Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Да срещнеш Исус (1 Йоан 1:1-5)

/проповед/

Вземането на решения на тъмно може да доведе до последици, за които да съжаляваш. Във времето преди да има електричество един много стиснат фермер нахокал своя слуга за това, че носи запален фенер, когато отива на среща със своята възлюблена. Казал му, „Когато аз отивах на среща никога не съм носил фенер. Винаги отивах в тъмното.“ „Да“, казал слугата иронично, и виж какво си си взел.“

Днес започваме да изучаваме първото послание на апостол Йоан. Заглавието на тази поредица е „Да ходим в Светлината“. Надявам се тази поредица да ви насърчи да следваме и да ходим в Светлината, Исус, за да пръскаме Неговата светлина навсякъде, където отиваме. 

Йоан е един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Йоан е син на рибаря Заведей и в евангелията е описан като „ученика, когото {Исус} обичаше“ (Йоан 19:6). По всяка вероятност той е основавал църкви около Средиземно море. Ръководи църквата в Ефес, която Павел е основал. Автор е на евангелието на Йоан, три послания (1, 2 и 3 Йоан) и Откровение. Заточен е на о-в Патмос заради вярата си. Aпостол Йоан е водач на църквата в Ефес и умира с мъченическа смърт там.

През 90-те години на 1 в. той пише това първо писмо до църквите в Мала Азия. През това време, както предвижда ап. Павел, в църквата навлизат лъжеучители. Еретическото учение, с което се сблъсква Йоан е гностицизмът.

Думата идва от гръцкото „гносис“, знание. Едно от характерните вярвания на гностиците е, че материята в същността си е зла, а само духът е добър. Но Библията никъде не нарича материята зло, а както знаем, не всички духове са добри!

Също, гностиците твърдяли, че те притежават по-висше знание от откровението на Писанията, което по мистичен начин Бог им е открил и те са призовани да го предадат на вярващите. Днес подобни твърдения чуваме от някои съвременни лъжеучители като Кенет Хегин, Кенет Копланд и други.

По времето на Йоан тези гностици също твърдели, че имат знание, което не е дадено на редовите християни. Можем да сравним гностицизма с агностицизма. Ако агностиците казват, че Бог е непознаваем и отхвърлят възможността да го познаем, гностиците правят точно обратното – твърдят, че притежават специално знание за Бога, божествена искра, която Бог им е дал. И двете учения са грешни и са от дявола.

Йоан пише до общност, в която има голямо разделение. По-нататък в писмото разбираме, че то е написано и по повод на това, че малко преди това някои недоволни членове на църквата я напускат (2:18-19 – „от нас излязоха, но не бяха от нас“), повличайки със себе си и други, и сега се опитват да убедят още хора да ги последват (ст. 26, „Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение“). Тези хора критикували водачите и това внасяло смут и объркване сред вярващите.

И Йоан пише, за да им помогне да възстановят общението и радостта си, и да им даде увереност в тяхното спасение. И в противовес на лъжеучителите, които твърдели, че имат специално знание, Йоан казва на вярващите, че има някои важни неща, които те трябва да знаят. Думата „зная“ се повтаря поне 25 пъти в писмото. 

Нека прочетем

1 Йоан 1:1-5 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас); това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“

Днес хората са изключително подозрителни и скептични към всичко. Отказват да вярват в съществуването на абсолютната истина. Ние трябва да имаме предвид това в нашето благовестие. Но също така трябва да не забравяме, че християнството не е някаква философска система. То е взаимоотношения с една личност – личността на Исус Христос. Именно със свидетелство за тази личност започва Йоан писмото си.

1 Йоан 1:1 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха...“

Кое е това, „което беше отначало“? Тук Йоан говори за Исус, който е съществувал вечно и е бил от началото. И Йоан казва, че той е бил свидетел, заедно с другите апостоли на служението на Исус.  

Първо, Йоан е чул думите му. Той е записал повече от думите на Исус от другите автори на евангелия, Матей, Марк и Лука.

Йоан си спомня за думите, които е имал привилегията да чуе за трите години, през които е следвал Исус. Той си спомня притчите на Исус, които са били толкова завладяващи и говорещи право на сърцето на слушателите. Спомня си въздействащите му проповеди, които призовават хората да оставят греховете си и дават думи на надежда.

Спомня си как Исус се е обърнал със състрадание и е насърчил прокажения, слепеца и дори хванатата в прелюбодейство жена. Йоан вече е в преклонна старост и макар слухът му да е отслабен, той още чува думите на Исус ясно, както когато Исус ги е изричал.

Второ, Йоан е видял Исус. „Това, което видяхме с очите си.“ 

Има три основни гръцки думи със значение „виждам“, които срещаме в Йоан 20:5-8, където е описано случилото се в деня на възкресение. Петър и Йоан научават от Мария, че тялото на Исус не е в гроба и изтичват до него. Йоан е по-млад и затова по-бърз. „И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.“ (ст. 5) Тук думата „видя“ (blepo) е със значение на „забелязвам“.

След малко запъхтян пристига Петър, но не спира на вратата, а влиза в гроба и „видя плащениците положени“ (ст. 6). Този път за „видя“ е използвана различна дума, „theoreo”, която означава „вглеждам се“. Очевидно нещо в начина, по който са изглеждали плащениците е накарало Петър да се замисли.  

Накрая, Йоан и Петър забелязват, че кърпата за главата е в същата форма, както когато е покривала тялото на Исус. В този момент най-накрая положението на погребалните одежди прониква в съзнанието на Йоан и той „видя (orao), и повярва“ (ст. 8). И точно тази последна дума, orao, Йоан използва тук в 1 Йоан 1.

Апостолите видяха Исус да превръща водата във вино, видяха Го да ходи по вода, да храни множествата и да възкресява мъртвите. Тридесет и седемте чудеса, записани в евангелията са една малка част от тези, на които апостолите са били свидетели. Йоан казва, „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25)

Йоан чу, Йоан видя, и трето, Йоан докосна. „Ръцете ни попипаха“ (1 Йоан 1:1) Лъжеучителите казваха, че Исус не е Месията. Затова Йоан казва:

1 Йоан 2:22 „Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Сина няма и Отца.“

Тези лъжеучители са отричали въплъщението, защото според тях Бог не можел да се въплъти в човешко тяло, тъй като цялата материя е зла. В евангелието си Йоан обаче ясно подчерта, че „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

По-нататък в писмото си, Йоан ще каже:

1 Йоан 4:3 „всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста“.

Виждаме, че очевидно Йоан пише писмото, за да отговори на грешното учение за личността на Исус Христос. Йоан казва: Аз бях там, аз чух, видях и дори пипнах Исус.

Днес едно не по-малко опасно религиозно движение, Ню ейдж, част от което е и т.н. „Бяло братство“, също учат, че за да преживееш Христос трябва да имаш някакво мистично, тайнствено знание, което само няколко просветени хора могат да получат. Тези мошеници използват непросветеността на наивни хора, за да се обогатяват на техен гръб.

Например, един рейки семинар I ниво е 250 лв., за да достигне до 700 лв. при 3- то ниво. Явно им споделят някои велики истини и тайни! 

Но Йоан казва, няма тайни. Спасението ни е дадено в Божието слово, и то е чрез вяра в личността на Исус Христос! Йоан знае много добре какво е чул, видял и докоснал, затова казва: „Виж, това беше самото Божие Слово, самият Живот с главно Ж.“

Следователно, ние разполагаме с откровението за личността на Исус Христос в Словото и в историята. Но само знанието не е достатъчно, за да си християнин.

Има разлика между това да знаеш нещо за някого и да познаваш някого. Аз веднъж бях срещал Ваня в църква, знаех че е красиво момиче и че учи история и география, но само толкова. Когато тя дойде на студентска група и започнах да я опознавам, видях какъв прекрасен човек е, колко мила, умна, съобразителна, деликатна и жертвоготовна е за приятелите и за всички хора.

И колкото повече я опознавах, толкова повече исках да общувам с нея и да изграждам взаимоотношения си с нея. И в един момент разбрах, че искам да прекарам живота си с това момиче. (Останалото е история 😊)

Същото е и с християнството. То се основава на Божието откровение за личността на Исус Христос, но се реализира във взаимоотношения с Него. Няма значение колко много знаеш за Исус, ако не Го познаваш.

От ст. 2 виждаме, че този живот, за който говори Йоан, е Исус. С други думи, Исус трябва лично да се преживее. Йоан лично се е срещал с Него, не е чувал от други за Него, не е чел книга за Него, не е ходил на семинар за Него. Йоан бе срещал Исус лице в лице.

Ти може би си казваш, „Йоан има предимството да е виждал Исус и да е общувал с Него. Аз никога не съм виждал Исус, не съм Го чувал да говори… Родил съм се 21 века по-късно. Но за апостолите бе важна не физическата, а духовната близост.

Учениците се посветиха на Него като техен Господ и Спасител и като Му се довериха, те преживяха вечния живот. Когато се родиш от Духа ти можеш наистина да изпиташ този живот! Когато се покаеш и се довериш на Христос, ти се новораждаш и ставаш част от Божието семейство.

Затова казваме, че няма второ поколение християни. Много българи бъркат, като казват че са християни, защото са се родили в християнска нация. Всеки трябва да реши сам за себе си дали ще вярва и ще следва Христос. Ако не си преживял новорождение, не си християнин и нямаш общение с Него.

И когато навлезем в този нов живот с Исус Христос, ние започваме да възвестяваме Него.

1 Йоан 1:5 „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“

Богословът и автор Джон Стот казва, „Християнското послание не е нито философска спекулация, нито несигурно предположение, нито скромен принос към религиозната мисъл, но догматично утвърждаване от тези, чиято опитност и пълномощие ги прави подготвени да го направят.“

Християнският живот е живот в общност! Когато прочетеш интересна книга, или опиташ нов десерт, или гледаш страхотен филм, или посетиш интересно място, искаш да споделиш за тях с някого.

Когато се върнахме от почивка в северозападна България, искахме да споделим с приятели нещата, които сме видели, защото бяхме благословени и толкова много обогатени!

Радостта идва от способността да предадеш на другите нещо, което те е благословило. Същото е и с християнския живот. Ако го живееш отделен от другите, ти пропускаш една от истинските цели на това да си християнин! Християнският живот добива съвсем различен смисъл, когато разбереш, че трябва да се споделя с другите.

В заключение, някои хора вярват в един Исус, който сами са си измислили и който им дава някакво емоционално преживяване, което ги успокоява, че са спасени. Но когато проблемите им не се разрешават с магическа пръчка, когато преминават през трудности и изпитания те решават, че християнството не работи.

Проблемът е, че те не са срещнали и не са следвали истинския Христос.  Не са вярвали в истинския Исус, както Той е разкрит в Писанията от апостолите, не са преживяли истинския живот и затова не могат да свидетелстват за Него.

Но ако си преживял среща с истинския Исус, няма по-голямо желание освен да споделиш това богатство с другите.

 Aз се възхищавам от примера на Карлайл Хана, първият мисионер на църквите на свободната воля в Индия. Той е роден 1929 г. в семейството на християни, затова преживява лична среща с Исус още като дете. Започва да чете Библията преди да тръгне на училище. През 1948 г. посещава евангелизация за младежи и там откликва на призива да стане мисионер в Индия, за да споделя истинския Исус с индийците.

През 1949 г. се жени и заедно със съпругата си Мари малко по-късно отпътуват за Индия. Превъртам лентата до наши дни. През 2022 г., след 70 години служение на мисионерското поле, Карлайл Хана се върна в Америка. За това време с негови усилия са били основани 350 църкви в Индия и Непал с повече от 17000 вярващи. Ръкоположени са 30 пастори и са изпратени 120 евангелизатори.

Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.09.2024 г.

 

Позволи на Бог да направи нещо ново

/Проповед в навечерието на Нова година/

Пак годината се изтърколи неусетно. Минаха четирите адвенти, Рождество Христово е зад гърба ни и днес е последният ден на 2023 година. Толкова много неща се случиха в живота на църквата и в живота на всеки от нас през тази година, че ще ни трябва още поне 6 месеца, за да благодарим за всяко!

Само след броени часове ще се поздравим с поздрава Честита нова година. Украинците от курса по български ме попитаха, защо казвате „Честита нова година“? Какво значи честита? Защо не казвате просто „Щастлива нова година?“

Всъщност, думата честит е старa българска дума със значение „щастлив“, която се е запазила при привети и благопожелания. За тяхно съжаление – още една дума, която трябва да научат.

Но се замислих, когато си честитим новата година, вярваме ли че тя наистина ще е щастлива?

Беше ли старата година щастлива за тебе? Беше ли тя щастлива за бездомника, който буташе колелото си и ме заговори пред църква? Беше ли тя щастлива за човека, загубил дома си през 2014-та, който ми се обади с надежда да получи малко пари в навечерието на Рождество?

Беше ли тя щастлива за някои от нашето семейство в Нов живот, които загубиха близък човек през последните месеци и сега се учат да живеят без него? Беше ли тя щастлива за други, които все още не могат да намерят работа? Беше ли тя щастлива за семейството, чиито деца прекараха много от дните болни?

През годината имаше и много новини, които биха довели човек до отчаяние. Както някой е казал, „реалността сякаш съкрушава надеждата на всеки ъгъл.“ Продължава войната на Русия в Украйна, войната в Газа след нападението на Хамаз над Израел, политическата криза в България, голямата инфлация, поредния ковид...

Ако бях проповедник на просперитетното евангелие, сигурно щях да ви кажа, че 2024-та ще е година на благоденствието за вас, ако имате достатъчно вяра. Но ако нямате вяра, не можете да очаквате нищо друго освен да сте бедни и болни.

Вярно е, че ако вярваме в Бога, Той ни подготвя по-добре за предизвикателствата. Но е измамно да се твърди, че всичко ще е чудесно и ще си щастлив, ако имаш достатъчно вяра. Библията никъде не твърди това.

Каква беше старата година за теб? Може би за някои тя е била запомняща се година, а други биха искали да я забравят по-бързо. Но каквато и да е била отминаващата година, въпреки всички разочарования, тази седмица ни изпълва с надежда. Надяваме се на ново начало. Надяваме се Бог да ни изненада с нещо ново:

Исая 43:19 „Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него?“

Разбира се, Бог работи в тайно и може да направи нещо ново, но това зависи и от това дали ще Му позволим да го направи. Зависи от решенията, които вземаме за новата година.

Затова днес отново искам да обърна вниманието ви на някои важни решения, които би трябвало да следваме като християни – не само през новата година, но през целия ни живот.

Има решения, които са важни и такива, които не са толкова важни. Например, през годината взех решение да не ям вече хляб. Реших да последвам съвета на Мария Антоанета да ям пасти, не хляб, но това се оказа по-скъпо. (шегувам се).

Случвало ли ви се е да не спазите обещанието си? Без значение колко често си успявал или си се провалял, искам да те насърча да вземеш някои решения, които са важни за живота ти, ако все още не си го направил. И да поканиш Святия Дух да ти помогне да ги спазиш.

Йоан 14:26 „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“

Като имаме предвид кой е на наше разположение да ни помага, нека видим първото важно нещо за новата година.

1.      Изграждай лични взаимоотношения с Исус Христос.

Намери време всеки ден, което да прекарваш с Бога. Кога ще ти е най-удобно да се срещаш с Исус? След което, ако искаш това наистина да се случи, запиши го в календара си.

Ако досега не си го правел, започни с 5 минути, през които да прочетеш пасаж от Библията и да се помолиш. Колкото и да си зает, ако си го поставиш за цел, можеш да намериш 5 минути за среща с Исус!

Ако започваш да тренираш фитнес, не започваш с 2 часа тренировки в залата! Ако го направиш, ще си разглобен! Веднъж организирахме първенство по футбол между студентските християнски движения на Балканския полуостров. Не бях играл футбол и спортувал с години. Като пристигнахме на игрището имахме малко време да загреем, но явно беше недостатъчно. След мача едвам ходех, а на другата сутрин трябваше да играем друг мач!

Затова, започни с малко и постепенно увеличавай времето. Можеш също да разнообразяваш тихото си време, като слушаш християнски песни, водиш си дневник, правиш изучаване на този пасаж и т.н.

Така, докато разговаряш с Исус, ще се научиш да чуваш Неговия глас и Святият Дух ще те изобличава, води, поучава, порицава, утешава и ще ти дава мъдрост.

2.      Бъди активен член на твоята местна църква.

Ако все още не си го направил, реши да се посветиш на една местна църква. Вярвам, че повечето тук присъстващи, ако не всички, са го направили. И след като си го направил, не идвай само в неделя, или веднъж в месеца на църква.

Защо? Защото ние имаме нужда от общение. И защото принадлежността към местна църква ще промени твоя живот!

 Един вярващ написал следното писмо до пастора си. „Ти често повтаряш колко важно е за един християнин да ходи на църква, но според мен човек има право да пропуска от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен за отсъствие поради следните причини:

Рождествените празници (заедно с неделята преди и неделята след това): 2 недели

Нова година (партито продължи докъсно): 1

Великден (ваканция за празника): 2

3 март (национален празник): 1

6 май (Гергьовден): 1

24 май (имам нужда от по-дълга почивка): 2

15 август (няма как, празник на града е): 1

15 септември (трябва да се погрижа за училището на децата): 1

Семейни празници (рождени дни и родова среща): 5

Успиване (след гледане на филм докъсно през нощта): 9

Смърт в семейството: 2

Годишнина: 1

Болест: 5

Отпуска (2 седмици, но с неделята преди и след това): 4

Лошо време (дъжд, урагани, сняг, жега): 5

Неочаквани гости (Варненско лято): 2

Промяна на лятното и зимното часово време: 2

Любими предавания по телевизията: 4

Пасторе, това оставя 4 свободни недели в годината. Можеш да разчиташ, че тогава ще бъдем на църква, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой,

Верен член на църквата

Това е хем смешно, хем тъжно. Надявам се,  някои от вас да са се замислили!

Защото, когато не идваш на църква най-големият губещ си ти! Направи добро на себе си, стани редовна част на тялото Христово!

Нещо повече, само ходенето на църква в неделя не е достатъчно. За да израстваме във вярата, ние имаме нужда да изучаваме Словото заедно в група. Затова освен в неделя, посвети се да участваш в малка група за изучаване на Библията.

Иван Атанасов е завършил библейско училище в Киев. Познава много добре Словото, служи като проповедник в нашата и в руско-говорящата църква. С Маги имат три малки деца. Въпреки това той се включи в групата за ученичество с думите, „Искам непрекъснато да уча нещо за Бога. Малките групи ме насърчават във вярата ми!“

Друга възможност да израстваш във вярата си е да се присъединиш към онлайн Плана за четене на Новия завет на църкви „Нов живот“ през новата година. След всеки прочит ще имаш възможност да задаваш въпроси на другите, да отговаряш на техни въпроси и да коментираш стиховете, които са ти направили впечатление.

Дотук казахме, че двете най-важни решения за новата година за всеки вярващ са да изгражда лични взаимоотношения с Исус и да бъде активен член на църквата. Третото важно нещо, за което искам да говоря е...

3.      Давай редовно десятъка си.

В Библията има само едно нещо, за което Бог ни насърчава да Го изпитаме:

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

Насърчавам те в началото на новата година да започнеш да заделяш първите плодове от заплатата или пенсията си за Бога. Преди да сте платили нещо от заплатата си, заделете 10 процента за Бога. Ако се покоряваме на Словото Му, Той ще снабдява нашите нужди.

Някой може да възрази, че днес не сме под закон, а под благодат. И ще е прав. Но макар и да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Защо даваме на Бога? Първо, поради сътворението. Бог е създал всичко, Той притежава всичко. Като даваме обратно 10 %, ние признаваме пред него Неговата собственост над нашите притежания.

Второ, след грехопадението грехът разруши Божието творение и начина, по който се отнасяме към парите си. Ние станахме алчни и егоистични. Затова даваме поне 10% от парите си, за да разрушим материализма в живота си.

И трето, даваме поради изкуплението. Христос дойде, за да ни изкупи от проклятието на греха. Той даде всичко, даде живота си, за да може чрез Неговата бедност ние да се обогатим (2 Кор. 8:9). Затова даваме жертвоготовно, следвайки примера на Христос.

Даваме заради 3 неща: сътворението, грехопадението и изкуплението.

В живота си на християнин съм се убедил, че когато не се доверяваме на Бог за парите ни, ние пропускаме благословения. И без това всичките ни средства са Божии, не наши. Ние можем да дадем на Бога само това, което Той вече ни е дал.

Едно дете искало да даде на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело вратовръзката му, увило я в хартия и му я връчило, казвайки „Честит рожден ден, тате!“

Когато даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Бог се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Така че, тази година опитай Бога, като му се покориш чрез даване на десятък. Обещай на Бога днес, че ще даваш десятъците си.

4.      Обърни гръб на вредните навици и греха.

Четвърто, призовавам те да предадеш на Бога всеки лош навик, грях или зависимост.

Когато говорим за вредните навици, ние се опитваме да се справим със симптомите, без да сме се справили с корена на проблема. Ако не пребъдваш в Христос и не поканиш Святия Дух в живота си и в проблема си, няма надежда.

Винаги ще се опитваш да спреш и почти винаги ще се проваляш.

Ние сме едно семейство. Аз познавам повечето от вас от доста време, но само Бог познава нещата, с които се борите. Вашите болки и тайни грехове. Време е да прекъснеш този порочен кръг. Не можеш да се промениш сам. Имаш нужда от мощното присъствие на Бога.

На една от срещите си, евангелизаторът Дуайт Муди показал една празна чаша и попитал, „Кажете ми, как мога да извадя въздуха от тази чаша?“ Един предложил, „Като я изпомпиш с помпа.“ Но Муди отговорил, „Това ще създаде вакуум и ще я счупи.“ Накрая, след много предложения, той взел една кана и мълчаливо напълнил чашата с вода. Казал, „Ето, сега целият въздух е отстранен.“

След това обяснил, че победата за Божието дете не идва следствие на упорита работа да елиминира грешните навици, а като позволи на Христос да влезе в пълно притежание на живота му.

Ако искаш да се промениш, започни като изграждаш дълбоки взаимоотношения с Христос и позволи на Бог да те накара да гладуваш за промяна и да жадуваш за праведност.

Новата година чука на вратата. Предай я в Божиите ръце. Можеш да направиш това, като изграждаш взаимоотношения с Христос, като станеш активна част от тялото Христово, даваш десятъка си и позволиш на Бог да те променя в праведност.

Тогава ти обещавам, че даже когато новините са ужасни, даже когато преминаваш през големи изпитания, 2024-та ще е невероятна година за теб. Наистина ще е ЧЕСТИТА!

Някой е написал това стихотворение за Новата година:

Аз съм новата година. Аз съм празен лист в книгата на твоето време.

Аз съм следващият ти шанс в изкуството на живота.

Аз съм твоята възможност да практикуваш това, което си научил за живота през последните 12 месеца.

Всичко, което си търсил и не си намерил, е скрито в мен и те очаква да го откриеш с повече постоянство.

Цялото добро, което си опитвал да вършиш и не си успявал е на мое разположение, но ще ти го дам тогава, когато имаш по-малко желания, които си противоречат.

Всичко, за което си мечтал, но не си смеел да направиш, всичко за което си се надявал, но не си имал воля, цялата вяра, за която си говорил, но не си имал – са заспали и чакат да бъдат събудени от докосването на силна цел.

Аз съм твоята възможност да подновиш верността си на Този, който е казал: „Ето, правя всичко ново“

Молитва

___________________

31.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Вместо да дундуркаме спасените...

Какъв е твоят стил на благовестие - 2 част

/проповед/

Миналият път говорихме за конфронтационния, интелектуалния стил и благовестие чрез лично свидетелство. Днес ще продължим с останалите три стила: благовестие чрез изграждане на взаимоотношенията, благовестие чрез покана и накрая благовестие чрез служене. Всичко това разбира се с уговорката, че това са някои от най-основните стилове на благовестие и че взависимост от ситуацията един християнин би могъл да използва различни стилове.

„Най-добре защитаваме славата на Господа като говорим първо НА Него за невярващите, вместо да говорим първо ЗА Него на невярващите хора.” Синклер Фъргюсън. Нека не забравяме ролята и мястото на молитвата в нашето благовестие.

Дейвид Макгий казва: „Ние трябва да сме по-загрижени за достигане до изгубените, отколкото за дундуркане на спасените”. Ние сме малка църква и нашето бъдеще и съществуване зависи от достигане до нови хора. Тези празни столове трябва да се запълнят. Въпросът е, как да стане това?

Това е възможно, когато всеки вярващ открие своя стил на благовестие и го използва за растеж на Царството. Едно от най-важните неща в евангелизирането е изграждането на целенасочени взаимоотношения. Днес ще говорим първо за благовестие чрез взаимоотношения.

Благовестие чрез взаимоотношения

В Марк 5 четем за човека, измъчван от нечист дух. Той живее на гробищата и се държи като дивак, постоянно вика и се изпосича с камъни. Един ден Исус го срещна и изгони нечистите духове от него. Човекът беше толкова радостен, че помоли Исус да му позволи да го придружава в обиколките му.

Исус му отказа с думите: „Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.” (Марк 5:19)

Той му каза да благовества, като използва взаимоотношенията – да споделя вярата си с хората от неговото обкръжение. С други думи, той му каза: „Не ходи да чукаш на вратите на непознати. Ти имаш семейство и приятели, които трябва да знаят какво съм направил в живота ти. Иди си вкъщи и живей един променен живот в тяхно присъствие. Моли се неуморно за тях и очаквай Бог да отвори възможности да разкажеш своята история. Бъди на разположение, когато някой те попита: „Как мога да имам това, което имаш и ти?”

Някои хора си гълтат граматиката, когато трябва да свидетелстват на непознати или на случайни познати. От друга страна, те сякаш не виждат възможностите за благовестие, които съществуват в контекста на техните взаимоотношения.

Други се чувстват виновни, защото не могат да отидат в Африка или Индия и да „достигат изгубените”. През това време Бог се нуждае от някого точно като тях да е благовестител точно там, където са те.

Може би и някой от вас иска да стане мисионер в далечна екзотична страна. Деби иска да отиде в Африка. В това няма нищо лошо, даже напротив. Но ако ти не си успешен мисионер там, където си поставен, как ще бъдеш успешен мисионер в чужда и непозната култура?

Един мисионер в Африка бил запитан дали харесва това, което прави. „Дали харесвам работата? Не. Жена ми и аз не обичаме да живеем в мръсотия. Ние сме хора с изтънчен вкус. Не обичаме да се вмъкваме в гнусни колиби, лазейки върху кози фъшкии... Но нима не трябва да правим нищо за Христос, което не ни харесва? Жалко за такъв човек. Въпросът не е какво харесваш и какво не. На нас ни е заповядано да „Отидем” и ние отиваме. Любовта ни заставя.”

Имаш ли приятели и членове на семейството ти, които не познават Господа? Ако да, започни да инвестираш време, молитва и усилия в тази посока. Бъди на разположение на Бог и Той ще те използва в техния живот.

Благовестие чрез покана

Повечето от вас са чели историята за самарянката при кладенеца (Йоан 4). Докато разглеждахме евангелието от Йоан й отделихме специално време в проповед. След дълъг разговор с Исус тя се убеди, че Той е Божият Син. Беше толкова въодушевена от откритието си, че забрави делвите с вода и се затича към града. Вместо да преразказва разговора си с Него с нейни думи, тя настойчиво покани хората да дойдат при кладенеца и да изслушат Исус. Те го направиха и от ст. 39 разбираме, че много самаряни са повярвали в Него.

Самарянката благовества, използвайки покана. Тя знаеше, че не е подготвена да сподели пълната блага вест убедително. Затова покани своите приятели и познати да дойдат и чуят някой, който може да я обясни по-ефективно.

Много хора се упрекват, защото не са конфронтационни или интелектуални. Не притежават драматично свидетелство, което да споделят. Не са и много активни при създаване на взаимоотношения. Мислят, че от тях евангелизатор няма да стане. Може би Бог иска те да правят това, което направи и самарянката – да канят хора с думите „ела и виж”.

Преди няколко години пътувах с влак до София. В купето бяхме с един студент. Тъй като пътят беше дълъг, захванах разговор с него. Оказа се, че като малък е ходил на евангелска църква и е посещавал неделно училище, но отдавна не ходи на църква и е забравил за вярата в Бог. Поканих го на младежко и църква и той се съгласи. Обикновено като каня хора във влака те обещават, но не идват. Но каква беше моята изненада, когато това момче не само дойде, но и остана в църква. Скоро ще се жени за една от лидерите на студентската група във Велико Търново.

Самият аз имах духовни търсения, бях преминал през индуизъм, Заратустра, бях ходил дори малко на баптистка църква във Варна. Но като отидох да уча попаднах в напълно различна среда. Ако единият от съквартирантите ми не ме беше поканил на домашна група и на църква, сега едва ли щях да съм на това място.

Преди време Пеце и Радица канеха много активно студенти от Македония на нашите Алфа групи. Дойдоха около 12-15 човека общо. Ако не ги бяха поканили, тези хора никога нямаше да чуят благата вест изложена толкова пълно.

Нашата църква периодично организира евангелизационни събития – хлебна къща, детски работилници и музикален клуб, гледане на футболни мачове за мъже, великиденска и рождественска служби. Освен това всяка служба е предназначена и за невярващи. Раздаваме и специални покани и флаери. Благодаря на Бог за тези, които каните хора на тези събития. Същевременно искам да ви насърча да сте още по-активни в тази посока, а тези които досега не са го правили, да се молят за водителство и да канят хора.

В една църква организирали християнски мюзикъл за търсещи хора, които не са готови да отидат на обикновена служба. Преди да се състои събитието една жена от църква отишла при пастора и му казала: „Знаеш ли, моята цел е да запълня един ред. Не мога да благовествам много убедително, но мога да доведа моите приятели да чуят музиката и представлението ще им говори за Бог. Целта ми е да изпълня един ред.”

75-90% от хората в църква са повярвали, след като приятел, роднина или съсед ги е поканил на църковно събитие. За сравнение, само 4-5% от посещавалите неделно училище и само 1% от присъствалите на евангелизация остават в църква. Нека илюстрираме това. Колко от вас са били поканени от познат или роднина, за да дойдете на църква?

Жената по-горе си беше поставила за цел да запълни цял ред със свои приятели в църква. Защо не си поставиш и ти такава цел? Ти също можеш да бъдеш евангелизатор, чийто стил е канене на хора. Можеш да се молиш и да постиш за това. И когато организираме нещо, или дори още преди следващата неделна служба, завърти няколко телефона и покани някого. Направи каненето твой стил на благовестие.

Благовестие чрез служене

Една от най-привлекателните личности в Писанията е жената с име Тавита. Тя оказа огромно влияние върху града си чрез добрите дела, които вършеше. Тя шиеше дрехи за бедните и изоставените и ги раздаваше в името на Христос. Може би тя никога не е чукала на врата, за да евангелизира. Едва ли е проповядвала и проповед. Но чрез нейните дела на служение тя е насочвала хора към Бога, който може да трансформира човешките сърца и да ги изпълва с любов (Деян. 9).

Тавита беше благовестител, който използваше стила на служене. Чрез своята уникална дарба да служи на другите тя изразяваше по един осезателен начин посланието на благата вест. Може би и ти имаш като нея чувствителен дух и сърце, готово да помага. Може би притежаваш дарбата милост, гостоприемство, даване или съветничество. Ти можеш да станеш много ефективен евангелизатор, ако свържеш споделянето на благата вест със служене на другите.

Моята съпруга е изключителен пример за благовестител чрез служене. Тя е готова да откликне на всяка нужда, за която научи. Ако знае, че някой няма възможност да си приготви храна, тя ще сготви и ще отиде да му я занесе у дома.

Имаме и други добри примери на хора от църква, които служат на своето семейство. Една жена от църква е отгледала сама децата си и сега гледа обездвижената си майка. Най-вероятно тя притежава дарбата милост и би могла да е много ефективна, ако използва извършването на добри дела като стил на благовестие.

Един пастор получил следното писмо: „животът ми беше променен до неузнаваемост след като посетих центъра за раздаване на храна при вашата църква. Бях изгубил надежда и отидох там от отчаяние. Жената, която ми даде храната, каза: „Раздаваме тази хорана, защото нашият живот е бил променен от Исус Христос и искаме да знаеш, че Той се интересува и от тебе.” Не съм християнин, но сега се замислям. Никога преди не съм знаел, че Бог се интересува от мене.”

Бил ли си в присъствието на евангелизатори, които те карат да се чувстваш като втора ръка християнин, защото можеш само „да служиш на хората”? Моля те, не изпитвай неудобство. Служи с радостно и състрадателно сърце и казвай: „Служа на вас и другите, защото искам да знаете, че Бог се интересува от вас.”

Така ще посееш семена, които другите могат да напоят и Святият Дух може да накара да дадат плод. Бъди сигурен. Много невярващи на този свят знаят какво трябва да направят, за да станат християни. Единственото, което им липсва е някой като теб, който да смегчи сърцата им чрез дела на служение. Бъди този човек за тях!

Кое звено си ти?

Идването на човек при Господа е като верига с много звена. Първо, второ, средно... последно. Има много влияния и разговори, които предхождат решението на човек да се обърне към Христос. Аз съм бил и първо звено, обикновено средно, а понякога и последно звено. Бог не ме е призовал да бъда само последното звено. Той ме е призовал да съм верен и да обичам всички хора.

Автентичните евангелизатори знаят, че те са само едно звено във веригата на обръщане на човек към Христос. Но те знаят също така, че всяко звено е важно. Знаят, че трябва да свършат своята част. Те знаят, че Бог иска от тях да достигат до невярващите с личния си стил на евангелизиране.

Исус те призовава да влезеш в бизнеса с хора. Той те предизвиква да внасяш промяна в живота им за вечността. Ще приемеш ли това предизвикателство?