/проповед/
Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.
Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.
Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.
Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.
И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.
Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.
Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.
Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.
Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.
1 1. Истинската вяра не се доказва с думи.
Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“
Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вярата си. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.
За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.
Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбой. Изневярата не е проблем за него.
Истинската вяра не се показва с думи.
2. 2. Истинската вяра не се свежда до чувства.
Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:
Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“
И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.
Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадоха средства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“
Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“
Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помага. Поема инициативата. Не чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, ти имаш отговорности.
1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“
Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили през нощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.
Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.
3. 3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.
Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.
Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“
Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действа. За всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатират. Те казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.
На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)
Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.
Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.
Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност към протестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.
След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорил ядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякъл шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“
Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.
2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“
Тази промяна не става мигновено, става постепенно.
Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.
Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?
Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?
Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.
4. 4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.
Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“
Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.
Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.
Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.
Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.
Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“
Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?
5. 5. Истинската вяра е това, което правиш.
Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и го поставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“
Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишка. Синът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.
Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.
В следващите стихове Яков показва, че вярата е действие. Вярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.
Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.
Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.
Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?
Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.
Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.
Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.
След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачите на Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.
Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.
Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.
Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанът отказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.
Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.
Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“
Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.
Запитай се, аз наистина ли съм християнин? Какви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах? Различава ли се животът ми от живота на невярващите?
Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.
Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.
Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.
Нека се помолим.
_________
БПЦ "Нов живот" Варна
03.12.2017 г.
