Един младеж дал назаем на познат 200 лв., но забравил да поиска от него да му даде разписка, че е получил парите. Когато човекът не му върнал парите цяла година, той разбрал, че най-вероятно няма да му ги върне, защото не може да докаже, че ги е дал. Попитал баща си какво да направи. Баща му отговорил, „Много просто, пиши му че искаш да ти върне 400-те лева, защото ти трябват.“ „Искаш да кажеш, 200-та лева.“ „Не, трябва да кажеш 400-те лева. Той веднага ще ти пише, че ти дължи 200 и тогава ще имаш писмено доказателство.“
Бащата му дал мъдър съвет и синът му получил писмено потвърждение, а по-късно и парите. По същия начин от страниците на Словото нашият небесен Баща ни дава мъдри съвети, от които можем само да спечелим. Всички ние се нуждаем от Божията мъдрост. В този пасаж виждаме, че мъдростта е източник на три важни качества: смирение, сила и прозрение.
Мъдростта дава смирение (Еклисиаст 7:15-18)
Често се измъчваме от подобни въпроси. Но именно тези трудни за разбиране места във вярата ни ни показват, че Бог е твърде велик, за да мога да го разберa. Неговите пътища са по-високи от моите. Ако можех напълно да разбера Божиите пътища, Той нямаше да е Бог!
Други поставят ултиматум: или отговори на този въпрос, или Бог не съществува. Все едно да ти дадат пъзел с 10000 парченца и да ти кажат: „Ако не можеш да подредиш този пъзел за 5 минути, аз ще отрека, че той представлява картина.“
Това е не само нечестно, но и ирационално. Неспособността ни да намерим отговор показва, че ние (а не Бог) сме ограничени.
Затова си струва да се доверим на нашия любящ и всесилен Бог дори когато Той не мисли и не действа както бихме искали да го прави. Ако те измъчват подобни въпроси, можеш ли днес да ги предадеш на Бога? Можеш да Му кажеш: „Боже, не разбирам какво правиш или защо го правиш, но Ти си Бог, а аз не съм, така че ще ти се доверя.“ Мъдрите са смирени.
Тъй като не разбираме Божиите решения, заключението на Кохелет е: „16 Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш? 17 Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?“
Има много неразбиране относно тези стихове. Някои смятат, че нe трябва да бъдем твърде праведни или твърде нечестиви, а да се стремим към златната среда. Както казват, „прекален светец и Богу не е драг.“ Но ако Соломон ни казва да бъдем умерено благочестиви, той противоречи на Библията, която ни съветва да се стремим към святост и праведност.
Според мен Соломон тук говори не за благочестивия характер изобщо, а за благочестивия характер в собствените ни очи. Тоест, за хора, които си мислят, че щом са благочестиви, заслужават да бъдат благословени. Не можем да гарантираме Божиите благословения с праведен живот. Ако си праведен човек, не бъди твърде сигурен, че ще доживееш до 100 години. Затова харесвам повече превода "Не се мисли за прекалено праведен."
Глаголът „да се погубиш“ може да се преведе по-добре като „да се изненадаш, ужасиш“. С други думи, Соломон казва: „Не си мисли, че Бог ти дължи нещо за твоята праведност, защото може да се ужасиш или разочароваш като праведния, който умира млад.“
Истината е, че без значение колко праведен или мъдър се опитваш да бъдеш, ти си грешник, който се нуждае от Божията милост и благодат. Апостол Павел нарече себе си най-незначителния от апостолите (1 Коринтяни 15:9) и най-големия грешник (1 Тимотей 1:15).
Джон Нютън, бившият търговец на роби и автор на песента „Удивителна благодат“, казва: „Когато отида на небето, ще бъда удивен от три неща: от тези, които съм мислил, че ще са там, но не са, тези, които не съм мислил, че ще са там, но са и факта, че аз съм там.
Една китайска поговорка гласи, „издънката, която порасва високо е първата, която бива подкастрена." Има много неща, които не разбираме. Единственият изход е да растем в мъдрост, като се смиряваме. Това означава да анализираш мислите, говоренето и поведението си.
Християнската себеправедност е една от най-честите причини хората да не стават християни. Лицемерието отблъсква. Нека внимаваме да не сме и ние лицемери. Ганди е казал, "Ако не бяха християните, и аз да съм станал християнин". Исус иска да живеем праведен живот, но да сме смирени.
Бог иска не само да не ставаме прекалено праведни, но и да не ставаме прекалено зли. Ние сме грешни и склонни към себеправедност, но е нужно да не използваме греховната си природа като извинение за греха. Фактът, че не сме съвършени трябва да ни мотивира да се стремим към святост, не към морални компромиси.
Някой може да си каже, „Вече излъгах веднъж, няма значение, ако кажа още една лъжа.“ Или „не трябваше да използвам груб език, но така и така съм започнал...“ Но така само прибавяме зло, като продължаваме да грешим. Ако си паднал в дупка, не продължавай да дълбаеш.
Ако не можеш да оправиш нещата, поне гледай да не ги влошиш. Не е нужно да изпиваш още една чашка, да лъжеш втори път, да продължаваш да говориш глупости или да крещиш. С Божията сила и с помощта на добър приятел можеш да превъзмогнеш грешните навици и на тяхно място да изработиш навици на святост.
Aко решим да игнорираме Божието слово и да се правим на глупаци, можем да умрем преждевременно. Ст. 17 казва, „защо да умреш преди времето си?“
Бог понякога наказва злите хора. Ако карам колата по опасен планински път и се опитам да я насоча в пропастта, Бог ще изпрати ли ангел, за да обърне кормилото така, че да избегна опасността? Дали Бог ще натисне спирачките? Или няма да позволи на кормилото да завие към пропастта? Отговорът е „Не!“ Това не означава, че Бог не прави чудеса. Но ако аз взема глупаво решение мога да платя за него с живота си.
Затова, младежи, не бъдете глупци. Един експеримент с наркотици може да ви струва живота. Един сексуален грях може да ви струва скъпо. Един опит за самоубийство може да е последният. Не си струва. Упражнявайте мъдрост и самоконтрол. Израствайте в мъдрост, като се смирявате.
Не бъди зъл и глупав, за да рискуваш живота си. Същевременно, помни че си грешник и не можеш да разбереш напълно Божиите намерения. Покорявай се на Бога в това, което разбираш. Доверявай Му се в това, което не разбираш.
Мъдростта дава сила (Еклисиаст 7:19-22)
Тук Проповедникът казва: „Мъдростта е силен съюзник в този паднал свят, но не може да предпази вярващите от болка, несправедливост и лоши обстоятелства.“ В 7:19 Соломон казва, „Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.“ Еврейската дума за мъдрост, „хокмах“ означава „умението да живееш“ и включва както Божията гледна точка, така и Божията сила. Божията мъдрост е по-добра от десет от най-добрите хора, които можеш да намериш.
Някой беше казал, че човек с Библия може да остане цяла година в пещера и да разбере какво прави целия свят. Няма по-голямо благословение от мъдростта.
Единственият начин ние да бъдем променени е Бог да ни промени радикално отвътре навън. Затова Исус предаде себе си в жертва за нашите грехове. След това Святият Дух ни променя, като ни освещава и води и дава мъдрост и сила.
В следващите два стиха Соломон ни казва, че си струва да не обръщаме внимание на всичко, което чуваме. „И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне; 22 защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти. (ст.21,22).
С други думи, той казва: „Не подслушвай, не слушай всичко, което хората си говорят,
защото рано или късно ще бъдеш разочарован – ще чуеш някой да те проклина.“ Наистина, много боли да чуеш хора, които познаваш и обичаш да говорят лошо за тебе.
Но без значение кой си, къде си, какво правиш, хората ще те разочароват. Най-добрите ти приятели и колегите ти ще те разочароват. Като ваш пастор ще ви разочаровам. Братята, сестрите ви, родителите ви ще ви разочароват. Съпругът, съпругата или децата ще ви разочароват.
Как да се справим с обидата? Соломон ни съветва да не слушаме какво другите казват за нас, защото и ние сме казвали лоши неща за другите.
Това не означава ние като християни да толерираме клюките в църква. Ако чуем обида по адрес на някой брат или сестра, трябва да сме готови да кажем: „Не говори за моя брат/моята сестра така.“ Да бъдем готови да наречем греха грях.
Моята молитва е ние да защитаваме от обиди другите и да не реагираме, когато говорят за нас. Както някой беше казал, „Не се тревожа, когато хората злословят срещу мене, защото знам много повече неща за мен и те са още по-лоши от това, което казват.“ Ключът за справянето с клюките и обидите е да се смирим и да не се вземаме насериозно. Смирението е проява на сила.
Мъдростта дава смирение и сила. Трето,
Мъдростта дава прозрение (Еклисиаст 7:23-8:1)
Тук Соломон ни предупреждава срещу глупостта. В ст. 23 и 24 той пише, „Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен. 24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?”
Тук Соломон признава, че макар и да е търсил мъдростта, не е успял да я достигне. И добавя в ст. 25: „Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.“
Буквално той казва, „Обърнах сърцето си…“ Древните хора са знаели, че сърцето е центърът на мислите и чувствата. Той е търсил навсякъде. Бог ни е сътворил по свой образ и подобие и е вложил желание в сърцето ни да знаем. Но нашето желание да знаем е компрометирано поради падналото ни състояние. При все това, ние продължаваме да се стремим към познанието.
Това е хубаво, но трябва да си дадем сметка, че сме ограничени. Затова се нуждаем Господ да ни открие мислите и пътищата си. Да ни открие сърцето си и прозрението си. Израствай в мъдрост, като се смиряваш.
В 7:26 Соломон пише: „И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.“
Коя е тази жена? Според някой това е проститутка или прелюбодейка. Тогава Соломон ни казва да избягваме сексуалния грях. Но според други тази жена е персонификация на нечестието, което е безумие. С други думи, това е жената от Притчи 1-9.
Възможно е да е така, защото в предходния 25 стих се говори за глупостта, която в еврейския език, както и в нашия, е в женски род. Освен това, глупостта наистина се опитва да впримчи човека и да го отклони от прегръдката на мъдростта.
С други думи, глупостта е като изкусителна жена. Внимавай, защото тя ще те отведе до гроба. Не се поддавай на уловките ѝ. В живота подбирай внимателно приятелите си. Лошите приятели покваряват добрите нрави. Внимавай какво гледаш по телевизията и интернет. Не гледай неща, които ще те спънат в ходенето ти с Христос.
В 7:27-29 той продължава: „Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината 28 (и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих. 29 Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но човеците са се впуснали в много мъдрувания.“
Тук започваме да се чудим дали Соломон не е бил женомразец. Но няма как авторът на Притчи и на Песен на песните да е мразил жените. Всъщност, в Притчи Соломон често представя мъдростта като жена.
От друга страна, еврейската дума за мъж е „адам“ и тя означава по-скоро събирателното "човек", отколкото индивид от мъжки род. Онова, което той ни казва тук е, че угоден на Бога човек е рядко да се намери. Думата „жена“ в стиха е употребена, за да се подчертае чрез паралелизъм, че никой не може да угоди на Бога.
С други думи, той казва: „Намерих много малко хора, които са угодни на Бога, всъщност нито един.“ Това се потвърждава в ст. 29, където Соломон показва, че такива хора не съществуват. Човеците са се впуснали в много мъдрувания.
Това е препратка към Битие, откъдето знаем, че човеците са сътворени праведни. Цялото творение беше добро. Но след грехопадението хората са много изобретателни да вършат зло.
Всъщност, колкото и да се стремим към праведност, истината е че другите ни търпят само защото сме се научили как да опитомяваме склонността си да вършим зло и да не ѝ позволяваме да се развихря! Ти си достатъчно умен, за да сдържаш твоите похотливи и нечестиви мисли и омраза в ума си. Това твърдение е трудно за приемане, но не се сърдете на мене. Аз съм само пощальонът, само доставям пощата.
„Хората се впуснаха в много мъдрувания.“ Тоест, те си намериха много обяснения на Божия план за човечеството.
Накрая Соломон завършва частта с въпроса „ Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.“ (8:1) Мъдростта дава прозрение. Мъдростта носи просветление и усмивка на лицето. Търсиш ли мъдрост и просветление от Бога?
Заключение
Как можеш да получиш мъдрост? Най-вече, като четеш Божието слово. То ни дава мъдрост, а мъдростта ни дава смирение да приемаме нещата, които не разбираме, сила да прилагаме това, което разбираме и прозрение да различаваме между двете.
По време на една от своите проповеди, Самюъл Бренгъл, един от проповедниците на Армията на спасението, бил представен от водещия като „Великия д-р Бренгъл“. По-късно той написал в дневника си: „Ако изглеждам велик в техните очи, Господ милостиво ми помага да прозра, че не съм нищо без Него... Той ме използва, но славата е Негова. Брадвата не може да се хвали за дърветата, които е отсякла. Тя не би могла да направи нищо, ако не е дърварят. Той я е направил, той я е подострил, той я използва. В момента, в който той я захвърли, тя се превръща в старо желязо. Дано никога не забравя тази истина!“
Искай мъдрост от Бога и ще получиш смирение, сила и прозрение.
Нека се помолим.
--
БПЦ "Нов живот" Варна
18.03.2018
