От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Какво да подаря на Исус? (Михей 6:6-8)

 /проповед/

Честито Рождество Христово! Това е последната ни служба за годината. Вчера беше Рождество и се надявам всички да сте имали един хубав празник с хората, които обичате. Макар и Рождество да отмина, неговото значение никога няма да отмине. Защото без Рождество нямаше да има Разпети Петък, а без Разпети Петък нямаше да има Възкресение Христово. Без Възкресение е празна нашата вяра!

Рождество Христово е централно събитие в човешката история! Но то е важно и за всеки от нас. Защото Исус дойде не за да разведри нашия декември, а да промени нашия живот! Повечето от нас вече са получили подаръци на Рождество. Но днес искам да се замислим какъв подарък иска Исус от нас?

За целта ще разгледаме един пасаж от Стария завет, който на пръв поглед няма много общо с Рождество Христово. Той е написан от пророк Михей. И макар и да не говори конкретно за Рождествената история, този пасаж има връзка с подаръка, който Исус иска от нас. В него той задава въпроса, „Какво иска Бог от нас? Какво да му предложим?“

Чували ли сте историята за момченцето, което видяло мъдреците да идват да се поклонят на бебето Исус. Той гледал с широко отворени очи, докато те представяли даровете си - злато, ливан и смирна. Колко много искало и то да се поклони на бебето. Но нямал какво да даде, нямал нищо, което да е достойно за малкия цар. Очите му се напълнили със сълзи и той се обърнал и тръгнал към дома си.

Но тогава му се явил ангел и му казал, „Дай това, което е най-скъпо за сърцето ти.“ Момчето помислило за малко и след това по съвета на ангела сложило една избеляла синя торба до даровете на мъдреците.

Вътре в торбата имало една пеперуда, прашка, едно изпокъсано въже, с което момчето се изкачвало на високи дървета, рапан, който като го държиш на ухото си, можеш да чуеш шума на морето. Той дал това, което е най-скъпо на сърцето му и така получил привилегията да остане в присъствието на царя.

Римляни 12:1 „И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Единственият дар, който можеш да дариш на Исус, е себе си.

Сега сме в сезона на подаръците, нали? Това е време, в което сме много щедри. Време, в което често харчим повече, отколкото можем да си позволим.

Но ми се струва, че обичаят да се дават подаръци на Исус, установен от мъдреците, се е променил. Сега не подаряваме подаръци толкова на Исус, колкото на други хора.

Може би това не се отнася толкова за нас, мъжете, колкото за жените. Те започват да мислят за това още от началото на ноември. Измъчват се, докато измислят на кого какво да купят. Готови са да ходят по молове и магазини с дни и седмици, докато купят подходящи подаръци за семейството и близките си.

Чудя се какво би станало, ако на някое Рождество решим да отделим толкова време, енергия и мислене, за да направим подарък на Исус?

Пророк Михей сигурно е бил изправен пред същата дилема. Чуйте думите му, записани в

Михей 6:6-8 „С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? 7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си – за греха на душата си? 8 Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“

Михей пита, „С какво да дойда пред Господа? Какво да Му принеса?“ В началото си мисли за приноси на едногодишни телета, хиляди овни, реки от масло. Но след това Михей разбира, че всъщност Бог не иска нищо от тези неща.

Бог иска три дара. Той иска ние да вършим праведното, да обичаме милост и да ходим смирено със своя Бог.

Чудя се, как ли би изглеждало Рождество, ако всички можехме да можехме да вземем тези три неща, да ги увием като подаръци, да ги сложим под елхата и да ги подарим на Бог? Нека помислим за това за момент.

1.     Върши праведното.

В Новия превод „да вършиш праведното“ е преведено „да се придържаш към справедливостта.“ Смисълът в оригинала на староеврейски е да се отнасяме справедливо към хората.

В света има толкова много несправедливост. Виждаме я навсякъде. Богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Сякаш лошите се измъкват ненаказани, а добрите се провалят. Всичко е обърнато с краката нагоре. Много малко хора днес вярват в правосъдието. Дребните риби отиват в затвора, но големите са недосегаеми за закона.

Най-грандиозното ограбване, и то по време на пандемията, е кредит от 3 милиарда, който правителството е изтеглило, за да построи една тръба, която минава през България и няма никакъв реален икономически ефект за страната. Прокуратурата дори не разследва случая, камо ли да има осъден. Няма кой да върши праведното.

Помните ли Кристиан Николов, който уби тв журналист Милен Цветков? Цветков чака на червен светофар, когато другата кола се забива в задната част на автомобила му. Водачът, предизвикал инцидента - мъж на 22 години, е шофирал под въздействието на три вида наркотици. Пуснат е под домашен арест. Това също не звучи като много справедливо.

Има толкова много несправедливост в този свят.

В този свят на несправедливост, дали Бог не иска да му подарим справедливост? Мисля си, че един от най-добрите подаръци, които можем да му донесем е да увием малко „справедливост“ и да го донесем до яслите на Исус. Да му кажем, „Господи, хората в света вършат много несправедливи неща, но като Христов последовател, аз ще бъда честен с хората. Обещавам да не мамя. Обещавам да си плащам данъците. Да давам кесаревото на кесаря и Божието на Бога. Да бъда коректен към клиентите в бизнеса ми. Да казвам истината.

Да показвам справедливост към всички, включително към хора от малцинствата, чужденците, бедните и маргинализираните. Обещавам да не клюкарствам, да не се оплаквам, да не споря и да не крамолнича с другите.

Как би изглеждал светът, ако църквата даде пример и върши праведното? Как би изглеждала следващата година от нашия живот, ако увием подарък на справедливост и го донесем на Исус?

2.     Обичай милостта.

Бог каза на Михей да върши праведното и да обича милост (в НП, „да обичаш милосърдни дела“). Библията казва, „любовта дълго търпи и е милостива“ (1 Коринтяни 13:4). Днес е трудно да срещнеш любезно отношение. Толкова много хора са груби и невежливи.

Един човек никога не използвал ругатни. Но карал всички около него да ругаят. Всички сме срещали такива хора, нали?

Някога отнасяли ли са се с вас нелюбезно? Имал ли си това чувство, че човекът отсреща не го е грижа за теб?

Помисли си за прокажените в новозаветни времена. Където и да отиваха, те трябваше да викат, „Нечист, нечист“. Живееха в гета за прокажени, бяха изолирани, защото нямаше лек за тази болест.

Как ли са се чувствали, когато хората са поглеждали към тях и след това са се обръщали и са хуквали, страхувайки се да не се докоснат до тях и нежелаейки да са в тяхното присъствие? От тях са се гнусяли даже собствените им семейства, не са били добре дошли никъде!

Днес някои хора искат не просто болните от вируса да се изолират, но дори тези, които не са ваксинирани, без значение дали са преболедували или не... Защо пращаме дори братя и сестри в концентрационния лагер на омразата?

От другата страна отговарят също с обвинения и квалификации, които уронват достойнството на човека. Липсва диалог, липсва изслушване, липсва правилен подход. И много християни припяват в този хор.

Къде остана милостта? Защо пренебрегваме заповедта да се обичаме? Защо забравихме, че ученикът Христов се познава по любовта, не по знанията или експертизата?

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Когато прокажените идваха при Исус, Той не се обръщаше да бяга. Не ги гълчеше, че са нарушили карантината. Просто посягаше, докосваше ги и ги изцеляваше! Показваше милост към тях и в резултат те биваха изцелени.

Какво да кажем за самарянката, която Исус срещна при кладенеца на Яков? Колко съпрузи беше имала тя? Пет! И мъжът, с когото живееше, не беше неин съпруг. Всички я смятаха за неморална и за проститутка.

Когато ходеше по улицата, хората се кикотеха и подхвърляха обидни забележки. Сигурно са били толкова безмилостни в отношението си към нея, че тя дори се страхуваше да ходи за вода сутринта или вечерта, когато жегата се отпускаше и когато всеки друг ходеше за вода.

Вместо това тя отиваше за вода по пладне, в най-голямата жега. И точно тогава тя срещна Исус. Ами ако Исус беше нелюбезен с нея? Ако Исус ѝ беше казал, „Не искам да имам нищо общо с лека жена като теб!“

Но Той не го направи. Вместо това ѝ говори така, че тя изтича обратно в Сихар и каза на хората да дойдат и да срещнат човека, който ѝ беше казал всичко, което някога беше правила. Да се запознаят с този мъж, който ѝ беше показал милост.

Милостта е дар, който е добре да донесем на Исус на Рождество. Готови ли сте да обещаете на Бог днес, когато още празнуваме Рождество Христово, че давате подаръци от милост на тези около вас? Можем ли да обещаем, че ще сме по-мили един към друг? Че ще се обичаме така, че да познаят че сме Негови ученици?

Неотдавна един мой познат почина. Говорих с негов близък и той ми каза, последният път като са говорили, той е бил груб с него. И сега не може да си го прости. Ние трябва да можем да си простим, защото Исус ни прощава, ако изповядаме греха си.

Но нека внимаваме как се отнасяме към нашите ближни, защото не знаем колко време ни остава да сме с тях на тази земя!

Когато показваме милост, това показва Христос в нас и светът разбира, че Той наистина е променил нашия живот.

Мисля, че милостта е чудесен подарък, който можем да донесем на Исус в тези Рождествени дни.

3.     Ходи смирено с твоя Бог.

Господ каза на Михей, че Той иска от него още един подарък – да ходи смирено със своя Бог. Исус дойде в един свят, който не се впечатляваше от смирението. То не само не се считаше за добродетел, но и се смяташе за проява на слабост. Това беше светът, повлиян от философията и културата на древна Гърция.

Хората бяха арогантни и горделиви. Те смятаха, че колкото повече роби и пари имаш, толкова по-висш благородник си. Богатите носеха своите бижута и се перчеха с тях по площадите. Робите нямаха никакви права и бяха третирани като стока.

Когато Исус дойде на света, хората се впечатляваха от силата. Римските войници яздеха силни жребци, с бляскави доспехи, шлемове, мечове и щитове. Техните началници раздаваха заповеди и войниците бързо се подчиняваха.

В такъв свят дойде бебето Исус. Когато порасна, Той не яхна силен жребец, а възседна осле. Той не дойде с големи притежания, богатство или бижута. И светът не го забеляза! Но му се присмя и го разпна!

Почти 2000 години са изминали оттогава. Ние по-различни ли сме от гърците и римляните? Сега се впечатляваме от марки. Искаме да носим хубави дрешки, да следваме модата. Да имаме комфортни жилища, да караме хубави коли и да имаме скъпи телефони.

Но Господ каза на Михей, „Ходи смирено с твоя Бог“.

По думите на Андрю Мъри, „Смирението не е да мислиш, че от тебе не става нищо. Смирение е да не мислиш изобщо за себе си. Истински смиреният човек не знае, че е смирен. Мойсей не знаеше, че лицето му грее.“

Бог каза на Михей, но повтаря и на нас, „Ходи смирено с Господа твоя Бог.“ Чуваме ли Неговия глас? В света днес има много гласове, които се надпреварват да ни съветват.

Апетитът казва: „Бъди чувствен, наслади се на удоволствието.“ Образованието казва: „Бъди изобретателен, разшири хоризонта си.“ Материализмът казва: „Задоволи желанието си, угоди си.“ Психологията казва: „Бъди уверен, търси себереализация.“ Гордостта казва: „Бъди над другите, ти си повече от тях.“ Хуманизмът казва: „Бъди способен, вярвай в себе си.“ Бог казва: „Бъди мъдър, смири себе си.“

Заключение

Днес говорихме за три рождествени подаръка. И най-невероятното е, че не трябва да даваме пари за тях. Не ни е нужен талант, за да ги подарим. Всеки от тук присъстващите може да подари тези подаръци. Можем да ги донесем, красиво опаковани и да ги положим пред нозете на Исус.

Датата на Рождество Христово отмина, но празниците продължават. Все още не е късно да го направим. Ако го направим, ще имаме най-хубавите Рождествени празници и най-добрата година.

_______________________

26.12.2021 г.

БПЦ "Нов живот"

Праведност или смърт (Притчи 10:2-8)

 /проповед/

Чували ли сте това изказване: „Балансирана диета е да държиш бисквитка във всяка ръка“. Това звучи остроумно, но не много мъдро, нали?

Но има и хора, чиито думи звучат много мъдро? Когато такъв човек каже нещо, често се сещаме за библейска мъдрост с подобно послание. Чуйте тези цитати от известни личности:

„Празнословие е, когато искате от Бога богатство или почест, или победа над врага, или пък нещо друго земно.“ – Климент Охридски. Библейската мъдрост казва: „Но търсете преди всичко Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави (Мат. 6:33)

"Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода..." - Христо Ботев. Исус казва: „Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.“ Йоан 12:25

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си." - Васил Левски. Това може да каже само човек, който обича силно народа си. Думите на дякона приличат на изреченото от Исус, „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ Йоан 15:13

"Когато [българският народ] се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно." - Любен Каравелов. „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31-32)

"Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." - Елин Пелин. „Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

„Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота.” - Иван Вазов „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16,17)

„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“ – Димитър Чорбаджийски, наречен Чудомир. „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.“ (Яков 1:19)

„Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“ – Атанас Буров. „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6)

Тези мъдри мисли на важни български духовни и културни дейци засягат различни теми, но всички те си приличат по това, че са съзвучни с Божията мъдрост. Това е така, защото авторите им са живели във време, когато вярата в Бога рядко се е подлагала на съмнение.

Днес ще разгледаме пасаж от Словото, в който са записани мъдри бисери, отнасящи се до различни области в живота. Ще разгледаме част от Притчи 10 гл. С нея започва нов раздел в книгата.

В известен смисъл първите 9 глави са въведение. Може да се каже, че сбирката от притчи на Соломон започва тук като поредица от стихове, които се състоят от два израза, съдържащи някаква мъдрост. Може би затова един професор по богословие е казал: „От началото на 10 глава на Притчи книгата се чете като речник. Всеки стих е с различна тема. Но понякога виждаме групирани по две, три или четири притчи, свързани от обща тема. Тази структура продължава до Притчи 22:16, така че в тези глави ще разглеждаме всяка притча отделно.

И така, да видим какви бисери от Божието съкровище с мъдрости ще открием днес.

1.      Съкровища придобити с неправда.

Притчи 10:2 „Съкровища, придобити с неправда, не ползват; а правдата избавя от смърт.“

Съкровища, придобити с неправда. Това са пари, имоти или други материални придобивки, спечелени по нечестен начин, чрез вършене на зло, измама и т.н. Имаш ли такива? Ако имаш, едва ли ще си признаеш.

Знаете ли къде освен в Египет е имало пирамиди и фараони? Точно така, в България! От 1992 до 1995 г. по време на прехода от комунизъм към капитализъм в страната много ловки и безсъвестни мошеници успяха под носа на държавните институции да измъкнат и последните левчета на стотици хиляди наивни българи с обещания за големи печалби. Поради характера на действието си тези финансови измами са наречени пирамиди.

Много българи си спомнят с отвращение за имена като Лайф Чойс Интернешънъл, Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп, Югоагент, Икар и т.н. След като една по една всички тези пирамиди започнаха да се сриват като плочки от домино, фараоните им се втурнаха да се спасяват кой където може. Откраднатите пари се изчисляват на почти 12 милиарда лева.

Какво стана с тези измамници?

От всички са осъдени само двама – Иво Недялков на 5 и Майкъл Капустин на 17 години лишаване от свобода, макар и двамата са лежали в затвора по-малко. Имуществото им е отнето. Съкровища, придобити с неправда, не ползват.

Дали тези двамата са се покаяли за греховете си? Не мисля. Иво Недялков продължава да отрича вината си за ограбените българи, има офис на пъпа на София и консултира чужди фирми по въпросите на франчайза. За Капустин се знае, че живее в Канада с жена си и второто си дете и въобще не го интересува какво става с измамените в България.

За невярващите хора може да изглежда, че тези фараони са щастливи. Но един ден, те ще отговарят за делата си. Откъде знам? Всеки, който се опитва да се обогати несправедливо за сметка на други хора, нарушава осмата и деветата Божии заповеди, „Не кради“ (Изход 20:15). Такъв човек трябва да се покае и да изкарва хляба си по честен начин:

Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.“ За удовлетворяване на нужда говори и следващият стих.

Съкровища, придобити с неправда, не ползват.

2.      Праведният няма да остане гладен.

Притчи 10:3 „Господ няма да остави да гладува душата на праведния; но отхвърля злобното желание на нечестивите. Ленивата ръка докарва бедност, а трудолюбивата ръка обогатява.“

Един човек се хранел в ресторант. Келнерът го попитал, „Как намерихте паржолата?“ Той отговорил, „Лесно – с вилицата преместих картофеното пюре към края на чинията и я намерих!“

Ние, българите, обичаме да се оплакваме, че сме най-бедната страна в ЕС. Но давате ли си сметка колко сме благословени! Когато пазаруваме в Била виждам много хора да излизат с пълни колички с храна! Макар и рядко, повечето от нас могат да си позволят да изядат една пържола в Албата или Пица в Годзила. Наистина сме благословени, дори по време на пандемия!

Но дори и да не можем да си позволим да ходим на ресторант, ние вярваме в Божието обещание, че Господ няма да остави праведния да гладува.

Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“

Псалми 37:25 „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния изоставен, нито потомството му да проси хляб.“

На Бъдни вечер едно момченце в циганска каравана попитало баща си какво ще ядат на Рождество. Майката на детето била умряла и бащата отговорил, „Не знам, детето ми.“ Цигулката на бащата висяла на стената и той знаел, че ако отиде да свири в кръчмата, ще се намерят пари за вечерята на Рождество. Той бил правел това преди да повярва в Бога. Но сега веднага отмахнал изкушението, коленичил и започнал да се моли. Казал на децата си, „Не знам какво ще ядем на Рождество, но ще пеем.“ И започнал да пее хваление на Бога – песен, в която се казвало, вярваме, че Бог ще снабди.

Някой почукал на вратата на караваната. Там стоял местният свещеник. Той казал, „Братко, Бог е добър, нали? Дойдох да ти кажа как Бог ще снабди нуждата ви. В един магазин в града има три агнешки бута и други продукти, които чакат теб и твоите братя. Била нужна ръчна количка, за да донесат всички продукти до дома. Тримата братя така и не научили кой е купил продуктите за тях. Но Бог снабдил вечерята им на Рождество.

Което ни довежда до следващата тема...

3.      Праведният е благословен.

Притчи 10:6 „Благословения почиват върху главата на праведния; а устата на нечестивите покриват насилие.“

Eдин студент завършил с отличие счетоводство и контрол в Икономическия университет. Вече бил дипломиран счетоводител и бил много горд със себе си. Баща му имал малък бизнес, но бил скаран с компютрите и осчетоводявал всичко по стария изпитан начин. Синът му му направил забележка: „Татко, ти дори не знаеш колко печалба си изкарал. В това чекмедже пазиш всички вземания. А тук са твоите касови бонове и държиш всичките си пари в касата. Нямаш представа колко пари си спечелил.“

Бащата отговорил: „Сине, когато дойдох в града след като падна комунизма, имах само един чифт панталони. Сега сестра ти е доктор, а ти си счетоводител. С майка ти притежаваме апартамент. Имаме кола и този малък бизнес. Прибави всички тези неща, извади панталоните, и останалото е печалба.“

Прибави всички тези неща! Точно това трябва да правим всеки ден, не само в края на годината! Прибави всичко. Дошли сме с празни ръце на този свят и с вечната душа, която Бог ни е дал. Всичко останало е печалба. И като се огледаме, повечето от нас разполагат с доста голяма печалба! 

Затова, спри да се фокусираш на това колко си стресиран и помни колко си благословен.

Чарлз Спърджън е казал: „Когато Бог прощава греховете ни, това не е всичко. Той ни оправдава в праведността на Христос, но това не е всичко. Той ни осиновява в Своето семейство, но и това не е всичко. Той ни подготя за небето, но това не е всичко. Той ни дава благодат, но има още. Той ни помага да доживеем до старини, но и това не е всичко. Дори когато пристигнем в идния свят, това пак няма да е всичко.“

Откровение 21:1-4 „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“

2 Коринтяни 9:8-9 „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо така, че като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; 9 както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“

Тези и много други стихове ми звучат като огромно благословение.

Благословения почиват върху главата на праведния. Защо? Праведният е благословен най-вече защото слуша и изпълнява Словото.

4.      Мъдрият пази Божиите заповеди.

Притчи 10:8 „Мъдрият по сърце приема заповеди; а безумният бъбривец пада.“

Йоан 14:15 „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“

Ние доказваме, че обичаме Исус, когато пазим Неговите заповеди. Когато сме изпълнители, не само слушатели на словото (Яков 1:22).

Много християни познават християнския жаргон и звучат много убедително. Умеят да се молят красиво и да спорят на богословски теми. Целите им Библии са подчертани с различни цветове. Но когато ги опознаеш по-добре, виждаш че имат знание, но не и живот с Христос. Както казват на английски, такива хора говорят говоренето, но не ходят ходенето.

Има и такива, които вярват че Бог съществува и дори се молят на Бога. Но не ходят на църква, не се включват в служения, не даряват и не участват в живота на тялото Христово. Дали това е жива вяра?

Някой беше казал, че повечето хора искат да служат на Бога, но само в качеството на съветници. С други думи, те искат да дават акъл на Бога, но не и да Му служат.

Когато основателят на Армията на спасението, Уилям Бут загубил зрението си, на сина му Брамуел се паднала трудната задача да каже на баща си, че няма да се възстанови.

„Искаш да кажеш, че съм сляп?“, попитал той. „Чух, че трябва да се примирим с това“, отговорил синът му. „И няма вече никога да видя лицето ти?“ „Не, вероятно не в този свят.“ „Брамуел – казал генерал Бут – аз направих това, което можах за Бог и за Неговите хора с очите си. Сега ще правя това, което мога за Бога без очите си.“

Това е пълно покорство и всеотдайно посвещение! Ще правя каквото е по силите ми за Христос с това което имам и това, което нямам. Това е да се покоряваш на Словото на Бога.

Дуайт Муди е казал: „Аз не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Това, което мога да направя, трябва да направя. А това, което трябва да направя, с Божията благодат ще направя.“

Мъдрите приемат Божиите заповеди без значение дали им харесват и правят всичко, което е по силите им, за да им се покорят. Твоето покорство е доказателство, че обичаш Бога.

1 Йоан 5:3 „защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“

Заключение

В началото започнахме със стиха „Съкровища, придобити с неправда, не ползват; а правдата избавя от смърт.“ (Притчи 10:2)

А коя е тази правда или праведност, която ни избавя от смърт?

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Христос е нашата праведност! Той е този, който ни избавя от смърт. Но макар и Той да е нашата праведност, Бог иска и ние да ходим в праведност.

2 Тимотей 2:22 „Но бягай от младежките страсти; и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.“

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Христос взе на кръста нашия грях и ни даде Своята праведност. Христос е нашата праведност. Само Той може да ни спаси от смърт.

Когато Леонардо да Винчи бил на 43 години, дюк Людовико Сфорца от Милано го помолил да нарисува драматичната сцена на последната вечеря на Исус с учениците. Като работел бавно и с педантично внимание към всеки детайл, той прекарал три години в работа над заданието. Групирал учениците по трима, две групи от всяка страна на централната фигура на Христос.

На картината ръцете на Христос са протегнати. В дясната си ръка Той държи прекрасна чаша, нарисувана с изящен реализъм. Когато шедьовърът бил завършен, художникът казал на един приятел, „Виж я и ми дай мнението си!“ „Чудесна е“, възкликнал приятелят. „Чашата е толкова истинска, не мога да отместя поглед от нея!“ Веднага Леондардо взел четка и нанесал боя върху блестящата чаша! Докато го правел, казал, „Нищо не трябва да отклонява вниманието от фигурата на Христос!“

Молитва.

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.02.2021 г.

Пишете го на моята сметка

/проповед/

Днес ще си говорим по един много практичен въпрос. Хора от всички поколения са се питали как можем да открием Бога. Кой може да запълни тази пропаст и да помири святия Бог с грешните хора. Ако трябва да обобщим, има само 2 основни гледища за това как човекът може да стигне до Бога. Едното е вяра, другото – дела.

Гледището за спасение чрез дела казва, че можем да стопим разликата и да хвърлим мост над пропастта между нас и Бога със собствени усилия. Можем сами да платим сметката. Някои разчитат на традициите, други на културата, трети на морала или нещо друго. Парадоксът е, че това гледище казва: ние се нуждаем отчаяно от нещо, но можем сами да задоволим тази нужда. Можем сами да се очистим, да се оправим, да се изцелим.

Някои се обръщат към техники, насочени към самоусъвършенстване и самоактуализация. Така „аз-ът” е не само проблемът, но и разрешението. Това противоречи на учението на Библията.

Библията учи, че ние не можем да вярваме в себе си и в способността си да станем угодни на Бога. Този път води до духовна смърт. Тя казва, че ние трябва да се доверяваме не на нашите дела, а на делото на Исус. Ние трябва да вярваме не в себе си, а в Исус. Само тогава можем да сме свободни.

В Гал. 3:11 се казва: „Праведният ще живее чрез закона, традицията, културата, легализма или морала си.” Така ли? Не! Там пише: „Праведният чрез вяра ще живее”.

Много хора вярват, че ако са добри, ако спазват всичко, ще отидат на небето. Че сами могат да платят цената за греховете си. Един човек смятал, че може сам чрез добри дела да се спаси. Задали му въпроса колко добър трябва да е, за да се спасиш? Трябва ли да си добър през цялото време? И ако не си добър някои дни, те компенсират ли се от добрите? И изобщо, как знаеш кое е добро и кое е лошо?”

Това пише и Павел до галатяните в днешния пасаж. Колко добри трябва да бъдем, за да се спасим? Откъде знаем дали сме достатъчно добри за Бога? Как влизаме във взаимоотношения с Бога? На себе си ли се уповаваш за спасението си или на това, което Исус е направил?

Нека прочетем Гал. 3:1-14.

Павел пише на няколко църкви в областта Галатия в Мала Азия, които той е основал преди време. Нещата са вървели добре, хората са обичали Исус, Святият Дух е вършел чудесно служение сред тях. Павел заминава, за да основава църкви на други места.

И тогава идват лъжеапостолите и казват: много хубаво,че вярвате в Исус, но това не е достатъчно – и започват да добавят други неща, докато вярата в Исус съвсем се маргинализира. Затова Павел възкликва: „О, неразумни галатяни...” - това не звучи като комплимент! „Кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат?” (Гал. 3:1)

Изведнъж вече не се вълнувате от разпнатия Исус – вълнувате се от тези лъжеучители. От това какво сами можете да направите, за да подобрите състоянието си. Не вярвате в Христос вече, вярвате в себе си.

Все едно да имате кола с мощен двигател със 100000 конски сили и да решите, че не можете да му се доверявате повече. Затова изрязвате дъното на колата си и започвате да бягате и да бутате колата сами. Шофиране а ла Фред Флинтстон. Не е лесно да буташ кола с каменни колела и каросерия. Но ако това е възможно в анимацията, в живота не е!

Възможно ли е някой да започне добре – да повярва в Исус, да му се довери, а след време да повярва в абсурдни неща, които добавя към Исус и Библията? Започва да вярва в традициите, обрядите, в културната принадлежност, в своето разбиране за нещата... Това се случва непрекъснато.

Тези хора казват: „В света има добри и лоши хора. На добрите давам червени точки, а на лошите – черни. Разбира се, те са от добрите и си слагат червена точка. Мислят се за света вода ненапита. Те са голямата работа, другите са лошите. Но ако започнат да четат Библията, ще видят че Исус е голямата работа, а всички останали са лошите.

Или пък идват и ви казват: „Освен да вярваш в Исус трябва да имаш и еди каква си опитност. Трябва да си кръстен в Православната църква. Или трябва да говориш езици (една от дарбите на Духа). Така ще се изплатиш на Бога. Но Павел казва: „Кога стана християнин? Не стана ли християнин, когато се довери на Исус и получи Святия Дух? Ти си християнин преди тези хора да дойдат и да започнат да проповядват глупавата си доктрина.

Кога получи Святия Дух? Когато се очисти, за да си готов да го приемеш? Не беше ли обратното? Не го ли получи, докато беше още в своите мръсни грехове и беше неприемлив за Бога? „Защото Бог препоръчва своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Исус умря за нас.” (Рим. 5:8).

Дали Бог ни прости, защото се покорихме на Неговите закони? Не, точно обратното е! Той ни прости, защото ни обича и за да можем чрез Духа Му да се покоряваме на Неговия закон.

Тук Павел им задава няколко въпроса. „Кой ви омая вас...? Чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез вяра?... „След като започнахте в Духа, защо сега се усъвършенствате в плът?” (Гал. 3:1-3).

Християнският живот започва със Святия Дух, черпи сила от Святия Дух и завършва със служението на Святия Дух. Божията сила се проявява в Божиите люде за Божия слава и за наша радост.

Павел казва: Святият Дух дойде във вас, упрекна ви за грях, изясни ви Писанията, разкри ви Исус, вие Го следвахте. И сега изведнъж казвате, нямам нужда от Святия Дух повече. „Ще следвам тези лъжеучители. Ще чета тяхното ръководство за щастлив живот. Ще върша техните обряди.”

Но ние нямаме нужда от друго ръководство, което да ни казва какво да правим. Имаме Библията, тя е нашето ръководство. Имаме Святия Дух, Той ще ни напътства. Имаме общението на вярващите.

Някои хора искат някой да им казва какво да правят във всяка една ситуация. Но Библията не съдържа упътване за всяка ситуация в живота. Тя дава принципите и ценностите, на които да основаваме живота си.

Искате ли да знаете какъв е моят план за следващите 15 г.? Да поддържам огъня на любовта си към жена си. Да служа на нея и на децата си. Да служа на хората в църквата ни. Да благовествам. С една дума, да обичам Исус. Да следвам напътствията на Святия Дух. Досега съм правил това и Бог ме е благословил. Имам прекрасно семейство, важно служение, растяща църква. Защо да променям всичко това?

Ст. 4 „Напразно ли толкова страдахте?” Тези юдаизатори бяха преследвали църквата дълго време. Те бяха клюкарствали по техен адрес, бяха се опитвали да ги отклонят от Исус, бяха създавали интриги. Те се бяха съпротивлявали дълго време.

В нашата църква има хора, които са били номинални православни или са дошли от други религиозни групи. Самият аз съм преминал през атеизъм, индуизъм, зороастризъм и дъновизъм в търсенето на Бога. Вие сте дошли в църква, някои са били отхвърлени от собствените им семейства, забранявали са ви да идвате на църква. И вие сте останали верни на Исус. В църква сте намерили подкрепа.

Все едно сега да кажете: Вие ни харесвате като хора, но предпочитам да живея в мир с хората около мене. Исус ми струва твърде много! Не искам да ме наричат сектант. Не желая да създавам излишни конфликти.

В Студентската група на БХСС имаше брат и сестра. Повярваха, Святият Дух влезе в живота им, известно време растяха във вярата, устояваха на натиск, но в крайна сметка се отказаха от вярата.

Ако мислиш да се откажеш, помисли струва ли си. Напразно ли си страдал до сега? Исус казва: „Ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.” (Марк 8:38)

Последният въпрос, който задава Павел е в ст. 5: „Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието?”

Защо Бог изцелява хора, защо отговаря на молитви, защо спасява хора, защо им дава съпруг или съпруга, които да ги обичат, защо се проявява по чудесен начин в живота ни? Защото сме страхотни хора?Или защото имаме страхотен Бог? Защото вярваме в страхотен Бог!

Всяко добро нещо идва от Бога. Всички ние съгрешихме и не заслужаваме Божията слава. Затова Павел и Еремия казват: „Ако се хваля, ще се хваля с какво? - с Бога. Не със себе си.

Понякога можеш да си кажеш, след като си бил християнин за известно време: „Вече не върша тези грехове, вече се справям – и да се възгордееш, че си станал добър. Че сам управляваш живота си. Можеш да си кажеш: Святият Дух е моят помощник пилот. Бог ме е благословил, аз съм много по-добър от тези тука. Павел дава пример с Авраам, за да видим, че няма място за такава гордост.

Ст. 6: „Както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда...” Този стих е цитат на Бит. 15:16.

Ст. 8: „И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки...” – и тук цитира Бит. 12:3, 18:8 и 22:18 – „В тебе ще се благославят всичките народи”.

Юдаизаторите дойдоха при вярващите и им казаха: вие трябва да станете като Авраам. Той беше евреин – и вие трябва да станете евреи. Той се обряза – и вие трябва да се обрежете. Той изпълняваше Мойсеевия закон – и вие трябва да изпълнявате Мойсеевия закон.

Да, ние наистина трябва да станем като Авраам. Писанията го наричат „баща на всички вярващи”. Тук Павел казва, че в него ние ще се благославяме. Но аргументите на юдаизаторите бяха фалшиви.

Първо, Авраам не беше евреин, а обикновен стар човек, който имаше стара бездетна жена. Това не е много впечатляващо CV, нали? Той повярва в Бога, Бог му промени името от Аврам (високопоставен баща) на Авраам (баща на множество) и чрез него се роди народът Израел. След като Авраам е повярвал като езичник, значи и ние не трябва да ставаме евреи, за да повярваме.

Или да вземем обрязването. Авраам повярва на Божиите обещания и беше обрязан едва 14 г. след това. Следователно, не обрязването, а вярата го е спасила. Обрязването е само потвърждение, външен белег на неговата вяра. Същото е с водното кръщение днес. То не спасява, то само потвърждава спасението ни.

А Закона? Дали Авраам се покоряваше на Мойсеевия закон, преди да се спаси? Кажете ми как е било възможно това, след като Мойсеевия закон е даден 635 г. след като Авраам е повярвал на Божиите обещания?! 

Следователно, вярата на Авраам предхожда закона, обрязването и формирането на нацията Израел. И това не е всичко.

Ст. 10: „Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона”.

Бог е свят и праведен и за да сме приети от Него, ние трябва да имаме свято и праведно CV. Няма проблем – ако искаш да си приятел на Бога, трябва просто да си съвършен – нищо повече. Да не съгрешаваш не само с постъпките си, но и в мотивите, мислите и намеренията си. Фасулска работа!

И не само да не си направил нищо лошо, но и да не пропускаш да направиш добро. Яков 4:17: „И тъй, ако някой знае да прави добро и не го прави, негов грях е”.

Представи си, че постъпваш на работа и шефът ти казва: „Ето длъжностната ти характеристика. Трябва да си съвършен. Ако се провалиш в най-малкото нещо, веднага те уволнявам. Такива са правилата на компанията. Ако не се съобразяваш с тях, си тръгваш.” Завежда те в офиса си и казва: „На този екран мога да виждам всичко– какво си мислиш, какви са мотивите ти, тъй че не си мисли, че ще ти се размине.” Как мислиш, ще издържиш ли дълго на тази позиция? Струва ми се, че ще си тръгнеш много бързо.

Това казва закона. „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.” Рим. 3:20: „Всички съгрешиха...” Колкото повече изследваш Библията, толкова повече ще се убеждаваш, че има нещо дълбоко сгрешено в теб. Знаеш какво е добро, но не можеш да го правиш.

Казваш на детето си, „Не удряй брат си”, а то прави точно обратното. Ти питаш: „Защо го удари? Не чу ли какво ти казах?” „Чух.” „Не беше ли ясна заповедта?” „Беше”. „Тогава какъв е проблемът?”

Проблемът е винаги в човешкото сърце. Ерем. 17:9: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.”

С една дума: Бог е свят и добър. Ние сме грешни и отделени от Бога. Животът ни е безценен, как можем сами да го изкупим? Нещо трябва да се направи, за да имаме надежда за спасение. Въпросът е, ние ли трябва да направим нещо или това е нещо, което Бог прави?

По това се различават всички останали религии от християнството. Те казват: „Нуждаем се от просветление. Нуждаем се от морал. Нуждаем се от дисциплина. Нуждаем се от закон. Нуждаем се от наказание. Нуждаем се от традициите. Нуждаем се от алтернативна медицина. Нуждаем се от седмата раса.” Библията казва: „Нуждаем се от Бог.”

И Бог дойде при нас. Това е историята на Исус. Вечният Бог се смири и дойде при нас. Фил. 2:6-7: „И пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците.” Това е скандално.

В този пасаж Павел зададе няколко риторични въпроса. Посочи грешките в мисленето на галатяните за закона. Каза, че ние не можем да изпълним изискването на Бог за святост. И след това ни казва какво е направил Исус:

Ст. 13: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас.” Кого изкупи Христос? Нас, църква „Нов живот”!

Бог в Христос ни изкупи. Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас. Той се яви, смаза Сатана, уби нашия грях и победи смъртта. И затова „Благословението, дадено на Авраам”, дойде чрез Христос Исус на нас чрез вяра.

И там, на кръста, Той каза: „Свърши се”. Всичко вече е направено.Пишете го на моята сметка. Сега вече си свободен. Трябва само да вярваш!

Веднъж в самолета летели майка с едно момченце. То си представяло, че то кара самолета. Когато самолетът се накланял, и то се накланяло. Направо си вярвало. Майка му го попитала: „Какво правиш?” То казало: „Не виждаш ли, летя.” Бил вглъбен в това, което правил, защото ако се разсеял, самолетът щял да падне.” 

Това е лъжепосланието на делата на закона. „Разбира се, ние сами можем да управляваме живота си. Всичко зависи от нас. Всичко е в нашите ръце!”

Тук Павел ни казва, че Исус Христос е пилотът на нашия самолет. Ние трябва само да вярваме, че Той ще ни заведе в нашия истински дом. Защото Той дойде, живя, умря и плати цената за нашия грях. Той каза: Пишете го на моята сметка. Възкръсна, ще се върне и ще ни вземе при себе си, за да наследим благословението, дадено на всички деца на Авраам.

Нека се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

05.06.2016 г.