Облакът на Божията слава (Изход 40:34-38)

/проповед/

Днес завършваме изучаването на книгата Изход. Ще разгледаме последните няколко стиха на гл. 40, но ще си припомним накратко и предходните в главата. Тя е едновременно заключение и кулминация на книгата Изход, но също тази последна глава и въведение към книгата Левит.

Чели ли сте такива книги, в които всяка глава завършва с кулминация, и същевременно читателят се подготвя за продължаването на историята в следващата глава? Същото прави и Изход.

От една страна, тя е кулминация на книгата, защото след дълга подготовка най-накрая скинията е построена. От друга – тя е подготовка за Левит, защото в Изход Бог показва каква трябва да бъде подредбата на всички принадлежности на скинията, а в Левит научаваме как трябва да се използват те.        

За израилтяните сглобяването на скинията за първи път е вълнуващо преживяване. Подготовката и изработването ѝ са отнели приблизително 6 месеца. И сега най-накрая е дошъл моментът за нейното издигане. Хората тръпнат в радостно очакване.

Когато църквата ни се премести на този адрес, трябваше да я обзаведем не само с амвон и столове, но и с шкафове и етажерки за книгите в офиса. Тогава проучихме различните фирми, разглеждахме техните каталози и искахме да намерим най-добрите мебели на възможно най-добрата цена. Най-накрая дойде денят, в който ги поръчахме.

След това чакахме доставката. Когато пристигнаха пакетите, ги отворихме. В тях имаше много различни части, които трябваше да сглобим. Затова хора от църквата дойдоха и следвайки инструкциите, сглобиха всички шкафове.

В 40 глава на Изход виждаме списък с различните части на скинията. В ст. 1-8 откриваме инструкциите за тяхното сглобяване.

Представи си, че ти си Веселеил – майсторът, когото Бог призова да изработят частите на скинията. Ти завършваш изработването на дадена част и я носиш на Мойсей. Той ти казва да я сложиш в склада с останалите принадлежности. Ти отиваш там, оставяш новата част. Там са всички останали части, които чакат да бъдат сглобени, за да се получи скинията.

И колкото повече части се носят там, толкова по-голямо е очакването да видиш скинията построена. Всички са очаквали този момент. Накрая сигурно им е било по-трудно, отколкото на дете, което очаква Рождество, за да отвори своя подарък.

И този ден настъпва!

Изход 40:2 „На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане.“

Това е първият ден от първия месец на втората година. С други думи, това беше първата годишнина от освобождението от плена и напускането на Египет от Израил (Изход 12:2), което според библейските изследователи е 1445 г.пр.Хр. Също, това стана 9 месеца след пристигането им при планината Синай.

И след като скинията е издигната, достигаме до кулминацията на книгата – явяването на облака на Божията слава:

Изход 40:34-38 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. 35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията. 36 А когато облакът се вдигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания; 37 но ако облакът не се вдигаше, тогава не тръгваха до деня на вдигането му. 38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем пред очите на целия Израилев дом през всичките им пътувания.“

Това е изпълнение на обещанието в гл. 25

Изход 25:8 „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“

И сега Бог се придвижва от края на стана в центъра му, над скинията. Облакът от слава застава над нея. Нещо като печат на одобрение от Бога за людете Му.

Думата слава (шехина) и нейни производни са споменати почти 400 пъти в Библията. В Библията слава е синоним на Божия слава. Неговата слава води децата на Израил през Червеното море и през пустинята.

И кога дойде Божията слава? В ст. 34 се казва, „Тогава“. Какво стана непосредствено преди това?

Изход 40:33 „Така Моисей завърши делото.“

Едва след като Мойсей беше извършил всичко точно както Бог бе казал, Бог се яви. Веднага след като изработиха всеки детайл на скинията и я издигнаха, Божията слава осия над нея.

По същия начин Божията слава идва върху теб, когато си покорен да изявяваш Бог в живота си. Някои хора просто са озарени от Неговата слава. Тя е изписана на лицето им, видна е особено от начина, по който говорят.

Когато се покоряваме на Бога, Той бива изявен в нас. В стихове 17-32, които говорят за това как Мойсей сглобява скинията, 7 пъти се казва, „както Господ беше заповядал на Мойсей.“

Необходимо е абсолютно, не частично покорство. Частичното покорство е всъщност... непокорство.

Представете си мъж, който обещава на годеницата си, че ще ѝ бъде верен 364 дни в годината, но в един ден от годината ще посещава друга жена. Той твърди, че по принцип ще ѝ е верен, но какъв ще е той? Неверен!

Благодаря на Бога, че в нашата църква има хора, които се покоряват на Господа и Божията слава обитава над тях. Лицата им са озарени от нея. Огледайте се, можете лесно да ги забележите.

Така че, кога идва Божията слава? Когато се покоряваме на Господа и Го изявяваме в живота си.

Къде се яви Божията шехина? Къде беше Божията слава? Тя изпълни скинията. Но в Новия завет тя дойде в Исус. В Стария завет тя дойде на преобраза, а в Новия – върху образа.

Божията слава, разкрита над скинията беше по-велика от всяка слава, разкрита преди това на Израил. Тя беше толкова чудесна, че дори Мойсей не можеше да влезе в скинията (ст. 35).

Не че той не беше виждал преди това Божията слава. Той я беше видял в горящия храст в Изход 3. Той беше видял Божията слава в язвите и изхода от Египет. Само той беше видял Божията слава в облака на върха на Синай (Изход 19, 24). Беше видял в пукнатината на канарата дори изотзад Бог (Изход 33:23).

Но Божията слава в скинията беше по-голяма от тази, която Мойсей можеше да понесе.

Няколкостотин години по-късно, на Преображение, Мойсей се срещна с Исус и Илия. Този път той видя славата не на преобраза, а на образа, на личността Исус!

И скоро Мойсей ще бъде в присъствието на тази слава за цялата вечност. Същото се отнася за теб и мен и ние би трябвало да копнеем за този ден. Ако зърнем поне частица от него сега, ние ще копнеем още повече за него.

Евреи 1:3 „Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово.“

Божията слава е в Исус Христос. По-нататък, Божията слава се изявява и в църквата.

Ефесяни 3:21 „на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“

Бог иска Неговата слава да е видна чрез тялото Христово, църквата!

Другите организации обикновено са създадени с цел да се прославят човешки лидери. Например, в Македонското дружество се прославят лидерите на ВМРО Тодор Александров, Иван Михайлов, Гоце Делчев и други.

По време на комунизма се стигна дори до такова извращение да се прославят хора приживе, като Сталин, Георги Димитров и Тодор Живков – т.н. култ към личността. Нашият град се е казвал Сталин няколко години!

Но църквата е създадена, за да прославя Исус Христос!

Всичко Той създаде за Своя слава. Затова трябва да внимаваме да не отнемаме от Неговата слава. Ако издигаме някого, нека това да е Исус.

Попитали известния изобретател Самуел Морз дали понякога е попадал в ситуации, когато не е знаел какво да направи. Морз отговорил: „Повече от веднъж, и винаги когато не съм знаел как да постъпя, съм коленичил и съм се молил на Бог за светлина и разбиране.

Морз е получавал много почит за изобретението на телеграфа, но е смятал, че не я заслужава. Той казва, „Направих ценно приложение на електричеството не защото съм по-висш от другите хора, но само защото Бог, който е предвиждал хората да имат това знание, трябваше да го разкрие на някого и Му е било угодно да го разкрие на мене.“

Затова, ако някой те хвали за нещо, благодари, но кажи като апостол Павел: „С Божията благодат съм това, което съм.“

Същото се отнася и за нашите свидетелства тук. Нека те не прославят човека, а Бога! Прославянето на човека е остатък от старото ви естество и натъжава Бога.

Не отнемай от Божията слава, но я отдавай на Него и само на Него. Защото ако не го правиш, е възможно тя да се оттегли. Божият облак на слава може да си тръгне.

Старозаветният свещеник Илий имаше двама нечестиви синове. Той не ги дисциплинираше, а само замиташе нещата под килима и продължаваше служението си. Самуил пророкува, че ще настъпи осъждение, което ще е толкова страшно, че всеки който го чуе, ще му писнат ушите (1 Царе 3:11).

Скоро след това израилтяните отидоха да се бият срещу филистимците, които не само убиха синовете на Илий, но и откраднаха ковчега на завета. Когато Илий чу вестта, падна, счупи врата си и умря. Когато неговата овдовяла снаха чу за това, настъпиха контракции и тя роди син, когото нарече Ихавод, което значи „Славата се изгуби“ (1 Царе 4:21).

Ако една църква започне да проповядва друго благовестие, а не благовестието на Исус Христос, Бог ще напише на вратата „Славата се изгуби“.

Ако хората в една църква започнат да пренебрегват греха, когато са само слушатели, а не изпълнители на Словото, Бог може да престане да я посещава. Славата на Бог ще се изгуби.

И така, Божията слава беше на Исус, тя беше и на църквата. На трето място,

Божията слава идва върху християнина

Колосяни 1:27 „Христос между вас, надеждата на славата.“

Същият Бог, който може да напише Ихавод на вратата на църквата, може да я напише и на нечие сърце. Дори не говоря за възможността да изгубиш спасението си, а да обезсилиш свидетелството си, да намалее твоето влияние и ефективността ти. Вместо да светиш, да блещукаш.

Защо идва Божията слава?

За да ни покаже, че само Той е нашето спасение.

Облакът на слава почиваше върху омилостивилището. Не грешникът приема слава за това, че е спасен, а Спасителят.

Второ, Божията слава идва, за да ни покаже, че само Той е нашата защита.

Какво предпази израилтяните от египтяните в пустинята? Облакът! Той беше светлина за добрите и мрак за лошите! Светът не може да докосне Божиите люде, които обитават в славата на Бога.

Всичко, което идва в живота ни, трябва да прецеждаме през филтъра на Божието славно присъствие, преди да му позволим да ни влияе. Ако Бог го позволява, тогава то ще е за добро.

Когато израилтяните се нуждаеха от светлина, я получаваха. Когато се нуждаеха от сянка, също.

Ние се нуждаем от Божията слава, за да разберем, че само Той може да ни дава водителство.

Десетилетия наред този облак на слава беше техен водач. Когато се движеше, те го следваха. Когато заставаше на едно място, те спираха.

Община Варна организира през топлите месеци безплатен туристически тур. Гид развежда гостите на града из най-знаковите места и ги запознава с историята. Показват им как да се ориентират в града.

Ние се нуждаем от Гид, който да ни води в живота. Ние не знаем какво ще ни донесе утрешния ден, но знаем кой държи в ръката си утрешния ден. Нашият Господ Исус Христос е нашият личен Гид. Той иска да хванем ръката Му, за да ни води.

Често се опарваме, когато решим че сами знаем пътя. Нужно е да се доверим на Бог да ни води. Ако следваш Бог, без значение колко мрачен или неясен изглежда пътят, помни че Той е бил вече там, и Той знае къде отива.

Довери Му се, когато мрачни мисли те нападнат,

Довери Му се, когато силата ти заминава.

Довери Му се, когато туй най-трудно на света е.

Довери Му се, защото верен Той остава.

Довери Му се, защото волята Му най-добра е.

Довери Му се, защото сал в сърцето на Исуса

можеш мир намери от покруса.

Малко преди Зимните олимпийски игри през 1988 г. по телевизията показали програма за слепи скиори, които били обучавани за ски слалом. Към всеки бил прикрепен виждащ скиор, който им казвал къде да завиват наляво и надясно на равното.

Когато слепите скиори овладяли това, били заведени до хълма за слалом, където зрящите партньори карали пред тях, викайки, „Наляво!“ и „Надясно!“ Като се подчинявали на заповедите, незрящите скиори можели да следват курса и да пресекат финалната линия, зависейки единствено от инструкциите на зрящите скиори. Или трябвало да им се доверят напълно, или да катастрофират.

Каква ярка картина на християнския живот е това! В този свят ние сме слепи за това накъде да поемем. Трябва да уповаваме само на Словото на единствения, който наистина вижда – самия Бог. Неговото Слово ни дава посоката, за да завършим състезанието.

Преди 3467 години в пустинята, Мойсей се покори на Бога и Бог яви своята слава. Облакът на славата обгърна скинията. Днес ние сме Божията скиния и славата на Исус Христос е върху нас. Нека не я вземаме за даденост, за да не я изгубим, но да ревнуваме за нея, и да го следваме покорно там, където ни води. Амин!

20.11.2022 г.

БПЦ "Нов живот", Варна

 

Царството, и силата, и славата

/проповед/

Петгодишният Иванчо казал на баща си, че иска да има малко братче и предложил да помогне с каквото трябва. Баща му казал, „Моли се два месеца за братче и ти гарантирам, че Бог ще ти даде едно.“ Иванчо се съгласил и всяка вечер се молил в стаята си Бог да му даде братче.

Молил се така цял месец, но след това се разколебал. Питал в махалата и разбрал, че тези работи не стават така – молиш се и хоп – братче. И спрял да се моли. След още един месец майката на Иванчо влязла в болницата. Когато се върнала вкъщи, родителите му го повикали в спалнята. Той влязал без да очаква да види нещо, но до майка му имало малък вързоп. Баща му отвил вързопа и там имало не едно, но две бебета – две момченца. Майка му имала близнаци! Бащата на Иванчо го погледнал и казал: „Е, не се ли радваш, че се моли?“ Иванчо се замислил, после погледнал баща си и казал, „Да, но ти не се ли радваш, че спрях след първия месец?“ J

Как да се молим ефективно – за това говорим тези седмици в „Нов живот“. Правим това, като разглеждаме подробно Господната молитва. И ето, че достигнахме до последната тема в нашата поредица. Нека прочетем...

Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

Ние започнахме нашата молитва с хваление на Бога, като отбелязахме че Той е нашият Баща и почетохме Неговото свято име – Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. След това потвърждаваме, че Божиите приоритети са и наши – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. След това приемаме Божието снабдяване за живота ни – дай ни днес насъщния хляб.

След това молим за Божията прошка и се посвещаваме да прощаваме на другите – прости ни дълговете, както ние простихме на нашите длъжници. След това търсим Божията протекция срещу изкушение и атаките на Сатана и влизаме в духовна битка – не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия. И накрая, се връщаме към хваление, издигайки царството, силата и славата на Бога – Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.

Някои по-късни преписи на Новия завет не включват тази последна част от Господната молитва – „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.“ Затова и в някои преводи на Библията тези думи не присъстват в молитвата. Но тази възхвала е много древен текст, който е бил разпространен между евреите. Затова ние не трябва да изключваме този текст от нашето разглеждане.

Тези думи отговарят както на духа на Господната молитва, така и на учението на Библията. Сравнете например тази възхвала с молитвата на Давид в

1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

За разлика от човека, чието его се нуждае да бъде галено от комплименти, Бог не се нуждае от това. Въпреки това Той ни призовава да Го хвалим. Дори ни заповядва това. Защо? Не защото Той се нуждае от хваление, но защото ние се нуждаем да Го хвалим. Когато хвалим Бога, нещо става с нас.

Хвалението ни напомня за Божието величие и за Неговата слава. Променя перспективата ни и отношението ни към нещата от живота. Затова всяка наша молитва трябва да започва и да завършва с Бога. Всичко е от Него, чрез Него и за Него!

С тази заключителна част от Господната молитва ние изповядваме, че Бог притежава три неща: Твое е царството, и силата, и славата, амин. Тази възхвала се свързва смислово с първите три прошения в Господната молитва:

Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето царство	защото е Твое царството
Да бъде Твоята воля	защото е Твоя силата
Да се свети името Ти	защото е Твоя славата

 

Виждаме как царството, силата и славата на Бога рамкират цялата Господна молитва.

Когато изричаме тези думи, „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин“, ние потвърждаваме че това се отнася само за Бог и за никой друг. Нека разгледаме първата част от това отдаване на слава на Бога.

1.     Твое е Царството, завинаги.

Най-прекрасната истина не е, че Исус ще бъде Цар, а че Той е Цар сега! Когато се молим с думите „Защото е Твое Царството“ ние признаваме факта, че Исус е Цар. Когато изповядваме, че Царството е Негово, ние признаваме че сме поданици на Царя. Ние доброволно признаваме правото Му да управлява нашия живот. Но това не е много лесно, защото ние държим сами да управляваме нашето „царство“.

Един ден лъвът си мислел за това колко важен е той като цар на джунглата. И както си мислел, решил да напомни на всички други животни кой е техния цар. Дошъл при жирафа и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Жирафът отговорил кротко, „Ти, о лъве!“ Окуражен от този отговор, лъвът отишъл при зебрата и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Зебрата отговорила със страхопочитание, „Е, как кой, ти си, лъве!“

На лъвът му станало още по-приятно и отишъл при слона и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Слонът протегнал хобота си, сграбчил лъва и няколко пъти го праснал о земята. Накрая го вдигнал и го захвърлил върху едно дърво. Зашеметеният и останал без сили лъв погледнал към слона и казал, „Е, не го вземай толкова лично!“

Ако ние изповядваме, че царството е на Бога, ние трябва да живеем така, че да се покоряваме на заповедите на Царя. Tогава Бог ще ни благославя. „Първо търсете Неговото царство и Неговата воля и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33)

2.     Твоя е силата, завинаги.

В Стария завет Бог е наречен „Всесилен“ повече от 50 пъти. Думата, използвана там е „гебура“, което означава „сила, която носи победа“. Новият завет също недвусмислено потвържава този атрибут на Бога. В Новия завет за „сила“ е използвана гръцката дума „дунамис“, от която идва нашата дума „динамит“. Значението на думата е „експлозивна сила, способна да донесе чудодейни резултати.“

Според ап. Павел Божията сила е видна в Неговото творение.

Римляни 1:20 „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“

Същата тази творческа сила подейства при възкресението на Христос, и е на разположение на нас, вярващите днес.

Ефесяни 1:19-21 „и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.“

Когато съм слаб, аз копнея за Божията сила. Когато имам нужда Бог да изяви Своята сила в дадена ситуация, си припомням примери за проява на Неговата сила и мощ в Библията.

По думите на християнския автор Ерик Лади, „Силата на Бог не е отслабнала ни най-малко през последните 2000 години. Нашият Господ все още седи на Своя велик престол и полите Му все още изпълват храма. Той все още ходи по крилата на вятъра, Той все още язди върху могъщите херувими и Той все още е победителят от Голгота. Целият ад все още се превива под Неговата воля, и грехът и смъртта са изгубили своята сила върху тези, които почиват в сянката на Неговото присъствие. И този Бог, който усмиряваше бури, възкресяваше мъртъвци за живот и умножаваше риби и хлябове, за да нахрани хилядите, е същият Бог, който имаме днес.“

Затова с Господната молитва декларираме „силата е Твоя“. Когато изповядваме, че цялата сила е Негова, ние признаваме, че Той има силата да държи и крепи Своето Царство. Затова го наричаме Бог Вседържител. Ние изразяваме нашата увереност, че един ден Неговото царство ще победи всички други царства и ще бъде напълно реализирано.

И не само това. Дори днес, след като цялата сила е Негова, ние черпим сила от Него в нашите дела и взаимоотношения. Понякога обаче ние сме твърде горди, за да признаем, че се нуждаем от Божията сила.

Един мъж влязал в дома на приятел целият кървящ, тялото му цяло покрито със синини. Приятелят му изненадан възкликнал, „Какво е станало с тебе?“ Раненият му приятел казал, „Ами, вървях си по улицата, когато изведнъж пред мен се изпречиха двама гангстери и ми казаха да им дам всичките си пари. Но аз не исках да си дам парите, затова се млатих с тях. Бая бой изядох.“ Приятелят му го попитал, „И колко пари имаше?“ Онзи казал нещо, което го шокирало, „60 стотинки“. „Какво, бил си се само за 60 стотинки?“ „Точно така, - отговорил мъжът, „не исках да научат за финансовите ми затруднения.“

Не бъди твърде горд, за да искаш сила от Бог. Авторът на вселената има безкрайна сила и възможности, всичко зависи дали искаме от Него. Божието слово казва, „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7-8)

Канадският проповедник и автор Албърт Симпсън казва, „Бог има безкрайни ресурси. Единственото ограничение е в нас. Нашето искане, нашето мислене, нашите молитви са твърде малки. Нашите очаквания са твърде ограничени.“

Неговата сила е неограничена! Той ще ти я даде, ако я поискаш! Това правим, когато се молим с Господната молитва и казваме, „Защото е Твое царството, и силата, и славата.“

Така преминаваме към третия сегмент на заключителната възхвала в Господната молитва.

3.     Твоя е славата, завинаги, амин.

Понякога тази част от молитвата се нарича доксология. „Доксология“ е словосъчетание от две гръцки думи – докса („слава“) и логос („слово“) и означава „говоря слава“ или „словославя“. Следователно, доксологията е израз на хвала на Бога, изповед на благоговеене.

Хвалебни доксологии откриваме както в Стария, така и в Новия завети. Вече видяхме един стих на доксология, 1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

В Новия завет четем

Ефесяни 3:20-21 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, 21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“

Откровение 7:12 „Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.“

Също както и с Божията сила, виждаме Божията слава в творението. Виждаме Божията слава изявена и в историята на Израел. Виждаме Божията слава изявена, когато Той изпрати Своя единороден Син. „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

И когато този свят премине, Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Ние трябва да сме внимателни да отдаваме цялата слава на Бога. Един от най-големите треньори по американски футбол от 60-те години, Винс Ломбарди, се върнал у дома и си легнал при съпругата си Мери. И тя казала, „Боже, краката ти са студени!“ Той отговорил, „Скъпа, у дома можеш да ме наричаш Винс.“

Тази история ни разсмива, но всъщност никой от нас не би казал това. Но макар и да не бихме го казали, много често ние се държим така, все едно хората трябва да са благодарни на нас. Но ние трябва да насочваме хората към Исус. Само Той е достоен за хвала. За всяка една област от живота ни.

Последното нещо, което трябва да изследваме е заключителната дума „амин“. Думата „амин“ е възклицание на иврит, което изразява силно убеждение и дълбока увереност. „Амин“ означава „това наистина ще стане“, „да бъде“.

Когато думата „амин“ се употребява в молитва, тя има три значения. Първо, тя изразява убеждението, че думите на тази молитва са в съзвучие с Божията воля. Второ, тя изразява увереност, че небесният ни Баща е чул нашата молба. И трето, тя изразява нашата вяра, че небесният ни Отец може да посрещне нашите нужди, изразени в молитвата.

Заключение

В заключение, можем да кажем, че прославата на Бога в последната част на Господната молитва служи, за да подсили прежде споменатите молби. Както казахме, тя съответства и се свързва с първите три молби – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се свети Твоето име. По този начин придава завършен вид на цялата молитва.

Доксологията в Господната молитва е също форма на хваление и благодарност. Обърнете внимание колко пълна е тя – Царството, силата и славата – всички те са Твои. Подобава на всеки християнин да не пести думите си, когато трябва да прослави Бога. Ние трябва да отдаваме слава на Бога винаги и във всичко, дори когато преминаваме през трудности и страдание.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата на седмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исусе, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш. Нека отдаваме слава на Бог винаги и завинаги, и да продължим да го правим заедно с ангелите и светиите и във вечността. Амин!

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.10.2021 г.

Слава само на Бога (Soli Deo Gloria)

Продължаваме да говорим за петте соли или основополагащи принципа на Реформацията. Дотук споменахме „Само Писанието“ - Писанието е най-висшият авторитет за нашата вяра; „Само вяра“ - спасяваме се само чрез вяра в смъртта и възкресението на Божия Син; „Само благодат“ - само по благодат, не чрез дела. „Само Христос“ - само Исус Христос е нашият Господ, Спасител и Цар.

Днес ще говорим за последната сола или петия принцип (стълб) на Реформацията – Слава само на Бога. Soli Deo Gloria.

Нека се помолим.

Един баща видял, че шест-годишният му син скучае и няма с кого да си играе и му казал: „Алекс, защо не отидеш да играеш с Петьо и Ваньо? Алекс отговорил презрително, „А-a-a, те са цяла година по-малки от мене. Не мога да си играя с тях.“ Бащата попитал, „Ами какво ще кажеш за Владо и Павел? Защо не излезеш да си играеш с тях?“ Алекс тъжно отговорил, „Tе се смятат за голямата работа, като са с една година по-големи от мен и не ме пускат да си играя с тях.“

Една църква провеждала конференция по повод Реформацията. Отвън на сградата сложили надпис „Само Св. Писание.“ Силен вятър отвял буквите в средата. Останал надписа „Само _ние“.

Само ние, само аз. Това е егоцентричният свят, в който живеем. Целият свят трябва да се върти около мен – моето щастие, моите желания, моето удоволствие.

Toчно по времето, когато Мартин Лутер е възмутен от ширещата се корупция и неморалност в Католическата църква и заковава своите 95 тезиса на вратата на дворцовата катедрала във Витенберг, един друг католически духовник, Николай Коперник, достига до революционното схващане, че не слънцето се върти около земята, а обратно – земята се върти около слънцето.

Може би и за теб е революционно откритие да разбереш, че светът не се върти около тебе! Твоето щастие, комфорт и удоволствие не е приоритет за Бога. Ако беше, тогава всички щяхме да бъдем постоянно щастливи!

Бог иска не ти, а Той да получава цялата почит и слава.

Писанията говорят често за Божията слава. Думата „слава“ се споменава 371 пъти в цялата Библия. Но какво е Божията слава? Джон Пайпър дава следното определение: „Божията слава е външното излъчване на вътрешната красота и величие на Неговите многобройни съвършенства. 

Следователно, Божията слава е абсолютно и обективно съществуващи вътрешна красота и величие, изразяващи се по много начини в човешката история. Как става това? По какъв начин виждаме Божията слава проявена?

Виждаме Божията слава в творението. „Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята“ (1 Летописи 29:11). 

След това Божията слава е видна в историята на Израел. Бог създаде народа на Израел за Своя слава. „Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях , да! Аз го направих.“ (Исая 43:7).

Бог изяви славата си, като изпрати Своя единороден Син: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

Накрая Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Всичко, което прави Бог е с цел то да му отдава слава. Много хора са стъписани, когато чуят за първи път това твърдение. Няма ли Бог проблем с егото си, питат те?

Ако ти и аз си поставим за цел да спечелим слава и овации, ще ни сметнат за егоистични, арогантни и надути. Но Бог не иска Неговата слава да бъде видна заради Него Самия, а заради нас. Защото когато ние Го прославяме, това е за наше добро.

Когато ние принасяме слава на Бога, Бог ни благославя и ни дава успех в начинанията.

През 20-те години на 19 в. Британското библейско дружество решава да се сдобие с пълно издание на Новия завет на български език. За целта се отнася до търновския митрополит Иларион. Той възлага работата по превода на Неофит Рилски, който владее старогръцки, руски и сръбски. Работата е забавена и започва чак през 1836 г.

Доставени са специални букви на кирилица и през 1839 г. Неофитовият превод е отпечатан в Смирна под надзора на д-р Илайъс Ригс. Първоначално излизат само четирите евангелия и Деяния на апостолите.

Преводачът Неофит Рилски възкликва: „Днес с неизразима радост аз държа за първи път отпечатания Нов завет на нашия роден език, плод на моя дългогодишен труд, и благодаря на Създателя, че моите усилия не са отишли напразно. Работих усилено... Сега може съвсем спокойно гърците да го горят, да го палят, да го забраняват, мене това не ме интересува. Факт е, че е добре преведен – само това има значение.“

И наистина, по заповед на цариградския патриарх това първо издание е унищожено. Но през 1840 г. излиза ново издание в 30 000 екземпляра и е широко разпространено. Купували го черкви, но и частни лица.

През 1860 г. протестантите занесли 20 евангелия на пазара в Чирпан. Народът първо странял от чужденците. Едно момче взело една от тези книги, качило се на куп дъски и прочело с висок глас няколко реда. В един миг се продали и двадесетте екземпляра.

Това евангелие изиграва голяма роля за изграждане и утвърждаване на националното съзнаниена българския народ и му помага да се противопостави на гръцкия натиск за асимилация.

Бог е прославен чрез делото на Неофит Рилски.

Когато Му отдаваме слава, Бог благославя нас. Но не спира дотук. Когато работим за Божия слава, Бог благославя не само нас, но и тези около нас. Когато Неговата слава е видна в живота ни, ние свидетелстваме за Него сред невярващите. Те виждат Христос в нас.

Той иска да сме като луната. Луната не свети със собствена светлина, а отразява светлината на слънцето. По същия начин и ние трябва да отразяваме Божията слава чрез нашия живот.

2 Коринтяни 3:18: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.“

Бог каза на Своя народ Израил, „Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.“ (Псалми 96:3)

А Павел каза на вярващите в Рим: „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин“ (Рим. 11:36)

Той е във всяко нещо и всяко събитие в живота ти. Въпросът е, имаш ли очи да Го видиш?Благодариш ли му в църковното събрание? Всичко е създадено, съществува и се случва за Негова слава!

Откровение 4:11: „ Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“

Защо има небесен простор? За Божия слава!

Защо има звезди и планети? За Божия слава!

Защо те има тебе, с твоите дарби, таланти и способности? Не за твоя слава, а за Божия слава!Слава само на Бога!

Защо си благословен финансово? За Божия слава!

Защо едва свързваш двата края? За Божия слава!

Защо си здрав? Защо си болен? За Божия слава!

Всичко, което е създадено, което се случва, е за да отдава слава на Бога. Ти също си създаден да принасяш слава на Бога. Ти не си създаден, за да ти се отговаря на всички прищевки. Не си създаден, за да се върти светът около тебе.

Всъщност, искаш ли светът да се върти около тебе? Всичко да зависи от тебе? Ти да командваш парада?

Гледали ли сте „Всемогъщият Брус“? Главният герой Брус Нолан е телевизионен репортер, който смята, че не се отнасят справедливо с него. Дават му най-безинтересните репортажи и не оценяват неговия талант, а вместо него правят друг човек водещ в новинарския блок. За всички несполуки Брус обвинява Бога. Тогава, за негова изненада Бог му се явява, дава му свръхестествена сила и му възлага отговорността да отговаря на молитвите на всички хора. Ето, че Брус получава шанс да направи живота си съвършен.

Но едва успял да се зарадва на новооткритата си сила, Брус вижда, че да управляваш света не е чак толкова лесна работа, колкото е смятал. Той се опитва да даде на всички това, което искат, но това причинява огромен смут и довежда до размирици.

На всичко отгоре загубва приятелката си. Накрая Брус се отказва да е бог и моли Бог да бъде отново себе си. Брус разбира, че той не е дошъл на света, за да бъдат всички негови егоистични прищевки задоволени и се превръща в човек, който е загрижен за щастието на другите.

Бог знае, че ние сме слаби и грешни твари. Той знае, че сме с ограничени сили. Докато Бог е всесилен, извечен, всезнаещ и вездесъщ. Той е началото и края, алфа и омега, Творецът и Съдията на този свят.

Затова Той заслужава цялата слава. Това е викът на Реформацията. Soli Deo Gloria.

Бог заслужава цялата слава. И се гневи, когато се опитваме да му я отнемем за себе си. Второзаконие 4:24 казва: „защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.“ А в Изход 34:14 се казва „защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Яхве, чието име е Ревнив, Той е ревнив Бог.“

Светът не се върти около тебе. Като Йоан Кръстител ние трябва да кажем, „Той (Христос) трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)

Затова ние не бива да се главозамайваме, когато имаме успехи и да си мислим, че сме голямата работа. Може да си най-добрият счетоводител, учител, студент или ученик в класа, но знай:

Псалм 127:1: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражата.“

1 Коринтяни 3:7: „И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява.“

Твоите успехи са ти дадени от Бога, за да принасяш слава на Бога. За да разказваш на хората за Божиите дела в твоя живот.

Какво да кажем тогава за твоите неуспехи? Нима те отнемат от Божията слава? Не! Твоите вътрешни борби и провали също могат да принасят слава на Бога. Когато преминаваш през изпитания и страдания, моли се Бог да ти дава сили да устоиш.

Когато страданието е преминало, ти ще имаш ново свидетелство за Божията сила и слава, проявени в твоя живот. Както е писано, „и Ме призови в ден на напаст; и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“ (Псалми 50:15)

Бог каза на Мария, Ти ще станеш майка на Моя Син за Божия слава.

На Петър каза, ти ще станеш първия проповедник на евангелието – за Божия слава.

На Павел каза, ти ще станеш благовестител сред езичниците – за Божия слава.

На самарянката каза, че ще стане първата благовестителка – за Божия слава.

На Лутер каза, че ще стане първият реформатор – за Божия слава.

На слепеца каза, Ти ще се родиш сляп за Божия слава, „за да се явят в тебе Божиите дела“ (Йоан 9:3). Ако аз бях на мястото на слепеца, сигурно щях да кажа: „Господи, нямаш ли план Б? Аз мога да те прославя още повече, ако виждам!“

Спомняте ли си Лазар? Историята на Лазар е записана в Йоан 11 глава. Когато Исус научи, че Лазар е болен, не побърза да отиде до Витания, за да го изцели. Престоя отвъд Йордан още два дни. Мария и Марта не разбираха какво още чака Исус и не идва. Те мислеха, че Бог непременно трябва да им помогне. Но тяхното здраве и щастие не беше Божи приоритет.

Лазар умря и беше погребан. Защо Исус допусна такова изпитание и мъка за своите приятели? Защо Исус допуска да се случват трагедии и изпитания в живота ти?

Може би, за да те доведе до спасение. Чухме от историята на Ели как тя е дошла в църква заради трудностите, които са изпитвали със съпруга ѝ като семейство.

Може би той те превежда през изпитание, за да укрепи вярата ти. Да те накара да се убедиш, че си зависим от Него. Слепотата, безработицата, безпаричието, загубата на имущество – е за Божия слава. Дори смъртта е за Божия слава.

Исус каза на Петър:

Йоан 21:18-19: „Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води, където не искаш.“ И след това Йоан добавя: „А това каза, като даваше да се разбере с каква смърт Петър щеше да прослави Бога.“

Какво стана, когато Лазар излезе от гроба? Събралото се множество стана свидетел на Божията слава.

Какво ще стане, когато хората видят как се доверяваш на Бога в изпитание? Бог ще бъде прославен.

Какво ще стане, когато хората видят как Бог снабдява нуждите ти? Бог ще бъде прославен.

Бог има план за тебе. Той те е избрал, за да изяви славата си на тези около тебе! И когато го направи, невярващите сред тях ще бъдат предизвикани да се замислят, а вярващите ще бъдат укрепени във вярата си.

Бог иска ти да отразяваш като огледало Неговата слава. Бог може да използва всяко нещо да отразява Неговата слава – слънцето, някое цвете, изгрева. Може да използва дори твоето тяло.

1 Коринтяни 6:19-20: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.“

Щом твоето тяло е храм на Святия Дух, трябва да се отнасяш с уважение към него. Да прославяш Бога с него. Как прославяме Бога с телата си?

Като не злоупотребяваме с алкохол, като не употребяваме цигари и наркотици, не рисуваме гротескни татуировки по тях, като се обличаме скромно и поддържаме лична хигиена, като се предпазваме от сексуална неморалност. Пазиш ли твоя храм? Прославяш ли Бога с тялото си?

В заключение, Бог очаква от нас да го прославяме във всичко.

1 Коринтяни 10:31: „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Работиш ли, работи като за Божия слава. Служиш ли, служи за Божия слава. Говориш ли, говори за Божията слава. Успешен ли си, бъди успешен за Божия слава. Страдаш ли, страдай за Божията слава.

Помни, светът не се върти около теб. Твоето щастие и комфорт не са Божий приоритет. Използвай всяка възможност да сочиш към Бога и да Му принасяш слава.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата наседмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исус, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

29.10.2017 г.