/снимка - The Guardian/
За много хора днес агресията се възприема като
справедливост, зверствата - като защита на идентичност, разрушенията – като „необходима
цена“. За тях човешкият живот губи своята стойност, ако е техен политически
враг. Може би е прав Ели Визел, като казва, „Противоположността на любовта не е
омразата, а безразличието… Но противоположността на живота не е смъртта, а
безразличието към живота и смъртта.“
Исус Христос също ни предупреждава, че ще
дойде време, когато „беззаконието ще се умножи“ и „любовта ще охладнее“ (Матей
24:12)
Нещо повече – Той каза, че хората ще преследват
и убиват, вярвайки че вършат нещо добро: „...дори настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася
служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене.“
(Йоан 16:2-3)
Този когнитивен дисонанс е характерен не само
за агресора, но и за тези които оправдават неговите престъпления. Христос обаче
ни показа един по-добър път, пътя на любовта към ближния. В духа на
евангелието, наш „ближен“ е всеки, който страда, независимо от неговата
националност, религия или политическа принадлежност.
И накрая, в противовес на омразата и
дехуманизацията, Той даде най-радикалната си заповед, „Обичайте враговете си,
благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви
мразят...“ (Матей 5:43-44).
Няма нищо християнско в това да оправдаваш
агресията и да героизираш насилника. Такива хора не са познали нито Отца, нито
Сина. Дано размислят преди последната тръба!
.jpg)
