/проповед/
Текст: Йоан 17:1-26
Някои смятат, че колкото
по-дълго се молят, толкова по-велика е молитвата им. „Истинската молитва се
измерва не по дължина, а по нейната дълбочина.” Чарлз Спърджън
В СЗ първосвещеникът е
отправял застъпнически молитви за Божия народ. Само той е имал право да влиза в
светая светих. В Евреи 3:1 Библията нарича Исус нашия първосвещеник. Тук го
виждаме да се моли за своите последователи и неслучайно тази молитва е наречена
Първосвещеническата молитва на Исус Христос. Затова много наблюдатели я наричат
най-великата молитва. Има няколко причини за това.
1. Това беше най-великата молитва, защото бе отправена от най-великия човек, живял на
земята, богочовекът Исус Христос.
Всеизвестна е фразата на Левски,
„Времето е в нас и ние сме във времето”. Всеки знае тази фраза, защото я е
изрекъл велик човек, велик българин. Ако я беше казал някой умен, но неизвестен
човек, така и щеше да си остане неизвестна.
Тази молитва, тези думи бяха
изречени от Исус. Кой беше Той? Исус не беше просто най-великия човек, живял на
тази земя. Той беше богочовекът Исус Христос. Йоан дава едни от най-прекрасните
портрети на Исус в Писанията.
В началото на евангелието от
Йоан видяхме, че Исус е бил с Бог Отец отпреди създаването на света. „В
началото беше словото и словото беше у Бога, и словото беше Бог.” (Йоан 1:1). „И
словото стана плът...” (1:14) В Йоан 17:2 се казва, че Бог Отец е дал власт на
Исус над всяка плът”. На гръцки „над всяка плът” тук означава „над целия живот
на земята” и е препратка към участието на Исус в сътворението. А докато
разглеждахме евангелието видяхме, че Исус използва 7 израза „Аз съм”, за да
каже на своите последователи кой е Той: хлябът на живота, светлината на света,
вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и живота и
живата лоза.
2. Тази молитва е велика поради уникалния исторически момент, в който
беше отправена.
Чии бяха думите: „Това е
малка крачка за един човек, но голяма крачка за човечеството.” Точно така, тези
думи са изречени от Нийл Армстронг. Ако той беше казал това, докато играеше на
дама на двора, никой нямаше да го чуе. Но той казал това, слизайки от
космическия кораб – първият човек, стъпил на луната. Уникалният момент придал
тежест на думите му.
Какъв беше моментът, когато
Исус отправи тази молитва? Той започна с думите: „Отче, настана часът” (17:1).
За какъв час говори? Това беше часът на срещата с кръста. За него Той говори в
края на 16 гл., когато предупреди учениците, че всеки ще се разпръсне при
своите си. Това щеше да е време на предателство, раздяла, страдание и разпятие.
Време, в което Бог щеше да осъществи своя спасителен план за човечеството,
когато Исус щеше да понесе неговия грях на кръста.
Този исторически момент
придава огромна тежест на думите му. „Отче, настана часът...”
3. Тази молитва е велика, защото съдържа и велики
теми.
Тя споменава създанието на
света (17:5) и бъдещата слава в небето (17:24) и по този начин подчертава
факта, че цялата човешка история се направлява от Бог Отец.
И след това говори за
славата на Бога. Колко славен е Богът, в който
вярваме?
Ето
как го описва проповедикът С. М. Локридж в „НЕОПИСУЕМИЯТ ХРИСТОС”.
Любовта
му никога не се променя. Словото му е достатъчно. Благодатта му е достатъчна.
Царуването му е праведно. Игото му е благо и товарът му е лек. Е, бих искал да
можех да ти го опиша. Но Той е неописуем. Да. Той е необятен. Той е непобедим.
Той е неустоим. Е, фарисеите не можеха да го понасят, но те се убедиха, че не
могат да го спрат. Пилат не можа да намери никаква грешка в него. Ирод не можа
да го убие. Смъртта не можа да се справи с Него и гробът не можа да го задържи.
Това е моят цар!
Той
винаги е бил и Той винаги ще бъде. Говоря за Този, който нямаше предшественик и
Този, който няма наследник. Преди него не е имало никого и Той няма да се
оттегли. Ние се опитваме да спечелим престиж, почит и слава за себе си, но
цялата слава е Негова. Твое е Царството, и силата, и славата завинаги, и
винаги, и винаги, и винаги. Колко дълго е то? И винаги, и винаги, и винаги, и
винаги, и накрая на всички ‘завинаги’ идва ‘Амин’. Бих искал да можех да ти го
опиша.”
Освен Божията слава, тази
молитва говори и за любовта – любовта на Отца към учениците и любовта на Отца
към Сина. „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае
светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене”
(17:23).
Момче
написало на приятелката си: „Скъпа, даже този свят да беше горещ като пустинята
в Сахара, бих долазил по горящия пясък, за да дойда при теб. Ако и светът да беше като Атлантическия
океан, бих плувал през гъмжящите от акули води, за да бъда с теб. Бих се бил с
най-страшната ламя, за да се добера до теб. Ще се видим в четвъртък, ако не
вали.”
„Аз в тях и Ти в Мене, за да
бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си
възлюбил тях, както си възлюбил и Мене”!
4. Тази молитва е най-великата молитва, защото Исус
се моли за своите и бъдещите ученици.
Исус се моли най-вече за три
неща:
А. Защита (ст. 11-16). Исус
вече беше предупредил учениците за скърбите, през които щяха да минат. Той
свършваше своята мисия и скоро щеше да се възнесе при Отца. Но учениците щяха
да останат в света, за да продължат мисията му, след като получеха сила от
Святия Дух. И Той се помоли Бог да ги пази от атаките на Сатана и омразата на
света. Забележете, Исус не се помоли Бог да ги вземе от света, а да ги пази в
света. Ние не сме призовани да бъдем отшелници и да се изолираме от света, а да
бъдем проводници на Божията любов сред хората. От друга страна, не сме призовани
да приемаме всичко в света – ценностите, целите и приоритетите му.
Преди месец телефонът
иззвъня. Съпругата ми вдигна телефона. Беше жена от „България търси таланти”.
Молеше ни да запишем сина ни да участва в телевизионното състезание. Нашият син
е на 11 г. и се занимава с пеене вече 5 години, има спечелени детски песенни
конкурси. Очевидно от някъде бяха разузнали за успехите му. Съпругата ми отказа
с мотива, че предпочитаме да не го излагаме на всички тези емоции и че като
родители имаме друга представа за успеха, друга ценностна система и не искаме
да правим компромиси с това. Тя останала изненадана и казала, че ако той
участва, ще стигне доста напред, че продуцентите ще го лансират, но съпругата
ми отново отказа. След време започна записване и за друг формат, „Големите
надежди”, където също не записахме Стефчо. След това видях разговор на Ваня с
една майка, която очевидно беше записала и двете си деца да участват, в който
тя казва: „Ти беше права, че не записа Стефчо да участва”. Бяха преживяли
голямо разочарование.
Как да бъдем в света, но не
от него. Не е лесно, всеки ден се изправяме пред нови предизвикателства. Ние трябва
да демонстрираме различна ценностна система от тази в света. Да живеем в
здравословно напрежение между това да утвърждаваме доброто, но и да отхвърляме
всяка небиблейска традиция или мода и да предлагаме един нов модел на живот –
на библейското християнство. Да бъдем контракултурни в една култура, обсебена
от материализма, славата и успеха.
Б. Освещение (ст. 17-19).
Думата „освети” тук (хагиазо) произлиза от свят (хагиос) и означава ‘отделям’.
Има значение на отделяне с цел подготовка за среща с Бога (напр. за свещеник).
Как могат те да бъдат осветени? Те са ‘осветени чрез истината’. Какво е
истината? Истината е Божието слово! Тя е тази, която ще ни помогне да
разграничаваме доброто от злото, библейските от небиблейските практики в нашата
култура. Тя е необходимия партньор на Божията любов.
Много често ни обвиняват, че
сме твърде праволинейни и тесногръди, когато твърдим, че само Исус е пътят към
Бога и че Бог се открива на хората само чрез Библията. Но Исус също казва, че
Божието слово е истина. Нима той също е тесногръд?
Преди седмица летяхме със
съпругата ми и приятели от Цюрих за Варна. Времето беше слънчево и полетът
премина без всякакви премеждия. Но да си представим, че пилотът беше решил да
прояви свободомислие, когато получи инструкции за приземяване. „Те ще ми кажат
на колко метра да се издигна. Айде, сега пък и да захождам за приземяване. Защо
пък точно на тази писта!” Неизпълнението на заповедите от командния пулт на
летището би довело до фатални последици за него и всички нас, които се
намирахме на борда! Разбира се, това не се случи и аз благодаря на Бог за
‘тесногръдието’ на пилота, който изпълни безпрекословно всички инструкции!
Накрая, освен, че Исус се
помоли Бог да пази неговите ученици, докато те разнасят неговата любов и истина
в света, и да ги освещава чрез Словото си, Той се помоли и за тези, които ще
повярват чрез тяхното свидетелство.
В. Единство (ст. 20-26). Тук
Исус се моли учениците му да бъдат не просто ‘на един дух’ или ‘на един акъл’,
както често обичаме да казваме. Той се моли те да участват в единството и
славата на Отца и Сина.
Преди
десетина години във Варна се изсипа най-големият сняг, който съм виждал в този
черноморски град. Докато гледах как снегът бавно засипваше колите пред блока,
си мислех какво чудо е това: снежинките са едни от най-крехките неща в
природата, но какви чудеса могат да направят, ако се държат заедно!
Всепроникващото единство на
Отца и Сина е едновременно причина и модел за единството на учениците. Това
трябва да е единство на волята и единство в любовта. Вярващите в Сина и Сина
във вярващите, както Сина в Отца и Отец в Сина. Чрез Сина вярващите имат достъп
до Отца и участват в Неговия вечен живот. И целта на това единство е светът да
повярва, че Ти си ме изпратил (ст. 21). Да повярваме, че Отец е изпратил Исус
означава да приемем, че Отец е такъв, какъвто Исус го е открил и че Исус е
единствения път към Отца.
Разбира се, единство не може
да се постигне на всяка цена.
А. Това не означава, че
трябва да демонстрираме единство въпреки фундаментални различия с други групи.
Единство не на всяка цена и с компромиси. Единство само с тези, които са
свързани с истинската лоза Исус. Които вярват и живеят според истината. В
църквата има много вълци в овча кожа. Те идват да ограбят, заколят и погубят.
Исус идва, за да даде живот, и то изобилен живот.
Б. Това не означава, че
трябва да търсим институционално обединение. Екуменизмът е невъзможен и
излишен.
Преди няколко дни отидох да
купя някои неща от кварталното магазинче. С продавачката се познаваме. Попитах
я как са, как са децата им. Тя сподели, че едното е било болно. Казах, че ще се
помоля за детето и за лечението, което те да прилагат като родители. Нищо
особено, но тя ми благодари. Колко хора ти казват, че ще се помолят за тебе?
Взех продуктите, плати, казах й довиждане и докато излизах и вървях към нас, си
мислех: Колко е хубаво, че имаме квартално магазинче, в което познавам
продавачката и мога да поговоря с нея. И колко е хубаво, че всеки магазин има
своя атмосфера и разнообразие. Какво щеше да е, ако трябваше да пазаруваме в
едни и същи хипермаркети? Скука! Разнообразието е дар от Бога, а ние сме
различни. Затова, колко хубаво е, че има различни църкви, за различни хора.
Мисията е една, целта е една, методите и средствата са различни.
Унифицирането на църквите
няма да направи мисията на Църквата по-успешна, напротив!
Да обобщим. Учениците са
изпратени на мисия така, както и Исус беше изпратен на мисия, и целта на техния
живот в единство е да свидетелстват за Отца и Сина. Това единство трябва да се
характеризира от живот в общност и в любов. Тя ще е доказателството за Божията
милост, любов и истина. Ние се превръщаме в жива реклама, която кани хората да
станат част от тази общност на любов. Стратегията на евангелието на Йоан е
мисионерска – изграждане на общности от ученици, в които обитава Божия живот,
любов и истина, които да свидетелстват за Отца и Сина чрез слово и дело. Това е
и целта на „Нов живот” Варна!
Въпросът, който ние трябва
да си зададем е, доколко ние се вписваме в този живот на единство и мисия.
Показваме ли дела на любов? Говорим ли истината с любов? Каним ли и други да се
присъединят към нашата малка общност?
Ето защо тази молитва си
струва да бъде изучавана, проповядвана и имитирана. Исус иска ние да се молим
на Отца с вяра, че Той държи човешката история в ръцете си, че Той се е
прославил чрез Сина и че обича Сина и нас. Той иска ние да се молим за Божията
защита, освещение и за единство, за да познае светът, че е изпратен от Бога.
Нека се помолим.
30 март 2014 г.,
БПЦ „Нов живот” Варна
