/проповед/
Историята започна в една
градина. Човешката история също започна в градина. Човешкият грях започна в
градина. Според последните глави на Библията човешката история ще достигне своята
кулминация в един град-градина, който е приготвен от Бог и идва на земята. В
него реката на живота извира от Божия трон. Дървото на живота се простира от
двете страни на тази река.
Началото на историята бе
поставено в една градина и ще завърши в град-градина. Между тези две градини
има трета градина – Гетсиманската градина. Ако животът започна в Едемската
градина, то новият живот започна в Гетсиманската градина.
В първата градина Адам се
провали, а в Гетсиманската градина Исус победи в тази битка. В първата градина Адам
избяга от Бога. Но в Гетсиманската градина Исус се представи на Божията воля.
Не избяга, не се скри, а каза, „не моята, а Твоята воля да бъде.“
Ние вече разглеждаме
евангелието на Лука от доста време. За някои от вас това е мнооого дълго време.
Един стих от евангелието сякаш обобщава цялото послание на книгата и по-миналият
път Жоро Георгиев също спомена това: Лука 19:10 „Понеже Човешкият Син дойде да
потърси и да спаси погиналото.“ Дойде да спаси света.
Човешкият Син е старата месианска
титла, която Даниил използва, за да опише видението, което Бог му даде.
Споменахме това, когато разглеждахме книгата Даниил. В Даниил 7 гл., той видя
Бог на Неговия престол на слава и Човешкият Син
идещ
с небесните облаци, за да получи вечно господство и царство, което няма да
премине.
Човешкият Син дойде...
Глави 1-4 показват как
Човешкият Син дойде на света – там научаваме за пророчествата за Неговото
идване и за самото му раждане. Човешкият Син дойде.. . След това се казва „да потърси“.
В глави 5-21 Исус търси хора. Той избира ученици, обучава ги и ги изпраща на
мисия. След това изпраща други 70, които Го следват.
Той търси и изцелява някои
хора, поучава други, Той търси хората. И след това глави 22-24 говорят за Исус
като за Спасител. Човешкият Син дойде, за да спаси погиналото.
Човешкият Син дойде – гл. 1-4,
да потърси – гл. 5-21 и да спаси погиналото – гл. 22-24. Имаме цялото евангелие
в един стих. Сега сме в последната част, в която Той спасява. Ще говорим за
победата, която Спасителят извоюва в Гетсиманската градина.
Тук
виждаме, че Исус направи четири неща, за да извоюва победа. Той се помоли,
предаде се на волята на Отца, извърши последното си чудо и застана пред съда на
враговете Си.
Лука 22:39 „И излезе да отиде
по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.“
Елеонският хълм е много стръмен
хълм. В основата му, в долината Кедрон, която разделя стария град от Елеонския
хълм и Витания, беше едно от любимите места на Исус. И обърнете внимание, че
тук се казва, „След като стигна на мястото...“
Исус е обичал да ходи на
различни места в Ерусалим, в дома на Мария и Марта във Витания, но е имал специално
отношение към това място, защото от нея има много хубава гледка към стария град
и това е много хубаво място за молитва.
Когато се събираме с пасторите
от Варна да се молим за града ни, ние отиваме на нашето любимо място –
панорамната площадка „Галата“, от което се вижда целия град като на длан. Преди
там беше място, където се събираха наркомани и което служеше за облекчаване на
пътуващите.
Когато пасторите в града са започнали
да се събират, те говорят с предишния кмет там да се направи панорамна
площадка, той откликва на предложението им и днес това място радва хиляди
варненци и гости на града. А ние, пасторите, продължаваме да се застъпваме за
града ни оттам.
Исус също е обичал да се моли
от Елеонския хълм.
Лука 22:40 „И като се намери
на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.“
В Лука не се посочва какво е
името на мястото, но в Йоан 18 се казва, че това е Гетсиманската градина.
Наименованието идва от еврейската дума „гатшманим“. Гат означава „преса“, а шманим
е съществително от м. р. мн.ч., което означава маслини.
В градината всъщност беше завода
за маслини, пресата за маслини. Тук било добивано масло от маслините. Това
ставало като маслините се пресовали или стривали с два големи камъка. Маслото
всъщност се добива не само от месото на маслината, но и от костилките.
Използвали маслото за всичко – за гориво за лампите, за козметични цели, за
приготвяне на храна...
Интересното е, че Исус отива в
Гетсимания, в маслинената преса, за да се подготви за своята „преса“ – съдебния
процес. Най-ценното в една маслина било маслото. А то можело да се добие само
чрез смазване на маслината. Най-голяма стойност маслината имала, когато се
смаже.
Исая 53:5 „Но Той беше наранен
поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде
наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“
Точно на това място, в тази
долина между Елеонския хълм и Ерусалим, Исус произведе най-голяма стойност.
Той е смазан под пресата на
греховете и изкушенията на света. И Той приема товара да отиде на кръста и печели
тази битка за нас.
Аз не знам дали някои от нас
ще могат някога да видят Гетсиманската градина. Но дори да не успеем, всеки от
нас има своята собствена Гетсимания.
Всеки има своите мрачни
моменти и преживявания. Имаме своите долини на мрачната сянка. Ние преминаваме
през тях, но това не ни харесва, това е болезнено. Молим се Бог да ни освободи
от тях.
Някои от вас дори през тази
седмица се чувстват смазани като в преса и питат, „Защо, Господи?“ Отговорът е,
защото Той иска животът ви да донесе
възможно най-високата стойност.
Исус отива там и казва на
учениците си да се молят.
Исус
се помоли
Лука 22:41 „И Той се отдели от
тях, колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се...“
Всички ние можем да хвърлим
камък на различно разстояние, но този израз означава „не много далече“, „малко
по-нататък“. И Той коленичи и започна да се моли. Малко по-късно четем...
Лука 22:45-46 „И като стана от
молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: Защо
спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.“
Скръбта може наистина да те
измори. Когато човек изгуби близък и скърби, това го изтощава. Изкушаващо е да
кажем, „те не трябваше да заспиват, а да бдят и да се молят.“
Не сте ли преживявали и вие
това? Когато реша да се моля и да се съсредоточа да чуя какво Бог иска да ми
каже от Словото си, изведнъж се разсейвам, мислите ми се понасят нанякъде,
телефонът започва да звъни, някой влиза в стаята и прекъсва молитвата, или се
сещам, че трябва да свърша нещо неотложно...
Защо става така? Първо, защото
сме хора и второ, защото имаме враг. Дяволът знае, че в живота ти има две мощни
оръжия и ще направи всичко, за да ти пречи да ги използваш – това е молитва и
четене на Словото.
Яков казва, „Голяма сила има
усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16) Павел казва на Тимотей, „Цялото
писание е боговдъхновено и полезно за поучение“ (2 Тимотей 3:16). Тъй като има сила
в молитвата и има полза в четенето на Словото, Сатана иска на всяка цена да отнеме
тази сила и полза от живота ти. Затова те разсейва.
Били Греъм е казал, „Ако не ти
се моли, вероятно това е знак, че трябва веднага да започнеш да се молиш.“
Чух една история за мъж, който
летял с малкия си частен самолет и по време на полета възникнал проблем. Той се
обадил на авиодиспечерите и казал, „Пилотът до кулата: Аз съм на 500 км от
летището, на 200
метра височина и горивото ми свърши. Губя височина много бързо. Моля дайте
съвет. Край.“ Чул отговор: „Кулата до пилота, повтаряйте след мен: Отче наш,
който си на небесата...“
К. С. Луис казва, „Мигът, в
който се събуждаш всяка сутрин, всичките ти желания и надежди за деня се
втурват към теб като диви зверове. И първата ни работа всяка сутрин се състои в
това да ги спрем и да се вслушаме в онзи друг глас, да се съгласим с онази
друга перспектива, да оставим да ни завладее онзи другия, по-голям, по-силен,
по-тих живот.“
Не е лесно да се молим. Затова
искам да ви предизвикам да изградите навика да се молите повече. Просто
започнете да се молите, дори можете да го правите няколко пъти на ден, за 2-3,
5 минути. Или извикайте някого, за да се молите заедно.
Ако чакаш да дойде подходящо
време за молитва, никога няма да се молиш. Ако чакаш, когато ще имаш време,
никога няма да се молиш. Това е нещо, което просто трябва да направиш. Просто
си кажи: „Ще си отделя време и ще го направя.“
Исус
се покори на волята на Отца
Нека сега видим за какво Исус
се помоли.
Лука 22:42 „Отче, ако искаш,
отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.“
Исус казва, „Отче, ако
искаш...“ Исус ни учи да питаме Бог каква е Неговата воля и след като я знаем,
да подчиним нашата воля на Неговата воля. Това е същността на вярата ни.
Ако ти си християнин и казваш,
че твоята воля е управлявана от волята на Бога, ти съобразяваш своите планове и
покоряваш своята воля на Божията воля - такава, каквато тя е показана в Божието
слово.
Затова изучаваме Библията – за
да откриваме всяка седмица Неговата воля за живота си, да изваждаме тези
принципи и да ги прилагаме в живота си.
„Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша...“
Чашата тук е метафора, която говори за изпитанието, през което той ще премине.
Оттам идва и изразът „да изпиеш до дъно горчивата чаша“, което означава да изтърпиш
докрай някаква голяма мъка и страдание.
Трябва да разбираме, че когато
Исус отиде на кръста, това не беше просто малко изпитание, през което Той
премина. Той не просто беше физически измъчван и не просто умираше. На кръста
Той прие върху Себе Си чашата на Божия гняв за всички извършени грехове. Затова
Исая казва, че Той беше бит поради нашите беззакония.
И тук виждаме Исус, който още
на следващия ден ще изпие чашата, ще увисне на кръста и ще почувства какво е да
си отделен от Отца и изоставен от Бога поради греха, когато извиква „Или, Или,
лама савахтани?“ Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Ако е Твоята воля, нека тази
чаша ме подмине, обаче не Моята воля, не както Аз искам, а Твоята воля да бъде.
Исус все едно казва, „Ако има
някакво друго средство, чрез което хората да бъдат спасени, нека го използваме.
Ако хората могат да бъдат спасени като са религиозни, ако могат да бъдат
спасени като са добри, ако могат да бъдат спасени като са искрени, ако могат да
бъдат спасени чрез смяна на министерския кабинет, страхотно. Но ако Моята смърт
на кръста е единственият начин хората да бъдат спасени, тогава не Моята, но
Твоята воля да бъде.
Както казва Макс Лукадо, „Той
знае какво е да моли Бог да промени решението си и да чуе Бог да казва толкова
нежно, но твърдо „Не“. Защото точно това Бог казва на Исус. И Исус приема
отговора.“
Лука 22:43-44 „И Му се яви
ангел от небето и Го укрепяваше.“ Единствено Лука споменава това. „И като беше
във вътрешна борба…“ И
като беше в agonizomai “… молеше
се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”
Някои мислят, че това просто
означава, че Исус се е потял обилно и потта му е капела от челото му като капки
кръв. Но според други Исус е преживял това, което медиците наричат хематидроза
– отделяне на кървата пот от тялото. При силно психологическо напрежение и
стрес понякога малките кръвоносни съдове, които са близо до потните жлези се
пръсват и кръвта попада в потните жлези. Така изглежда сякаш кръв излиза от порите
на челото.
Това показва силата на
страданието, през което преминава Исус, докато Той се подготвя да отиде на
кръста.
Последното
записано чудо на Исус
Лука 22:45-47 „И им каза: Защо
спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше,
ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте,
вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.“
Предателят идва и използва символът
на приятелство в своето предателство – целувката. И научаваме, че той не е сам,
но с него се задава тълпа. Юда води религиозните водачи, които пък са вдигнали
на крак охраната на храма и римския взвод. Те искат да се застраховат с голяма
военна сила, за да арестуват Исус.
Но явно Юда не е познавал Исус
много добре, защото може би си е мислил, че Исус ще се съпротивлява. Освен
това, явно не е съзнавал, че с една дума Исус може да унищожи цялата римска
власт.
И Юда Го целува.
Лука 22:48 „А Исус му каза:
Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“
Помните ли какво означава
името „Юда“? „Хваление“. Когато Юда се е родил, родителите му сигурно са били
толкова радостни, че са решили да го нарекът „Хваление“. Това е пожелателно име
човекът, който го носи да хвали Бога. Това беше много красиво име.
Но Исус му даде друго име. Знаете,
че Исус обичаше да променя имената на хората. Той нарече Симон – Петър. Яков и
Йоан нарече „Синове на гърма“. Знаете е
ли как нарече Юда? Син на погибелта. Което значи син на осъждение. Много радикална
промяна в името. В Йоан 17, когато се молеше на Отца, Исус каза, „Докато бях с
тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не
погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.“ (Йоан 17:12)
До каквото се докоснеше Юда,
той го оскверняваше. Той беше предател, беше лицемер. Той оскверни своята
църква – групата на учениците. Той оскверни дара на жената, която отиде да
излее мирото върху Исус. Юда каза, „Това миро можеше да се продаде и парите да
се дадат на бедните“.
Йоан казва, че той е казал
това, защото е крадец. Тъй че, той оскверни нейния дар. Сега осквернява молитвеното
събрание. До каквото се докосне, го осквернява.
Лука 22:49 „И тези, които бяха
около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с
меч?“
Ние знаем кой казва това,
нали? Йоан казва в своето евангелие, че това е Петър.
Лука 22:50 „И един от тях
(Петър!) удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.“
Защо Лука споменава, че Петър
е отсякъл дясното ухо? Защо просто не казва „ухото“? Да си спомним, че Лука е
лекар. Един лекар би забелязал кое ухо е паднало. Той също така би споменал хематидрозата
– отделянето на кървава пот от тялото.
Петър беше рибар, не воин. Той
се целеше в главата му, но улучи ухото.
Лука 22:51 „А Исус проговори:
Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.“
Какво правеше Петър, като
извади меча? Петър се опитваше да опровергае пророчеството на Исус за него. „Ти
ще се отречеш от Мен, Петре“. „Ще ти докажа, че ще съм ти верен и ще умра с
теб. Дай ми меча! Ще ти докажа, че твоята преценка за мен е неправилна.“
Всъщност, това е последното
описано чудо на Исус в евангелията. В него Исус изцели човек, наранен от Негов
ученик. Дали това не е и чудото, което Исус прави най-често днес – да оправя
бъркотията, която ние сме забъркали.
Да изцелява тези, които
Божиите слуги са наранили. Има християни, които обичат да използват своя меч.
„Аз имам Библията, меча на Духа.“ Други нараняват вярващи и оставят невястата
Христова окървавена. Уши хвърчат навсякъде... в името на разпознаването на
духове.
Имаме нужда Исус да се намеси
отново, нали? Ако така използваш Библията си, трябва да прибереш меча.
Исус
е изправен на съд
Лука 22:52-54 „А на дошлите
против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините
Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях
всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и
на властта на тъмнината. И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата
на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.“
Исус е доведен на съд пред
юдеите. Трябва да разберем, че Исус не беше съден веднъж или два пъти, а цели
шест пъти. Той е доведен до действащия първосвещеник Каяфа, след това пред Анна,
предишния но все още с най-много влияние първосвещеник. Това става през нощта.
На сутринта Той е изправен пред
Санедриона – дотук са три съдебни процеса. След това е доведен в преторията и
изправен пред Пилат Понтийски. Пилат го разпитва – това е четвъртият процес.
Открива, че Исус е галилеянин и го изпраща на Ирод Антипа. Това е петият процес.
Ирод Го разпитва и Го изпраща обратно
на Пилат за последната присъда. Това е шестият последен съдебен процес. Тук сме
в началото на тази поредица от съдебни процеси.
Исус е в къщата на първосвещеника.
Първосвещеникът Анна е този, който управлява храма, но и който получава прихода
от всички търговци на агнета и гълъби и от менячите на пари в храма. Той
контролира този паричен поток. Когато Исус обръща масите на търговците и
менячите на пари и ги прогонва от храма, това вбесява Анна. Исус го направи два
пъти – в началото и в края на своето служение. Исус го е ударил два пъти по
болното място. Затова той иска Исус да умре.
Накрая целият този процес е
режисиран. Освен това е незаконен, защото са нарушени 4 от правилата на
Санедриона: никой процес не е можело да се провежда през нощта, нито в
навечерието на събота или на празник, не може да се провежда при закрити врата
и не е било позволено на първосвещеника да разпитва осъдения.
Всъщност, Синедрионът нарушава
шестата заповед, Не убивай. Те го осъждат на смърт и го отвеждат при Синедриона,
а оттам при Пилат. Защо при него? Защото само римската власт може да осъди
някого на смърт.
И му казват,
Лука 22:67-69 „Ако си Ти
Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако ви
задам въпрос, не ще отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно
на Божията сила.“
Както в Лука 19:10, и тук Исус
прави препратка към Даниил 7 гл., говорейки за Човешкия Син. Това, което каза
Исус пред Пилат беше недвусмислена претенция за Божествен авторитет. Исус
казваше, Аз съм Месията. След което потвърди, че е Божият Син.
И те потвърдиха смъртната
присъда.
Три процеса – при Каяфа, Анна
и пред синедриона. Четвъртият процес започна в 23 глава – процесът при Пилат,
при Ирод Антипа и пак при Пилат. Но не знаеха, че победата вече е извоювана в
градината.
Заключение
Как трябва да откликнем на
всичко това?
Първо, с благодарност и
хваление за извоюваната за нас победа в градината. Второ, като следваме Неговия
пример и се покоряваме на Божията воля.
Евреи 12:2-3 „като насочваме
своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради
предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на
Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова
противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.“
Исус се помоли и се покори
напълно на Своя Отец, но знаеше, че победата в градината скоро ще бъде
подпечатана на Голгота. Днес искам да те попитам, можеш ли да го направиш и ти?
Можеш ли да се покориш на Неговата воля в областите, където все още се
съпротивляваш? Можеш ли да го направиш сега?
Един баща казвал на сина си да
си подрежда и почиства стаята. Синът винаги обещавал, но след това не го
правел. След гимназията младежът се записал във военноморските сили. Когато го
пуснали в отпуск след основното обучение, той си дошъл за малко у дома. Баща му
го попитал какво е научил по време на обучението. Синът отговорил, „Тате, научих
какво означава думата „сега“.
Нека се помолим.
БПЦ "Нов живот" - Варна
