Христос!

Греъм Сийд прекарва почти целия си живот в затвора. Бил е скинхед, футболен хулиган, участва в рейв събиране и е обвинен в убийство. Майка му се отказа от него, когато става на двадесет и една. Казва му, че е „син на дявола” и че е по-зъл като баща си, който изнасилвал и биел майка му. За нея той бил мъртъв. Израства с баба си и с дядо си. Баба му пиела и вземала наркотици. Живеел без надежда. Непрекъснато се опитвал да запълни тази празнина вътре в себе си с различни неща – наркотици, алкохол, секс и насилие. През 1996 година изпаднал в кома и животът му отивал към своя край. Когато извикали майка му в болницата, за да подпише документите да изключат машината, с чиято помощ дишал, там имало две момчета-християни. Те ѝ предложили да се помолят за сина ѝ. Направили го и след това Греъм се събудил от кома и започнал да дишам самостоятелно.

После отишъл на Алфа курс, за да провери „как стоят нещата“ с християнството. Там бил докоснат от Бога. Истината на благата вест го съкрушила и той предал живота си на Исус. От този ден се променил напълно. Имал желание да разказвам на хората за Исус. Вярата му довела до решение да служи. Три години по-късно основал служение в същата църква, което нарекал „Затворническо служение Емануил”. Бил поканен да посещава затвора, от който бил освободен. Започнал да се моли за съпруга. Три години по-късно се запознал с едно момиче на име Наташа. За него тя била сбъдната мечта. Родили им се двама сина. Продължил да основава Алфа групи в североизточна Англия. Днес Греъм е вече при Исус.

Нека се молим.

______________________

30.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Нова година - нов късмет?

/проповед/

Миналата неделя празнувахме Рождество Христово, а днес е Нова година. Тези дни си припомняме за Богочовека Исус – Божият Син, дошъл в плът, за да ни освободи от робството на греха, срама и вината и да ни даде надежда за нов живот.

А на Нова година обикновено много хора си казват: „Нова година – нов късмет.“ Надяват се на късмета, на щастие и безоблачно съществуване. Но вместо да става по-хубав и лек, животът им често върви от провал към провал, от задлъжнялост към по-голяма задлъжнялост, от нещастие към нещастие. Защо?

Някой беше казал: „Не може да вършиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“

Не може да продължаваш да се напиваш всеки ден и да очакваш да имаш здравословни взаимоотношения и здраве като на бик. Не може да отлагаш днешната работа за утре и да очакваш да просперираш. Не може да се държиш така, все едно всички са длъжни да ти слугуват и да очакваш някой да направи нещо за тебе. Не може да крещиш на хората и да очакваш те да те обичат.

Нова година, нов късмет? Не, късметът няма да дойде, защото късмет няма. Има Божи суверинитет и човешка свободна воля. Ако последната сътрудничи на Божието намерение, тогава ти ще видиш промяна в живота си.

Римляни 8:28: „Но знаем, че всичко съдейства за доброто на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Всичко, дори трудностите и страданията, през които преминаваш, ще съдейства за твое добро, ако днес вземеш решение да откликнеш на Божия призив в твоя живот.

Как можеш да откликнеш на Божия призив?

Можеш да направиш три прости неща, които да променят твоя живот и да направят 2017-та успешна година за теб:

Първото нещо, което можеш да направиш, е да изградиш у себе си положително отношение към Божието Слово. Нашият Господ каза: „Благословени са онези, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28).

Един пилот, който взел изпита за пилоти, летял с частния си самолет в облачен ден. Тъй като още не бил много опитен, когато от контролната кула започнали да му дават инструкции, той започнал да се паникьосва. Тогава строг глас казал по радиото: „Ти само се покорявай на инструкциите, а ние ще се погрижим за обструкциите.“

Ако ти се покоряваш на Божиите инструкции, Бог ще се погрижи да премахва затрудненията пред теб. Ти ще бъдеш благословен в това, което правиш.

Първото нещо е да изградиш положително отношение към Словото. Нека то стане твоя настолна книга. Отдели време в живота си за Исус. Направи това време приоритет и в края на годината ще имаш за какво да Му благодариш!

Второ, нужно е да изградиш положително отношение към църквата. За много хора ходенето на църква е ненужно. Но Божието слово ни съветва да не преставаме да се събираме заедно, а да се увещаваме един друг, защото Съдният ден наближава (Евреи 10:25).

Участието ти в църковния живот не е избор, то е задължение за всеки християнин. Представяте ли си армия, в която войниците идват само 2 дни в годината? Или футболен отбор, в който играчите идват на официални срещи само ако нямат какво друго да правят!? Или казват на треньора: „Тренер, днес е толкова хубаво времето, ще изляза малко на разходка със семейството ми и няма да мога да дойда на срещата. Надявам се нямаш нищо против“?!

Редовното посещение на църква е благословение, не бреме. Една жена се наредила на дълга опашка в пощата, за да си купи марка. Някой от опашката казал: „Няма нужда да чакате на опашка за една марка – има машина, от която можете автоматично да си я купите.“ Жената отговорила: „Да, но машината няма да ме пита за моя артрит.“

В църква ние не само слушаме Божието Слово, покланяме се и пеем хваление на Бога, но и общуваме и оказваме подкрепа, напътствие и насърчение един на друг. Ние сме общност, в която заедно вървим в Нов Живот с Исус към небето.        

И така, през Новата година ти може да преживееш промяна в живота си, ако имаш положително отношение към Божието Слово, ако промениш отношението си към църквата, и на трето място, ако промениш отношението си към другите.

Някой беше казал: „Удивитено е на колко много хора можем да повлияем за Христос, ако просто се отнасяме любезно с хората.“ В този свят хората не винаги са любезни. Хората са егоисти и индивидуалисти. Но църквата трябва да е място, където всички новодошли да се чувстват приети, обичани и насърчавани.

Ако само се отнасяме към другите с любов, чудни неща ще започнат да стават за Божието Царство. Затова нека през тази нова година проявяваме любов към хората от нашето обкръжение. Само любовта може да разтопи леда и да стопли студа, сковаващ сърцата и живота на другите.

Джак Кели, репортер от USA Today, разказва за пътуване до източна Африка, където той научил много важен урок. Бил в Могадишу, столицата на Сомалия, за да отрази ужасна гладна епидемия. Хората умирали от глад. Докато пътували към едно село видели много умрели хора лежащи на улицата.

Докато вървял по пътя дошъл до малко момче. То било недохранено, с изпъкнал корем. Косата му била станала червеникава, а кожата му била сбръчкана като че ли е на 100 г.

Фотографът, който пътувал с репортера имал грейпфрут и той го дал на момчето. Но то било толкова слабо, че не могло да държи целия грейпфрут, затова разрязали грейпфрута и му дали половината. Той я взел, погледнал ги като че ли да каже „благодаря“ и се запътил обратно към селото. Фотографът и репортерът тръгнали след него.

Щом влязло в селото, там имало друго момченце, което изглеждало мъртво. Очите му били напълно изцъклени. Оказало се, че това е малкото му братче. По-големият брат се навел до братчето си, отхапал парче грейпфрут и го сдъвкал. След това отворил устата на братчето си, сложил грейпфрута в нея и започнал да движи челюстта му нагоре-надолу. По-късно репортерът и фотографът научили, че по-големият брат бил правел това за братчето си от две седмици.

След два дни по-големият брат починал от недохранване, а по-малкият оживял. Исус казва: „Няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелитете си.“ (Йоан 15:13)

Каква ще бъде 2017-та година за теб? Не се осланяй на късмета. Ще има трудности и страдания, но ти можеш да ги преодолееш, ако спазваш тези три важни неща. Промени отношението си към Словото и го изпълнявай. Промени отношението си към църквата и ако още си само посетител, стани част от нея. Промени отношението си към другите и това ще промени живота в твоето семейство и в нашата църква.

Всичко, дори трудностите и страданията, през които преминаваш, ще съдейства за твое добро. Не само тази година, но и целият ти живот ще бъдат едно невероятно приключение, ако днес вземеш решение да откликнеш на Божия призив в твоя живот.

Нека се помолим.

----

01.01.2017

БПЦ "Нов живот" Варна