От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Аз съм Вратата

/проповед/

Ако някой те помоли да опишеш Исус, какви думи би използвал? Може би думи като Велик, прекрасен, любящ.

Но дори да имаше ангелски глас, не би могъл да предадеш Красотата, Великолепието и Величието на Исус Христос.

Но когато Христос говореше за Себе Си, Той използва много земни думи като Хляба на живота, Светлината на света, Живата вода, Добрия пастир, а в днешния пасаж – Вратата.

Толкова обикновена дума, за да опише една толкова необикновена личност! Същевременно, тази метафора е много полезна поради честата употреба на думата „врата“ в нашето ежедневие.

Ние влязохме в тази зала през една от двете врати. И ще трябва да излезем през тях. Някои от вас използваха и вратата на асансьора.

Като си тръгнете, освен ако не живеете наблизо, ще трябва пак да влезете в колата или в автобуса през врата. Ще влезете в блока през входната врата, а след това ще отключите и вратата на жилището си.

Вратите са навсякъде. Вратите са чудесно изобретение, като се замисли човек. Най-голямата врата в света е в центъра Кенеди Спейс на НАСА. Тя е висока почти 140 метра и са нужни 45 минути, за да се отвори напълно.

За най-стара врата в Европа се счита намерената по време на разкопки в Цюрих, Швейцария. Датира се около 3100 г.пр.Хр. За най-стара все още функционираща врата в България се смята вратата на Боянската църква, построена през Средновековието.

В света се смята, че най-старата врата е една врата от Индия. Но всъщност, и тя не е най-старата. Защо? Защото Исус Христос е вечен и Той е живата Врата.

Затова днес искам да ви говоря за тази метафора, която Исус използва, за да опише Себе Си. Той използва тъкмо нея, защото тя е толкова честно срещана в ежедневието ни, и същевременно толкова важна! Ние не можем да живеем без врати и не можем да живеем истински без Вратата на живота – Исус.

Един говедар от Пернишките села отишъл за първи път в София със сина си. Влезли в един мол и се оказали пред една украсена с рекламни образи врата. След малко вратата се отворила и в нея влязла една старица с бастун. Вратата се затворила, някакви лампички просветвали  отгоре. След малко вратата се отворила и една стройна, хубава млада жена излязла оттам. Мъжът се обърнал към сина си и казал, „Напомни ми да доведа майка ти тук следващия път, за да я вкарам в това нещо.“ Човекът за първи път в живота си виждал асансьор.

Няма ли да е чудесно, ако имаше врата, през която да влезеш и да излезеш напълно нов? Ами, има такава. И тя не е свързана с конкретно място, а е Личност – Исус Христос. Това иска да ни каже Исус, когато използва този символ, за да опише Себе Си.

1.     Вратата е необходима.

Не можеш да влезеш в стая без да има врата. Всъщност, понякога можеш. Когато бях студент първа година, живеех в студентско общежитие на първия етаж. Прозорецът ни беше на метър над земята и когато моите съквартиранти закъсняваха и се връщаха след като общежитието беше затворено, минаваха през прозореца. Но прозорците не са предназначени за това.

След възкресението си Исус минаваше през стените, но за нашите тела това е невъзможно. Вратата е абсолютно необходима. По същия начин, за да може човек да влезе в спасението и в Божието присъствие, трябва да мине през Врата.

Много претендират да са тази врата, но Исус каза, че само Той е вратата за взаимоотношения с Отца. Това е смисълът на казаното от Него тук.

Само Той може да нахрани гладната духовно душа. Само Той може да излекува болното сърце. Само Той може да измие вътрешната нечистота.

Но за да стане това, ние трябва да минем през правилната Врата. И слава на Бога, тази Врата съществува. Името ѝ е Исус. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Тя съществува и тя е единствената врата за спасение. Някои казват, има много пътища до Бога. Може и да са много пътищата, но Вратата е една!

Деяния 4:10-12 „да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Няма друго име, няма друга личност, няма друга врата, само Христос! Има само една Врата.

Ноевият ковчег имаше само една врата. Скинията имаше само една врата. Храмът имаше само една врата. Има само една Врата и нейното име е Исус.

Ноевият ковчег, скинията и храмът са преобрази на Спасителя. Само Той може да те очисти от греха и само в Него можеш да се подслониш от всяка буря.

Един търговски представител на някаква фирма спрял пред къща, пред която било седнало момче. Попитал го, „Приятел, вашите вкъщи ли са?“ То казало, „Да, вкъщи са, защо?“ Търговският представител минал покрай момчето и звъннал на звънеца. Но никой не дошъл да отвори вратата. Търговският представител звъннал отново и пак никой не дошъл. Обърнал се към момчето и казал, „Ти не ми ли каза, че вашите са у дома?“ Момчето отговорило, „У дома са, но това не е моят дом. Аз не живея тук.“

Можеш да звъниш на всички звънци на света, но не можеш да минеш през вратата, ако си застанал пред грешната къща. Исус е единствената Врата към Бога и към изкуплението.

Исус каза,

Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Исус не е просто една врата; Той е Вратата!

Дотук казахме, че Вратата Исус е необходима и тя е единствената, която води към спасение. По-нататък...

2.     Тази  Врата е достъпна.

Една врата, през която не можеш да влезеш, не става за нищо. Поради грешка в изработването ѝ, предишната врата, която искахме да монтираме в църква, беше с прекалено малки размери. Можеше да се промъкнеш през нея, но не ставаше за църковна врата. Затова поръчахме нова, широка врата.

Ако една врата е заключена и нямаш ключ, колкото и красива да е, не ти върши работа. Ако за да влезеш трябва да платиш входна такса, а нямаш толкова пари, ще си останеш отвън. Децата, които нямат пари да влязат в стадиона, за да гледат футболния мач на любимия си отбор, надничат през оградата отвън. Не могат да влязат и да се насладят на мача.

Исус каза, „Ако някой влезе през Мене.“ Не всички врати са достъпни. На някои врати пише, „Влизането забранено,“ „Само за персонала“ или „Само за служители“, „Вход за външни лица – строго забранен“. На други пише „Зло куче“.

Исус каза, че Вратата, която води към вечен живот е достъпна. Той покани теб и мен с думите, „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“

Исус ни казва да минем през Вратата. Тя не е само за богатите, нито само за бедните. Не е само за добрите, нито само за злите. Всички се нуждаят от тази Врата и всички, които се покаят от греха си и повярват в Господ Исус Христос имат достъп до тази Врата.

Живелият преди век американски илюзионист и каскадьор Хари Худини оставял да го заключат в някоя килия в затвор и малко след това се освобождавал. Но веднъж нещата се объркали. Худини влязал в затворническата килия облечен с нормални ежедневни дрехи. Тежките, метални врати тряснали шумно и се затворили зад него.

Той извадил скрития в колана си метален лост и веднага се захванал за работа. Но този път имало нещо необичайно у ключалката – работил 30 минути и не ставало нищо. Минал час и все още не можел да отвори вратата. Целият плувнал в пот, задъхал се от раздразнение, но не можел да отключи механизма. След като се мъчил 2 часа, Худини се строполил, облягайки се на вратата, която не можел да отвори. Но когато паднал върху нея, тя се отворила! Изобщо не била заключена! Но в ума му тя била заключена и това му пречело да отвори вратата и да излезе от килията.

По същия начин Вратата Исус е вече достъпна и няма нужда от усилия, за да я отключиш!

3.     Богатствата, скрити зад Вратата

Зад някои врати има заключени несметни богатства. Някои хора какво ли не правят, за да се промъкнат през врати, зад които има злато, пари и други ценни предмети.

Неотдавна гледах филма „Банковият обир“. Той разказва за истински случай. През септември 1971 крадци наемат магазин за кожени изделия близо до лондонска банка на Бейкър Стрийт, прокарват тунел в подземието на банката, след което с помощта на термично копие пробиват пода в трезора. Открадват депозитни кутии с пари в кеш и бижута на стойност милиони паунди!

Но искам да ви кажа, че най-голямото богатство на света е скрито зад една врата – тази Врата е Исус. Зад тази Врата е цената, платена на кръста за всички грехове в света. Включително за твоя и моя грях. Зад тази Врата са небесните двери и вечността в присъствието на Бог.

Тези, които приемат Исус за Господ и Спасител са спасени от греха, смъртта и ада. Някой е казал, че животът на човек се състои от 20 години, през които майка му го пита къде отива, 40 години, през които жена му го пита къде е бил и 1 час при неговото погребение, когато всеки се пита къде е отишъл.

Когато си прекрачил през прага на Вратата Исус Христос, смъртта е само пристъпване в Божието присъствие. И зад нея намираш и други благословения:

Общение

Чрез тази крачка на вяра ние придобиваме не само спасение, но и влизаме в общение с нашия Господ. Представи си, ти вече имаш правото да общуваш с Царя на вселената! Той те нарича свой приятел и изслушва всяка твоя молитва!

Служение

Исус каза, че ние можем не само да влизаме през тази Врата, но и да излизаме през нея.

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Какво имаше предвид? Това означава, че след като веднъж сме влезли в кошарата, в църквата, Той ни дава цел на нашия живот. И тази цел е да служим на Бога. Той не ни е извикал в съществуване, за да водим един егоистичен и безсмислен живот, а да Му носим слава, като Му служим.

По времето на Исус кошарите били квадратно или кръгло заграждение, направено от камъни, натрупани един върху друг. В оградата оставяли отвор, така че овцете да могат да влизат и да излизат. През нощта, след като овцете влизали вътре, овчарят лягал на прага. Никоя овца не можела да излезе, без овчарят да я спре, и нито един хищен звяр не можел да влезе, без да премине покрай овчаря.

Исус ясно казва тук, че Той е Пастирът на овцете. Той е Вратата. След като сме в Него, имаме мир, защита и цел. Овцете излизали всеки ден на паша. По този начин те отглеждали вълна за пастирите. През нощта овцете имали почивка и мир.

В Христос съм защитен. Той пази вратата на живота ми. И аз имам цел, защото Той ме води навън да работя за Него. Един ден ще вляза в моя небесен дом – този, който Исус е подготвил за мен. Дотогава искам да имам живот с цел и смисъл – това ми дава Исус.

Имаш ли за цел и смисъл на живота си да служиш на Исус?

Основателят на Епъл, Стийв Джобс, искал 38-годишния президент на Пепси-Кола Джон Скъли да напусне работата си и да стане президент на Епъл. Когато предложил позицията на Скъли, Стийв Джобс го попитал, „Как искаш да прекараш остатъка от живота си – като продаваш подсладена вода или като получиш шанс да промениш света?

Исус отправя към нас още по-голямо предизвикателство. Искаш ли да живееш в този грешен свят само за да умреш и да те оплакват? Или искаш да знаеш, че принадлежиш на Бог, че имаш цел да живееш и че най-доброто тепърва предстои?

Големият евангелизатор Муди дошъл в един град, за да говори в голяма църква там. Една вечер едно момченце дошло и поискало да влезе, но разпоредителят му казал да си отиде вкъщи и да си ляга. Момченцето обяснило, че искало да види Муди, но разпоредителят отказал да го пусне. Разчаровано и натъжено, малкото момченце отишло отстрани до сградата и заплакало.

Точно тогава се появил Муди и се запътил към вратата. Чул плача и видял момченцето, облегнато на стената. Отишъл при него и го попитал защо плаче. Момченцето му обяснило, че искало да чуе Муди, но не го пуснали. Муди попитал, „Наистина ли искаш да чуеш Муди?“ Момченцето отговорило, „Да, господине!“ „Добре, хайде ела с мене“.

Двамата влезли в залата, той казал на момченцето да седне на неговото място и цяла вечер то слушало големия проповедник. След години това малко момченце станало пастор на същата тази църква.

Както това момченце влязло през вратата благодарение на Муди, ние влизаме през вратата на спасение и всяко Божие благословение само чрез Христос. Той е Вратата към изкупление и вратата към мястото на радост в присъствието на Господ Исус във вечността.

Аз влязох през тази Врата преди 32 години. И моята молитва днес е някой от тези, които слушате това, да се доверите на Исус като ваш Спасител.

Бог те призовава да минеш през тази отворена Врата днес. Тя няма входна такса, защото Той я е платил! Не можеш с усилия да я отвориш. Трябва да влезеш с вяра. Ела като малкото момченце, което влязло с Муди. Хвани се за Исус и вратата ще се отвори!

И след като си влязъл, служи Му вярно, защото вратата се отваря навътре, за да ни пусне в царството, но и се отваря навън, за да отнасяме благата вест до света.

Нека се помолим.

 _____________________

28.01.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Господарят, робът и шилото в ухото (Изход 21:1-6)

 /проповед/

Преди 2 седмици отново имахме избори. Трябваше да изберем партията, която е най-близко до нашите възгледи за управление и до нашата ценностна система.

Избирателната активност отново беше ниска. Някой написа, че ако на изборите се гласуваше кой кандидат да влезе в затвора, избирателната активност щеше да е 100%! J

По време на комунизма активността по избори беше почти 100%. Но тогава хората гласуваха за една партия. Това не беше истински избор. Свободата е да избираш между различни възможности. Не си свободен да изразиш мнението си, ако имаш само една възможност, нали?

Когато Бог сътвори Адам и Ева и ги постави в Едемската градина, Той влезе във взаимоотношения с тях. Всичко беше съвършено, но тяхното поклонение на Бога не можеше да бъде наречено свободно до момента, когато Бог посади едно дърво в градината. И те бяха поставени пред избор.

Бог не се опитваше да ги изкуши да спрат да Му се покланят, Той никога не изкушава никого. Искаше те да докажат вярата си в Него. Но те направиха грешния избор.

Когато Адам и Ева съгрешиха, хората бяха поробени от греха. Ева си мислеше, че е избрала свободата, но всъщност избра робството. Човекът стана роб на греха и остана такъв до идването на Исус.

Исус ни върна свободата, за която бяхме създадени. Бяхме освободени от наказанието за нашите грехове. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Исус Христос, нашия Господ.

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Ако сме свободни, то като оправдани от греха ние можем да живеем така, че с живота си да почитаме нашия Господ. Сега сме наистина свободни. Но сега предстои трудното.

Един човек е бил в затвора 20 години. Той е мечтаел за свободата и я е очаквал. Накрая е помилван. Сутринта, придружен от полицая той стига до желязната порта на затвора, полицаят отключва вратата и той се озовава отвън на свобода.

Не е бил там почти цял живот. Носи чанта с нещата си и е облечен в стария костюм, с който е влязал в затвора. Охраната затваря вратата отвътре и той се озовава сам и свободен отвън.

Какво да прави сега? Как да започне да живее от първия ден на новия си живот?

Какво да правим със свободата си, която ни е дарена на толкова висока цена?

В подобна ситуация се оказа и народът ни, след като паднаха прангите на комунизма.

Апостол Павел също ни умолява да използваме свободата си за Божия слава.

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Преди да повярва Павел беше роб на сляпата религия и закона. Павел взе свободата в Христос и я положи на олтара като жертва. И той писа на християните в Рим и във Филипи, като каза за себе си, че е слуга. Той беше свободен човек, но и доброволен слуга на Бога.

Точно това иска Бог от нас – да използваме свободата си, за да Му служим.

В Стария завет има една чудесна картина на такъв един роб, която сега ще разгледаме. Нека прочетем

Изход 21:1-6 „Ето законите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“

Веднага след 20 глава с Десетте Божи заповеди, в глави 21-23 Бог описва как иска народът на Израил да организира обществения си живот така, че да бъде благословен в земята, в която ще ги заведе. И Той им дава закони, които да им помогнат да живеят в сигурност и благоденствие.

Пасажът, който прочетохме, е малка част от различните закони, дадени в тези глави. Той се отнася до робите. Може би сега някой от вас си казва, за какво ми е да слушам за робството? Днес няма роби! Всеки знае, че робството е грешно.

Когато чуем думата робство, ние си представяме израелтяните в Египет, заставени да правят тухли и да строят пирамидите на фараона. Или, под въздействието на гледани филми, мислим за търговията с роби, при която хиляди африканци са продадени в Америка да работят в памучните плантации.

Но в древността робство е имало в целия свят. Африканци също са поробвали африканци, араби-мюсюлмани са поробвали европейци, но за това малко се знае. Роби е имало и в България (при Борис I имаме закон, който регулира робството), във Византия, а за варягите (скандинавските родоначалници на Московията или днешна Русия) робовладелството е било направо индустрия.

Робство е имало навсякъде. Но робството, позволено от старозаветния закон е много различно. Всъщност, то било начин да се помага на хората. Как така?

Представете си, че аз съм земеделец, но земята ми не е родила нищо. Аз не мога да си платя дълговете, тогава няма осигуровки, няма помощи за социално слаби като днес... Как да си изхраня семейството?

И точно тук законът ми помага – той ми дава възможност да се продам в робство, за да изплатя дълговете си и да изхранвам семейството си. И след 6 години труд за господаря, аз трябва да бъде освободен и мога да започна живота си отначало. За това говори и пасажът, който прочетохме – как да се освобождават робите в седмата година.

Ето на какво искам да обърна вниманието ви. Какво става, ако след шесте години на служба аз съм свободен, но съм имал добър живот и не искам да си тръгна? Ако господарят ми се е отнасял добре с мене, грижел се е за мене и ми е позволил да се оженя?

В такъв случай законът ми позволява да остана на служба при господаря си. За да стане това официално, трябва да извършим един ритуал. Моят господар ме завежда пред съдиите и заедно им казваме за моето решение. След това отиваме при градската порта, той изважда шило и го промушва през ухото ми, докато се забие в стълба на портата.

Тази церемония узаконява решението ми. Аз съм свободен човек, но съм се посветил да служа с любов на господаря си до края на живота си. И те се прибират обратно в дома на господаря заедно. Не е ли прекрасна тази картина?

По същия начин и Бог ни казва: Ето това искам от вас. Да вземете свободата, която ви давам, но да я използвате, за да ходите с Мене и да Ми служите.

Един робовладелец отишъл на пазара за роби, за да си купи робиня. Имало търг за една робиня и той го спечелил. Тя мислела, че той ще я купи и ще започне да я малтретира. Но когато си тръгнал с нея, той ѝ казал: „Млада госпожице, свободна си.“ Тя останал безмълвна, но след малко попитала: „Какво означава това?“

-        Означава, че си свободна.

-        Означава ли това, че мога да казвам каквото си искам?

-        Да.

-        Означава ли, че мога да правя каквото искам?

-        Да, разбира се.

-        Означава ли, че мога да отида където искам?

-        Да, можеш да отидеш където поискаш.

Тогава, през сълзи тя казала:

-        Тогава идвам с теб!

Каква невероятна картина? Една робиня, пленена от любовта.

Когато един еврейски роб е прослужил 6 години, но иска да остане при господаря си, тук виждаме няколко неща.

Първо, той е този, който взема решението.

Никой не можел да го принуди. Господарят можел да го заведе при съдиите, но това трябвало да е негово собствено решение. В ст. 5 се казва: „Ако робът изрично каже...“

Точно това иска Бог – ти да Го избереш. Твоето решение да приемеш Исус за Господ и Спасител не зависи от това дали си роден в „християнска страна“, дали са те кръстили като бебе, не зависи от решението на друг.

Бог ме е направил свободен човек със свободна воля. Аз трябва да използвам свободата си, за да реша сам в кого да повярвам. Никой друг не трябва да взема това решение вместо мен.

Както казва шотландският теолог Питър Форсайт, „Първото задължение на всяка душа е да открие не своята свобода, а своя Господар.“

Второ, когато пробиват ухото на роба при портата, той ясно обявява кого обича. „Ако робът изрично каже: Обичам господаря си.“

Това иска Бог да види у хората, които избират Него. Иска да види сърца, които Го обичат. Той не иска ние да се обръщаме към Него само за да избегнем ада. „Не искам да отида в ада, затова вярвам в Бог.“

Бог иска много повече от това. Както в един брак ние искаме да прекараме целия си живот с нашия годеник или годеница, а не да встъпим в „брак по сметка“.

Бог иска да Му кажем: „Обичам Господаря си. Прободи ухото ми – аз Го обичам. Искам да живея с Него завинаги. Ако това е робство, нека остана прикован за Него вечно.“

Такова посвещение иска Бог от нас и Той е направил всичко, за да го има. Той ни е възлюбил както никой друг. И ние отговаряме със същото.

1 Йоан 4:19 „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“

Третото нещо, което евреинът-роб казва, посвещавайки се на господаря си, е че той е признателен на него.

Изход 21:5: „Обичам господаря си, жена си и децата си.“

Той признава, че всички благословения идват от господаря му. Тук той споменава жена си и децата си, най-голямото си благословение, без да споменава всичко останало – дрехи, храна, доверие, достойнство.

Какво е направил Бог за теб? Можеш ли да преброиш всичките благословения в живота си?

Яков 1:17 „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“

Бог ти е простил, изкупил те е от греха, дал ти е спасение за вечността и снабдява всички твои нужди. Дал ти е семейство, здраве, безопасност, радост и свобода.

Може никога досега да не си изказвал своята признателност и благодарност на Бога. Той плати скъпа цена, за да имаш всичко това. Даде своя единороден Син да умре на кръста вместо теб. Той те благославя всеки ден. Той благославя дори тези, които не вярват в Него.

Матей 5:45 „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.“

Какво правиш в отговор на тези благословения?

Робът казва, „Признателен съм на господаря си. Обичам жена си и децата си и съм благодарен за всички благословения в дома му. Пробийте ухото ми на стълба.“

Четвърто, робът публично се посвещава да служи на господаря си. 

Изход 21:6 „тогава господарят му ще го заведе пред съдиите“

Това не е личен въпрос. Нужни бяха законни свидетели в публична церемония, на която решението да бъде обявено пред всички.

И тук веднага се сещаме за водното кръщение. С него ние правим публична изповед, че сме решили да станем Божие дете. Преди месец и нещо се кръстиха 5 човека в нашата църква.

Обичам да кръщаваме хора и да каним цялата църква и други хора да са свидетели. С кръщението си казваме на Бог и на хората, че се посвещаваме да следваме Исус Христос.

Робът-евреин казва, „Слушайте, ето какво съм решил. Днес съм свободен и мога сам да решавам съдбата си. И избирам да остана в този дом. Избирам този човек, когото обичам. Съдиите са ми свидетели. Пробийте ухото ми на вратата.

Как ли се е чувствал господарят, когато робът му е казвал тези думи? Така се чувства и Бог, когато обявяваме, че се посвещаваме на Него.

Може вече да си кръстен. Но всеки ден пред теб има нови възможности да обявиш пред другите посвещението си да служиш на Исус. Такива възможности възникват у дома, на работа, сред приятелите ти. Исус казва, „ И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата.“ (Матей 10:32)

Пето, когато взема решение да остане в дома на господаря си, евреинът роб все едно казва: „Покорявам се на господаря си.“

Изход 21:6 „и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило.“

Ухото е символ на покорство. То е органът на слуха. Чрез него получаваме инструкции. Затова позволявайки ухото му да бъде пробито, той казва: „Аз се покорявам напълно на господаря си. Не само докато се уморя, или докато той е в добро настроение, и после да кажа, „Аз бях дотук. Чао.“

Това е посвещение за цял живот.

Изход 21:6 „и той ще му бъде роб завинаги.“

И като Божии слуги ние не се посвещаваме на покорство само за месец-два или година. Ние не се посвещаваме, докато Бог не ни поиска нещо твърде трудно или нещо, което ни изглежда неразумно. Не, ние му даваме нашето безусловно покорство.

Авраам обеща, че ще служи на Бог и Бог изпита неговото покорство. Каза му да вземе сина си Исаак и да го жертва на планината Мория. Да забие нож в собственото си дете. И Авраам се покори, замахна с ножа и Бог го спря. Авраам взе успешно изпита.

Бог няма да те накара да убиеш детето си. Но ще те накара да се откажеш от някои неща – да жертваш време, сили, притежания, комфорт или нещо друго.

Знаете ли как в миналото са обучавали арабските коне в пустинята на Близкия изток? Обучителите са изисквали пълно подчинение от конете и са ги подлагали на изпит да видят дали са напълно обучени.

Последният тест бил най-мъчителен. Обучителят не позволява на конете да пият вода много дни. След това той ги развързва и разбира се, те се втурват в галоп към водата, но точно когато стигат до нея и се готвят да влязат в нея и да пият, обучителят надува свирката.

Конете, които са напълно обучени, се спират, обръщат се и се връщат в тръст до обучителя. Стоят там треперещи, копнеещи за вода, но чакат в съвършено покорство. Когато обучителят е сигурен, че има тяхното покорство, им дава сигнал да се върнат и да пият.

Бог иска ние да се посветим да Му се покоряваме. През целия си живот.

Забележете, че когато господарят му заби шилото в ухото му, то премина през него и се заби в дървения стълб на портата. За миг той остана прикован към дървото. Това приковаване беше символ на трайната връзка между свободния човек и господаря. Неговата съдба беше свързана със съдбата на господаря. Той правеше посвещение за цял живот.

След това господарят е издърпал шилото от дървото и от ухото му и вероятно е сложил обица на ухото на слугата си. Тя е трябвало да му напомня винаги за посвещението, което е направил.

Има само една цел, на която си струва да посветим живота си като християни.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

В заключение, още от зората на човечеството Бог даде на първите хора свобода, за да може те да изберат да служат на Него с тази свобода.

А ти? Избрал ли си да Му служиш? Обявил ли си, че Го обичаш? Той пръв те възлюби. Признателен ли си Му за всичките си благословения? Обявил ли си пред хората, че си Негово дете? Обещал ли си му своето покорство за цял живот?

Има една песен, която казва: „Ще трябва да служиш на някого. Може да е дявола, може да е Господ. Но ще трябва да служиш на някого.“

Дяволът се стреми да те пороби в грях и пристрастяване.

Господ ти предлага свобода. Свобода да избереш да Му служиш.

Нека се помолим!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.10.2022 г.

 

Последната възможност (Изход 11-12)

 /проповед/

Въведение

В живота често се случва да имаме последна възможност за нещо. Като да хванеш влака в последната минута. Или в мач, в мач в който резултатът е равен, футболист да вкара гол в последната минута на продълженията и отборът му да победи.

Един пастор бил болен от сериозна болест и помолил никои от приятелите му да не идват да го виждат. Тогава дошъл да го види един негов познат, който бил известен анти-християнски автор. Пасторът се съгласил. Приятелят му влязал и казал, „Оценявам много това, че ме допуснахте да ви посетя – особено като знам че не допускате близките си приятели да ви видят.“ Пасторът отговорил, „А, аз съм уверен, че ще ги видя в отвъдния свят, но това може да е последната ми възможност да видя вас.“

Днес също ще говорим за една последна възможност. Последната възможност за спасение на една нация.

Дотук казахме, че Бог взе един провален фараон, за да го подготви и изпрати като избавител на народа си. Подготовката трая 40 години в пустинята, тогава Бог му се яви в горящия храст и го изпрати на спасителна мисия за неговия народ. Бог търпеливо отговори на петте оправдания на Мойсей и му каза да уповава на Него, не на себе си.

Мойсей отиде в Египет и каза на фараона „Пусни моите люде“. Фараонът закорави сърцето си, Бог също му го закорави, за да покаже славата си. В резултат Египет преживя 9 напасти. Всичко бе опустошено с изключение на народа на Израел. Но фараонът отново закорави сърцето си.

Някои хора се смиряват пред Бога, след като изпитат на гърба си Неговата могъща сила. Но други до такава степен са обладани от нечисти сили, че продължават да действат ирационално дори когато са загубили всичко. Защо? Защото грехът е ирационален. И те позволяват на сърцето им да се закорави още повече.

Виждаме едно и също действие на Бог, но две различни реакции. В природата виждаме същия феномен. Същото слънце, което размразява леда в реката, втвърдява глинения ѝ бряг. Когато Бог наказва хората, едни се смиряват и се обръщат към Него, а други закоравяват още повече в греха си.

Това стана с египтяните. Дотук имаха 9 възможности за спасение, но те бяха пропиляни от фараона. Затова те трябваше да преживеят още една напаст – смъртта на първородните. Бог щеше да покаже своя план за спасение на Израел, като изпрати последната, десета напаст. Това щеше да бъде последната възможност за спасение на Египет. Но се превърна в картина, оцветена в кръв.

Последната напаст

Тя беше духовна илюстрация, която щеше да покаже, че след смъртта никой няма възможност за спасение. Библията казва, че всички ние сме или под Божията любов, или под Божия гняв. Всички хора са или спасени, или изгубени. Изкупени или обречени. Няма средно положение.

Всички ние един ден ще се изправим пред последната напаст – смъртта.

Бог беше казал на Мойсей, че ще нанесе на фараон още една напаст, след което той ще ги пусне.

Изход 11:4-7: „Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Последната напаст беше смърт. Ст. 5 казва, че ангелът на смъртта ще посети всички. Ще премине над най-дребната схлупена къщурка и над най-величествения дворец. Над богати и бедни, образовани и неуки.

Евреи 9:27 казва „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а после настава съд.“

Никой няма да си тръгне жив от този свят. Медицината е напреднала много, но смъртността все още е същата. На всеки 10 човека умират 10.

Спасен ли си? Може да си закоравявал сърцето си 9 пъти, но има една последна напаст, един последен тест, една последна възможност. Какво ще стане с теб, когато ангелът на смъртта те посети?

Това беше последната напаст.

С нея щеше да отлети последната възможност за спасение. Смъртта щеше да донесе отделяне. Физическата смърт води до отделяне на душата и духа от тялото. Духовната смърт е когато душата е отделена от Бог.

В Откровение 20:14 четем, че смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро – това е втората смърт. Има две смърти – физическа и духовна, както има и две раждания – физическо и духовно. Колко пъти си се родил? Ако си се родил само веднъж, ще умреш два пъти. Трябва да се родиш два пъти, за да умреш само веднъж.

Затова Исус каза на Никодим, че ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

Как можем да избегнем тази последна напаст? Има ли някаква защита на наше разположение, за да избегнем втората смърт?

Защита от втората смърт

Изход 11:7 „А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Ангелът на смъртта се отби в повечето къщи, но не във всичките. Защо някои бяха пощадени?

Бяха ли последните по-добри хора? Не! Веднага след като прекосиха Червено море, те си направиха златно теле, вдигнаха оргия и проклеха Бог, след като останаха без храна и вода.

Техният морал не се отличаваше много от морала на осъдените.

Някой може да каже, техните свещеници са извършвали религиозни ритуали, затова Бог погледна благосклонно на тях. Не! Празните, повтарящи се ритуали само приспиват хората.

Никой религиозен ритуал или морално поведение не може да накара Господ да направи разлика. Само едно нещо може – кръвта на Агнето!

Бог обеща, че ще премине през Египетската земя и ще порази всяко първородно в Египет. Но на Израел даде защита – те трябваше да заколят агне без недостатък и да направят нещо с кръвта. 

Изход 12:7 „После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.“

И кръвта щеше да служи за белег за защита.

Изход 12:12,13 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно... и ще извърша съд против всичките египетски богове... И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина.“

От глагола „ще мина“ идва и думата „песах“ на иврит, откъдетo на български тя е преминала в „пасха“.

Ако аз бях първородният син на семейство в Египет, щях да питам няколко пъти, „Тате, сигурен ли си, че всичко е както трябва? Намазахте ли добре двата стълба и горния праг на вратата? Вижда ли се добре?“

Всяко семейство трябваше не само да жертва по едно агне, но и с кръвта му да намаже двата стълба и горния праг на вратата. Кръвта на закланото агне служеше за белег на защита.

Едно момченце се родило първо на еврейско семейство в Египет. То щяло да бъде убито, когато ангелът на смъртта премине през земята, ако защитната кръв на агне не била поръсена на стълбовете и прага на вратата.

Момчето било болно и не можело да ходи. Затова попитало баща си дали кръвта била поръсена на стълбовете. Той казал, че да, той бил заповядал да се направи. То попитало дали баща му е видял кръвта на стълбовете. Той казал, „Не, но не се съмнявам, че е там. Видях да колят агнето и казах на слугата да се погрижи.“ Но детето пак помолило баща си да отиде и да види, даже да го вземе на ръце и да го занесе до вратата, за да види и то.

Когато отишли видели, че слугата бил забравил да помаже стълбовете с кръв. Животът на детето бил застрашен, докато те не намерили кръвта и не я поръсили върху стълбовете. Детето било защитено. Ти защитен ли си?

В Левит 16 Бог каза на първосвещеника да заколи агне за греховете на целия народ. Това се правеше веднъж годишно в продължение на стотици години. И в Йоан 1 гл. виждаме Божия Агнец, който отнема греха на света. Един Агнец за целия свят!

Агнецът без недостатък

Всички останали агнета бяха само преобраз на съвършеното Агне, което идваше на света. Всички те имаха нещо общо.

Първо, те трябваше да са без недостатък (Изход 12:5).

1 Петър 1:18-19 „като знаете, че не с тленни неща сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист.“

Второ, израелтяните трябваше да си вземат по едно агне на десетия ден от месеца. Трябваше да го пазят до четиринадесетия ден от месеца и да го проверяват. Исус беше арестуван и разпитван от Каяфа и Пилат.

Пилат каза, Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. (Лука 23:4). Разбойникът на кръста каза, „Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41). Дори стотникът възкликна, „Наистина Този Човек бе праведен“ (Лука 23:47). Всички те признаха, че това е съвършеното Агне!

Евреите трябваше да заколят агнето. Исус беше разпнат на кръста. Всеки евреин трябваше сам да заколи агнето. Нямаше нужда от свещеник. Всеки от нас сам е виновен за смъртта на Исус. Виждаме, че цялата 12-та глава на Изход е пълна със символи, които сочат към Исус Христос.

По-нататък, в нашия текст, в Изход 11:5 четем, че всички първородни на египтяните щяха да умрат.

Във всяка къща ли имаше смърт? Всъщност, да! Ако ангелът на смъртта преминеше и не вземеше първородния, то беше защото там вече беше настъпила смърт. Смърт на агне.

Евреи 9:22, „А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.“

Представете си как в нощта на Пасха едно еврейско семейство яде в колибата си печеното агне с безквасен хляб и с горчиви треви. Отстрани бохчите им са готови за път, те също са облечени. Един след друг чуват писъци, които пронизват нощта отблизо и далеч. Децата питат какво е това. Бащата се опитва да обясни какво се случва на децата. Първородният син осъзнава, че той е най-големият и пита, „Тате, и аз ли ще умра тази нощ?“ Бащата отговаря, „Не, сине.“ „Защо?“ Тогава бащата сочи към вратата и казва, „Кръвта е тази, която прави промяната.“

Тялото на закланото агне трябваше да умре, а кръвта му да се пролее. Те сочеха към тялото и кръвта на Агнеца. Когато празнуваме Господната трапеза, ние си спомняме с благодарност за Неговата жертва на кръста.

Това щеше да е десетата, последна напаст за Египет. Тя щеше да доведе до смърт, но тя беше и последна възможност за спасение за Израел. Защото без проливане на кръв няма опрощение.

Закланите агнета на тази първа Пасха сочат към жертвения Агнец, който 1500 години щеше да умре за греховете на цялото човечество.

Но в текста, който разглеждаме, има още нещо. Една градация. Забележете, че в Изход 12:3 се казва „едно агне“. В ст. 4 то вече е „агнето“, а в ст. 5 – „агнето ви“. Вашето агне.

Някои са склонни да признаят, че Исус е Спасител. Дори да го признаят за Спасителят. Но не могат да кажат „Исус е моят Спасител.“

Един мой познат казва, „Аз съм интелектуално почтен човек и ако ме убедиш, че Исус наистина е Божият Син, ще го приема за такъв. Но отсега ти казвам, че няма да му се покланям по начина, по който ти му се покланяш.“

Трябва да можеш да кажеш, „Исус е моят Спасител.“ Това, че си роден в „християнска“ страна, не те спасява. Това, че баба ти или майка ти са вярвали в Бог, не те спасява. Твоите добри дела не те спасяват. Трябва лично да го изповядаш като Господ и Спасител, да вярваш че в смъртта Си Той е платил за твоя грях и чрез възкресението Си ти дава вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Е ли Исус твой личен Спасител?

Чували ли сте историята на Джон Грифит? През 1929 г. той започнал работа като стрелочник на един подвижен мост. През лятото на 1937 г. решил да вземе осемгодишния си син Грег с него на работа. Грег гледал с възхищение как баща му натискал напред огромния лост, който вдигал и спускал моста.

Наобяд Джон вдигнал моста, за да помогне на корабите да преминат и седнал в наблюдателната кабина със сина си да обядват. Времето минало бързо. Изведнъж той бил изненадан от от сирената на влак в далечината. Бързо погледнал часовника и видял, че е 1:07 ч. – експресът от Мемфис, с 400 пътници на борда, наближавал към вдигнатия мост. Той скочил и се затичал към контролната кула.

Точно преди да дръпне главния лост, той погледнал надолу, за да се увери, че няма преминаващи кораби. И видял нещо, което накарало сърцето му да подскочи в гърлото му. Неговият син Грег се бил опитал да последва баща си, но се подхлъзнал от наблюдателната кабина и бил паднал върху масивните зъбни колела, които управляват моста. Левият му крак бил заклещен между двете главни зъбни колела!

В паниката очите му се насълзили. Отчаяно умът на Джон се опитвал да измисли спасителен план. Какво можел да направи? Забелязал едно въже в контролната кабина. Можел да слезе по стълбите, да отвърже въжето, да се спусне, да извади сина си, да се покатери по въжето, да се втурне в контролната кабина и да натисне лоста. Но още тогава знаел ужасната истина: просто нямало достатъчно време. Нямало да успее.

Тогава чул свирката на влака отново, този път много по-близо. Ритмичното тракане на колелата на влака върху релсите предвещавало обреченост. Там бил неговият единствен син, но във влака били 400 човека. Как можел да пожертва своя син? Той виждал обляното в сълзи лице на майка му. Това бил техният единствен, обичан син. Как можел...

Но нямал избор. Джон знаел какво трябва да направи, затова с ужасено лице се хванал през глава с лявата ръка и бутнал напред главния лост. Виковете на сина му бързо били заглушени от безмилостното стържене на моста, докато той бавно се скускал на мястото си. Няколко секунди по-късно експресният влак изръмжал над реката.

Джон Грифит вдигнал обляното си в сълзи лице и погледнал в прозорците на преминаващия влак. Един бизнесмен четял вестник. Кондукторът гледал безизразно големия си джобен часовник. Във вагон ресторанта жени сърбали своя следобеден чай. Едно момченце, което изглеждало досуш като неговия син Грег, разбърквало с дълга тънка лъжица голяма купа сладолед. Много от пътниците говорили или се смеели безгрижно. Никой не гледал към него. Нито един не погледнал към огромната кутия със зъбни колела, в която били премазаните останки от неговото момче.

В своята мъка той заблъскал по прозореца на контролната кабина и извикал, „Какво ви става, хора!? Не ви ли е грижа? Не знаете ли какво пожертвах заради вас? Никой ли не го е грижа?“ Никой не чул. Скоро отдалечаващият се влак се изгубил зад хоризонта.

Жертвата на сина дала живот на всички пътници във влака. Жертвата на Божия Син дава живот на всички хора на планетата земя. Без проливане на кръв няма опрощение.

Бог е Бог на втория, третия, и четвъртия шанс. Но дните ни на тази земя са преброени и никой не знае кога ще напусне този свят и ще застане пред Съдния престол. След смъртта вече никой няма възможност за спасение. Само кръвта на Сина може да ни помогне да избегнем втората смърт. Спасен ли си ти? Вярваш ли в Сина?

______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.11.2021 г.

 

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)

/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 “И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.

Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.

Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.

Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!