Господарят, робът и шилото в ухото (Изход 21:1-6)

 /проповед/

Преди 2 седмици отново имахме избори. Трябваше да изберем партията, която е най-близко до нашите възгледи за управление и до нашата ценностна система.

Избирателната активност отново беше ниска. Някой написа, че ако на изборите се гласуваше кой кандидат да влезе в затвора, избирателната активност щеше да е 100%! J

По време на комунизма активността по избори беше почти 100%. Но тогава хората гласуваха за една партия. Това не беше истински избор. Свободата е да избираш между различни възможности. Не си свободен да изразиш мнението си, ако имаш само една възможност, нали?

Когато Бог сътвори Адам и Ева и ги постави в Едемската градина, Той влезе във взаимоотношения с тях. Всичко беше съвършено, но тяхното поклонение на Бога не можеше да бъде наречено свободно до момента, когато Бог посади едно дърво в градината. И те бяха поставени пред избор.

Бог не се опитваше да ги изкуши да спрат да Му се покланят, Той никога не изкушава никого. Искаше те да докажат вярата си в Него. Но те направиха грешния избор.

Когато Адам и Ева съгрешиха, хората бяха поробени от греха. Ева си мислеше, че е избрала свободата, но всъщност избра робството. Човекът стана роб на греха и остана такъв до идването на Исус.

Исус ни върна свободата, за която бяхме създадени. Бяхме освободени от наказанието за нашите грехове. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Исус Христос, нашия Господ.

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Ако сме свободни, то като оправдани от греха ние можем да живеем така, че с живота си да почитаме нашия Господ. Сега сме наистина свободни. Но сега предстои трудното.

Един човек е бил в затвора 20 години. Той е мечтаел за свободата и я е очаквал. Накрая е помилван. Сутринта, придружен от полицая той стига до желязната порта на затвора, полицаят отключва вратата и той се озовава отвън на свобода.

Не е бил там почти цял живот. Носи чанта с нещата си и е облечен в стария костюм, с който е влязал в затвора. Охраната затваря вратата отвътре и той се озовава сам и свободен отвън.

Какво да прави сега? Как да започне да живее от първия ден на новия си живот?

Какво да правим със свободата си, която ни е дарена на толкова висока цена?

В подобна ситуация се оказа и народът ни, след като паднаха прангите на комунизма.

Апостол Павел също ни умолява да използваме свободата си за Божия слава.

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Преди да повярва Павел беше роб на сляпата религия и закона. Павел взе свободата в Христос и я положи на олтара като жертва. И той писа на християните в Рим и във Филипи, като каза за себе си, че е слуга. Той беше свободен човек, но и доброволен слуга на Бога.

Точно това иска Бог от нас – да използваме свободата си, за да Му служим.

В Стария завет има една чудесна картина на такъв един роб, която сега ще разгледаме. Нека прочетем

Изход 21:1-6 „Ето законите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“

Веднага след 20 глава с Десетте Божи заповеди, в глави 21-23 Бог описва как иска народът на Израил да организира обществения си живот така, че да бъде благословен в земята, в която ще ги заведе. И Той им дава закони, които да им помогнат да живеят в сигурност и благоденствие.

Пасажът, който прочетохме, е малка част от различните закони, дадени в тези глави. Той се отнася до робите. Може би сега някой от вас си казва, за какво ми е да слушам за робството? Днес няма роби! Всеки знае, че робството е грешно.

Когато чуем думата робство, ние си представяме израелтяните в Египет, заставени да правят тухли и да строят пирамидите на фараона. Или, под въздействието на гледани филми, мислим за търговията с роби, при която хиляди африканци са продадени в Америка да работят в памучните плантации.

Но в древността робство е имало в целия свят. Африканци също са поробвали африканци, араби-мюсюлмани са поробвали европейци, но за това малко се знае. Роби е имало и в България (при Борис I имаме закон, който регулира робството), във Византия, а за варягите (скандинавските родоначалници на Московията или днешна Русия) робовладелството е било направо индустрия.

Робство е имало навсякъде. Но робството, позволено от старозаветния закон е много различно. Всъщност, то било начин да се помага на хората. Как така?

Представете си, че аз съм земеделец, но земята ми не е родила нищо. Аз не мога да си платя дълговете, тогава няма осигуровки, няма помощи за социално слаби като днес... Как да си изхраня семейството?

И точно тук законът ми помага – той ми дава възможност да се продам в робство, за да изплатя дълговете си и да изхранвам семейството си. И след 6 години труд за господаря, аз трябва да бъде освободен и мога да започна живота си отначало. За това говори и пасажът, който прочетохме – как да се освобождават робите в седмата година.

Ето на какво искам да обърна вниманието ви. Какво става, ако след шесте години на служба аз съм свободен, но съм имал добър живот и не искам да си тръгна? Ако господарят ми се е отнасял добре с мене, грижел се е за мене и ми е позволил да се оженя?

В такъв случай законът ми позволява да остана на служба при господаря си. За да стане това официално, трябва да извършим един ритуал. Моят господар ме завежда пред съдиите и заедно им казваме за моето решение. След това отиваме при градската порта, той изважда шило и го промушва през ухото ми, докато се забие в стълба на портата.

Тази церемония узаконява решението ми. Аз съм свободен човек, но съм се посветил да служа с любов на господаря си до края на живота си. И те се прибират обратно в дома на господаря заедно. Не е ли прекрасна тази картина?

По същия начин и Бог ни казва: Ето това искам от вас. Да вземете свободата, която ви давам, но да я използвате, за да ходите с Мене и да Ми служите.

Един робовладелец отишъл на пазара за роби, за да си купи робиня. Имало търг за една робиня и той го спечелил. Тя мислела, че той ще я купи и ще започне да я малтретира. Но когато си тръгнал с нея, той ѝ казал: „Млада госпожице, свободна си.“ Тя останал безмълвна, но след малко попитала: „Какво означава това?“

-        Означава, че си свободна.

-        Означава ли това, че мога да казвам каквото си искам?

-        Да.

-        Означава ли, че мога да правя каквото искам?

-        Да, разбира се.

-        Означава ли, че мога да отида където искам?

-        Да, можеш да отидеш където поискаш.

Тогава, през сълзи тя казала:

-        Тогава идвам с теб!

Каква невероятна картина? Една робиня, пленена от любовта.

Когато един еврейски роб е прослужил 6 години, но иска да остане при господаря си, тук виждаме няколко неща.

Първо, той е този, който взема решението.

Никой не можел да го принуди. Господарят можел да го заведе при съдиите, но това трябвало да е негово собствено решение. В ст. 5 се казва: „Ако робът изрично каже...“

Точно това иска Бог – ти да Го избереш. Твоето решение да приемеш Исус за Господ и Спасител не зависи от това дали си роден в „християнска страна“, дали са те кръстили като бебе, не зависи от решението на друг.

Бог ме е направил свободен човек със свободна воля. Аз трябва да използвам свободата си, за да реша сам в кого да повярвам. Никой друг не трябва да взема това решение вместо мен.

Както казва шотландският теолог Питър Форсайт, „Първото задължение на всяка душа е да открие не своята свобода, а своя Господар.“

Второ, когато пробиват ухото на роба при портата, той ясно обявява кого обича. „Ако робът изрично каже: Обичам господаря си.“

Това иска Бог да види у хората, които избират Него. Иска да види сърца, които Го обичат. Той не иска ние да се обръщаме към Него само за да избегнем ада. „Не искам да отида в ада, затова вярвам в Бог.“

Бог иска много повече от това. Както в един брак ние искаме да прекараме целия си живот с нашия годеник или годеница, а не да встъпим в „брак по сметка“.

Бог иска да Му кажем: „Обичам Господаря си. Прободи ухото ми – аз Го обичам. Искам да живея с Него завинаги. Ако това е робство, нека остана прикован за Него вечно.“

Такова посвещение иска Бог от нас и Той е направил всичко, за да го има. Той ни е възлюбил както никой друг. И ние отговаряме със същото.

1 Йоан 4:19 „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“

Третото нещо, което евреинът-роб казва, посвещавайки се на господаря си, е че той е признателен на него.

Изход 21:5: „Обичам господаря си, жена си и децата си.“

Той признава, че всички благословения идват от господаря му. Тук той споменава жена си и децата си, най-голямото си благословение, без да споменава всичко останало – дрехи, храна, доверие, достойнство.

Какво е направил Бог за теб? Можеш ли да преброиш всичките благословения в живота си?

Яков 1:17 „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“

Бог ти е простил, изкупил те е от греха, дал ти е спасение за вечността и снабдява всички твои нужди. Дал ти е семейство, здраве, безопасност, радост и свобода.

Може никога досега да не си изказвал своята признателност и благодарност на Бога. Той плати скъпа цена, за да имаш всичко това. Даде своя единороден Син да умре на кръста вместо теб. Той те благославя всеки ден. Той благославя дори тези, които не вярват в Него.

Матей 5:45 „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.“

Какво правиш в отговор на тези благословения?

Робът казва, „Признателен съм на господаря си. Обичам жена си и децата си и съм благодарен за всички благословения в дома му. Пробийте ухото ми на стълба.“

Четвърто, робът публично се посвещава да служи на господаря си. 

Изход 21:6 „тогава господарят му ще го заведе пред съдиите“

Това не е личен въпрос. Нужни бяха законни свидетели в публична церемония, на която решението да бъде обявено пред всички.

И тук веднага се сещаме за водното кръщение. С него ние правим публична изповед, че сме решили да станем Божие дете. Преди месец и нещо се кръстиха 5 човека в нашата църква.

Обичам да кръщаваме хора и да каним цялата църква и други хора да са свидетели. С кръщението си казваме на Бог и на хората, че се посвещаваме да следваме Исус Христос.

Робът-евреин казва, „Слушайте, ето какво съм решил. Днес съм свободен и мога сам да решавам съдбата си. И избирам да остана в този дом. Избирам този човек, когото обичам. Съдиите са ми свидетели. Пробийте ухото ми на вратата.

Как ли се е чувствал господарят, когато робът му е казвал тези думи? Така се чувства и Бог, когато обявяваме, че се посвещаваме на Него.

Може вече да си кръстен. Но всеки ден пред теб има нови възможности да обявиш пред другите посвещението си да служиш на Исус. Такива възможности възникват у дома, на работа, сред приятелите ти. Исус казва, „ И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата.“ (Матей 10:32)

Пето, когато взема решение да остане в дома на господаря си, евреинът роб все едно казва: „Покорявам се на господаря си.“

Изход 21:6 „и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило.“

Ухото е символ на покорство. То е органът на слуха. Чрез него получаваме инструкции. Затова позволявайки ухото му да бъде пробито, той казва: „Аз се покорявам напълно на господаря си. Не само докато се уморя, или докато той е в добро настроение, и после да кажа, „Аз бях дотук. Чао.“

Това е посвещение за цял живот.

Изход 21:6 „и той ще му бъде роб завинаги.“

И като Божии слуги ние не се посвещаваме на покорство само за месец-два или година. Ние не се посвещаваме, докато Бог не ни поиска нещо твърде трудно или нещо, което ни изглежда неразумно. Не, ние му даваме нашето безусловно покорство.

Авраам обеща, че ще служи на Бог и Бог изпита неговото покорство. Каза му да вземе сина си Исаак и да го жертва на планината Мория. Да забие нож в собственото си дете. И Авраам се покори, замахна с ножа и Бог го спря. Авраам взе успешно изпита.

Бог няма да те накара да убиеш детето си. Но ще те накара да се откажеш от някои неща – да жертваш време, сили, притежания, комфорт или нещо друго.

Знаете ли как в миналото са обучавали арабските коне в пустинята на Близкия изток? Обучителите са изисквали пълно подчинение от конете и са ги подлагали на изпит да видят дали са напълно обучени.

Последният тест бил най-мъчителен. Обучителят не позволява на конете да пият вода много дни. След това той ги развързва и разбира се, те се втурват в галоп към водата, но точно когато стигат до нея и се готвят да влязат в нея и да пият, обучителят надува свирката.

Конете, които са напълно обучени, се спират, обръщат се и се връщат в тръст до обучителя. Стоят там треперещи, копнеещи за вода, но чакат в съвършено покорство. Когато обучителят е сигурен, че има тяхното покорство, им дава сигнал да се върнат и да пият.

Бог иска ние да се посветим да Му се покоряваме. През целия си живот.

Забележете, че когато господарят му заби шилото в ухото му, то премина през него и се заби в дървения стълб на портата. За миг той остана прикован към дървото. Това приковаване беше символ на трайната връзка между свободния човек и господаря. Неговата съдба беше свързана със съдбата на господаря. Той правеше посвещение за цял живот.

След това господарят е издърпал шилото от дървото и от ухото му и вероятно е сложил обица на ухото на слугата си. Тя е трябвало да му напомня винаги за посвещението, което е направил.

Има само една цел, на която си струва да посветим живота си като християни.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

В заключение, още от зората на човечеството Бог даде на първите хора свобода, за да може те да изберат да служат на Него с тази свобода.

А ти? Избрал ли си да Му служиш? Обявил ли си, че Го обичаш? Той пръв те възлюби. Признателен ли си Му за всичките си благословения? Обявил ли си пред хората, че си Негово дете? Обещал ли си му своето покорство за цял живот?

Има една песен, която казва: „Ще трябва да служиш на някого. Може да е дявола, може да е Господ. Но ще трябва да служиш на някого.“

Дяволът се стреми да те пороби в грях и пристрастяване.

Господ ти предлага свобода. Свобода да избереш да Му служиш.

Нека се помолим!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.10.2022 г.

 

Апостолът на свободата

Да помним Левски, да вярваме в Исус 

/проповед/

1. Увод.

Една мисионерка, която работела с деца в Близкия изток, карала джипа си по пътя и неочаквано бензинът й свършил. Нямала никакъв съд в колата си освен едно детско гърне. Извървяла един километър до най-близката бензиностанция и го напълнила с бензин. После се върнала и започнала да налива бензина в резервоара.

Точно тогава на пътя спрял огромен кадилак с няколко петролни магнати. Те били поразени, като я видели да излива съдържанието на гърнето в джипа. Един от тях отворил прозореца и рекъл: „Госпожо, с приятеля ми не изповядваме вашата религия, но искаме да ви кажем, че дълбоко се възхищаваме от вярата ви!“

Бог изпраща свои мисионери по целия свят, за да показват превъзходствата на Христос над останалите религиозни учители и да привеждат души в Царството. Първите мисионери бяха апостолите на Исус Христос. Всъщност, гръцката дума „apostolos“ означава „някой, който е изпратен“.

Дванадесетте апостоли бяха изпратени от Исус до Юдея, Самария и целия свят да проповядват евангелието (Деян. 1:8). Самият апостол Павел е работил недалеч от нашите граници и негови ученици са ръководили местни църкви по нашите земи.

Но това е било отдавна. Днес, когато хората чуят думата апостол, първата асоциация е Апостолът на свободата, Левски. Наричаме го така, защото той се е борил и е умрял, за да бъдем ние свободни. Тези дни честваме 144 години от обесването му. Затова е редно да си припомним неговото дело.

От живота на Левски – този „пратеник за свободата,“ можем да научим, че като християни можем да се борим за свободата, към която Исус иска да се стремим.

Харесва ми едно определение за свободата: "Свободата е отворен прозорец, през който влиза светлината на човешкия дух и човешкото достойнство." Без свобода няма човешко достойнство!

Има много свободи. Големият проповедник Спърджън казва: „Политическата свобода е ценна. Религиозната свобода е скъпоценна. Духовната свобода е безценна.“

Левски се бори за премахване на чуждото робство и за извоюване на политическа свобода. За много българи той е най-великият българин. През 2007 г. го избрахме на първо място в списъка на най-великите българи на всички времена. Но как малкият Васил се превръща в Апостола на свободата?

Роден е в Карлово, второто от пет деца. Учи във взаимното училище, а след смъртта на баща си става послушник при вуйчо си, който служи в Хилендарския манастир. Учи църковно пеене, а после и за свещеник. Разочарован от алчния си вуйчо, взема решение да се посвети на революционна дейност. Иеродякон Игнатий прави лъвски скок и се превръща в Левски. Но никога не спира да вярва в Бога.

Левски се посвещава на борба за национално освобождение. Става идеолог и основател на Вътрешната революционна организация и разработва мрежа от местни комитети. Но като вярващ човек съзнава, че в основата на всички свободи е духовната свобода. Но какво означава „духовна свобода“?

Исус Христос каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." (Йоан 8:31).

Исус каза, че истински свободен може да е само човек, който познава учението Му и вярва и живее според него. Той е Апостолът на истинската, безценната, духовната свобода.

Левски вярваше в Бога. Той беше чел Свещеното Писание и знаеше, че всеки човек е създаден по Божи образ и като такъв притежава право на живот, свобода и достойнство. Затова жадуваше да види сънародниците си свободни от политически гнет. Той беше уверен, че „близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен. 

Нещо повече, в проекта за програма и устав на БРЦК той копнее за "братството и съвършеното равенство между всички народности..., било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото да било, всички щат спадат под един общ закон..."

2. Слободията е робство.

Но той знаеше, че не всички разбират какво означава свобода. Защото както тогава, така и днес много хора говорят за „свобода“, но имат предвид „слободия“.

Мисля си, че няма начин докато е учил за свещеник Левски да не е чел притчата за блудния син. В нея по-малкият син не е доволен от благоприличните нрави в дома на заможния си баща. Иска му се да живее за мига, да опита от всичко, да опита свободата на отдаване на най-ниските страсти. Напуща дома си, но скоро прахосва всичко и е принуден да стане свинар и да се храни с рошкови. Тогава идва на себе си и разбира колко извратена представа е имал за свободата. Желаел е не свобода, а слободия.

Апостол Павел казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.“ (1 Коринтяни 10:23)

И още:

„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1).

Всички ние сме заченати в грях. Склонни сме да извращаваме и опошляваме всичко. Но веднъж освободени от Христос, казва Павел на галатяните, защо отново се връщате в робството на греха!?

Левски съзнава много добре, че не само делото на освобождение, но и животът в свободна България се нуждае от хора с християнски морал и принципи. Той копнее за времето, когато „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта“ вече няма да разделят българите.

Апостол Павел също копнееше за една църква, в която цари любовта. Възможно е Левски да е имал предвид известните Павлови думи за делата на плътта, когато е говорил за разделението сред българите:

Галатяни 5:19-21: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Сатана идва,  за да краде, убива и разрушава (Йоан 10:10). Той представя слободията за свобода. И тези, които го следват, вършейки делата на плътта, няма да наследят Божието царство. Те остават поробени от греха. Такива хора са отхвърлили закона на любовта и вървят неминуемо към гибел. Те са като кораб без кормило и като кола без спирачки.

Когато говоря с хората, ми прави впечатление, повечето от тях се смятат за свободни, а са роби. Материалистът си мисли, че е господар на притежанията си, а всъщност е техен роб. Алкохоликът си мисли, че пие защото е свободен да прави каквото иска, но е окаян роб на цар алкохол. Развратникът си въобразява, че в плътските си похождения намира себе си, но всъщност остава роб на страстите си.

Всъщност, всеки човек, който не следва Исус, живее в робска зависимост от греха. Слободията води до робство. Затова в своята първа реч в началото на своето земно служение, Исус каза: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18,19).

3. Свободата иска жертви.

Апостолът на истинската свобода, Исус Христос, дойде за да плати цената за греха и да счупи оковите на Сатана. А апостолът на българската свобода, Васил Левски дойде, за да счупи петвековните окови на чуждия поробител. И двамата увиснаха на дърво.

Мисиите им бяха различни, но изискваха пълно посвещение. Свободата не е безплатна, тя иска жертви.

Прасе и кокошка се разхождали по пътя. Докато минавали покрай църквата, видели че се организира благотворителна вечеря. Прасето казало на кокошката: „Хайде да участваме с нещо.“ Кокошката отговорила: „Чудесна идея! Можем да им дадем бекон“. Прасето казало: „А, по-полека. За теб това е принос, а за мен – пълно посвещение.“

Свободата изисква пълно посвещение. Тя има висока цена. Някой беше казал: "Ако не си готов да умреш за свободата, изключи тази дума от речника си." Левски беше готов да умре за свободата на ближния си. 

Той и много други умряха, за да живеем днес в свободна страна. Много са тези, които без да им мигне окото биха жертвали други, защото предпочитат да живеят в робство. Но малцина са, които са готови да дадат живота си за свободата на отечеството си.

Мисля си, че като всеки човек и Левски е изпитвал на моменти страх. Но той силно е обичал ближния. Имал е една мечта - да види една демократична и благоденстваща България. В мигове на отчаяние кураж са му давали думите на ап. Йоан: " В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха." (1 Йоан 4:18)

Затова Левски беше готов като Исаак да легне на олтара, но този път това беше олтарът на българската свобода. Иронията е, че бе убит за друго.

Левски е екзекутиран след един режисиран процес с измислено обвинение. На 18 февруари 1873 г. той е обесен, но не заради революционните си идеи. За тях наказанието щеше да бъде само заточение в Диарбекир.

Левски беше ликвидиран, защото отказваше подкупите да стане чужд агент. Империята отвърна на удара. Затова делото не се гледа в съда, както повелява закона. Създава се специална комисия, която трябва да осъди Левски като криминален престъпник. Заговорът успява.

Исус също бе убит след един режисиран процес с измислено обвинение. Тъй като фарисеите нямаха власт да го осъдят за богохулство, те го предадоха на Пилат с фалшивото обвинение, че иска да отхвърли политическата власт на Рим и да се възцари на трона.

Лука 23:1,2: „Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Исус при Пилат. И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

Исус беше предаден на властите. Пилат не намери вина у него, но късащите се от завист и злоба фарисеи подбудиха тълпата да крещи „Разпни го“ и Той беше разпънат на кръста. Заговорът отново успя. Дяволът тържествуваше, но беше твърде рано да се радва.

Защото той не знаеше, че това беше часът, за който Исус беше дошъл на земята. Исус умря, но три дни по-късно възкръсна в тяло, за да ни освободи от робството на греха и да имаме мир с Бога чрез вяра в Него.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ако вярваш в Исус Христос, то ти имаш мир с Бога. Богочовекът Исус умря безгрешен за моя и твоя грях. Но три дни по-късно Лъвът от Юда възкръсна и победи смъртта, за да може ние да живеем във вечността.

Левски е просто един грешен човек като нас. Но той беше човек с кауза. Лъвът от Карлово умря за свободата, но остана да живее с подвига си в сърцата на българите.

4. Помни и бъди благодарен.

Може би никога няма да можем да платим цената, която Левски и другите паднали за свобода са платили. И не е нужно, те вече са го направили. Ако обаче някой се опита да ни я отнеме, е нужно да я отстояваме.

По същия начин, ние не можем да платим за свободата от греха и за спасението ни за вечността, и не е нужно. Тя вече е платена. Но е нужно да я отстояваме всеки ден, като следваме Исус.

По време на комунизма хиляди вярващи в България са се молили да дойде края на насилствено наложения атеизъм. И Бог отговори на тяхната молитва! Днес ние сме свободни да вярваме и да се покланяме на Бога! Но свободата ни отново е застрашена. Общинският съвет в града ни готви наредба, с която иска да отнеме правото ни да споделяме публично вярата си. Какво би казал Левски за това? Какво бихме направили ние, за да отстояваме конституционно дадените ни права?

Преди около 2 седмици ми се обади една учителка. Видяла обявата ми за преводи на английски. Каза, че се нуждае от малко по-специфична помощ и се оказа, че кара преквалификация за учител по английски и им искат да напишат реферат. И какво се искаше от мене? Да й напиша реферата. Отговорих й, че ако тя го напише, аз мога да й помогна с редакция. Но аз съм християнин и това, което иска противоречи на моите принципи. Защото да напиша аз реферата, под който да пише нейното име означава да участвам в лъжа. Това е грях.

Светът е голям и компромиси дебнат християните навсякъде.

Да следваш Исус означава да си принципен. Свободата се отстоява като се отделяш от злото и следваш доброто. За това умря и Левски.

Но не можеш да отстояваш свободата, без да помниш какво Исус е направил за теб. За Бог е важно да не забравяме цената, която Той плати за нашата свобода. Затова ни заповяда да възпоменаваме смъртта и страданията му като участваме в Господната вечеря.

Вярваш ли в смъртта и възкресението? Благодариш ли на Бога за тях? Блудницата дойде в дома на фарисея, изтри със сълзи нозете на Исус и ги помаза със скъпоценно миро. Така тя показа благодарността си към Него. И Исус й каза: „Прощават ти се греховете... Твоята вяра те спаси.“ (Лука 7:36-50). Нашето спасение зависи от способността ни да помним и да сме благодарни.

Нека Бог ни помогне да не забравяме никога това, което Исус направи за нас на кръста. По същия начин не бива да забравяме факта, че Левски и хиляди именни и безименни герои са дали живота си, за да можем днес ние да сме свободни.

Един подпоручик едва не загубил живота си през Първата Световна война, докато спасявал своя майор. За щастие, и двамата оцелели. От този ден нататък, докато умрял 25 години по-късно, всяка година майорът изпращал благодарствено писмо на подпоручика.

Последното било много кратко: „Скъпи Борисе, отново искам да изразя благодарността си за това, че благодарение на теб можах да се порадвам на още една година живот. Това нямаше да е възможно без цената, която ти беше готов да платиш, за да спасиш живота ми. Искам да знаеш, че съм благодарен.“

Благодарен ли си за свободата? А ако се наложи, готов ли си да я отстояваш?

„Ако пребъдвате в моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Нека никога не забравяме Апостола на българската свобода, но да вярваме в Апостола на истинската свобода. Да помним Левски, но да вярваме в Исус.

Нека се помолим.