Преди да се е родил Авраам, Аз съм

/проповед/

/Какво е християнската вяра?/

На кого си се метнал?

Когато се роди нашето трето внуче Ема, приятелите ни започнаха веднага да изказват мнение на кого прилича повече – на майка си или на баща си. Още като се роди едно бебе всеки започва да си дава мнението на кого прилича. Казват, „взел е очите на майка си“. Или, „тя има характера на баща си.“ A някои бебета приличат на известни личности. (Дани Девито)

Повечето от нас цял живот се опитват да не са като родителите си, но неизбежно приличаме на тях по някои от нещата, които правим или казваме.

В днешния пасаж ще стане дума за това на кого приличат участниците в него и кой е техният родител. Вече говорихме за твърденията на Исус „Аз съм Хлябът на живота“ и „Аз съм светлината на света.“ Така стигаме до третата проповед от поредицата „Великият Аз съм“.

Днес ще говорим за едно от твърденията „Аз съм“ на Исус, което обикновено не се включва в тази поредица. Oбикновено говорим за 7 твърдения „Аз съм“. Но днешното твърдение е всъщност осмото, което много коментатори добавят към списъка. Ние ще го разгледаме като трето поред.

Всички други твърдения започват с думите „Его eйми“ (Ego Eimi) – Аз съм... хляба на живота, Аз съм светлината на света, Аз съм възкресението и живота, Аз съм лозата и т.н. Но в този случай изявлението завършва с думите „Его ейми“ (Аз съм). Това изявление Исус прави пред фарисеите, когато казва „Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Затова мисля, това изявление трябва да се включва в списъка с другите твърдения „Аз съм“, Всъщност, това е най-драматичното твърдение от всички. И за да усетим драматизма на тази декларация, нека обърнем на Йоан 8 гл. Ще разгледаме стихове 31-58.

Това е един доста разгорещен дебат между фарисеите и Исус. Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Християнска вяра не е национална принадлежност.

Йоан 8:31-33 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

Очевидно сред тези новоповярвали е имало и някои религиозни водачи. И когато Исус прави това твърдение, те не казват, „Ами това е чудесно, кажи нещо повече за това как можем да бъдем свободни, като вярваме в учението Ти?“ Не, те отговарят, че са потомци на Авраам и никога не са били слуги на някого (ст. 33).

Разбира се, това не е вярно. В историята си евреите са били поробени и окупирани от няколко империи – Египет, Асирия, Вавилон, Медо-Персия, Гърция и Рим. Но по-важното е, че за тях спасението им зависи не от Божията благодат или дори не от моралното им поведение, а от потеклото им.

Според някои автори те са вярвали, че Авраам е бил толкова благочестив, че натрупаното от него съкровище от заслуги ще стигне и за тях да получат праведността, от която се нуждаят. Щом са Авраамови чеда, те не могат да бъдат изгубени!

И днес много българи смятат, че щом са се родили в православна страна и от православни родители, те са православни християни. Toва означава ли, че родените в мюсюлмански, индуистки и будистки страни нямат никакъв шанс да станат християни!?

Това би било доста несправедливо от страна на Бог! Но ние знаем, че точно обратното е вярно. Той ни е оставил Великото поръчение, с което ни заповядва „идете и правете ученици от всички народи.“

Истината е, че България не винаги е била православна страна. Християнството по нашите земи се е появило в една езическа (политеистична) култура, силно враждебна на твърденията на Исус Христос. Цели три века християните са били преследвани и подложени на вълни на гонения от римските императори.

От съчиненията на презвитер Козма и Константин Преславски, а и от някои византийски извори разбираме, че преди да приемат християнството, българите са правели човешки жертвоприношения, покланяли са се на идоли и са имали оргиастични обреди, присъщи повече на политеистична религия. Някои наши царе дори са се гордеели с това, че са пиели вино от черепа на врага си.

Да си българин не означава, че си християнин!

Нека не забравяме също, че макар и нашите прадеди да са били християнизирани, след 45 години войнстващ атеизъм вярата на българите днес е под въпрос.

Мнозина подценяват промените, настъпили с установяването на комунистическата диктатура у нас преди 80 години. Един пример от Китай може да хвърли светлина и върху отношението към християните в комунистическа България.

Една 82-годишна християнка от Хонк-конг разказвала за живота си в Китай, като използвала думата, с която комунистите описвали тяхната революция – „освобождение“. Попитали я,

-        Когато беше в Китай, беше ли свободна да се събираш с други християни за поклонение?“

-        О, не – отговорила тя – от освобождението на никого не е позволено да се събира на църковни служби.

-        Но сигурно сте можели да се събирате в малки групи и да дискутирате християнската вяра?

-        Не, не можехме – отговорила жената – от освобождението всички такива събрания са забранени.

-        Можеше ли да четеш Библията?

-        От освобождението никой не може да чете Библията.

Подобно е положението и на българските вярващи по време на комунизма. Следователно, вярата на хората зависи от много фактори. Виждаме, че националната принадлежност и произход, макар и да влияят върху вярата, не ги предопределят.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа нещо във връзка с развихрилия се дебат напоследък: Това, че можеш да рецитираш „Аз съм българче“ е хубаво – добре е човек да знае своя род, език, национална идентичност и история. Но това не те прави християнин.

Между другото, през 1947 г. комунистите забраняват това стихотворение и свалят от учебната програма всички стихове на Вазов, а той е обявен за шовинист и буржоа. Но малко преди да се въведе промяната в програмата, през 1948 г. Вазов е спасен от излязла монография на академик Державин, в която той го нарича „велик народен поет на България.“ Тази внезапна промяна на 180 градуса под давление на Москва е характерна за комунистите.

И слава Богу, „Аз съм българче“ и днес се изучава в училище. Но това няма нищо общо с твоята вяра. Даже да го знаеш наизуст, това пак не те прави християнин. Да си християнин е много повече от национална принадлежност.

2.     Християнската вяра е подкрепена от дела.

Затова Исус казва на фарисеите,

Йоан 8:37-39 „Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.“

Исус им каза, че има голямо несъответствие между това, което изповядват и това, което правят.

И днес виждаме много хора, които казват, че са християни, но вярата не се отразява на начина им на живот. Говорейки за номиналното християнство, философът Киеркегард казва:

„Когато се роди дете в Дания, малко след това му правят кръщене. Напръскват с малко вода главата на всяко дете и то става християнин. Ако някои от тях не биват напръскани с вода, няма значение, те просто си представят, че са го направили и така стават християни. И така, за много кратко време ние имаме повече християни от херинги в риболовния сезон... Всеки е християнин. В края на краищата, за Дания се говори като за християнска страна, нали?“

Сега заменете Дания с България и кажете – не описва ли това и нашата страна? Дали повечето от тези 75%, декларирали се като християни, не са номинални такива? Тоест, християни по наследство, но не и по убеждения?

A дали няма номинални християни и сред нас, протестантските вярващи?

Един адвокат, един доктор и един пастор отишли на лов и не щеш ли, изведнъж пред тях се изпречил един елен. И тримата стреляли едновременно и еленът паднал на земята. Втурнали се да го изследват, но не могли да определят кой го е убил.

Точно когато били в най-разгорещен спор, минал горският и попитал какъв е проблемът. Докторът му казал, че спорят кой е застрелял елена. Горският погледнал към елена и веднага се произнесъл, „Пасторът го е застрелял!“ Те се учудили как е решил толкова бързо. На което горският отговорил, „Лесно е, куршумът е влязал през едното ухо и излязал през другото.“

Ако става и с тебе така, докато проповедникът проповядва, може да се замислиш дали характеристиката „номинален християнин“ не се отнася и за тебе.

Исус казва на религиозните водачи: „Ако бяхте Авраамови чада, щяхте да вършите делата на Авраам. Но вие искате да убиете Божия Син. Авраам никога не би направил това.“

Автентичната вяра се доказва чрез дела на любов и покорство към Създателя. Фарисеите не само че не обичаха Бога, но и искаха да убият Сина Му. 

Когато остават без аргументи, фарисеите преминават към лични нападки и обиди. Те обвиняват Исус, че е роден от блудство (ст. 41), че е в грешник (ст. 46) и че има бяс (ст. 48).

От раждането на Исус са се разпространявали много слухове за Него. Някои са смятали, че Йосиф и Мария са имали интимност преди брака, други че Исус е от друг мъж.

Но в тези обвинения няма грам истина. Вместо да им отговаря, Исус ги кара да се вгледат в себе си и да тестват вярата си в Бога.

Йоан 8:42 „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме прати.“

Тук условното наклонение в гръцкия израз означава, че нито едното, нито другото е вярно. Бог не е техен Отец и те не Го обичат.

Всъщност, тяхното поведение показва кой е техният баща. Исус директно им заявява:

Йоан 8:44 „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.“

Това твърдение е прозвучало като звучен шамар за фарисеите. Те се мислеха за Божии синове, а сега Исус ги нарича „синове на дявола“!

Разгорещеният дебат не спира дотук. На второто обвинение, че е грешник, Исус отговаря, че ако имат в какво да го обвинят, нека го направят (ст. 46). Фарисеите са още по-бесни и тогава отправят третото си обвинение, че Исус е самарянин и има бяс (ст. 48).

Те знаят, че Исус не е самарянин по рождение, но имат предвид, че Той не е по-добър от самарянин. За юдеите самаряните са религиозно и етнически нечисти, затова те са ги презирали.

На това обвинение Исус отговаря,

Йоан 8:49-51 „Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека.“

Но вместо да се успокоят, юдеите са още по-убедени, че Той има бяс.

Йоан 8:52-53 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? ... Ти на какъв се правиш?“

И отговорът на Исус на този въпрос ни води към третото ни заключение, a именно...

3.     Християнската вяра зависи от това дали вярваш в Исус.

Йоан 8:54-57 „Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“

И точно тогава Исус изумява слушателите Си с твърдението,

Йоан 8:58 „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Драматизмът е достигнал връхната си точка. От всички твърдения „Аз съм“ на Исус това е най-поразителното заявление за божественост. За религиозните водачи това беше богохулство, те бяха вбесени и начаса взеха камъни, за да го убият (ст. 59).

С това Исус не само им каза, че съществува отпреди Авраам. Той заяви, че е Той е съществувал вечно. Но онова, което разяри слушателите Му беше, че Той използва думите „Аз съм“ (Его ими, гр.). Всъщност, Той използва името, с което Бог се разкри пред Мойсей при горящия храст. Исус твърдеше, че е Яхве!

Исус не твърдеше, че е велик морален учител. Той не твърдеше, че е пророк. Той ясно заяви, че е Бог!

Следователно, важно е какво вярваш за Исус. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е съществувал. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил пророк. Мюсюлманите вярват в това, но дори не го имат за най-великия пророк, за тях най-великият пророк е Мохамед. Те не приемат, че Исус е Божият Син.

Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил велик религиозен учител. Много хора Го възприемат като такъв, защото уважават учението Му, признават нуждата от християнски морал в обществото, но не искат да имат нищо общо с Христос. Искат християнство без Христос! Не, Исус не е бил просто много морален човек и велик религиозен учител. Той не ни оставя такава възможност.

К. С. Луис пише, „Един обикновен човек, който твърди онова, което казва Исус, няма да е велик духовен учител. Той или ще е смахнат, на същото равнище с лудия, който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от ада. Вие трябва да решите. Или този човек е бил, и е, Синът Божи, или е просто луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни безсмислици, че е бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо. Не е възнамерявал да го прави.“

С твърдението си „преди да се е родил Авраам, Аз съм“, Исус заяви, че е единосъщен на Отец, заяви, че е Бог дошъл в плът.

Именно поради това, Исус дели хората само на две групи: Първата група приемат това Негово твърдение за божественост, приемат Го за свой Господ и Спасител и се опитват да живеят според Неговите заповеди. Втората група Го отхвърлят. Първата група казва, „Да бъде Твоята воля“. На втората група Той казва, „Да бъде твоята воля.“ Няма средно положение.

Дотук видяхме, че християнската вяра не е същото като национална принадлежност. Убедихме се, че християнската вяра се потвърждава от дела. И трето, християнин е този, който вярва в божествената природа на Исус.

Какво следва от всичко това?

Когато разговарям с хората за Бог, много често чувам да казват, „Еми, нали всички сме Божии деца.“ Че без значение в какво вярваме, как си представяме Бога, Той е наш Баща и ние сме братя и сестри. Звучи прекрасно, но има един проблем – не е вярно!

Исус изключи тази възможност, когато каза, „Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите.“ Ако искаш да разбереш дали принадлежиш на Бога, дали си Божие дете, трябва да отговориш на въпроса, „Аз обичам ли Исус Христос?“ Ако не Го обичаш, не си Божие дете. Има голяма разлика между Божие създание и Божие дете.

Второ, ние не се спасяваме, защото сме родени в „християнска нация“. Може баба ти да е вярвала в Бога, може прадядо ти да е бил свещеник, а пра-прадядо ти да е „ходил на Божи гроб в Ерусалим“. Чудесно е, ако имаш такива предшественици, но това не ти помага, ако нямаш лична вяра и взаимоотношения с Исус Христос.

Трето, тези които не вярват в Исус, умират в греховете си. Исус ясно каза това в ст. 24, „По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“

За да вземе човек важно решение, са нужни три елемента – чувства, интелект и воля. Например, когато млад мъж среща млада жена и те веднага се харесат един друг, си казват. „Искам да се оженя за този човек.“

Ако се поддадат на чувствата, веднага ще вдигнат сватба. Но тогава се намесва интелектът и задава въпроси на импулсивното решение: „Дали той/тя е добра партия?“ „Що за човек е?“ „Ще мога ли да я издържам“? Тогава двамата решават, че ще е по-добре да си дадат време, за да отговорят на тези въпроси.

Започват да споделят повече време заедно и след време той вижда, че тя е толкова красива вътрешно, колкото и външно. Интелектът се съгласява с чувствата да се продължи с брак.

Но все още предстои най-трудният вот – този на волята. Тя спира марша към олтара с въпросите, „Готов ли съм да се откажа от моя начин на живот? А от свободата си? Ще си струва ли? Готов ли съм да поема отговорност за нея?“ Бракът ще се състои едва когато волята се съгласи с чувствата и интелекта. Същото е и с идването при Христос.

Нека се молим!

 ____________________

21.01.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Защо Бог допуска страдание в света?

/проповед/

В света има много зло и страдание. За времето, за което ще ви говоря, в света 15 жени ще бъдат изнасилени, 30 човека ще бъдат убити, 285 деца ще бъдат малтретирани и 53 човека ще умрат от СПИН.

Само през 20 век всеки ден в света са умирали от насилствена смърт почти два пъти повече хора от загиналите при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. През същия този век повече хора са умрели от насилствена смърт, отколкото през всичките векове преди това.  SLIDE Сто милиона са жертвите само на комунистическите режими.

Какво да кажем за жертвите от природни бедствия? SLIDE Непрекъснато чуваме за цунами, наводнения и земетресения, отнели живота на десетки и стотици хора. Никой не е застрахован. След пороя във Варна през 2014 г. умряха 12 човека. При пожарите в нашата съседка Гърция преди 2 години загинаха 90 човека.

В момента все още не е отшумяла заразата от коронавируса. Досега у нас са починали 300+ човека от почти 10000 тествани позитивни. Отделно, всеки ден в България умират също толкова хора (около 300).

Този вирус ни напомни, че страданието не е просто статистика. Рано или късно то става част от живота ни. Преди 5 години се запознах с една студентка в една дискусионна група, организирана от нашата църква. След това дойде и на други прояви, организирани от нас. Стана близка с хора от църквата ни.

И точно тогава до нас достигна ужасната новина, че тя е претърпяла катастрофа. Колата, в която са пътували тя и няколко приятели е попаднала в голяма дупка на магистралата и се е преобърнала. Тя беше изпаднала в кома. След няколко месеца почина. Беше голяма трагедия за всички, които я познавахме.

Днешният неудобен въпрос, който ще разгледаме в нашата поредица е „Защо Бог допуска страдание в света?“ Първо ще видим може ли атеизмът да отговори на страданието, ще разберем кой е източникът на страданието и накрая ще разгледаме причините, поради които Бог допуска страдание.

Атеизмът не е отговор

Когато страдат и и изпитват болка много хора реагират, като отхвърлят съществуването на Бога. Те се питат, как може един всесилен и любящ Бог да допуска толкова много страдание в света? Някой е казал, „Страдащата добродетел и триумфиращият порок са превърнали човечеството в атеисти.“

Самият аз бях атеист и разбирам защо хората мислят така. Но проблемът е, че отричането на съществуването на Бога не дава отговор на въпроса, а повдига много повече въпроси.  Например, без Бог въз основа на какъв критерий определяме какво е добро и какво зло?

Известният апологет и говорител Рави Закарайъс, който вече е при Бога, веднъж бил попитан защо има толкова много зло в света. Той отговорил: „Когато казваш, че в света има твърде много зло, ти допускаш, че има добро. Когато допускаш, че има добро, допускаш че има нещо като морален закон, въз основа на който различаваш между добро и зло. Но ако допускаш, че има морален закон, трябва да приемеш и съществуването на морален Законодател, но точно него ти се опитваш да отречеш, не да докажеш. Защото ако няма морален Законодател, няма морален закон. Ако няма морален закон, няма добро. Ако няма добро, няма зло. Какъв е въпросът ти тогава? Човекът помислил малко и казал, „Какъв наистина е въпросът ми?“

Когато човек не вярва в Бога, той няма критерий за добро и зло и живее в духовна тъмнина.

Притчи 4:19 „Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят от какво се спъват.“

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.“

Наистина, без Бог какво основание имаме да кажем, че нещо е добро или зло? Защо изобщо трябва да протестираме срещу злото? Защо изобщо да очакваме нещо по-добро?

Както казва глашатаят на новия атеизъм Ричард Докинс, „Във вселена от слепи физически закони и генетични повторения, някои хора ще бъдат късметлии, а други ще бъдат наранени и ние няма да открием някаква причина или някаква справедливост в това. Вселената която наблюдаваме има характеристиките, които трябва да очакваме, ако няма план, цел, зло или добро. Нищо освен сляпо безмилостно безразличие. ДНК нито разбира, нито я е грижа. ДНК просто съществува и ние танцуваме по нейната музика.“

Ако Докинс беше прав, ако наистина нямаше причина за страданието, тогава защо протестираме срещу него? Всеки ден виждаме репортажи за войни, болести, убийства, изнасилвания, корупция и се питаме защо на света има толкова зло? В България в момента десетки хиляди протестират срещу корупцията, лъжата и кражбите на управляващите. Дори невярващите вътре в себе си разбират, че сме създадени за нещо по-добро от света, в който живеем.

Други не отричат съществуването на Бога, но се съмняват, че Той е добър. Те казват: ако имаше един добър и всесилен Бог, Той щеше да иска и да може да спре страданието. Щом не го е направил, значи или не е добър, или не е всесилен.

По времето на пророк Малахия израеляните също обвиняваха Бог, че не е добър и справедлив, защото казваха те, „които вършат беззаконие, успяват“ (Малахия 3:15). Злите хора благоденстват, а добрите страдат. Често чуваме този упрек към Бог и днес.

Но има още една възможност. Бог може да е едновременно добър и всесилен, но да има причини, поради които да позволява страданието.

Бог ни е създал със свободна воля

Първата причина, поради която Бог допуска страданието, е защото Бог ни е създал със свободна воля.

Йоан 1:12 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име.“

1 Коринтяни 6:12 „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.“

Бог ни обича, затова когато е създал хората, той ни е дал отговорности и свобода. Защо? Защото там, където има любов, там има свобода. Цветето на любовта расте само в почвата на свободата.

За да е истинска любовта, ние трябва да сме свободни да обичаме или да не обичаме. Представете си, че на Св. Валентин едно момче подарява на приятелката си рози. Тя му казва, „Нямаше нужда!“ „Напротив, имаше – отговаря той. „Нямах избор. Днес е Св. Валентин и просто направих това, което трябваше да направя.“ Подобна връзка вероятно няма да просъществува дълго, нали? За да е истинска любовта, тя трябва да е нещо повече от задължение.

Много хора питат, Защо Бог допуска невинни хора да биват убивани? Защо не попречи на убийците да натиснат спусъка? Но ако Бог го направи, тогава защо да не спира всяко друго зло? Защо не спре малкото дете, което се кани да пипне горещата печка, или да прегради пътя на човек, пресичащ пътя в момент, когато връхлита кола?

Ако Бог правеше това, тогава той щеше да е нещо различно от Бог, щеше да е един кукловод, а ние щяхме да бъдем нещо различно от хора, щяхме да сме кукли на конци. Тези, които задават този въпрос, го задават, защото са свободни да го зададат, а са свободни да го зададат, защото са създадени със свобода на избора от един любящ Бог.

Свободата ни е дадена, за да служим на другите и да прославяме Бога. Галатяни 5:13 „Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.“

Проблемът е, че със свободата може и да се злоупотреби. Това става, когато ние нараняваме другите и Бога. Да виниш Бога за страданието в света е все едно неверен мъж да обвинява жена си, че го е пуснала да излезе от апартамента.

Моят син си купи скъп телефон. След няколко месеца го изтърва и дисплеят се счупи. Когато отидохме в магазина, естествено отказаха да платят за нов дисплей, защото гаранцията не покрива щети, направени по вина на клиента. Същото е и със света, в който живеем. Трябва да се запитаме, дали злото в него е по вина на производителя (Твореца) или по вина на клиента (хората)?

Когато Бог създаде света, Той направи всяко нещо добро. Проблемът в света е причинен от хората, които живеят в него. Не Бог убива хора по пътищата, не Бог прави аборти на бебета, не Бог кара хората да убиват, да изнасилват, да крадат и малтретират. Всичко това правят хора, които са отхвърлили Бога и неговия морален закон и живеят както си искат.

Псалм 14:1 „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.“ Неслучайно и Достоевски е казал, че когато няма Бог, всичко е позволено.

Дори повсеместният глад може да бъде причинен от човешката алчност и злоба. През 1932-33 г., за да принуди украинските селяни да влязат в колхозите, Сталин заповядва да им се изземе всичкото зърно и продукти. Така обрича на гладна смърт цялото население. Около 10 милиона украинци, сред които и 100 000 бесарабски българи, умират от глад.

Разбира се, има и страдание, за което сякаш не е виновен човешкият фактор. Кой е виновен за цунамите, ураганите, наводненията? Кого да обвиняваме за рака, синдрома на Даун, болестта на Алцхаймер и множествената склероза?

Според Библията, първородният грях на нашите прародители има катастрофални последствия не само за нас, хората, но и за целия свят и цялото творение. То носи белезите на греха. Както казва ап. Павел, създанието беше „подчинено на немощ“ и „въздиша и се мъчи досега“ (Римляни 8:20,22). Но добрата новина е, че един ден Бог ще премахне напълно злото.

Откровение 21:4 „Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.“

Дотук видяхме, че в света има много страдание и че отричането на Бога не дава отговор на въпроса за страданието, а напротив, повдига повече въпроси. Видяхме, че страданието съществува, защото съществува свободата на избора. Но има още нещо.

Чрез страданието Бог ни дисциплинира и предупреждава

Страданието съществува, защото чрез него Бог ни дисциплинира и предупреждава. Библията ни казва, че Бог дисциплинира тези, които обича (Евреи 12:6). Бог е като добър баща, който дисциплинира сина-бунтар, за да може той да осъзнае грешката си и да поиска прошка от баща си. Да се завърне в бащината къща.

В евангелието на Лука Исус разказва историята за човек, който имал двама сина. Един ден по-малкият поискал своя дял от наследството. Въпреки болката от решението на сина му, бащата му дал парите. Малкият син отишъл в друга страна и там прахосал всичко. Настъпила икономическа криза, нямало работа в града и той толкова огладнял, че се главил да върши най-отвратителната за евреите работа – да пасе свине.

И точно тогава, в най-голямото страдание и нещастие, той дошъл на себе си и си казал: живея като куче; дори слугите на баща ми ядат до насита, а аз умирам от глад. Решил да се върне и да поиска баща му да го приеме на работа като слуга. Но баща му го чакал и се взирал ден и нощ дали синът му няма да се появи по пътя. Когато го видял, бащата се затичал към него, прегърнал го и започнал да го целува.

Синът казал: „Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.“ Но бащата заповядал да го облекат като царски син и организирал парти, на което поканил цялото село. Страданието му отворило очите за богатството, което имал във взаимоотношенията с баща си.

Следователно, страданието може да е добро за нас. Ако виждаме, че в този свят в резултат на нашите погрешни избори ние страдаме, логично е да заключим, че и в бъдещия свят ще има страдание като следствие на нашия бунт сега. По същия начин, злото и страданието може да служи като предупреждение срещу нарушаването на Божия закон и необходимост да се следва Божията истина.

Известният християнски писател Клайв Стейпълс Луис пише: „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Не може ли Бог да премахне страданието?

Но някой пак може да попита: добре, но не е ли най-добре Бог да не се справя със страданието, като ни кара да страдаме. Защо изобщо не го премахне?

Понякога питам хората, „Ако ти си Бог и искаш да прекратиш страданието, от кого ще се отървеш първо? Обикновено хората казват: терористите, диктаторите, корумпираните политици, убийците, педофилите, изнасилвачите – те са първи в списъка ми. Но дали без тях светът ще стане съвършено място? Кого другиго трябва да изхвърлим? Крадците, корумпираните катаджии, хулиганите... Ще стане ли светът съвършен тогава? От кого още трябва да се отървем?

Постепенно ни става ясно: че там някъде в списъка сме и ние. Защото ние също нараняваме другите с нещата, които казваме и правим. Ние също сме част от проблема. Как тогава може да се разреши той?

Всичко казано дотук може да ни помогне да разберем защо Бог позволява страданието. Но когато ние самите страдаме, имаме нужда някой да ни разбере и да ни съчувства. Много източни религии смятат страданието за мая, илюзия. Християнството обаче ни разкрива Бог като някой, който е преживял нашето страдание.

Бог се идентифицира с нашето страдание

Бог може да се идентифицира с нашето страдание, защото самият Той дойде на земята в човешки образ. Счетоха го за незаконно родено дете. Бе отгледан като бежанец. Живя и работи под жестока чужда окупация. Семейството му не го разбираше, приятелите му го изоставиха и един от неговите последователи го предаде. Бе осъден несправедливо. Премина през ужасяващи мъчения и умря с агонизираща смърт.

Кръстната смърт беше най-жестоката и мъчителна смърт, прилагана от римските власти за най-големите престъпници. Но физическата болка бе нищо в сравнение с духовната опитност на космическо отхвърляне. По този начин в смъртта си любящият Бог се идентифицира с отхвърлените и изоставените.

Страданието на Исус означаваше, че Той може да се идентифицира с нашето страдание. Но само идентифициране не променя ситуацията ни.

Когато срещна някой, който има главоболие, ако не ме боли в момента главата, не мога да се идентифицирам с неговата болка. Бих могъл да си ударя няколко пъти главата в тухлена стена и също да си предизвикам главоболие. Но така едва ли ще помогна на човека. Когато страдаме, ние се нуждаем от нещо повече от емпатия и състрадание. Ние се нуждаем да знаем, че нещо може да бъде направено, за да се излекуваме.

Нещо повече от идентифициране

Смъртта на Исус беше нещо повече от идентифициране със страданието ни. Със Своята смърт той взе върху себе си цялото зло на света и понесе наказанието, което ние заслужаваме. Поради кръста ние можем да бъдем простени от Бога и да имаме взаимоотношения с Него. Нашият Бог не само ни разбира и чувства болката ни, но и взе нашия грях, срам и вина за да можем да бъдем простени.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Както казва Матю Хенри, „Ела и виж победите на кръста. Раните на Христос са твое изцеление, Неговата агония – твой покой, Неговите конфликти – твои победи, Неговите стенания – твои песни, Неговите болки – твоe oблекчение, Неговият срам – твоя слава, Неговата смърт – твой живот, Неговите страдания – твое спасение.

Галатяни 2:20 „Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Това не означава, че имаме отговори на всички въпроси. Но това, което знаем, ни помага да се доверим на Бог за онова, което не знаем. Ние не знаем защо преминаваме през дадено страдание. Но знаем, че това не е защото Той не ни обича. Както пише ап. Павел, „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Рим. 8:32)

Страданието не е краят на историята. Удивителното обещание на Библията е, че поради смъртта и възкресението на Исус, страданието един ден ще се превърне в история. Ето как предпоследната глава в Библията описва надеждата, която очаква тези, които вярват в смъртта на Исус за своето опрощение:

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците;  Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.

Да, страданието в този свят е болезнено и истинско, но то бледнее в сравнение с онова, което Бог ще направи един ден.

В заключение, Бог не е виновен за страданието, през което преминаваме в света. Един ден то ще престане. Междувременно, Той знае какво е страдание и е с нас в нашето страдание, ако повярваме в него и го призовем в живота си. Ще го направим ли?

Нека се молим.

_________________

26.07.2020 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Кой е непростимият грях (Марк 3:20-35)

/проповед/

Едно момченце много искало да има 100 лева, за да си купи с тях играчки. И тъй като било от християнско семейство, се молило на Бога цяла седмица, но нищо не се случило. Затова решило да напише писмо до Бога, и да помоли за 100 лева. Речено-сторено. Написало писмото и го изпратило до Бога.

Когато служителката в пощата видяла писмото, адресирано до Бога, го препратила до канцеларията на президента на „Дондуков“ 2. Президентът се изненадал когато го получил, писмото го впечатлило и развеселило и той помолил секретарката да изпрати на момченцето 5 лева. Казал си, 5 лева са много пари за едно малко дете.

Разбира се, момченцето се зарадвало на парите. Седнало и веднага написало благодарствено писмо: „Скъпи Боже, благодаря Ти много, че ми изпрати пари. Но забелязах, че поради някаква причина, си ги пратил чрез „Дондуков“ 2. И както обикновено, те са удържали повечето.

Скъпи братя и сестри, днес много хора се оплакват от кражби. Но най-големият крадец и най-големият лъжец е Сатана. Сатана е крадец и той иска да завлече целият свят със себе си в огненото езеро.

Сатана е лъжец.

Ще видим това и в днешния текст. Продължаваме с разглеждането на евангелието от Марк. Какво видяхме дотук?

Исус беше кръстен от Йоан Кръстител и цялата Троица се събра там, на Йордан, а Бог Отец каза: „Ти си моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение.“ Исус бе изпитан в пустинята, след което започна да проповядва благата вест за Божието царство и да призовава към покаяние.

С власт изцели обладания от нечист дух в синагогата, след което слухът за Него се разнесе из цяла Галилея. Всички болни и обладани от бесове дойдоха и бяха изцелени от Него.

Миналият път видяхме как Исус изцели и донесе спасение на прокажения и паралитика, защото Той е приятел на отхвърлените и отчаяните. Популярността му нарастваше с всеки изминат ден, но с нея растеше и опозицията.

И след като избра дванадесетте ученици, Го виждаме да отива в една къща в Галилея (3:20). Веднага се стича толкова народ, че „Той и учениците Му не можеха и хляб да ядат.“

Неговата известност очевидно е притеснила близките Му. И виждаме, че нашият текст днес е рамкиран от това притеснение.

Марк 3:20-21 „А близките Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. (буквално на гр., не бил себе си).

И Марк 3:31 „И дойдоха майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.“

Според тях популярността на Исус е твърде голяма. И те се вдигат от Назарет и отиват в Капернаум, който е отдалечен на 50 км! Те се чувстваха длъжни да дойдат и да си го приберат.

Преди години със съпругата ми и сина ми пътувахме до Силистра, където той беше поканен да пее като подгряващ изпълнител за „звездите“ от X-Factor. Накрая на концерта десетки тинейджъри го наобиколиха за автографи, тълпата около него беше голяма. Тогава си помислих, „Дали не сбъркахме, че дойдохме. Дали да не го издърпам от тълпата и да си го прибера?“

Но тук в нашия текст ставаше дума не за едно обикновено дете, а за Божия Син. И парадоксът беше, че творението искаше да си прибере Твореца!

Семейството Му искаше да си Го прибере, защото не разбираше кой е Исус и какво прави Той. Това беше началото на служението Му и хората все още не разбираха.

Един студент ми разказваше, че когато повярвал в Христос, баща му му се карал, че вече не ходи на дискотека и спрял да ходи с жени, а вместо това ходил на църква! Баща му не разбирал какво всъщност Бог е направил в живота на неговия син!

Но когато и ние бяхме изгубени в нашите грехове, ние също не разбирахме!

Хората не виждат царската мантия, която Исус облече на кръщението си. Той дойде, за да основе едно ново Царството. Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля!

Исус събра дванадесетте ученици и започна да ги обучава. Поучаваше, като използваше притчи и илюстрираше думите си с чудеса и знамения. Тълпите го притискаха, но Той беше фокусиран върху своята мисия.

И тук, докато поучава народа, неговите близки идват да Го приберат. Не могат да стигнат до него, подобно на приятелите на паралитика, затова молят стоящите пред тях да предадат, че близките Му Го търсят. Накрая съобщението стига до Него.

Исус се оглежда и пита, „Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?“ (Марк 3:33)

Исус повдига въпроса относно нашите приоритети и взаимоотношения. Той поглежда насядалите около него 12 ученици и останалите хора, и казва:

Марк 3:34 „Ето майка Ми и братята Ми!“

Ние не бива да мислим, че Исус тук отхвърля своята физическа майка и братя. Спомнете си, че Той се погрижи за майка си малко преди да издъхне на кръста.

Но тук Исус ни казва, че има нещо повече от физическото кръвно родство. И то е кръвното родство на Царството. Кръвта на Агнеца щеше да се пролее. И когато потърсим Христос за нашето спасение, когато изповядаме Исус като Господ и Спасител, ние сме покрити с кръвта. Така ставаме част от ново кръвно родство – небесното кръвно родство на Бога. Ставаме част от Божието семейство. Ставаме граждани на Божието царство.

Йоан 3:3 „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство.“

Най-важният въпрос, на който трябва да отговориш е „Новороден ли си ти?“ Ако не си, можеш да бъдеш. Ако си новороден, тогава ти си част от истинското семейство на Исус!

Понякога сме поставени пред избор – или Бог, или семейството. Истинският вярващ трябва да избере Бог. Разбира се, на нас ни е заповядано да обичаме семейството си, но семейството не е по-важно от Господа. Ако семейството ти те отклонява от църква или ти пречи да служиш на Господа, нещо не е наред с вярата ти. Ние сме първо отговорни пред Господа и едва след това пред семейството си.

И вътре в тази рамка от семейна опозиция и поучение на Исус относно това кое е нашето семейство, Марк описва опозицията и атаката на Ерусалимските книжници. В Марк 3:22 и Марк 3:30 той ни съобщава, че те Го обвиняват, че е обладан от бесове.

Марк 3:22 „И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.“

Тези книжници правеха всичко възможно, за да попречат на служението на Слугата Исус. Спомнете си, че подобно на семейството Му, те не разбираха какво прави. Защото Исус е привлякъл големи тълпи „от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон...“ (3:8).

И сега Синедрионът беше изпратил хора в Галилея, за да попречат на Исус. Исус гонеше демони. Той демонстрираше властта си над злите духове и възнамеряваше да даде същата власт на дванадесетте. И знаете ли, Той е дал тази власт и на нас!

1 Йоан 4:4 „по-велик е Този, който е във вас, от онзи, който е в света“.

И ако ерусалимските лидери искаха да се противопоставят на Исус, те трябваше да обяснят защо Исус притежава тази неоспорима способност да гони зли духове. Семейството Му го обвини, че е луд, но те отидоха още по-напред в своята омраза. Като не можеха да измислят нищо по-умно, те обвиниха Исус, че гони зли духове чрез силата на Веелзевул, владетеля на демоните.

Веел е гръцката форма за Ваал, печално известния ханаански бог. И сега те лъжеха, че Исус черпи сила от Ваал. Точно поклонението на Ваал доведе до плена на Израил и Юда. Тези хора си въобразяваха, че Исус практикува сатанистки магии.

И това убеждение за предполагаемата сатанистка дейност на Исус продължава векове наред сред еврейската общност след разпъването на нашия Господ. Тя беше и част от обвиненията срещу ранните християни и беше една от причините за гоненията срещу тях.

Чували ли сте за Талмуда? Талмудът е съставен от поучения, закони и тълкувания, които тълкуват Стария завет и дават указания как да се прилага закона. Според евреите те са дадени от Бог на Мойсей, но са записани едва от 2 до 5 век в Ерусалим и Вавилон. Макар и да съдържа някои поучения, които са съвместими с Библията, Талмудът не се счита за боговдъхновен.

Относно чудесата на Исус, в Талмуда се казва: „Йешу от Назарет ... бил разпънат в деня за подготовка на Пасхата... защото практикувал магьосничество... и заблуждавал хората.“

Обвинението на книжниците е, че Исус е демонично обладан магьосник. А според други, Исус бил научил да прави магии по време на престоя си в Египет. Затова много вероятно е този текст в Марк да е отговор на подобни обвинения.

Но вижте как отговаря Исус: „Как може Сатана да изгонва Сатана?“ Исус идентифицира Веелзевул със Сатана – главния обвинител срещу човечеството. Той е обвинителят, той е лъжецът, той е крадецът.

Исус е пределно ясен – кой разделя собственото си царство? Кой предизвиква гражданска война против себе си? Ако Исус работи за Сатана, тогава защо с поучението и чудесата си приближава хората до Бога? И Исус казва на книжниците: Толкова ли сте слепи, че не виждате това?

Божието царство побеждава и е победило царството на Сатана. Исус дойде, за да върже Сатана и да ограби къщата му. Той е вързал силния човек. Слава на Бога, силният човек е повален, Божието царство побеждава!

За съжаление толкова много хора слушат лъжите на Сатана. Толкова много се подлъгват от неговите кибер атаки и не идват да му се поклонят в църква, както Той е заповядал. Подобно на семейството на Исус, ерусалимските водачи също не разбраха целта на неговото служение.

Но Бог не прощава и няма да прости вечния грях хула срещу Святия Дух. Какво означава да похулиш Святия Дух?

Първо, Исус говори и действа срещу демоните със силата на Святия Дух. Той идентифицира гоненето на духове като дело на Святия Дух.

Този „непростим грях“ не е нова идея в юдеизма. Богохулството винаги се е разглеждало като непростим грях от юдеите. И тук Исус свързва богохулството с обвинението на водачите. Когато те казват, че думите и делата на Исус са думи и дела на Сатана, те богохулстват.

Вместо да изповядат Исус като Божи Син, както Отец обяви на р. Йордан, водачите обвиняват Исус, че е син на ... Сатана. А това е богохулство!

Исус им казва: „Вие вярвате, че има непростими грехове. И ако има някой непростим грях, той е този, който вие току-що направихте! Вие отричате Човешкия Син!

Отхвърлянето на Исус е непростим грях.

Тук не става въпрос за една случайно изтървана реплика за Духа, или за липса на вяра у човек, който не е чул за Исус. Някои от нас в миналото са преживели това.

Не става въпрос и за християни, които са били принуждавани насила да похулят и да се отрекат от Христос по време на гонение, както при комунистическите репресии в България. Петър също се закле, че не познава Исус. Ако той е могъл да се покае и да бъде простен, можем и ние.

Тук става дума за съзнателно и упорито отхвърляне на Исус като Божи Син, след като Святият Дух е свидетелствал това. За непреклонно отричане на Исус като Господ и Спасител. Това показва необратимо закоравяване на сърцето.

Затова, ако някой упорито продължава да отхвърля Исус, неговото отхвърляне също е продължително. Той е отхвърлен за вечността.

Големият богослов Робърт Спраул казва: „непростимият грях е да богохулстваш срещу Святия Дух, като наричаш Исус дявол, след като си бил просветен от същия този Дух.“

Според Джон Калвин, ние извършваме подобно светотатство „само когато съзнателно се опитваме да угасим Духа“.

Не може да има спасение, ако делото на Духа съзнателно е отхвърляно.

Но сигурно тук сред нас има хора, които се страхуват, че са извършили този грях. Ако ти се питаш дали не си похулил Духа, искам да ти кажа: Фактът, че се страхуваш вече е знак, че не си извършил този грях.

Истината е, че човек, който хули Святия Дух, не се тревожи и не се замисля дали го е направил или не. Изобщо не го е грижа!

На такива хора Библията казва: „Днес е деня за спасение! Днес е деня да приемеш Исус като твой Господ и Спасител.

Семейството на Исус Го мислеха за луд. Книжниците Го обвиниха, че е самият дявол. Днес мнозина Го смятат просто за велик учител. Но както казва Клайв Стейпълс Луис в книгата „Обикновено християнство“,

„Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.“

Какво казваш ти?

Ако продължаваш да отхвърляш Исус въпреки свидетелството на Духа, рискуваш да бъдеш осъден за вечността. Но чудесната истина е, че всички останали грехове могат да бъдат простени, ако ги изповядаме с вяра в Него:

„Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалми 32:5)

Изповядай греха си и приеми Исус за твой Цар.

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)

Пруският император Фредерик Велики веднъж посетил затвор в Берлин. Затворниците паднали на колене пред него и завикали, че са невинни, с изключение на един, който останал мълчалив.

Фредерик го попитал, „Защо си тук?“ Той отговорил, ‚За въоръжен грабеж, ваше Величество.“ „И виновен ли си?“ „Да, ваше височество, заслужавам наказанието си.“

Тогава Фредерик повикал тъмничаря и му заповядал, „Освободи този виновен нещастник веднага. Не искам да остане в този затвор и да поквари всички чудесни ‚невинни‘ хора, които го обитават.“

Изповядай Исус като Божи Син, предай се на волята Му и Той ще те освободи от затвора на греха. Тогава ще бъдеш преобразен в неговия образ и ще израстваш в зрялост и христоподобие. Амин!

__________________

БПЦ "Нов живот" Варна