Веднъж спасен – завинаги спасен?

/проповед/

Преди две седмици започнахме поредицата „Щом питаш с проповед от п-р Джош. В нея той отговори на въпроса „“Щом Бог има план за живота ни, защо да се молим?“ После п-р Тим говори на тема „Какво означава да съм християнин?“

Днес“ ще разгледаме една друга много интересна тема – темата за сигурността на нашето спасение. По-скоро, ще се опитаме да отговорим на въпроса, дали щом веднъж сме спасени, спасението ни е в кърпа вързано.

Така мислят някои християни, които се придържат към така наречената доктрина „веднъж спасен – завинаги спасен“. Тази доктрина учи, че спасението не може да се загуби без значение как живееш и какво правиш. В подкрепа на тази теза се изтъкват следните стихове:

 Римляни 8:29-30, 38-39 „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави ... Защото съм уверен, че ... нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. “

 Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Знаем от Словото, че ние се спасяваме не чрез добри дела или заслуги, но по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8,9). И веднага, след като казва това, Павел добавя, че макар и да не сме спасени чрез добри дела, ние сме спасени за добри дела:

 Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Когато повярваме, Божието слово и Святият Дух започват да работят в нас и да променят нашия светоглед, характер и поведение. Новорождението ни води до нов начин на живот. Затова за име на нашата църква сме избрали „Нов живот“! Но понякога промяната идва бавно и някои християни започват да се питат, аз спасен ли съм наистина?

Нашата увереност в спасението ни трябва да се основава не на това как се чувстваме, а на Божиите обещания. Ние не трябва да живеем в страх и съмнение относно нашето спасение.

Бог иска всички хора да се спасят, но Той ни дава възможност да Го приемем или да Го отхвърлим. Бог уважава нашата свободна воля. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

 Тук се казва „който вярва в Него“. Ние трябва да упражним нашата свободна воля да повярваме. След като сме повярвали ние не губим свободната си воля. Затова спасението не е необратимо действие.

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и новозаветните автори предупреждават срещу тази опасност. Ето какво пише например авторът на Евреи – послание, написано до еврейските вярващи около 70 г.сл.Хр.

 Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Тези вярващи бяха положили вярата си в Исус Христос като Месия и Спасител. Но когато са подложени на преследване и са заплашени с изключване от синагогата и юдейската вяра, те са се отрекли от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Забележете, че те вече са били просветени в благата вест. Вкусили са от дара на вечния живот и от Божието слово. Получили са Святия Дух. И авторът казва, че въпреки това са отпаднали и е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.

Някои интерпретират думата „невъзможно“ като „трудно“. Тоест, може да изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо невъзможно. Винаги има надежда за покаяние. Но тук за „невъзможно“ е използвана гръцката дума „адинатон“, чийто смисъл е буквално „невъзможно“. Същата дума е използвана и в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Очевидно не можем да заменим думата с „трудно“.

Други смятат, че в тези стихове се говори за хора, които се държат като християни, но никога не са се покаяли истински. Но ако не са били християни, от какво са отпаднали тогава?

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

 1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Oтново, не можеш да отстъпиш от нещо, в което не си встъпвал. Не можеш да отстъпиш от вярата, ако не си бил във вярата. Днес виждаме този стих да се изпълнява. (пример с брат и сестра, които повярваха в групата на БХСС, но после отстъпиха под натиск от семейството им)

Исус каза същото в

 Матей 24:9-10, 13 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят... Но който устои докрай, той ще бъде спасен. “

Исус каза, че когато дойдат гонения много християни ще се отрекат от вярата. Това се случи по време на комунистическия терор в България. По време на процеса срещу евангелските вярващи те са обвинени в шпионаж за западните държави. Някои от подсъдимите се огъват и признават след нечовешки мъчения. Много други престават да ходят на църква поради страх от репресии.

По време на репресиите срещу християни в Съветския съюз милицията е предлагала на вярващите да пощади живота им, ако открито се отрекат от християнството и издадат други християни на комунистическата партия. Днес в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Нигерия и други страни се преследват християни.

Ако един християнин остане спасен след като се отрече от Исус, защо Той ще ни кара да устояваме?

На много други места Писанията ни предупреждават да не бъдем „отсечени“ от дървото на вярата (Римляни 11:22), с други думи да не отстъпим от вярата.

Освен гоненията, закоравяването в греха също може да доведе до отстъпление:

 Евреи 3:12-13 „Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.“

Тук авторът на Евреи говори на вярващи хора, следователно това предупреждение е отправено до вярващи хора.

Освен от страх от преследване и чрез закоравяване в грях, Библията ни предупреждава че можем да отпаднем от вярата чрез отхвърляне на свободата в Христос и връщане към робското иго на човешките традиции.

 Галатяни 5:4 „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.“

Думата „отлъчили“ означава „отделили“ и „отчуждили“. В случая Павел говори на галатяните, които са се опитвали да се оправдаят чрез Мойсеевия закон и така са били отделени от Христос и от Неговата благодат.“

Aко следваме учението веднъж спасен, завинаги спасен, то по думите на Чарлз Уесли,

„никой светилник не може да угасне“ (но ние знаем че в притчата за десетте девици, Матей 25:8, “А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.” )

„тръните не могат да заглушат класовете“ (в притчата за сеяча, Матей 13:7, “Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха”.)

 “никоя пръчка няма да бъде отрязана, ако не пребъдва в Христос“ (Йоан 15:6 „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“)

„никоя прошка не може да бъде изгубена“ (спомнете си притчата за господаря и лукавия слуга в Матей 18)

„никое име не може да бъде изтрито от книгата на живота“ (Откровение 3:5, Изход 32:33)

„солта не може да се обезсоли“ (Матей 5:13)

Ако приемем, че веднъж спасен, ти завинаги си спасен, то:

Ти не можеш да заровиш своите таланти (Матей 25:18)

Не можеш да пренебрегнеш едно толкова велико спасение (Евреи 2:3)

Не можеш да погледнеш назад, след като си сложил ръка на ралото (Лука 9:62)

Никой не може да стане толкова хладък, че Исус да го изплюе от устата Си (лаодикийската църква, Откровение 3:16)        

 За съжаление, знаем от Словото, че всичко това е ставало, става и ще става.

Често от поддръжниците на тази доктрина „веднъж спасен, завинаги спасен“, се изтъква...

 1 Йоан 2:18-19 „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

И поддръжниците на тази доктрина казват, ето, тези стихове говорят за невярващи, за „антихристи“, които са се престрували на християни. Това не се отнася за християни.

Вярно е, че има фалшиви християни. Не всеки, който се помоли с молитвата на покаяние и изповяда Исус като Господ е новороден. Но да казваме, че всеки който отпадне от вярата изобщо не е бил вярващ е твърде пресилено изказване. Много стихове, които вече разгледахме, посочват обратното.

Логиката на „веднъж спасен, завинаги спасен“ е погрешна. Библията често използва метафората за семейството и брака, за да илюстрира духовната реалност на принадлежността към Бога. Но всеки знае, че човек може да се откаже от семейството си и да се разведе със съпруга/съпругата си.

Библията никъде дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил. Вярващият може да отпадне, както една монета може да бъде загубена, една овца може да се заблуди, а един син може да стане блуден.

Затова, когато видиш някой да отстъпва от вярата, предизвикай го да се покае, за да не се превърне неговото отстъпление във вероотстъпничество. Да си спомним какво стана с Юда Искариотски, който беше част от вътрешния кръг ученици на Исус, но накрая Го предаде и се самоуби.

 Истината е, че християните не могат да „загубят“ своето спасение. Спасението не е ключ, че изведнъж да осъзнаеш, че си го загубил някъде. Ох, къде ми е ключа!

Истинските вярващи имат увереност в своето спасение. Ние не бива да се страхуваме, че ще изгубим спасението си. То не е портфейл, който можем да изтърсим от задния джоб без да внимаваме. Писанията ни уверяват, че Бог ще се грижи за нас и ще ни подкрепя и напътства със Святия Си Дух. Като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да направим немислимото.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Ето още един стих

 Йоан 10:27-28 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това обещание, което често се изтъква в подкрепа на „вечната сигурност“ е обвързано с условие. Тези, на които Бог обещава вечен живот са тези, които „слушат гласа Му и Го следват“. Наистина, никой не може да ги грабне от ръката на Исус, но самите те могат да се поставят извън Неговата ръка. Докато е в стадото на добрия Пастир, овцата може да се чувства сигурна. Но ако се отлъчи, тя рискува живота си.

Следователно, християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но съзнателно могат да го пропилеят.

Някои християни са идвали при мен и са ме питали дали наистина са християни, понеже се борят с греха. Вижте какво казва...

 Матей 7:21-23 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“

Тук Исус говори за хора, които Той никога не е познавал, а не за хора, които са били спасени и след това са отпаднали. Той говори за тези, които практикуват грях. За разлика от тях, християните не практикуват грях, а се борят с греха, защото знаят че са христови и Святият Дух, който е в тях, ги изобличава за грях.

 Заключение:

Бог ни е дал свободна воля и след като повярваме ние не я губим. Затова спасението не е необратимо действие. Ние имаме отговорността да устояваме във вярата и Словото непрекъснато ни увещава в това. Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Библията дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил.

Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Същевременно, като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се молим!

___________________

20.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Истинската свобода

/проповед/

      1.     Увод

Двама затворници си говорили в килията: - Ти на свобода какъв беше? - Студент. - А за какво лежиш? - Пропуснах упражнение по квантова физика. - Шегуваш се, как така? - Този ден обирах банката.

Лесно можем да загубим свободата си. Затова трябва да я ценим и пазим.

Днес е 3 март. На тази иначе доста противоречива дата ние сме избрали да отбелязваме нашето освобождение. Но, вземайки повод от празника, днес искам да говорим не толкова за самия акт на нашето освобождение, колкото за свободата по принцип.

Всеки човек се ражда с копнеж за свобода. По думите на Виктор Юго, „човек е създаден не да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле.” Бог ни е сътворил да живеем свободни, затова когато загубим свободата си, ние страдаме.

В нашата дълга история ние, българите, сме имали моменти, когато сме били свободни и когато сме били под чуждо владичество или окупация. От седми век, когато се ражда Стара Велика България, до днес, са минали 14 века. От тях 7 сме били под чуждо владичество.

Може би точно затова ние ценим свободата толкова много. Обичаме свободата толкова много, че на знамето на Панагюрския революционен окръг по време на Априлското въстание въстаниците написват думите „Свобода или смърт”. Същият девиз приема и създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е използван за печатите и знамената, и дава име на вестника на организацията.

Ние обичаме свободата толкова много, че когато започва терора, политическите репресии и колективизацията след септември 1944 г., над две хиляди горяни сформирват чети в Балкана. Това е първата организирана съпротива срещу комунистически режим в Европа след края на Втората световна война. 

Свободата е силно присъща на българите. Хиляди наши сънародници са умирали за свободата си, защото са били убедени, че живот без свобода не си заслужава да се живее.

Днес ние се радваме на политическа свобода. Имаме и други свободи: лична свобода и неприкосновеност, свобода на словото, религиозна свобода, свобода на съвестта и мисълта, свобода на движение. Но дали имаме най-важната от всички свободи - тази, за която говори Божието слово – духовната свобода?

Представата за свобода днес е много различна. С идването на комунизма в източна Европа и с навлизането на левичарските идеи в Западна Европа след Втората световна война, дефиницията за свобода е променена. Първо, в тази проповед ще разгледам какво не е свобода, след което ще видим какво е истинска свобода и как можем да я постигнем.

      2.     Какво свободата не е.

Първо, свободата не е като свободата от лозунга „свобода, равенство, братство“ на Френската революция от 1789 г.

Този лозунг звучи много привлекателно. Свободата и равенството са свързани с човешките права. Както се пее в химна на революционното движение, написан от Стефан Стамболов, „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!“

Лозунгът „свобода, равенство, братство“ е реакция на разточителния живот и некадърно управление на френските монарси.  На хората им е омръзнало да се съобразяват с някакъв си монарх или с фалшива религията и искат свобода и равенство, искат да са равни пред закона. Всички да са братя и да живеят в едно хармонично общество. Така че, нека махнем Бог от картинката.

И днес много хора се покланят на несвятата троица „свобода, равенство, братство“.  Преди две седмици председателят на партията на европейските социалисти каза пред симпатизанти в Монтана, че се надява в предстоящата кампания за европейски избори БСП да отстоява „традиционните за социалистическата партия ценности свобода, равенство, братство...“

Но като се обърнем към историята виждаме, че всъщност традиционни за тази атеистична партия са терора, концлагерите, политическите присъди и разграбването на имущество. Виждаме, че зад красивия лозунг се крие една грозна действителност.

Но това е характерно не само за привържениците на тази партия. Погледнете света, включете си телевизията и отворете интернет, и ще видите, че живеем в свят, който е продукт на „свобода, равенство и братство“, но без Христос.

Жан Клод Юнкер се обръща към европейците с думите: „Аз не мога да разбера защо вие обвързвате философията на Маркс с провала на неговите последователи?“ Тези врели-некипели може да ги говори на всеки, но не и на българите, които са минали през ужасите на комунизма.

И днес призракът на комунизма все още броди из Европа. И сега е по-опасен отпреди, защото идва с парите на Европейците. Комунизъм с пари е по-опасен от комунизъм без пари.

Самата Френска революция е довела до 2639 умрели на гилотината, 50000 застреляни или умрели в затворите и 250000 умрели в гражданската война, избухнала след това. Но тя бледнее пред повечето от 100 милиона жертви на комунистическите „революции“ през 20 в.

Псалм 2: „Защо се разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.“

Кои са връзките, които народите искат да разкъсат? Това са връзките на Божието Слово. То пречи на човека да се издигне на Божия престол и да дефинира свободата по друг начин от този, по който Бог дефинира свободата.

Във връзките на Бога има свобода. Псалм 119:1 казва, „Блажени са онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на Господа.“

Но хората не искат да живеят в Божията свобода. Те искат те да дефинират свободата. Да се издигнат и да стъпят на Божия престол. Искат те да диктуват условията. Искат те да определят кой е мъж и кой е жена. Искат те да решат кой да командва в семейството и кой не. Искат те да кажат кой да живее и кой трябва да умре.

Това е свободата, за която плачат и днес наследниците на Френската революция. За да избягат от ограниченията на религията, хората и днес отхвърлят Бога и така издигат себе си като бог. Дали това не е залезът на западната цивилизация?

Християнският автор Малкълм Мъгъридж пише, „Докато други цивилизации са били унищожени от варварски атаки отвън, нашата е уникална с това, че е обучила своите собствени разрушители в своите собствени образователни институции, а след това ги е снабдила със средства за пропагандиране на тяхната разрушителна идеология надлъж и нашир, изцяло на обществени разноски. Така западният човек реши да унищожи себе си, превръщайки благоденствието си в отегчение, силата си в уязвимост, еротоманията си в импотентност, надувайки сам тръбата, която събори стените на собствения му град и след като се е убедил, че се е размножил твърде много, се потруди чрез хапове, скалпел и спринцовка да намали своя прираст. Докато накрая, след като се образова до идиотизъм и се замърси и дрогира до притъпяване, той коленичи – един уморен и пребит стар бронтозавър – и се превърна в изчезнал вид.“

Свободата на егото е псевдосвобода. Резултатът е, че в бунта си срещу Бога, вместо свободни, хората стават роби и унищожават себе си. Изхвърлете рибата на сушата и тя ще умре. Защо? Защото тя е създадена да е свободна само в ограниченията на водата. По същия начин ние сме създадени да живеем само в ограниченията на вярата в Бога. Истинската свобода е в Бога, защото ние сме създадени да живеем в Него.

Второ, свободата не е легализъм. Много хора се опитват да постигнат свобода, като следват легализма и фалшивата религия. Те виждат свободата в следването ритуали и традиции, заповеди и постановления.

По време на поклонническо пътуване, двама монаси стигнали до придошла река. Там видели едно момиче, което се чудело как да прекоси буйните води. Без да се бави единият от монасите я взел на гръб, пренесъл я през реката и я пуснал на другия бряг.

След това монасите продължили по пътя си. Но другият монах започнал да мърмори: „Нали знаеш, че не е правилно да докосваш жена. Как можа да пристъпиш правилата за монашески живот?“ Монахът, който пренесъл момичето, вървял мълчаливо, но най-накрая отговорил: „Аз я пуснах край реката преди един час. Защо ти още я носиш?“

Колосяни 2:20,21,23: „Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо ... се подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“... Тези неща ... не струват нищо в борбата против угаждането на тялото.“

Тези „постановления“ не идват от Бога, а от човеци. Това е мъртва религия, не спасителна вяра. Легализмът говори от името на Бога, но не Го познава. Крие се зад националната ни идентичност и ни заплашва, че без него няма да сме нация. Легализмът има предписания за това какво да правим и какво да не правим на погребение, при раждане, на сватба, при празници на светии...

Легализмът е привидно благочестие и лъжесмирение, които нямат нищо общо със свободата в Христос.

Както беше казал някой, ако моралното поведение беше просто следване на правила, ние можеше да програмираме един компютър така, че да е морален.

Виждаме, че подобно на свободата на егото, легализмът също няма нищо общо с истинската свобода. Нека сега разгледаме каква е истинската свобода. 

      3.     Истинската свобода в Христос

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”

Тук Исус се обърна към група евреи, които вярваха, че са свободни.

Днес много българи вярват, че са свободни. Издигат лозунга „свобода, равенство, братство“. Казват: „Аз съм свободен. Мога да говоря каквото си искам, мога да пътувам където искам, мога да работя каквото искам, мога да правя каквото си искам. Но Исус каза на евреите, „Всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ (Йоан 8:34)

Не е грях да си изкушаван. Грях е, когато се поддадеш на изкушението. И дори когато Бог ти прости, последствията от греха остават. Грехът е робството на Сатана. Той е като облак, който надвисва над теб и засенчва слънцето. Вървиш и не виждаш къде отиваш, докато накрая те поглъща и политаш към пропастта.

Как можем да се освободим от робството на греха?

Йоан 8:31, 32: „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Истинската свобода в Христос е възможна само когато пребъдваме в учението на Христос. Само Божието слово може да разпръсне облаците на греха така, че слънцето на Неговата правда и истина да освети пътя ни и ние да стъпваме уверено на твърдата канара Исус.

Псалми 119:105 „Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“

Вземаш ли този светилник всяка сутрин, за да виждаш къде ходиш през деня? Четеш ли Словото и размишляваш ли върху неговите истини?

Когато Неговото слово се вселява в тебе, то ще ти помогне да преодолееш не само греха, но и страха. Защо? Защото истината ще ти даде увереност, която ще те освободи от всеки страх. В книгата си „Представи си живота си без страх” Макс Лукадо пише:

“Страхът прогонва много хубави неща в живота. Може ли човек да е щастлив и да се страхува в същото време? Може ли да мислиш трезво и да се страхуваш? Да си уверен и да се страхуваш? Да си милостив и да се страхуваш? ... Страхът не е написал симфония или стихотворение. Страхът не е преговарял за мир, не е изцелил болест. Страхът никога не е помагал на семейство да преодолее бедността, или на народ да преодолее заблудите си. Страхът не е опазвал брак или бизнес... Вярата е правила това.“

Вярата в Христос, която идва от общуването със Словото Му е тази, която може да помогне на народа ни да преодолее заблудите си и да го направи свободен да живее благочестив живот в праведност и любов.

Иван Вазов казва за Библията: “Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията… Там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни и постоянни спътници на живота.”

Чели ли сте книгата на Александър Урумов, "Али Безсмъртния"? Tя е написана по истински случай. В нея той разказва за един иранец, съден за убийство, отвличане, въоръжен грабеж и продажба на наркотици, който лежи в български затвор. Един ден Али пита своя съкилийник дали може да му даде да почете нещо. Другият мъж му дава Библия.

Али започва да я чете с насмешка, докато не стига до Деянията на апостолите. Тогава нещо в него се променя. Разбира, че ако се покае и повярва в Христос, може да получи спасение и свобода от живота в греха. Предава се на Исус и това променя завинаги живота му. Вече е вън от затвора, не ползва наркотици, има семейство и проповядва на бежанци от Иран в България за това, че могат да бъдат свободни от греха и страха в Христос.

И накрая искам да завърша с това: истинската свобода не е просто свобода ОТ греха и свобода от страха. Тя е свобода ЗА Христос.  Носителят на Нобелова награда за литература, индиецът Рабиндранат Тагор, казва: „На масата си имам една струна на цигулка. Тя е свободна. Но не е свободна да прави това, което се очаква от една струна на цигулка – да прави музика. Затова я вземам, слагам я на цигулката и я опъвам, докато затрепти при докосване. Едва тогава е свободна да бъде струна на цигулка.“

Истинската свобода е там, където има посвещение. Както струната може да осъществи своето предназначение да прави музика единствено в цигулката; както рибата е създадена да съществува и да дава потомство единствено във водата; така човек може да е истински свободен само когато живее във взаимоотношения с Бога и е посветен да принася слава на Христос.

Искам на днешния празник да ти задам въпроса на кого си посветен ти – на несвятата троица „свобода, равенство, братство“, или на пресвятата Троица?

Отвори сърцето си за Словото. То ще те предпази от опасностите на фалшивата свобода на егото и легализма, ще разпръсне облаците на грях и страх в живота ти и ще ти помогне да станеш опъната струна в Божията цигулка. Тогава фалшивите звуци на твоя живот ще се превърнат в хармонична мелодия под диригентството на Най-великия Музикант. Амин!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.03.2019 г.

Вацлав Хавел: Битката за морала не е изгубена

ИЗ "ЛЕТНИ РАЗМИШЛЕНИЯ"
Вацлав Хавел

Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл.

Аз обаче отново и отново се убеждавам, че в нашето общество е скрит огромен потенциал от добра воля. Само дето тази добра воля е някак си атомизирана, наплашена, задавена и объркана от ситуацията; осакатена и безпомощна. Тя сякаш не знае на какво да се опре, как да започне, къде и по какъв начин смислено да се реализира.

Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно - което е парадоксално - валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

Впрочем от политиците до голяма степен зависи кои сили в обществото ще освободят и кои ще потиснат; дали ще се опрат на по-доброто или на по-лошото у всеки човек поотделно.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская тогова-оногова само защото ще му бъде приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината - чрез лъжа, а демократичният дух - чрез авторитарно нареждане.

Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено становище. Приемам дадено мое мнение да изглежда "левичарско", друго пък - "десничарско". И да си призная - все ми е едно.

Едно от моите изненадващи познания в областта на "високата политика" е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. В политиката много по-важни са такива неща като вживяването в другия, умението да го заговориш, способността бързо да се ориентираш не само в проблемите на хората, но и в душите им.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира останалите.

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Той повече се вижда и по някакъв начин "физически" тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е мръсна и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка - също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-много тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, или не да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

Никога няма да изградим правова и демократична държава, ако едновременно не изграждаме държава човешка, нравствена, духовна и културна - колкото и ненаучно да звучи това в ушите на политолога.

И най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности. Какъв смисъл би имал например един закон, който никой не уважава, никой не защитава и никой не изпълнява?

Знаем от собствения си неотдавнашен опит какво може да стане с един напълно почтен закон, ако той попадне в ръцете на един непочтен съдия, и колко лесно непочтените хора могат да използват демократичните институции за установяване на диктатура и терор.

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

Ще продължа да говоря до втръсване и напук на снизходителните усмивки за отговорността и морала, лице в лице със сегашния обществен маразъм.

И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена. Със сигурност може да бъде изгубена само една битка - тази, от която предварително си се отказал.

_______________________________

Източник: Mariana Tsoneva, Facebook

Какво би казал Исус на 3 март на българите?

Апостолът на свободата

Да помним Левски, да вярваме в Исус 

/проповед/

1. Увод.

Една мисионерка, която работела с деца в Близкия изток, карала джипа си по пътя и неочаквано бензинът й свършил. Нямала никакъв съд в колата си освен едно детско гърне. Извървяла един километър до най-близката бензиностанция и го напълнила с бензин. После се върнала и започнала да налива бензина в резервоара.

Точно тогава на пътя спрял огромен кадилак с няколко петролни магнати. Те били поразени, като я видели да излива съдържанието на гърнето в джипа. Един от тях отворил прозореца и рекъл: „Госпожо, с приятеля ми не изповядваме вашата религия, но искаме да ви кажем, че дълбоко се възхищаваме от вярата ви!“

Бог изпраща свои мисионери по целия свят, за да показват превъзходствата на Христос над останалите религиозни учители и да привеждат души в Царството. Първите мисионери бяха апостолите на Исус Христос. Всъщност, гръцката дума „apostolos“ означава „някой, който е изпратен“.

Дванадесетте апостоли бяха изпратени от Исус до Юдея, Самария и целия свят да проповядват евангелието (Деян. 1:8). Самият апостол Павел е работил недалеч от нашите граници и негови ученици са ръководили местни църкви по нашите земи.

Но това е било отдавна. Днес, когато хората чуят думата апостол, първата асоциация е Апостолът на свободата, Левски. Наричаме го така, защото той се е борил и е умрял, за да бъдем ние свободни. Тези дни честваме 144 години от обесването му. Затова е редно да си припомним неговото дело.

От живота на Левски – този „пратеник за свободата,“ можем да научим, че като християни можем да се борим за свободата, към която Исус иска да се стремим.

Харесва ми едно определение за свободата: "Свободата е отворен прозорец, през който влиза светлината на човешкия дух и човешкото достойнство." Без свобода няма човешко достойнство!

Има много свободи. Големият проповедник Спърджън казва: „Политическата свобода е ценна. Религиозната свобода е скъпоценна. Духовната свобода е безценна.“

Левски се бори за премахване на чуждото робство и за извоюване на политическа свобода. За много българи той е най-великият българин. През 2007 г. го избрахме на първо място в списъка на най-великите българи на всички времена. Но как малкият Васил се превръща в Апостола на свободата?

Роден е в Карлово, второто от пет деца. Учи във взаимното училище, а след смъртта на баща си става послушник при вуйчо си, който служи в Хилендарския манастир. Учи църковно пеене, а после и за свещеник. Разочарован от алчния си вуйчо, взема решение да се посвети на революционна дейност. Иеродякон Игнатий прави лъвски скок и се превръща в Левски. Но никога не спира да вярва в Бога.

Левски се посвещава на борба за национално освобождение. Става идеолог и основател на Вътрешната революционна организация и разработва мрежа от местни комитети. Но като вярващ човек съзнава, че в основата на всички свободи е духовната свобода. Но какво означава „духовна свобода“?

Исус Христос каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." (Йоан 8:31).

Исус каза, че истински свободен може да е само човек, който познава учението Му и вярва и живее според него. Той е Апостолът на истинската, безценната, духовната свобода.

Левски вярваше в Бога. Той беше чел Свещеното Писание и знаеше, че всеки човек е създаден по Божи образ и като такъв притежава право на живот, свобода и достойнство. Затова жадуваше да види сънародниците си свободни от политически гнет. Той беше уверен, че „близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен. 

Нещо повече, в проекта за програма и устав на БРЦК той копнее за "братството и съвършеното равенство между всички народности..., било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото да било, всички щат спадат под един общ закон..."

2. Слободията е робство.

Но той знаеше, че не всички разбират какво означава свобода. Защото както тогава, така и днес много хора говорят за „свобода“, но имат предвид „слободия“.

Мисля си, че няма начин докато е учил за свещеник Левски да не е чел притчата за блудния син. В нея по-малкият син не е доволен от благоприличните нрави в дома на заможния си баща. Иска му се да живее за мига, да опита от всичко, да опита свободата на отдаване на най-ниските страсти. Напуща дома си, но скоро прахосва всичко и е принуден да стане свинар и да се храни с рошкови. Тогава идва на себе си и разбира колко извратена представа е имал за свободата. Желаел е не свобода, а слободия.

Апостол Павел казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.“ (1 Коринтяни 10:23)

И още:

„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1).

Всички ние сме заченати в грях. Склонни сме да извращаваме и опошляваме всичко. Но веднъж освободени от Христос, казва Павел на галатяните, защо отново се връщате в робството на греха!?

Левски съзнава много добре, че не само делото на освобождение, но и животът в свободна България се нуждае от хора с християнски морал и принципи. Той копнее за времето, когато „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта“ вече няма да разделят българите.

Апостол Павел също копнееше за една църква, в която цари любовта. Възможно е Левски да е имал предвид известните Павлови думи за делата на плътта, когато е говорил за разделението сред българите:

Галатяни 5:19-21: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Сатана идва,  за да краде, убива и разрушава (Йоан 10:10). Той представя слободията за свобода. И тези, които го следват, вършейки делата на плътта, няма да наследят Божието царство. Те остават поробени от греха. Такива хора са отхвърлили закона на любовта и вървят неминуемо към гибел. Те са като кораб без кормило и като кола без спирачки.

Когато говоря с хората, ми прави впечатление, повечето от тях се смятат за свободни, а са роби. Материалистът си мисли, че е господар на притежанията си, а всъщност е техен роб. Алкохоликът си мисли, че пие защото е свободен да прави каквото иска, но е окаян роб на цар алкохол. Развратникът си въобразява, че в плътските си похождения намира себе си, но всъщност остава роб на страстите си.

Всъщност, всеки човек, който не следва Исус, живее в робска зависимост от греха. Слободията води до робство. Затова в своята първа реч в началото на своето земно служение, Исус каза: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18,19).

3. Свободата иска жертви.

Апостолът на истинската свобода, Исус Христос, дойде за да плати цената за греха и да счупи оковите на Сатана. А апостолът на българската свобода, Васил Левски дойде, за да счупи петвековните окови на чуждия поробител. И двамата увиснаха на дърво.

Мисиите им бяха различни, но изискваха пълно посвещение. Свободата не е безплатна, тя иска жертви.

Прасе и кокошка се разхождали по пътя. Докато минавали покрай църквата, видели че се организира благотворителна вечеря. Прасето казало на кокошката: „Хайде да участваме с нещо.“ Кокошката отговорила: „Чудесна идея! Можем да им дадем бекон“. Прасето казало: „А, по-полека. За теб това е принос, а за мен – пълно посвещение.“

Свободата изисква пълно посвещение. Тя има висока цена. Някой беше казал: "Ако не си готов да умреш за свободата, изключи тази дума от речника си." Левски беше готов да умре за свободата на ближния си. 

Той и много други умряха, за да живеем днес в свободна страна. Много са тези, които без да им мигне окото биха жертвали други, защото предпочитат да живеят в робство. Но малцина са, които са готови да дадат живота си за свободата на отечеството си.

Мисля си, че като всеки човек и Левски е изпитвал на моменти страх. Но той силно е обичал ближния. Имал е една мечта - да види една демократична и благоденстваща България. В мигове на отчаяние кураж са му давали думите на ап. Йоан: " В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха." (1 Йоан 4:18)

Затова Левски беше готов като Исаак да легне на олтара, но този път това беше олтарът на българската свобода. Иронията е, че бе убит за друго.

Левски е екзекутиран след един режисиран процес с измислено обвинение. На 18 февруари 1873 г. той е обесен, но не заради революционните си идеи. За тях наказанието щеше да бъде само заточение в Диарбекир.

Левски беше ликвидиран, защото отказваше подкупите да стане чужд агент. Империята отвърна на удара. Затова делото не се гледа в съда, както повелява закона. Създава се специална комисия, която трябва да осъди Левски като криминален престъпник. Заговорът успява.

Исус също бе убит след един режисиран процес с измислено обвинение. Тъй като фарисеите нямаха власт да го осъдят за богохулство, те го предадоха на Пилат с фалшивото обвинение, че иска да отхвърли политическата власт на Рим и да се възцари на трона.

Лука 23:1,2: „Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Исус при Пилат. И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

Исус беше предаден на властите. Пилат не намери вина у него, но късащите се от завист и злоба фарисеи подбудиха тълпата да крещи „Разпни го“ и Той беше разпънат на кръста. Заговорът отново успя. Дяволът тържествуваше, но беше твърде рано да се радва.

Защото той не знаеше, че това беше часът, за който Исус беше дошъл на земята. Исус умря, но три дни по-късно възкръсна в тяло, за да ни освободи от робството на греха и да имаме мир с Бога чрез вяра в Него.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ако вярваш в Исус Христос, то ти имаш мир с Бога. Богочовекът Исус умря безгрешен за моя и твоя грях. Но три дни по-късно Лъвът от Юда възкръсна и победи смъртта, за да може ние да живеем във вечността.

Левски е просто един грешен човек като нас. Но той беше човек с кауза. Лъвът от Карлово умря за свободата, но остана да живее с подвига си в сърцата на българите.

4. Помни и бъди благодарен.

Може би никога няма да можем да платим цената, която Левски и другите паднали за свобода са платили. И не е нужно, те вече са го направили. Ако обаче някой се опита да ни я отнеме, е нужно да я отстояваме.

По същия начин, ние не можем да платим за свободата от греха и за спасението ни за вечността, и не е нужно. Тя вече е платена. Но е нужно да я отстояваме всеки ден, като следваме Исус.

По време на комунизма хиляди вярващи в България са се молили да дойде края на насилствено наложения атеизъм. И Бог отговори на тяхната молитва! Днес ние сме свободни да вярваме и да се покланяме на Бога! Но свободата ни отново е застрашена. Общинският съвет в града ни готви наредба, с която иска да отнеме правото ни да споделяме публично вярата си. Какво би казал Левски за това? Какво бихме направили ние, за да отстояваме конституционно дадените ни права?

Преди около 2 седмици ми се обади една учителка. Видяла обявата ми за преводи на английски. Каза, че се нуждае от малко по-специфична помощ и се оказа, че кара преквалификация за учител по английски и им искат да напишат реферат. И какво се искаше от мене? Да й напиша реферата. Отговорих й, че ако тя го напише, аз мога да й помогна с редакция. Но аз съм християнин и това, което иска противоречи на моите принципи. Защото да напиша аз реферата, под който да пише нейното име означава да участвам в лъжа. Това е грях.

Светът е голям и компромиси дебнат християните навсякъде.

Да следваш Исус означава да си принципен. Свободата се отстоява като се отделяш от злото и следваш доброто. За това умря и Левски.

Но не можеш да отстояваш свободата, без да помниш какво Исус е направил за теб. За Бог е важно да не забравяме цената, която Той плати за нашата свобода. Затова ни заповяда да възпоменаваме смъртта и страданията му като участваме в Господната вечеря.

Вярваш ли в смъртта и възкресението? Благодариш ли на Бога за тях? Блудницата дойде в дома на фарисея, изтри със сълзи нозете на Исус и ги помаза със скъпоценно миро. Така тя показа благодарността си към Него. И Исус й каза: „Прощават ти се греховете... Твоята вяра те спаси.“ (Лука 7:36-50). Нашето спасение зависи от способността ни да помним и да сме благодарни.

Нека Бог ни помогне да не забравяме никога това, което Исус направи за нас на кръста. По същия начин не бива да забравяме факта, че Левски и хиляди именни и безименни герои са дали живота си, за да можем днес ние да сме свободни.

Един подпоручик едва не загубил живота си през Първата Световна война, докато спасявал своя майор. За щастие, и двамата оцелели. От този ден нататък, докато умрял 25 години по-късно, всяка година майорът изпращал благодарствено писмо на подпоручика.

Последното било много кратко: „Скъпи Борисе, отново искам да изразя благодарността си за това, че благодарение на теб можах да се порадвам на още една година живот. Това нямаше да е възможно без цената, която ти беше готов да платиш, за да спасиш живота ми. Искам да знаеш, че съм благодарен.“

Благодарен ли си за свободата? А ако се наложи, готов ли си да я отстояваш?

„Ако пребъдвате в моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Нека никога не забравяме Апостола на българската свобода, но да вярваме в Апостола на истинската свобода. Да помним Левски, но да вярваме в Исус.

Нека се помолим.