/проповед/
Въведение
В живота често се случва да имаме последна възможност за нещо. Като да
хванеш влака в последната минута. Или в мач, в мач в който резултатът е равен, футболист
да вкара гол в последната минута на продълженията и отборът му да победи.
Един пастор бил болен от сериозна болест и помолил никои от приятелите му
да не идват да го виждат. Тогава дошъл да го види един негов познат, който бил
известен анти-християнски автор. Пасторът се съгласил. Приятелят му влязал и
казал, „Оценявам много това, че ме допуснахте да ви посетя – особено като знам
че не допускате близките си приятели да ви видят.“ Пасторът отговорил, „А, аз
съм уверен, че ще ги видя в отвъдния свят, но това може да е последната ми
възможност да видя вас.“
Днес също ще говорим за една последна възможност. Последната възможност за спасение
на една нация.
Дотук казахме, че Бог взе един провален фараон, за да го подготви
и изпрати като избавител на народа си. Подготовката трая 40 години в пустинята,
тогава Бог му се яви в горящия храст и го изпрати на спасителна мисия за
неговия народ. Бог търпеливо отговори на петте оправдания на Мойсей и му каза
да уповава на Него, не на себе си.
Мойсей отиде в Египет и каза на фараона „Пусни моите люде“.
Фараонът закорави сърцето си, Бог също му го закорави, за да покаже славата си.
В резултат Египет преживя 9 напасти. Всичко бе опустошено с изключение на
народа на Израел. Но фараонът отново закорави сърцето си.
Някои хора се смиряват пред Бога, след като изпитат на гърба си
Неговата могъща сила. Но други до такава степен са обладани от нечисти сили, че
продължават да действат ирационално дори когато са загубили всичко. Защо?
Защото грехът е ирационален. И те позволяват на сърцето им да се закорави още
повече.
Виждаме едно и също действие на Бог, но две различни реакции. В
природата виждаме същия феномен. Същото слънце, което размразява леда в реката,
втвърдява глинения ѝ бряг. Когато Бог наказва хората, едни се смиряват и се обръщат
към Него, а други закоравяват още повече в греха си.
Това стана с египтяните. Дотук имаха 9 възможности за спасение,
но те бяха пропиляни от фараона. Затова те трябваше да преживеят още една
напаст – смъртта на първородните. Бог щеше да покаже своя план за спасение на
Израел, като изпрати последната, десета напаст. Това щеше да бъде последната възможност
за спасение на Египет. Но се превърна в картина, оцветена в кръв.
Последната напаст
Тя беше духовна илюстрация, която щеше да покаже, че след смъртта
никой няма възможност за спасение. Библията казва, че всички ние сме или под
Божията любов, или под Божия гняв. Всички хора са или спасени, или изгубени.
Изкупени или обречени. Няма средно положение.
Всички ние един ден ще се изправим пред последната напаст –
смъртта.
Бог беше казал на Мойсей, че ще нанесе на фараон още една
напаст, след което той ще ги пусне.
Изход 11:4-7: „Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около
полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре
– от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на
слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. И
по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало,
нито ще има вече такъв. А против израилтяните, против човек или животно, нито
куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и
израилтяните.“
Последната напаст беше смърт. Ст. 5 казва, че ангелът на смъртта
ще посети всички. Ще премине над най-дребната схлупена къщурка и над най-величествения
дворец. Над богати и бедни, образовани и неуки.
Евреи 9:27 казва „И както е определено на човеците веднъж да
умрат, а после настава съд.“
Никой няма да си тръгне жив от този свят. Медицината е
напреднала много, но смъртността все още е същата. На всеки 10 човека умират
10.
Спасен ли си? Може да си закоравявал сърцето си 9 пъти, но има
една последна напаст, един последен тест, една последна възможност.
Какво ще стане с теб, когато ангелът на смъртта те посети?
Това беше последната напаст.
С нея щеше да отлети последната възможност за спасение. Смъртта
щеше да донесе отделяне. Физическата смърт води до отделяне на душата и духа от
тялото. Духовната смърт е когато душата е отделена от Бог.
В Откровение 20:14 четем, че смъртта и адът бяха хвърлени в огненото
езеро – това е втората смърт. Има две смърти – физическа и духовна, както има и
две раждания – физическо и духовно. Колко пъти си се родил? Ако си се родил
само веднъж, ще умреш два пъти. Трябва да се родиш два пъти, за да умреш само
веднъж.
Затова Исус каза на Никодим, че ако не се роди някой отново, не
може да види Божието царство.
Как можем да избегнем тази последна напаст? Има ли някаква
защита на наше разположение, за да избегнем втората смърт?
Защита от втората смърт
Изход 11:7 „А против израилтяните, против човек или животно,
нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и
израилтяните.“
Ангелът на смъртта се отби в повечето къщи, но не във всичките. Защо
някои бяха пощадени?
Бяха ли последните по-добри хора? Не! Веднага след като
прекосиха Червено море, те си направиха златно теле, вдигнаха оргия и проклеха
Бог, след като останаха без храна и вода.
Техният морал не се отличаваше много от морала на осъдените.
Някой може да каже, техните свещеници са извършвали религиозни
ритуали, затова Бог погледна благосклонно на тях. Не! Празните, повтарящи се
ритуали само приспиват хората.
Никой религиозен ритуал или морално поведение не може да накара
Господ да направи разлика. Само едно нещо може – кръвта на Агнето!
Бог обеща, че ще премине през Египетската земя и ще порази всяко
първородно в Египет. Но на Израел даде защита – те трябваше да заколят агне без
недостатък и да направят нещо с кръвта.
Изход 12:7 „После нека вземат от кръвта и да помажат двата
стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.“
И кръвта щеше да служи за белег за защита.
Изход 12:12,13 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя
и ще поразя всяко първородно... и ще извърша съд против всичките египетски
богове... И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като
видя кръвта, ще ви отмина.“
От глагола „ще мина“ идва и думата „песах“ на иврит, откъдетo на
български тя е преминала в „пасха“.
Ако аз бях първородният син на семейство в Египет, щях да питам
няколко пъти, „Тате, сигурен ли си, че всичко е както трябва? Намазахте ли
добре двата стълба и горния праг на вратата? Вижда ли се добре?“
Всяко семейство трябваше не само да жертва по едно агне, но и с
кръвта му да намаже двата стълба и горния праг на вратата. Кръвта на закланото
агне служеше за белег на защита.
Едно момченце се родило първо на еврейско семейство в Египет. То
щяло да бъде убито, когато ангелът на смъртта премине през земята, ако
защитната кръв на агне не била поръсена на стълбовете и прага на вратата.
Момчето било болно и не можело да ходи. Затова попитало баща си
дали кръвта била поръсена на стълбовете. Той казал, че да, той бил заповядал да
се направи. То попитало дали баща му е видял кръвта на стълбовете. Той казал, „Не,
но не се съмнявам, че е там. Видях да колят агнето и казах на слугата да се
погрижи.“ Но детето пак помолило баща си да отиде и да види, даже да го вземе
на ръце и да го занесе до вратата, за да види и то.
Когато отишли видели, че слугата бил забравил да помаже
стълбовете с кръв. Животът на детето бил застрашен, докато те не намерили
кръвта и не я поръсили върху стълбовете. Детето било защитено. Ти защитен ли си?
В Левит 16 Бог каза на първосвещеника да заколи агне за греховете
на целия народ. Това се правеше веднъж годишно в продължение на стотици години.
И в Йоан 1 гл. виждаме Божия Агнец, който отнема греха на света. Един Агнец за
целия свят!
Агнецът без недостатък
Всички останали агнета бяха само преобраз на съвършеното Агне,
което идваше на света. Всички те имаха нещо общо.
Първо, те трябваше да са без недостатък (Изход 12:5).
1 Петър 1:18-19 „като знаете, че не с тленни неща сте
изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и
пречист.“
Второ, израелтяните трябваше да си вземат по едно агне на десетия
ден от месеца. Трябваше да го пазят до четиринадесетия ден от месеца и да го
проверяват. Исус беше арестуван и разпитван от Каяфа и Пилат.
Пилат каза, Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. (Лука 23:4).
Разбойникът на кръста каза, „Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41). Дори стотникът
възкликна, „Наистина Този Човек бе праведен“ (Лука 23:47). Всички те признаха, че
това е съвършеното Агне!
Евреите трябваше да заколят агнето. Исус беше разпнат на кръста.
Всеки евреин трябваше сам да заколи агнето. Нямаше нужда от свещеник. Всеки от
нас сам е виновен за смъртта на Исус. Виждаме, че цялата 12-та глава на Изход е
пълна със символи, които сочат към Исус Христос.
По-нататък, в нашия текст, в Изход 11:5 четем, че всички
първородни на египтяните щяха да умрат.
Във всяка къща ли имаше смърт? Всъщност, да! Ако ангелът на
смъртта преминеше и не вземеше първородния, то беше защото там вече беше настъпила
смърт. Смърт на агне.
Евреи 9:22, „А според закона почти всичко с кръв се очиства; и
без проливането на кръв няма опрощение.“
Представете си как в нощта на Пасха едно еврейско семейство яде
в колибата си печеното агне с безквасен хляб и с горчиви треви. Отстрани бохчите
им са готови за път, те също са облечени. Един след друг чуват писъци, които
пронизват нощта отблизо и далеч. Децата питат какво е това. Бащата се опитва да
обясни какво се случва на децата. Първородният син осъзнава, че той е
най-големият и пита, „Тате, и аз ли ще умра тази нощ?“ Бащата отговаря, „Не,
сине.“ „Защо?“ Тогава бащата сочи към вратата и казва, „Кръвта е тази, която
прави промяната.“
Тялото на закланото агне трябваше да умре, а кръвта му да се пролее.
Те сочеха към тялото и кръвта на Агнеца. Когато празнуваме Господната трапеза,
ние си спомняме с благодарност за Неговата жертва на кръста.
Това щеше да е десетата, последна напаст за Египет. Тя щеше да
доведе до смърт, но тя беше и последна възможност за спасение за Израел. Защото
без проливане на кръв няма опрощение.
Закланите агнета на тази първа Пасха сочат към жертвения Агнец,
който 1500 години щеше да умре за греховете на цялото човечество.
Но в текста, който разглеждаме, има още нещо. Една градация.
Забележете, че в Изход 12:3 се казва „едно агне“. В ст. 4 то вече е „агнето“, а
в ст. 5 – „агнето ви“. Вашето агне.
Някои са склонни да признаят, че Исус е Спасител. Дори да го
признаят за Спасителят. Но не могат да кажат „Исус е моят Спасител.“
Един мой познат казва, „Аз съм интелектуално почтен човек и ако
ме убедиш, че Исус наистина е Божият Син, ще го приема за такъв. Но отсега ти
казвам, че няма да му се покланям по начина, по който ти му се покланяш.“
Трябва да можеш да кажеш, „Исус е моят Спасител.“ Това, че си
роден в „християнска“ страна, не те спасява. Това, че баба ти или майка ти са
вярвали в Бог, не те спасява. Твоите добри дела не те спасяват. Трябва лично да
го изповядаш като Господ и Спасител, да вярваш че в смъртта Си Той е платил за
твоя грях и чрез възкресението Си ти дава вечен живот.
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син,
за да не погине никой, който вярва в
Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Е ли Исус твой личен Спасител?
Чували ли сте историята на Джон Грифит? През 1929 г. той
започнал работа като стрелочник на един подвижен мост. През лятото на 1937
г. решил да вземе осемгодишния си син Грег с него на работа. Грег гледал с
възхищение как баща му натискал напред огромния лост, който вдигал и спускал
моста.
Наобяд Джон вдигнал моста, за да помогне на корабите да преминат
и седнал в наблюдателната кабина със сина си да обядват. Времето минало бързо.
Изведнъж той бил изненадан от от сирената на влак в далечината. Бързо погледнал
часовника и видял, че е 1:07 ч. – експресът от Мемфис, с 400 пътници на борда, наближавал
към вдигнатия мост. Той скочил и се затичал към контролната кула.
Точно преди да дръпне главния лост, той погледнал надолу, за да се
увери, че няма преминаващи кораби. И видял нещо, което накарало сърцето му да
подскочи в гърлото му. Неговият син Грег се бил опитал да последва баща си, но
се подхлъзнал от наблюдателната кабина и бил паднал върху масивните зъбни
колела, които управляват моста. Левият му крак бил заклещен между двете главни
зъбни колела!
В паниката очите му се насълзили. Отчаяно умът на Джон се
опитвал да измисли спасителен план. Какво можел да направи? Забелязал едно въже
в контролната кабина. Можел да слезе по стълбите, да отвърже въжето, да се
спусне, да извади сина си, да се покатери по въжето, да се втурне в контролната
кабина и да натисне лоста. Но още тогава знаел ужасната истина: просто нямало
достатъчно време. Нямало да успее.
Тогава чул свирката на влака отново, този път много по-близо.
Ритмичното тракане на колелата на влака върху релсите предвещавало обреченост.
Там бил неговият единствен син, но във влака били 400 човека. Как можел да
пожертва своя син? Той виждал обляното в сълзи лице на майка му. Това бил
техният единствен, обичан син. Как можел...
Но нямал избор. Джон знаел какво трябва да направи, затова с
ужасено лице се хванал през глава с лявата ръка и бутнал напред главния лост. Виковете
на сина му бързо били заглушени от безмилостното стържене на моста, докато той
бавно се скускал на мястото си. Няколко секунди по-късно експресният влак
изръмжал над реката.
Джон Грифит вдигнал обляното си в сълзи лице и погледнал в
прозорците на преминаващия влак. Един бизнесмен четял вестник. Кондукторът
гледал безизразно големия си джобен часовник. Във вагон ресторанта жени сърбали
своя следобеден чай. Едно момченце, което изглеждало досуш като неговия син
Грег, разбърквало с дълга тънка лъжица голяма купа сладолед. Много от пътниците
говорили или се смеели безгрижно. Никой не гледал към него. Нито един не
погледнал към огромната кутия със зъбни колела, в която били премазаните
останки от неговото момче.
В своята мъка той заблъскал по прозореца на контролната кабина и
извикал, „Какво ви става, хора!? Не ви ли е грижа? Не знаете ли какво пожертвах
заради вас? Никой ли не го е грижа?“ Никой не чул. Скоро отдалечаващият се влак
се изгубил зад хоризонта.
Жертвата на сина дала живот на всички пътници във влака. Жертвата
на Божия Син дава живот на всички хора на планетата земя. Без проливане на кръв
няма опрощение.
Бог е Бог на втория, третия, и четвъртия шанс. Но дните ни на
тази земя са преброени и никой не знае кога ще напусне този свят и ще застане
пред Съдния престол. След смъртта вече никой няма възможност за спасение. Само кръвта
на Сина може да ни помогне да избегнем втората смърт. Спасен ли си ти? Вярваш
ли в Сина?
______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
21.11.2021 г.
