Започни деня с аудиенция при Царя

Защо и как да изучаваме Библията?

/проповед/

На неделната учителка в една църква се наложило да отсъства и от църквата поканили един проповедник да води урока вместо нея. Той решил да провери какво знаят децата, затова ги попитал: „Кой разруши стените на Ерихон?“ Всички деца отрекли да са го направили те и свещеникът бил същисан от тяхното невежество. На срещата на дяконите той им разказал за случилото се. „Никой от тях не знае кой е разрушил стените на Ерихон“, оплакал се той. Дяконите продължавали да мълчат и накрая един стар дякон казал: „Това май много ви притеснява. Но аз познавам всички тези деца откакто са се родили и мога да кажа, че те са добри деца. Ако са казали, че не са го направили, аз им вярвам. Нека да заделим малко средства от фонда за поддръжка, да оправим стените и повече да не се занимаваме с това.“

Като ученици на Христос Бог иска ние да изучаваме Учебника, чийто Автор е Той. Този учебник е Библията. Истината е, че много християни са двойкаджии и тройкаджии в училището на Христос. Много не четат и не изучават Библията.

Колко от вас в момента си давате сметка, че не сте отворили Библията нито веднъж през изминалата седмица?

Ние, християните, вярваме че Библията е боговдъхновеното Божие слово и стандарт за истината по всички въпроси на вярата и практикуването й. Знаем, че Библията за духа е това, което е храната за тялото. Словото е мечът на Духа за всеки ученик на Христос.

Затова поне малък отрязък от всеки ден би трябвало да бъде отделян за четене, изучаване и размишление върху Божието Слово. 

Но  въпреки нашето убеждение от нуждата ни от тихо време и четене на Словото, за нас е трудно да четем редовно своята Библия. Вземаме решение, но плътската природа си казва думата. Или Сатана идва и ни предлага други занимания и най-различни доводи, само и само да държи Библията далеч от нас.

Миналата седмица говорихме за това колко важно е да изграждаме дисциплината тихо време с Бога. Казахме, че щом Исус го правеше, ние също можем да го правим.

Днес ще говорим за една друга дисциплина на последователя на Христос, която е още повече подценявана, но без която не можем да израстваме като ученици. Това е изучаването на Словото.

Защо всъщност християните не изучават Библията?

Християните не изучават Библията поради различни причини. За едни, тя е архаична и говори на непознат език. Дори да вярват в Бог, те не разбират как могат да изучават нещо, писано на хора преди хиляди години. Но Божието откровение е толкова живо и действено днес, колкото и когато е било получено.

„Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

Както казва Робърт Спроул, „Аз не мога да накарам Библията да оживее... Тя е жива. Тя е тази, която ми дава живот.“

Други биха искали да изучават Библията, но не знаят как. За да започнеш да разбираш Библията не е нужно богословско образование. Достатъчно е да формираш у себе си навика да четеш.

В кръга на шегата, телевизията много допринася за това. Кaкто беше казал някой, „намирам телевизията за много образователна. Когато някой включи телевизора, отивам в другата стая и прочитам книга.“ Когато някой включи телевизора, можеш просто да отвориш Библията.

Може би най-голямата група се оправдават с това, че са заети. Но проблемът не е липсата на време, а липсата на правилни приоритети.

В картинна галерия в Берлин е изложена недовършена картина от германския художник Адолф Менцел. Той искал да покаже как кралят на Прусия, Фредерик Велики, разговаря с някои от своите генерали преди битката за Лойтен през 1757 г. Менцел нарисувал генералите и фона, и оставил краля за накрая. Щрихирал Фредерик с въглен, но умрял преди да го завършил.

Отдавай дължимото на Царя. Започни деня с аудиенция при Него. Не Го оставяй за накрая. Ако го направиш, може никога да не стигнеш до него.

Има и такива, които не приемат авторитета на Библията върху всички въпроси от живота, особено в сфери, където ще трябва да променят начина си на живот. Ако ти не позволяваш на Святия Дух да работи в живота ти, ти не можеш да израстваш като негов ученик и да си ефективен работник.

Ако не следваш напътствията и заповедите на Словото, а своите желания и настроения, има опасност да се сблъскаш с неочаквани препятствия в живота.

Военен кораб се връщал от военни учения. Времето било мрачно, гъста мъгла обвивала морето, затова капитанът стоял на мостика, за да наблюдава всички действия на екипажа. Малко след като се спуснал мрак дежурният по вахта извикал: „Светлина отдясно на кораба“. „Отминаваме ли я или се приближава към нас?“, попитал капитана. Дежурният извикал: „Идва към нас, капитане“. Тогава капитанът извикал на помощника: „Предай на този кораб: поддържате курс към нас. Съветвам ви да промените курса на 20 градуса.“ Отсреща изпратили съобщение: „Съветвам ви вие да промените курса с 20 градуса.“ Капитанът казал: „Изпрати: аз съм капитанът. Променете курса с 20 градуса.“ Другият отговорил: „Аз съм старши матрос. Променете курса с 20 градуса.“ Капитанът побеснял. Изсъскал: „Прати: Аз съм военен кораб. Промени курса с 20 градуса.“ До тях дошъл отговор: „Аз съм фар.“

Библията е като фар в морето, който предупреждава за опасности. Който не се съобразява с нея и не приема нейния авторитет, рискува челен удар и смърт.

И накрая, за последната група изучаването на Библията просто е отегчително. Предпочитат да слушат проповедта в неделя. Да научават факти за Бога от втора ръка. Ако се чувстваш така, тогава нека ти кажа, че ти не познаваш радостта, която идва от личната среща със Словото. Oт факта, че сам откриваш Божиите истини. Че пиеш от извора.

Лятото със семейството ми имах възможност да видя Ниагарския водопад. Насладих се на невероятното Божие творение. Мога да се опитам да опиша на мой приятел с най-голямото си красноречие тази красота. Но каквото и да правя, даже да покажа снимки и клипове, той няма да изпита същата радост, каквато изпитах аз при тази величествена гледка. И ако не можем да предадем с думи възхищението си от творението, защо разчитаме на разказите на другите, вместо сами да се срещнем с Твореца?

Ползи, които носи изучаването на Библията

Ако разбирахме колко много ползи има в изучаването на Словото, щяхме не само да го правим, но и да прекарваме много повече време с Царя на царете. Нека разгледаме накратко някои от ползите от изучаването на Словото.

1. Духовен растеж (1 Пет. 2:2)

„Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение.“

2. Духовна зрялост (Евреи 5:14)

„... а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Новороден ли си? Пожелавай духовното мляко. Пълнолетен ли си? Продължавай да се обучаваш чрез Словото. Срещите с Царя и Неговото слово ще те трансформират и ще те направят да бъдеш повече като Него.

3. Духовна ефективност (2 Тим. 3:16-17)

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,  за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Освен това, Библията ни помага да изградим:

Духовна чистота (Пс. 119:9)

То защитава сърцата ни от греха (Пс. 119:11)

Укрепва ни (Пс. 119:28)

Помага ни да ходим в свобода (Пс. 119:45)

Носи утеха и живот (Пс. 119:50)

Дава мъдрост и разбиране (119:99,104)

Дава светлина и посока (119:105)

Носи благоденствие и успех (Исус Навиев 1:8)

Словото ни очиства (Йоан 15:3)

Дава радост, мир и увереност в спасението (Йоан 15:11,33а; 1 Йоан 5:13)

След всичко казано до тук, как мислите, струва ли си да изучавате Библията?

Струва ли си да научиш как да го правиш по правилния начин? Да! И не само това – изучаването на Словото може да носи и много удоволствие!

Как да изучаваме индуктивно Библията

Как обаче да изучаваме Библията? Класическият и най-добър метод е индуктивният, при който от частни истини се извеждат общи съждения. Toзи метод е много по-надежден от дедуктивния.

Дедукция е като забележиш пешеходец да преминава по безлюдна улица до кола с оставен труп в нея, да заключиш, че пешеходецът е убиецът. Индукция е внимателно да изследваш всички улики, да разпиташ свидетели, да се запознаеш подробно със случая, преди да се насочиш към евентуалния извършител.

Има различни видове индуктивно изучаване – изучаване на параграф, глава, книга или отделни теми в Библията. Какви са стъпките на индуктивния метод?

Първо, молим се Бог да насочва мислите ни, за да можем да извлечем истините, които Той е вложил в тях. После прочитаме текста три пъти и се опитваме да си отговорим на 3 вида въпроси:

Какво става? (кой, какво, кога, къде, как; ключови думи и изрази)

Какво означава? (защо - понятия, изрази, изречения, сравнения, метафори, хиперболи, антитези, съвременни еквиваленти, взаимовръзки, изводи)

Какво означава за мен? (кое е ново за мен/изисква промяна в мисленето/отношението ми/поведението ми)

Тези три типа въпроси представляват трите стъпки в индиктивното изучаване: наблюдение, тълкуване и приложение. Целта ни е да видим какво ни говори съответния текст и как Бог иска да се променим в светлината на изучавания пасаж.

Но за да приложим наученото, трябва да можем да го тълкуваме правилно (избягвай прекалено духовното или алегорично тълкуване). А за да можем да го тълкуваме, ние трябва да можем да сме извършили наблюдение на текста и да сме запознати с историческия и литературния контекст.

След като сме преминали трите стъпки, можем да запишем главната идея или основната мисъл в пасажа. Това ще ни помогне не само правилно да разбираме Библията, но и правилно да я прилагаме!

Най-голямата цел на изучаването на Библията:

Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. (Йоан 5:39,40)

Рим. 12:2 „И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“

1.            Писанията ни водят към Исус Христос и към вечния живот.

2.            Писанията ни преобразяват в образа на Исус, като обновяват ума ни.

И ако още не си убеден в нуждата от изучаване на Библията, чуй тази мисъл на Р. Спроул: „Мога да започна да ви умолявам за изучавате Библията за личностно изграждане, за постигане на щастие, за да имате едно удовлетворяващо и възнаграждаващо образователно преживяване... Но в края на краищата, главната причина, поради която трябва да изучаваме Библията е, че това е наш дълг. Ако Библията беше най-скучната книга на света, ако беше безинтересна и неактуална, пак щяхме да сме длъжни да я изучаваме... Като човешки същества ние живеем под задължението и Божията заповед да изследваме упорито Божието Слово. Той е нашият Суверен, това е Неговото Слово и Той ни заповядва да го изучаваме. Задължението не е избор.“

Нашата цел е да му принасяме слава, да ставаме все по-съобразни Неговата воля, да се трансформираме, не само да се информираме. Изучаването на Библията може да ни помогне в това. Три въпроса: какво става, какво означава, какво означава за мене – които могат да трансформират твоя живот!

Сигурно си казваш, това не е за мене. Защо го няма еди кой си, това послание е точно за него. Днес Бог ти казва: това послание е за теб. Искам да изучаваш моето Слово, за да те благословя. С помощта на Святия Дух, който съм ти дал, можеш! Започвай деня си с аудиенция при Царя!

Молитва.

БПЦ „Нов живот“ – 11.10.2015 г. 

Истинската междузвездна война

/проповед/

Ефесяни 6:10-24

Увод

В началото на Ефесяни виждаме, че Бог разкрива своя план. Той ни е избрал преди създанието на света, осиновил ни е, изкупил ни е и ни е простил чрез жертвата на Исус Христос. Той ни е примирил със Себе си и помежду ни и ни е поканил да станем част от Неговото ново човечество, да Му подражаваме в единство и да упражняваме многообразните си дарби и служения, да отхвърлим нечистотата и да живеем в святост.

Този живот на единство, многообразие, чистота и хармония може да изглежда като красив идеал, но в края на Ефесяни ап. Павел ни приземява, като ни връща към една много по-сурова действителност. Разкрива ни една невидима духовна битка, която бушува под обозримата повърхност. Една истинска междузвездна война.

Ние имаме нужда от този преход, защото князът на този свят е Сатана. Ние сме от Божия отбор, затова нямаме избор освен да се изправим против този Божи враг. Трябва да отговорим на този вълнуващ призив за битка, за която няма примирие или спиране на огъня и която ще продължи до края на живота или до края на историята. Началните думи „най-после“ по-скоро трябва да се преведат като „отсега нататък“, „през останалото време.“ Целият период между двете идвания на Христос ще се характеризира с конфликти и сблъсъци. Нека прочетем Ефес. 6:10-24.

1.      Врагът, пред който се изправяме (ст.10-12)

За да победим в каквато и да е война, важно е да познаваме много добре врага си и да отидем на бой подготвени и въоръжени, ако не искаме да бъдем разгромени. Затова той започва с описание на врага: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (ст.12)

Колко от вас са гледали „Междузвездни войни” на Джордж Лукас? Досега имаше две трилогии и следващата година се очаква първият филм от третата трилогия. Там се разказва за една спираловидна галактика, населена от най-различни същества, повечето от тях нехуманоиди. Този филм сигурно е основният виновник за широкоразпространената вяра в извънземен живот. Но причината да ви разказвам за него е, че там се води битка между добрите и лошите, между джедаите и ситите, които се стремят да завладеят галактиката. Целият сюжет е много интересен, защото в него има летящи кораби, дроиди (роботи които служат на хората) и една непрекъсната битка между силите на доброто и на злото. Но ние знаем, че всичко това е измислица.

Битката, която се описва в Ефесяни 6 гл. обаче е истинска. Истинска междузвездна война. И ап. Павел ни казва, че това е войната на нашия живот. Тази война не е с хора или нехуманоиди, а с космически разумни същества, с демони, личности, макар че те могат да използват структури, традиции и институции. Това не е нещо ново за Павловите читатели, които сигурно са чували за случая с юдейските заклинатели в Ефес, които лекомислено се опитват да изгонят зъл дух в името на Исус без да познават Исус, но са принудени да бягат панически „голи и ранени“ (Деян. 19:13-17).

Войнствата, изправени срещу нас имат три главни характеристики. Първо, те са могъщи. „Началства“ и „власти“ говорят за различни рангове на зли духове в йерархията на ада. Всесветски управители („космократорес“, гр.) се използва за планети, които управляват съдбата на човечеството. Исус нарича дявола „княз на този свят“ и казва, че „целият свят лежи в лукавия“ (Мат. 4:8,9; Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Като похитители началствата и властите не са приели положението си и не са унищожени, продължават да упражняват значителна власт.

Второ, те са нечестиви. Демоните са водени от разрушителни цели, стремят се да вършат зло, не добро, мразят светлината, затова са „всесветски управители на тая тъмнота“; нямат нравствени принципи и не се водят от възвишени чувства; напълно безскрупулни са в преследване на злите си кроежи.

Трето, те са коварни. В ст. 11 Павел пише за „хитростите на дявола“. Един коментатор говори за „военните хитрини“, което изразява съчетание от тактическа проницателност и изкусна измама. Дяволът рядко атакува открито, предпочита тъмнината пред светлината и ни пленява без нищо да подозираме. Той е опасен като вълк, но влиза в Христовото паство предрешен като овца. Понякога налага силата си като лъв, но по-често е коварен като змия (1 Петър 5:8). Предпочита да ни подведе да направим компромис или да сгрешим.

Симпсън: „Дяволът следва двойнствена и пъклена политика. В набезите му се редуват тактиките на заплашване и подмазване. Той играе ролята и на тиранин, и на измамник.“

Един млад човек се разхождал в гората в една прохладна есенна вечер, когато чул шумолене в тревата. Погледнал и видял змия и се изплашил. Но преди още да се мръдне, змията проговорила: „Аз ще умра. Тук е много студено за мен и измръзвам. Няма храна и умирам от глад. Моля те, сложи ме в пазвата си и ме свали в долината.” „Не”, казал младежът, „познавам те аз. Ти си гърмяща змия. Ако те взема, ще ме ухапеш и ще умра.” „Ами”, казала змията. „Няма да те ухапя. Ако направиш това за мен, ще бъдеш моят спасител. Няма да те нараня.” Младежът се съпротивлявал известно време, но змията била много убедителна и красива. Накрая я взел, пъхнал я в пазвата си и я отнесъл в долината. Там я положил нежно на тревата и тогава изведнъж змията се изправил, изсъскала, скочила и го ухапала по крака. „Но ти обеща...”, извикал от болка младият човек. „Ти знаеше каква съм, когато ме взе”, отговорила змията и се шмугнала и изчезнала в тревата.

Най-голямата хитрина на дявола е да успее да убеди хората, че той не съществува. Неслучайно повече хора вярват в съществуването на Бога, отколкото в съществуването на дявола, което е абсурд. (според една статистика в България – 34% атеисти, 17-ти сме по нерелигиозност в света!)

Следователно, силите на тъмнината са могъщи, нечестиви и коварни. Ние участваме в истинска междузвездна война с дявола и неговата армия. Как можем тогава да се изправим срещу тези врагове? Само Божията помощ може да ни защити и освободи от мощта, злото и лукавството на дявола. Бог е по-силен от началствата и властите. Те са разгромени от Христос на кръста и сега са под Неговите и нашите нозе.

И тъй, ние трябва да се облечем с Божието всеоръжие, за да устоим на хитростите на дявола. Но също така Павел ни напомня, че трябва да „заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (ст.10). Следователно, ние се нуждаем от Божието всеоръжие, но ние също имаме отговорност – ние сме тези, които трябва да го вземат и да си служат с него.

2. Божието всеоръжие (ст.13-20)

Първо, причината да се облечем с божественото оръжие е „за да можем да устоим срещу хитростите на дявола“ (ст.11). Глагола „стоя, устоявам“ се повтаря 4 пъти в тези стихове, което ни напомня, че можем да станем лесна плячка за дявола, ако сме колебливи и не се уповаваме на Христос.

Изразът „Божието всеоръжие“ е превод на гръцката дума „паноплия“, което означава „цялостните доспехи на тежковъоръжен войник“. Тук Павел представя подробно 6-те части на въоръжението на войника – пояс, бронен нагръдник, обувки, щит, шлем и меч и ги използва, за да изобрази истината, правдата, благовестието, вярата, спасението и Божието слово. Павел знае как изглеждат римските войници. Докато диктува посланието към ефесяните той е вързан с верига към китката на един от тях. Сигурно това може би е подтиквало Павловото въображение.

През 1655 г. Уилям Гърнъл пише книга на тема „Християнинът в пълно въоръжение“, която обхваща три тома, състои се от 261 глави и 1472 страници. Той казва: „На небето ние няма да се явим с оръжие, а в одежди на славата. Но тук трябва да ги носим денем и нощем. Трябва да ходим, да работим и да спим с тях, иначе няма да бъдем истински воини на Христос“.

Нека видим кои са елементите на това въоръжение.

Поясът или коланът (ст.14) на войника в Римската империя бил особено важен. Пристягал е туниката му и на него се крепял мечът му. Осигурявал свободния вървеж на войника и придавал усещане за сила и увереност. Той символизира истината, което може да означава две неща: от една страна, това е истината на благата вест; от друга – истината е искреност или честност. Бог иска от нас да останем честни и истинни. Да мамиш, да сплетничиш и да въртиш интриги означава да играеш по правилата на дявола. За духовното здраве честността спрямо самия себе си е задължителна. 

„Който не казва истината относно дребните неща не може да му се вярва в големите.”Айнщайн; „Да вярваш в нещо и да не го живееш е нечестно”Махатма Ганди.

Вторият елемент на християнското въоръжение е броненият нагръдник на правдата (ст. 14). „Правда“ (дикайосине) означава в писанията на Павел „оправдание“, т.е Божието желание да възстанови достъпа на грешниците до самия Него чрез Христос. Следователно броненият нагръдник символизира силната духовна защита, която имаме поради оправданието си. Ние сме облечени с праведност, която не е наша собствена, а Христова. Когато сме в Христос, ние вече не сме осъдени, а сме защитени от клеветническите атаки на злия. Неговото еврейски име (Сатана) означава „противник“, а гръцкото му име (диаболос) означава „клеветник“.

„Сега, прочее, няма никакво осъждение за тия, които са в Христа Исуса…“ (Рим. 8:1) 

Това е християнската увереност в „праведността“ ни пред Бога чрез Христос. Православното богословие неправилно учи, че човек не може да бъде уверен в спасението си. Увереността в спасението не трябва обаче да води до чувство за ненаказуемост, а трябва да се приема със смирена благодарност, защото иначе спасението може да бъде изгубено. Това е здравият нагръдник, който ни защитава от обвиненията на Сатана.

Също като поясът на истината, и нагръдникът на правдата би могъл да символизира две неща – второто му значение е „праведност на характера и поведението“. Ние можем да устоим на изкушенията на Сатана, когато се стремим към „праведността“. Отново виждаме съчетание на две неща – този път на прошката и почтеността.

Следващи са „обувките на благовестието“. Тук ап. Павел има предвид т.н. калига (боти) на римския легионер, които били направени от кожа, оставяли пръстите свободни, имали плътно подковани подметки и били привързани към глезените и пищялите с повече или по-малко украсени каишки. Те позволявали на войника да участва в дълги походи и го правили устойчив в битка, като същевременно го предпазвали от подхлъзване.

Обувките на християнския воин са „готовност за благовестието на мира“ (ст.15).  Готовност е превод на хетомасия, което означава „подготовка“ или „твърдост“. Ние трябва да бъдем винаги непоколебими и винаги готови да свидетелстваме за Исус като Божи миротворец.

Този стих прилича на Кол. 2:17: „И като дойде, благовества мир“, и на Исая 52:7: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир!“ Както пише Йоханес Блаув, „Мисионерската работа е като чифт сандали, които са били дадени на Църквата, за да излезе на пътя и да не спира да възвестява тайната на благовестието.“

Обуваш ли обувките на благовестието? Благовестваш ли Божия мир? Каниш ли хора на църква? Покани ли някого на Рождественото тържество? Дяволът се страхува от благовестието и го мрази, защото то е Божията сила, която спасява хората от неговата тирания.

Четвъртият елемент на въоръжението ни е „щитът на вярата“ (ст. 16). Тази дума означава голям, продълговат щит с размери 1,2 на 0,75 м, способен да прикрие напълно човека. Латинското му название е скутум. Той бил изработван от два пласта дърво, слепени един към друг и покрити първо с лен и след това с кожа. Бил пристегнат с желязо в горния и долния си край. Той бил специално предназначен да отклонява опасните запалителни материали, изстрелвани с метателни оръжия, които са се използвали тогава, и особено стрелите, които преди да се насочат срещу врага се потапяли в смола и се запалвали.

Какво представляват стрелите на дявола? Те включват злонамерени обвинения, подбуждащи ни към чувство за несъществуваща вина, спонтанно възникващите ни мисли на съмнение, непокорство, бунт, страст, злоба или страх.

В „Писмата на душевадеца” Клайв Стейпълтън Луис разказва за следното напътствие на Душевадеца към Горчилко: „Драги ми Горчилко, щастлив съм да чуя, че възрастта и професията на пациента ти правят възможно, но съвсем не сигурно той да бъде мобилизиран в армията. За нас е добре той да се намира в състояние на максимална несигурност и съзнанието му да е пълно с противоречиви представи за бъдещето, всяка от които да бъди надежда или страх. Няма нищо по-добро от напрежението и безпокойствието, за да барикадираш едно човешко съзнание против Врага. Той иска мисълта на хората да бъде заета с това, което вършат; нашата задача е да ги караме да мислят за онова, което ще им се случи.”

С нашия „щит на вярата“ можем да угасим всички подобни стрели. Именно чрез вярата си във време на страх, съмнения и потиснатост намираме опора в Божиите обещания. Чрез вяра във време на изкушения черпим сили от Божията мощ. В „Пътешественикът от този свет до онзи” на Банян, бясът (звярът) Аполон се присмива над Християн, докато го заплашва: „Ей сега ще ти извадя душицата.“ „И в този момент, продължава Бънян – той изстреля пламтяща стрела към гърдите му, но Християн имаше щит в ръката си, с който я пресрещна, и така се предпази от опасността.“

Следващият елемент на всеоръжието е шлемът на римския войник. Той обикновено се изработвал от здрав метал – бронз или желязо. Бил подплатен с филц или сюнгер, бил недосегаем за брадва или чук. В някои случаи прикачената отпред козирка осигурявала допълнителна защита.“ Тук Павел говори за „шлема на спасението“ (ст.17), който трябва да носим. Именно Божията спасителна сила е нашата единствена защита срещу врага на душите ни. Както пише Чарлз Ходж, „Това, което краси и предпазва християнина, което му позволява уверено и радостно да държи вдигната главата си, е фактът, че е спасен.“

Последното шесто оръжие е „мечът“ (ст. 17). От всички оръжия мечът е единственият, който може да се използва както за нападение, така и за защита в невидимата междузвездна война. Нападението което има предвид Павел е непосредствения сблъсък с противника, защото е употребена думата макаира, къс меч. „Мечът на Духа“ е отъждествен с Божието слово, така че мечът е предназначен да прониква през защитни стени, които хората издигат, да пробужда съвестта им и да ги подтиква към духовно пробуждане.

Бог го полага в ръцете ни също, за да можем да го използваме както когато се съпротивляваме на изкушенията, така и за благовестване. „Божието слово е по-остро от всеки меч, остър и от двете страни“ (Евр. 4:12). Ние не трябва никога да се срамуваме да го използваме.

Това е Божието всеоръжие, което Бог ни дарява. Но е наша отговорността да го вземем, да се облечем в него и да го използваме срещу силите на злото в истинската междузвездна война, в която участваме. И най-накрая, ние трябва да сме сигурни, че разполагаме с всеки елемент на въоръжението, за да е осигурена защита на всяка част от тялото ни.

3. Заключителни думи (ст. 21-24)

Накрая Павел завършва с молитва, за да ни напомни, че с нея трябва да е проникната цялата ни духовна битка и воюване. Обличането на Божието всеоръжие по същността си е молитва – молитва в Духа, инициирана и водена от Него, както и Божието слово е мечът на Духа, който самият Той използва. Така Писанието и молитвата са неделимо свързани - те са двете основни оръжия, които Духът поставя в ръцете ни. Ние трябва да се молим на всяко време, с всякаква молитва и молба – постоянно. Защото участваме в истинска, макар и невидима война.

И да бъдем бодри и бдителни (ст. 18) – предвид неочакваното завръщане на Христос, но и набезите от изкушения, за да не ни завари неподготвени. 

Tук Павел стига до края на писмото, което е диктувал. Взема перото от Тихик, на когото най-вероятно е диктувал и написва собственоръчно последните 1-2 изречения. В древността хората са завършвали писмата си с пожелание. Павел завършва с 2 молитви, в които ключови думи са ‘мир’ и ‘благодат’. Той се моли за мир, любов и вяра и рисува една красива картина на общението в църквата. Във втората молитва – „Благодат да бъде с всички, които искрено любят нашия Господ Исус Христос.“ Той се моли всички, които обичат Господ Исус Христос, да могат да изпитват Божията благодат вечно.

Така Павел започва с поглед отправен към предвечното минало и завършва с перспективата за една безсмъртна надежда.

БПЦ "Нов живот" - Варна

30.11.2014 г.

Да си женен не означава да си влюбен

Битие 2:18-25/проповед/

  18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

  19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

  20. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

  21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

  22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

  23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

  24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

  25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (без този може би)

Едно 4 годишно момиченце чуло за първи път историята за Снежанка в детската градина. Едва дочакало да си дойде у дома, за да я разкаже на своята майка. Вечерта то я преразказало на майка си. И след като разказало как принцът дошъл на прекрасен бял жребец и целунал Снежанка, а тя се събудила, детето попитало възбудено на висок глас: „И знаеш ли какво станало после?” „Да”, казала майката, „и те заживели щастливо”. „Не”, казало момиченцето, „те се оженили!” Да се ожениш и да живееш щастливо не винаги е едно и също нещо.

В 20-те години семеен живот ние също сме се уверили, че освен източник на много благословения, бракът може да е и много болезнено нещо. Както е казал Ейбрахъм Линкълн, чиято съпруга била много ревнива, „Бракът не е нито рай, нито ад; бракът е чистилище.” Някой друг е казал: „Корабът на брака не потъва след челен удар, а поради малка пукнатина.”

Една жена започнала да масажира врата на съпруга си. Той й казал: „Ще ти спестя времето. Портфейлът ми е на нощното шкафче”.

Живеем във време, когато пропастта между Библейското гледище за брака и човешкото гледище е огромна. За повечето българи Библейските стихове за брака днес звучат нелепо.

Гледището на Исус за брака

Така беше и по времето на Исус (макар и днес да е още по-лошо). Когато Исус показа на учениците великолепието на брака, който Бог е създал за своите люде, те възкликнаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.” (Мат. 19:10). Христовото гледище относно значението на брака се различаваше толкова много от тяхното, че те дори не можеха да го възприемат като нещо добро.  

Ако това се отнасяше за консервативното общество, в което те живееха тогава, колко повече великолепието на брака е неразбираемо за света, в който живеем, където най-големият идол е азът, чиято основна доктрина е автономността, чийто централен акт на поклонение е развлечението, чийто две капища са телевизията и интернет, и чийто най-свещено коленичене е сексуалният акт без морални задръжки. За такава култура славата на брака за Исус е неразбираема.

Затова и днес Исус сигурно би добавил: „Не могат всички да приемат това слово, но онези, на които е дадено... Който може да приеме това, нека приеме.” (Мат. 19:11,12)

Библейското гледище за брака

Нашият грях, егоизъм и културен багаж правят почти невъзможно разбирането на чудото на Божията цел за брака между един мъж и една жена. Фактът че ние говорим, а някои дори защитават „брака” между двама мъже или две жени, показва че разпадът на нашата култура и превръщането й в разврат, варварство и анархия вероятно не е много далеч във времето.

Казвам го, за да ви събудя и предизвикам да прегърнете едно гледище за брака, което е много по-висше, по-дълбоко, по-силно и по-славно от каквото и да сте си представяли. За целта ние се нуждаем от делото на Святия Дух в нас. Естественият човек няма способността да види чудото на създадения от Бог брак. Моля се това послание да ви помогне да видите през замъгления от културата, егоизма, атеизма и романтичните опиянения небиблейски поглед към брака.

Бракът е Божие дело

Най-важното е да разберем, че бракът е Божие дело, за Божия слава. Това е така, защото бракът беше идея на Бога. Това виждаме от факта, че Бог сътвори човека като мъж и жена. В Бит. 1:27,28 се казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята...”

Фактът, че бракът е Божия идея и дело личи и от прочетения по-горе пасаж в Бит. 2:18-25. В ст. 18 Бог, а не човекът казва, че самотата не е добро нещо и отново Бог е този, който се заема да довърши един от централните замисли на творението – брака между мъжа и жената. „Ще му създам подходящ помощник.” (ст. 18). Бог каза, че ще създаде някакво създание, което ще му подхожда съвършено - съпруга.

Тя ще е от неговото естество, човек сътворен по Божий образ. Бог кара Адам да заспи, прави тази хирургическа операция, при която изважда неговото ребро и след това изпълва мястото с плът (21-22). Реброто се превръща в жена.

След това Бог я довежда при мъжа. Адам е възхитен от нейната красота и така се ражда първият поетичен опит („Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” Еврейската дума за „жена” – ишша е производна на думата „иш”, мъж, и означава именно това, „от мъж взета”.

Забележете: Бог не я скри и не накара Адам да играе криеница. Не скри Ева и не го накара да брои до 100.

Когато нашите деца бяха малки, много обичаха да играем на криеница. Може би това е първата игра, която научава всяко бебе. Те се криеха зад някакъв малък предмет, а аз се правех, че не ги виждам и казвах: „Къде е Деби? Не мога да я намеря. И тук я няма...” Така минаваше доста време, докато най-накрая ги „намирах”. Тази игра им доставяше огромно удоволствие.

Ние, хората, обичаме да се крием един от друг. Но най-много обичаме да се крием от Бога. По-нататък в разказа в Битие виждаме, че Адам и Ева също го правят, след като са съгрешили. Но Бог не е такъв. Той не играе на криеница с нас. Той играе на играта „Търси и намери!” Исус дойде, за да ни намери и освободи от робството на греха.

И така, Бог не скри и Ева, след като я сътвори. Бог я даде на Адам за невяста. И накрая Бог разкри своя замисъл за брака: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Исус потвърждава това: Не сте ли чели, че Онзи (Бог), Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъж и жена, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът.” (Мат. 19:4,5). Според Исус Бит. 2:24 е Божие слово, защото Бог го е казал. Бракът беше идея на Бог!

Бог не казва, че мъжът ще се привърже към друг мъж, или към повече жени, а към една жена! Семейството е съюз между един мъж и една жена. Очевидно, за да иронизира днешното състояние на брака, един карикатурист беше нарисувал карикатура, на която Адам казва на Ева: „Ти си единствената жена за мене на този свят!” Подтекстът е: „А имал ли е избор?”

Но този карикатурист не е прав. Адам е живял 930 г. За това време с Ева са имали много деца, а всяко от тях – не по-малко. Така че, Ева изобщо не е била единствената жена, която Адам е можел да вземе с напредване на времето.

„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Бракът е идея и дело на Бога!

Бог не само взема жената от плътта на мъжа, но и ги свързва в една плът, която човек не може да раздели. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Мат. 19:6).

Бог е този, който свързва мъжът и жената в една плът. Той е главното действащо лице. Той играе основната роля на сцената. Но светът не го разбира, затова гледа на брака като на нещо тривиално.

Дотук казахме, че бракът е дело на Бога, защото е Негова идея, защото лично той даде първата невяста на първия жених, защото той разкри как ще стане това: като остави човек родителите си, като се привърже към жена си и двамата станат една плът. Лично Бог установи този съюз от една плът за всеки брак.

Бракът е за Божия слава

Бракът е не само Божие дело, той е и за Божия слава. Той е Божия слава, защото разкрива Бога както никоя друга институция не го прави.

Виждаме това най-ясно, когато свържем Битие 2:24 с прилагането му в Ефес. 5:31,32. В Бит. 2:24 се казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Що за привързване е това? Какво свързва тези двама души? Могат ли те да напуснат тази връзка? Могат ли да скачат от партньор на партньор? На романтичната любов ли се основава тази връзка? Или на сексуалното желание? На нуждата от компания? За удобство? Какво ги държи заедно?

Тайнството на брака

Думите „ще се привърже към жена си” и „те ще бъдат една плът” сочат към нещо много по-дълбоко и трайно от поредица бракове и прелюбодейства от време на време. Тук виждаме, че бракът е свещен съюз, който се основава на заветно посвещение и устоява против всяка буря „докато смъртта ни раздели”. В Ефес. 5:31,32 Павел цитира Бит. 2:24 и веднага след това казва: „Това е велика тайна; но аз говоря това за Христа и за църквата.”

С други думи, бракът следва модела на Христовото заветно посвещение на църквата. Христос беше Младоженецът, който дойде за своята невяста – Църквата Христова. Христос знаеше, че ще трябва да плати „зестра” – собствената си кръв, за изкупената си невяста.

Той нарече това взаимоотношение „нов завет” – „тази чаша е новият завет в моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:20). Затова бракът е наречен от Павел голяма тайна, защото сочи към Христос и църквата. Христос получи църквата чрез своята кръв и сключи нов завет с нея, един неразрушим „брак”.

Сега разбираме защо бракът съществува за Божия слава: защото той следва модела на Христовите заветни взаимоотношения с църквата. Ако ти си женен, причината е тази – твоят брак да принася Божия слава.

Христос никога няма да напусне Своята съпруга

За разлика от хората, Христос никога няма да напусне Своята съпруга. Според Него да си женен не означава да си влюбен. Да си женен означава да пазиш завет. „Докато смъртта ни раздели” е свещен обет – същият, който Исус даде на невястата Си, когато умря за нея. Затова онова, което прави развода толкова ужасен в Божиите очи е не само факта, че той включва прекратяване на завета със съпруга/та, но че представя Христос и завета му по изкривен начин. Христос никога няма да напусне съпругата си. Може ние да се отдалечаваме или да отпадаме от вярата, но Христос пази своя завет завинаги.

Да си женен не означава да си влюбен, а да пазиш завет. Бракът е Божие дело, за Божия слава. Той е свещен обет.

И накрая, в текста, който прочетох в началото, има още един стих: „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.” (Бит. 2:25). Какво означава този стих? Какво иска да ни каже? Дали, че и двамата са били със съвършен външен вид като на манекени на Кристиан Диор и затова не са се срамували?

Голи, но не се срамуваха

Това със сигурност е било така, но едва ли Мойсей е искал да обърне внимание на физическата им красота. Този стих се свързва с предходния (ст.24), който Исус използва и за състоянието на брака след грехопадението. Следователно има друга причина Адам и Ева да не са се срамували. Причината е пълнотата на заветната любов, която са изпитвали.

Това, че не са се срамували не се дължи на тяхното съвършенство, а на това че не са се страхували, че брачният им партньор ще ги отхвърли или нарани. Но само за Адам и Ева ли се отнася това?

Обявяване на независимост

В Бит. 2:17 Бог беше казал на Адам: „но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.” В Бит. 3:5-6 змията каза на жената: „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”

Първият ефект от този бунт срещу Бог е записан в ст. 7: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” Внезапно те осъзнаха, че са голи и се засрамиха. Защо? Да не би изведнъж да са погрознели? Не. Те се засрамиха, защото основите на заветната любов се срутиха. С това отлетя и сигурността на брака им.

Уязвими за срама, прекъснали завета

Защо стана така? Първо, Адам беше уязвим за срама, защото знаеше, че Ева е избрала да бъде независима от Бог. Тя се е поставила на мястото на Бог и е станала егоист. Той вече не можеше да й се доверява. Второ, той се срамуваше, защото и той беше прекъснал завета си с Бога. Той се беше разбунтувал и съгрешил срещу Него. Той съзнаваше огромната пропаст, която разделя това, което е от онова, което трябва да бъде.

Те се облякоха

След това те се опитаха да се справят с новосъздалата се ситуация, като си ушият дрехи: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” (Бит. 3:7). Те опитаха да замажат следите, да скрият това, което се беше случило. Но това беше неуспешен опит, защото беше проява на лицемерие.

Тогава Бог ги облече

Затова в Бит. 3:21 „Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му, и ги облече.” С това той им каза две неща. Вие не сте това, което бяхте и което трябва да бъдете. Затова ще ходите облечени – не за да скриете, че не сте това, което трябва да бъдете, а за да изповядате това. Така че, дрехите които носим свидетелстват за славата, която сме загубили. Тези, които използват дрехите като средство за добиване на власт, престиж и внимание, трябва да се върнат към скромността. Другата крайност е нудизмът, но това е да прибавяш бунт срещу Бога към този, довел до първородния грях.

Значението на облеклото

Освен свидетелство за славата, която сме загубили и изповед, че не сме това, което трябва да бъдем, дрехите са свидетелство, че един ден Бог ще ни направи това, което трябва да бъдем. Бог отхвърли дрехите, които сами си бяха направили и им направи сам дрехи. Дрехите бяха от кожи на животни и за направата им беше необходимо проливане на кръв. Следователно, те сочеха към проливането на кръвта на Божия Син, чрез което ние днес можем да се облечем в дрехи от праведност и в блясъка на неговата слава. Нашите дрехи сочат към проваленото ни минало и настояще но и към бъдещата слава. Към пропастта, която разделя това, което сме от това, което трябва да бъдем и Божията милост, която преодолява тази пропаст чрез Исус.

Следователно, бракът е демонстрация на този завет, на това благовестие. Следващият път ще говорим за това как можем да направим нашия брак на земята да отразява Божията слава.

           

Бракът е Божие дело, за Божия слава. Бог е този, който е замислил, постановил и който прави възможен този съюз и обет между мъжа и жената. Той е този, който ни е облякъл в одежди на слава чрез проляната кръв на Исус Христос и свидетелства за първородния грях, падналата човешка природа, но и за славата, която има да ни се открие. На какъв Бог служим само! Какво тайнство е бракът!

Ще завърша с откъс от книгата Смъртни уроци, в който Ричард Зелцър рисува прекрасна картина на брака:

„Стоя до леглото, където лежи млада жена. Лицето й е оперирано и устата й е изкривена като на клоун. Малко нервно влакно на лицевия нерв, който управлява мускулите на устата й, беше изрязан. Хирургът е следвал с религиозен плам извивката на плътта й – давам ви дума за това. Въпреки това, за да отстраня тумора, трябваше да изрежа малък нерв. Нейният млад съпруг е в стаята. Той е застанал от другата страна на леглото и така осветени от нощната лампа, те сякаш изобщо не ме забелязват. Кои са те, питам се – той и тази изкривена уста, мое дело, които се гледат и докосват толкова щедро и жадно? Младата жена заговаря: „Устата ми такава ли ще остане завинаги?” „Да”, казвам, „така ще е, защото е отрязан нерв.” Тя кима мълчаливо, но младият мъж се усмихва. „На мен ми харесва”, казва. „Даже е много сладко.” Изведнъж разбирам кой е той. Разбирам и навеждам поглед. Човек не може да е смел в присъствието на ‘бог’. Без да се замисля той се навежда, за да целуне изкривената уста и аз съм толкова близо, че мога да видя как изкривява собствените си устни, за да паснат на нейните, да й покаже че все още могат да се целуват.”

Нека се молим Бог да замени нашия разрушителен порив да задоволяваме емоционалните си желания с издигащото Христос и почитащото брака библейско посвещение да пазим брачния си завет.

- край -

БПЦ „Нов живот” - Варна,

15.06.2014 г.

Как да съм сигурен?

Гледали ли сте Ледена епоха 2? В този филм един от главните герои е Ели. Тя е мамут. Но тя има голям проблем – тя вярва, че е опосум. Била е осиновена от опосуми, живее с посуми и се опитва да прави много неща, които правят опосумите. Като да скача от клон на клон... Представете си аз да се направя на орангутан и да вися на клон и ще ви стане ясно.

По-късно във филма на нея й става ясно, че е мамут и тогава животът й добива смисъл. Тя разбира коя е тя всъщност.

Ние често си лепваме разни етикети, но не знаем кои сме всъщност.

Деян. 11:26 „Учениците бяха наречени християни за първи път в Антиохия”.

На последното преброяване през 2011 г. 77 % от Българите са заявили, че са християни. Ако попитате същите тези хора какво означава да бъдеш християнин, получаваш различни отговори.

„Аз съм християнин, защото ходя на църква на Коледа и Великден.”

„Аз съм християнин, защото съм кръстен.” (Когато сухи грешници се потопят във вода, оттам излизат мокри грешници – те не се пречистват духовно; водата е само външен белег, символ).

 „Аз съм християнин, защото паля свещ за здравето на децата ми.”

„Аз съм християнин, защото целунах иконата на Богородица”

„Аз съм християнин, защото съм българин!”

 „Аз съм християнин, защото съм добър човек – не убивам хора и не ограбвам банки.”

Деян. 11:26 – те бяха наречени ‘християни’. Преди това бяха известни като ‘хората на Пътя’. Това беше движение на обновление в юдеизма, основано със слизането на Святият Дух на Петдесятница върху последователите на Христос. Но защо ги нарекоха християни?

Да си Левск-AР или ЦСКА-Р означава да обичаш тези отбори, да се идентифицираш с тях и да вярваш в тях.

Последователите на Христос бяха наречени християни, защото те вярваха в Христос и се идентифицираха с Него. Да си християнин означава да си „Христов”. Да вярваш в Бог Исус Христос като единствения път за спасение.

Илюстрация: Когато отидох да уча във В. Търново преди 1 век, след като се настаних в квартирата, слязах с автобус от университета до центъра. Автобусът следваше извивките на пътя покрай Янтра и правеше всевъзможни завои. Опитах се да разбера в каква посока пътувам, но беше невъзможно. На връщане реших да вървя пеш, но се загубих. Върнах се, тръгнах по друг път и пак стигнах до задънена улица. Трябваше да питам някого за посоката и едва тогава един човек ми каза по кой път да мина. Тогава разбрах една проста истина: всички пътища не водят до едно и също място!

Същото е и с духовността. Всички религии не водят до един и същ Бог поради една проста причина - всички те дават различни отговори на фундаменталните въпроси на живота. Все едно да направя контролно и да оценя с шестица всеки отговор на моите студенти, независимо как са превели съответния текст. Представяте ли си разговора: „Господине, при мен сте написали, че „bread” означава хляб, а при него – че е агнешки врат?!” „Да, няма проблеми, значи и едното, и другото.” „Аз съм писал, че е вътрешности...” „Да, писал съм, защото е правилно.” „Приели сте за правилен и моя отговор, че е пилешки гърди...” „Да, така е. Всичко е вярно. Бъдете здрави!”

Какво според вас щяха да си помислят за мен моите студенти? Този не е с всичкия си! Някоя дъска му хлопа! И щяха да имат право, защото bread означава единствено хляб!

Само Исус твърдеше, че Той е хлябът на живота. Само той каза, че е пътят към Бога. Йоан 14:6.

Водачите на други религии могат да твърдят, че те знаят пътя, че притежават истината, че могат да ти помогнат да достигнеш просвещение, но Исус казва: „Аз съм Пътя! Аз съм истината! Аз съм светлината!”

Религиите казват „Прави!” – запали свещ, целуни икона, обикаляй около църквата, мини под масата, пости, подавай за мъртвите, изгради параклис, прероди се, не яж месо, танцувай паневритмия (Дъновисти), чукай на вратите и раздавай брошурки (Свидетели на Йехова), отиди в друга страна и спечели последователи, и ще бъдеш спасен. Те казват: „Прави и ще бъдеш спасен!”

Исус казва: „Направено е!” Вярвай и ще бъдеш спасен.

Но как да съм сигурен?

 

Как да съм сигурен, че съм спасен и имам вечен живот? Как да съм сигурен, че жертвата на Исус е достатъчна да заплати цената на всичките ми грехове?

Този въпрос пречи на много хора да прекрачат прага на Божието царство. Но Бог не иска да сме неосведомени по този важен въпрос. Цялата Троица се обединява, за да увери вярващите за техния статут пред Бога.

 

Първо, имаме обещанието на Божието Слово, че ние сме ‘оправдани’. „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус (Рим. 8:1); „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Сина Му. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоан 5:10-13). Бог ни дава думата си и не може да я наруши.

Едно от най-прекрасните обещания в Словото е, че когато повярваме Исус ще влезе в живота ни чрез Святия Дух. Образно казано, все едно да отвориш вратата на своя живот и да поканиш Исус да влезе и да стане твой съквартирант.

Исус казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20). Този стих вдъхновява художника Холман Хънт да нарисува прочутата си картина Светлината на света.

На нея Исус е изобразен като Светлината на света. Toй стои на прага на врата, обрасла с бурени и чука. Художникът бил упрекнат, че е забравил да нарисува дръжката на вратата. „О, не – отвърнал Хънт – нарочно е така. Има само една дръжка и тя е от вътрешната страна.”

Исус ни дава право да изберем дали да отворим или не. Ако го направим, Той обещава, че ще вечеря с нас – с други думи, ще стане наш приятел и никога няма да ни изостави. Ще заживее в нашето сърце чрез Святия Дух.

 

Второ, имаме делото на Божия Син – „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); „И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18). Той пое отговорността за всички грехове на всички грешници в света. Тези, които му предават живота си и му се доверяват, няма да плащат тези грехове отново. Делото на кръста беше завършено веднъж завинаги „Свърши се” (Йоан 19:30).

 

Наистина, всички религии освен християнството проповядват спасение чрез дела. Осемкратната пътека в будизма, индуистката доктрина за карма, заветът в юдаизма, мюсюлманският шариат – всяко от тези неща предлага път, чрез който да спечелиш одобрение.

Но християнството проповядва спасение чрез вяра в спасителното дело на Христос. „По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефес. 2:8,9).

Не чрез дела! Това автоматично прави учения като мормонизма, дъновизма, източните религии и дори битовото православие невалидни. „Няма праведен нито един” (Рим. 3:23). Даже да се опитаме, не можем да сме съвършени. Както казва ап. Яков, „Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” Смъртта на Исус Христос е тази, която заплати цената за всички наши грехове. Той взе нашия грях и ни даде своята праведност. Това беше Великата размяна, която се случи на кръста и благодарение на нея ние днес сме простени. Спасени сме по благодат!

Макар и вярата да е единственото условие за спасение, нейната автентичност се потвърждава от делата. Само интелектуална вяра не е достатъчна – нужно е на дело да покажем, че се доверяваме на Исус.

Прочутият акробат Блонден бил най-известен с един смразяващ кръвта номер. Като държал прът за равновесие, той преминавал по въже дълго 335 метра над Ниагарския водопад. После захвърлял пръта и довършвал „разходката” си над бушуващата водна стихия, пред смаяните погледи на зрителите.

Уменията му били толкова добри, че веднъж минал по въжето на кокили, а след това повторил опита, този път със завързани очи и с ръчна количка с товар картофи в нея. Тогава попитал хората дали вярват, че може да пренесе човек по въжето с количка? Хората кимнали утвърдително.

Тогава Блонден поканил някой доброволец да седне в количката, но никой не се решавал. Накрая една старица седнала в количката и въжеиграчът минал с нея над водопада и се върнал. Това била майката на Блонден. Тя била единствената, която била готова да остави живота си в неговите ръце.

Да повярваш означава не само да приемеш за факт смъртта и възкресението, но и да се довериш на Исус за всичко! Да предадеш живота си в неговите ръце и да не се страхуваш, че ще паднеш от количката на твоя живот в пропастта.

 

Трето, имаме свидетелството на Божия Дух „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Рим. 8:16). Той ни помага да почувстваме присъствието му – „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал” (1 Йоан 3:24). Святият Дух прави това по различни начини. В 1 Йоан има цял списък на начините, по които Духът свидетелства в сърцето ни:

 

Ново чувство за прошка (1 Йоан 2:1-2); Ново желание да сме угодни на Бога (1 Йоан 2:5-6); Ново отношение към другите хора (1 Йоан 3:10,17); Ново разбиране за християнското общение (1 Йоан 3:14); Нова сила над злото (1 Йоан 3:6; 4:4); Нова радост и увереност (1 Йоан 1:3 – 4; 5:20); Нова опитност на отговорената молитва (1 Йоан 5:14-15).

 

Тези неща не поникват изведнъж в градината на нашия живот, но след като светлината на Духа се е докоснала до студената земя, те покълват за живот. Ние трябва не само да чувстваме или да се надяваме, че сме Христови ученици, колкото и недостойни да сме (и оставаме такива). Ние трябва да знаем, че сме такива. Йоан пише: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот” (1 Йоан 5:13).

 

През 70-те г. на миналия век южноафриканският сърдечен хирург Крисчън Бърнард извършва първата трансплантация на сърце. С това той дава ново сърце и нов живот на своя пациент. Всеки човек днес се нуждае точно от това – от ново духовно сърце и нов живот с Исус Христос. Хирургът, който извършва тази трансплантация е Бог Святи Дух. Той прави това, като дава убеждение за грях и дара на вяра на тези, които повярват.

 

Нека накрая всеки си отговори на тези въпроси. Вярвам ли в обещанията на Божието слово, че си оправдан? Повярвал ли съм в Исус Христос? Поверил ли съм живота си в Неговите ръце? Имам ли Святия Дух и свидетелства ли Той в духа ми, че съм Божие дете?

Молитва.

БПЦ „Нов живот”,

11.05.2014 г.