/проповед/
Днес ще говорим за Църквата.
Чували ли сте тази история? В една църква, един пастор решил, че
визуална демонстрация ще добави акцент към неделната му проповед. Три червея
били поставени в три отделни буркана. Първият червей бил поставен в съд с
алкохол. Той веднага умрял.
Вторият червей бил поставен в съд с цигарен дим. Той
също веднага умрял. Третият червей бил поставен в съд с добра чиста почва.
Очевидно е, че е оцелял.
След това пасторът попитал: „Какво научаваме от тази демонстрация?“ Едно малко момиченце веднага
извикало: „Ако не пиете алкохол и не
пушите
цигари, ще имате червеи!“
Понякога проповедите на проповедниците остават неразбрани.
Но аз вярвам, че ще разберете това, което искам да ви кажа днес.
В началото на новата година искам да си припомним една
важна истина, която да се превърне в мото за тази година.
Ние сме създадени да живеем в общност. Бог каза, „Не е
добре за човека да бъде сам“ (Битие 2:18). Забележете, това се отнася дори за
перфектните условия на Едемската градина!
В Библията няма самотни войни или духовни отшелници. Ап.
Павел казва, че цялото тяло расте от главата Христос, „снабдявано и свързвано
чрез стави и свръзки“ (Колосяни 2:19).
Всеки от нас е нужно да има лично взаимоотношение с
Христос. Но Бог не е планирал то да е частно взаимоотношение. Ние сме свързани
сега и ще принадлежим едни на други във вечността.
Римляни 12:5 „така и ние, мнозината, сме едно тяло в
Христос и всеки от нас сме части, един на друг.“
Следователно, да следваш Христос означава не само да
вярваш, но и да принадлежиш. Да си член на църква означава да си орган от живо
тяло. Църквата е организъм, не организация. Тяло, не сграда.
Органите в тялото ти са свързани помежду си, иначе не могат
да функционират. Същото е и за теб като част от тялото на Христос. Той е е
създал с конкретна роля, но ако не си свързан с жива, местна църква, ти ще я
пропуснеш. Можеш да я откриеш само когато си свързан във взаимоотношения в
църквата.
Ако един орган се извади от тялото, той ще умре! Не може да
съществува отделен от тялото. Същото е и с нас. Когато сме отделени от местното
тяло Христово, духовният ни живот ще се спаружи и впоследствие ще престане да
съществува.
Важно е да принадлежиш на Божието семейство, защото
Църквата е важна за Бога. Църквата ще съществува не само тук, на земята, но и
във вечността. Исус казва, че „портите на ада няма да ѝ надвият.“ (Матей
16:18). И ако ти искаш да си част от Църквата във вечността, как очакваш това
да стане, ако пренебрегваш Църквата сега?!
Братя и сестри, казвам го с голяма загриженост и се надявам
да запомните това: първият симптом, че си охладнял духовно е, когато започнеш
редовно да пропускаш богослужения и други събирания на вярващите. Затова, ако
си станал невнимателен към събиранията, ако това се отнася за теб, замисли се и
вземи решение за промяна!
Някой може да каже, „Да, ама тази църква не ми харесва!“
Знаеш ли, че Църквата е наречена „Невястата Христова“. Можеш ли да си
представиш някой да каже, „Обичам Исус, но не харесвам Неговата съпруга!“
Друга метафора в Словото за Църквата е „тяло Христово“.
Можеш ли да кажеш на Исус, „Исусе, много те обичам, но не харесвам тялото ти!“
Звучи абсурдно, но всъщност точно това правим, когато се
оплакваме от църквата или пропускаме богослужения. Бог всъщност ни заповядва да
обичаме братята и сестрите. Например, ап. Павел казва,
Римляни 12:10 „Бъдете мили един към друг като към близки
роднини, с братска обич…“
А Йоан казва:
Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,
ако имате любов помежду си.“
Някой друг може да ме апострофира, че тук Бог говори за
вселенската Църква изобщо. Но всъщност, с малко изключения, когато думата
„църква“ (еклесия) е използвана в Новия завет, тя се отнася до местна, видима
общност от вярващи. Затова Библията казва, че ние сме членове на Божието
семейство. Можеш ли да си представиш да си член на семейство, но да го
навестяваш от дъжд на вятър?
Християнин без църква е като дете без семейство или като
овца без стадо. Извън църквата ти си обречен някой вълк да те погълне!
Винаги е имало такива християни, които отиват в църкви,
говорят против лидерството, проповядват че всички местни църкви са корумпирани
и не стават, че не е нужно да си член на църква, достатъчно е да си вярваш и да
четеш Библията. Може да си „добър християнин“ без да посещаваш местна църква.
Наистина, по време на комунизма църквите бяха инфилтрирани
с агенти на комунистическата власт и са правили компромиси с вярата. Също,
много българи имат отвращение от членуването в каквато и да е общност поради
това, че насила бяха заставяни да участват в казионни организации.
Отделно, има църкви в които не се проповядва пълното
благовестие. Или се проповядват небиблейски доктрини като евангелието на
просперитета.
Но въпреки това, можем да сме уверени, че и днес църквата е
жива. Има остатък, върху който портите на ада не са надделели и няма да
надделеят. И ти имаш отговорност да станеш част от тази видима църква.
Ти се нуждаеш да си част от църковно семейство поради
няколко причини:
Първо, твоето църковно семейство те разпознава като
истински вярващ. По това ще те познаят, че си Негов ученик, ако си посветен
в любов към другите Христови ученици. Ти не можеш сам да си Христово тяло.
Нуждаеш се от други, за да го представляваш.
Когато сме заедно, ние сме мощно свидетелство за
невярващите. Само когато всички сме едно, само тогава светът ще повярва в Исус
(Йоан 17:21)
И понеже подозирам какво ще ме попитате, бързам да
отговора: Не, фактът, че днес съществуват много деноминации сам по себе си не
застрашава единството.
В книгата си „Преследване на Бога“, Тозер пише: „Някога
идвало ли ви е наум, че сто пиана, настроени към един и същ камертон,
автоматично биват настроени и едно към друго? Те са в синхрон не ако се
настроят едно към друго, а към друг стандарт, на който всяко от тях трябва
индивидуално да се поклони. По същия начин сто поклонници, които са заедно и
всеки от тях гледа не към останалите, а към Христос, са по-близо в сърцето си
един към друг, отколкото биха могли да бъдат, ако се стремяха към единство и
по-близко общение, но без да гледат към Бога.“
Както казва един католически автор, не съвместното
съществуване на много деноминации застрашава единството, а сектантството
(настояването, че само ти си истинската църква) и синкретизмът (извращаването
на благата вест).
Ако една църква иска да е библейски основана, тя трябва да
се отдели от по-голямата група. Здравите ябълки трябва да се отделят от
гнилите, за да не изгният и те! Виждаме, че отделянето не винаги е грях –
понякога даже е необходимо!
Можем да сме единни дори когато сме структурно обособени в
отделни деноминации. Истинското
единство се основава на благата вест и трябва да се изразява чрез
сътрудничество между деноминациите. Тогава ставаме свидетелство и за
невярващите.
Първо, казахме, че ние се нуждаем от църковно семейство, за
да бъдем разпознати като истински вярващи.
Второ, Църковното семейство ти помага да израстваш във
вярата. То ти помага да преодолееш своя егоцентризъм, защото трябва да
взаимодействаш с различни хора. И някои от тях не са лесни за обичане! Затова
пастор Рик Уорън нарича църквата „лаборатория, в която се упражняваш в
неегоистична, състрадателна любов.“
Илюстрация – песен за църквата (аудио)
Можеш дълго да търсиш съвършената църква, но когато я
намериш, тя пак ще е несъвършена, защото ти ще си се присъединил към нея.
Затова, ако това се отнася до теб, ако следиш проповеди онлайн, защото се
страхуваш да се посветиш на местна църква, чуй това: Бог те призовава да обичаш
несъвършени грешници!
В България повечето хора са загрижени само за себе си и за
семейството си. Не само че не се радват на благополучието на другите, но и
злорадстват, когато чуват, че им се случват проблеми. Разпространени са
поговорки като „Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.
Колко контракултурна е Библията на този грешен начин на
живот! Вижте този стих:
1 Коринтяни 12:26 „И ако страда една част, всички части
страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с
нея.“
Когато имаме редовни срещи с братята и сестрите, изграждаме
с тях взаимоотношения, в които се учим
да имаме любов и състрадание. Библията ни насърчава да сме посветени един на
друг така, както сме посветени на Исус Христос.
Заповядва ни да се обичаме един друг, да се молим един за
друг, да се насърчавам еи назидаваме един друг, да си служим и да се приемаме
един друг и т.н.
Ние не сме голяма църква. Но когато говоря с много от вас
установявам, че дори не знаете имената на други братя и сестри! Може би някои
от вас трябва да започнат оттам – да отидете при някого и да се запознаете
лично с него, преди да можете да му показвате братска любов!
Ако си просто пасивен наблюдател и посетител, не очаквай да
израстнеш в зрялост. Само когато се включиш в живота на църквата и си активен в
някое служение можеш да се изграждаш като християнин.
В Ефесяни 4:16 Павел казва, че когато „всяка част изпълнява
своята функция“, тогава „цялото тяло расте и става по-силно в любовта.“
Свят е не този вярващ, който живее в изолация, а този чиято
святост се проявява и доказва в близки взаимоотношения.
Казахме, че принадлежността в местна църква те прави
разпознаваем като вярващ и ти помага да израстваш във вярата.
И трето, което е свързано с второто, Църковното
семейство ти помага да практикуваш духовните си дарби и да намериш своята
мисия.
Бог те е направил уникален и ти е възложил уникална роля и
мисия в твоето църковно семейство. Тази роля се нарича служение.
1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа
за обща полза.“
Духът се проявява в специфични дарби, които е дал на всеки
един от нас. Ап. Павел казва, че „имаме дарби, които се различават според
дадената ни благодат.“ (Римляни 12:6). И Той иска да ги използваш в твоята
местна църква!
Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни.
Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават
сила!
Църквата е не само семейство, тя е и отбор. Нужни са общи
усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на
Христос.
Може би ти още не знаеш каква е твоята дарба, все още
търсиш своето място в нашия отбор. Ако е така, просто виж на коя позиция още
няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен, с
дяконите или някой друг от лидерите на служения.
Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За
проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска
програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим
още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.
Варна е голям град и има нужда от още местни църкви. Аз се
моля един ден хора от нашата църква да отидат като мисионери и на други места,
за да основават други църковни семейства!
Когато активно използваш дарбите си в служение или в мисии,
ставаш мишена за стрелите на дявола. Ап. Павел казва,
1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека
внимава да не падне.“
Никой от нас не е защитен от изкушения. Тогава църковното
семейство ни помага да се пазим от изкушения. Бог ни дава отговорност да се
грижим един за друг и ако забележим, че някой е охладнял за вярата, да го
назидаваме с любов да се върне към първоначалната си ревност.
В заключение, принадлежността към здрава местна църква е
изключително важно за твоя християнски живот.
Когато се роди бебе, то има нужда да е част от семейство, в
което да получи грижи и внимание, за да израстне здраво и силно. По същия начин
когато се новороди някой, той има нужда от църковно семейство – местна църква,
в която да получи грижи, любов и напъствие, за да може да израстне здрав и
силен във вярата.
За да стане това, е нужно той първо той да се посвети да
посещава църквата редовно и да стане част от църковното семейство, за да бъде
разпознат като християнин. Бог иска ти да обичаш реални хора, не идеални хора.
Нужно е също да се посвети да открие духовните си дарби и
да ги използва в служение в църквата или в мисии към църквата.
Малко след изливането на Святия Дух се казва, че
Деяния 2:42 „И те постоянстваха в поучението на апостолите,
в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
Виждаме, че освен посвещение към Христос, християнският
живот включва посвещение към другите християни. Най-естественото нещо след като
се новородиш е да се присъединиш към местна църква. Църквата е твоето място.
Когато се посветиш на Христос, ставаш християнин. Когато се
посветиш на местна църква, ставаш част от тялото Христово. Първото носи
изкупление и спасение. Второто – общение и израстване.
Молитва.
_______________
04.01.2026 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
