Не
всичко, което преживяваме, е приятно, но просто е нужно да се направи. Като да
отидеш на зъболекар. Двама приятели си говорили:
- Защо
си толкова щастлив?
- Ходих на зъболекар.
- И какво толкова радосно има в това?
- Ами, зъболекарят не беше на работа...
/Аз
ходих на зъболекар при моя син, той работи много внимателно. /
Понякога
болката е нужна, за да се постигне даден резултат. Трябва да отидеш на
зъболекар, за да нямаш зъбобол. Трябва да смениш ставата, за да можеш да ходиш.
Трябва да инициираш труден разговор, за да оправиш взаимоотношенията си с
някого.
Жената ражда,
за да има деца, въпреки че раждането е болезнено. Спортуваме, за да сме здрави.
Ходим с години на училище, за да придобием образование и професия.
Днес е предпоследната
тема от поредицата проповеди „Царят и Царството“. И днес ви предлагам да разгледаме
най-висшия пример за принципа „чрез болка – резултат“, на фона на който всичко
останало изглежда като детска играчка.
Ще
разгледаме разпятието на Исус Христос. Творецът на вселената позволи да е
бичуван и убит от творението си. Изглежда необяснимо. Но Исус изтърпя всичко
доброволно, защото знаеше какво ще постигне и вярваше, че си струва.
Миналата
седмица говорихме за победата в Гетсимания. Исус премина през голяма скръб и
велика борба, но триумфира чрез пълно покорство на Отца. Веднага след това беше
предаден от Юда, арестуван, разпитван от първосвещеника и предаден на Пилат, за
да бъде бичуван, преди да бъде разпнат.
Исус е
жестоко бичуван и пребит. Нерядко бичуването разкъсвало кожата и плътта
дотолкова, че се виждали костите и хрущялите на жертвата. Човекът бил в кърви и
било трудно да се разпознае кой е.
И след
като Исус е бичуван, за да Го унизят, римските войници Го обличат като цар и се
преструват, че Му се покланят.
Матей
27:28-30 „И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец
от тръни, и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в десницата Му; и
като коленичеха пред Него, присмиваха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И
заплюваха Го, и взеха тръстиката, и Го удряха по главата.“
Преди
няколко седмици, след Великденската ни служба, едно от момчетата взе трънения
венец, който бяхме поставили на кръста като част от великденската украса, за да
го разгледа. После реши да го сложи на главата си и … изохка от болка.
Но тръненият
венец на Исус Христос е бил още по-болезнен. Той бил изплетен от гъвкави клони
с остри тръни, във формата на „шлем“ или шапка, която покривала голяма част от
главата, а не само челото. Можем да си представим каква ужасна болка му е
причинявал.
След
бичуването Исус е полумъртъв, обезобразен и осмян от хора, които никога преди
това не са Го виждали. След което те Го приготвят за разпването.
Евангелистите
не описват с подробности самия процес на разпъване, защото знаели че читателите
им са запознати добре с него.
За да
разберем точно какво представлява разпването, трябва първо да знаем, че това е
най-жестоката и брутална форма на екзекуция в Римската империя. Хората са
избягвали да говорят за нея. Евреите са били толкова отвратени от нея, че не са
позволявали да се извършва в града. Затова разпъване на кръст се извършвало
извън градските стени.
В
Ерусалим тези екзекуции се извършвали на хълма Голгота, което означава „череп“.
Някои свързват името с формата на хълма, а според други то е дадено заради екзекуциите,
провеждани на него.
Осъденият
бил воден през града по най-дългия маршрут, за назидание, за да се види от
възможно най-много хора и да ги накара да се замислят, преди да извършат
престъпление.
Трябвало
е да носи хоризонталната греда на кръста. Тя била много тежка и груба.
Придружавали са го четирима войници. Трябвало да носи на врата си надпис с неговото
престъпление, който след това бил заковаван на кръста. Римляните искали всички
да знаят за какво жертвата била осъдена на смърт.
Матей
27:32 „А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да
носи кръста Му.“
Макар като
дърводелец Исус да е бил навикнал да носи тежки дървени трупи, след бичуването
е толкова слаб, че не може да носи кръста. Той е подложен на огромен стрес, не
е спал, не е ял и пил от вечерта и сега е пребит почти до смърт. Може би
войниците са се чудили дали няма да умре преди да стигнат до Голгота.
Затова избират
някого от тълпата да носи кръста вместо него. Ако римски войник ти заповяда да
направиш нещо, ти не задаваш въпроси, просто го правиш. Ако се съпротивляваш,
може да те убият. Затова Симон вдига кръста и го носи вместо Исус до Голгота.
Разбираме,
че Симон е от днешна Либия (той е киринеец). Не знаем дали живее там и само е
дошъл в Ерусалим за празника Пасха, или е живеел и работел в Ерусалим. Но той
едва ли е имал намерение да бъде въвлечен в събитията. Заставен е да носи
кръста и след това да гледа как разпъват Исус.
Този
детайл е споменат не случайно от Матей, Марк и Лука. Исус казва за християнския
живот:
Матей
16:24 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека
вдигне кръста си, и така нека Ме последва.“
Симон
едва ли би избрал да прекара деня си в носене на тежък, груб кръст по дългия
път към хълма в покрайнините на града. Той е заставен да следва Исус, пъшкайки
под тежката греда, с дрехи опръскани от кръвта на Исус, докато всички му се
подиграват и го обиждат заедно с Исус.
Не че
хората го познаваха – омразата им идваше от това, че го виждат заедно с Исус.
Това е метафора за живота на християнина. Следването на Исус често означава да
страдаш и да понасяш болка и присмех от света около нас. Но в крайна сметка
всичко си струва.
Предполагам,
че един ден Симон е бил благодарен за това, че е бил накаран да носи кръста на
Исус. От евангелието на Марк (15:21) разбираме, че той е баща на Александър и
Руф. Очевидно Марк е знаел, че неговите читатели знаят кои са те (лидери в
църквата?). Най-вероятното обяснение е, че след като е станал свидетел на
разпването на Исус, Симон става християнин и води синовете си към вярата.
Това ни
показва какво означава да вдигнем кръста си и да следваме Исус. Следването на
Исус не е лесно, понякога струва скъпо. Хората може да ти се подиграват, да те
мразят, може да е изтощително. Но ако гледаме към Исус, един ден ще разберем,
че всички усилия не са били напразни.
Носиш
ли кръста си? Какво ще предадеш на твоите деца и внуци? Не забравяй, че
изборите които правиш днес, ще рефлектират за поколения напред в рода ти!
Това
стана и в рода на Симон. Той следва Исус, носейки неговия кръст. Шествието с
войниците, Симон и Исус стига до Голгота.
Матей
27:33-44 „И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, (което значи Лобно
място), дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но той, като вкуси, не прие
да пие. И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. И
седяха, та Го пазеха там. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано
така:
Този е Исус,
Юдейският Цар. Тогава бяха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно и
един отляво. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и
казваха: Ти, Който разрушаваш храма, и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе
Си; ако Си Божий Син, слез от кръста!
Също и главните
свещеници с книжниците и старейшините Му се присмиваха, казвайки: Други е
избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе
сега от кръста, и ще повярваме в Него. Уповаваше се на Бога; нека Го избави
сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се
присмиваха и разпнатите с Него разбойници.“
Къде е
разпнат Исус? Исус бе разпнат между двама разбойници. Подтекстът е ясен – той е
толкова виновен, колкото са и те.
Разпването
било не само болезнено с пронизващата болка от забиването на пирони в ръцете и
краката. Но това бил също бавен и мъчителен начин за умъртвяване. Смъртта
настъпвала поради задушаване.
Жертвата
висяла на ръцете си, затова единственият начин да си поема дъх бил като издига тялото
си нагоре по гредата и след се спуска отново надолу. Всяко поемане на дъх било
ужасно болезнено. Исус е трябвало да се подпира на пироните в нозете си, да влачи
по грубото дърво гърба си, който бил разранен с оголени мускули и сухожилия, разкъсани
до кост, и да се задъхва за въздух, само за да се наложи да направи всичко това
отново няколко секунди по-късно.
И през
това време си представете всички минувачи, които Му се подиграват. Стражите
хвърлят жребий, за да си поделят дрехите Му. Главните свещеници и книжниците Му
се присмиват и Го обиждат. Дори разбойниците от двете Му страни, между трудните
вдишвания, хвърлят обиди. Исус сигурно се е чувствал ужасно самотен.
Но дори
когато е изоставен от всички и изпитва непоносима болка, Исус уповава на Отца и
показва невероятна любов. Отказва да пие от виното с жлъчка, което е давано
като успокоително и понася всяка болка в пълно съзнание. Той моли Бог да прости
на стражите, защото не знаят какво правят. Моли Йоан да се грижи за майка Му
след смъртта Му.
Това
отношение променя не само Симон, който става свидетел на Неговата смърт, но
дори един от разбойниците на кръста. От Лука разбираме, че макар и в началото и
двамата да разбойници да хулят Исус, единият от тях преживява катарзис.
Признава, че Исус е невинен и че е Божият Син, и моли Исус да си спомни за
Него, когато отиде в царството Си. Исус отговаря: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“
И точно
това беше целта на спасителната мисия на Исус. Смисълът на кръста на Исус беше
да плати цената за нашия грях.
Виждаме
агонията Му в думите
Матей
27:46 „Или, Или, лама савахтани?“ (Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)
Той
знаеше какво се случва и цитираше пророческия Псалм 22:1
Но най-голямата
болка от разпването на Исус не идваше от камшика и пироните. Не беше и от
присмеха, обидите и отхвърлянето от хората. Най-голямата болка беше от това, че
на кръста Бог изля гнева Си върху Божия Син. Исус трябваше да понесе греха на
цялото човечество. И трябваше да бъде изоставен от Своя Отец. Исус понесе гнева,
който ние заслужавахме. Както
някой е казал, „Той дойде, за да плати дълг, който не дължеше, защото ние
дължахме дълг, който не можем да платим.“
Последните
Му думи на кръста бяха „Свърши се“ и „Отче, в твоите ръце предавам духа Си.“
Исус знаеше, че е постигнал целта Си, да изкупи греха ни и да даде прошка на
всеки, който повярва в Него.
Повечето
от нас познаваме този разказ много добре и точно затова има опасност да
забравим колко значими са тези събития и да ги приемем за даденост. Моята
молитва е да не си тръгнем от кръста непроменени.
Затова,
трябва да се запитаме: на какво ни учи кръстът на Христос?
Първо, опрощението
на нашите грехове идва с огромна цена. Ние трябва да разбираме колко голям е
грехът ни и колко велика е Божията святост. Бог не може да пренебрегне нашия
грях. Той е справедлив Съдия и не може да позвoли на злото да остане ненаказано. Някой
трябваше да поеме наказанието за нашия грях. Исус го направи и така направи
възможно да бъдем простени. Бог наказа Него вместо нас и ни дава възможност да бъдем
простени.
И ако
повярваме в Исус и Го следваме, ние ще бъдем простени. Без значение какво си
правил, ако повярваш в това, което Исус направи на кръста за теб, и Го
последваш като Господ и Спасител, Той обещава, че е платил цената за тебе. В
сметката ти е написано „напълно изплатено“. Свърши се. Това е удивителен дар.
Второ,
на кръста виждаме любовта на Исус към нас. Исус толкова ни възлюби, че плати цената
за твоя и моя грях. Нима това не те кара да изпитваш благоговеене и
благодарност?
Той
умря заради твоя и моя грях. Заради злото, което сме вършели, Исус трябваше да
е наказан. И Той го направи поради любовта си към нас, не защото заслужавахме.
На кръста виждаме нашия грях, но виждаме също как той е засенчен от Божията
любов. И тази любов струваше прескъпо на Отца и на Сина.
И
трето, видяхме в примера със Симон Киринейски, че християнският живот не е
лесен, но си струва. Следването на Исус не е лесно. Може да ни се присмиват, да
се чувстваме самотни, дори да загубим всичко заради вярата си. Но когато сме
изкушени да се откажем от вярата си, нека погледнем към кръста. Там ще намерим Неговата
прошка и Неговата любов. Това е силата на кръста.
Нека
сме готови да понесем всичко заради обещаната награда.
В
църковната история има много християни, които са пример за хора, които са
заплатили огромна цена за вярата си, защото са знаели, че си струва. Такъв
човек е ап. Андрей, който православната църква нарича „първозвани“, защото пръв
е повикан от Христос да стане Негов ученик. Чрез него повярва брат му Петър,
който проповядва на Петдесетница, когато повярваха 3000 души.
След
възкресението на Исус Андрей обикаля Мала Азия и бреговете на Черно море. Стига
чак до Киев, Крим и Грузия, прави много ученици на Христос. Минава и през Варна
(тогава Одесополис) и основава църквата тук през 56 г.сл.Хр. Ръкополага първият
епископ Амплий, който е един от 70-те ученици на Христос. След като Амплий
умира с мъченическа смърт, е заменен от друг от 70-те, Карпий.
След
това трудно пътешествие Андрей ръкополага епископ на Византион (Цариград) друг
от 70-те, Стахий. Посещава много други градове в Гърция. В преклонни години
Стига до гр. Патра, където много жители оставяли идолите си и се обръщали към
Бога, след като чували неговите проповеди.
Това не
се харесало на управителя Егеат, чийто съпруга и брат също повярвали. Той
започнал да принуждава християните да пренесат жертва на боговете. Андрей се
застъпил за християните с думите: „Ти сам, съдия на човеците, би следвало да
познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"
Управителят
започнал да хули Спасителя и заплашил Андрей с кръстна смърт, ако не се поклони
на езическите богове. Ап. Андрей останал непреклонен и след няколко отказа и
мъчения, Егеат осъдил Андрей на кръстна смърт.
Според
преданието, кръстът бил във формата на буквата Х. Смята се, че това е направено
като подигравка към християните, а според други – по желание на Андрей, защото
се считал недостоен да бъде разпнат на обикновено кръст. Днес този кръст във
формата на Х е на флага на Шотландия.
Такъв
бил кръстът на Андрей. А как изглежда твоят кръст? Как можеш да вдигнеш кръста
си и да следваш Исус всеки ден?
Кръстът
на Исус ни кара да чувстваме най-различни емоции – вина, срам и тъга, но също радост,
почуда и благодарност, и по-голяма любов, отколкото можем да си обясним. Това е
силата на кръста. Исус понесе кръста, защото знаеше какво ще постигне и знаеше,
че то си струва!
Молитва.
