Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

Защо вярвам във Второто пришествие

/проповед/ 

Увод

Проповедникът Чък Суиндол разказва история за един мъж, който през 1938 г. поръчал един скъп и силно чувствителен барометър от много уважавана компания. Когато барометърът пристигнал, човекът с разочарование установил, че иглата сочи на мястото, където на циферблата пишело „ураган“. След като напразно разклатил няколко пъти новия уред, той решил да напише изпепеляващо писмо на производителя. Изпратил писмото на следващия ден по пътя към офиса. Вечерта се върнал и установил, че барометърът му липсва, заедно с неговата къща, която била отнесена от ураган!

Библията е нашият барометър. Тази сутрин ще видим, че тя сочи към един свят ураган в едно ужасно време на скръб. И този свят ден е ознаменуван от второто идване на Христос. Разбира се, и днес, както и в Библейски времена, повечето хора се отнасят към Библейските пророчества с подигравка. Но както вече видяхме в тази поредица „Защо вярвам“, ние имаме основание да вярваме на Библейското свидетелство.

Хората се отнасят с насмешка, но в човешката история досега са се потвърдили стотици библейски пророчества, а тези, които още не са, ще бъдат потвърдени. Днес искам да ви говоря за пророчествата, които са свързани с края на историята, когато Исус Христос ще се върне на земята.

Знаете ли, че Второто идване на Христос се споменава 318 пъти в Новия завет? В сравнение с препратките към първото идване, второто е споменавано 8 пъти повече! С други думи, Новият завет има какво да каже по тази тема.

Разбира се, тези стихове не ни казват кога ще стане това. През 1988 г. излязла една книга със заглавие „88 причини, поради които Исус ще дойде през 1988 г.“ Много християни са мислили, че Исус ще дойде тогава, защото тогава са се навършили точно 40 г. от възстановяването на държавата Израел, което само по себе си е ключово изпълнение на библейско пророчество.

Хората вече 2000 години очакват Второто идване. Следят изпълнението на белезите. С ковид пандемията, последвалия локдаун и особено след като избухна войната в Украйна, много християни са убедени, че Антихрист вече се е родил и Второто идване на Исус Христос ще настъпи много скоро.

Когато стане, то ще бъде като студен душ за тези, които са неподготвени за него. Но за нас, които очакваме с нетърпение идването на Исус Христос, това ще е ден на голяма радост! И ако ти идваш на църква и не се чувстваш така, трябва да преосмислиш християнския си живот!

Защото всеки християнин трябва не само да вярва във Второто идване на Христос, но и да го очаква!

Това убеждение е изразено и в Апостолския символ на вярата, който разгледахме предния (в Шумен миналия) път във връзка с темата за девственото раждане.

Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята, и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария, Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия, Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите. Вярвам в Светия Дух, Вярвам в светата католическа (вселенска) Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на мъртвите, във вечния живот. Амин.

Кредото също потвърждава, че Исус идва отново. То не говори за Голямата скръб, за грабването или хилядагодишното царство. Тези неща не са централни за вярата ни и християните се различават в мнението си за тях. И, честно казано, мисля че няма значение дали знаем как точно ще се случат нещата.

По важно е да се съсредоточим върху това, което знаем със сигурност.

1.     Исус ще дойде отново.

Марк 13:26-27 „Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци, с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.“

Второто идване ще е много различно от първото. Този път Исус няма да дойде, яхнал магаренце, а ще дойде на облаци. Първият път Исус дойде смирено като бебе в ясли. При Второто идване Той ще дойде „с голяма сила и слава“. Първият път Той дойде тихо и незабележимо. Сега ще го видят всички.

Когато днес се женят, младоженецът и булката са виждали много повече от другия, отколкото е правилно. Но на времето по нашите земи и особено в Близкия изток, младоженецът е виждал за първи път булката в деня на сватбата. Като отзвук от това днес символично в деня преди сватбата младоженците не трябва да се виждат.

Но на времето в много случаи младоженците изобщо не са се виждали. Както знаете, тогава родителите са сватосвали децата си. В деня на сватбата лицето на булката било покрито с воал. Мога да си представя с какво нетърпение младоженецът е очаквал да види момичето, което родителите му са избрали за него.

По същия начин, ние обичаме Христос, но не сме Го виждали. Той е скрит зад воал. Ние копнеем да Го видим. Сега виждаме като в огледало, а тогава ще го видим лице в лице. Ще Го видим с мощните Му ангели. Ще бъде невероятен ден, когато Той се спусне като светкавица от небето.

По-нататък Марк казва, че…

Марк 13:32 „… за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.“

Никой не знае кога ще стане това.

Вие знаете, че всяка европейска държава има класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна, в това число информация на НАТО и ЕС. Който разгласи такава информация, от което може да последват вреди за съответната държава, може да бъде осъден от 2 до 8, а за случаи с по-тежки последици, до 15 години лишаване от свобода.

След нахлуването на Русия в Украйна, от Европа бяха експулсирани повече от 400 служители на руското разузнаване, действали под прикритие в Европа. Колкото и секретни да са тези тайни, информация за тях изтича.

Но Бог има една тайна, която не е открил на никого. И на нас не ни е позволено дори да спекулираме за това. И тя е денят и часът на Неговото завръщане.

2.     Белезите на Второто идване на Исус.

Ние не знаем кога ще настъпи Второто пришествие. Но Исус каза на учениците, че когато настъпи това време, ще има белези, за които трябва да следим. Първо, ще има войни и слухове за войни. Не ви ли напомня това за нашето време? Колко време вече се говори за сключване на мир на войната в Украйна, но това все се отлага във времето.

И дори това да стане, ще има войни на друго място. Знаете ли, че в момента има  28 военни конфликти? Най-много са в Азия и Африка. И това са само най-големите!

Второ, Исус каза, че мнозина ще идват в Негово име и ще казват, че те са месията. В Уикипедия са изброени 19 човека, които са твърдяли или твърдят, че са въплътеният Христос. Един от тях, кореецът Муун, беше много популярен през 90-те.

Когато повярвах в Бога в нашия университет дойдоха група американски студенти-християни за проект за културен обмен с нас. Някои от тях бяха с азиатски черти. Аз много исках да участвам в този проект за културен обмен, но първоначално се притеснявах това да не са мунисти.

Трето, Исус каза, че както в дните преди потопа, хората ще ядат и пият, ще се женят и ще живеят безгрижно. С други думи, ще се стремят само към удоволствия.

Днес виждаме как мотото на живота на много хора е „секс, наркотици и рокендрол“. Поради технологичния напредък днес хората имат повече свободно време от преди и го запълват с отдаване на всякакви пороци. И не само че не чувстват скрупили за това, но и го демонстрират съвсем явно дори по телевизията!

Исус каза, че на много места ще има глад и бедствия. Голяма част от глада е причинен от човека и е в резултат на граждански войни, политическа нестабилност и корумпирани елити.

Ще зачестят земетресенията. Според Американската сеизмологична агенция,  само през първите три месеца на 2014 г. е имало два пъти повече земетресения от степен 7 и нагоре, отколкото през 1979 г.

Днес много хора се вълнуват от глобалното затопляне. Но истинско глобално затопляне ще настъпи не поради човешката активност, а поради Божието осъждение.

2 Петър 3:10 „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие? Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете (или „ускорявате“ – друг превод) идването на Божия ден.“

Но всичко това не трябва да ни кара да се страхуваме, нито да ставаме духовни отшелници. Напротив, вярата че Христос ще се върне трябва да ни дава увереност да живеем за Него. Като знам, че Христос идва, това ще ме кара да съм много по-активен в благовестването, да помагам на бедните, вдовиците, сираците и чужденците – това е истинско благочестие. Ние знаем, че светът ще загине, но ще има хора, които ще се спасят поради вярата си в Исус Христос.

Господният ден ще разтърси небето и земята и ще донесе спасение за тези, които познават Христос, но осъждение за тези, които не Го познават.

Въпросът е, готов ли си?

3.     Готов ли си за Неговото идване?

Марк 13:33-34 „Внимавайте, бдете [и молете се]; защото не знаете кога ще настане времето. Понеже това ще бъде, както кога човек, отивайки в чужбина, оставя къщата си и дава власт на слугите си, на всеки неговата работа, заповядва и на вратаря да бди.“

Исус идва отново. Не знаем кога, затова трябва да сме готови. Ако знаеш, че ти остава само един месец живот, ще се подготвиш за срещата с Бога. Никой от нас не знае кога ще умре или кога Исус ще се върне. Ще срещнем Исус по един от тези два начина. Затова най-добре да сме готови.

Но ти ще кажеш, как да се подготвя? Аз ходя на църква от време на време. Кръстен съм. Когато се случи да съм на Господна вечеря, вземам от нея. Даже пея песните заедно с хвалението!

Можеш да правиш тези неща, но имаш ли променен живот? Имаш ли вътрешна увереност, че идването на Христос няма да те хване неподготвен?

Всички ние ще застанем пред Божия съден престол, за да даваме отчет за вярата и делата си.

2 Коринтяни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“

Днес някои мислят, че ако има Бог, Той е един добър белобрад старец, който ще прати всички в рая. Но това е заблуда. Защото Бог е любов, но Той е и справедлив Бог. Той не може да остави греха да победи.

Когато бях малък или очаквах с нетърпение татко да се върне от работа, или се страхувах от този момент взависимост от това дали съм бил послушен или съм извършил някоя беля. Колко от вас сте чували майка ви да казва: „Само чакай баща ти да се върне!“ Това означава, че си сгазил лука и ще има наказание.

Има Съден ден и всеки от нас ще отговаря за делата си. Най-хубавата новина е, че ако ти си се доверил на Христос за спасението си, ти си спасен от Божия гняв.

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“

Ние заслужаваме смърт и осъждение, но някой друг зае нашето място. Исус взе моя грях върху Себе Си и пое вината и Божия гняв, който аз заслужавам.

За последния изпит от програмата, един професор казал на студентите да вкарат в един лист А4 толкова информация, колкото може да се побере на него. Повечето студенти изписали от двете страни целия лист с всичко, за което се сетили.

Но един студент взел листа си, сложил го на пода и накарал асистента да стъпи върху листа. Така листът „побрал“ много повече информация, отколкото всеки друг студент можел да знае. Това бил единственият студент, който получил отличен.

Последният изпит ще дойде, когато застанем пред Бога. Сами не можем да вземем изпита. Всъщност, сами със сигурност ще бъдем скъсани. Но ние имаме Един, който ще застане на изпитната скамейка вместо нас. С Него ние не можем да се провалим.

Исус застана вместо тебе на кръста. И Той ще застане до теб на последния съд. Ако вярваш в Него, ти вече си преминал от смърт към живот.

Молитва.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

31.03.2025 г.

Новите създания носят Неговите белези

/проповед/

Днес много хора казват: „Аз вярвам в Бога. Не ходя на църква, но не мисля, че трябва да ходя на църква, за да вярвам. Бог е навсякъде.” Чували ли сте това изказване?

Парадоксът е, че хората днес са по-религиозни отпреди 30 години, но са по-неморални. Затова и тяхната представа за добро и зло е толкова объркана. Хората достигат до своите религиозни убеждения чрез фейсбук и тв, не чрез проповедите на библейски основани местни църкви.

Извън тялото Христово хората няма откъде да научат какво е добро. Ние обаче, които се числим към църквата Христова, стъпваме здраво на Божието Слово. То е светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни (Пс. 119:105). От Божието откровение разбираме как можем да бъдем спасени и как да живеем в свободата на Христос.

В Посланието към Галатяните Павел вече е говорил надълго и нашироко за нашата свобода в благовестието на Исус Христос. Накрая идва моментът да завърши писмото. И в тези заключителни думи към галатяните, Павел ги насърчава да живеят един преобразен живот като нови създания.

Както и в другите си послания, и тук той преминава от богословски аргументи към практични напътствия за християнски живот. Християнската ортодоксия трябва винаги да върви заедно с християнска ортопраксия. Какво е характерно за новите създания в Исус Христос?

Първо, според ап. Павел, те трябва да се възстановяват един друг: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.” (Гал. 6:1).

Фредерик Бродертън Мейер, известен английски баптистки пастор и евангелизатор, е казал че когато видим брат или сестра в грях, има три неща, които не знаем:

Първо, не знаем колко много той или тя са се съпротивлявали на греха.

Второ, не знаем колко мощни са били силите, които са връхлитали върху тях.

Трето, ние не знаем какво ние бихме направили в същата ситуация.

Ние се нуждаем от убеждение и състрадание. Това не са противоречащи си качества.Силата на нашите убеждения и дълбочината на нашето състрадание ще ни помогнат да сме солта на земята и светлината на света, в който Бог ни е призовал да живеем.

Думата ‘поправям’ в текста идва от гр. катартизо (катарзис), което е производна на ‘артизо’. Тази дума означава пълен, подходящ, съвършен. Оттук катартизо означава правя пълен, правя подходящ, поправям, усъвършенствам, вкарвам в ред, приспособявам, правя нещо каквото трябва да бъде.

Следователно, когато Павел казва: „ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните, поправяйте такъв човек с кротък дух” ((6:1), той има предвид нещо много повече от това да помагаме на човека да преодолее греха. Той ни съветва да го допълваме, да го усъвършенстваме, подготвяме и укрепваме.

Павел казва: „вие, духовните”. Той не говори само на пасторите и дяконите, а на всички които вярват в Бога, които се обновяват чрез изповядване на греховете чрез Божията благодат. Следователно, Павел говори на всички нас!

Шуреят ми е майстор строител. Има бригада и е един от най-търсените майстори в Карловския край. Той не само строи нови къщи, но и възстановява стари възрожденски къщи. От него знам, че е много по-трудно да се възстанови стара къща, отколкото да се построи нова. Всичко става много бавно и с много, много труд.

Същото е и с възстановяване на човек, изпаднал в грях. Трябва да се прави внимателно, нежно, с Божието водителство. С много, много труд.

Второ, когато брат ти е слаб, носи теготите му.

Галатяни 6:2 „Един на друг теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.” 

Думата „носете” тук е гръцката дума ‘бастазо’, която означава вземам на ръце, понасям, слагам на раменете си нещо, нося върху себе си, вдигам.

Малко след като повярвал в Христос, бившия индус Садху Сундар почувствал призив да стане мисионер в Индия. Един късен следобед Садху вървял пеш заедно с будистки монах през Хималаите. Било ужасно студено, вятърът се врязвал като нож в кожата на лицето на Садху. Нощта приближавала и монахът го предупредил, че ако не достигнат манастира преди нея ще замръзнат до смърт.

Докато минавали по тясна пътека над стръмните зъбери, чули вик за помощ. Под канарата лежал тежко ранен човек. Монахът казал на Садху: „Не спирай. Бог е довел този човек до съдбата му. Той трябва сам да се справи. Давай да вървим преди и с нас да се случи нещо.”

Но Садху отговорил: „Бог ме е изпратил тук, за да помогна на моя брат. Не мога да го изоставя.”

Монахът продължил да се изкачва през снежната виелица, а мисионерът се спуснал до мястото, където лежал човекът. Кракът му бил счупен и той не можел да върви. Затова Садху вързал човека с одеялото си през кръста си. Така, превит надве под своя товар, започнал мъчително да се изкачва. Докато стигнал отново до тясната пътека, целият бил плувнал в пот.

Упорито той напредвал крачка след крачка в сгъстяващия се сняг и мрак. Вървял залитайки от умора, прегрян от усилията. Накрая видял пред себе си светлините на манастира.

Тогава за пръв път Садху се спънал и почти паднал. Но не от слабост. Той се препънал в нещо, лежащо на заснежения път. Бавно той се подпрял на едно коляно и почистил снега. Това било тялото на монаха, замръзнало до смърт.

Години по-късно ученик на Садху го попитал: „Коя е най-трудната задача в живота?”

Без да се колебае, Садху отговорил: „Да нямаш никакъв товар за носене.”

Носиш ли товара на своите братя и сестри? Няма нищо по-трудно в живота от това да не носиш никакъв товар. Носенето на товара на другите сгорещява кръвта ни и ни помага да не замръзнем във виелицата на егоизма и индивидуализма.

Златното правило в Библията гласи: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях” (Мат. 7:12).

Богословът Адам Кларк казва: „Ние трябва да бъдем толкова сериозни относно слабостите на другите, колкото и към истината и праведността. Слабостта на нашия брат може да е негов товар и ако откажем да му помогнем да го носи, нека не го упрекваме, че той е длъжен да го носи.”

Ние трябва да възстановяваме нашите братя и сестри, изпаднали в грях, и да носим техния товар. Но има една опасност – ако правим тези неща, ние можем да се възгордеем и да си помислим, че сме нещо повече от другите. Затова ап. Павел ни предупреждава:

Гал. 6:3,4: „Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си. Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не в сравнение с друг.”

Ние често си съставяме нереалистично мнение за себе си. Какво е лекарството срещу това главозамайване? „Нека всеки изпитва своите дела”. С други думи, нека всеки се замисли, че един ден ще се изправи пред Съдния престол и ще трябва да дава отчет за живота си. Това ще му помогне да не сравнява себе си с мнението на света и да мами себе си, да се смири и да се стреми към Божието одобрение.

Както казва богословът Олбърт Барнс, „няма по-ефективен начин да укротиш амбицията, да подчиниш суетата и любовта към овациите от чувството, че скоро ще застанеш на ужасната Божия подсъдима скамейка.”

Ние трябва да избягваме както възгордяването поради добрите си дела, така и депресирането поради лошите си постъпки. Като духовни хора, ние трябва да възстановяваме и да носим товара на братята си, но същевременно да отдаваме това на Бога, а не на своите заслуги. Да помагаме без да очакваме някой да ни благодари, а защото искрено сме загрижени за нашите братя и сестри.

И във всичко това да помним, че „Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.”

Късно вечерта на магистрала някъде в щата Небраска шофьор на тир спрял своя камион на паркинг за тирове. Влязал в заведението, поръчал нещо за ядене и седнал. Сервитьорката тъкмо била донесла поръчката, когато трима здрави, облечени в кожени якета мотористи, решили да си направят майтап с него. Не само започнали да го обиждат, но единият взел хамбургера от чинията му, другият взел една шепа пържени картофки, а третият грабнал кафето му и започнал да го пие.

Ти какво би направил в тази ситуация? Е, тираджията не постъпил както повечето хора биха очаквали. Той се изправил спокойно, взел касовия бон, отишъл на касата, сложил парите и касовия бон и си излязал. Касиерката го последвала, за да прибере парите и излязла, за да види как големият камион се отдалечава в нощта.

Когато се върнала, един от мотористите казал: „Е, май този не е никакъв мъжкар, а?” Тя отговорила: „Не знам за това, но със сигурност не е и кой знае какъв шофьор. Току-що прегази три мотора на излизане от паркинга.”

Ст. 7 „Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.”

Това е предупреждение не само за невярващите. Интересно как някои християни прекарват шест дни в седмицата в сеене на тръни и бодили, а след това отиват в неделя на църква и се молят Бог да съсипе реколтата.

Какво сееш в живота си? Ст. 8 „Който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.”

Ходиш ли в Духа? Сееш ли добри дела за Божия слава? Възстановяваш ли другите и носиш ли товара им?

Може би се опитваш да правиш всичко това, но вече си уморен. Ти се стремиш да правиш на всички добро, а сякаш никой не забелязва и нещо повече – вместо това срещаш само незаинтересованост и злонамереност у другите.

Тогава, нека ти кажа, че така се чувстваш не само ти.

Едно момиченце имало касичка-прасенце. Баща й искал да я научи да спестява пари, затова й обещал, че след като напълни касичката, ще й открие сметка с парите. Той й обяснил, че когато вложат парите в сметката, банката ще плати лихва и така парите й ще станат повече.

Накрая големият ден дошъл. Те отишли в банката. Момиченцето дало своята касичка-прасенце на касиерката. След това застанало там и се втренчило в нея. „Има ли нещо друго, което мога да направя за теб?” попитала жената.

Момиченцето отговорило: „Не, просто чакам за моята лихва.”

На повечето от нас ни се иска веднага да вземем лихвата. На часа да видим резултата от посяното. Но той все не идва и не идва. Затова се обезсърчаваме. Струва ни се, че няма смисъл да продължаваме. Иска ни се иска да се предадем. Но Павел завършва мисълта си с насърчение:

„Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, навреме ще пожънем.” (Гал. 6:9) И нека пак да ти напомня, че „навреме” тук означава „на Божието време”, не „на моето време”.

Един християнин срещнал мормон и след като му свидетелствал за Христос, мормонът се покаял. Това било толкова невероятно, че християнинът попитал бившия мормон дали други са му свидетелствали за Христос. Той отговорил: „Някъде около 19 човека са ми говорили за Христос преди тебе.”

Тези 19 човека, си казал християнинът, не знаят, че техният мормон е изповядал вяра в Исус. Деветнадесет човека може би са обезсърчени, защото не са видели резултат от усилията си. Истината е, че само Бог знае резултатите от усилията ни.

Ст. 9 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, навреме ще пожънем.”

Някой ще каже: как така, в цялото писмо Павел говори против делата, а накрая „сменя палачинката” и проповядва да вършим добри дела?!

Делата са нужни. Вяра без дела е мъртва вяра, казва Яков. Но за да избегне недоразуменията, съвсем накрая на писмото си, Павел отново напомня на галатяните, че делата не са условие за спасение, а потвърждение за автентична вяра. Затова галатяните трябва да се хвалят не с делата на Мойсеевия закон, а с кръста на Христос.

Гал. 6:14,15 „Далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването е нещо, а новото създание.” 

Ние сме нови създания в Исус Христос. Като такива, ние сме свободни да живеем по закона на любовта и не сме вече поробени от делата на закона. Който се е съразпнал с Христос, е умрял за света и неговите похоти. Който е освободен от благовестието на Христос, е умрял за греха.

И нещо много важно: ако си ново създание и си се съразпнал с Христос, ти носиш на тялото си белезите на Господ Исус.

Лари Холмс, световният шампион по професионален бокс в тежка категория от 1978 до 1983 г., на младини бил спаринг партньор на Мохамед Али.

Той се хвалил на всички с това, но някои не му вярвали. Накрая, един ден блаженият момент дошъл. Въпреки каската и протекторите, по време на тренировка едно кроше на Мохамед Али намерило дясното око на Холмс. На мястото скоро се появила огромна синина. И каква била реакцията на Холмс? Той разказва в биографичната си книга: „Не исках да слагам лед на окото си. Не исках да нося слънчеви очила. Разхождах се по улиците и казвах на хората: „Али ми направи тази синина.” И как не! Той бил толкова горд, че носел на тялото си белега, показващ че е спаринг партньор на Мохамед Али!

Гал. 6:17 „Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на Господ Исус.” 

Носиш ли белезите на отхвърляне от другите поради вярата си? Получавал ли си синини от вербални крошета заради това, че си показал любов някому? Лекуваш ли раните си от злобни клевети, изричани зад гърба ти, само защото си Христов ученик?

Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12). Ако е така, блажен си. Това е доказателство, че си ново създание! Ти си избрал свободата в Христос пред духовната смърт. А ако не си, можеш да го направиш още сега! Вземи решение да следваш Христос и Той ще те освободи от робството на греха.

Исус иска винаги да привдигаме падналите, смирено да носим товара на слабите, да постоянстваме в добрите дела и да се радваме дори когато това ни причинява белези.

Защото който се е съразпнал с Христос, трябва да носи Неговите белези.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

31.07.2016 г.