Monday, June 16, 2014

Да си женен не означава да си влюбен


Битие 2:18-25/проповед/


  18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
  19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
  20. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
  21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
  22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
  23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
  24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
  25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (без този може би)

Едно 4 годишно момиченце чуло за първи път историята за Снежанка в детската градина. Едва дочакало да си дойде у дома, за да я разкаже на своята майка. Вечерта то я преразказало на майка си. И след като разказало как принцът дошъл на прекрасен бял жребец и целунал Снежанка, а тя се събудила, детето попитало възбудено на висок глас: „И знаеш ли какво станало после?” „Да”, казала майката, „и те заживели щастливо”. „Не”, казало момиченцето, „те се оженили!” Да се ожениш и да живееш щастливо не винаги е едно и също нещо.

В 20-те години семеен живот ние също сме се уверили, че освен източник на много благословения, бракът може да е и много болезнено нещо. Както е казал Ейбрахъм Линкълн, чиято съпруга била много ревнива, „Бракът не е нито рай, нито ад; бракът е чистилище.” Някой друг е казал: „Корабът на брака не потъва след челен удар, а поради малка пукнатина.”

Една жена започнала да масажира врата на съпруга си. Той й казал: „Ще ти спестя времето. Портфейлът ми е на нощното шкафче”.

Живеем във време, когато пропастта между Библейското гледище за брака и човешкото гледище е огромна. За повечето българи Библейските стихове за брака днес звучат нелепо.

Гледището на Исус за брака

Така беше и по времето на Исус (макар и днес да е още по-лошо). Когато Исус показа на учениците великолепието на брака, който Бог е създал за своите люде, те възкликнаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.” (Мат. 19:10). Христовото гледище относно значението на брака се различаваше толкова много от тяхното, че те дори не можеха да го възприемат като нещо добро.  

Ако това се отнасяше за консервативното общество, в което те живееха тогава, колко повече великолепието на брака е неразбираемо за света, в който живеем, където най-големият идол е азът, чиято основна доктрина е автономността, чийто централен акт на поклонение е развлечението, чийто две капища са телевизията и интернет, и чийто най-свещено коленичене е сексуалният акт без морални задръжки. За такава култура славата на брака за Исус е неразбираема.

Затова и днес Исус сигурно би добавил: „Не могат всички да приемат това слово, но онези, на които е дадено... Който може да приеме това, нека приеме.” (Мат. 19:11,12)

Библейското гледище за брака

Нашият грях, егоизъм и културен багаж правят почти невъзможно разбирането на чудото на Божията цел за брака между един мъж и една жена. Фактът че ние говорим, а някои дори защитават „брака” между двама мъже или две жени, показва че разпадът на нашата култура и превръщането й в разврат, варварство и анархия вероятно не е много далеч във времето.

Казвам го, за да ви събудя и предизвикам да прегърнете едно гледище за брака, което е много по-висше, по-дълбоко, по-силно и по-славно от каквото и да сте си представяли. За целта ние се нуждаем от делото на Святия Дух в нас. Естественият човек няма способността да види чудото на създадения от Бог брак. Моля се това послание да ви помогне да видите през замъгления от културата, егоизма, атеизма и романтичните опиянения небиблейски поглед към брака.

Бракът е Божие дело

Най-важното е да разберем, че бракът е Божие дело, за Божия слава. Това е така, защото бракът беше идея на Бога. Това виждаме от факта, че Бог сътвори човека като мъж и жена. В Бит. 1:27,28 се казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята...”

Фактът, че бракът е Божия идея и дело личи и от прочетения по-горе пасаж в Бит. 2:18-25. В ст. 18 Бог, а не човекът казва, че самотата не е добро нещо и отново Бог е този, който се заема да довърши един от централните замисли на творението – брака между мъжа и жената. „Ще му създам подходящ помощник.” (ст. 18). Бог каза, че ще създаде някакво създание, което ще му подхожда съвършено - съпруга.

Тя ще е от неговото естество, човек сътворен по Божий образ. Бог кара Адам да заспи, прави тази хирургическа операция, при която изважда неговото ребро и след това изпълва мястото с плът (21-22). Реброто се превръща в жена.

След това Бог я довежда при мъжа. Адам е възхитен от нейната красота и така се ражда първият поетичен опит („Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” Еврейската дума за „жена” – ишша е производна на думата „иш”, мъж, и означава именно това, „от мъж взета”.

Забележете: Бог не я скри и не накара Адам да играе криеница. Не скри Ева и не го накара да брои до 100.

Когато нашите деца бяха малки, много обичаха да играем на криеница. Може би това е първата игра, която научава всяко бебе. Те се криеха зад някакъв малък предмет, а аз се правех, че не ги виждам и казвах: „Къде е Деби? Не мога да я намеря. И тук я няма...” Така минаваше доста време, докато най-накрая ги „намирах”. Тази игра им доставяше огромно удоволствие.

Ние, хората, обичаме да се крием един от друг. Но най-много обичаме да се крием от Бога. По-нататък в разказа в Битие виждаме, че Адам и Ева също го правят, след като са съгрешили. Но Бог не е такъв. Той не играе на криеница с нас. Той играе на играта „Търси и намери!” Исус дойде, за да ни намери и освободи от робството на греха.

И така, Бог не скри и Ева, след като я сътвори. Бог я даде на Адам за невяста. И накрая Бог разкри своя замисъл за брака: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Исус потвърждава това: Не сте ли чели, че Онзи (Бог), Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъж и жена, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът.” (Мат. 19:4,5). Според Исус Бит. 2:24 е Божие слово, защото Бог го е казал. Бракът беше идея на Бог!

Бог не казва, че мъжът ще се привърже към друг мъж, или към повече жени, а към една жена! Семейството е съюз между един мъж и една жена. Очевидно, за да иронизира днешното състояние на брака, един карикатурист беше нарисувал карикатура, на която Адам казва на Ева: „Ти си единствената жена за мене на този свят!” Подтекстът е: „А имал ли е избор?”

Но този карикатурист не е прав. Адам е живял 930 г. За това време с Ева са имали много деца, а всяко от тях – не по-малко. Така че, Ева изобщо не е била единствената жена, която Адам е можел да вземе с напредване на времето.

„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Бракът е идея и дело на Бога!

Бог не само взема жената от плътта на мъжа, но и ги свързва в една плът, която човек не може да раздели. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Мат. 19:6).

Бог е този, който свързва мъжът и жената в една плът. Той е главното действащо лице. Той играе основната роля на сцената. Но светът не го разбира, затова гледа на брака като на нещо тривиално.

Дотук казахме, че бракът е дело на Бога, защото е Негова идея, защото лично той даде първата невяста на първия жених, защото той разкри как ще стане това: като остави човек родителите си, като се привърже към жена си и двамата станат една плът. Лично Бог установи този съюз от една плът за всеки брак.

Бракът е за Божия слава

Бракът е не само Божие дело, той е и за Божия слава. Той е Божия слава, защото разкрива Бога както никоя друга институция не го прави.

Виждаме това най-ясно, когато свържем Битие 2:24 с прилагането му в Ефес. 5:31,32. В Бит. 2:24 се казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” Що за привързване е това? Какво свързва тези двама души? Могат ли те да напуснат тази връзка? Могат ли да скачат от партньор на партньор? На романтичната любов ли се основава тази връзка? Или на сексуалното желание? На нуждата от компания? За удобство? Какво ги държи заедно?

Тайнството на брака

Думите „ще се привърже към жена си” и „те ще бъдат една плът” сочат към нещо много по-дълбоко и трайно от поредица бракове и прелюбодейства от време на време. Тук виждаме, че бракът е свещен съюз, който се основава на заветно посвещение и устоява против всяка буря „докато смъртта ни раздели”. В Ефес. 5:31,32 Павел цитира Бит. 2:24 и веднага след това казва: „Това е велика тайна; но аз говоря това за Христа и за църквата.”

С други думи, бракът следва модела на Христовото заветно посвещение на църквата. Христос беше Младоженецът, който дойде за своята невяста – Църквата Христова. Христос знаеше, че ще трябва да плати „зестра” – собствената си кръв, за изкупената си невяста.

Той нарече това взаимоотношение „нов завет” – „тази чаша е новият завет в моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:20). Затова бракът е наречен от Павел голяма тайна, защото сочи към Христос и църквата. Христос получи църквата чрез своята кръв и сключи нов завет с нея, един неразрушим „брак”.

Сега разбираме защо бракът съществува за Божия слава: защото той следва модела на Христовите заветни взаимоотношения с църквата. Ако ти си женен, причината е тази – твоят брак да принася Божия слава.

Христос никога няма да напусне Своята съпруга

За разлика от хората, Христос никога няма да напусне Своята съпруга. Според Него да си женен не означава да си влюбен. Да си женен означава да пазиш завет. „Докато смъртта ни раздели” е свещен обет – същият, който Исус даде на невястата Си, когато умря за нея. Затова онова, което прави развода толкова ужасен в Божиите очи е не само факта, че той включва прекратяване на завета със съпруга/та, но че представя Христос и завета му по изкривен начин. Христос никога няма да напусне съпругата си. Може ние да се отдалечаваме или да отпадаме от вярата, но Христос пази своя завет завинаги.

Да си женен не означава да си влюбен, а да пазиш завет. Бракът е Божие дело, за Божия слава. Той е свещен обет.

И накрая, в текста, който прочетох в началото, има още един стих: „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.” (Бит. 2:25). Какво означава този стих? Какво иска да ни каже? Дали, че и двамата са били със съвършен външен вид като на манекени на Кристиан Диор и затова не са се срамували?

Голи, но не се срамуваха

Това със сигурност е било така, но едва ли Мойсей е искал да обърне внимание на физическата им красота. Този стих се свързва с предходния (ст.24), който Исус използва и за състоянието на брака след грехопадението. Следователно има друга причина Адам и Ева да не са се срамували. Причината е пълнотата на заветната любов, която са изпитвали.

Това, че не са се срамували не се дължи на тяхното съвършенство, а на това че не са се страхували, че брачният им партньор ще ги отхвърли или нарани. Но само за Адам и Ева ли се отнася това?

Обявяване на независимост

В Бит. 2:17 Бог беше казал на Адам: „но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.” В Бит. 3:5-6 змията каза на жената: „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”

Първият ефект от този бунт срещу Бог е записан в ст. 7: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” Внезапно те осъзнаха, че са голи и се засрамиха. Защо? Да не би изведнъж да са погрознели? Не. Те се засрамиха, защото основите на заветната любов се срутиха. С това отлетя и сигурността на брака им.

Уязвими за срама, прекъснали завета

Защо стана така? Първо, Адам беше уязвим за срама, защото знаеше, че Ева е избрала да бъде независима от Бог. Тя се е поставила на мястото на Бог и е станала егоист. Той вече не можеше да й се доверява. Второ, той се срамуваше, защото и той беше прекъснал завета си с Бога. Той се беше разбунтувал и съгрешил срещу Него. Той съзнаваше огромната пропаст, която разделя това, което е от онова, което трябва да бъде.

Те се облякоха

След това те се опитаха да се справят с новосъздалата се ситуация, като си ушият дрехи: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” (Бит. 3:7). Те опитаха да замажат следите, да скрият това, което се беше случило. Но това беше неуспешен опит, защото беше проява на лицемерие.

Тогава Бог ги облече

Затова в Бит. 3:21 „Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му, и ги облече.” С това той им каза две неща. Вие не сте това, което бяхте и което трябва да бъдете. Затова ще ходите облечени – не за да скриете, че не сте това, което трябва да бъдете, а за да изповядате това. Така че, дрехите които носим свидетелстват за славата, която сме загубили. Тези, които използват дрехите като средство за добиване на власт, престиж и внимание, трябва да се върнат към скромността. Другата крайност е нудизмът, но това е да прибавяш бунт срещу Бога към този, довел до първородния грях.

Значението на облеклото

Освен свидетелство за славата, която сме загубили и изповед, че не сме това, което трябва да бъдем, дрехите са свидетелство, че един ден Бог ще ни направи това, което трябва да бъдем. Бог отхвърли дрехите, които сами си бяха направили и им направи сам дрехи. Дрехите бяха от кожи на животни и за направата им беше необходимо проливане на кръв. Следователно, те сочеха към проливането на кръвта на Божия Син, чрез което ние днес можем да се облечем в дрехи от праведност и в блясъка на неговата слава. Нашите дрехи сочат към проваленото ни минало и настояще но и към бъдещата слава. Към пропастта, която разделя това, което сме от това, което трябва да бъдем и Божията милост, която преодолява тази пропаст чрез Исус.
Следователно, бракът е демонстрация на този завет, на това благовестие. Следващият път ще говорим за това как можем да направим нашия брак на земята да отразява Божията слава.
           
Бракът е Божие дело, за Божия слава. Бог е този, който е замислил, постановил и който прави възможен този съюз и обет между мъжа и жената. Той е този, който ни е облякъл в одежди на слава чрез проляната кръв на Исус Христос и свидетелства за първородния грях, падналата човешка природа, но и за славата, която има да ни се открие. На какъв Бог служим само! Какво тайнство е бракът!

Ще завърша с откъс от книгата Смъртни уроци, в който Ричард Зелцър рисува прекрасна картина на брака:

„Стоя до леглото, където лежи млада жена. Лицето й е оперирано и устата й е изкривена като на клоун. Малко нервно влакно на лицевия нерв, който управлява мускулите на устата й, беше изрязан. Хирургът е следвал с религиозен плам извивката на плътта й – давам ви дума за това. Въпреки това, за да отстраня тумора, трябваше да изрежа малък нерв. Нейният млад съпруг е в стаята. Той е застанал от другата страна на леглото и така осветени от нощната лампа, те сякаш изобщо не ме забелязват. Кои са те, питам се – той и тази изкривена уста, мое дело, които се гледат и докосват толкова щедро и жадно? Младата жена заговаря: „Устата ми такава ли ще остане завинаги?” „Да”, казвам, „така ще е, защото е отрязан нерв.” Тя кима мълчаливо, но младият мъж се усмихва. „На мен ми харесва”, казва. „Даже е много сладко.” Изведнъж разбирам кой е той. Разбирам и навеждам поглед. Човек не може да е смел в присъствието на ‘бог’. Без да се замисля той се навежда, за да целуне изкривената уста и аз съм толкова близо, че мога да видя как изкривява собствените си устни, за да паснат на нейните, да й покаже че все още могат да се целуват.”

Нека се молим Бог да замени нашия разрушителен порив да задоволяваме емоционалните си желания с издигащото Христос и почитащото брака библейско посвещение да пазим брачния си завет.


- край -


БПЦ „Нов живот” - Варна,
15.06.2014 г.