Sunday, September 09, 2018

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)


/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.
Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.
Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.
Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!