/проповед/
/Какво
е християнската вяра?/
На кого си се метнал?
Когато се роди нашето трето внуче Ема, приятелите ни започнаха
веднага да изказват мнение на кого прилича повече – на майка си или на баща си.
Още като се роди едно бебе всеки започва да си дава мнението на кого прилича.
Казват, „взел е очите на майка си“. Или, „тя има характера на баща си.“ A някои
бебета приличат на известни личности. (Дани Девито)
Повечето от нас цял живот се опитват да не са като
родителите си, но неизбежно приличаме на тях по някои от нещата, които правим
или казваме.
В днешния пасаж ще стане дума за това на кого приличат
участниците в него и кой е техният родител. Вече говорихме за твърденията на
Исус „Аз съм Хлябът на живота“ и „Аз съм светлината на света.“ Така стигаме до
третата проповед от поредицата „Великият Аз съм“.
Днес ще говорим за едно от твърденията „Аз съм“ на Исус,
което обикновено не се включва в тази поредица. Oбикновено говорим за 7 твърдения „Аз съм“.
Но днешното твърдение е всъщност осмото, което много коментатори добавят към
списъка. Ние ще го разгледаме като трето поред.
Всички други твърдения започват с думите „Его eйми“ (Ego Eimi) – Аз съм... хляба на живота,
Аз съм светлината на света, Аз съм възкресението и живота, Аз съм лозата и т.н.
Но в този случай изявлението завършва с думите „Его ейми“ (Аз съм). Това
изявление Исус прави пред фарисеите, когато казва „Преди да се е родил Авраам,
Аз съм.“
Затова мисля, това изявление трябва да се включва в списъка
с другите твърдения „Аз съм“, Всъщност, това е най-драматичното твърдение от
всички. И за да усетим драматизма на тази декларация, нека обърнем на Йоан 8
гл. Ще разгледаме стихове 31-58.
Това е един доста разгорещен дебат между фарисеите и Исус.
Първото нещо, което виждаме тук е, че
1.
Християнска
вяра не е национална принадлежност.
Йоан 8:31-33 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи:
Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете
истината, и истината ще ви направи свободни.“
Очевидно сред тези новоповярвали е имало и някои религиозни
водачи. И когато Исус прави това твърдение, те не казват, „Ами това е чудесно,
кажи нещо повече за това как можем да бъдем свободни, като вярваме в учението
Ти?“ Не, те отговарят, че са потомци на Авраам и никога не са били слуги на
някого (ст. 33).
Разбира се, това не е вярно. В историята си евреите са били
поробени и окупирани от няколко империи – Египет, Асирия, Вавилон, Медо-Персия,
Гърция и Рим. Но по-важното е, че за тях спасението им зависи не от Божията
благодат или дори не от моралното им поведение, а от потеклото им.
Според някои автори те са вярвали, че Авраам е бил толкова благочестив,
че натрупаното от него съкровище от заслуги ще стигне и за тях да получат
праведността, от която се нуждаят. Щом са Авраамови чеда, те не могат да бъдат
изгубени!
И днес много българи смятат, че щом са се родили в православна
страна и от православни родители, те са православни християни. Toва означава ли, че родените в мюсюлмански,
индуистки и будистки страни нямат никакъв шанс да станат християни!?
Това би било доста несправедливо от страна на Бог! Но ние
знаем, че точно обратното е вярно. Той ни е оставил Великото поръчение, с което
ни заповядва „идете и правете ученици от всички народи.“
Истината е, че България не винаги е била православна
страна. Християнството по нашите земи се е появило в една езическа
(политеистична) култура, силно враждебна на твърденията на Исус Христос. Цели три
века християните са били преследвани и подложени на вълни на гонения от
римските императори.
От съчиненията на презвитер Козма и Константин Преславски,
а и от някои византийски извори разбираме, че преди да приемат християнството, българите
са правели човешки жертвоприношения, покланяли са се на идоли и са имали оргиастични
обреди, присъщи повече на политеистична религия. Някои наши царе дори са се гордеели
с това, че са пиели вино от черепа на врага си.
Да си българин не означава, че си християнин!
Нека не забравяме също, че макар и нашите прадеди да са
били християнизирани, след 45 години войнстващ атеизъм вярата на българите днес
е под въпрос.
Мнозина подценяват промените, настъпили с установяването на
комунистическата диктатура у нас преди
80 години. Един пример от Китай може да хвърли светлина и върху отношението към
християните в комунистическа България.
Една 82-годишна християнка от Хонк-конг разказвала за
живота си в Китай, като използвала думата, с която комунистите описвали тяхната
революция – „освобождение“. Попитали я,
-
Когато беше в Китай, беше ли свободна да се
събираш с други християни за поклонение?“
-
О, не – отговорила тя – от освобождението на
никого не е позволено да се събира на църковни служби.
-
Но сигурно сте можели да се събирате в малки
групи и да дискутирате християнската вяра?
-
Не, не можехме – отговорила жената – от
освобождението всички такива събрания са забранени.
-
Можеше ли да четеш Библията?
-
От освобождението никой не може да чете
Библията.
Подобно е положението и на българските вярващи по време на
комунизма. Следователно, вярата на хората зависи от много фактори. Виждаме, че националната
принадлежност и произход, макар и да влияят върху вярата, не ги предопределят.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа нещо във връзка с развихрилия
се дебат напоследък: Това, че можеш да рецитираш „Аз съм българче“ е хубаво –
добре е човек да знае своя род, език, национална идентичност и история. Но това
не те прави християнин.
Между другото, през 1947 г. комунистите забраняват това
стихотворение и свалят от учебната програма всички стихове на Вазов, а той е
обявен за шовинист и буржоа. Но малко преди да се въведе промяната в
програмата, през 1948 г. Вазов е спасен от излязла монография на академик
Державин, в която той го нарича „велик народен поет на България.“ Тази внезапна
промяна на 180 градуса под давление на Москва е характерна за комунистите.
И слава Богу, „Аз съм българче“ и днес се изучава в
училище. Но това няма нищо общо с твоята вяра. Даже да го знаеш наизуст, това
пак не те прави християнин. Да си християнин е много повече от национална
принадлежност.
2.
Християнската
вяра е подкрепена от дела.
Затова Исус казва на фарисеите,
Йоан 8:37-39 „Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате
да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. Аз говоря това, което
съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те
в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.“
Исус им каза, че има голямо несъответствие между това,
което изповядват и това, което правят.
И днес виждаме много хора, които казват, че са християни,
но вярата не се отразява на начина им на живот. Говорейки за номиналното
християнство, философът Киеркегард казва:
„Когато се роди дете в Дания, малко след това му правят кръщене.
Напръскват с малко вода главата на всяко дете и то става християнин. Ако някои
от тях не биват напръскани с вода, няма значение, те просто си представят, че
са го направили и така стават християни. И така, за много кратко време ние
имаме повече християни от херинги в риболовния сезон... Всеки е християнин. В
края на краищата, за Дания се говори като за християнска страна, нали?“
Сега заменете Дания с България и кажете – не описва ли това
и нашата страна? Дали повечето от тези 75%, декларирали се като християни, не
са номинални такива? Тоест, християни по наследство, но не и по убеждения?
A дали
няма номинални християни и сред нас, протестантските вярващи?
Един адвокат, един доктор и един пастор отишли на лов и не
щеш ли, изведнъж пред тях се изпречил един елен. И тримата стреляли
едновременно и еленът паднал на земята. Втурнали се да го изследват, но не
могли да определят кой го е убил.
Точно когато били в най-разгорещен спор, минал горският и
попитал какъв е проблемът. Докторът му казал, че спорят кой е застрелял елена.
Горският погледнал към елена и веднага се произнесъл, „Пасторът го е застрелял!“
Те се учудили как е решил толкова бързо. На което горският отговорил, „Лесно е,
куршумът е влязал през едното ухо и излязал през другото.“
Ако става и с тебе така, докато проповедникът проповядва,
може да се замислиш дали характеристиката „номинален християнин“ не се отнася и
за тебе.
Исус казва на религиозните водачи: „Ако бяхте Авраамови
чада, щяхте да вършите делата на Авраам. Но вие искате да убиете Божия Син.
Авраам никога не би направил това.“
Автентичната вяра се доказва чрез дела на любов и покорство
към Създателя. Фарисеите не само че не обичаха Бога, но и искаха да убият Сина
Му.
Когато остават без аргументи, фарисеите преминават към лични
нападки и обиди. Те обвиняват Исус, че е роден от блудство (ст. 41), че е в
грешник (ст. 46) и че има бяс (ст. 48).
От раждането на Исус са се разпространявали много слухове
за Него. Някои са смятали, че Йосиф и Мария са имали интимност преди брака,
други че Исус е от друг мъж.
Но в тези обвинения няма грам истина. Вместо да им
отговаря, Исус ги кара да се вгледат в себе си и да тестват вярата си в Бога.
Йоан 8:42 „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие
щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм
дошъл от Себе Си, но Той ме прати.“
Тук условното наклонение в гръцкия израз означава, че нито едното,
нито другото е вярно. Бог не е техен Отец и те не Го обичат.
Всъщност, тяхното поведение показва кой е техният баща.
Исус директно им заявява:
Йоан 8:44 „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите
на баща си.“
Това твърдение е прозвучало като звучен шамар за фарисеите.
Те се мислеха за Божии синове, а сега Исус ги нарича „синове на дявола“!
Разгорещеният дебат не спира дотук. На второто обвинение, че
е грешник, Исус отговаря, че ако имат в какво да го обвинят, нека го направят (ст.
46). Фарисеите са още по-бесни и тогава отправят третото си обвинение, че Исус
е самарянин и има бяс (ст. 48).
Те знаят, че Исус не е самарянин по рождение, но имат
предвид, че Той не е по-добър от самарянин. За юдеите самаряните са религиозно
и етнически нечисти, затова те са ги презирали.
На това обвинение Исус отговаря,
Йоан 8:49-51 „Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме
позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт
довека.“
Но вместо да се успокоят, юдеите са още по-убедени, че Той
има бяс.
Йоан 8:52-53 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс.
Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма
да вкуси смърт довека. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? ...
Ти на какъв се правиш?“
И отговорът на Исус на този въпрос ни води към третото ни
заключение, a именно...
3. Християнската вяра зависи от това дали
вярваш в Исус.
Йоан 8:54-57 „Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата
Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и
пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще
бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам
ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите Му рекоха:
Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“
И точно тогава Исус изумява слушателите Си с твърдението,
Йоан 8:58 „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил
Авраам, Аз съм.“
Драматизмът е достигнал връхната си точка. От всички
твърдения „Аз съм“ на Исус това е най-поразителното заявление за божественост.
За религиозните водачи това беше богохулство, те бяха вбесени и начаса взеха
камъни, за да го убият (ст. 59).
С това Исус не само им каза, че съществува отпреди Авраам.
Той заяви, че е Той е съществувал вечно. Но онова, което разяри слушателите Му
беше, че Той използва думите „Аз съм“ (Его ими, гр.). Всъщност, Той използва
името, с което Бог се разкри пред Мойсей при горящия храст. Исус твърдеше, че е
Яхве!
Исус не твърдеше, че е велик морален учител. Той не
твърдеше, че е пророк. Той ясно заяви, че е Бог!
Следователно, важно е какво вярваш за Исус. Не е достатъчно
да вярваш, че Исус е съществувал. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил
пророк. Мюсюлманите вярват в това, но дори не го имат за най-великия пророк, за
тях най-великият пророк е Мохамед. Те не приемат, че Исус е Божият Син.
Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил велик религиозен учител.
Много хора Го възприемат като такъв, защото уважават учението Му, признават
нуждата от християнски морал в обществото, но не искат да имат нищо общо с
Христос. Искат християнство без Христос! Не, Исус не е бил просто много морален
човек и велик религиозен учител. Той не ни оставя такава възможност.
К. С. Луис пише, „Един обикновен човек, който твърди онова,
което казва Исус, няма да е велик духовен учител. Той или ще е смахнат, на
същото равнище с лудия, който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от
ада. Вие трябва да решите. Или този човек е бил, и е, Синът Божи, или е просто
луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни
безсмислици, че е бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо.
Не е възнамерявал да го прави.“
С твърдението си „преди да се е родил Авраам, Аз съм“, Исус
заяви, че е единосъщен на Отец, заяви, че е Бог дошъл в плът.
Именно поради това, Исус дели хората само на две групи:
Първата група приемат това Негово твърдение за божественост, приемат Го за свой
Господ и Спасител и се опитват да живеят според Неговите заповеди. Втората
група Го отхвърлят. Първата група казва, „Да бъде Твоята воля“. На втората
група Той казва, „Да бъде твоята воля.“ Няма средно положение.
Дотук видяхме, че християнската вяра не е същото като национална
принадлежност. Убедихме се, че християнската вяра се потвърждава от дела. И
трето, християнин е този, който вярва в божествената природа на Исус.
Какво следва от всичко това?
Когато разговарям с хората за Бог, много често чувам да
казват, „Еми, нали всички сме Божии деца.“ Че без значение в какво вярваме, как
си представяме Бога, Той е наш Баща и ние сме братя и сестри. Звучи прекрасно,
но има един проблем – не е вярно!
Исус изключи тази възможност, когато каза, „Ако беше Бог
вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите.“ Ако искаш да разбереш дали принадлежиш
на Бога, дали си Божие дете, трябва да отговориш на въпроса, „Аз обичам ли Исус
Христос?“ Ако не Го обичаш, не си Божие дете. Има голяма разлика между Божие
създание и Божие дете.
Второ, ние не се спасяваме, защото сме родени в
„християнска нация“. Може баба ти да е вярвала в Бога, може прадядо ти да е бил
свещеник, а пра-прадядо ти да е „ходил на Божи гроб в Ерусалим“. Чудесно е, ако
имаш такива предшественици, но това не ти помага, ако нямаш лична вяра и
взаимоотношения с Исус Христос.
Трето, тези които не вярват в Исус, умират в греховете си.
Исус ясно каза това в ст. 24, „По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете
си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще
умрете.“
За да вземе човек важно решение, са нужни три елемента – чувства,
интелект и воля. Например, когато млад мъж среща млада жена и те веднага се
харесат един друг, си казват. „Искам да се оженя за този човек.“
Ако се поддадат на чувствата, веднага ще вдигнат сватба. Но
тогава се намесва интелектът и задава въпроси на импулсивното решение: „Дали
той/тя е добра партия?“ „Що за човек е?“ „Ще мога ли да я издържам“? Тогава
двамата решават, че ще е по-добре да си дадат време, за да отговорят на тези
въпроси.
Започват да споделят повече време заедно и след време той
вижда, че тя е толкова красива вътрешно, колкото и външно. Интелектът се съгласява
с чувствата да се продължи с брак.
Но все още предстои най-трудният вот – този на волята. Тя спира
марша към олтара с въпросите, „Готов ли съм да се откажа от моя начин на живот?
А от свободата си? Ще си струва ли? Готов ли съм да поема отговорност за нея?“
Бракът ще се състои едва когато волята се съгласи с чувствата и интелекта.
Същото е и с идването при Христос.
Нека се молим!
