Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

Половинчатото покорство (1 Царе 15)

/проповед/

Три века преди Христа един мъж на име Александър завладял почти целия познат тогава свят, използвайки военна сила, находчивост и дипломация. Веднъж Александър с малък отряд войници стигнали до силно укрепена крепост. Александър извикал да се покаже царят. Когато царят пристигнал, той поискал градът да се предаде.

Царят се разсмял: „Защо да се предам? Ти си безвреден!“ Но Александър предложил да направи на царя една демонстрация. Заповядал на мъжете си да се наредят в колона по един и да маршируват към една пропаст. Целият град се събрал и гледал мълчаливо как един по един войниците марширували без колебания към пропастта и умирали!

След като умрели 10 войника, Александър заповядал на останали да се върнат по местата си. Жителите на града и царят веднага се предали на Александър Велики. Те разбрали, че ако няколко мъже са готови да се самоубият при заповедта на този водач, тогава нищо не може да предотврати тяхната победа.

Ти готов ли си да бъдеш толкова покорен на владетеля на вселената Исус Христос?

Днес продължаваме с поредицата „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Днес ще говорим за покорството.

Израел притежаваше нещо, което никой друг народ не притежаваше. Техен цар беше Бог. Той ги избра. Той искаше да е техен Бог и Цар. И типично за човешката природа, Израел искаше нещо, което нямаше – човек за цар.

Бог избра Саул да стане първият цар на Израел. Бог изпрати пророк Самуил да намери Саул и да го помаже за цар. Но от самото начало Саул имаше проблем с покорството на заповедите на Бога.

От самото начало той демонстрираше половинчато покорство. Покоряваше се на някои заповеди на Бога, но не на всички. Веднъж нямаше търпение да изчака пристигането на пророк Самуил, влезе в ролята на свещеник и принесе всеизгаряне.

С това той престъпи Божиите наставления относно поклонението и принуди Самуил да каже:

1 Царе 13:13 „Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда.“

Първият цар на Израел трябваше да понесе ужасни последствия за това, че не се покори на Бога. Той се закорави в сърцето си и изпадна в греха на половинчато покорство. В резултат беше отхвърлен като цар. Изгуби царството си, а след това изгуби и живота си.

Днес ще разгледаме 1 Царе 15 и ще видим какви бяха причините за непокорството на Саул. Докато правим това, ще се опитаме да погледнем към нашия живот и нашето ходене и покорство на Бога.

1.     Половинчато покорство.

1 Царе 15:1-3 „След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.“

Заповедта ясно казваше, че Саул трябва да обрече на изтребление всичко. Какво направи Саул? Той порази амаликчаните, но пощади царя и най-добрите от овцете, говедата, агнетата и всичко, което беше добро (ст. 8-9).

И разказът продължава…

1 Царе 15:10 „Тогава Господнето слово дойде към Самуил: Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Самуил е натъжен и вика към Господа цяла нощ в молитва. На следващия ден Самуил отива при Саул и Саул му казва, че е изпълнил Господнята заповед. И тогава Самуил го конфронтира с думите:

1 Царе 15:14 „Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?“

Тази сутрин искам да те попитам: следваш ли Божиите заповеди? Покорен ли си на Бога, когато никой не те вижда? Неотдавна в нашата църква на мъжките закуски разгледахме една поредица под надслова „Кой си, когато никой не те вижда?“ Доста конфронтиращо заглавие, нали?

Какво правиш, когато само Бог те вижда? Има ли област в твоя живот, която още не си предал на Бога?

Вярвам, че чрез този пасаж Бог иска да ни обърне внимание, че трябва да избягваме някои неща, които не са угодни на Бога. Може би Бог те призовава да спреш и да прегледаш живота си. Да си зададеш въпроса „Аз живея ли в покорство на Божието слово?“

Може да кажеш, „Аз ходя на църква, даже помагам и служа в църквата. Пея в хвалението, помагам в неделното, водя изучавания… Но доколкото знам, това не е критерий. Половинчатото покорство не е покорство.

Знам, че вие сте чудесна църква. Пасторското семейство е добър пример за лидери-слуги, те са ви научили да се учите от Исус как да служите на другите и да им помагате да се справят с изпитанията в живота си.

Но в църкви „Нов живот“ нашата цел не е да даваме на хората безплатен пропуск за небето и да им казваме, че могат да живеят по стария си начин. Нашата цел е да правим ученици на Христос, които израстват във взаимоотношенията си с Него.

А израстването е резултат от покорството. Според християнския богослов и мъченик Дитрих Бонхофер твърди, че покорството е акт на вяра. Той казва:

„Тревожи ли те това, че ти е толкова трудно да повярваш? Никой не трябва да се изненадва от това колко трудно е да повярва, ако в някаква област от живота си той съзнателно се съпротивлява или нарушава заповедите на Исус.“ Покорството е критерий за автентична вяра!

2.     Причини за непокорство.

В тази история Саул започна да се извинява за това, че е пощадил овцете и останалата плячка. Той казва, аз пощадих този добитък, за да можем да принесем голяма жертва на Бог.

1 Царе 15:22 „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.“

Но как Саул стигна до непокорство?

Първо, той се покори на Господа половинчато. Той пощади цар Агаг и най-добрия добитък. Покорството на Саул не беше 100%. Може би беше 95%, но не беше пълно. Той казва:

1 Царе 15:20 „Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление.“

Саул остави Агаг жив и не ги изтреби, както Бог му заповяда. Тази грешка беше поправена едва в дните на Езекия.

Второ, Саул отрече вината си. Когато Самуил се срещна с него, той смело заяви, че се е покорил на Бога. Но блеенето на овцете и мученето на говедата го издаде. Както казва Числа 32:23, грехът ти ще те намери.

Не е необичайно за хора, които проявяват непокорство срещу Бога, да станат специалисти по отричане на вина. Някакси те успяват да убедят поне себе си, че всичко е наред, въпреки това, което знаят от Божието слово.

Трето, след като Самуил го хвана в крачка, Саул се опита да обвини другите хора.

1 Царе 15:20-21 „Послушах Господния глас… и доведох царя на амаликчаните Агаг… Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог“.

Саул не само обвинява другите, но от тези му думи става ясно, че той знае какво Бог му е заповядал. Тук виждаме синдрома на Адам и Ева. Адам се опита да прехвърли вината на Ева, а тя – на змията.

Живеем в общество, в което сякаш сме свикнали да обвиняваме другите за проблемите си.

Ако човек си отреже пръста, докато реже салам на работа, виновен му е ресторантът. Ако някой пуши три кутии на ден за 40 години и умре от рак на белите дробове, виновна му е цигарената фабрика.

Ако някой се забие в крайпътно дърво, докато кара към къщи пиян, виновен му е барманът. Ако децата ни са непокорни, виновна е телевизията.

Представяте ли си обвиняем за убийство да каже в съда: „Съжалявам, наистина извърших ужасно престъпление, но аз просто съм жертва на средата, в която израстнах.“ И съдията да каже: „Да, съдът взема под внимание това и ви пуска под гаранция.“

Когато говорим за твоето непокорство на Бога, не са ти виновни другите. Не е виновно миналото ти. Не са виновни родителите ти. Не са ти виновни лошите другари. Всичко е между теб, Бог и тази книга.

Защо Саул прояви непокорство? Той се отвърна от Господа. Самият Господ свидетелства за това:

1 Царе 15:11 „Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Тук думата „разкаях се“ не означава, че Бог съжалява, че е позволил Саул да стане цар. Бог знаеше какво ще направи Саул, Той не беше изненадан. Но Божиите обещания и предупреждения са условни. Бог щеше да покаже милост и благодат на Саул, ако той бе показал покорство. Идеята тук е, че не Бог, а Божият план за Саул сега се е променил.

Защото същият този Саул, който беше пророк сред пророците, помазан цар на Израел, се отвърна от Господа. Това стана, защото той се възгордя в сърцето си.

В ст. 17 той беше малък в собствените си очи, а сега си издига паметник (ст. 12). И днес виждаме хора, най-вече политици, които си издигат паметници приживе. Но както казва Библията

Притчи 16:18 „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането.“

Освен, че се отвърна от Господа и се възгордя, той се побоя от народа (ст. 24). Там, където няма страх от Бога, има страх от човеци.

1 Царе 15:24 „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.“

Притчи 29:25 „Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.“

Срамуваш ли се да заявиш, че си християнин? Готов ли се да се огънеш, когато върху теб оказват натиск да се откажеш от християнските си принципи?

Един приятел ми разказа как по време на комунизма се е налагало да прави компромиси със съвестта си, за да разчита на израстване в професията си. Май и сега не е по-различно. Истинският последовател на Христос се стреми наистина да живее в покорство на Бога. Такива хора правят впечатление.

За съжаление, много християни си менят окраската като хамелеон. През седмицата се държат като светски човек, а в неделя се правят на християни.

За Саул религията беше много по-важна от покорството. В ст. 15 той казва, „мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа.“ Той мислеше, че Господ ще е много щастлив да получи всички жертви и ще си затвори очите пред малкото непокорство с пощадяването на животните.

Може би си казваше, тези военни трофеи, заедно с Агаг, ще укрепят репутацията му. Но както е казал Чарли Чаплин, „“Безпокой се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си, защото твоята съвест – това си ти, а репутацията ти е това, което другите мислят за теб. А това, което другите мислят за теб, си е техен проблем.”

3.     Цената на непокорството.

След като Саул показа непокорство и беше конфронтиран за сериозността на стореното, той призна греха си (ст. 24). Но това по-скоро беше съжаление, че са го хванали, а не покаяние за непокорството му.

Забележете, той помоли Самуил за прошка, но не помоли Бог за прошка.

2 Коринтяни 7:10 „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.“

Саул бе по-заинтересован да не изгуби достойнството си пред народа, затова каза на Самуил:

1 Царе 15:30 „Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.“

Но освен че загуби достойнството си, той щеше да загуби и това, което Бог му бе дал – царството. В ст. 26-29 виждаме, че макар и да продължи да царува до смъртта си, царството бе откъснато от него и бе дадено на Давид. Самуил също го избягваше до смъртта му (ст. 35). В крайна сметка, Саул загуби и живота си.

Интересен факт е, че в непокорството си Саул пощади живота на един амаличанин, Агаг. А накрая един амаличанин донася вестта за смъртта на Саул на Давид. По същия начин грехът, който пощадим в живота си, може да се върне и да донесе нашата смъртна присъда – ако не физически, то духовно.

Заиграването с греха обезоръжава светията. Ние трябва да си припомним думите на автора на Евреи, „нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1). За християнина покорството не е по избор.

Нещо повече, непокорството ни може да доведе до ужасни последици и вбъдеще. Саул не изтреби амаличаните. Години по-късно един от техните наследници, Аман, реши да избие всички юдеи. Само намесата на Бог предотврати това.

Повече от всички жертви и религиозни ритуали, Бог иска ние да Му се покоряваме. Покоряваш ли се на Бога във всяка област от живота си?

Исус каза:

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби: а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си на него.“

Бог търси хора, които да Го следват. Бог търси хора, които да гледат сериозно на Словото Му и да живеят според принципите и заповедите, написани в тази Книга. Бог търси искрено покорство.

Може би ти си тук сега и си мислиш, „Моят духовен живот е пълен с възходи и падения. Един ден съм на върха, а следващия – на дъното.“

Всички ние преживяваме възходи и падения в ходенето си с Бога. Аз говоря тук за възходите и паденията, които идват от непокорство на Божиите заповеди. Не можеш да се изпълваш с Духа и да печелиш духовни победи, ако непрекъснато си непокорен на Бога. Ако покорството ти е половинчато.

Може би трябва да започнеш с Десетте заповеди и да изпиташ сърцето си. Само чрез покорство можеш да принасяш духовни плодове в живота си. Бог те е създал с цел да Го прославяш в живота си.

Саул продължи по разрушителния път на непокорство. Всички погрешни стъпки в живота му произлизат от непокорство. Някога той имаше Божието благословение. Бог го бе избрал за цар.

Бог му даде пророк, който му каза какво Бог иска от него. Но той реши да не се покори и да живее така, както смята за добре.

Вижте, Бог изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста за греховете ни. Той го направи за всички нас. Той ни избра, за да получим Неговата милост. И ни даде Словото Си, за да ни ръководи в живота ни.

Въпросът е, къде си ти днес? Покоряваш ли се на това, което знаеш че Бог иска от тебе? Ако му се покоряваш, ще живееш. Ако решиш да живееш според своите разбирания, се обричаш на разрушение.

Телевизионен екип отишъл да заснеме огромните разрушения от урагана Андрю в южна Флорида. В един от кадрите, сред отломките и разрушенията се вижда една къща, останала здрава на основите си. Собственикът почиствал двора си.

Репортерът приближил и попитал: „Господине, как така единствено вашата къща е оцеляла?“ Той отговорил, „Построих я сам. Градих я според изискванията за строителство на щата Флорида. Спазвах стриктно всичко. Когато пише, че покривната конструкция трябва да бъде с размери 5 x 15 см, аз ги правих с размери 5 х 15 см.

Казаха ми, че ако спазвам всички изисквания за строителство, къщата ми ще издържи на урагана. Направих го, и тя наистина издържа. Предполагам, че никой друг тук не е спазвал изискванията.

Когато слънцето грее и небето е синьо, е изкушаващо да строиш живота си на нещо различно от напътствията на Божието слово. Но има само един начин да бъдеш готов за бурята.

Молитва

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

01.06.2025 г.

Най-страшният ураган

Най-страшният ураган е не този, който опустошава градовете. Най-страшният ураган е този, който опустошава душите на хората.

Точно на този ден преди 73 години България бе връхлетяна от урагана на комунизма. Злото си направи резиденция в София и царува 45 години. После си подви опашката и си отиде, но не задълго. Върна се отново и още вилнее по нашите улици.

И най-жестокият ураган идва и отминава. Малко по малко хората възстановяват домовете и поминъка си. Но комунистическият ураган не може така лесно да бъде унищожен, защото той е от духовно, не от материално естество.

Библията казва: "Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (Матей 12:43-45).

Злият дух на комунизма привидно си отиде през 1989 г., за да се завърне на бял кон няколко години по-късно. И не беше сам. Върна се с още няколко "приятели" - страха, подозрителността, лъжата, корупцията, атеизма, тоталитаризма и материализма.

Ирма е страшен ураган, но страшното ще премине. С общи усилия всичко ще бъде възстановено. След 2-3 години Карибите и Флорида ще изглеждат така, все едно нищо не се е случило.

Но ураган, вилнял 45 години в душите на хората, оставя следи за поколения напред. Трудно е да изкорениш нещо, когато си бил изкоренен от него.

Тогава има ли надежда за спасение от урагана на комунизма? Кой може да ни направи отново човеци? Да ни върне любовта към ближния? Да ни даде надежда за по-добър живот?

Ние търсим спасител вече 73 години, който да ни спаси от нашите "освободители." Но проблемът е, че го търсим на неправилното място.

Проблемът е, че всички, не само обладаните от духа на комунизма, сме грешни. "Няма праведен нито един", казва Библията. Има обаче Един, който се роди, живя безгрешен живот, умря и възкръсна. Името му е Господ Исус Христос. И Той ни обещава:

"Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот." (Йоан 5:24).

Ако си загубил надежда, че животът ти може да се промени, ако си се отчаял от силата на злото в живота, погледни към Него. Той ще ти даде мир, който досега не си познавал. И нещо повече.

Той ще те научи, че за да се справиш с злото в живота, трябва да смениш оръжието. Материалните оръжия са безсилни пред духовното зло. Водният пистолет е безполезен срещу въоръжен терорист. Нужно ти е оръжие от друго поколение. От друго измерение. Духовно.

И когато го направиш, ще започнеш да печелиш битки - първо малки, а след това и по-големи.

Защото "оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос." (2 Коринтяни 10:4,5)

Как го правим? С молитва за жертвите, но и за палачите. Защото,

ако Христос е умрял за греховете на всички, то Неговата смърт е достатъчна, за да покрие и греховете на тези, които и днес печелят дивиденти от дяволската лъжа, наречена комунизъм.

С помирение. Защото любовта покрива множество грехове.

И най-страшният ураган идва и отминава, и малко по малко животът се възстановява. Ураганът, който мина на този ден точно преди 73 години през България, още вилнее. Но има Един, който е по-силен от този ураган. В Неговото име можем да победим последствията от духа на комунизма.

И от всички негови "приятели."