Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Сол и светлина

/проповед/

Чух история за един човек, който кандидатствал за работа като разпоредител в киносалон в мол. По време на интервюто мениджърът го попитал, „Какво ще направите в случай на пожар?“

Младият мъж отговорил, „Не се грижете за мен, аз ще се оправя.“

Днес много християни сякаш отговарят така на изгубените и умиращите хора без Бога около тях. Ако ги попиташ, „Какво ще направиш, ако Исус дойде утре?“, те ще ти отговорят, „А, не се тревожи за мене, аз ще се оправя.“

Как живеем и свидетелстваме ли за вярата си?

Някой е казал, че християните трябва да СА добра вест, преди да споделят добрата вест. Днес искам да говорим за Църквата като „сол и светлина“. Ще видим как ние наистина можем да сме сол и светлина, за да сме ефективни благовестители.

Нека прочетем нашия текст, който днес се намира в

Матей 5:13-16 „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Много често ние се изкушаваме да говорим за практични насоки как да споделяме ефективно вярата си, но забравяме, че за да станем ефективни благовестители първо трябва да имаме в себе си Христовата любов.

Обърнете внимание, че в тези стихове, в които Исус казва че трябва да сме сол и светлина, Той никъде не казва какво трябва да казваме. Не ни поучава с проповед, състояща се от три точки. Не ни дава четирите духовни принципа. Не рисува илюстрацията с моста.

В тези стихове ние, християните, сме уподобени първо на сол. Солта може да се използва за консервиране на храна и за овкусяването ѝ. Ние трябва да имаме подобен ефект върху света.

Как правим това? Най-общо казано, като се съпротивляваме на разлагащия ефект на греха и заедно даваме своя скромен принос светът да става едно по-добро място за живеене.

Второ, тези стихове ни казват, че последователите на Христос са като светила в един тъмен свят. Подобно на град на хълм те се виждат от всички.

Когато съм в Търново обичам да гледам от паметника на Асеневци към стария град с накацалите по него стари къщи. Целият стар град се вижда като на длан. Така трябва да сме и ние, християните. Да сме като град на хълм и като свещ, поставена нависоко. Да живеем и работим така, че да можем да доведем другите до познание на Христос.

Следователно, всичко се свежда до свидетелството на живота ни. Това не означава, че не трябва да свидетелстваме и с думи.

В групата за библейско изучаване например често разсъждаваме върху този стих от Първото послание на Петър:

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Освен него в Библията има много други стихове, които ни показват, че споделянето на благата вест за християнина е задължение, не въпрос на личен избор. Освен това, как хората ще разберат как да станат християни, ако не им обясним!

И все пак, ако искаме да имаме влияние и да бъдем сол и светлина, трябва първо да прегледаме живота си и да видим какво трябва да променим у себе си. Трябва да сме сигурни, че думите ни са подплатени с дела. Когато хората видят добрите ни дела, ще прославят Отца, който е на небесата.

В тези стихове всъщност Исус ни казва, че с нашето отношение и нашите постъпки ние или привличаме хората към това да имат взаимоотношения с Бога, или ги отдалечаваме от Него. Замисляли ли сте се, че начинът, по който живеем има последствия за вечността?

Светлината и солта са нещо добро. Но твърде много светлина и твърде много сол са вредни. Може да отблъснат. Ако те заслепят с дълги светлини на пътя, не виждаш къде да караш! Ако пресолим манджата, няма да става за ядене!

Някои християни „пресоляват манджата“, като са твърде агресивни в евангелизирането.

Разказвал съм ви тази история за онзи, който написал на една стена със спрей: „Христос е отговорът.“ Отдолу друг написал, „Кой е въпросът?“ Ние често отговаряме на въпроси, които хората не задават. Даваме рецепти, за които те не са питали. Библията нарича това хвърляне на бисери на свинете (Матей 7:6).

Други са себеправедни и горди като фарисеите. Дават ти да разбереш, че не можеш да се сравняваш с тях – те са по-духовни, познават най-добре Библията и могат да спорят по всеки въпрос наживо или във фейсбук.

Има и такива, които са изповядали Христос, но техният характер и ценности не са се променили. Тяхното християнство е плитко и повърхностно. Когато един невярващ човек види такъв християнин, той си казва, „Добре де, този по какво се различава от мене? Аз поне си живея живота...“

Грехът ти може да затъмни твоето свидетелство толкова, че светлината ти да не се вижда. И ако някой е станал християнин благодарение на твоето свидетелство, това може да го съблазни и да отпадне от вярата.

Авторът Майкъл Грийн е казал, „Ако християните са безвкусни, те са безполезни за Христос. В тях трябва да има вкус на христоподобие, искрица радост и безкористност, които са безкрайно привлекателни.“ Такива хора привличат изгубените към Христос.

Техният ентусиазъм е заразителен. Животът им се характеризира с добри дела, с които свидетелстват за Исус.

Такива християни живеят според християнските си принципи дори когато това изисква жертви.

Християнският автор и апологет Лий Стробъл разказва историята на някой си Рон Бронски. Рон бил член на улична банда в Чикаго. От друга банда пребиват брат му и Рони решава да си отмъсти. Една вечер взема пистолет и причаква човека.

Когато излиза заедно с други от сградата, Рони извиква името му и натиска спусъка, но пистолетът засича. Последва изстрел във въздуха, всички се втурват да бягат. Рони настига бияча на брат си, стреля в гърба му, той пада, Рони идва до него, насочва пистолета към главата му и натиска спусъка, но пак засича. Захвърля пистолета и избягва. 

Бяга с приятелката си в друг град, намира си работа, запознава се с няколко християни, покайва се и става християнин. Но нещо продължава да дълбае душата му. Той знае, че макар и да е възстановил взаимоотношенията си с Христос, не е възстановен в обществото. Полицията вече била прекратила диренето му, но той знаел какво трябва да направи.

Целунал жена си и децата си. Взел малко пари и се върнал в Чикаго, където се предал на полицията. Знаел, че го заплашва присъда от 20 години.

Лий Стробъл, който все още бил атеист по това време, отразявал делото като журналист. Той бил свикнал на изслушванията да има хора, които са очевидно виновни, но се опитват да се изкарат невинни. И тогава влиза Рони и казва, „Аз го направих. Не само го застрелях, но и се опитах да го убия.

Но след това станах християнин и сега разбирам, че това което направих е грешно. Съжалявам за това, което направих. Стробъл казва, че това го е привлякло към Христос. Фактът, че този човек бил готов да излежи 20 години, но да остане верен на Христос, оставил незабравимо впечатление у него.

Друг начин да сме сол и светлина и да привличаме хората към Христос е като проявяваме състрадание. Бог ни призовава да проявяваме състрадание и Христова любов, защото те са мощен магнит, който привлича хората. Прояви на милост карат сърцата им да се отварят за благовестието.

Това включва както отделни прояви на милосърдие, така и целенасочени усилия да служим на нуждите на хората, които Бог е поставил около нас.

Това може да е да сготвиш ядене за някой болен човек, да гледаш децата на някой, на когото се налага да ги остави за малко, да помогнеш с пренасянето на някой, да работиш в центъра за бежанци, да носиш там дрехи и храна... Списъкът може да продължи безкрайно. Проявите на милосърдие са практична изява на Божията любов и важна характеристика на християнина, който е сол и светлина.

Дотук казахме, че сме ефективни свидетели, ако имаме заразителен ентусиазъм и проявяваме състрадание. Трето, нашата искреност е също мощен фактор за ефективно свидетелство.

Невярващите хора ни наблюдават постоянно. Маската на щастлив човек, която някои християни слагат, когато преминават през изпитания, не помага за благовестието. Христос иска ние да сме искрени относно нашите борби. Да признаваме, че имаме своите страхове, преминаваме през вътрешни борби и изкушения, че имаме възходи и падения.

Един работник поискал среща със собственика на фирмата. Собственикът знаел, че е християнин и си казал, „Този сигурно иска да ме евангелизира.“ Но когато работникът дошъл в офиса, казал: „Идвам, за да ви помоля за прошка. През годините съм правел това, което всички правят – крадял съм от материалите, използвал съм служебния телефон за лични нужди, от време на време съм кръшкал от работа.

Но преди няколко месеца станах християнин и искам да живея в покорство на заповедите на Христос. Затова искам да възстановя щетите, които съм направил на фирмата. Ако трябва ме уволнете, имате пълното право за това, аз го заслужавам.

Ако искате удържайте от заплатата ми колкото смятате за нужно. Ако искате ще работя допълнително време. Искам само да оправя нещата между мен и Бога и между нас.

Собственикът решил как да постъпи. След това споделил с приятели, че този разговор е имал по-дълбоко духовно влияние върху него от всичко друго. Това било най-впечатляващата демонстрация за автентично християнство, която бил виждал.

Какво направило този новоповярвал християнин толкова убедителен? Ние трябва да знаем как да споделяме вярата си и личното си свидетелство. Но в случая онова, което повлияло на човека било искреното и смирено признание за злоупотреби и готовността щетите да бъдат възстановени.

Ние трябва да СМЕ добрата вест, не само да сподяме устно добрата вест.

Може би има нещо, което трябва да признаеш и изповядаш на работното си място, у дома или пред познати. Или има област в живота ти, в която знаеш че вършиш грях, но се опитваш да го прикриваш и се надяваш никой да не узнае. Може би сега Святият Дух те принуждава да отидеш при някого и да му кажеш, „Искам да имам изправни взаимоотношения с Бог и с тебе, затова искам да се извиня.“

Всъщност, хората които обмислят дали да станат християни не очакват християните да са съвършени. Те се надяват някой да има смелостта да признае грешките си и да оправя взаимоотношенията си. Искат да видят смирени и каещи се хора, а където е нужно и възстановяване на загубите.

Една новоповярвала християнка написала писмо до зряла християнка, която била повлияла силно на живота ѝ. В него пишело: „Знаеш ли, когато те срещнах, видях един човек, който е уязвим, който няма маска и това ме впечатли. Видях самоуважение, което не се основава на книги, които ни казват как сами да си помогнем. Видях човек, който живее според убеждения, които не зависят от удобството, егоистичното удоволствие или материалната изгода. Дотогава не бях срещала такъв човек.

Ти ме изслушваше без да ме осъждаш. Опитваше се да ме разбереш, съчувстваше ми и се радваше заедно с мене, беше нежна и щедра – и не само към мен, но и към другите.

И ти отстояваше своите принципи. Беше готова да вървиш срещу течението и да следваш това, което смяташ за истина без значение какво казват хората и колко ще ти струва това. И поради тези и много други причини, поисках да имам всичко това. Сега, когато вече съм християнка, исках да ти кажа колко благодарна съм за начина, по който живееше християнския си живот пред очите ми.

С други думи, тя казва, „Благодаря, че си автентична християнка.“ Такова писмо ме мотивира да съм също автентичен християнин. А тебе?

Ние можем да сме сол и светлина в света, ако имаме ентусиазъм, който е заразителен, ако сме състрадателни и искрени към другите. Нека да се молим за това и да направим това, което зависи от нас, да превърнем молитвата си в реалност!

Молитва.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.06.2022 г.

 

Град на идоли (Деяния 17:16-34)

/проповед на п-р Джош Прово/

Много ми е драго пак да имам привилегията да ви споделя от Словото Божие.  За мене проповядването е сред най-забавните части от моята работа като основател на църкви.  Докато проповядването ми е много забавно, има една задача, която не ми се удава – да говоря с непознати хора за Христос.  Много ми е трудно да се приближа към някой непознат и да започна разговор.  Само с мене ли е така?

Ето я снимка, която Лидия наскоро постна във Фейсбук.  Тя качи снимката, защото показва колко много децата се забавляват, докато карат кънки.  Но ако се вгледаш внимателно, ще видиш мен зад децата.  Аз стоя неловко с ръце в джобовете.  Какво правя аз на снимката?  Аз се опитвам да събера достатъчно смелост, за да говоря с мъжа, седнал на пейката.  Исках да му говоря за Исус.  Но както казва Исус, духът е бодър, а тялото- немощно, нали?

Някога озовавали ли сте се в такава ситуация?  Може би се чудиш как свърши тази история? След известно време аз се реших да му говоря.  За около половин час говорехме по различни теми и дори говорихме за Христос.  За жалост, той беше толкова пиян, че едва ли помни нашия разговор!

В днешната глава на книгата Деяния на апостолите виждаме как апостол Павел успява да сподели благата вест с непознати хора от различни поприща, с различни мирогледи и с различни предразсъдъци за Бога на Библията.  И същевременно ще открием трите най-срещани реакции, които някой може да има спрямо благата вест.  Готови ли сте да видим какво има Божието Слово за нас днес?

Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.

Днес ще се съсредоточим върху втората половина от Деяния 17.  Преди да прочетем този пасаж, искам да ви дам малко предистория.

Досега в нашата поредица „Неудържимите“ сме видели как Святият Дух се спусна на последователите на Исус и как с Неговата сила започва да проповядва благата вест първо в Йерусалим и след това в цялата Юдея, в Самария и в съседните Римски провинции.  Един от повратните моменти в историята на ранната църква е обръщението на Павел на пътя към Дамаск.  Той се превръща от безпощаден преследвач в страстен последовател.  В днешната глава Павел е по средата на второто си мисионерско пътешествие.

В първата част от днешната глава Павел, заедно с Тимотей, Сила и други мисионери, носят благовестието в градовете на Солун и Берия.  Много хора в Берия се обръщат към Христос и там се основава нова църква.  Но скоро след това ревниви юдеи от Солун идват в Берия, за да настървят хората против Павел и да угасят новото движение.  Библията ни казва, че веднага братята изпратиха Павел и няколко придружители на юг към Атина.  Когато Павел пристига в безопасност в Атина, изпраща тези, които са го придружили да отидат пак в Берия, за да кажат на Сила и Тимотей да дойдат при него колкото се може по-скоро.

Не ни се разкрива защо братята са изпратили Павел, а пък Тимотей и Сила са останали.  Моята догадка е, че като главен говорител, Павел е бил главната мишена на мъжете от Солун.  Ако Павел замине, най-вероятно преследването би утихнало.  И според мен Сила и Тимотей са останали там, за да могат в относително спокойствие да поучават новоповярвалите.

Сега може ли някой да прочете ст.16-21 от Деяния 17-та?

Не можем да кажем със сигурност дали Павел е планирал да престои в Атина или не.  Но в днешните стихове ни се набива на очи, че Павел не пропилява времето си.  Докато чака двамата си съработници, не се опъва на шезлонг на плажа, нито ходи на екскурзия, за да разгледа известните атински забележителности.  Той използва всяка възможност да разпространи добрата новина на Исус Христос.

Преди да разберем стратегията на Павел, трябва да си спомним какъв град е Атина.  Всички ние знаем, че Атина е град, известен с дълбока история и с това колко много философи са произлезли от него.  И макар че в първия век разцветът на Атина бе в миналото, жителите все още се гордееха с историята си, с престижните си училища и с множеството си богове. 

Атина преди всичко бе град на идоли.  Един древен историк казва, че в Атина по-лесно е да срещнеш някой бог, отколкото човек.  Ако би се разходил в древна Атина, би бил обкръжен от всякакви светилища, продавачи на идоли, жреци, жертвеници и капища.  Атина е бил град напълно отдаден на идолопоклонничеството. 

В нашето общество можем да се гордеем, че вече живеем в просветено време и вече не се покланяме на такива лъжливи богове.  Но ако мислиш, че нашият свят е толкова по-просветен, тогава за да се разубедиш, просто трябва да се разходиш в центъра на Варна или Шумен.  Ако вървиш по една улица за пет минутки, ще попаднеш на много заведения, посветени на лъжливи богове.  Ще преминеш игрални зали, в които хората принасят спестяванията си, покланяйки се на боговете на пари и развлечение.  Ще преминеш заведения, в които се предлага бърз кредит.  До половин час можеш да имаш хиляди лева, стига да не питаш за лихвата.  Там хората се покланят на бога на материализма. 

Колко магазини ще видиш, които рекламират разни стоки със снимки на разголени жени?  Пастор Тим Отри разказва следния случай: имало екип от американски студенти, служещи в Свищов.  Те вървели по улицата и преминали покрай магазин с реклама с разголена жена.  Разтревожен, един студент попитал какъв магазин е това и за какво е тази реклама.  Тим прочел рекламата и отвърнал: „Не е ли ясно?  Това е реклама за фъстъци!“  Може би не се покланяме на боговете Юпитер или Хермес, но колко много хора живеят само и само за бога на плътското удоволствие?

Преди три месеца влязох в една свищовска книжарница.  Открих пълна етажерка от книги за източни религии, Ню Ейдж и всякакъв вид духовност.  Можеш там да научиш за кристали, аури и хороскопи, но една известна книга не се продава там.  Библията.  Както написа моят най-любим български писател: „Ние сме изправени пред духовен тюрлюгювеч“.   Съгласни ли сте с неговото твърдение?

Добре, сега сме готови да разгледаме как е постъпил Павел, докато е изчакал Тимотей и Сила.  Библията ни казва, че влизаше в синагогата, за да говори със събралите се евреи.  Нали това е обичаят на Павел, когато влезе в нов град?  Когато говори със сънародниците си, опитва се да ги убеди, че Исус е обещаният в Стария завет Месия и че само чрез Неговата изкупителна смърт имаме нов живот.  Така правеше той най-вероятно всеки съботен ден. 

Какво правеше той в другите шест дни на седмицата?  Стих 17 ни казва, че всеки ден Павел беседваше по пазара с онези, които се случеше да среща.  По това време хората се събират на пазара, за да дискутират важни въпроси.  Именно там отива Павел, за да сподели благата вест с тези, които биха слушали.

Какво ни казва това за стратегията му?  Това ни учи, че ако искаш да споделиш благата вест с много хора, то трябва да бъдеш там, където има събрали се хора.  И ако хората на пейката са трезвени, още по-добре!  В Шумен важна част от нашата задача е да намерим местата, където хората се събират и беседват.  Там ще бъдат най-подготвени да беседват за Библията.

Днешният пасаж ни казва, че след известно време местните философи започват да чуват, че в града е дошъл нов проповедник.  Стих 18 ни казва, че едни от епикурейците и стоиците застават при него и го разпитват за учението му.  Те твърдят, че Павел е празнословец.  В древния гръцки език тази дума буквално означава „птичка, която кълве семена“.  Думата се употребява преносно за човек, който събира информация от различни места и я разпространява, без да разбира за какво говори. 

Кои са тези епикурейци и стоици?  Те са две от главните философски школи в Атина.  Епикурейците вярват, че най-достойните цели са щастието и плътското удоволствие.  За тях боговете съществуват, но не се интересуват от създанието.  За разлика от тях Стоиците вярват, че всичко е бог.  Това е т.нар. пантеизъм.  За тях най-важното качество е логичността и една от най-главните им цели е да живеят в хармония с природата, тъй като природата е божествена.  Тези две школи нямат много общо, но и двете вярват, че няма живот след смъртта.  Затова когато Павел говори за възкресението от смъртта, те му се присмиват. 

Най-общо казано сред тези „мъдреци“ има хора, които живеят за временно щастие и сексуално удоволствие.  Има хора, които мислят, че на боговете не им пука за нас.  Има хора, които вярват, че цялата природа е част от бога.  И има хора, които вярват, че няма нищо след този живот.  Какво мислите?  Има ли такива хора и в нашия край?

Много ми е интересно как философите казват, че Павел говори за чужди богове, защото говори за Исус и възкресението.  Много богослови твърдят, че тези философи са криворазбрали посланието на Павел, като мислят, че Павел говори за един бог и една богиня.  Богът се казва Исус и богинята се казва Възкресението.  На гръцки език думата за възкресение е анастасия и е женски род.

В книгата Деяния понякога Павел говори на тези, които знаят наизуст цели книги на Стария завет.  А пък понякога говори на тези, които не разбират, че възкресението е събитие, а не богиня.  Съответно когато ние се опитаме да говорим за духовни неща, не бива да предположим, че даден човек разбира нашите термини по същия начин.  Например мюсюлманското разбиране на Троица е, че се състои от Бог Отец, Исус и Мария.  Мормоните вярват, че Исус е батко на Сатана.  Не се шегувам.

Пак да обърнем внимание на днешната глава.  Виждаме в ст.20, че тълпата от философи вземат Павел и го завеждат в Ареопага, която е голяма зала, където големците дискутират спорни въпроси.  Най-голямата част от днешния пасаж е посветена на проповедта на Павел пред тълпата в Ареопага.

Може ли някой да чете от ст.22-31 включително?

Искам да изтъкна четири черти на тази известна проповед.  Първо, забележете как Павел намира връзка между тяхното вярване и Библията.  Вижте какво пише в ст.22-23.  Атиняните са издигнали жертвеници на безбройни лъжливи богове.  Но в случай, че са забравили някого, те са създали жертвеник и на бога, за когото никога не са чули.  Сигурно това за тях е някакъв езически начин да избегнат гнева на непознатия бог.  Но за Павел това е страхотен мост към Христос.  Павел им заявява, че е дошъл в техния град, за да им разкрие кой е Този непознат Бог.

В 20-ти век имаше мисионер в джунглите на Нова Гвинея на име Дон Ричардсън.  Дон Ричардсън сега е на 83 години и живее в Канада.  Той описва колко е била отчайваща работата сред племето Сауи в джунглата.  За седем години споделял благата вест, без да има видим успех.  Защо?  Защото в това племе предателството беше считано за положителна черта.  Затова когато Ричардсън говори за разпятието, хората помислиха, че Юда е положителен образ, понеже успешно предаде Исус.  На края на седмата година семейство Ричардсън беше готово да се отказва от мисионерската си дейност поради липсата на успех и поради непрекъснатата война между различните местни племена.

Племето Сауи не искаше семейството да напусне джунглата.  Затова обещаха да се примиряват един с друг.  За да докажат, че никога няма да се бият отново, племената преведоха невероятна церемония.  В тази церемония племената разменят по едно дете от всяко село.  Тези деца се наричат деца на мира.  Според тях ако баща е готов да дава детето си, наистина можеш да му се доверяваш.  Ричардсън разбра, че това е повод да обясни как нашият Бог изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един.  Племената най-после разбраха каква е любовта на Бога.  Множество станаха християни.

Когато водим разговор с някого с цел да споделим благата вест, трябва да намерим този мост към Христос.  За Павел това е жертвеникът на непознатия бог.  За Дон Ричардсън е детето на мира.  Вярвам от все сърце, че винаги има мост към благата вест.  Ние просто трябва да се молим Бог да ни го разкрие и да следваме ръководството на Святия Дух.

Втората черта на тази проповед е, че Павел започва от тяхната начална точка (или от това, което им е известно?).  Вижте какво ни казва ст.24: „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята…“  Павел не им разправя за най-убедителните старозаветни пророци за идването на Исус.  Не им казва: „Нали си спомняте какво ни е казал пророк Михей?“.  Не, вместо това Павел започва от самото начало и им обяснява как има само един Бог и как този Бог сътвори небето и земята.

Когато говорим с някого за Исус, хубаво е да знаем горе-долу какво вече разбира онзи човек за Господа.  Аз използвам инструмент, създаден от д-р Джеймс Енгел.  Неговият инструмент се нарича Скалата (с ударение на първото ‚а‘!) на Енгел.  Всъщност става въпрос за скала, представлявана от права линия.  Точката „0” е когато човек приема Христос като личен Спасител.  Положителната страна от линията е постепенният растеж във вярата.  Можем да кажем, че „+10“ е зрелият вярващ.  Отрицателната страна представлява човека, който досега не е повярвал в Христос.  „-10“ е човекът, който никога не е чул, че има Бог.  И като човекът постепенно разбира по-точно какъв е Бог и каква е благата вест, се придвижва все по-близо до точката „0“.

Разбира се, полезността на такъв инструмент е доста ограничена.  Ние не можем да знаем какво се случва в сърцето на някого и затова е невъзможно да му възложим точна цифра.  За мене предимството на такъв инструмент е, че ни помага да се радваме в „малките“ победи.  В Шумен досега не сме видели нито един човек да приеме Христос.  Но слава на Бога има хора, които - според мен - са се преместили малко по-близо до истинска вяра в Исус.

За нас важното е да си припомним, че трябва да работим с хората там, където са сега.  Например ако споделя благата вест с някого, израснал в православен дом, това би изглеждало доста по-различно от това да споделя с мюсюлманин.  И бих споделил с мюсюлманин по един начин, докато с атеист бих споделил по съвсем различен начин.  Понеже времето изтича, трябва да продължим.

Третата черта на проповедта в Ареопага е следната:  Павел изтъква Божиите качества.  Павел съвсем накратко разказва за това какъв е Бог, в Когото вярва.  По този начин ясно различава своя Бог и боговете на атиняните.  В ст.24 казва, че нашият Бог е създател на всичко.  Няма бог на морето, бог на слънцето, бог на мълнията или бог на виното.  Има само един Бог и Той е господар на цялата вселена.  В ст.25 разбираме, че нашият Бог няма нужда от нашата помощ.  В град Нешвил посетих хиндуистки храм и там бях обкръжен от идоли.  Пред всеки кумир имаше празна чиния.  Разбрах, че всяка вечер жрецът поставя храна пред идолите в случай, че огладнеят през нощта.  Попитах жреца дали понякога похапват, докато никой не гледа.  Той ми отвърна, че никога не се е случило и затова всяка сутрин изхвърля неядената храна.  Ами, понякога и на мене не ми се яде!

Павел продължава да казва в ст.25, че нашият Бог е дарителят на всичко добро.  В ст.26 допълва, че Бог създаде цялата човешка раса и е поставил всеки народ в пределите му.  В ст.27 казва, че Бог не стои далече от нас.  Той не е като Зевс, който живее на далечен връх и само идва, когато иска нещо от простолюдието.  Нашият Бог желае да се познава.  Той е личен.  Ние бяхме създадени, за да имаме лично взаимоотношение със Създателя.  Павел дори казва, че в един смисъл не сме част от Неговия род.  Ние сме създадени по Неговото подобие.  И- според Новия завет- когато повярваме в Исус, ние сме осиновени от Бога и Той ни става Баща.  В тези стихове ни се набива на очите, че нашият Бог е уникален.  Той изцяло е достоен за нашето поклонение. 

Последната черта на тази проповед е, че на края Павел предизвиква хората да приемат Онзи, изпратен от Бог Отец.  Казва, че един ден Бог ще съди света и че можем да побегнем това съдене само ако приемем онзи Исус.  И с какво Бог доказва, че Исус е единственият Път?  Павел казва, че Бог Го е възкресил от мъртвите.  И тук стигаме до първоначалния спор, който философите имат с Павел.  Техният дълбоко вкоренен мироглед казва, че няма живот след смъртта.  Но Павел казва не само, че Христос възкръсна, но и също, че всеки човек, който уповава в Него, ще живее вечно.

Досега Павел им е обяснил благата вест и ги е поканил да я приемат.  Единственото, което предстои да видим, е тяхната реакция.  Тяхната реакция се вижда в ст.32-34.

Може ли още един доброволец да прочете тези последни три стиха?

Според тези три стиха хората в Ареопага откликнаха на благата вест по три различни начина.  И аз съм убеден, че срещаме тъкмо тези три отклика и днес.  Някои, като изслушат благата вест, се присмиват.  Така беше преди 2 000 години и е така днес.  Има и няколко, които се колебаят и искат да научат повече.  И слава Богу има хора, които приемат Христос и стават Неговите последователи.  Последният стих ни казва, че имаше неколцина новоповярвали.  Историкът Евсевий твърди, че Дионисий, споменат в последния стих, впоследствие става първият епископ на църквата в Атина!

Какви констатации да извадим от Деяния 17-та глава?  По какъв начин постъпките на Павел могат да ни вдъхновяват?  Ето няколко кратки извода.  Нека да прекарваме времето си мъдро, като споделяме благата вест с колкото може повече хора.  И когато Бог ни дава отворена врата да ги заговорим, нека да търсим подходящ мост от обикновеното до духовното.  И в моя опит най-често намираме този мост, когато искрено слушаме събеседника си. 

Да се радваме дори в малките стъпки, които някой прави към Христос.  Кой от нас прие Христос, след като чу за Него за пръв път?  В същия ред на мисли да не се обезсърчаваме, когато някой се колебае за Христос.  Понякога колебаещите се стават най-убедените и най-убедителните вярващи!  И да не се отчайваме, когато мнозинството ни смята за луди.

Нашата задача е да споделяме благата вест.  Задачата на Святия Дух е да ги привлича към Себе Си.  Задачата на слушателите е да откликват на благата вест.  Не можем да контролираме реакциите на други хора и хич не можем да контролираме Святия Дух.  Нека бъдем като Павел, като споделяме с неспасените причината, поради която имаме надежда.  И нека се уповаваме, че ако сме верни, Божието царство ще се разрасне!

Нека се помолим.

П-р Джош Прово

 ---------------------

БПЦ "Нов живот" Варна

05.08.2018 г.

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна