Показват се публикациите с етикет говори. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет говори. Показване на всички публикации

четвъртък, януари 08, 2026

Една по-добра нова година


/проповед/

Едно семейство с три малки деца едва свързвали двата края. Децата се разболели от шарка, после от варицела и накрая от заушка, вече нервите на майката не издържали. Тогава родителите на майката предложили да гледат децата за няколко часа, докато таткото и майката излязат за малко.

Най-голямото дете на 4 години попитало баща си, „Защо ще стоим с дядо и баба?“ „Защото майка ти се нуждае от почивка. Ще я заведа някъде да си почине.“

Родителите закарали децата при баба и дядо им. Дядо им бил пастор и в неделя ги взели с тях на църква. След богослужението един човек дошъл при децата и казал: „Какви сладки дечица. Къде са родителите ви?“

Най-големият потърсил с поглед дядо си, но той се здрависвал с хората, а баба ѝ също говорила с няколко човека. Най-накрая той казал сериозно, „Те отидоха на мястото за почивка.“

Всички ние се нуждаем от почивка от време на време. Особено след неприятности и проблеми в живота.

Прочетохте ли новините от тези дни? Може би най-фрапиращата е зверската катастрофа до пазар Чаталджа, при която загинаха две жени. А с новините за варварски нападения и смъртта на мирни хора в Украйна вече сякаш свикнахме…

Не успяха да приемат крадливия бюджет, но …. Лоши неща ще продължават да се случват. Но ние трябва да знаем, че…

1.     Ние можем да имаме по-добър живот.

През новата година лоши неща ще продължават да се случват. Това е така, защото дяволът съществува и има власт. Той е убиец и лъжец. Той се опита да изкушава Исус в пустинята, но се провали, защото Исус познаваше врага си и беше подготвен.

И ако Сатана е взел на прицел Исус какво ни кара да мислим, че няма да преследва и нас?

Един човек имал куче, което често се нахвърляло върху други кучета и винаги другите го побеждавали. Един път един човек му казал, „Твоето куче май не е добър борец.“ Човекът отговорил, „А, той е добър борец, но няма ясна преценка за кучетата, с които започва да се бие.“

Дяволът е голямо, зло куче. Той е по-силен от теб, но Бог ни дава стратегията за победа над врага.

Яков 4:7-8 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Единственият начин да се съпротивляваме успешно на дявола е като се приближаваме до Бога чрез четене на Словото, чрез хваление, поклонение и молитва.

Лоши неща се случват не само заради дявола, но и заради греха – нашия грях и греха на другите.

Галатяни 6:7 „каквото посее човек, това и ще пожъне“.

Греховете, които правим, ни афектират. Рано или късно плащаме за греха си.

Когато бях малък с децата от блока намерихме фасове и решихме да ги пушим. Но баща ми видял през терасата и след това изядох един звучен шамар. Платих си за греха. Когато посееш зло, ще пожънеш зло.

Ние сме афектирани не само от нашия грях, но и от греховете на другите.

Преди няколко седмици на магистрала Тракия лек автомобил премина през мантинелата и се заби челно в насрещно движеща се кола. Водачката е загубила контрол над автомобила, удря се в мантинелата, прескача я и се сблъсква с кола в другото платно. На място загиват тя и семейството в другата кола. Детето им е оцеляло, но е в болницата.

Защо тази жена е загубила управление? Алкохол? Дрога? Преумора и разсейване? Лоша настилка?

През декември са загинали при катастрофи 6 човека. За цялата година са над 400…

Понякога причината може да е просто лошо стечение на обстоятелствата. Но много често причината е грехът. А грехът убива.

Понякога лоши неща се случват и защото Бог иска да ни дисциплинира.

Евреи 12:5-6 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

Наказанието или дисциплинирането от Господа хич не ни харесва, но е за наше добро. Както в примера с баща ми по-горе.

Бог ни дисциплинира, защото ни обича. Той ни дисциплинира, за да осъзнаем грешката си и да не грешим повече.

Има ли надежда за промяна? Можем ли да имаме един нов живот, един по-добър живот? Точно сега, на прага на новата година, Бог ни дава надежда, че можем.

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Братя и сестри, ние можем да благоуспяваме в Господа! Господ може да ни вдигне от блатото на посредствения живот и да ни постави в хора на небесните ангели, които пеят, „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи!“

Първо, лоши неща ще се случват, но въпреки това Исус може да ни благослови. Можем да имаме по-добър живот! Второ, през новата година…

2.     Показвай любов.

След като каза коя е най-голямата и първа заповед, Исус продължи…

Матей 22:39 „А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си като себе си“.

Йоан 13:34 „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Ако има нещо, което характеризира живота на християнина, това трябва да е любовта към ближния.

Исус обичаше хората. Той им служеше, обръщаше им внимание, разговаряше с тях, вършеше добро, изцеляваше ги. Ние трябва да следваме Неговия пример.

И колкото повече показваме на практика любов към другите, толкова по-добър ще е животът ни през новата година.

Преди няколко дни гледах филма „Проповедникът с картечница“. Той е създаден по истински случай. Главният герой Сам Чайлдс е бивш престъпник, който предава живота си на Господа и решава да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война.

Там той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население и най-вече децата. Сам създава сиропиталище там насред територията, контролирана от т.н. „Божия съпротивителна армия” – това са ренегатски милиционерски части, които принуждават още невръстни деца да станат войници и да убиват.

Сам Чайлдс не само спасява тези деца, но и провежда въоръжени мисии дълбоко във вражеска територия, за да освободи други отвлечени деца. Това е наистина разтърсваш пример за жертвоготовна любов.

Между другото, добре би било повече християни да отидат в Африка поне за малко – не непременно като служение, а дори само за да видят мизерията, в която живеят хората там! Мисля, че след като отидох в Кот д‘Ивоар, станах по-благодарен за всичко, което имаме тук.

Но не е нужно да отидеш в Африка и да жертваш живота си като Сам Чайлдс, за да показваш Божията любов на хората!

Един смс или едно обаждане, с което да питаш някой как е, да изслушаш някого, да се молиш за някого и после да му кажеш, че си мислил за него и си се молил за него – това всеки от нас може да направи!

Когато показваш любов и служиш на другите, Бог го изпълва със смисъл. Това ти дава радост и удовлетворение. Колкото повече го правиш, толкова по-добър и удовлетворяващ живот ще имаш през тази нова година.

Първо, Бог ни дава надежда за по-добър живот. Второ, Той ни призовава да показваме любов. Трето, през новата година…

1.     Говори с Бога.

През новата година вземи решение да прекарваш време с Бога.

Псалм 121:1-2 „Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми.  Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“

Обръщай се към Бога в молитва и Той ще ти помага в трудностите. Добре е да имаш приятели, които да ти помагат, но най-добрият ни помощник е Господ. Той ни познава най-добре. Знае нашите радости и болки и ни обича най-много. Бог се грижи за своите деца и иска да ни благослови. И Той отговаря на нашите молитви!

Макс Лукадо, в книгата си „В окото на бурята“, разказва за пътуване от една лекция към друга. Той бил пътувал от Сан Антонио до Бостън и говорил на събрание в Бостън. След това трябвало да лети нататък към Едмънтън, Канада, за да изнесе лекция и там.

Когато самолетът му кацнал в Минеаполис и трябвало да се прехвърли на друг, той си мислел колко уморен и гладен е, колко пренаселен е бил самолетът, как го боли гърбът, а умът му е замъглен. Колкото и да се опитвал, дори не можел да си спомни кой трябва да го посрещне на летището в Канада.

Докато вървял към изхода за следващия си полет, видял в далечината „Макдоналдс“ и си помислил: „Това изглежда примамливо. Може би ще отида дотам и ще си купя един хамбургер — поне малко ще утоли болката от глада ми.“

После пише: „Отминах нещо по-добро. Отминах телефон (това става преди да е имало мобилни телефони) и реших да се обадя вкъщи. Обадих се и жена ми вдигна телефона. Убеден съм, че когато жена ми отиде на небето, тя ще бъде на рецепцията, посрещайки всички, защото когато тя отговаря на телефона, просто те кара да се чувстваш добре.“

Той продължава: „Просто поговорих с нея. Разрешихме световни въпроси. Говорихме за времето в Сан Антонио и времето в Нова Англия. Говорихме за това какво са правили момичетата, когато са отишли на училище през този ден, и че едната от тях щяла да покани приятелка да прекара вечерта у нас.“

„Говорихме за такива неща от световно значение — каза той. — И след като приключих разговора с нея, наистина се почувствах добре. После тя подаде слушалката на една от дъщерите ни, която ми разказа за своя ден. Когато свърши, тя каза: ‘Обичам те, тате.’“

И той каза: „Беше хубаво да бъда обичан.“ После слушалката преминала към следващата дъщеря и тя поговорила с него известно време, а накрая казала: „Липсваш ми, тате.“ И той каза: „Беше хубаво да ми липсват.“

След това той каза: „Подадоха телефона на шестмесечното ни бебе и аз говорих с бебето по телефона. Гуках и говорех на бебешки, а хората, които минаваха покрай мен, ме гледаха странно. Но беше хубаво да ми гука обратно. После затворихме и аз тръгнах към следващия изход.“

Той си спомня: „Забравих колко бях гладен. Забравих колко бях уморен, защото се бях обадил вкъщи — и това промени всичко.“

После добавя: „Може би всички ние трябва да се обаждаме у дома по-често. И имам предвид не само земния ни дом.

Ако го правите, ще откриете, че слушащото ухо на Бог е толкова жадно да говори с вас — и Той ще ви накара да се чувствате добре от главата до петите ви. И когато растете в любовта, ще откриете, че страховете ви изчезват.“

Братя и сестри, ако искате новата година да е по-добра и успешна за вас, тогава се научете да разговаряте с Господа и да търсите лицето Му. Обаждайте се у дома. Обаждайте се винаги, когато можете. Когато сте близо до Божието сърце, ще чувствате Неговия ритъм, Неговата грижа и Неговата любов.

Преди много години някой написал статия за това как би изглеждал перфектния свят. В нея написал, че в един перфектен свят най-добрите футболисти в света ще се оплакват, защото учителите подписват договори за милиони долари. В един перфектен свят пържените картофки ще имат калории, но ще се консумират с кетчуп, който ги неутрализира. В един перфектен свят заплатите на служителите ще бъдат винаги по-големи от техните очаквания.

Но, истината е, че ние не живеем в перфектен свят. Този свят никога няма да е съвършен. Но нашият живот може да стане много по-добър в него, ако правим тези три неща – ако имаме надежда, че Бог е по-силен от дявола, ако имаме любов към ближния и ако разговаряме с Бога в молитва.

Молитва

_____________________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

понеделник, февруари 24, 2025

Защо вярвам, че Библията е Божието слово


/проповед/

В книгата си „Не бой се, само вярвай“, пастир Божидар Игов разказва как по време на комунизма се снабдявали контрабандно с Библии. Ако милицията ги хванела, рискували затвор. Затова да пренасяш или получаваш Библии било много опасно начинание.

Мисионерите пристигали в посред нощ. С една-две коли и мисионерския автомобил излизали на 10-15 км извън града. В някоя горичка спирали, отваряли капака на двигателя на западната кола и се въртели около двигателя с подвижна лампа, имитирайки помощ на внезапно повредила се кола. През това време останалите пренасяли материала в техните коли. След прехвърлянето без бавене колите тръгвали в противоположни посоки.

След това имали мрежа от вярващи, които приемали пакетите и разпределяли материала в своя район. Паркирали на съседната улица и оттам пренасяли Библиите в небиещи на очи чанти. Работата на местните братя и сестри била не по-малко опасна, но те я вършели с радост. Някои били арестувани и дори осъдени на затвор, но всички с ентусиазъм разнасяли Божието слово.

Защо са рискували толкова? Защо хора са запомняли наизуст цели книги от Библията, само и само да останат със Словото, знаейки че в затвора ще им отнемат Библията?

Много хора днес считат Библията за отегчителна. Други - за архаизъм. Някои я смятат за наръчник с правила, който няма какво да каже на хората от 21 век. Защо тогава толкова много хора от тоталитарни държави се вълнуват, когато получат Библия? Защо Библията е толкова специална?

Тя е уникална книга, или по-скоро уникален сборник от книги. Тя е най-успешното, най-продаваното и най-популярно литературно произведение. Произведенията на Омир са преведени на около 60 езика, на Шекспир – на сто, а Библията на повече от две хиляди езика. Тя е световен бестселър.

Четенето на Библията е довело до вяра в Христос и е променила милиони хора. По думите на един политик тя е „силен експлозив“, а за псалмопевеца е по-ценна от злато. Днес ще видим, че това влияние на Библията се дължи на факта, че тя е боговдъхновена. Има много причини да вярваме, че Бог е авторът на Библията.

1.     Единство на посланието на Библията.

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Думата, която е преведена тук с „боговдъхновено”, е буквален превод на гръцката дума „теопнойстос”, която означава „вдъхнат от Бога”. С други думи, Библията е Божият говор. Разбира се, Той е използвал хора, които да запишат Неговите думи. Библията е писана в продължение на 1500 години от 40 човека. Сред тях има царе, учени, философи, рибари, поети, държавници, историци, лекари. Някои книги са исторически, други са поезия, пророчество. Има дори писма. И как тогава е вдъхновена от Бога?

Сградата на нашата църква е построена преди повече от 100 години от най-известния архитект на Варна, Дабко Дабков. Всъщност, той не е положил и една тухла. Други хора градели. Участвали много различни строители. Зад тях обаче стоял един ум, един архитект, едно вдъхновение. Така е и с Библията. Тя има много различни писатели, но един архитект, едно вдъхновение – сам Бог.

Въпреки, че е писана на три континента от толкова много автори, в продължение на толкова много време, посланието на Библията е едно: Бог е любящият ни Творец, ние сме грешни и имаме нужда от покаяние, спасението е възможно само по благодат, чрез вяра.

2.     Трудни за разбиране пасажи.

Това не означава, че в Библията няма трудни за разбиране места.

Лука 3:1-2 „В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея… и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния… Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята.“

Знае се от историята, че 15-та година на Тиберий е 27 г.сл.Хр. Знаем също, че Лисаний е екзекутиран от Марк Антоний през 34 г.пр.Хр. Затова много хора са смятали, че Лука е сгрешил. Но неотдавна са намерени надписи, според които един друг Лисаний е бил четверовластник на Авилиния точно по времето, за което пише Лука. Следователно, Лука е прав!

Има и други трудни за разбиране пасажи. Например, много хора казват, как е възможно Бог, който е любов, да допуска добри хора да страдат. По този въпрос сме говорили в други проповеди и сега няма да даваме подробен отговор. Ще кажа само това: Бог не ни изпраща страдания, за да ни измъчва. Понякога обаче Той позволява да страдаме, защото сме се отдалечили от Него.

Както казва К.С. Луис, „Страданието е Божият мегафон, с който Той иска да пробуди за вярата един заспал свят“. Но понякога страданието е просто следствие на факта, че живеем в паднал свят. Дяволът използва страданието, за да посее съмнение за вярата ни.

Всъщност, именно страданието е доказателство за Неговото съществуване. Фактът, че ние страдаме, че страдаме, означава че вътрешно в себе си знаем, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Копнеем за един свят, който сме изгубили. От Библията разбираме, че Бог е създал човека, за да общува с него, но следствие на първородния грях ние сме се отдалечили от Бога и днес търпим последствията от него – смърт, болка и страдание.

3.     Автентичността на ръкописите и на свидетелствата.

Една често изтъквана причина за неверието в Библията е, че древните ръкописи са манипулирани. Интересно е обаче да знаем, че за никой друг древен документ не са открити толкова много манускрипти, колкото от Библията. Има намерени 24000 ръкописи, някои от които датират от началото на 2 век!

Това е позволило на библейските учени да изследват текста и да установят, че учението в Библията е такова, каквото е било в оригиналните документи.

Друга атака срещу автентичността на Библейските книги е, че авторите на Новия завет са имали мотиви да излъжат. Всъщност е точно обратното – поради своето свидетелство те не само не са спечелили нищо, но и са загубили всичко.

Според детектива Джим Уолъс, за да е истинно едно свидетелство, свидетелят трябва да е присъствал на събитията, да е бил искрен в миналото и да има допълнителни доказателства за неговите твърдения. Повечето от новозаветните автори са умрели с мъчителна смърт за свидетелството, че Исус е умрял и възкръснал от мъртвите. Съмнявам се, че някой би скалъпил лъжа, ако знае че тя ще доведе до страдания и смърт.

Евреи 11:35-37 „те не приемаха да бъдат избавени… изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с меч…“

Досега не съм срещнал някой, който да е бил готов да умре за лъжа. Съветникът на президента Никсън, Чък Колсън казва, че скандалът Уотъргейт му е помогнал да повярва, че Библията е истинна. Той наблюдавал как 10 от най-мощните мъже на САЩ набързо се отказали от конспирацията си под натиска от властите.

Друга причина, поради която Библията е Божието слово е, че първите вярващи са считали именно нейните книги за авторитетни. Библейският учен Ф. Брус казва, че в канона са влизали книги, които вече църквата е признала за авторитетни. Когато през 140 г. еретикът Марсион съставил свой собствен канон, ранните отци като Ириней заявили, че той „oсакатил евангелието“, като премахнал някои текстове от него.

Днес много хора вярват, че освен четирите евангелия, има много други евангелия и книги, които целенасочено не са били включени в Библейския канон. Но дори да не разполагахме с нито един оцелял препис на новозаветните книги, почти целия Нов завет може да бъде възстановен от цитати, открити в съчиненията на ранните отци. Дан Уолъс, специалист по гръцки език, казва че ние разполагаме с повече от 1 милион цитати на библейския текст от техните творби.

4.     „Нямам нужда някой да ми казва какво да правя с живота си!“

Има още една причина, поради която много хора не искат да вярват в Библията. Биха могли, но не искат. Защо ли? Защото, както видяхме в стиха от 2 Тимотей, Библията не само претендира, че е Божие слово, но и че е полезна за поучение, изобличение и поправление в правдата.

Съвременният човек не иска някой да му казва какво да прави с живота си. Но Библията заявява недвусмислено, че ние можем да имаме един добър и удовлетворяващ живот само ако следваме нейните напъствия.

Преди няколко седмици пътувах във влака и разговарях с един мъж. Той каза: „Аз вярвам в Бога, но не искам някой да ми казва какво да правя. Всичко е въпрос на вътрешно убеждение.“ Спомням си и един друг разговор в център „Ренесанс“. Там срещнах един млад човек, който каза, че вярвал в Бога, но не и в Библията, защото не харесвал правилата в нея. Явно богът в който вярват тези мъже не е Бога на Библията! Хората мислят, че Библията ограничава тяхната свобода. Дали наистина е така?

Представи си следната ситуация. Твой приятел – футболен съдия ти се обажда и те моли да го заместиш да свириш първото полувреме на мач между два училищни отбора. Мачът е на следващия ден, но той е зает и ще дойде за второто полувреме.

Искаш да откажеш, защото дори не знаеш всички футболни правила, но той ти се примолва и в крайна сметка се съгласяваш. Мачът започва. Ти нямаш свирка, границите на терена не са отбелязани, двата отбора нямат екип и не можеш да различиш кой от кой отбор е. На всичко отгоре, някои от децата знаят правилата по-добре от тебе и спорят с тебе при твои неправилни отсъждания.

Скоро настава пълен хаос. Едни крещят, че топката е била вътре. Други викат, че има аут. Оставяш ги да се оправят сами, защото не си сигурен каква е истината.

Някой нарушава правилата, започват да се карат и настъпва меле, защото другият отбор иска фал. До края на полувремето две момчета лежат на терена, а останалите крещят един на друг и най-вече на тебе.

Но за второто полувреме идва твоят приятел. Казва им докъде е игрището и надува свирката. Играта е подновена и всичко е под контрол. Става невероятен мач – нищо подобно на първата част!

По същия начин Бог не ни дава правила, за да вгорчи живота ни и да ограби свободата ни, а за да се радваме на живота в пълнота. Мачът на нашия живот може да е много по-интригуващ, ако всички ние спазваме правилата, дадени ни от Автора на живота.

Един човек казал, че не чете Библията, защото тя му пречела на работата. Някой го попитал: „Какво работиш?”, на което той отговорил: „Джебчия съм.”

Ако Библията ограничава нещо, то това е престъпността и беззаконието!

Иван Вазов за Библията: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“

5.     Бог продължава да говори днес.

Вярвам в Библията не само защото Бог е говорил чрез нея в миналото чрез пророците и апостолите. Но вярвам, защото Той продължава да говори чрез Библията. Някой е нарекъл Библията „Божието любовно писмо към човечеството“.

Не знам дали все още хората изпраща любовни писма. В началото на приятелството ми с Ваня си пишехме много през лятната ваканция. Всеки ден проверявах пощенската кутия, за да видя имам ли писмо от нея. После жадно четях всяка дума. Толкова я обичах, че обичах дори почерка ѝ!

После ми се наложи да пътувам за една седмица до Унгария за християнска конференция. Конференцията беше в един конферентен център край едно село. Програмата беше натоварена, нямахме много време да слизаме до селото. Освен това, знаех че аз ще се върна при нея преди да е получила моето писмо. Затова всеки ден пишех писма на Ваня и след като се върнах, ѝ ги дадох всичките накуп.

Днес вече не си изпращаме писма, но обичаме да си пишем любовни послания и да ги четем и препрочитаме. Когато чета писмо или послание от Ваня, тя сякаш идва при мен. По същия начин ние четем Библията, защото така идваме при Исус. Исус е Словото! Чрез него Бог Святи Дух ни говори, а ние отговаряме в молитва и с живота си.

Святият Дух продължава да говори и днес. Мартин Лутер е казал, „Библията е жива. Тя ми говори. Има нозе и тича след мен. Има ръце и ме хваща.“

Когато Библията говори, Бог дава вяра на онези, които още не са християни.

Римляни 10:17 „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“

Веднага след промените, един мой приятел-атеист, докато учел в Морското училище, решил да прочете Библията, за да докаже, че няма Бог. В резултат повярвал в Бога и беше няколко години служител в църква.

Йоан 20:31 „А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

Второ, Библията говори и на вярващите. Когато изучаваме Библията, общуваме с Исус и Той говори на сърцата ни. Храни душата ни. Просвещава ума ни. Затова в нашата църква насърчаваме всеки да се включи в плана за четене на Библията. И когато четем, да подхождаме към Словото с очакване Бог да ни говори.

Рик Уорън е казал, че „четенето на Библията поражда живот, произвежда промяна, изцелява наранявания, изгражда характера, преобразява обстоятелствата, придава радост, побеждава трудностите, поразява изкушенията, вдъхва надежда, освобождава сила, променя мисленето”.

Четенето на Библията наистина променя човека! И това е още едно доказателство, че Библията има за автор не някой друг, а самият Бог!

Заключение

В заключение, днес разгледахме някои от причините, поради които можем да вярваме в Библията. Въпреки това, че се състои от 66 книги, които са писани от много автори в продължение на много столетия, тяхното послание е едно и също: Бог е свят, ние сме грешни и заслужаваме смърт, единственият път за спасение е вяра в Исус Христос.

Второ, трудните на пръв поглед пасажи могат да бъдат обяснени при задълбочено изучаване на текста и историческия контекст, в който са писани книгите. Можем да сме сигурни за тяхната автентичност поради хилядите намерени ръкописи.

И трето, Библията говори и днес! И ако и днес има много хора, които отхвърлят нейното свидетелство, то е не защото не могат, а защото не искат да повярват в него. Въпреки това, Бог говори чрез Своето слово и привлича нови души към спасение.

Американският президент Джон Куинси Адамс казва: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото. Може би някои от вас са нови във вярата и все още не са прочели Библията. Ако искаш да видиш тази промяна в теб, започни да четеш Библията още днес!

Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. 

Или може би досега си смятал Библията за отегчителна и си отхвърлял Бога? Ако това се отнася за теб, Той говори на теб сега. Ако все още не си повярвал в Исус Христос, днес можеш да го направиш. Можеш да се помолиш с мен и да повтаряш тази молитва.

_________________________

23.02.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

понеделник, април 24, 2023

Тайната на успеха (Исус Навиев 1)


 /проповед/

Нека разтворим нашите Библии. Какво е Библията? Библията се състои от 66 книги – 39 в Стария и 27 в Новия завеет. Старият завет съдържа пророчества за идването на Месия, а Новият гледа назад към дошлия вече Месия. Днес започваме нова поредица „Смела вяра“ върху книгата Исус Навиев. Това е шестата книга в Стария завет.

След грехопадението в Битие 3 гл., в ст. 15 Бог обеща, че ще изпрати Спасител, Месия. Оттогава досега дяволът се опитва да попречи това обещание да се сбъдне. Но Бог работи в историята и нашият Спасител дойде, умря и възкръсна, победи смъртта.

За да се случи това, Бог първо избра един човек, Аврам, и от него произлезе народа, от който щеше да се роди Месия. От Авраам се роди Исаак, а от него Яков. Яков роди 12 сина, които слязоха в Египет и там престояха в робство 400 години. Мойсей ги изведе от робство, но поради бунта си срещу Бога, те се скитаха 40 години в пустинята. Всичко това е описано в първите 5 книги на Стария завет, наречени Петокнижие, с автор Мойсей.

И стигаме до книгата Исус Навиев. Това е книга за ново начало за Божия народ. Мойсей току-що е умрял. Той е водил народа на Израел 40 години в пустинята, но поради греха при Мерива, не може да ги заведе в Обещаната земя. Сега е ред на Исус Навиев да поеме щафетата от него.

Това е голяма отговорност за Исус Навиев. Той трябва да замени Мойсей като лидер и да заведе народа в обещаната земя. В 1 глава на книгата ще видим как Бог подготвя тези, които призовава, обещава че ще е с нас, и ни разкрива тайната на успеха.

1.     Бог подготвя тези, които призовава.

Нека прочетем...

Исус Навиев 1:1-2 „След смъртта на Господния слуга Моисей Господ говорѝ на Исус, Навиновия син, Моисеевия служител: Слугата ми Моисей умря. Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.“

Призивът към Исус Навиев може да изглежда изненадващ, но Бог беше го подготвял дълго за новата отговорност. Той беше роден като роб в Египет. Научаваме, че е най-големият син на Навий от племето на Ефрем. Фактът, че е първородният син означава, че животът му е бил застрашен на Пасха, но с вяра родителите му са помазали стълбовете и прага на вратата с кръв.

Неговото име се споменава за пръв път в Изход 17:8, когато Мойсей го избира да води израелтяните на бой с амаличаните. Исус Навиев направи това, което Мойсей му заповяда. Още тогава Бог го подготвяше за битките за завладяване на Обещаната земя.

След това в Изход 24 той придружава Мойсей на планината Синай, за да получи Десетте Божи заповеди и закона. В Числа 13-14 Исус Навиев е един от 10-те съгледвачи, изпратени да огледат Ханаан. Когато се върнаха, всички потвърдиха, че там текат мляко и мед, но десет от тях казаха, че няма да могат да я завладеят. Само Исус и Халев заявиха, че народът може и трябва да завладее земята.

Хората повярваха на мнозинството (още един случай, когато мнозинството греши!) и в резултат се скитаха 40 години в пустинята. Цяло едно поколение се размина с обещанието.

Както е казал Уилям Пен, „Правилното е правилно, дори когато всички са срещу него, а грешното е грешно дори когато всички са за него.“

Израилтяните повярваха на десетимата съгледвачи и в резултат видяха обещаната земя през крив макарон. В нея щяха да влязат техните деца, но без тях.

И малко преди да умре, вече на преклонната възраст от 120 години, Мойсей помоли Бог да даде на Израел лидер и Бог посочи Исус Навиев (Числа 27:15-21). Точно преди да влязат в Ханаан, Бог каза на Исус пред целия народ:

Второзаконие 31:7 „Бъди силен и смел; защото ти ще въведеш тези люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде и ти ще им я разделиш за наследство.“

Всички преминаваме през изпитания в живота си. И в такъв момент можем да се обезсърчим и да не продължим напред. Вместо това можем да ги преодоляваме с Божията сила. Тогава всяко преодоляно препятствие се превръща във възможност да преживеем Божията сила и да растем във вярата си.

Както е казал някой, не се моли за лесен живот, моли се да си силен. Не се моли за задачи, съответстващи на твоите възможности. Моли се за сила, която съответства на поставените ти задачи.

В моето служение често ми се е налагало да правя неща, за които мисля, че нямам сила да се справя. Но когато съм верен в малкото, Бог ме поставя над по-големи неща и ми дава сила да се справя.

И аз знам, че сега Бог подготвя тук някои от вас да бъдат бъдещи пастори, служители или лидери на групи за Библейско изучаване, за да заместите тези преди вас. И Бог ще ви използва по невероятен начин!

Бог ни подготвя за изпитания и задачи и обикновено подготовката не е много приятно преживяване.

В студен зимен ден един възрастен мъж отишъл до замръзнало езеро, изрязал дупка в леда и хвърлил въдицата. Прекарал така почти час без нищо да клъвне, когато младо момче дошло върху леда и изрязало дупка недалеч от него. Хвърлило въдицата си и след няколко минутки хванало голям шаран. Възрастният мъж не можал да повярва на очите си, но го отдал на чист късмет. Но малко по-късно момчето издърпало друга голяма риба.

Продължило да улавя риба след риба и накрая старият човек не се стърпял и казал, „Приятел, аз съм тук повече от час и нищо не е клъвнало. Ти си тук от няколко минути и вече хвана десетина риби. Как го правиш?“ Момчето отговорило, „Тяа а иш тейеити опли.“ „Какво каза?“, попитал възрастния мъж. Момчето отново казало, „Тяа а иш тейеити опли.“ Мъжът казал, „Виж, не разбирам какво казваш.“ Момчето изплюло съдържанието на устата си в ръката си и казало, „Трябва да държиш червеите топли.“

Първо, Бог подготвя тези, които призовава.

2.     Бог обещава, че ще е с нас.

Исус Навиев 1:3-6 „Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей. От пустинята и Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетите и до голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви. Никой няма да може да устои против тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя. Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на този народ земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.“

Поставете се на мястото на Исус. Нямаше ли да ви се прииска да кажете, „Защо аз, нека някой друг да го направи!“

На потъващ кораб останали капитанът и трима моряци. Капитанът се обръща към моряците и казва, „Сигурно сте слушали за капитана, който бил казал, че той остава последен на потъващия кораб, но това са глупости. На борда има сал за трима моряци и аз ще съм на него. За да видя кой ще дойде с мене, ще задам на всеки ви по един въпрос. Този, който не успее да отговори, ще остане на кораба.

Ето първия въпрос: „Кой непотопяем кораб потъна, когато се сблъска с айсберг?“ Първият моряк отговорил: „Титаник, сър.“ Следващият въпрос: „Колко хора са загинали?“ Вторият моряк отговорил: „1517, сър.“ „Добре, а сега третият въпрос“ - и капитанът се обърнал към третия моряк. „Как са се казвали те?“

Исус Навиев беше изправен пред най-голямото предизвикателство на своя живот. Той знаеше, че е избран от Бог да бъде следващия водач, но въпреки това едва ли му е било лесно. Сигурно се е питал, ще се справя ли с тази огромна отговорност? Ами ако ме отхвърлят както отхвърляха толкова пъти Мойсей? Дали изобщо ще ме последват?

И точно тогава Бог увери Исус Навиев, че ще им даде „всяко място, на което стъпят краката“ им. Каза му, че „никой няма да устои против него и го насърчи да е силен и смел.

Днес виждаме вопиюща нужда от истински лидери, които са готови да платят цената на лидерството. Както казва Чарлз Суиндол, „Светът се нуждае от хора, които не могат да бъдат подкупени. Светът се нуждае от хора, чиято дума на две не става.

Хора, които слагат характера над богатството, които са непоколебими, които не се смесват с тълпата, които са честни в малки и големи неща, които не правят компромис с принципите си, които не казват „Направих го, защото всички останали го правят.“ Светът се нуждае от хора, които не се страхуват и не се срамуват да отстояват истината, когато тя е непопулярна.“

Бог знае през какво всеки от нас преминава. Той е с нас и няма да ни изостави. И веднага след като каза това на Исус Навиев, Бог добави още нещо. Той му разкри каква е тайната на успеха.

3.     Тайната на успеха.

Исус Навиев 1:7-9 „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.“

Исус Навиев беше военен човек. Той беше много добър войник, един от най-добрите военни командири на всички времена. Но ако четем между редовете ще видим, че той не беше кой знае колко харизматична фигура. Беше просто работяга, чията първа грижа беше да изпълни заповедта, дадена му от Бога.

Целият му живот се характеризираше с праволинейно покорство на Божиите заповеди. И точно поради това Исус Навиев имаше успех. Той стана успешен водач, защото постъпваше според написаното в книгата на закона.

Но обърнете внимание, че успехът който Бог обеща на Исус Навиев не се измерваше в материален просперитет. Ти може да си успешен в Божиите очи, но не и в очите на света.

Когато се роди третото ни дете и хората ни виждаха да се разхождаме с децата, понякога някой ни спираше и питаше, „И трите ли са ваши?“ И след утвърдителния отговор, човекът започваше да цъка с език и да ни оплаква: „Ох, горките, как ще се справяте в тази криза!“

За света истинското богатство се измерва в пари, не в деца, още по-малко в небесни съкровища.

Бог не обеща на Исус Навиев благоденствие. Той му обеща истински успех. И каква беше тайната на успеха според Бог?

Първо, Исус Навиев трябваше да познава Божието слово. Всичко зависеше от това дали той познава и изучава Словото. Той трябваше да познава книгата на закона, за да може да се ръководи от нея във всичко.

Ако Бог те призовава да се посветиш на някакво служение, най-добрата подготовка, която може да направиш е, да изучаваш Божието слово.

Второ, Исус Навиев трябваше да говори Божието слово: „тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.“ Бог искаше той да включва Словото в своите разговори със своето семейство, приятели, съседи и с другите хора.

Но това не винаги е лесно. Днес всички говорят за толерантност. Всички трябва да сме толерантни към другите, особено към хората с различно мнение от нас. Разбира се, под толерантност се разбира да се въздържаме от споделяне на нашите християнски убеждения на работното място или на други места извън църквата.

Неотдавна се проведе конференция на Сдружение „Род“ за джендър политиките. ЛГБТИ общността организира веднага протест, обвинявайки организаторите в „неонацизъм, прикрит под църковен морал“. Значи християните трябва да си мълчат, а трансджендърите могат да използват реч на омразата?

Толерантността към злото не трябва да бъде приемана като добродетел. Ние трябва да изучаваме Словото и да говорим Словото. Към това Бог призова Исус Навиев. И Той призовава нас да направим Божието слово част от нашето ежедневие.

Трето, Исус Навиев трябваше да размишлява върху Божието слово „денем и нощем“. След познаването и говоренето на Словото, ние трябва да мислим върху него и по-точно да мислим как можем да го прилагаме в живота си. Целта на размишлението е приложението. Само когато Божието слово започне да променя нашите решения, ще започне да променя и поведението ни.

И забележете, Бог призова Исус Навиев да постъпва според „всичко, каквото е написано в нея“. С други думи, да се покорява напълно на Словото. Той трябваше не само да го знае, да го говори и да размишява върху него, но и да се покорява на Словото.

Бог каза: „да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.“

Един баща попитал директора на един университет дали курсът на обучение не можел да се опрости, за да може синът му да го изкара за по-кратко време. Директорът отговорил: „Разбира се, но зависи какво искате да стане от вашия син. Когато Бог иска да направи дъб, заделя 100 години. Когато иска да направи тиква, го прави за 2 месеца.“

Ние произвеждаме твърде много тикви и не достатъчно дъбове. В България има около 100000 християни, но не много Исус Навиевци. Няма много християни, които без да се забелязват от другите просто се покоряват на Словото във всяка област от живота си.

Ние нямаме нужда от нови методи или от много умни хора, но от покорство, което се ръководи от живото Божие слово.

Когато Исус Навиев започваше своето служение като лидер, Бог го подготви предварително за това. И след като го призова, Той му обеща, че ще е с Него. Бог подготвя и теб за служението, на което те призовава и ти обещава, че ще е с теб. И Той ти обещава, че ще ти даде успех, ако изучаваш Словото, ако го споделяш и размишляваш върху Него, и най-вече, ако постъпваш според него.

Нека се помолим.

 ____________________________

23.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна