Последната възможност (Изход 11-12)

 /проповед/

Въведение

В живота често се случва да имаме последна възможност за нещо. Като да хванеш влака в последната минута. Или в мач, в мач в който резултатът е равен, футболист да вкара гол в последната минута на продълженията и отборът му да победи.

Един пастор бил болен от сериозна болест и помолил никои от приятелите му да не идват да го виждат. Тогава дошъл да го види един негов познат, който бил известен анти-християнски автор. Пасторът се съгласил. Приятелят му влязал и казал, „Оценявам много това, че ме допуснахте да ви посетя – особено като знам че не допускате близките си приятели да ви видят.“ Пасторът отговорил, „А, аз съм уверен, че ще ги видя в отвъдния свят, но това може да е последната ми възможност да видя вас.“

Днес също ще говорим за една последна възможност. Последната възможност за спасение на една нация.

Дотук казахме, че Бог взе един провален фараон, за да го подготви и изпрати като избавител на народа си. Подготовката трая 40 години в пустинята, тогава Бог му се яви в горящия храст и го изпрати на спасителна мисия за неговия народ. Бог търпеливо отговори на петте оправдания на Мойсей и му каза да уповава на Него, не на себе си.

Мойсей отиде в Египет и каза на фараона „Пусни моите люде“. Фараонът закорави сърцето си, Бог също му го закорави, за да покаже славата си. В резултат Египет преживя 9 напасти. Всичко бе опустошено с изключение на народа на Израел. Но фараонът отново закорави сърцето си.

Някои хора се смиряват пред Бога, след като изпитат на гърба си Неговата могъща сила. Но други до такава степен са обладани от нечисти сили, че продължават да действат ирационално дори когато са загубили всичко. Защо? Защото грехът е ирационален. И те позволяват на сърцето им да се закорави още повече.

Виждаме едно и също действие на Бог, но две различни реакции. В природата виждаме същия феномен. Същото слънце, което размразява леда в реката, втвърдява глинения ѝ бряг. Когато Бог наказва хората, едни се смиряват и се обръщат към Него, а други закоравяват още повече в греха си.

Това стана с египтяните. Дотук имаха 9 възможности за спасение, но те бяха пропиляни от фараона. Затова те трябваше да преживеят още една напаст – смъртта на първородните. Бог щеше да покаже своя план за спасение на Израел, като изпрати последната, десета напаст. Това щеше да бъде последната възможност за спасение на Египет. Но се превърна в картина, оцветена в кръв.

Последната напаст

Тя беше духовна илюстрация, която щеше да покаже, че след смъртта никой няма възможност за спасение. Библията казва, че всички ние сме или под Божията любов, или под Божия гняв. Всички хора са или спасени, или изгубени. Изкупени или обречени. Няма средно положение.

Всички ние един ден ще се изправим пред последната напаст – смъртта.

Бог беше казал на Мойсей, че ще нанесе на фараон още една напаст, след което той ще ги пусне.

Изход 11:4-7: „Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Последната напаст беше смърт. Ст. 5 казва, че ангелът на смъртта ще посети всички. Ще премине над най-дребната схлупена къщурка и над най-величествения дворец. Над богати и бедни, образовани и неуки.

Евреи 9:27 казва „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а после настава съд.“

Никой няма да си тръгне жив от този свят. Медицината е напреднала много, но смъртността все още е същата. На всеки 10 човека умират 10.

Спасен ли си? Може да си закоравявал сърцето си 9 пъти, но има една последна напаст, един последен тест, една последна възможност. Какво ще стане с теб, когато ангелът на смъртта те посети?

Това беше последната напаст.

С нея щеше да отлети последната възможност за спасение. Смъртта щеше да донесе отделяне. Физическата смърт води до отделяне на душата и духа от тялото. Духовната смърт е когато душата е отделена от Бог.

В Откровение 20:14 четем, че смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро – това е втората смърт. Има две смърти – физическа и духовна, както има и две раждания – физическо и духовно. Колко пъти си се родил? Ако си се родил само веднъж, ще умреш два пъти. Трябва да се родиш два пъти, за да умреш само веднъж.

Затова Исус каза на Никодим, че ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

Как можем да избегнем тази последна напаст? Има ли някаква защита на наше разположение, за да избегнем втората смърт?

Защита от втората смърт

Изход 11:7 „А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Ангелът на смъртта се отби в повечето къщи, но не във всичките. Защо някои бяха пощадени?

Бяха ли последните по-добри хора? Не! Веднага след като прекосиха Червено море, те си направиха златно теле, вдигнаха оргия и проклеха Бог, след като останаха без храна и вода.

Техният морал не се отличаваше много от морала на осъдените.

Някой може да каже, техните свещеници са извършвали религиозни ритуали, затова Бог погледна благосклонно на тях. Не! Празните, повтарящи се ритуали само приспиват хората.

Никой религиозен ритуал или морално поведение не може да накара Господ да направи разлика. Само едно нещо може – кръвта на Агнето!

Бог обеща, че ще премине през Египетската земя и ще порази всяко първородно в Египет. Но на Израел даде защита – те трябваше да заколят агне без недостатък и да направят нещо с кръвта. 

Изход 12:7 „После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.“

И кръвта щеше да служи за белег за защита.

Изход 12:12,13 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно... и ще извърша съд против всичките египетски богове... И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина.“

От глагола „ще мина“ идва и думата „песах“ на иврит, откъдетo на български тя е преминала в „пасха“.

Ако аз бях първородният син на семейство в Египет, щях да питам няколко пъти, „Тате, сигурен ли си, че всичко е както трябва? Намазахте ли добре двата стълба и горния праг на вратата? Вижда ли се добре?“

Всяко семейство трябваше не само да жертва по едно агне, но и с кръвта му да намаже двата стълба и горния праг на вратата. Кръвта на закланото агне служеше за белег на защита.

Едно момченце се родило първо на еврейско семейство в Египет. То щяло да бъде убито, когато ангелът на смъртта премине през земята, ако защитната кръв на агне не била поръсена на стълбовете и прага на вратата.

Момчето било болно и не можело да ходи. Затова попитало баща си дали кръвта била поръсена на стълбовете. Той казал, че да, той бил заповядал да се направи. То попитало дали баща му е видял кръвта на стълбовете. Той казал, „Не, но не се съмнявам, че е там. Видях да колят агнето и казах на слугата да се погрижи.“ Но детето пак помолило баща си да отиде и да види, даже да го вземе на ръце и да го занесе до вратата, за да види и то.

Когато отишли видели, че слугата бил забравил да помаже стълбовете с кръв. Животът на детето бил застрашен, докато те не намерили кръвта и не я поръсили върху стълбовете. Детето било защитено. Ти защитен ли си?

В Левит 16 Бог каза на първосвещеника да заколи агне за греховете на целия народ. Това се правеше веднъж годишно в продължение на стотици години. И в Йоан 1 гл. виждаме Божия Агнец, който отнема греха на света. Един Агнец за целия свят!

Агнецът без недостатък

Всички останали агнета бяха само преобраз на съвършеното Агне, което идваше на света. Всички те имаха нещо общо.

Първо, те трябваше да са без недостатък (Изход 12:5).

1 Петър 1:18-19 „като знаете, че не с тленни неща сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист.“

Второ, израелтяните трябваше да си вземат по едно агне на десетия ден от месеца. Трябваше да го пазят до четиринадесетия ден от месеца и да го проверяват. Исус беше арестуван и разпитван от Каяфа и Пилат.

Пилат каза, Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. (Лука 23:4). Разбойникът на кръста каза, „Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41). Дори стотникът възкликна, „Наистина Този Човек бе праведен“ (Лука 23:47). Всички те признаха, че това е съвършеното Агне!

Евреите трябваше да заколят агнето. Исус беше разпнат на кръста. Всеки евреин трябваше сам да заколи агнето. Нямаше нужда от свещеник. Всеки от нас сам е виновен за смъртта на Исус. Виждаме, че цялата 12-та глава на Изход е пълна със символи, които сочат към Исус Христос.

По-нататък, в нашия текст, в Изход 11:5 четем, че всички първородни на египтяните щяха да умрат.

Във всяка къща ли имаше смърт? Всъщност, да! Ако ангелът на смъртта преминеше и не вземеше първородния, то беше защото там вече беше настъпила смърт. Смърт на агне.

Евреи 9:22, „А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.“

Представете си как в нощта на Пасха едно еврейско семейство яде в колибата си печеното агне с безквасен хляб и с горчиви треви. Отстрани бохчите им са готови за път, те също са облечени. Един след друг чуват писъци, които пронизват нощта отблизо и далеч. Децата питат какво е това. Бащата се опитва да обясни какво се случва на децата. Първородният син осъзнава, че той е най-големият и пита, „Тате, и аз ли ще умра тази нощ?“ Бащата отговаря, „Не, сине.“ „Защо?“ Тогава бащата сочи към вратата и казва, „Кръвта е тази, която прави промяната.“

Тялото на закланото агне трябваше да умре, а кръвта му да се пролее. Те сочеха към тялото и кръвта на Агнеца. Когато празнуваме Господната трапеза, ние си спомняме с благодарност за Неговата жертва на кръста.

Това щеше да е десетата, последна напаст за Египет. Тя щеше да доведе до смърт, но тя беше и последна възможност за спасение за Израел. Защото без проливане на кръв няма опрощение.

Закланите агнета на тази първа Пасха сочат към жертвения Агнец, който 1500 години щеше да умре за греховете на цялото човечество.

Но в текста, който разглеждаме, има още нещо. Една градация. Забележете, че в Изход 12:3 се казва „едно агне“. В ст. 4 то вече е „агнето“, а в ст. 5 – „агнето ви“. Вашето агне.

Някои са склонни да признаят, че Исус е Спасител. Дори да го признаят за Спасителят. Но не могат да кажат „Исус е моят Спасител.“

Един мой познат казва, „Аз съм интелектуално почтен човек и ако ме убедиш, че Исус наистина е Божият Син, ще го приема за такъв. Но отсега ти казвам, че няма да му се покланям по начина, по който ти му се покланяш.“

Трябва да можеш да кажеш, „Исус е моят Спасител.“ Това, че си роден в „християнска“ страна, не те спасява. Това, че баба ти или майка ти са вярвали в Бог, не те спасява. Твоите добри дела не те спасяват. Трябва лично да го изповядаш като Господ и Спасител, да вярваш че в смъртта Си Той е платил за твоя грях и чрез възкресението Си ти дава вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Е ли Исус твой личен Спасител?

Чували ли сте историята на Джон Грифит? През 1929 г. той започнал работа като стрелочник на един подвижен мост. През лятото на 1937 г. решил да вземе осемгодишния си син Грег с него на работа. Грег гледал с възхищение как баща му натискал напред огромния лост, който вдигал и спускал моста.

Наобяд Джон вдигнал моста, за да помогне на корабите да преминат и седнал в наблюдателната кабина със сина си да обядват. Времето минало бързо. Изведнъж той бил изненадан от от сирената на влак в далечината. Бързо погледнал часовника и видял, че е 1:07 ч. – експресът от Мемфис, с 400 пътници на борда, наближавал към вдигнатия мост. Той скочил и се затичал към контролната кула.

Точно преди да дръпне главния лост, той погледнал надолу, за да се увери, че няма преминаващи кораби. И видял нещо, което накарало сърцето му да подскочи в гърлото му. Неговият син Грег се бил опитал да последва баща си, но се подхлъзнал от наблюдателната кабина и бил паднал върху масивните зъбни колела, които управляват моста. Левият му крак бил заклещен между двете главни зъбни колела!

В паниката очите му се насълзили. Отчаяно умът на Джон се опитвал да измисли спасителен план. Какво можел да направи? Забелязал едно въже в контролната кабина. Можел да слезе по стълбите, да отвърже въжето, да се спусне, да извади сина си, да се покатери по въжето, да се втурне в контролната кабина и да натисне лоста. Но още тогава знаел ужасната истина: просто нямало достатъчно време. Нямало да успее.

Тогава чул свирката на влака отново, този път много по-близо. Ритмичното тракане на колелата на влака върху релсите предвещавало обреченост. Там бил неговият единствен син, но във влака били 400 човека. Как можел да пожертва своя син? Той виждал обляното в сълзи лице на майка му. Това бил техният единствен, обичан син. Как можел...

Но нямал избор. Джон знаел какво трябва да направи, затова с ужасено лице се хванал през глава с лявата ръка и бутнал напред главния лост. Виковете на сина му бързо били заглушени от безмилостното стържене на моста, докато той бавно се скускал на мястото си. Няколко секунди по-късно експресният влак изръмжал над реката.

Джон Грифит вдигнал обляното си в сълзи лице и погледнал в прозорците на преминаващия влак. Един бизнесмен четял вестник. Кондукторът гледал безизразно големия си джобен часовник. Във вагон ресторанта жени сърбали своя следобеден чай. Едно момченце, което изглеждало досуш като неговия син Грег, разбърквало с дълга тънка лъжица голяма купа сладолед. Много от пътниците говорили или се смеели безгрижно. Никой не гледал към него. Нито един не погледнал към огромната кутия със зъбни колела, в която били премазаните останки от неговото момче.

В своята мъка той заблъскал по прозореца на контролната кабина и извикал, „Какво ви става, хора!? Не ви ли е грижа? Не знаете ли какво пожертвах заради вас? Никой ли не го е грижа?“ Никой не чул. Скоро отдалечаващият се влак се изгубил зад хоризонта.

Жертвата на сина дала живот на всички пътници във влака. Жертвата на Божия Син дава живот на всички хора на планетата земя. Без проливане на кръв няма опрощение.

Бог е Бог на втория, третия, и четвъртия шанс. Но дните ни на тази земя са преброени и никой не знае кога ще напусне този свят и ще застане пред Съдния престол. След смъртта вече никой няма възможност за спасение. Само кръвта на Сина може да ни помогне да избегнем втората смърт. Спасен ли си ти? Вярваш ли в Сина?

______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.11.2021 г.

 

Война по вода, суша и въздух (Изход 5-10)

 /проповед/

Избавителят Мойсей е избраният от Бог човек, който да поведе народа си към свобода. Той даде 5 извинения, всичко за което се сети и накрая се предаде на Божията воля.

Мойсей казва, „Пусни народа ми“. Фараонът отказва и това подготвя сцената за един жесток конфликт. Тук се сблъскват не просто двама човека, а Бог Яхве и боговете на Египет. Това е духовна битка.

Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Зад това, което виждаме в живота, се води жестока битка. Тя е между доброто и злото. Ако Бог дръпнеше завесата и ни дадеше възможност да видим с духовните си очи какво става в момента, щяхме да видим как ангели и дeмони се бият за нашите души.

В дните на Елисей очите на неговия слуга се отвориха, когато Елисей се помоли,

4 Царе 6:17 „И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.“

Духовната война е навсякъде. Въпроси като семейството, правата на децата, жените и хомосексуалистите не са само въпрос на политическо решение, те имат духовна основа. Сатана иска да разруши семейството, да настрои децата срещу родителите. Той разделя хората, за да ги владее. В момента върви битка за умовете и сърцата на хората.

Вижте какви филми и забавни програми вървят по телевизията и ще се убедите, че това е част от духовната война. В училищата учат децата ни, че хората са произлезли от маймуните. Неотдавна имах разговор с едно от децата в църква за това.

Това трябва да е било епична битка. Мойсей израстна като принц в Египет, а сега се връща като противник, застъпник за робите. Срещу него е седнал фараонът, със златни гривни на ръцете и със змия на короната. Мойсей казва исканията си, фараонът казва „не“. Доста неловка ситуация.

Фараонът казва, „Не познавам твоя Бог, няма да ви пусна. Явно нямате работа и мислите за глупости.“ И той им налага двойно по-тежка работа. И евреите са бесни. Те казват на Мойсей и Аарон,

Изход 5:21 „...Господ да погледне на вас и да съди; защото вие ни направихте омразни на Фараон и на слугите му, и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.“

Израелтяните изобщо не оценяват усилията на Мойсей да им помогне. Лидерството често изисква да вземаш трудни решения, които не са популярни. Не можеш да се харесваш на всички. Най-големите усилия, които полагаш, често се оценяват най-малко. Понякога получаваш потупване по рамото, но друг път получаваш ритник!

Един пастор получил съобщение от човек, на когото бил помагал. Преди да го отвори си казал, много мило от негова страна, сигурно ми пише, за да ми благодари. Като го отворил се оказало, че е критика!

Вие, които сте лидери и родители – очаквайте понякога да не ви харесват и да не одобряват действията ви. Вие не сте политици, не съобразявайте действията си с това колко хора ще гласуват за вас.

И какво прави Мойсей? Прави това, което трябва да направи. Връща се при Господа.

Изход 5:22 „Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?“ И в началото на 6 глава Бог напомня на Мойсей Своите обещания и му казва, че може да разчита на тях.

Изход 6:9 „И Мойсей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване, те не послушаха Мойсей.“

В този момент израелтяните не вярват. Те вече са били 400 години под египетско робство. През това време те са свикнали да се покланят на боговете на Египет. Мойсей им казва, „Бог каза, че ще ви освободи.“ И те му отговарят, „Радваме се, че Бог ти е казал това, но ние не знаем кой е този Бог, и не сме го виждали.“

Но няма значение какво мислят те.

Изход 7:10-12 „Тогава Мойсей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия. 11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си. 12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.“

Жезълът се превръща в змия. Магьосниците на фараона успяват да направят същото, но те са изядени от жезъла на Аарон (препратка към змията в пустинята?). Един много интересен стих в Новия завет назовава двама от тези магьосници, които действат със силата на Сатана.

2 Тимотей 3:8 „И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, чужди на вярата.“

Те можеха да извършват чудеса, но това не означава, че бяха от Бога. Не всичко, което изглежда като Бог е Бог. Дяволът е най-добрият фалшификатор! Той също е силен, но накрая Бог го поглъща победоносно!

От 7:14 надолу започват десетте напасти на Египет. Те не са някаква импровизация на Бог. В тях виждаме една целенасочена военна стратегия, която има Бог в тази духовна битка.

Първо, чрез тях Бог щеше да демонстрира Своята власт и сила на Своя народ. Второ, това щеше да бъде преобраз на онова, което Бог ще направи в последно време. Напастите в Откровение приличат поразително на тези в Изход. Това е една подготовка за онова, което има да се случва, но в много по-малък мащаб.

Трето, чрез тези напасти Бог осъди не само Египет, но и неговите богове (Изход 12:12). Фараонът попита, „Кой е Господ?“ и сега щеше да получи отговор. Нека разгледаме 9 от десетте язви или напасти.

Според някои богослови те са групирани на три групи по три. Първите три показват конфликта на живота срещу смъртта. Втората тройка представят сблъсъка на свободата с поражението. Третата група показват противопоставянето светлина - тъмнина.

Бог призовава Своята небесна армия, флот и военновъздушни сили. Всяка напаст е изобличаване и осъждане на някой фалшив египетски бог. Тук виждаме почерка на Бог. Той е ревнив Бог и приема сериозно предизвикателството, отправено към Него от другите богове. Подхожда индивидуално към тях. И накрая ги поставя на мястото им!

Древен Египет имаше много фалшиви богове. Вече казахме за Озирис, бога на Нил. Египет се покланяше на бога на Нил като на източник на живота. За тях животът бе възникнал в тази река. От Нил те черпеха вода, от която зависеше животът им. Какво направи Бог?

Изход 7:20 „Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари цялата вода в Нил пред фараона и служителите му; и водата на Нил се превърна в кръв.“

Сега тази животворна вода носеше само смърт. И Озирис беше безпомощен! Египтяните се опитаха да изкопаят кладенци, но навсякъде изваждаха кръв.

Втората напаст бяха жабите.

Изход 8:6 „Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.“

Хекет или Хеят беше богинята с глава на жаба. Жабите бяха свещени за Египтяните. Ако някой убиеше жаба, даже без да иска, наказанието беше смърт. Сега жабите бяха навсякъде, в леглото, във фурната, под краката им... Подобно на мазен зелен килим тези хлъзгави малки чудовища покриваха земята, а на хората им призля да слушат пукащите звуци под краката им.

Хекет също беше безпомощна.

И когато Мойсей попита фараона кога иска жабите да се върнат в реката, той отговори: утре. Сякаш не бързаше да се отърве от тях, искаше да спи още една нощ с жаби. „Най-обичам луди, луди жаби, луди, луди жаби на сън, йе“. Но и наяве, в случая с фараона!

Само още една кутия цигари и утре ги оставям! Още една бутилка, и утре – край! Още едно хапче...

Изход 8:17 „И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя.“

Третата напаст е превръщането на пръстта във въшки или мушички. Геб, бога-земя, бога на пръстта, отдавна е мъртъв и се е върнал в пръстта, откъдето, образно казано, е взет. Още един несъществуващ бог!

Тези три напасти показват разликата между живота и смъртта. Грехът води до смърт. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. Христос носи живот!

По-нататък, четвъртата напаст (първата от втората тройка напасти) беше атака срещу бог Хепри, богът на насекомите.

Изход 8:21 „Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.“

Представете си, че сте някъде на село или на вилата и сядате да ядете отвън, и отвсякъде ви нападат мухи. Опитвате се да ги гоните, махате с ръце, но безуспешно, те отново нападат храната.

И тогава поглеждате към къщата на съседа и какво да видите!? Той се разхожда и работи в двора спокойно. Там няма никакви мухи!

Нещо такова е станало с четвъртата напаст, но с много по-голям интензитет. Въздухът е почернял от мухи. В ст. 22 се казва, че Бог предпази хората си от тази и следващите напасти. Бог издигна невидима стена. От едната страна беше свободата, от другата – поражението.

Изход 9:6 „На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.“

Петата напаст беше мор по добитъка. Тя беше осъждение срещу бог Апис – свещеният бик. Бог изпрати чума, която тръшна едрия рогат добитък и всички останали домашни животни на египтяните. Те разбраха посланието. Бог им показа, че кръвта на биковете не е достатъчна, за да очисти греха им и че техният животински бог не е никакъв бог.

Израелтяните също разбраха посланието. Много преди това израелтяните бяха поискали Аарон да им направи златно теле. Апис не беше никакъв бог!

Шестата напаст беше гнойни циреи. Това беше атака срещу бога на медицината Имхотеп. Египтяните имаха няколко богове – лечители, на които при специални поводи жертваха хора. Изгаряха ги живи на висок олтар, а тяхната пепел разпръскваха във въздуха, за да бъдат благословени.

Сега Мойсей взе пепел от пещ и я хвърли във въздуха. Пепелта се разпръсна от вятъра, падайки върху всички свещеници, хора и животни и телата им се покриха с гнойни циреи. Имхотеп не можа да облекчи болката и страданието им. Бог засрами т.н. „бог“ Имхотеп.

Тази средна тройка напасти показва свободата на Бог, която се изправи срещу поражението, което носи дявола.

И накрая преминаваме от водата и сушата във въздуха.

Изход 9:23 „Мойсей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.“

Седмата напаст беше град. Тя беше насочена срещу египетската богиня на небето Нут.

Когато четем за град, ние си представяме дъжд, примесен с малки парченца лед. Но дори в България на някои места е падал голям град с размерите на юмрук. А тук имаме нещо още по-страховито, напаст с библейски пропорции. Град с размери, способни да убиват хора и животни. Това беше „много тежък град, небивал в Египет“ (9:18). Това не е град, който ще нарани леко бронята на колата ти. Ако те завари навън, ще те размаже.

Тази напаст бе изпратена във време на жътва. (Откровение 16:21 казва, че в последно време над човеците ще се изсипе едър град тежък 40-50 кг.)

Изход 10:13 „И Мойсей простря жезъла си над Египетската земя; а Господ изпрати източен вятър на земята през целия онзи ден и цялата нощ и на сутринта източният вятър докара скакалците.“

Осмата напаст беше скакалци. Тя беше насочена срещу Анубис, бога на полетата. Тя довърши това, което беше останало от градушката. Скакалците опоскаха всяка тревичка по земята и всеки плод по дърветата. Гигантският облак от скакалци покри хиляди километри и беше няколко сантиметра висок. А в последно време те ще бъдат по-големи и ще нападат хората.

Откровение 9:4 „Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.“

Деветата напаст беше тъмнина.

Изход 10:22 „Мойсей протегна ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дни.“

Това беше атака срещу бога – слънце Ра, чието въплъщение на земята беше фараона. Ра символизираше сътворението, защото животът зависи от светлината и топлината на слънцето. Като затъмни слънцето, Бог показа на египтяните, че Той е творецът на всичко.

По същото време, в което египтяните имаха тъмнина, евреите имаха светлина. Бог каза: „Изкате да се покланяте на слънцето? Тогава ще го изключа!“

Забележете метафората, която Бог използва, тъмнината е „толкова гъста, че може да се пипа“ (ст.21) Дали им е било до сън през тези дълги, черни дни и нощи?

Нашият Бог е личностен Бог! Той подходи към всеки от тези измислени богове индивидуално. Неговият почерк беше във всяка от тези напасти.

Дванадесет пъти в тези глави се казва, че сърцето на фараона се е закоравило. Осем пъти го закорави сам, четири пъти се казва, че Бог го закорави. Защо Бог го направи? Ключови стихове са...

Изход 9:15-16 „Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята. 16 Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.“

Бог казва, „Аз мога да те унищожа, но няма да го направя веднага. Вместо това ще те закоравявам и наказвам, ще те закоравявам и пак ще те наказвам.“ Бог направи това, за да може фараонът и целият свят да видят, че няма друг бог освен Него. Той ще се прослави над всеки, който се обявява за бог.

В заключение, в тези глави виждаме една колосална духовна битка, която се води по вода, суша и въздух. Бог призова своята армия, флот и военновъздушни сили срещу Сатана. Това беше война, в която живота победи смъртта, свободата тържествува над робството и светлината – над тъмнината.

В тази война Бог демонстрира гениална стратегия и имаше индивидуален подход към тези фалшиви богове. Постави ги на мястото им, а с тях и фараона и всички останали, които им се покланяха.

В тази война по вода, суша и въздух, победителят предварително беше и е известен. Въпросът е ти на чия страна си? Кой е Твоят бог?

Има много фалшиви богове. Библията ги нарича още идоли. И Бог ни показва, че идолопоклонството води до смърт. Бог няма да търпи идолите в живота ни. Нека всеки се вгледа в живота си и се замисли над това – кои са моите идоли?

Да се запитаме, дали не се покланям на идола на парите? Дали не съм превърнал децата си или съпруга/та си в идол? А професията ми? Интернет, телефона, колата, секса...

Тези идоли няма да ни спасят. Напротив, те водят до осъждение.

1 Коринтяни 6:9-10 „Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците... ще наследят Божието царство.“

Защото напастите в Изход са само умален вид на онова, което Бог ще направи в последно време. Тогава всеки ще бъде поставен на мястото му.

Но тези глави в Египет ни напомнят и нещо друго. Бог е не само Бог на справедливостта, Той е и Бог на любовта. Бог осъди боговете на Египет, но даде шанс на фараона да се покае. Добрата новина е, че благодатта винаги предшества осъждението.

Бог казва многократно на фараона, „Пусни народа ми“. Накрая дори много египтяни се побояха от Господа. В Изход 12, когато народът на Израел напуска Египет, се казва че „с тях излезе и голямо разноплеменно множество“ (ст.38). Това означава, че с евреите са тръгнали и египтяни. Следователно, Бог предложи благодат и много хора откликнаха. Преди осъждението идва благодатта.

Виждаме този начин на действие на Бог навсякъде. Бог доведе семейството на Ной в ковчега преди да започне потопа. Бог спаси Лот и семейството му преди да разруши Содом и Гомор. Преди Бог да разруши Ниневия, чрез Йона целият град се покая. Благодат преди осъждението.

Фараонът мислеше че няма нужда от Бог, закорави сърцето си, отхвърли Бога и дойде осъждение, което му струваше всичко.

Предизвикателството е да научим урока, който научи фараона, без да плащаме тази цена! Библията казва,

Евреи 9:27 „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“ Всички ние сме грешници и не заслужаваме да се прославим от Бога. Някои си казват, аз съм добър човек, но добър в сравнение с кого? Може би в сравнение с твоя съсед, но какво ще кажеш, ако се сравняваш със святия Бог?

Не! Библията казва, че всичките ни добри дела са като мръсни дрехи пред Господа. Като застанеш пред Бога какво ще кажеш, „Гледам добрите дела да са повече от лошите, за да наклонят везните?“ Но най-интересното е, че дори само едно лошо нещо да има на везните, с теб е свършено. Освен ако не си съвършен, както твоят небесен Отец е съвършен, ти се нуждаеш от Спасител. Без Него идва осъждението.

Това е Библейското предупреждение. Но преди осъждението Бог ти предлага благодат.

Заплатата на греха е смърт. Добрата новина е, че имаме Спасител, който казва, „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца ми освен чрез Мене.“

Преди 2000 години Той дойде, живя, отиде на кръста и умря заради грешниците, заради всички нас. Бог направи Онзи, който не знаеше грях, да стане грях, за да може ние да получим Божията праведност чрез Него.

Ще чуеш ли посланието на десетте напасти? На коя страна ще си в тази война? Обърни се към Бога сега!

_________________

14.11.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Победата в градината (Лука 22:39-71)

 

/проповед/

Историята започна в една градина. Човешката история също започна в градина. Човешкият грях започна в градина. Според последните глави на Библията човешката история ще достигне своята кулминация в един град-градина, който е приготвен от Бог и идва на земята. В него реката на живота извира от Божия трон. Дървото на живота се простира от двете страни на тази река.

Началото на историята бе поставено в една градина и ще завърши в град-градина. Между тези две градини има трета градина – Гетсиманската градина. Ако животът започна в Едемската градина, то новият живот започна в Гетсиманската градина.

В първата градина Адам се провали, а в Гетсиманската градина Исус победи в тази битка. В първата градина Адам избяга от Бога. Но в Гетсиманската градина Исус се представи на Божията воля. Не избяга, не се скри, а каза, „не моята, а Твоята воля да бъде.“

Ние вече разглеждаме евангелието на Лука от доста време. За някои от вас това е мнооого дълго време. Един стих от евангелието сякаш обобщава цялото послание на книгата и по-миналият път Жоро Георгиев също спомена това: Лука 19:10 „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Дойде да спаси света.

Човешкият Син е старата месианска титла, която Даниил използва, за да опише видението, което Бог му даде. Споменахме това, когато разглеждахме книгата Даниил. В Даниил 7 гл., той видя Бог на Неговия престол на слава и Човешкият Син идещ с небесните облаци, за да получи вечно господство и царство, което няма да премине.

Човешкият Син дойде...

Глави 1-4 показват как Човешкият Син дойде на света – там научаваме за пророчествата за Неговото идване и за самото му раждане. Човешкият Син дойде.. . След това се казва „да потърси“. В глави 5-21 Исус търси хора. Той избира ученици, обучава ги и ги изпраща на мисия. След това изпраща други 70, които Го следват.

Той търси и изцелява някои хора, поучава други, Той търси хората. И след това глави 22-24 говорят за Исус като за Спасител. Човешкият Син дойде, за да спаси погиналото.

Човешкият Син дойде – гл. 1-4, да потърси – гл. 5-21 и да спаси погиналото – гл. 22-24. Имаме цялото евангелие в един стих. Сега сме в последната част, в която Той спасява. Ще говорим за победата, която Спасителят извоюва в Гетсиманската градина.

Тук виждаме, че Исус направи четири неща, за да извоюва победа. Той се помоли, предаде се на волята на Отца, извърши последното си чудо и застана пред съда на враговете Си.

Лука 22:39 „И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.“

Елеонският хълм е много стръмен хълм. В основата му, в долината Кедрон, която разделя стария град от Елеонския хълм и Витания, беше едно от любимите места на Исус. И обърнете внимание, че тук се казва, „След като стигна на мястото...“

Исус е обичал да ходи на различни места в Ерусалим, в дома на Мария и Марта във Витания, но е имал специално отношение към това място, защото от нея има много хубава гледка към стария град и това е много хубаво място за молитва.

Когато се събираме с пасторите от Варна да се молим за града ни, ние отиваме на нашето любимо място – панорамната площадка „Галата“, от което се вижда целия град като на длан. Преди там беше място, където се събираха наркомани и което служеше за облекчаване на пътуващите.

Когато пасторите в града са започнали да се събират, те говорят с предишния кмет там да се направи панорамна площадка, той откликва на предложението им и днес това място радва хиляди варненци и гости на града. А ние, пасторите, продължаваме да се застъпваме за града ни оттам.

Исус също е обичал да се моли от Елеонския хълм.

Лука 22:40 „И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.“

В Лука не се посочва какво е името на мястото, но в Йоан 18 се казва, че това е Гетсиманската градина. Наименованието идва от еврейската дума „гатшманим“. Гат означава „преса“, а шманим е съществително от м. р. мн.ч., което означава маслини.

В градината всъщност беше завода за маслини, пресата за маслини. Тук било добивано масло от маслините. Това ставало като маслините се пресовали или стривали с два големи камъка. Маслото всъщност се добива не само от месото на маслината, но и от костилките. Използвали маслото за всичко – за гориво за лампите, за козметични цели, за приготвяне на храна...

Интересното е, че Исус отива в Гетсимания, в маслинената преса, за да се подготви за своята „преса“ – съдебния процес. Най-ценното в една маслина било маслото. А то можело да се добие само чрез смазване на маслината. Най-голяма стойност маслината имала, когато се смаже.

Исая 53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“

Точно на това място, в тази долина между Елеонския хълм и Ерусалим, Исус произведе най-голяма стойност.

Той е смазан под пресата на греховете и изкушенията на света. И Той приема товара да отиде на кръста и печели тази битка за нас.

Аз не знам дали някои от нас ще могат някога да видят Гетсиманската градина. Но дори да не успеем, всеки от нас има своята собствена Гетсимания.

Всеки има своите мрачни моменти и преживявания. Имаме своите долини на мрачната сянка. Ние преминаваме през тях, но това не ни харесва, това е болезнено. Молим се Бог да ни освободи от тях.

Някои от вас дори през тази седмица се чувстват смазани като в преса и питат, „Защо, Господи?“ Отговорът е, защото Той иска животът ви да донесе възможно най-високата стойност.

Исус отива там и казва на учениците си да се молят.

Исус се помоли

Лука 22:41 „И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се...“

Всички ние можем да хвърлим камък на различно разстояние, но този израз означава „не много далече“, „малко по-нататък“. И Той коленичи и започна да се моли. Малко по-късно четем...

Лука 22:45-46 „И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.“

Скръбта може наистина да те измори. Когато човек изгуби близък и скърби, това го изтощава. Изкушаващо е да кажем, „те не трябваше да заспиват, а да бдят и да се молят.“

Не сте ли преживявали и вие това? Когато реша да се моля и да се съсредоточа да чуя какво Бог иска да ми каже от Словото си, изведнъж се разсейвам, мислите ми се понасят нанякъде, телефонът започва да звъни, някой влиза в стаята и прекъсва молитвата, или се сещам, че трябва да свърша нещо неотложно...

Защо става така? Първо, защото сме хора и второ, защото имаме враг. Дяволът знае, че в живота ти има две мощни оръжия и ще направи всичко, за да ти пречи да ги използваш – това е молитва и четене на Словото.

Яков казва, „Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16) Павел казва на Тимотей, „Цялото писание е боговдъхновено и полезно за поучение“ (2 Тимотей 3:16). Тъй като има сила в молитвата и има полза в четенето на Словото, Сатана иска на всяка цена да отнеме тази сила и полза от живота ти. Затова те разсейва.

Били Греъм е казал, „Ако не ти се моли, вероятно това е знак, че трябва веднага да започнеш да се молиш.“

Чух една история за мъж, който летял с малкия си частен самолет и по време на полета възникнал проблем. Той се обадил на авиодиспечерите и казал, „Пилотът до кулата: Аз съм на 500 км от летището, на 200 метра височина и горивото ми свърши. Губя височина много бързо. Моля дайте съвет. Край.“ Чул отговор: „Кулата до пилота, повтаряйте след мен: Отче наш, който си на небесата...“

К. С. Луис казва, „Мигът, в който се събуждаш всяка сутрин, всичките ти желания и надежди за деня се втурват към теб като диви зверове. И първата ни работа всяка сутрин се състои в това да ги спрем и да се вслушаме в онзи друг глас, да се съгласим с онази друга перспектива, да оставим да ни завладее онзи другия, по-голям, по-силен, по-тих живот.“

Не е лесно да се молим. Затова искам да ви предизвикам да изградите навика да се молите повече. Просто започнете да се молите, дори можете да го правите няколко пъти на ден, за 2-3, 5 минути. Или извикайте някого, за да се молите заедно.

Ако чакаш да дойде подходящо време за молитва, никога няма да се молиш. Ако чакаш, когато ще имаш време, никога няма да се молиш. Това е нещо, което просто трябва да направиш. Просто си кажи: „Ще си отделя време и ще го направя.“

Исус се покори на волята на Отца

Нека сега видим за какво Исус се помоли.

Лука 22:42 „Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.“

Исус казва, „Отче, ако искаш...“ Исус ни учи да питаме Бог каква е Неговата воля и след като я знаем, да подчиним нашата воля на Неговата воля. Това е същността на вярата ни.

Ако ти си християнин и казваш, че твоята воля е управлявана от волята на Бога, ти съобразяваш своите планове и покоряваш своята воля на Божията воля - такава, каквато тя е показана в Божието слово.

Затова изучаваме Библията – за да откриваме всяка седмица Неговата воля за живота си, да изваждаме тези принципи и да ги прилагаме в живота си.

 „Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша...“ Чашата тук е метафора, която говори за изпитанието, през което той ще премине. Оттам идва и изразът „да изпиеш до дъно горчивата чаша“, което означава да изтърпиш докрай някаква голяма мъка и страдание.

Трябва да разбираме, че когато Исус отиде на кръста, това не беше просто малко изпитание, през което Той премина. Той не просто беше физически измъчван и не просто умираше. На кръста Той прие върху Себе Си чашата на Божия гняв за всички извършени грехове. Затова Исая казва, че Той беше бит поради нашите беззакония.

И тук виждаме Исус, който още на следващия ден ще изпие чашата, ще увисне на кръста и ще почувства какво е да си отделен от Отца и изоставен от Бога поради греха, когато извиква „Или, Или, лама савахтани?“ Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Ако е Твоята воля, нека тази чаша ме подмине, обаче не Моята воля, не както Аз искам, а Твоята воля да бъде.

Исус все едно казва, „Ако има някакво друго средство, чрез което хората да бъдат спасени, нека го използваме. Ако хората могат да бъдат спасени като са религиозни, ако могат да бъдат спасени като са добри, ако могат да бъдат спасени като са искрени, ако могат да бъдат спасени чрез смяна на министерския кабинет, страхотно. Но ако Моята смърт на кръста е единственият начин хората да бъдат спасени, тогава не Моята, но Твоята воля да бъде.

Както казва Макс Лукадо, „Той знае какво е да моли Бог да промени решението си и да чуе Бог да казва толкова нежно, но твърдо „Не“. Защото точно това Бог казва на Исус. И Исус приема отговора.“

Лука 22:43-44 „И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.“ Единствено Лука споменава това. „И като беше във вътрешна борба…“ И като беше в agonizomai “… молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”

Някои мислят, че това просто означава, че Исус се е потял обилно и потта му е капела от челото му като капки кръв. Но според други Исус е преживял това, което медиците наричат хематидроза – отделяне на кървата пот от тялото. При силно психологическо напрежение и стрес понякога малките кръвоносни съдове, които са близо до потните жлези се пръсват и кръвта попада в потните жлези. Така изглежда сякаш кръв излиза от порите на челото.

Това показва силата на страданието, през което преминава Исус, докато Той се подготвя да отиде на кръста.

Последното записано чудо на Исус

Лука 22:45-47 „И им каза: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.“

Предателят идва и използва символът на приятелство в своето предателство – целувката. И научаваме, че той не е сам, но с него се задава тълпа. Юда води религиозните водачи, които пък са вдигнали на крак охраната на храма и римския взвод. Те искат да се застраховат с голяма военна сила, за да арестуват Исус.

Но явно Юда не е познавал Исус много добре, защото може би си е мислил, че Исус ще се съпротивлява. Освен това, явно не е съзнавал, че с една дума Исус може да унищожи цялата римска власт.

И Юда Го целува.

Лука 22:48 „А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“

Помните ли какво означава името „Юда“? „Хваление“. Когато Юда се е родил, родителите му сигурно са били толкова радостни, че са решили да го нарекът „Хваление“. Това е пожелателно име човекът, който го носи да хвали Бога. Това беше много красиво име.

Но Исус му даде друго име. Знаете, че Исус обичаше да променя имената на хората. Той нарече Симон – Петър. Яков и Йоан нарече „Синове на гърма“.  Знаете е ли как нарече Юда? Син на погибелта. Което значи син на осъждение. Много радикална промяна в името. В Йоан 17, когато се молеше на Отца, Исус каза, „Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.“ (Йоан 17:12)

До каквото се докоснеше Юда, той го оскверняваше. Той беше предател, беше лицемер. Той оскверни своята църква – групата на учениците. Той оскверни дара на жената, която отиде да излее мирото върху Исус. Юда каза, „Това миро можеше да се продаде и парите да се дадат на бедните“.

Йоан казва, че той е казал това, защото е крадец. Тъй че, той оскверни нейния дар. Сега осквернява молитвеното събрание. До каквото се докосне, го осквернява.

Лука 22:49 „И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?“

Ние знаем кой казва това, нали? Йоан казва в своето евангелие, че това е Петър.

Лука 22:50 „И един от тях (Петър!) удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.“

Защо Лука споменава, че Петър е отсякъл дясното ухо? Защо просто не казва „ухото“? Да си спомним, че Лука е лекар. Един лекар би забелязал кое ухо е паднало. Той също така би споменал хематидрозата – отделянето на кървава пот от тялото.

Петър беше рибар, не воин. Той се целеше в главата му, но улучи ухото.

Лука 22:51 „А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.“

Какво правеше Петър, като извади меча? Петър се опитваше да опровергае пророчеството на Исус за него. „Ти ще се отречеш от Мен, Петре“. „Ще ти докажа, че ще съм ти верен и ще умра с теб. Дай ми меча! Ще ти докажа, че твоята преценка за мен е неправилна.“

Всъщност, това е последното описано чудо на Исус в евангелията. В него Исус изцели човек, наранен от Негов ученик. Дали това не е и чудото, което Исус прави най-често днес – да оправя бъркотията, която ние сме забъркали.

Да изцелява тези, които Божиите слуги са наранили. Има християни, които обичат да използват своя меч. „Аз имам Библията, меча на Духа.“ Други нараняват вярващи и оставят невястата Христова окървавена. Уши хвърчат навсякъде... в името на разпознаването на духове.

Имаме нужда Исус да се намеси отново, нали? Ако така използваш Библията си, трябва да прибереш меча.

Исус е изправен на съд

Лука 22:52-54 „А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.“

Исус е доведен на съд пред юдеите. Трябва да разберем, че Исус не беше съден веднъж или два пъти, а цели шест пъти. Той е доведен до действащия първосвещеник Каяфа, след това пред Анна, предишния но все още с най-много влияние първосвещеник. Това става през нощта.

На сутринта Той е изправен пред Санедриона – дотук са три съдебни процеса. След това е доведен в преторията и изправен пред Пилат Понтийски. Пилат го разпитва – това е четвъртият процес. Открива, че Исус е галилеянин и го изпраща на Ирод Антипа. Това е петият процес.

Ирод Го разпитва и Го изпраща обратно на Пилат за последната присъда. Това е шестият последен съдебен процес. Тук сме в началото на тази поредица от съдебни процеси.

Исус е в къщата на първосвещеника. Първосвещеникът Анна е този, който управлява храма, но и който получава прихода от всички търговци на агнета и гълъби и от менячите на пари в храма. Той контролира този паричен поток. Когато Исус обръща масите на търговците и менячите на пари и ги прогонва от храма, това вбесява Анна. Исус го направи два пъти – в началото и в края на своето служение. Исус го е ударил два пъти по болното място. Затова той иска Исус да умре.

Накрая целият този процес е режисиран. Освен това е незаконен, защото са нарушени 4 от правилата на Санедриона: никой процес не е можело да се провежда през нощта, нито в навечерието на събота или на празник, не може да се провежда при закрити врата и не е било позволено на първосвещеника да разпитва осъдения.

Всъщност, Синедрионът нарушава шестата заповед, Не убивай. Те го осъждат на смърт и го отвеждат при Синедриона, а оттам при Пилат. Защо при него? Защото само римската власт може да осъди някого на смърт. 

И му казват,

Лука 22:67-69 „Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.“

Както в Лука 19:10, и тук Исус прави препратка към Даниил 7 гл., говорейки за Човешкия Син. Това, което каза Исус пред Пилат беше недвусмислена претенция за Божествен авторитет. Исус казваше, Аз съм Месията. След което потвърди, че е Божият Син.

И те потвърдиха смъртната присъда.

Три процеса – при Каяфа, Анна и пред синедриона. Четвъртият процес започна в 23 глава – процесът при Пилат, при Ирод Антипа и пак при Пилат. Но не знаеха, че победата вече е извоювана в градината.

Заключение

Как трябва да откликнем на всичко това?

Първо, с благодарност и хваление за извоюваната за нас победа в градината. Второ, като следваме Неговия пример и се покоряваме на Божията воля.

Евреи 12:2-3 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.“

Исус се помоли и се покори напълно на Своя Отец, но знаеше, че победата в градината скоро ще бъде подпечатана на Голгота. Днес искам да те попитам, можеш ли да го направиш и ти? Можеш ли да се покориш на Неговата воля в областите, където все още се съпротивляваш? Можеш ли да го направиш сега?

Един баща казвал на сина си да си подрежда и почиства стаята. Синът винаги обещавал, но след това не го правел. След гимназията младежът се записал във военноморските сили. Когато го пуснали в отпуск след основното обучение, той си дошъл за малко у дома. Баща му го попитал какво е научил по време на обучението. Синът отговорил, „Тате, научих какво означава думата „сега“.

Нека се помолим.

 ______________________

22.08.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Да си женен не означава да си влюбен

Битие 2:18-25/проповед/

  18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

  19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

  20. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

  21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

  22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

  23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

  24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

  25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (без този може би)

Едно 4 годишно момиченце чуло за първи път историята за Снежанка в детската градина. Едва дочакало да си дойде у дома, за да я разкаже на своята майка. Вечерта то я преразказало на майка си. И след като разказало как принцът дошъл на прекрасен бял жребец и целунал Снежанка, а тя се събудила, детето попитало възбудено на висок глас: „И знаеш ли какво станало после?” „Да”, казала майката, „и те заживели щастливо”. „Не”, казало момиченцето, „те се оженили!” Да се ожениш и да живееш щастливо не винаги е едно и също нещо.

В 20-те години семеен живот ние също сме се уверили, че освен източник на много благословения, бракът може да е и много болезнено нещо. Както е казал Ейбрахъм Линкълн, чиято съпруга била много ревнива, „Бракът не е нито рай, нито ад; бракът е чистилище.” Някой друг е казал: „Корабът на брака не потъва след челен удар, а поради малка пукнатина.”

Една жена започнала да масажира врата на съпруга си. Той й казал: „Ще ти спестя времето. Портфейлът ми е на нощното шкафче”.

Живеем във време, когато пропастта между Библейското гледище за брака и човешкото гледище е огромна. За повечето българи Библейските стихове за брака днес звучат нелепо.

Гледището на Исус за брака

Така беше и по времето на Исус (макар и днес да е още по-лошо). Когато Исус показа на учениците великолепието на брака, който Бог е създал за своите люде, те възкликнаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.” (Мат. 19:10). Христовото гледище относно значението на брака се различаваше толкова много от тяхното, че те дори не можеха да го възприемат като нещо добро.  

Ако това се отнасяше за консервативното общество, в което те живееха тогава, колко повече великолепието на брака е неразбираемо за света, в който живеем, където най-големият идол е азът, чиято основна доктрина е автономността, чийто централен акт на поклонение е развлечението, чийто две капища са телевизията и интернет, и чийто най-свещено коленичене е сексуалният акт без морални задръжки. За такава култура славата на брака за Исус е неразбираема.

Затова и днес Исус сигурно би добавил: „Не могат всички да приемат това слово, но онези, на които е дадено... Който може да приеме това, нека приеме.” (Мат. 19:11,12)

Библейското гледище за брака

Нашият грях, егоизъм и културен багаж правят почти невъзможно разбирането на чудото на Божията цел за брака между един мъж и една жена. Фактът че ние говорим, а някои дори защитават „брака” между двама мъже или две жени, показва че разпадът на нашата култура и превръщането й в разврат, варварство и анархия вероятно не е много далеч във времето.

Казвам го, за да ви събудя и предизвикам да прегърнете едно гледище за брака, което е много по-висше, по-дълбоко, по-силно и по-славно от каквото и да сте си представяли. За целта ние се нуждаем от делото на Святия Дух в нас. Естественият човек няма способността да види чудото на създадения от Бог брак. Моля се това послание да ви помогне да видите през замъгления от културата, егоизма, атеизма и романтичните опиянения небиблейски поглед към брака.

Бракът е Божие дело

Най-важното е да разберем, че бракът е Божие дело, за Божия слава. Това е така, защото бракът беше идея на Бога. Това виждаме от факта, че Бог сътвори човека като мъж и жена. В Бит. 1:27,28 се казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята...”

Фактът, че бракът е Божия идея и дело личи и от прочетения по-горе пасаж в Бит. 2:18-25. В ст. 18 Бог, а не човекът казва, че самотата не е добро нещо и отново Бог е този, който се заема да довърши един от централните замисли на творението – брака между мъжа и жената. „Ще му създам подходящ помощник.” (ст. 18). Бог каза, че ще създаде някакво създание, което ще му подхожда съвършено - съпруга.

Тя ще е от неговото естество, човек сътворен по Божий образ. Бог кара Адам да заспи, прави тази хирургическа операция, при която изважда неговото ребро и след това изпълва мястото с плът (21-22). Реброто се превръща в жена.

След това Бог я довежда при мъжа. Адам е възхитен от нейната красота и така се ражда първият поетичен опит („Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” Еврейската дума за „жена” – ишша е производна на думата „иш”, мъж, и означава именно това, „от мъж взета”.

Забележете: Бог не я скри и не накара Адам да играе криеница. Не скри Ева и не го накара да брои до 100.

Когато нашите деца бяха малки, много обичаха да играем на криеница. Може би това е първата игра, която научава всяко бебе. Те се криеха зад някакъв малък предмет, а аз се правех, че не ги виждам и казвах: „Къде е Деби? Не мога да я намеря. И тук я няма...” Така минаваше доста време, докато най-накрая ги „намирах”. Тази игра им доставяше огромно удоволствие.

Ние, хората, обичаме да се крием един от друг. Но най-много обичаме да се крием от Бога. По-нататък в разказа в Битие виждаме, че Адам и Ева също го правят, след като са съгрешили. Но Бог не е такъв. Той не играе на криеница с нас. Той играе на играта „Търси и намери!” Исус дойде, за да ни намери и освободи от робството на греха.

И така, Бог не скри и Ева, след като я сътвори. Бог я даде на Адам за невяста. И накрая Бог разкри своя замисъл за брака: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Исус потвърждава това: Не сте ли чели, че Онзи (Бог), Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъж и жена, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът.” (Мат. 19:4,5). Според Исус Бит. 2:24 е Божие слово, защото Бог го е казал. Бракът беше идея на Бог!

Бог не казва, че мъжът ще се привърже към друг мъж, или към повече жени, а към една жена! Семейството е съюз между един мъж и една жена. Очевидно, за да иронизира днешното състояние на брака, един карикатурист беше нарисувал карикатура, на която Адам казва на Ева: „Ти си единствената жена за мене на този свят!” Подтекстът е: „А имал ли е избор?”

Но този карикатурист не е прав. Адам е живял 930 г. За това време с Ева са имали много деца, а всяко от тях – не по-малко. Така че, Ева изобщо не е била единствената жена, която Адам е можел да вземе с напредване на времето.

„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Бракът е идея и дело на Бога!

Бог не само взема жената от плътта на мъжа, но и ги свързва в една плът, която човек не може да раздели. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Мат. 19:6).

Бог е този, който свързва мъжът и жената в една плът. Той е главното действащо лице. Той играе основната роля на сцената. Но светът не го разбира, затова гледа на брака като на нещо тривиално.

Дотук казахме, че бракът е дело на Бога, защото е Негова идея, защото лично той даде първата невяста на първия жених, защото той разкри как ще стане това: като остави човек родителите си, като се привърже към жена си и двамата станат една плът. Лично Бог установи този съюз от една плът за всеки брак.

Бракът е за Божия слава

Бракът е не само Божие дело, той е и за Божия слава. Той е Божия слава, защото разкрива Бога както никоя друга институция не го прави.

Виждаме това най-ясно, когато свържем Битие 2:24 с прилагането му в Ефес. 5:31,32. В Бит. 2:24 се казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Що за привързване е това? Какво свързва тези двама души? Могат ли те да напуснат тази връзка? Могат ли да скачат от партньор на партньор? На романтичната любов ли се основава тази връзка? Или на сексуалното желание? На нуждата от компания? За удобство? Какво ги държи заедно?

Тайнството на брака

Думите „ще се привърже към жена си” и „те ще бъдат една плът” сочат към нещо много по-дълбоко и трайно от поредица бракове и прелюбодейства от време на време. Тук виждаме, че бракът е свещен съюз, който се основава на заветно посвещение и устоява против всяка буря „докато смъртта ни раздели”. В Ефес. 5:31,32 Павел цитира Бит. 2:24 и веднага след това казва: „Това е велика тайна; но аз говоря това за Христа и за църквата.”

С други думи, бракът следва модела на Христовото заветно посвещение на църквата. Христос беше Младоженецът, който дойде за своята невяста – Църквата Христова. Христос знаеше, че ще трябва да плати „зестра” – собствената си кръв, за изкупената си невяста.

Той нарече това взаимоотношение „нов завет” – „тази чаша е новият завет в моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:20). Затова бракът е наречен от Павел голяма тайна, защото сочи към Христос и църквата. Христос получи църквата чрез своята кръв и сключи нов завет с нея, един неразрушим „брак”.

Сега разбираме защо бракът съществува за Божия слава: защото той следва модела на Христовите заветни взаимоотношения с църквата. Ако ти си женен, причината е тази – твоят брак да принася Божия слава.

Христос никога няма да напусне Своята съпруга

За разлика от хората, Христос никога няма да напусне Своята съпруга. Според Него да си женен не означава да си влюбен. Да си женен означава да пазиш завет. „Докато смъртта ни раздели” е свещен обет – същият, който Исус даде на невястата Си, когато умря за нея. Затова онова, което прави развода толкова ужасен в Божиите очи е не само факта, че той включва прекратяване на завета със съпруга/та, но че представя Христос и завета му по изкривен начин. Христос никога няма да напусне съпругата си. Може ние да се отдалечаваме или да отпадаме от вярата, но Христос пази своя завет завинаги.

Да си женен не означава да си влюбен, а да пазиш завет. Бракът е Божие дело, за Божия слава. Той е свещен обет.

И накрая, в текста, който прочетох в началото, има още един стих: „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.” (Бит. 2:25). Какво означава този стих? Какво иска да ни каже? Дали, че и двамата са били със съвършен външен вид като на манекени на Кристиан Диор и затова не са се срамували?

Голи, но не се срамуваха

Това със сигурност е било така, но едва ли Мойсей е искал да обърне внимание на физическата им красота. Този стих се свързва с предходния (ст.24), който Исус използва и за състоянието на брака след грехопадението. Следователно има друга причина Адам и Ева да не са се срамували. Причината е пълнотата на заветната любов, която са изпитвали.

Това, че не са се срамували не се дължи на тяхното съвършенство, а на това че не са се страхували, че брачният им партньор ще ги отхвърли или нарани. Но само за Адам и Ева ли се отнася това?

Обявяване на независимост

В Бит. 2:17 Бог беше казал на Адам: „но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.” В Бит. 3:5-6 змията каза на жената: „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”

Първият ефект от този бунт срещу Бог е записан в ст. 7: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” Внезапно те осъзнаха, че са голи и се засрамиха. Защо? Да не би изведнъж да са погрознели? Не. Те се засрамиха, защото основите на заветната любов се срутиха. С това отлетя и сигурността на брака им.

Уязвими за срама, прекъснали завета

Защо стана така? Първо, Адам беше уязвим за срама, защото знаеше, че Ева е избрала да бъде независима от Бог. Тя се е поставила на мястото на Бог и е станала егоист. Той вече не можеше да й се доверява. Второ, той се срамуваше, защото и той беше прекъснал завета си с Бога. Той се беше разбунтувал и съгрешил срещу Него. Той съзнаваше огромната пропаст, която разделя това, което е от онова, което трябва да бъде.

Те се облякоха

След това те се опитаха да се справят с новосъздалата се ситуация, като си ушият дрехи: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” (Бит. 3:7). Те опитаха да замажат следите, да скрият това, което се беше случило. Но това беше неуспешен опит, защото беше проява на лицемерие.

Тогава Бог ги облече

Затова в Бит. 3:21 „Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му, и ги облече.” С това той им каза две неща. Вие не сте това, което бяхте и което трябва да бъдете. Затова ще ходите облечени – не за да скриете, че не сте това, което трябва да бъдете, а за да изповядате това. Така че, дрехите които носим свидетелстват за славата, която сме загубили. Тези, които използват дрехите като средство за добиване на власт, престиж и внимание, трябва да се върнат към скромността. Другата крайност е нудизмът, но това е да прибавяш бунт срещу Бога към този, довел до първородния грях.

Значението на облеклото

Освен свидетелство за славата, която сме загубили и изповед, че не сме това, което трябва да бъдем, дрехите са свидетелство, че един ден Бог ще ни направи това, което трябва да бъдем. Бог отхвърли дрехите, които сами си бяха направили и им направи сам дрехи. Дрехите бяха от кожи на животни и за направата им беше необходимо проливане на кръв. Следователно, те сочеха към проливането на кръвта на Божия Син, чрез което ние днес можем да се облечем в дрехи от праведност и в блясъка на неговата слава. Нашите дрехи сочат към проваленото ни минало и настояще но и към бъдещата слава. Към пропастта, която разделя това, което сме от това, което трябва да бъдем и Божията милост, която преодолява тази пропаст чрез Исус.

Следователно, бракът е демонстрация на този завет, на това благовестие. Следващият път ще говорим за това как можем да направим нашия брак на земята да отразява Божията слава.

           

Бракът е Божие дело, за Божия слава. Бог е този, който е замислил, постановил и който прави възможен този съюз и обет между мъжа и жената. Той е този, който ни е облякъл в одежди на слава чрез проляната кръв на Исус Христос и свидетелства за първородния грях, падналата човешка природа, но и за славата, която има да ни се открие. На какъв Бог служим само! Какво тайнство е бракът!

Ще завърша с откъс от книгата Смъртни уроци, в който Ричард Зелцър рисува прекрасна картина на брака:

„Стоя до леглото, където лежи млада жена. Лицето й е оперирано и устата й е изкривена като на клоун. Малко нервно влакно на лицевия нерв, който управлява мускулите на устата й, беше изрязан. Хирургът е следвал с религиозен плам извивката на плътта й – давам ви дума за това. Въпреки това, за да отстраня тумора, трябваше да изрежа малък нерв. Нейният млад съпруг е в стаята. Той е застанал от другата страна на леглото и така осветени от нощната лампа, те сякаш изобщо не ме забелязват. Кои са те, питам се – той и тази изкривена уста, мое дело, които се гледат и докосват толкова щедро и жадно? Младата жена заговаря: „Устата ми такава ли ще остане завинаги?” „Да”, казвам, „така ще е, защото е отрязан нерв.” Тя кима мълчаливо, но младият мъж се усмихва. „На мен ми харесва”, казва. „Даже е много сладко.” Изведнъж разбирам кой е той. Разбирам и навеждам поглед. Човек не може да е смел в присъствието на ‘бог’. Без да се замисля той се навежда, за да целуне изкривената уста и аз съм толкова близо, че мога да видя как изкривява собствените си устни, за да паснат на нейните, да й покаже че все още могат да се целуват.”

Нека се молим Бог да замени нашия разрушителен порив да задоволяваме емоционалните си желания с издигащото Христос и почитащото брака библейско посвещение да пазим брачния си завет.

- край -

БПЦ „Нов живот” - Варна,

15.06.2014 г.