Господарят, робът и шилото в ухото (Изход 21:1-6)

 /проповед/

Преди 2 седмици отново имахме избори. Трябваше да изберем партията, която е най-близко до нашите възгледи за управление и до нашата ценностна система.

Избирателната активност отново беше ниска. Някой написа, че ако на изборите се гласуваше кой кандидат да влезе в затвора, избирателната активност щеше да е 100%! J

По време на комунизма активността по избори беше почти 100%. Но тогава хората гласуваха за една партия. Това не беше истински избор. Свободата е да избираш между различни възможности. Не си свободен да изразиш мнението си, ако имаш само една възможност, нали?

Когато Бог сътвори Адам и Ева и ги постави в Едемската градина, Той влезе във взаимоотношения с тях. Всичко беше съвършено, но тяхното поклонение на Бога не можеше да бъде наречено свободно до момента, когато Бог посади едно дърво в градината. И те бяха поставени пред избор.

Бог не се опитваше да ги изкуши да спрат да Му се покланят, Той никога не изкушава никого. Искаше те да докажат вярата си в Него. Но те направиха грешния избор.

Когато Адам и Ева съгрешиха, хората бяха поробени от греха. Ева си мислеше, че е избрала свободата, но всъщност избра робството. Човекът стана роб на греха и остана такъв до идването на Исус.

Исус ни върна свободата, за която бяхме създадени. Бяхме освободени от наказанието за нашите грехове. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Исус Христос, нашия Господ.

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Ако сме свободни, то като оправдани от греха ние можем да живеем така, че с живота си да почитаме нашия Господ. Сега сме наистина свободни. Но сега предстои трудното.

Един човек е бил в затвора 20 години. Той е мечтаел за свободата и я е очаквал. Накрая е помилван. Сутринта, придружен от полицая той стига до желязната порта на затвора, полицаят отключва вратата и той се озовава отвън на свобода.

Не е бил там почти цял живот. Носи чанта с нещата си и е облечен в стария костюм, с който е влязал в затвора. Охраната затваря вратата отвътре и той се озовава сам и свободен отвън.

Какво да прави сега? Как да започне да живее от първия ден на новия си живот?

Какво да правим със свободата си, която ни е дарена на толкова висока цена?

В подобна ситуация се оказа и народът ни, след като паднаха прангите на комунизма.

Апостол Павел също ни умолява да използваме свободата си за Божия слава.

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Преди да повярва Павел беше роб на сляпата религия и закона. Павел взе свободата в Христос и я положи на олтара като жертва. И той писа на християните в Рим и във Филипи, като каза за себе си, че е слуга. Той беше свободен човек, но и доброволен слуга на Бога.

Точно това иска Бог от нас – да използваме свободата си, за да Му служим.

В Стария завет има една чудесна картина на такъв един роб, която сега ще разгледаме. Нека прочетем

Изход 21:1-6 „Ето законите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“

Веднага след 20 глава с Десетте Божи заповеди, в глави 21-23 Бог описва как иска народът на Израил да организира обществения си живот така, че да бъде благословен в земята, в която ще ги заведе. И Той им дава закони, които да им помогнат да живеят в сигурност и благоденствие.

Пасажът, който прочетохме, е малка част от различните закони, дадени в тези глави. Той се отнася до робите. Може би сега някой от вас си казва, за какво ми е да слушам за робството? Днес няма роби! Всеки знае, че робството е грешно.

Когато чуем думата робство, ние си представяме израелтяните в Египет, заставени да правят тухли и да строят пирамидите на фараона. Или, под въздействието на гледани филми, мислим за търговията с роби, при която хиляди африканци са продадени в Америка да работят в памучните плантации.

Но в древността робство е имало в целия свят. Африканци също са поробвали африканци, араби-мюсюлмани са поробвали европейци, но за това малко се знае. Роби е имало и в България (при Борис I имаме закон, който регулира робството), във Византия, а за варягите (скандинавските родоначалници на Московията или днешна Русия) робовладелството е било направо индустрия.

Робство е имало навсякъде. Но робството, позволено от старозаветния закон е много различно. Всъщност, то било начин да се помага на хората. Как така?

Представете си, че аз съм земеделец, но земята ми не е родила нищо. Аз не мога да си платя дълговете, тогава няма осигуровки, няма помощи за социално слаби като днес... Как да си изхраня семейството?

И точно тук законът ми помага – той ми дава възможност да се продам в робство, за да изплатя дълговете си и да изхранвам семейството си. И след 6 години труд за господаря, аз трябва да бъде освободен и мога да започна живота си отначало. За това говори и пасажът, който прочетохме – как да се освобождават робите в седмата година.

Ето на какво искам да обърна вниманието ви. Какво става, ако след шесте години на служба аз съм свободен, но съм имал добър живот и не искам да си тръгна? Ако господарят ми се е отнасял добре с мене, грижел се е за мене и ми е позволил да се оженя?

В такъв случай законът ми позволява да остана на служба при господаря си. За да стане това официално, трябва да извършим един ритуал. Моят господар ме завежда пред съдиите и заедно им казваме за моето решение. След това отиваме при градската порта, той изважда шило и го промушва през ухото ми, докато се забие в стълба на портата.

Тази церемония узаконява решението ми. Аз съм свободен човек, но съм се посветил да служа с любов на господаря си до края на живота си. И те се прибират обратно в дома на господаря заедно. Не е ли прекрасна тази картина?

По същия начин и Бог ни казва: Ето това искам от вас. Да вземете свободата, която ви давам, но да я използвате, за да ходите с Мене и да Ми служите.

Един робовладелец отишъл на пазара за роби, за да си купи робиня. Имало търг за една робиня и той го спечелил. Тя мислела, че той ще я купи и ще започне да я малтретира. Но когато си тръгнал с нея, той ѝ казал: „Млада госпожице, свободна си.“ Тя останал безмълвна, но след малко попитала: „Какво означава това?“

-        Означава, че си свободна.

-        Означава ли това, че мога да казвам каквото си искам?

-        Да.

-        Означава ли, че мога да правя каквото искам?

-        Да, разбира се.

-        Означава ли, че мога да отида където искам?

-        Да, можеш да отидеш където поискаш.

Тогава, през сълзи тя казала:

-        Тогава идвам с теб!

Каква невероятна картина? Една робиня, пленена от любовта.

Когато един еврейски роб е прослужил 6 години, но иска да остане при господаря си, тук виждаме няколко неща.

Първо, той е този, който взема решението.

Никой не можел да го принуди. Господарят можел да го заведе при съдиите, но това трябвало да е негово собствено решение. В ст. 5 се казва: „Ако робът изрично каже...“

Точно това иска Бог – ти да Го избереш. Твоето решение да приемеш Исус за Господ и Спасител не зависи от това дали си роден в „християнска страна“, дали са те кръстили като бебе, не зависи от решението на друг.

Бог ме е направил свободен човек със свободна воля. Аз трябва да използвам свободата си, за да реша сам в кого да повярвам. Никой друг не трябва да взема това решение вместо мен.

Както казва шотландският теолог Питър Форсайт, „Първото задължение на всяка душа е да открие не своята свобода, а своя Господар.“

Второ, когато пробиват ухото на роба при портата, той ясно обявява кого обича. „Ако робът изрично каже: Обичам господаря си.“

Това иска Бог да види у хората, които избират Него. Иска да види сърца, които Го обичат. Той не иска ние да се обръщаме към Него само за да избегнем ада. „Не искам да отида в ада, затова вярвам в Бог.“

Бог иска много повече от това. Както в един брак ние искаме да прекараме целия си живот с нашия годеник или годеница, а не да встъпим в „брак по сметка“.

Бог иска да Му кажем: „Обичам Господаря си. Прободи ухото ми – аз Го обичам. Искам да живея с Него завинаги. Ако това е робство, нека остана прикован за Него вечно.“

Такова посвещение иска Бог от нас и Той е направил всичко, за да го има. Той ни е възлюбил както никой друг. И ние отговаряме със същото.

1 Йоан 4:19 „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“

Третото нещо, което евреинът-роб казва, посвещавайки се на господаря си, е че той е признателен на него.

Изход 21:5: „Обичам господаря си, жена си и децата си.“

Той признава, че всички благословения идват от господаря му. Тук той споменава жена си и децата си, най-голямото си благословение, без да споменава всичко останало – дрехи, храна, доверие, достойнство.

Какво е направил Бог за теб? Можеш ли да преброиш всичките благословения в живота си?

Яков 1:17 „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“

Бог ти е простил, изкупил те е от греха, дал ти е спасение за вечността и снабдява всички твои нужди. Дал ти е семейство, здраве, безопасност, радост и свобода.

Може никога досега да не си изказвал своята признателност и благодарност на Бога. Той плати скъпа цена, за да имаш всичко това. Даде своя единороден Син да умре на кръста вместо теб. Той те благославя всеки ден. Той благославя дори тези, които не вярват в Него.

Матей 5:45 „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.“

Какво правиш в отговор на тези благословения?

Робът казва, „Признателен съм на господаря си. Обичам жена си и децата си и съм благодарен за всички благословения в дома му. Пробийте ухото ми на стълба.“

Четвърто, робът публично се посвещава да служи на господаря си. 

Изход 21:6 „тогава господарят му ще го заведе пред съдиите“

Това не е личен въпрос. Нужни бяха законни свидетели в публична церемония, на която решението да бъде обявено пред всички.

И тук веднага се сещаме за водното кръщение. С него ние правим публична изповед, че сме решили да станем Божие дете. Преди месец и нещо се кръстиха 5 човека в нашата църква.

Обичам да кръщаваме хора и да каним цялата църква и други хора да са свидетели. С кръщението си казваме на Бог и на хората, че се посвещаваме да следваме Исус Христос.

Робът-евреин казва, „Слушайте, ето какво съм решил. Днес съм свободен и мога сам да решавам съдбата си. И избирам да остана в този дом. Избирам този човек, когото обичам. Съдиите са ми свидетели. Пробийте ухото ми на вратата.

Как ли се е чувствал господарят, когато робът му е казвал тези думи? Така се чувства и Бог, когато обявяваме, че се посвещаваме на Него.

Може вече да си кръстен. Но всеки ден пред теб има нови възможности да обявиш пред другите посвещението си да служиш на Исус. Такива възможности възникват у дома, на работа, сред приятелите ти. Исус казва, „ И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата.“ (Матей 10:32)

Пето, когато взема решение да остане в дома на господаря си, евреинът роб все едно казва: „Покорявам се на господаря си.“

Изход 21:6 „и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило.“

Ухото е символ на покорство. То е органът на слуха. Чрез него получаваме инструкции. Затова позволявайки ухото му да бъде пробито, той казва: „Аз се покорявам напълно на господаря си. Не само докато се уморя, или докато той е в добро настроение, и после да кажа, „Аз бях дотук. Чао.“

Това е посвещение за цял живот.

Изход 21:6 „и той ще му бъде роб завинаги.“

И като Божии слуги ние не се посвещаваме на покорство само за месец-два или година. Ние не се посвещаваме, докато Бог не ни поиска нещо твърде трудно или нещо, което ни изглежда неразумно. Не, ние му даваме нашето безусловно покорство.

Авраам обеща, че ще служи на Бог и Бог изпита неговото покорство. Каза му да вземе сина си Исаак и да го жертва на планината Мория. Да забие нож в собственото си дете. И Авраам се покори, замахна с ножа и Бог го спря. Авраам взе успешно изпита.

Бог няма да те накара да убиеш детето си. Но ще те накара да се откажеш от някои неща – да жертваш време, сили, притежания, комфорт или нещо друго.

Знаете ли как в миналото са обучавали арабските коне в пустинята на Близкия изток? Обучителите са изисквали пълно подчинение от конете и са ги подлагали на изпит да видят дали са напълно обучени.

Последният тест бил най-мъчителен. Обучителят не позволява на конете да пият вода много дни. След това той ги развързва и разбира се, те се втурват в галоп към водата, но точно когато стигат до нея и се готвят да влязат в нея и да пият, обучителят надува свирката.

Конете, които са напълно обучени, се спират, обръщат се и се връщат в тръст до обучителя. Стоят там треперещи, копнеещи за вода, но чакат в съвършено покорство. Когато обучителят е сигурен, че има тяхното покорство, им дава сигнал да се върнат и да пият.

Бог иска ние да се посветим да Му се покоряваме. През целия си живот.

Забележете, че когато господарят му заби шилото в ухото му, то премина през него и се заби в дървения стълб на портата. За миг той остана прикован към дървото. Това приковаване беше символ на трайната връзка между свободния човек и господаря. Неговата съдба беше свързана със съдбата на господаря. Той правеше посвещение за цял живот.

След това господарят е издърпал шилото от дървото и от ухото му и вероятно е сложил обица на ухото на слугата си. Тя е трябвало да му напомня винаги за посвещението, което е направил.

Има само една цел, на която си струва да посветим живота си като християни.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

В заключение, още от зората на човечеството Бог даде на първите хора свобода, за да може те да изберат да служат на Него с тази свобода.

А ти? Избрал ли си да Му служиш? Обявил ли си, че Го обичаш? Той пръв те възлюби. Признателен ли си Му за всичките си благословения? Обявил ли си пред хората, че си Негово дете? Обещал ли си му своето покорство за цял живот?

Има една песен, която казва: „Ще трябва да служиш на някого. Може да е дявола, може да е Господ. Но ще трябва да служиш на някого.“

Дяволът се стреми да те пороби в грях и пристрастяване.

Господ ти предлага свобода. Свобода да избереш да Му служиш.

Нека се помолим!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.10.2022 г.

 

Град на идоли (Деяния 17:16-34)

/проповед на п-р Джош Прово/

Много ми е драго пак да имам привилегията да ви споделя от Словото Божие.  За мене проповядването е сред най-забавните части от моята работа като основател на църкви.  Докато проповядването ми е много забавно, има една задача, която не ми се удава – да говоря с непознати хора за Христос.  Много ми е трудно да се приближа към някой непознат и да започна разговор.  Само с мене ли е така?

Ето я снимка, която Лидия наскоро постна във Фейсбук.  Тя качи снимката, защото показва колко много децата се забавляват, докато карат кънки.  Но ако се вгледаш внимателно, ще видиш мен зад децата.  Аз стоя неловко с ръце в джобовете.  Какво правя аз на снимката?  Аз се опитвам да събера достатъчно смелост, за да говоря с мъжа, седнал на пейката.  Исках да му говоря за Исус.  Но както казва Исус, духът е бодър, а тялото- немощно, нали?

Някога озовавали ли сте се в такава ситуация?  Може би се чудиш как свърши тази история? След известно време аз се реших да му говоря.  За около половин час говорехме по различни теми и дори говорихме за Христос.  За жалост, той беше толкова пиян, че едва ли помни нашия разговор!

В днешната глава на книгата Деяния на апостолите виждаме как апостол Павел успява да сподели благата вест с непознати хора от различни поприща, с различни мирогледи и с различни предразсъдъци за Бога на Библията.  И същевременно ще открием трите най-срещани реакции, които някой може да има спрямо благата вест.  Готови ли сте да видим какво има Божието Слово за нас днес?

Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.

Днес ще се съсредоточим върху втората половина от Деяния 17.  Преди да прочетем този пасаж, искам да ви дам малко предистория.

Досега в нашата поредица „Неудържимите“ сме видели как Святият Дух се спусна на последователите на Исус и как с Неговата сила започва да проповядва благата вест първо в Йерусалим и след това в цялата Юдея, в Самария и в съседните Римски провинции.  Един от повратните моменти в историята на ранната църква е обръщението на Павел на пътя към Дамаск.  Той се превръща от безпощаден преследвач в страстен последовател.  В днешната глава Павел е по средата на второто си мисионерско пътешествие.

В първата част от днешната глава Павел, заедно с Тимотей, Сила и други мисионери, носят благовестието в градовете на Солун и Берия.  Много хора в Берия се обръщат към Христос и там се основава нова църква.  Но скоро след това ревниви юдеи от Солун идват в Берия, за да настървят хората против Павел и да угасят новото движение.  Библията ни казва, че веднага братята изпратиха Павел и няколко придружители на юг към Атина.  Когато Павел пристига в безопасност в Атина, изпраща тези, които са го придружили да отидат пак в Берия, за да кажат на Сила и Тимотей да дойдат при него колкото се може по-скоро.

Не ни се разкрива защо братята са изпратили Павел, а пък Тимотей и Сила са останали.  Моята догадка е, че като главен говорител, Павел е бил главната мишена на мъжете от Солун.  Ако Павел замине, най-вероятно преследването би утихнало.  И според мен Сила и Тимотей са останали там, за да могат в относително спокойствие да поучават новоповярвалите.

Сега може ли някой да прочете ст.16-21 от Деяния 17-та?

Не можем да кажем със сигурност дали Павел е планирал да престои в Атина или не.  Но в днешните стихове ни се набива на очи, че Павел не пропилява времето си.  Докато чака двамата си съработници, не се опъва на шезлонг на плажа, нито ходи на екскурзия, за да разгледа известните атински забележителности.  Той използва всяка възможност да разпространи добрата новина на Исус Христос.

Преди да разберем стратегията на Павел, трябва да си спомним какъв град е Атина.  Всички ние знаем, че Атина е град, известен с дълбока история и с това колко много философи са произлезли от него.  И макар че в първия век разцветът на Атина бе в миналото, жителите все още се гордееха с историята си, с престижните си училища и с множеството си богове. 

Атина преди всичко бе град на идоли.  Един древен историк казва, че в Атина по-лесно е да срещнеш някой бог, отколкото човек.  Ако би се разходил в древна Атина, би бил обкръжен от всякакви светилища, продавачи на идоли, жреци, жертвеници и капища.  Атина е бил град напълно отдаден на идолопоклонничеството. 

В нашето общество можем да се гордеем, че вече живеем в просветено време и вече не се покланяме на такива лъжливи богове.  Но ако мислиш, че нашият свят е толкова по-просветен, тогава за да се разубедиш, просто трябва да се разходиш в центъра на Варна или Шумен.  Ако вървиш по една улица за пет минутки, ще попаднеш на много заведения, посветени на лъжливи богове.  Ще преминеш игрални зали, в които хората принасят спестяванията си, покланяйки се на боговете на пари и развлечение.  Ще преминеш заведения, в които се предлага бърз кредит.  До половин час можеш да имаш хиляди лева, стига да не питаш за лихвата.  Там хората се покланят на бога на материализма. 

Колко магазини ще видиш, които рекламират разни стоки със снимки на разголени жени?  Пастор Тим Отри разказва следния случай: имало екип от американски студенти, служещи в Свищов.  Те вървели по улицата и преминали покрай магазин с реклама с разголена жена.  Разтревожен, един студент попитал какъв магазин е това и за какво е тази реклама.  Тим прочел рекламата и отвърнал: „Не е ли ясно?  Това е реклама за фъстъци!“  Може би не се покланяме на боговете Юпитер или Хермес, но колко много хора живеят само и само за бога на плътското удоволствие?

Преди три месеца влязох в една свищовска книжарница.  Открих пълна етажерка от книги за източни религии, Ню Ейдж и всякакъв вид духовност.  Можеш там да научиш за кристали, аури и хороскопи, но една известна книга не се продава там.  Библията.  Както написа моят най-любим български писател: „Ние сме изправени пред духовен тюрлюгювеч“.   Съгласни ли сте с неговото твърдение?

Добре, сега сме готови да разгледаме как е постъпил Павел, докато е изчакал Тимотей и Сила.  Библията ни казва, че влизаше в синагогата, за да говори със събралите се евреи.  Нали това е обичаят на Павел, когато влезе в нов град?  Когато говори със сънародниците си, опитва се да ги убеди, че Исус е обещаният в Стария завет Месия и че само чрез Неговата изкупителна смърт имаме нов живот.  Така правеше той най-вероятно всеки съботен ден. 

Какво правеше той в другите шест дни на седмицата?  Стих 17 ни казва, че всеки ден Павел беседваше по пазара с онези, които се случеше да среща.  По това време хората се събират на пазара, за да дискутират важни въпроси.  Именно там отива Павел, за да сподели благата вест с тези, които биха слушали.

Какво ни казва това за стратегията му?  Това ни учи, че ако искаш да споделиш благата вест с много хора, то трябва да бъдеш там, където има събрали се хора.  И ако хората на пейката са трезвени, още по-добре!  В Шумен важна част от нашата задача е да намерим местата, където хората се събират и беседват.  Там ще бъдат най-подготвени да беседват за Библията.

Днешният пасаж ни казва, че след известно време местните философи започват да чуват, че в града е дошъл нов проповедник.  Стих 18 ни казва, че едни от епикурейците и стоиците застават при него и го разпитват за учението му.  Те твърдят, че Павел е празнословец.  В древния гръцки език тази дума буквално означава „птичка, която кълве семена“.  Думата се употребява преносно за човек, който събира информация от различни места и я разпространява, без да разбира за какво говори. 

Кои са тези епикурейци и стоици?  Те са две от главните философски школи в Атина.  Епикурейците вярват, че най-достойните цели са щастието и плътското удоволствие.  За тях боговете съществуват, но не се интересуват от създанието.  За разлика от тях Стоиците вярват, че всичко е бог.  Това е т.нар. пантеизъм.  За тях най-важното качество е логичността и една от най-главните им цели е да живеят в хармония с природата, тъй като природата е божествена.  Тези две школи нямат много общо, но и двете вярват, че няма живот след смъртта.  Затова когато Павел говори за възкресението от смъртта, те му се присмиват. 

Най-общо казано сред тези „мъдреци“ има хора, които живеят за временно щастие и сексуално удоволствие.  Има хора, които мислят, че на боговете не им пука за нас.  Има хора, които вярват, че цялата природа е част от бога.  И има хора, които вярват, че няма нищо след този живот.  Какво мислите?  Има ли такива хора и в нашия край?

Много ми е интересно как философите казват, че Павел говори за чужди богове, защото говори за Исус и възкресението.  Много богослови твърдят, че тези философи са криворазбрали посланието на Павел, като мислят, че Павел говори за един бог и една богиня.  Богът се казва Исус и богинята се казва Възкресението.  На гръцки език думата за възкресение е анастасия и е женски род.

В книгата Деяния понякога Павел говори на тези, които знаят наизуст цели книги на Стария завет.  А пък понякога говори на тези, които не разбират, че възкресението е събитие, а не богиня.  Съответно когато ние се опитаме да говорим за духовни неща, не бива да предположим, че даден човек разбира нашите термини по същия начин.  Например мюсюлманското разбиране на Троица е, че се състои от Бог Отец, Исус и Мария.  Мормоните вярват, че Исус е батко на Сатана.  Не се шегувам.

Пак да обърнем внимание на днешната глава.  Виждаме в ст.20, че тълпата от философи вземат Павел и го завеждат в Ареопага, която е голяма зала, където големците дискутират спорни въпроси.  Най-голямата част от днешния пасаж е посветена на проповедта на Павел пред тълпата в Ареопага.

Може ли някой да чете от ст.22-31 включително?

Искам да изтъкна четири черти на тази известна проповед.  Първо, забележете как Павел намира връзка между тяхното вярване и Библията.  Вижте какво пише в ст.22-23.  Атиняните са издигнали жертвеници на безбройни лъжливи богове.  Но в случай, че са забравили някого, те са създали жертвеник и на бога, за когото никога не са чули.  Сигурно това за тях е някакъв езически начин да избегнат гнева на непознатия бог.  Но за Павел това е страхотен мост към Христос.  Павел им заявява, че е дошъл в техния град, за да им разкрие кой е Този непознат Бог.

В 20-ти век имаше мисионер в джунглите на Нова Гвинея на име Дон Ричардсън.  Дон Ричардсън сега е на 83 години и живее в Канада.  Той описва колко е била отчайваща работата сред племето Сауи в джунглата.  За седем години споделял благата вест, без да има видим успех.  Защо?  Защото в това племе предателството беше считано за положителна черта.  Затова когато Ричардсън говори за разпятието, хората помислиха, че Юда е положителен образ, понеже успешно предаде Исус.  На края на седмата година семейство Ричардсън беше готово да се отказва от мисионерската си дейност поради липсата на успех и поради непрекъснатата война между различните местни племена.

Племето Сауи не искаше семейството да напусне джунглата.  Затова обещаха да се примиряват един с друг.  За да докажат, че никога няма да се бият отново, племената преведоха невероятна церемония.  В тази церемония племената разменят по едно дете от всяко село.  Тези деца се наричат деца на мира.  Според тях ако баща е готов да дава детето си, наистина можеш да му се доверяваш.  Ричардсън разбра, че това е повод да обясни как нашият Бог изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един.  Племената най-после разбраха каква е любовта на Бога.  Множество станаха християни.

Когато водим разговор с някого с цел да споделим благата вест, трябва да намерим този мост към Христос.  За Павел това е жертвеникът на непознатия бог.  За Дон Ричардсън е детето на мира.  Вярвам от все сърце, че винаги има мост към благата вест.  Ние просто трябва да се молим Бог да ни го разкрие и да следваме ръководството на Святия Дух.

Втората черта на тази проповед е, че Павел започва от тяхната начална точка (или от това, което им е известно?).  Вижте какво ни казва ст.24: „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята…“  Павел не им разправя за най-убедителните старозаветни пророци за идването на Исус.  Не им казва: „Нали си спомняте какво ни е казал пророк Михей?“.  Не, вместо това Павел започва от самото начало и им обяснява как има само един Бог и как този Бог сътвори небето и земята.

Когато говорим с някого за Исус, хубаво е да знаем горе-долу какво вече разбира онзи човек за Господа.  Аз използвам инструмент, създаден от д-р Джеймс Енгел.  Неговият инструмент се нарича Скалата (с ударение на първото ‚а‘!) на Енгел.  Всъщност става въпрос за скала, представлявана от права линия.  Точката „0” е когато човек приема Христос като личен Спасител.  Положителната страна от линията е постепенният растеж във вярата.  Можем да кажем, че „+10“ е зрелият вярващ.  Отрицателната страна представлява човека, който досега не е повярвал в Христос.  „-10“ е човекът, който никога не е чул, че има Бог.  И като човекът постепенно разбира по-точно какъв е Бог и каква е благата вест, се придвижва все по-близо до точката „0“.

Разбира се, полезността на такъв инструмент е доста ограничена.  Ние не можем да знаем какво се случва в сърцето на някого и затова е невъзможно да му възложим точна цифра.  За мене предимството на такъв инструмент е, че ни помага да се радваме в „малките“ победи.  В Шумен досега не сме видели нито един човек да приеме Христос.  Но слава на Бога има хора, които - според мен - са се преместили малко по-близо до истинска вяра в Исус.

За нас важното е да си припомним, че трябва да работим с хората там, където са сега.  Например ако споделя благата вест с някого, израснал в православен дом, това би изглеждало доста по-различно от това да споделя с мюсюлманин.  И бих споделил с мюсюлманин по един начин, докато с атеист бих споделил по съвсем различен начин.  Понеже времето изтича, трябва да продължим.

Третата черта на проповедта в Ареопага е следната:  Павел изтъква Божиите качества.  Павел съвсем накратко разказва за това какъв е Бог, в Когото вярва.  По този начин ясно различава своя Бог и боговете на атиняните.  В ст.24 казва, че нашият Бог е създател на всичко.  Няма бог на морето, бог на слънцето, бог на мълнията или бог на виното.  Има само един Бог и Той е господар на цялата вселена.  В ст.25 разбираме, че нашият Бог няма нужда от нашата помощ.  В град Нешвил посетих хиндуистки храм и там бях обкръжен от идоли.  Пред всеки кумир имаше празна чиния.  Разбрах, че всяка вечер жрецът поставя храна пред идолите в случай, че огладнеят през нощта.  Попитах жреца дали понякога похапват, докато никой не гледа.  Той ми отвърна, че никога не се е случило и затова всяка сутрин изхвърля неядената храна.  Ами, понякога и на мене не ми се яде!

Павел продължава да казва в ст.25, че нашият Бог е дарителят на всичко добро.  В ст.26 допълва, че Бог създаде цялата човешка раса и е поставил всеки народ в пределите му.  В ст.27 казва, че Бог не стои далече от нас.  Той не е като Зевс, който живее на далечен връх и само идва, когато иска нещо от простолюдието.  Нашият Бог желае да се познава.  Той е личен.  Ние бяхме създадени, за да имаме лично взаимоотношение със Създателя.  Павел дори казва, че в един смисъл не сме част от Неговия род.  Ние сме създадени по Неговото подобие.  И- според Новия завет- когато повярваме в Исус, ние сме осиновени от Бога и Той ни става Баща.  В тези стихове ни се набива на очите, че нашият Бог е уникален.  Той изцяло е достоен за нашето поклонение. 

Последната черта на тази проповед е, че на края Павел предизвиква хората да приемат Онзи, изпратен от Бог Отец.  Казва, че един ден Бог ще съди света и че можем да побегнем това съдене само ако приемем онзи Исус.  И с какво Бог доказва, че Исус е единственият Път?  Павел казва, че Бог Го е възкресил от мъртвите.  И тук стигаме до първоначалния спор, който философите имат с Павел.  Техният дълбоко вкоренен мироглед казва, че няма живот след смъртта.  Но Павел казва не само, че Христос възкръсна, но и също, че всеки човек, който уповава в Него, ще живее вечно.

Досега Павел им е обяснил благата вест и ги е поканил да я приемат.  Единственото, което предстои да видим, е тяхната реакция.  Тяхната реакция се вижда в ст.32-34.

Може ли още един доброволец да прочете тези последни три стиха?

Според тези три стиха хората в Ареопага откликнаха на благата вест по три различни начина.  И аз съм убеден, че срещаме тъкмо тези три отклика и днес.  Някои, като изслушат благата вест, се присмиват.  Така беше преди 2 000 години и е така днес.  Има и няколко, които се колебаят и искат да научат повече.  И слава Богу има хора, които приемат Христос и стават Неговите последователи.  Последният стих ни казва, че имаше неколцина новоповярвали.  Историкът Евсевий твърди, че Дионисий, споменат в последния стих, впоследствие става първият епископ на църквата в Атина!

Какви констатации да извадим от Деяния 17-та глава?  По какъв начин постъпките на Павел могат да ни вдъхновяват?  Ето няколко кратки извода.  Нека да прекарваме времето си мъдро, като споделяме благата вест с колкото може повече хора.  И когато Бог ни дава отворена врата да ги заговорим, нека да търсим подходящ мост от обикновеното до духовното.  И в моя опит най-често намираме този мост, когато искрено слушаме събеседника си. 

Да се радваме дори в малките стъпки, които някой прави към Христос.  Кой от нас прие Христос, след като чу за Него за пръв път?  В същия ред на мисли да не се обезсърчаваме, когато някой се колебае за Христос.  Понякога колебаещите се стават най-убедените и най-убедителните вярващи!  И да не се отчайваме, когато мнозинството ни смята за луди.

Нашата задача е да споделяме благата вест.  Задачата на Святия Дух е да ги привлича към Себе Си.  Задачата на слушателите е да откликват на благата вест.  Не можем да контролираме реакциите на други хора и хич не можем да контролираме Святия Дух.  Нека бъдем като Павел, като споделяме с неспасените причината, поради която имаме надежда.  И нека се уповаваме, че ако сме верни, Божието царство ще се разрасне!

Нека се помолим.

П-р Джош Прово

 ---------------------

БПЦ "Нов живот" Варна

05.08.2018 г.

Хиастична структура на Псалм 12

Псалм 12

Молитва във време на беда

12 (По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом.

Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;

защото се губят верните измежду човешките синове.

2 Всеки говори лъжа на ближния си;

с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 Господ ще изтреби всички ласкателни устни,

език, който говори големи неща.

4 На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; 

устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се

сега ще стана, казва Господ;

ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

6 Господните думи са чисти думи -

като сребро, претопено в пещ от пръст,

пречистено седем пъти.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш,

ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, 

понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Eто структурата, която предлагам:

1а  A не остана благочестив

1б           B верните се губят

2                              C всеки говори лъжа

3                                              D Господ ще изтреби всичките ласкатели

4                                                             E “Кой е господар над нас?”

5                                             D’ Господ ще постави в безопасност презираните

6                             C’ Господ говори чисти думи

7             B’ Ти ще пазиш всеки от тях

8   A’ безчестието се въздига

В този псалм огледалните стихове не са синонимни, а антонимни. На надигането на безчестието се противопоставят все по-малкото благочестиви хора (А). Може да изглежда, че верните изчезват, но Бог ще пази всеки от тях (B). Макар в света да изглежда, че лъжата е станала норма, Бог царува и Неговите думи са чисти (C). Може да ни се струва, че неправдата е възтържествувала, но в края на краищата Бог ще изтреби нечестивите и ще спаси бедните и нуждаещите се (D).

Арогантното „Кой е господар над нас?“ в ст. 4 може да се разглежда и като допълнение към ст. 3, но с оглед отговора на Бог, добре е то да е кулминацията в тази хиастична структура. На злорадството и егоцентричността на „Кой е господар над нас?“ има отговор и той е много различен от очаквания от задалите въпроса. 

Всъщност, това не е реторичен въпрос, а основният въпрос на нашето време. Кой е нашият господар? Кой владее над света? Кой движи човешката история? Кой е в контрол над собствената ни съдба?

Този въпрос има един отговор – вечният Бог, Създателят на вселената, любящият Бог, справедливият Съдия.