Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна