За когнитивния дисонанс на охладнялата любов

 

/снимка - The Guardian/

За много хора днес агресията се възприема като справедливост, зверствата - като защита на идентичност, разрушенията – като „необходима цена“. За тях човешкият живот губи своята стойност, ако е техен политически враг. Може би е прав Ели Визел, като казва, „Противоположността на любовта не е омразата, а безразличието… Но противоположността на живота не е смъртта, а безразличието към живота и смъртта.“

Исус Христос също ни предупреждава, че ще дойде време, когато „беззаконието ще се умножи“ и „любовта ще охладнее“ (Матей 24:12)

Нещо повече – Той каза, че хората ще преследват и убиват, вярвайки че вършат нещо добро: „...дори настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене.“ (Йоан 16:2-3)

Този когнитивен дисонанс е характерен не само за агресора, но и за тези които оправдават неговите престъпления. Христос обаче ни показа един по-добър път, пътя на любовта към ближния. В духа на евангелието, наш „ближен“ е всеки, който страда, независимо от неговата националност, религия или политическа принадлежност.

И накрая, в противовес на омразата и дехуманизацията, Той даде най-радикалната си заповед, „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят...“ (Матей 5:43-44).

Няма нищо християнско в това да оправдаваш агресията и да героизираш насилника. Такива хора не са познали нито Отца, нито Сина. Дано размислят преди последната тръба!

Израел убива палестински жени и деца в Газа?

Далтън Томас:

Какво да кажем за всички цивилни жертви? Защо са толкова различни. Жертвите в Израел не са толкова много. Жертвите в Газа са много. Сред тях има много жени и деца. Няколко неща, първо, жертвите в Израел са много малко благодарение на Израелските отбранителни сили. Целта на съществуване на израелската армия е да защитава Израел и те са много добри в това. Железният купол (бел. прев. - система за прихващане и унищожаване на вражески ракети) ги защитава от хиляди ракети, които джихадистите изстрелват срещу тях. Ако искате да осъдите Израел за това, че няма повече жертви сред децата, вие сте всъщност расисти и фанатици. Вие не защитавате палестинците. Вероятно просто мразите евреите...

Второ, нужно е да се запитаме кой дава статистика за жертвите в Газа? Хамас (бел. прев. - "Ислямско движение за съпротива"! Цифрите са раздути, не са точни. 

Трето - причината за многото цивилни жертви е, че Хамас прави това целенасочено, знаейки че ако израелците убиват жени и деца, това е голяма PR победа за Хамас и ислямския джихад. Защо? Защото това им върши повече работа, отколкото ракетите. Ракетите им вършат някаква работа, но PR кампанията постига много повече. Защо?

Защото когато Хамас изстрелва ракета срещу Израел, международната общност е принудена да шикалкави: "Ами, те са борци за свобода, ще си затворим очите. Те го правят само за да се борят против апартейда на Израел." Но го казват под сурдинка, защото от друга страна, не могат да защитават ИД или Алкайда, но защитават Хамас, които правят същото, което джихадистките организации правят - убиват цивилни. 

Така че, изстрелването на ракети е проблем както за Хамас, така и за тези които ги подкрепят, особено в левия политически спектър в световен мащаб...

Причината, поради която за тях това е PR победа е, че ако израелците убият жена или дете, това повдига омраза и ненавист срещу Израел в международната общност. "Аха, знаех си, целта на израелците е да отнемат невинни животи и да убиват деца". Това няма нищо общо с истината. 

Когато видите прецизността и усилията, които израелската армия полага, за да се увери, че никой не е в сградата, преди да я ударят, това ще промени отношението ви. Що се отнася до лидерите на Хамас, тях просто ги унищожават. На цивилните обаче казват: "Ние ще ударим тази сграда след един час, трябва да я напуснете." Ако хората не напускат сградата, те прибягват до средство, което е наречено "чукане на вратата". 

Пускат експлозив, който не причинява разрушения, но е много шумен и той предупреждава хората, че се започва и трябва да излязат от сградата. Но тогава Хамас казва на хората "Не напускайте сградата, останете тук, така ще водите джихад." И хората остават, за тях това е вид мъченичество. Ако останеш и умреш при атаката на Израел, ти подкрепяш съпротивата и се превръщаш в мъченик.

И това е невероятно садистично, да казваш на жените и децата да останат вътре при въздушния удар. Това поставя армията на Израел в много неудобно положение. ИД прави същото. Бях в Мосул и видях ИД да правят същото нещо. Те качват жените и децата на втория етаж, а на първия етаж складират всичките амуниции. Там бойците ядат, спят, почиват, влизат и излизат, защото знаят, че коалицията не иска да предприеме тежък въздушен удар срещу сградата.

Но от време на време това се случва. Защо? Защото Хамас иска това да стане и второ, защото армията ги предупреждава да излязат, но те решават да не излязат. В този момент чия е отговорността - на израелската армия, на семействата, които решават да останат или на джихадистите, които ги насърчават да останат или направо им заповядват, защото ако не го направят, ги убиват. Това става и в Газа. Ако хората се опитат да напуснат домовете си, те са човешкият щит; ако човешкият щит напусне, джихадистите ги убиват в гръб, докато бягат. Видяхме това в Мосул, виждаме го и в Газа. 

Няма разлика между ИД и Хамас по отношение на тактика, ценности и стратегия. Те са ислямска джихадистка организация. Израел не взема на прицел жени, деца и цивилни. Напротив, Израел прави всичко възможно да не прави това. Хамас са тези, които вземат на прицел жени и деца. Те изстрелват ракети от бункери под училища и болници в ивицата Газа срещу места като Ашкелон, Ашдод, Беершеба и Ерусалим, с цел да унищожат израелски живот от другата страна и да оказват "съпротива". Но тук не става въпрос за съпротива, а за геноцид. Хамас е джихадистка организация, която извършва геноцид срещу евреите.

___________

Далтън Томас е основател и президент на Frontier Alliance International (FAI). Той и съпругата му Анна имат четирима сина и понастоящем живеят в Голанските възвишения в северен Израел. Те основават FAI през 2011 в контекста на избухването на "Арабската пролет" и последвалите размирици в мюсюлманския свят. 

Трите оръжия за помирение

На 1 февруари т. г. се навършват 75 години от разстрела на трима регенти, 8 царски съветници, на министри, депутати, генерали и офицери, осъдени от престъпния „народен съд”.

В онзи мразовит февруарски ден на 1945 г. е извършена може би най-масовата екзекуция на политически и военен елит на една държава в Европейската история.

"Народният съд" осъжда на смърт общо 2 730 души, а 305 получават доживотен затвор. Много от осъдените на смърт вече са умъртвени без съд и присъда. Конфискувани са повече от 200 предприятия, огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са повече от 28 000 души.

Никой не знае точния брой на избитите веднага след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Историци сочат умопомрачителната цифра 30 000 души. Сред тях най-често срещаните професии са на учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, предприемачи!

Защо ни застигна това зло? Сигурно един ден Бог ще ни даде и този отговор. Но по-важното е, защо все още, 30 години след демократичните промени, не можем да се отървем от него?

Библията казва: "Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (Матей 12:43-45).

Злият дух на комунизма привидно си отиде през 1989 г., за да се завърне на бял кон няколко години по-късно. И не беше сам. Върна се с още няколко "приятели" - страха, подозрителността, лъжата, корупцията, атеизма, тоталитаризма и материализма.

Днес, когато заедно сме се събрали, за да почетем паметта на жертвите на комунистическия терор, е нужно да се запитаме: как можем да постигнем национално помирение?

Кой може да ни направи отново човеци? Да ни върне любовта към ближния? Да ни даде надежда за по-добър живот?

Ние търсим спасител вече 73 години, който да ни спаси от нашите "освободители." Но проблемът е, че го търсим на неправилното място.

Проблемът е, че всички, не само обладаните от духа на комунизма, сме грешни. "Няма праведен нито един", казва Библията. Има обаче Един, който се роди, живя безгрешен живот, умря и възкръсна. Името му е Господ Исус Христос. И Той ни обещава:

"Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот." (Йоан 5:24).

Ако сме загубили надежда, че животът ни може да се промени, ако сме се отчаяли от силата на злото в живота, нека погледнем към Христос. Той ще ни даде мир, който досега не сме познавали. Исус е казал:

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“

Библията казва, че по разположение ние сме врагове на Бога. Затова, за да се справим със злото извън нас, трябва първо да се справим със злото вътре в нас. Нужно е да се покаем от греховете си и да приемем Божия Син Исус Христос за Господ и Спасител.

Но това не е всичко.

Той ще ни научи, че за да се справим със злото в живота, трябва да сменим оръжието. Взаимните нападки, злобата, омразата, физическата разправа и леенето на кръв няма да помогнат.

Материалните оръжия са безсилни пред духовното зло. Водният пистолет е безполезен срещу въоръжен терорист. Нужно ни е оръжие от друго поколение. От друго измерение. Духовно.

И когато го направим, ще започнем да печелим битки - първо малки, а след това и по-големи.

Защото "оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос." (2 Коринтяни 10:4,5)

Кои са нашите духовни оръжия? Това са любовта, истината и молитвата. Любовта е съборила най-силните крепости в историята. Истината е разкъсала най-големите окови на лъжата. Молитвата е стълбата, по която слиза армията от Божии ангели, за да воюва за нас.

Молитва не само за жертвите, но и за палачите. Защото,

ако Христос е умрял за греховете на всички, то Неговата смърт е достатъчна, за да покрие и греховете на престъпниците, които са готови да я приемат и да се покаят.

Тези три оръжия единствено ще доведат народа ни до помирение. Защото любовта покрива множество грехове, а истината ще ни направи свободни.

И най-голямото зло е победимо, когато Бог воюва на наша страна. Злият дух на комунизма още не си е тръгнал. Но има Един, който е по-силен от този демон. В Неговото име можем да победим последствията от безбожния комунизъм.