/проповед/
Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която
бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20
минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости
ни нашите дългове.“
Когато се върнал при колата, намерил на
нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и
ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“
Една учителка в неделното училище попитала
децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“
Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“
Днес продължаваме с разглеждането на
Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим
за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.
Матей 6:9-12
„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на
земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние
простихме на нашите длъжници.“
Два стиха
по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците
прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не
простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите
прегрешения.“
Поне на повърхността не изглежда хората да
се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за
прошка.
Съвременната ню ейдж философия учи, че
няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за
нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.
Ето например
какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в
София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не
е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро,
какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист.
Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“
С помощта на тези лъжеучители хората се
опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага
на човек да бъде освободен от вина.
В нашата молитва-модел, след като сме
помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва
след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с
молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен
хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.
Може би част
от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава
само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди
Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат
прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва
да прощаваме на всички винаги и за всичко.
Когато Петър попита Исус до колко пъти да
прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С
други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не
трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“
Молитвата за прошка
Ако сме искрени, когато се молим с
молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние
открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че
тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват
греховете си. Но те грешат.
1 Йоан 1:8-9
„Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако
изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни
очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда
да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.
Когато признаем нашата греховност, ние все
едно казваме като Давид,
Псалми
51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми. Защото престъплението си аз признавам и
грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух
постоянен обновявай вътре в мене.“
Трябва да помним, че това е „семейна
молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до
нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се
отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.
Никой невярващ не получава опрощение въз
основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той
трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато
повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да
помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия
християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.
Как да прощаваме?
Когато сме изправени пред нуждата да
простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да
простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.
Забележете, че Исус не каза на учениците
да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези,
които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите,
могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците
прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“
Както казахме, тук не става въпрос че ще
изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че
Бог няма да ни прости, ако ние не простим?
Божието слово ни казва, че Бог е любов.
Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано
от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?
Когато Исус казва, че Отец няма да ни
прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия
грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха
ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване
с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.
Понякога ние извиняваме липсата на прошка
у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му
простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си
наранявал Бога!
В Матей
18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази
истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите
длъжници му дължи
17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва
да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва
и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и
ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.
Тогава този човек отива при един друг,
който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи.
Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва
човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.
Приятелите му отиват при царя и му казват какво
е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и
му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не
трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“
Тогава гневният цар изпраща този да бъде
измъчван, докато не му плати последната стотинка.
Нашият небесен Баща ни е простил огромен
дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние
трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.
Бог иска ние да не държим сметка за зло (1
Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да
простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не
е черта на зрелия християнин.
Какво прави прошката?
Но какво да кажем за случаите, когато у
отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им
прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме
готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят
за нея.
Както казва американския епископ и автор
Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата.
Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да
следваш Христос.
Освен че ни освобождава от затвора на
горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.
Когато първите мисионери дошли в Алберта,
Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун.
Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на
племето Черни крака убил неговия баща.
Маскипетун отишъл в селото, където живеел
убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния
мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще
яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление
и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да
каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от
прошката и милостта на индианския вожд.
Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на
враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“
А когато не искаме да простим?
Един мъж
казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи
нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал,
„Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да
му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме
думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да
кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да
простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш,
че си християнин.“
Това разтърсило другия. Той помислил малко
и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго
той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека,
който го бил наранил.
Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да
развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата
да прощава, не притежава силата да обича.“
Когато Божията благодат влезе в сърцето
ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме.
В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е,
че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.
Когато Джон Уесли служил като мисионер в
Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил
известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога
не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не
грешите.“
Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира
така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално
на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един
друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само
до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу
мен.“
Когато ние откажем да простим тази част от
Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те,
Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше
неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към
Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с
мен, Господи, както аз се отнасям към него.“
Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас
Псалм 86:5 „Защото
Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те
призовават.“
Бог е прощаващ и добър и иска ние да
приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не
можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя
влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със
собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.
Холандката Кори тен Бум споделя своя
опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна
служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния
есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където
бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла.
Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ
и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като
си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“
Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И
аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката
си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях
греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих
се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна
и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И
затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност.
И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката
ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах
огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от
нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да
обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“
В заключение, ние имаме нужда да бъдем
простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава
в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема.
Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да
приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е
простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.
Молитва.
__________________
10.10.2021
БПЦ "Нов живот" - Варна
