/проповед/
Двама
си говорят:
-
Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите.
Постановката била пълен провал.
- Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко
часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е
удобно?"
В
живота на всички ни има моменти на неуспех. Всички преминаваме през трудности и
дори провали. От Библията знаем, че има само един, който не се проваля, Господ
Исус Христос.
Той беше 100 процента Бог и 100
процента човек, не 50% oт
едното и 50% от другото. Той бе напълно второто лице на Троицата и същевременно
напълно син, роден от Мария. Тази комбинация от Божествена и човешка природа в
една личност е наречена ипостасно единство.
Макар и
човек, Исус беше без грях и във всичко вършеше Божията воля.
Но без
провал и без грях не означава без вътрешна борба и страдания. Обикновено в
евангелията виждаме как Исус има сила да изцелява болни, как проявява състрадание
към слабите и отхвърлените, виждаме с каква власт гони демони и проповядва
Божието слово. Но не са толкова много моментите, когато Го виждаме да скърби.
Днес ще
видим тази друга страна на Исус – Неговата човешка природа. Тя е разкрита в Гетсиманската
градина.
Библията
започва в Битие с това как Бог ходи в градината и завършва в Откровение с това
как Бог обитава отново с нас на земята. А тук, в Матей 26 виждаме Исус да се моли
в една градина.
Матей 26:36-38 „Тогава Исус
отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания… И като взе със Себе Си Петър и
двамата Заведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им каза: Душата
Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене.“
Не сме свикнали
да виждаме тази страна на Исус. Той бе обзет от такава скръб, че каза на
учениците да останат с Него и да се молят с Него.
Защо
Исус бе толкова опечален? Защото знаеше какво ще стане с Него. Това беше една
трудна нощ за Исус. Малко преди това, докато ядоха, Той каза:
Матей 26:21 „Истина ви казвам,
че един от вас ще Ме предаде.“
Един от
дванадесетте, които бяха живели с Него три години, щеше да Му обърне гръб и да
Го предаде за пари.
И след
това, когато излязоха на Елеонския хълм, Исус каза на учениците:
Матей 26:31 „Вие всички ще се
съблазните поради Мене тази нощ.“
С други
думи, „Всички ще Ме изоставите.“ Исус знаеше, че те ще Го изоставят поради страх
за живота си и ще Го оставят сам да посрещне смъртта. Всички те – и то три
години, след като бяха живели и служили с Исус.
Исус
скърбеше не само защото знаеше, че учениците ще Го изоставят, но и защото
знаеше какво Му предстои. Само два дни по-рано Той каза на учениците:
Матей 26:1-2 „Знаете, че след
два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.“
Исус не
само знаеше, че ще умре, но и знаеше как ще умре – чрез разпъване на кръст,
която беше най-жестоката и мъчителна смърт.
Кръстната
смърт бе измислена, за да може жертвата да бъде изложена на най-голям срам, да
бъде подложена на възможно най-голяма болка и за колкото може повече време.
Исус знаеше какво щеше да се случи.
И
затова не е учудващо, че
Матей 26:39 „като пристъпи малко
напред, падна по лице и се молеше.“
А Лука
добавя, че Исус беше в такава агония, че „потта Му стана като големи капки
кръв, които капеха на земята.“ (Лука 22:44)
Интересен
детайл е, че Гетсимания означава „преса за маслини“. Агонията, при която потта
му стана като кръв, показва изключителния вътрешен натиск – „пресата“, на която
бе подложен по време на тази вътрешна борба.
Матей
26:39 „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша…“
Исус изпитваше
борба. Човешката Му природа викаше срещу тази болка. Но Неговият Дух копнееше
да се покори на волята на Отца. Плътта не искаше да отиде на кръста, но
Неговият Дух искаше да изпълни плана на Отца да спаси света.
Исус
преживяваше този конфликт и Той беше искрен с Отец. Не се правеше на
недосегаем. Той изля сърцето си пред Отца. Затова, колко повече, когато ние
преминаваме през борби, не трябва да се опитваме да се справим сами, а да споделяме
за борбите си с Бога.
За да
сме силни, трябва да се молим. Затова Исус каза на учениците:
Матей 26:41 „Бдете и молете се,
за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно.“
Често нашата
плът, старото ни естество, ни казва да правим това, което си знаем, но то е срещу
Божията воля. Нашият дух обаче знае каква е Божията воля. За да слушаме нея, а
не плътта, ние трябва да правим именно това: да бдим и да се молим. Така няма
да угаждаме на желанията на плътта.
Но ние ще
сгрешим, ако мислим че Исус преминаваше през борба заради предстоящата Му физическа
болка. Да, Исус щеше да изпита невероятни страдания, увиснал на пироните,
забити в Неговите ръце и нозе. Но Той щеше да се сблъска с едно много
по-огромно страдание. В смъртта Си Той щеше да вземе на Себе Си греха на света.
Исая 53:5-6 „Но Той бе наранен
поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде
наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички
ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на
Него беззаконието на всички ни.“
Товарът
на раменето Му не беше физически – това беше товарът на твоя и моя грях. Ние
сме тези, които Го изпратихме на кръста.
Макс
Лукадо описва тази сцена така в книгата си „И ангелите замлъкнаха“:
„Последният
сблъсък вече е започнал. Когато Исус отправя поглед към Йерусалим, Той вижда
онова, което учениците не могат да съзрат… Вижда Лукавия, който се приготвя за
решителната среща… Адът се отприщва… Историята ще го запише като битка на
юдеите срещу Исус. Но не беше така… Това беше битка между Бог и Сатана. И Исус
знаеше това. Той знаеше, че преди войната да завърши, ще бъде предаден и
пленен. Знаеше, че преди победата ще дойде поражението. Знаеше, че преди трона
ще дойде чашата. Знаеше, че преди светлината на неделята ще настъпи мракът на
петъка… И се страхуваше.“
Никой не
отива на война с огромно желание. Много руснаци избягаха в чужбина, за да не ги
мобилизират и изпратят в Украйна. А след като попаднат в армията, много дезертират
от фронта. Има и много украинци, които са опитали да излязат от страната с фалшив
документ.
Неотдавна
на проучване само 30% от българските мъже са отговорили, че биха защитавали
страната си с оръжие в случай на нападение от друга държава.
За Исус каузата беше още
по-висока – спасението на целия свят. Затова Той се покори на Отца. Първият път
Исус каза:
Матей
26:39 „… не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
След
това отиде да се моли втори път и каза:
Матей
26:42 „Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде
Твоята воля.“
Ето
отново откъс от Макс Лукадо (из „И ангелите замлъкнаха“)
„Той
знае какво е да молиш Бога да промени решението Си и да чуеш как Бог отговаря –
тъй нежно, но твърдо „Не.“ Защото именно това Бог Отец казва на Исус. И Исус приема
този отговор.“
Това е класически
пример за покорство – да вършиш Божията, не своята воля.
В
разказа на Лука се казва, „И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше.“ (Лука
22:43). Не е ли прекрасно това? Той се покорява на Отца и Отец Му дава това, от
което има най-голяма нужда – сила!
По
същия начин, когато ти вършиш волята на Отца, Бог ще ти даде сила, за да я
изпълниш. Както казват, „Божията воля няма да те заведе там, където Божията
благодат не може да те задържи.“
Неотдавна
координаторът на Националното молитвено движение ме помоли аз да бъда модератор
на важно решение в организацията. Никога не бях правил това преди, и ми се
искаше да ме отмине „тази чаша“. В края на краищата, приех. Молих се и Бог беше
с мене, чувствах Неговото присъствие и Той даде сила и благодат, за да се
справя.
Исус се
помоли и Бог изпрати ангел да подкрепи Исус. И какво направи Исус след
молитвата?
Матей 26:45-46 „Тогава се върна
при учениците и каза им; Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато
Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим; ето,
приближава се този, който Ме предава.“
Исус знае,
че ще бъде разпънат на кръст. Той отива към своята смърт.
И
тогава идва Юда и Го целува. Войниците хващат Исус и го арестуват. Един от
мъжете, които са с Исус, измъква меч, удря слугата на първосвещеника и му отсича
ухото. Исус казва,
Матей 26:52-54 „Върни меча си на
мястото му… Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми
изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но как биха се сбъднали
Писанията, че това трябва да бъде така?“
Тук отново
виждаме покорството на Исус. Той не беше някаква бедна, безпомощна жертва,
попаднала в някаква неконтрулируема ситуация. Исус съзнателно и целенасочено се
отправи към кръста. Той не беше заставен да го направи от Отца, нито от
юдейските водачи или римските управници.
Исус
каза в
Йоан 10:17-18 „Аз давам живота
Си… Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и
имам право пак да го взема.“
Евреи
5:8 „ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада“.
Пак чета от книгата на Макс Лукадо:
„Битката
е спечелена. Може би си мислиш, че е била спечелена на Голгота. Не беше. Може
би вярваш, че знакът на победата е празният гроб. Не е. Последният сблъсък бе спечелен
в Гетсимания. И белегът на победата е Исус — в мир сред маслиновите дървета.
Защото именно в градината Той взе Своето решение… Той предпочете да слезе в ада
заради теб, отколкото да отиде на небето без теб.“
Битката
бе загубена в Едемската градина, бе спечелена в Гетсиманската градина и един
ден ще бъде реализирана в небесната градина. И всичко това заради послушанието
на Исус.
Една история
ни помага да разберем това. Едно семейство претърпяло тежка катастрофа. По-малкият
брат бил тежко ранен и се нуждаел от кръвопреливане. По-големият
— едва на осем години — бил единственият подходящ донор. Бащата му обяснил, че
ако даде кръвта си, брат му ще живее. Момчето помълчало за миг и казало: „Добре,
татко, ще го направя.“
След
преливането, със сълза в очите, то попитало: „Кога ще умра?“ Тогава бащата осъзнал,
че детето е мислело, че дава цялата си кръв — че ще умре, за да спаси брат си.
И въпреки това било готово да го направи.
Това е покорство
поради любов. Любов, която избира да се пожертва и не отстъпва пред страха.
Но има
и по-голяма любов. Любовта на Исус. Защото Той не просто мислеше, че ще умре — Той
знаеше. И въпреки това избра пътя към кръста… заради теб.“
Исус премина през голяма скръб и
велика борба, но триумфира чрез пълно покорство
на Отца… Това е победата в Гетсимания. Той направи всичко това заради теб
и мен. Какъв трябва да е нашият отклик на това?
Първо, ние трябва да си дадем
сметка, че нашият живот е купен с много висока цена, затова трябва да го ценим.
Да го предадем на Бога и да Му служим с всичко, което имаме. Помисли какво
можеш да направиш за Него днес.
Второ, Исус ни даде много добър
пример – да бдим и да се молим. Ако искаш Божието присъствие и сила да са с теб,
моли се. Бог ще дойде и ще те укрепи!
Ако все
още не си приел Исус за твой Спасител и Господ, направи го днес! Изследвай
живота и думите на Исус в евангелията и ще се убедиш, че Той е дошъл с една
единствена цел – да потърси и спаси теб.
Как? Като
умря вместо нас и плати цената за нашия бунт и грях срещу Бога. Повярвай в Исус
и ще се примириш с Бога, и Той ще ти даде нов живот. Амин!
