“Готов ли си за бурята?“ (Деяния 27)

/проповед/

На 8 януари започнахме нашето пътешествие с поредицата „Раждането на Църквата“ върху Деяния на апостолите. Видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Навсякъде, където стигаше благата вест се раждаха нови местни християнски общества. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме 27-ма глава.

 

В началото казахме, че Деяния е летопис за раждането и първите години на Църквата. Неин автор е Лука и хронологически тя е продължение на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова в известен смисъл книгата Деяния е недовършена книга. Защото и днес тя все още продължава да се пише от действието на Святия Дух в живота на всеки един от нас.

 

Други наричат Деяния „хроника на Божията сила, действаща по време на изпитания и бури“. А те не са една и две в Деяния. Ние говорихме за това как Църквата се роди на Петдесетница и веднага след това възникна опозиция и преследване на вярващите. Вследствие на това те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя.

 

Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята. Накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11)

 

Но това нямаше да стане по начина, по който Павел сигурно си е представял. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим. Той щеше да отиде там като затворник!

 

Виждаме как благата вест се разнасяше и достигаше до най-отдалечените кътчета на империята, но ранните християни преминаваха през много изпитания и бури.

 

Затова не е случайно, че в края на книгата Лука завършва с ... още една буря. И понеже действието на Духа продължава в нас, това идва отново да ни покаже: бури ще има и занапред в нашия живот. Сякаш Лука и Святият Дух ни казват: бъдете готови за следващата буря!

 

Бурята, с която завършва книгата е реална буря, разразила се в Средиземно море. Това е една много драматична история, която може да послужи като чудесен сюжет за филм, в който основният герой накрая спасява всички участници.

 

Но аз обичам тази история не само за това, но и защото тя ни показва как Бог работи в нашия живот.

 

Подобно на тези мъже, всеки от нас е попадал в бурни води, а ако не сме, рано или късно ще се случи.

 

 Стар капитан изпитвал млад кадет във Военоморско училище.

-        Какви стъпки ще предприемете, ако буря връхлети кораба?

-        Ще хвърля котва, г-н капитан.

-        Какво ще направите, ако върху кораба връхлети втора буря? – попитала капитана.

-        Ще хвърля още една котва, г-н капитан.

-        Ами ако се надигне и трета буря?

-        Пак ще хвърля още една котва, г-н капитан.

-        Чакай малко – казал капитана – откъде ще вземеш всички тези котви?

-        От същото място, откъдето вие вземате бурите – отговорил кадетът.

 

Понякога в живота наистина бурите връхлитат една след друга. И тогава нашият кораб започва да се подмята от вълните. Това може да е семейна трагедия. Смърт, болест или развод. Може бурята да те настигне под формата на депресия, вятърът да разкъса платната ти и да те изостави безпомощен посред океана.

 

Не знам през какво си преминавал или ще преминеш, но бури ще има. Но в края на Деяния урокът, който ще научим от Бог е, че Той ни избавя от бурите на живота.

 

Нека прочетем

 

 Деяния 27:1-3 „И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.“

 

Първото нещо, което забелязваме тук е, че

 

 Когато преминаваме през бурни води, Бог ни дава правилните хора на правилното място и правилното време.

 

Бог постави стотника Юлий да придружава Павел. И този Юлий показа рядка човечност към затворника Павел.

 

По-късно той дори ще спаси живота на Павел, а тук в ст. 3 той му позволява да отиде при приятелите си в Сидон. Сигурно ще си кажете, какъв е този Сидон? В Деяния не се казва нищо за основаване на църква в Сидон. Но явно там също е имало църква.

 

Бог направи така, че те да спрат точно в Сидон и да има кой да се погрижи за Павел в момент, когато той се нуждаеше от това.

 

На кораба имаше още двама човека, които се грижеха за него. Единият беше Лука. Той не се споменава, но повествованието е в 1 л. мн. ч., следователно и авторът Лука е бил на кораба. Лука беше доверен Павлов приятел от години и сега Бог отново го изпраща на Павел.

 

 Другият човек е Аристарх, който е придружавал Павел в Ефес, в Македония и Азия. Лука и Аристарх не са били затворници и явно са придружавали Павел като негови спътници, за да му помагат по пътя.

 

Има ли хора, които Бог е сложил в живота ти, които са готови да са до тебе, когато преминаваш през буря? Аз имам такива хора. Хора, които са готови да ми помогнат. Имаме чудесен тим от работници, които жертват сили, време и енергия, за да ни помагат в служението и в живота.

 

А ти? Когато задухат ветровете и вълните започнат да се надигат, а морето се развълнува, огледай се за хората, които Бог е поставил в живота ти.

 

Той ги е поставил там, защото те обича и защото знае, че ще имаш нужда от тях! Бог ще постави хора в живота ти на правилното време и правилното място, които да с до теб в бурята.

 

Второ, освен че ни дава подкрепа в лицето на приятели,

 

 Бог ни предупреждава за бурите.

 

Деяния 27:7-10 „И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.  Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече преминал, Павел ги съветваше, казвайки им: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“

 

Чрез устата на Павел Бог предупреди екипажа, че ако не обърнат платната ще ги сполети беда. Соломон казва, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.“ (Притчи 12:15)

 

Благодарен съм, че Бог е изпращал хора в живота ми да ме предупреждават за опасности. Като невярващ тийнейджър веднъж на плажа се запознах с един младеж, който изглеждаше много приятелски настроен. Видяхме се в компания още веднъж. Но тогава един непознат за мен човек мина покрай мене и ми каза да внимавам с този младеж. Повече не се събрах с него. Вярвам, че дори преди да съм познавал Бога, Той ме е предпазил от неприятности с този човек.

 

Имало е случаи, когато не съм слушал предупрежденията, но с годините съм се научил да се вслушвам в съвета на зрели вярващи хора.

 

Когато Бог сложи такива увещатели на пътя ти, най-добре се вслушвай в тях. Когато сме си наумили нещо, рядко се сещаме да искаме съвет. Затова, не забравяй думите на Соломон, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.“

 

Обръщам се към младите. Бог ви е дал вашите родители не само за да се грижат за вас, но и за да ви предупреждават за опасности. Вслушвайте се в думите им, за да не съжалявате по-късно и да казвате, „Трябваше да послушам нашите.“

 

Като онзи, дето казал, „Трябваше да слушам нашите, като ми говореха.“ „И какво ти казаха?“ „Не знам, не ги слушах.“

 

Павел също предупреди екипажа, но те го игнорираха.

 

 Деяния 27:11-13 „Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.“

 

Първата грешка на стотника беше, че послуша съвета на специалистите, а не на Божия говорител. Нека не забравяме: Ноевият ковчег беше построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

 

Първо, слушай Бога, не хората, дори когато се считат за капацитети. И второ, стотникът последва напътствията на мнозинството. А това може да е пагубно. Както някой е казал, „Ако 50 милиона хора кажат нещо глупаво, то си остава нещо глупаво.“

 

Спомнете си историята, когато Исус Навиев изпрати съгледвачи в Обещаната земя. От 12 само двама се върнаха с положителен доклад. Останалите казаха: „В земята има великани. Ние сме като скакалци пред тях. Няма как да ги победим.“ Мнозинството надделя и вижте до колко беди и страдания доведе това решение.

 

Виждаме и днес политиците в България да се огъват под натиска на улицата. Лидерите са призовани да водят, не да следват тълпата. Ние имаме нужда от лидери, които са готови да платят цената на лидерството!

 

Това не означава лидерът да не взема под внимание нуждите на последователите. Онова, което Библията ни учи, е че ние не трябва да се водим от мнението на мнозинството, а от истината.

 

Ето какво стана в нашия текст:

 

 Деяния 27:14-15, 18 „Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон; и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят... И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.“

 

 Бог използва бурите. Не всяка буря е предизвикана от Бога, но Той използва всяка буря. Защото когато бурята връхлети живота ни, тогава се замисляме над важните неща, нали? Понякога ние трябва да разчистим палубата!

 

Не знам как е при вас, но понякога палубата на моя кораб се задръства от непотребни и безполезни неща. Неща, на които изобщо не им е там мястото. И Бог използва бурите в живота ми, за да разчисти палубата ми. Слава на Бога за това!

 

Той използва бурите в твоя живот.

 

Aндрий и жена му Яна чакали на опашка пред хранителен магазин, когато се обърнали към Бога. Младата двойка била излязла да търси храна в Мариупол по време на бомбардировките от руснаците. Когато пристигнали до най-близкия супермаркет на 8 км от дома им, там имало дълга опашка. И точно тогава отново отново полетели ракетите.

 

Все още падали далеко, но опашката била от 150-200 човека. Когато почти щяли да влизат в магазина, ракетите започнали да падат все по-близо. Една паднала на 10 м от тях. Спасило ги това, че паднала зад ъгъла.

 

Ужасени при мисълта, че може да оставят двете си деца сираци, те влязли в магазина и започнали да се молят за протекция. Яна разказва, „Това е моментът, когато повярвахме. Истинската вяра започна в този момент, когато видяхме, че Бог пощади всички ни.“

 

Като тях стотици хиляди други украинци се обръщат за утеха и помощ към Бога. Когато се разрази бурята, се замисляме за важните неща. Бог използва бурите, за да ни обърне към себе си.

 

Понякога Бог допуска бури в живота ни. Допуска кризисни ситуации, когато изоставяме всяка надежда. Това стана и със спътниците на Павел.

 

 Деяния 27:20 „И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

 

Изчезна вече всяка надежда. Това е тъжно, но това е понякога нужно. Бог използва бури, за да разчисти палубата на кораба ни. Но Бог използва бури, и за да ни покаже, че ние сме безсилни.

 

И когато хората на кораба видяха, че не могат да се надяват на нищо, тогава ... Бог изпрати ангел!

 

Забележете, Той можеше да го изпрати много по-рано! Можеше да го изпрати седмица по-рано. Можеше да каже на Павел още преди да се качи на кораба, „Вие ще претърпите корабокрушение, но всичко ще е наред.“

 

Но Бог не го направи тогава. Той изчака, докато те не се отказаха от всяка надежда да се спасят сами.

 

Те направиха всичко, което можеха. Те прибраха платната, изхвърлиха товара, разчистиха палубата. Направиха всичко, което бе по силите им, и когато се свършиха всичките им идеи и сили, тогава Бог каза, „Добре, сега Аз ще ви спася.“

 

 Деяния 27:23-24 „защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.“

 

Знаеш ли, Бог няма да те избави от бурята, докато се опитваш да се избавиш сам.

 

 Един кораб претърпял корабокрушение и само един човек оцелял. Вълните го изхвърлил на необитаем остров в Южния Пасифик. С помощта на няколко инструмента, които имал в джоба си, той успял да построи малък заслон, за да го предпазва от бурите, които там често връхлитали.

 

След това всяка сутрин той оглеждал хоризонта за кораби, за да може да се върне при семейството си. Същото правел и следобяд. Привечер отивал да ловува. След като се върнал от лов една вечер, заварил колибата си в пламъци. Светкавица била ударила и опожарила не само заслона, но и всички инструменти, които имал. Всичко било загубено.

 

Отчаян, човекът седнал на брега, в очакване на смъртта. Сълзи падали по страните му, като мислел за мрачното бъдеще пред него. От изтощение заспал. Но когато се събудил се случило най-странното нещо.

 

На няколко стотин метра във водата пред него видял кораб, който бил хвърлил котва и по него щукали напред-назад моряци. Първо помислил, че е мираж. От кораба спуснали лодка, която го взела на борда. Капитанът го посрещнал и казал, „Когато видяхме твоя сигнал с пушека, дойдохме да те спасим.“

 

Човекът трябвало да загуби всичко, преди да бъде спасен. Бог се намесва в бурята едва когато осъзнаем, че сами не можем да се спасим.

 

След като хората на кораба изоставиха всяка надежда, Павел им каза за ангела. Каза им, че ще бъдат спасени и след това им заяви:

 

 Деяния 27:25 „Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.“

 

Бог може да те избави от бурята, но Бог използва всяка буря, за да ни покаже, че сами не можем да се справим, за да разчисти палубата и привлече вниманието към Себе Си.

 

В крайна сметка, след още доста премеждия – корабокрушение край бреговете на Малта и избавяне от отровна змия, Павел и спътниците му стигат до Рим. И мисията на Павел там продължава.

 

 Като затворник той свидетелства на юдеите, а после в продължение на цели две години приема всеки, който дойде при него, „като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой“ (Деяния 28:31)

 

Бурите не го спряха. Бог използва бурите, за да се прослави в живота на Павел. Благодарение на него благата вест бе донесена до много градове в Мала Азия, Македония и Ахая, а оттам и до целия европейски континент.

 

 Днес нашата мисия продължава. Деяния завършва, но действието на Святият Дух продължава в нашия живот. Затова и в края на книгата Святият Дух завършва с буря. За да ни покаже, че в нашия живот и служение бурите ще продължават.

 

Но подобно на бурята, в която попадна Павел, Бог ще ни дава правилните хора на правилното място и правилното време. Бог ще ни предупреждава за бурите и ще ни избавя от тях – но едва след като се обърнем към Него за помощ и разчистим всичко останало, което ни пречи да чуваме Неговия глас.

 

Както се пее в песента, „Щом в буря съм, Ти си в контрол. В битка пазиш Ти душата ми. Моя котва Ти си, щом потъвам аз. Любовта Ти ме обгражда, щом в буря съм.”

 

Нека се помолим!

______________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.10.2023 г.

Кой е капитанът на твоя кораб? (Лука 8:22-25)

/проповед от поредицата "Спасителят на света" върху Евангелието от Лука/

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре ще вали. И на другия ден заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал: - Утре ще има буря. И на другия ден се разразила страхотна буря, която временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знам. Радио счупено.

Някои бури заплашват живота на хора и когато научим, че хората са оцелели, въздъхваме с облекчение. Има случаи на хора, които оцеляват след като престояват с дни под развалините на земетресение, или с лодка в морето, или при друго трагично бедствие.

Авторът на християнски книги Робърт Мънгър пише за едно свое преживяване в буря: „Да си нападнат от ветрове и вълни в буйно море е като да си прегазен от влак в тъмен тунел.

„Наближаваше полунощ. Докато правех последна обиколка на палубата, всичко навяваше физически страх. Светлините на кораба осветяваха само на 2-3 метра морето. Всяка вълна се виждаше чак когато се издигаше, за да се разбие после. На няколко пъти ме споходи мисълта, ами ако вълните ме отнесат през борда, докато правя моите обиколки? Никой няма да разбере. Ще се изгубя завинаги в едно буйно, гневно море. Възможността за смърт беше достатъчна, за да ангажира ума ми. Но почти толкова ужасяващо колкото потъването беше страхът да падна в тъмнината и смъртта съвсем сам. Без да видя никого другиго. Без да чуя никого. Без да има към кого да се обърна за помощ. Изтриване на живота. Хванат. В капан. Точно там, в окото на бурята.“

Но бури има не само във физическия свят. Има и духовни бури, които ни връхлитат от време на време. Като вярващи ние знаем, че можем да оцелеем в тях, ако уповаваме на Исус.

Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху евангелието на Лука (показвам книжката Революция и чета от нея). След като беше кръстен и изпитан в пустинята, Исус започна своето служение. Той проповядва Божието царство в Галилея, изнесе проповедта в равнината. Върши чудеса и знамения, включително възкреси сина на вдовицата, за да потвъри, че Той е Божият Син и в Него можем да имаме живот за вечността.

Последния път говорихме за притчата на сеяча и с помощта на Вальо видяхме колко важно е за нас като християни да внимаваме как слушаме, когато Исус говори и да прилагаме Словото в живота си. Днес ще разгледаме един друг урок, който Исус даде на своите ученици, и който също е нужно да чуем внимателно. Ще разгледаме Лука 8:22-25 и ще поговорим за това как можем да оцеляваме в бурите на живота.

Лука 8:22-25 „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?”

Исус влиза в ладията с учениците Си и им казва да минат на отсрещната страна на езерото. Те още не знаят какво ще се случи и колко жизнено важно за тях е, че Исус е с тях в лодката.

Когато учениците влязоха в ладията, морето беше спокойно. Но скоро след това щеше да се разрази буря. Понякога в живота ни се струва, че всичко е спокойно и нищо не може да ни уплаши. Но често това спокойствие се оказва измамно. Оказва се затишие пред буря.

Много хора се отправят в открито море със своята лодка с големи очаквания. Над тях грее ясното слънце, а тихият бриз издува платната на тяхната лодка. Всичко изглежда под контрол. Затова или забравят, или не смятат за нужно да вземат Исус в лодката си. Искат сами да я управляват. Не искат да са подчинени на Капитана на лодката, не желаят да изпълняват заповеди. Искат да държат руля в ръцете си и да избират своя курс.

През 1875 г. английският поет Уилям Хенли публикува кратко стихотворение, в което се говори за един начин да се справяме с житейските обстоятелства. Поемата, наречена „Непобедим“, завършва с тази известна строфа: „Аз съм господар на съдбата си: Аз съм капитан на душата си.“

Не е ли това викът на хората днес?! Не желаят ли повечето хора да са си свой собствен бог и да са господар на съдбата си?

Но мнозина са се убедили, че когато сами управляват кораба на живота си, са претърпявали корабокрушение. Стигали са до задънена улица.

През ноември 1975 г. седемдесет и пет затворници започнали да копаят таен тунел, който трябвало да ги отведе от другата страна на стената на затвора Салтило в северно Мексико. На 18 април 1976 г. те минали през тунела и се озовали в съдебната зала на близкия съд, в която много от тях били осъдени. Изненаданите съдии върнали всички 75-има в затвора.

Без Исус резултатът е задънена улица.

Повече от година сега живеем в пандемия. Макар и през лятото ситуацията да изглежда под контрол, специалистите предупреждават за нова вълна през есента. Как можем да оцелеем в тази нестихваща буря? Как можем да устоим на изкушението да се откажем от вярата?

Как да устоим посред всекидневните тревоги? Как да оцелеем в бурите на брака ни? Как да се справим с критиката? Как да понесем лошите новини, които неминуемо ще чуем през тази година?

Ако се надяваш да преминеш през живота без проблеми, без да си критикуван, без изкушения, лоши новини и трагични моменти, ти живееш в един илюзорен свят.

За да оцелеем, трябва да сме сигурни, че Исус е на борда на нашия кораб.

Поканил ли си Исус да бъде капитан на кораба на твоя живот? Ако не си, можеш да го направиш още сега, докато слушаш. Можеш да Му се довериш като на твой Господ и Спасител! Защото...

Деяния 4:12 „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Защо? Защото никой друг безгрешен човек не е умрял, за да плати цената за нашия грях.

Когато изповядаш Исус като Твой Господ и Спасител, ти се новораждаш и получаваш спасение и вечен живот. Но това не е всичко.

Исус става капитан на твоя кораб. А това ти дава много други благословения.

Първо, когато Исус е капитан на нашия кораб, Той ни дава цел и посока в нашия живот.

Исус каза, „Да минем на отвъдната страна...“ (ст.22)

Много хора живеят ден за ден, без цел и посока. Не знаят защо са се родили на тази земя и къде отиват. Мислят, че са еволюирал планктон.

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Призовани според Неговото намерение, да вървят в определената от Него посока. Исус даде на учениците посока. Каза, „Да минем на отвъдната страна.“ Да преминем от царството на мрака в царството на светлината. Да сменим Сатаната с истинския Капитан на душата, Исус!

Когато четем Библията, в нея Бог ни дава целта и посоката на нашия живот. Като тяло Христово, ние имаме цел тук в този град. Той иска ние да бъдем сол и светлина в този свят. Да светим за Исус. Да се насърчаваме един друг. Да си носим товара един друг. Да се назидаваме да вървим в пътя Исус. Това е нашата цел. В Исус аз знам защо съм тук.

Пеперудите монарх са известен вид пеперуди, които привличат погледа с изящната си красота. Всяка есен те мигрират от Канада до Ангагуео, Мексико и с удивителна точност се събират на върха на планина точно на 1 ноември. Учените са опитвали да разберат на какво се дължи способността на пеперудите монарх да навигират през това огромно разстояние с такава точност.

В изследване, спонсорирано от Американския институт за здраве, учените боядисали антените на група пеперуди. Някои били боядисани в черно, a други с прозрачен слой боя. Това елиминирало чувството за миризма при двете групи. Открили, че пеперудите с прозрачна боя успели да намерят пътя за мигриране, а тези чиито антени били недостъпни за светлината се дезориентирали и се объркали. Изследователите достигнали до заключението, че тези красиви създания зависят напълно от слънцето за посоката на летене. Подобно на GPS, те се ориентират по слънчевата светлина, за да открият точното си местоположение.

По същия начин и ние сме напълно зависими от Сина, за да мигрираме в живота си и да насочваме в правилната посока нашия кораб.

Първо, Исус дава цел и посока на нашия живот. Второ, когато Исус е капитан на кораба на живота ни, ние получаваме увереност за вечен живот.

Без значение какво щеше да се случи, Исус каза на учениците, че те ще достигнат до отвъдната страна. В Исус имаме увереност, че ще стигнем до отсрещния бряг. Ние сме спасени за цялата вечност. Исус е не само Капитан на нашия кораб, който ни задава посоката на движение. Той е и котвата на кораба. Той е котвата, която ни държи. Той ни дава надежда...

Евреи 6:19-20 „която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас.“

В новозаветни времена, ако корабът хвърлял котва в пристанище по време на прилив, след отлива водата се отдръпвала и той се озовавал на сушата. Тогава вдигали котвата и я хвърляли навътре във водата. Нямало никакво значение дали ще духа силен насрещен вятър. Хората разбирали, че когато дойде следващия прилив, корабът ще последва котвата във водата.

Както се пее в една песен, „В окото на бурята Ти си в контрол. Посред войната ти пазиш моята душа. Само ти си котва, когато платната са разкъсани. Любовта Ти ме обгражда в окото на бурята.“

На логото на нашата църква има кораб. Той символизира църквата и всички нейни членове, които се движат в една посока, движени от Святия Дух. Кръстът е този, който държи платната. А котвата символизира Исус - нашата надежда за спасение.

Исус е нашата котва. Исус е на небето и ако ти си спасен, ще отидеш на небето, защото Исус е там. Котвата е гаранцията, че някой ден корабът ти ще влезе във водата.

2 Tимотей 1:12 „зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Божията сила ни пази до онзи ден, когато ще Го видим лице в лице.

Когато говорим за бури, нека си спомним за Ной. Каква буря преживя той само! Ной нямаше защо да се тревожи да не падне от кораба. Защо? Защото се казва, че „Господ го затвори вътре“. (Битие 7:16)

Сигурно морето е било бурно. Може Ной да е залитал и да е падал вътре в ковчега. Но не падна от ковчега. Той беше в безопасност там. По пътя можем да получаваме ожулвания, натъртвания, синини..., но нашето спасение е сигурно. Исус е нашата котва.

С Исус на борда получаваме цел и посока и имаме увереност в нашето спасение за вечността.

Трето, с Исус на борда на нашия кораб ние не само имаме цел и посока и увереност в спасението, но Той ни дава и стабилност в неочакваните житейски кризи.

Обърнете внимание на ст. 23:

Лука 8:23 „И бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.“

Тук виждаме, че вълните идват внезапно. Макар и Генисаретското езеро да не е било голямо и обикновено да е било спокойно и гладко като огледало, очевидци разказват, че са го виждали да се разпенва и да завира като котел под напора на яростен студен вятър от хълмовете на изток. Издигащият се под негово влияние горещ въздух се завихря и така се разразява буря.

И в нашия живот бурите се надигат внезапно. Това може да е загуба на работа и средства за препитание, може да е буря във взаимоотношенията, внезапно появило се заболяване или дори новини за внезапна смърт на член на семейството, дошли по телефона.

Когато преди около две седмици футболистът на Дания Кристиан Ериксен колабира по време на футболен мач от Европейското първенство. Докато му оказваха първа помощ, за да го стабилизират, жена му е долу при футболистите и през сълзи казва: „Не искам да умира!“

Внезапна криза, непричинена от нищо. Никой не е застрахован. Изведнъж целият ти живот се преобръща.

Обърнете внимание, това че Исус е в лодката не означава, че лодката е застрахована срещу бури. Много християни мислят, че бурите са само за невярващите. Няма нищо по-далеч от истината.

Можеш да си в центъра на Божията воля и да преминаваш през ураган от всякакви беди. Непокорството също може да доведе до буря. Вижте какво се случи с Йона. Но често бурите са Божия начин Той да ни направи по-силни.

Лука 8:24 „И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха; Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.“

Исус стана и успокои вятъра, и бурята престана. Но основната буря, която занимаваше Исус беше бурята от страх, който бе обхванал учениците. За този вид бури говорим. Няма нужда да гледаме на обстоятелствата, трябва само да погледнем към Исус. Страхът идва, когато гледаме към бурята. Вярата се ражда, когато гледаме към Спасителя.

В някои преводи вместо „А Той се събуди и смъмри вятъра“ се казва, „А Той се изправи...“ Исус не се наведе, а се изправи над бурята. Когато признаем Исус за Спасител и Господар на нашия кораб, можем да сме сигурни в едно – няма да е нужно да се навеждаме под бурите, а ще се изправяме над тях. Ще се издигаме над обстоятелствата на живота и ще преживяваме мир.

И последно, освен че ни дава цел, посока, увереност в спасението и стабилност, Капитанът на нашия кораб Исус ни дава по-ясно разбиране за това кой е Той.

Лука 8:25 „Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?“

Ние започваме да осъзнаваме колко велика и огромна е силата на нашия Господ. Псалм 107:24 казва, че ние виждаме Божията сила и мощ да се проявяват в дълбокото.

Само Бог знае какви бури ще дойдат в живота ни. Но ти и аз можем да сме уверени, че Той ще ни даде мир.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

През 1555 г. епископът на Лондон и Уестминистър, Никълас Ридли, бил осъден да бъде изгорен на клада поради свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията, брат му му предложил да остане с него в затворническата килия, за да му дава утеха. Николас Ридли отказал предложението с думите: „Ако е рекъл Бог, възнамерявам да си легна и да спя спокойно тази нощ.“ Той имал Божия мир в бурята. Затова можел спокойно да се отпусне във вечните ръце на своя Господ и да знае, че Той ще се погрижи за нуждите му.

Ние също можем да имаме мир в бурята, защото когато Исус е в нашия кораб, ние имаме цел и посока, имаме увереност във вечния живот, стабилност в неочаквани кризи и по-дълбоко разбиране за това Кой наистина е Той. Нека се помолим.

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.06.2021

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)

/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 “И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.

Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.

Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.

Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!