Днес, 3 години след клането на 7 октомври,
продължават да се чуват „състрадателни“ гласове, че и двете страни просто искат
да се избиват. Че и двете страни са виновни.
Но да се поставя знак на равенство пред лицето на злото е само по себе си неморално. Защото едната страна беше тази, която започна непровокирана война, не другата. Едната
страна иска да увеличава цивилните жертви, а другата се стреми да ги минимизира.
Ако едната страна положи оръжия, ще има мир. Ако другата го направи, ще има
повече кръвополития.
Лозунгът „от реката до морето Палестина ще е
свободна“ е призив за смърт на Израел. Това е лицето на абсолютното зло. Когато
една страна нападне друга, но след това започне да губи войната, не може да
искаме агресорът да има право да диктува условията за сключване на мир.
Три години от нападението на Хамас срещу
Израел, войната все още продължава. Но сред ужасите на смърт, болка и агония,
има и надежда. „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни
5:20). Повече и повече евреи си задават въпроса защо им се случва това и започват
да четат Новия завет. Все повече от тях се обръщат с вяра към Исус Христос.
Днес се моля за безусловно предаване на Хамас и
освобождаване на останалите в плен заложници, за изцеление и утеха за всички
пострадали от този чудовищен терор и за това повече хора в Палестина да приемат
Исус като свой Спасител и Господ.
