Святост: борбата за освещение

/проповед/

Увод

Когато чуете думата „святост“, какво ви идва наум?

За много хора тя предизвиква асоциации като: дълги часове в молитва, никакъв хумор, никакъв секс в брака (!), строги пости, ходене в Света гора, ставане в 4 сутринта, строг костюм и брада за мъжете, забрадка за жените... Сякаш святостта е живот, изпълнен единствено със забрани, лишения и тежка дисциплина.

Тези представи ни карат да мислим, че святостта може да се постигне само чрез болезнен и мъчителен процес. И макар да има известна истина в това – защото следването на Христос изисква себеотричане – твърде често свеждаме святостта до външен вид или до списък от правила, които трябва да спазваме.

Но дали това наистина е библейската представа за святост? Или сме пропуснали нещо много по-дълбоко?

Какво е освещение?

Първо, нека видим какво е освещение? Ето една добра дефиниция:

Освещението е Божието дело в живота на вярващия, чрез което той бива отделен за Бога и постепенно преобразяван в Христовия образ чрез действието на Светия Дух и послушанието към Божието Слово. Самата дума „свят“ (гр. hagios) означава “отделен, посветен“.

Освещението обхваща цялата ни личност. То променя нашия ум. Както казва Павел,

Римляни 12:2 „преобразявайте се чрез обновяване на ума си“.

То променя и нашите емоции. Християнин който се освещава има все повече и повече любов, радост, мир, дълготърпение и т.н. Освещението се отразява и на нашата воля. Бог работи в нас, за да желаем да изработваме освещението си според Неговото благоволение (Филипяни 2:13).

Освещението е процес

Всеки от нас е заченат в грях и като такъв е враг на Бога и под Божия гняв и осъждение.

Но когато ти си чул благата вест, ти си откликнал на нея – покаял си се за греховете си и си се доверил на Христос за твоето спасение. Бог е вложил Духа Си и нов живот в теб. Ти си се новородил. В момента, в който това е станало, ти си бил оправдан и осиновен от Отец. Ти си станал член на Божието семейство.

В момента на нашето новорождение настъпва промяна  в живота ни, която Павел нарича „окъпване“ и „обновяване на Святия Дух“ (Тит 3:5). Ние не можем да продължаваме да грешим, защото силата на новия живот не ни дава да се предадем на живот в грях.

Тази първоначална промяна е първата фаза на освещаването. Тази първа стъпка в освещаването включва решително скъсване с поробващата сила на греха. Вярващият вече не обича да греши.

Римляни 6:11-12 „Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. ¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.“

Мъртви за греха означава, че чрез силата на Святия Дух и възкресенския живот на Христос в нас, ние можем да преодоляваме греховни постъпки, навици или изкушения. Грехът вече не е наш господар, какъвто е бил преди да станем християни, макар и да не е изцяло изкоренен от живота ни.

Т.е., ние не можем да кажем, „Аз съм напълно свободен от грях“, защото нашето освещение няма да бъде напълно завършено тук на земята.

Представете си човек, който претърпява успешна операция на счупен крак. Хирургът е свършил работата си отлично. Костта вече е наместена. Но на следващия ден човекът още не може да тича.

Следват месеци на рехабилитация. Болезнени упражнения. Понякога има напредък, понякога застой. Понякога дори пада. Но всяка седмица ходи малко по-добре.

Никой не казва: "Операцията не е била успешна, защото още куца." Но никой не казва и: "След като операцията е успешна, няма нужда от упражнения."

Така е и с освещението. Христос вече е победил греха и ни е дал нов живот. Но ние ежедневно се учим да ходим в този нов живот. Още не сме напълно изцелени.

Следователно, ние не можем да кажем, че след като сме повярвали, вече сме свободни от грях. От друга страна, един християнин никога не трябва да казва, „Този грях ме победи. Предавам се. Имал съм избухлив характер 35 години и ще си остана такъв докато умра, затова ще трябва да свикнете с мен такъв, какъвто съм!“

Да кажеш това означава да кажеш, че си под властта на греха и да го оставиш да царува в тялото ти. Това противоречи на Библията, защото както видяхме, тя казва, че трябва да се считаме мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.

Така че, нашата задача като християни е да израстваме в освещение така, както преди сме израствали в греха.

Римляни 6:19 „както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.“

С други думи, Павел ни назидава да заприличваме повече и повече на Христос. Както казва апостолът,

Филипяни 3:13-14 „ Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, ¹⁴ впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Този процес на освещаване продължава до края на нашето земно съществуване, когато душата ни се освободи от греха и отиде в присъствието на Бога в небесния Ерусалим, където „няма да влезе нищо нечисто“ (Откровение 21:27). Но напълно завършено нашето освещаване ще бъде, когато Господ Исус се завърне и получим възкресенското си тяло.

Можем да онагледим това с тази диаграма. Преди обръщението си ние сме роби на греха. В момента на обръщение започва нашето рязко освещаване, но то продължава на приливи и отливи през християнския ни живот, докато не достигне пълнота при смъртта.

Виждаме, че процесът на освещаване не е винаги възходяща линия, има възходи и спадове. Но понякога, ако вярващият не чете и не се покорява на Словото, ако не се моли, ако пренебрегва събиранията с други вярващи и слуша лошо поучение, може за много години почти да не израства в освещение.

Вече казахме, че тук на тази земя ние не можем да постигнем пълно освещение.  Но тогава как да разбираме стихове, като молитвата на Павел за солунците, „А сам Бог на мира да ви освети напълно“ (1 Солунци 5:23) и заявлението на Йоан, че „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йоан 3:6)? Или Матей 5:48: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ Тези стихове говорят ли, че е възможно някои християни да постигнат перфектен и безгрешен живот?

Когато Исус ни заповядва да сме съвършени, както нашият небесен Отец е съвършен (Матей 5:48), това показва Божия абсолютен морален стандарт за чистота, към който трябва да се стремим. Фактът, че не можем да го постигнем не означава, че Бог ще го понижи.

Относно 1 Йоан 3:6, „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“, тук глаголите в сегашно време показват продължително или обичайно действие. По-добрият превод е „Всеки, който пребъдва в Него, не продължава да греши. Т.е., той трябва да се стреми да не греши. Ако тези стихове доказваха че е възможно да сме съвършени и без грях, тогава всички християни щяха да са съвършени и без грях.

Следователно, няма убедителни стихове, които да учат, че е възможно някой да е напълно освободен от грях в този свят. Както казва Соломон,

Притчи 20:9, „Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?“

Исус също ни заповяда да се молим с молитвата „прости ни дълговете (греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6:11-12). Всеки вярващ трябва да се моли с подобна молитва всеки ден.

Но фактът, че освещението не може да бъде завършено в този живот не означава, че не трябва да се стремим към святост или израстване в освещение, или да загубим надежда че можем да отбележим някакъв напредък в християнския си живот. Това противоречи на много пасажи, които казват че възкресенската сила на Христос може да ни помага да преодоляваме греха в живота си.

Като израстваме в зрялост в Христос, ние се очистваме от много грехове като грешно говорене или грешни постъпки. Като невярващ уж внимавах за речта си, но все пак бях ходил в казармата и понякога казвах доста цинични неща. Когато повярвах, Бог очисти говоренето ми от профанизми.

Но макар и да се очистваме от грешно говорене и грешни постъпки, в нас все още остават грешни отношения и мотиви на сърцето като гордост, егоизъм, липса на смелост, липса на хъс в любовта на Бога и към ближния, непълно доверие в Бога и т.н.

Когато Йов дойде в присъствието на Бога, можа единствено да каже, „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:5-6)

Колкото по-осветен един човек е, толкова по-съобразен с образа на Исус е той, толкова по-голяма е любовта му към Бог и толкова повече ще мрази греха у себе си и у другите.

Божията и нашата роля в освещението

В процеса на освещение Бог и човек си сътрудничат. Но освещението е най-вече Божие дело:

1 Солунци 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно.“

Как прави това Бог? Важно е да разбираме, че и трите личности на Троицата работят за нашето освещение. Бог Отец ни освещава първо, като ни кара да желаем Неговата воля и като ни дава сила да я вършим.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ Така че, ролята на Отец е да ни дисциплинира като Негови деца да израстваме в освещение.

Ролята на Божият Син Исус Христос пък е, че първо, Той изработи нашето освещаване за нас.  Затова Павел казва, че Христос „стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

А Святият Дух е този, който работи в нас, за да ни променя и освещава, и да ни дава по-голяма святост. Той произвежда в нас плода на Духа – тези черти на характера, които съдействат за по-голямо освещение. Библията казва, че ако ходим в Духа, ние растем в освещение. Така откликваме все повече на водителството на Святия Дух в живота ни.

А каква е нашата роля в процеса на освещение? Първо, богословите говорят за т.н. пасивна роля в освещението. Виждаме това в текстове, които ни насърчават да се доверяваме на Бога или да се молим и да искаме Той да ни освещава.

Например, Павел казва:

Римляни 6:13 „представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“.

Някои мислят, че това е единственият път за освещение, но такъв начин на мислене може да насърчи християните да са лениви и да пренебрегват своята активна роля.

А какво се разбира под активна роля? Активната роля е описана в стихове като…

Римляни 8:13 „ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.“

Павел подчертава, че ние можем да правим това чрез Духа. Но също той казва, че трябва да го правим! Заповедта не е към Святия Дух, а е отправена към нас!

Тази активна роля има много аспекти. Ние трябва да „търсим … освещение, без което никой няма да види Господа.“ (Евреи 12:14). Ние трябва да се въздържаме от блудство, защото това е Божията воля (1 Солунци 4:3), да се очистваме от всяка плътска и духовна нечистота (2 Коринтяни 7:1) и т.н.

Този стремеж да се покоряваме на Бога и да се освещаваме изисква големи усилия от наша страна, затова Петър казва „положете всяко старание“, за да изработвате чертите на характера, които вървят с освещението. Виждаме, че Новият завет не предлага пряк път към освещение, но ни насърчава да се предаваме на изучаване и размишление върху Библията, молитва, поклонение, свидетелство, общение и самодисциплина.

Важно е да продължаваме да израстваме както в пасивното доверие в Бога да ни освещава, така и в нашия активен стремеж за святост и за по-голямо покорство в живота ни. Защото, ако пренебрегнем активното покорство на Бога, ние сте превръщаме в пасивни и лениви християни. А ако пренебрегнем пасивното доверяване и предаване на Бога, ние ставаме горди и самоуверени.

Вярата и покорство вървят ръка за ръка! Както говорихме преди няколко седмици, имаме нужда не само от вяра, но и от вярност!

Нека не забравяме също, че  освещението е възможно само в контекста на общение, в контекста на църквата. Вижте какво казва авторът на Евреи:

Евреи 10:24-25 „и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

А Петър казва, че заедно християните се съграждаме в духовен дом, за да станем свято свещенство и заедно ние сме свят народ (1 Петър 2:5, 9).

Според Павел, да живеем „достойно за званието, за което бяхме призвани“ (Ефесяни 4:1), означава да живеем в общност, „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа.“

Когато стане това, тялото Христово функционира като едно цяло, в което всяка част действа съразмерно“, за да се освещава цялото тяло. Затова не е случайно, че плодът на Духа включва качества, които изграждат общността, като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22-23).

Заключение

В заключение, ние трябва да израстваме в освещение, защото това е начинът да показваме любовта си към Бог и да сме угодни на Него. Както казва Исус,

„Йоан 14:15 „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“

Само когато се освещаваме, ние можем да имаме чиста съвест пред Бога и да бъдем съд за почетна употреба. И само тогава нашият живот може да е ефективно свидетелство за невярващите. И не на последно място, освещението ще ни носи огромна радост. Колкото повече израстваме в христоподобие, толкова повече ще преживяваме радостта и мира, които са част от плода на Духа. И толкова повече ще се приближаваме към живота, който ще имаме на небето!

Разказват, че когато Микеланджело видял огромен блок мрамор, хората му казали, че той е безполезен. Но Микеланджело отвърнал: "Аз виждам ангела вътре и ще го освободя."

След това с години удрял с чука и длетото. Всеки удар премахвал нещо, което е излишен материал за статуята.

По подобен начин Бог работи с нас. Всеки път, когато допуска изпитание, изобличение чрез Словото или дисциплина, Той не се опитва да ни нарани. Той отсича всичко, което не прилича на Христос.

Понякога ударите болят. Но Бог никога не удря напразно. Всеки удар има една цел – един ден да бъдем напълно съобразени с образа на Неговия Син.

Затова не се обезсърчавай, ако още не си това, което искаш да бъдеш. Ако принадлежиш на Христос, Великият Скулптор още не е приключил с теб! Със всеки удар ти се приближаваш към небето!

 Молитва.

 _______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

16.08.2026 г.

Църквата на кръстопът (Деяния 15:1-31)

/проповед/

Случавало ли ви се е да стигнете до кръстопът с колата и да не знаете накъде да продължите. Понякога и в живота е така. Както се казваше в един виц, тъкмо стигнеш до кръстопътя на живота си, а там - кръгово!

След раждането на Църквата на Петдесетница, Святият Дух чрез апостолите разнесе благовестието до Юдея, Самария, Африка и Мала Азия. И тогава пред църквата възникна един въпрос, който бе в състояние да спре нейното бурно разрастване. Църквата бе изправена пред избор. Църквата бе на кръстопът.

Този въпрос изглеждаше незначителен богословски дебат, но истината беше, че самата блага вест бе поставена на карта. Добрата вест бе заплашена да стане лоша вест.        

След първата мисионерска обиколка на Павел и Варнава, те се завърнаха в Антиохия и продължиха да работят с местната църква. Всичко беше страхотно, към църквата се прибавяха нови членове.

Как се спасява човек?

Но точно тогава от Юдея дойдоха еврейски вярващи, които започнаха да проповядват едно ново учение. Тези „юдаисти“ (членове на фарисейската секта) започнаха да поучават, че след като човек повярва, трябва да се обреже и да спазва Мойсеевия закон (15:5) и чак тогава може да се спаси.

Те бяха юдеи и за тях вярата им в Исус беше добавка към добрите дела, изисквани от Закона, и към обрязването. Така тяхното спасение беше „довършено“.

Макар и традиционното вероизповедание в България да е източното православие, а не юдеизмът, много българи днес приличат в отношението си към спасението на юдеите. Те смятат, че ако постят и се причестяват на Рождество и Възкресение, ако се молят на икони и подават за умрелите си на задушница, това е достатъчно, за да получат одобрението на Бога. За много хора е непонятно защо освен вяра в Исус ние нямаме и икони в църквата – за тях те са важни за спасението...

За тези от фарисейската секта, повярвалите езичници имаха Исус, но нямаха делата на Закона и обрязване, които също според тях бяха нужни за спасението. По този начин те подкопаваха основите на християнската вяра и предефинираха библейското разбиране за оправданието.

Но, както пише богословът Уейн Грудем, оправданието е еднократно действие, при което Бог вече разглежда нашите грехове като простени и Христовата праведност като принадлежаща на нас, след като сме изповядали вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос. С други думи, когато ни оправдава, Бог ни обявява за праведни в Неговите очи.

Следователно, въпросът беше дали човек трябва да прибави вършенето на дела, за да бъде спасен. Това беше именно въпросът, който по-късно щеше да предизвика Реформацията. На този въпрос, как се спасява човек, отговорът на Реформацията беше: sola fide, само чрез вяра.

Днес хората в мнозинството си все още не разбират това. Защо? Защото не разбират каква е разликата между оправданието и освещението.

Божият отговор: спасението е само чрез вяра

За да разрешат спора, местните вярващи решиха да изпратят Павел и Варнава с още няколко човека до църквата в Ерусалим, за да се допитат до апостолите и презвитерите там. С пристигането им църквата свика т.н. Пръв църковен събор в Ерусалим. Това става в 50 г.сл.Хр.

Деяния 15:6-11: „Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. И сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можехме да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.“

Когато Павел и Варнава се явяват на събора в Ерусалим, очевидно разискванията са доста бурни и дебатите - продължителни. (Деяния 15:6). Най-накрая Петър се изправя и заявява, че Бог е избрал него, за да може вярващите да чуят и повярват, че няма нужда да се налага това изискване върху повярвалите езичници и че единственото изискване за спасението е вяра в Господ Исус (15:8-11).

Разбира се, Петър има предвид срещата си с Корнилий в Деяния 10, чийто инициатор беше сам Бог. Петър сякаш им казва: „Бог прие езичниците и демонстрира това, като им даде Святия Дух. Те бяха необрязани и не спазваха Мойсеевия закон, но Бог ги оправда и ги обяви за праведни, без да им налага да спазват закона и да се обрязват!“

Ефесяни 1:13,14: „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от Бога, когато чухте посланието на истината, благата вест за вашето спасение, и повярвахте в Христос.“

Представете си, че човек умира. Семейството му ме моли да отида да го видя. Сядам на леглото му. Той е живял небогоугоден начин на живот и умира. Трябва ли да му кажа, че може да се спаси само чрез добри дела? Няма време за добри дела. Няма възможност за тях. Той ме поглежда в агонията си и пита, „Какво трябва да направя, за да се спася?“ Да му прочета ли Десетте Божи заповеди и да му кажа ли, че трябва да ги спазва всичките? Ако спасението беше чрез дела, какво повече мога да кажа? Аз бих бил излишен. Няма никаква надежда за него.

Ако спасението беше чрез дела, нашият Господ не би казал на злодея на кръста, „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Този човек не би могъл да изработи спасението си. Ръцете и нозете му бяха приковани за кръста.

Това е апостолската вяра – ние сме спасени чрез вяра само в Христос и чрез нищо друго.

Оправданието и освещението като две различни части на процеса на спасение

И така, как беше посрещнато изказването на Петър? От ст. 12 научаваме, че „Тогава цялото множество млъкна...“ Очевидно всички са изпълнени от дълбоко уважение към него и свидетелството му.

Това дава възможност на Варнава и Павел да разкажат „какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.“ В този исторически момент знаменията и чудесата бяха важни като потвърждение на думите на апостолите, че спасението е единствено чрез вяра по благодат.

Накрая Яков, братът на Исус, който очевидно ръководи събора, взема думата и обобщава свидетелството на Петър така: „Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.“ (ст.14)

Това твърдение е важно. В Стария завет думата „люде“ или „хора“ (лаос) и изразът „за Своето име“ постоянно се употребяват за Израил. С други думи Яков казва, че вярващите неюдеи вече спадат към истинския Израил, призован и избран от Бога за Негов единствен народ, който да прославя името Му.

Веднага след това ап. Яков цитира пророчество от Амос 9:11-12, с което показва, че това решение е в съгласие със старозаветните пророци.

Много хора смятат, че на църковните събори делегатите са решили кои книги да влязат в Библията и кои не с оглед на интересите на Църквата и властимащите. Но тук виждаме, че съборите нямат авторитет и влияние над Църквата, освен ако решенията им не са в съгласие с Писанията. На този пръв събор като наш единствен авторитет по въпросите на вярата се издига Писанието. Това е и първият принцип на Реформацията, sola Scriptura – само Писанието.

Яков посочва, че има съгласие между това, което Бог е сторил чрез апостолите и онова, което е казал чрез пророците. А какво именно е казал чрез пророците?

Деяния 15:16-17 „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя; за да потърсят Господа останалите човеци и всичките народи, които се наричат с името Ми.“

В това пророчество на Амос възстановяването на падналата Давидовата скиния и издигането на развалините ѝ сочи към възкресението и възнесението на потомъка на Давид – Христос. Тогава ще стане възможно „останалите от човеците и всички народи да потърсят Господа (Деяния 15:16-17). С други думи, езичниците ще бъдат включени в Божията нова общност.

И след като потвърждава свидетелствата на Павел, Варнава и Петър, Яков прави конкретно предложение за решение на събора:

Деяния 15:19-21 „Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.“

Според някои това е един на пръв поглед компромисен вариант: Да не се налага изискването за езичниците да спазват Мойсеевия закон и да се обрязват (т.е. да стават евреи), но все пак да им се заръча да се пазят от някои езически практики. Но всъщност, с това предложение Яков има предвид процеса на освещение, не на спасение.

Какво е освещение? Според Грудем, „Освещение е продължителен процес, в който Бог и човек си сътрудничат, за да става човекът все по-свободен от греха и все по-христоподобен.“ Оправданието е еднократно действие, но освещението е дълъг процес, който започва с оправданието и продължава цял живот.

Филипяни 2:12-13 „Изработвайте спасението си със страх и трепет...“

За да живеят такъв живот на освещение, според Яков е важно вярващите да се откажат от следните неща: ядене на храна, жертвана на идоли, блудство и ядене на животни в тяхната кръв. За нас интерес представляват първите две забрани.

Блудство (на гр. „порнея“) включва всички незаконни сексуални контакти като прелюбодейство, кръвосмешение и всякакви други форми на разврат. Те били широко разпространени и безсрамно практикувани сред езическите народи, но считани за грях от Мойсеевия закон. Това бил грехът, на който християните били най-силно изложени, затова е специално споменат тука.

Нещата не са се променили много от древността до наши дни. Днес ние, християните, сме изложени на не по-слаб натиск да приемем сексуалната разпуснатост, която е норма в нашето общество. ЛГБТИ общността осъществява натиск еднополовите бракове да бъдат узаконени. В някои детски градини и училища вече се преподава сексуално възпитание от техни членове. В интернет порнографията е само на един клик разстояние. Внимаваш ли какво гледаш в нета и по телевизията? Работиш ли за твоето освещение?

Тази разпуснатост се отразява и в облеклото, което носим, особено през лятото. В нашата църква няма дрес код, защото се очаква всеки да да приема Библейския код! Нека никой от нас не става повод за съблазън и спънка за другите – както навън, така и в църквата. Нека облеклото ни сочи не към външната, а към вътрешната ни красота. Особено внимателни трябва да бъдат жените:

1 Тимотей 2:9,10 „Също така искам жените да се обличат скромно, в прилични дрехи и да се владеят. Да не си правят сложни прически и да се кичат не със злато, перли или скъпи дрехи, 10 а с добри дела, както е редно за жени, които твърдят, че почитат Бога.“

Облеклото ти също показва дали почиташ Бога!

Освен разврата, яденето на храна, посветена на идоли и продавана по пазарите тук е забранена с цел да не се съблазнят юдейските вярващи, за които това било участие в идолопоклонство. По-късно ап. Павел ще напише в 1 Коринтяни 10 важния принцип да не ставаме съблазън за другия, като ядем, пием или вършим неща, в които неговата съвест го упреква. (1 Кор. 10:32)

В светлината на тези стихове всеки от нас трябва да се замисли дали в поведението ни няма нещо, което да спъва другите в църквата. Това е част от нашето освещение.

Заключение

В Деяния 15 църквата бе застанала на кръстопът. След разгорещени дебати първият църковен събор завършва с написването на писмо с решенията на събора. То е занесено в Антиохия от Варнава, Павел, Юда и Сила, които устно да предадат същото послание. То е прието с радост и  успокоение от вярващите езичници.

Днес, 1970 г. по-късно, ние също трябва да сме благодарни на Бога за това решение. Ръководени от Святия Дух, апостолите взеха правилното решение. Всеки се спасява чрез вяра по благодат и не са нужни дела от Закона! Това се нарича оправдание.

Нека гледаме на Исус за нашето оправдание. Неговият живот, смърт и възкресение са достатъчни за нашето спасение. Той каза, „Свърши се!“ Делото на спасение е завършено, ние трябва само да го приемем с вяра. И нека когато свидетелстваме на невярващите, тази велика истина достигне чрез нас до техните уши и сърца.

Същевременно, освещението е дълъг процес, в който участваме заедно с Бога.

Един мъж купил къща с дърво в двора през зимата. Когато настъпила пролетта, на дървото разцъфнали малки розови пъпки. Колко прекрасни цветове, казал си човекът. Ще се радвам на красотата му цяло лято. Но не след дълго се появил силен вятър и отвял цветовете в двора. Ама че мръсотия, помислил си той. Това дърво май за нищо не става.

Лятото преминало и един ден мъжът забелязал че дървото е обсипано от зелени плодове с размера на голям орех. Скъсал един и отхапал, но го захвърлил с отвращение на земята. „Какъв ужасен вкус! Това дърво е ненужно. Цветовете му са толкова крехки, че вятърът ги отвява, а плодовете му са ужасни и горчиви. Когато дойде зимата, ще го отсека. Но дървото не обърнало внимание на мъжа и продължило да черпи вода от земята и топлина от слънцето, и в късна есен произвело ярко червени ябълки.

Понякога ние виждаме християни с техните ранни цветове на щастие и си мислим, че това ще трае вечно. Или виждаме горчивина в живота им и сме сигурни, че никога няма да произведат плодове на радост. Не забравяме ли, че някои от най-добрите плодове узряват късно?

Исус търпеливо работи в нас и иска все повече да се отдалечаваме от греха и да се приближаваме към Него. Той работи търпеливо в нас и ни напомня да не спъваме с поведението си другите във вярата им. Исус иска да се стремим към святост и да избягваме неморалността и да даваме плодове на освещение в живота си. Амин!

_______________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.07.2018 г.

Най-великата молитва

/проповед/

Текст: Йоан 17:1-26

Някои смятат, че колкото по-дълго се молят, толкова по-велика е молитвата им. „Истинската молитва се измерва не по дължина, а по нейната дълбочина.” Чарлз Спърджън

В СЗ първосвещеникът е отправял застъпнически молитви за Божия народ. Само той е имал право да влиза в светая светих. В Евреи 3:1 Библията нарича Исус нашия първосвещеник. Тук го виждаме да се моли за своите последователи и неслучайно тази молитва е наречена Първосвещеническата молитва на Исус Христос. Затова много наблюдатели я наричат най-великата молитва. Има няколко причини за това.

1. Това беше най-великата молитва, защото бе отправена от най-великия човек, живял на земята, богочовекът Исус Христос.

Всеизвестна е фразата на Левски, „Времето е в нас и ние сме във времето”. Всеки знае тази фраза, защото я е изрекъл велик човек, велик българин. Ако я беше казал някой умен, но неизвестен човек, така и щеше да си остане неизвестна.

Тази молитва, тези думи бяха изречени от Исус. Кой беше Той? Исус не беше просто най-великия човек, живял на тази земя. Той беше богочовекът Исус Христос. Йоан дава едни от най-прекрасните портрети на Исус в Писанията.

В началото на евангелието от Йоан видяхме, че Исус е бил с Бог Отец отпреди създаването на света. „В началото беше словото и словото беше у Бога, и словото беше Бог.” (Йоан 1:1). „И словото стана плът...” (1:14) В Йоан 17:2 се казва, че Бог Отец е дал власт на Исус над всяка плът”. На гръцки „над всяка плът” тук означава „над целия живот на земята” и е препратка към участието на Исус в сътворението. А докато разглеждахме евангелието видяхме, че Исус използва 7 израза „Аз съм”, за да каже на своите последователи кой е Той: хлябът на живота, светлината на света, вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и живота и живата лоза.

2. Тази молитва е велика поради уникалния исторически момент, в който беше отправена.

Чии бяха думите: „Това е малка крачка за един човек, но голяма крачка за човечеството.” Точно така, тези думи са изречени от Нийл Армстронг. Ако той беше казал това, докато играеше на дама на двора, никой нямаше да го чуе. Но той казал това, слизайки от космическия кораб – първият човек, стъпил на луната. Уникалният момент придал тежест на думите му. 

Какъв беше моментът, когато Исус отправи тази молитва? Той започна с думите: „Отче, настана часът” (17:1). За какъв час говори? Това беше часът на срещата с кръста. За него Той говори в края на 16 гл., когато предупреди учениците, че всеки ще се разпръсне при своите си. Това щеше да е време на предателство, раздяла, страдание и разпятие. Време, в което Бог щеше да осъществи своя спасителен план за човечеството, когато Исус щеше да понесе неговия грях на кръста.

Този исторически момент придава огромна тежест на думите му. „Отче, настана часът...”

3. Тази молитва е велика, защото съдържа и велики теми.

Тя споменава създанието на света (17:5) и бъдещата слава в небето (17:24) и по този начин подчертава факта, че цялата човешка история се направлява от Бог Отец.

И след това говори за славата на Бога. Колко славен е Богът, в който вярваме?

Ето как го описва проповедикът С. М. Локридж в „НЕОПИСУЕМИЯТ ХРИСТОС”.

Любовта му никога не се променя. Словото му е достатъчно. Благодатта му е достатъчна. Царуването му е праведно. Игото му е благо и товарът му е лек. Е, бих искал да можех да ти го опиша. Но Той е неописуем. Да. Той е необятен. Той е непобедим. Той е неустоим. Е, фарисеите не можеха да го понасят, но те се убедиха, че не могат да го спрат. Пилат не можа да намери никаква грешка в него. Ирод не можа да го убие. Смъртта не можа да се справи с Него и гробът не можа да го задържи. Това е моят цар!

Той винаги е бил и Той винаги ще бъде. Говоря за Този, който нямаше предшественик и Този, който няма наследник. Преди него не е имало никого и Той няма да се оттегли. Ние се опитваме да спечелим престиж, почит и слава за себе си, но цялата слава е Негова. Твое е Царството, и силата, и славата завинаги, и винаги, и винаги, и винаги. Колко дълго е то? И винаги, и винаги, и винаги, и винаги, и накрая на всички ‘завинаги’ идва ‘Амин’. Бих искал да можех да ти го опиша.”

Освен Божията слава, тази молитва говори и за любовта – любовта на Отца към учениците и любовта на Отца към Сина. „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене” (17:23).

Момче написало на приятелката си: „Скъпа, даже този свят да беше горещ като пустинята в Сахара, бих долазил по горящия пясък, за да дойда при теб.  Ако и светът да беше като Атлантическия океан, бих плувал през гъмжящите от акули води, за да бъда с теб. Бих се бил с най-страшната ламя, за да се добера до теб. Ще се видим в четвъртък, ако не вали.”

„Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене”!

4. Тази молитва е най-великата молитва, защото Исус се моли за своите и бъдещите ученици.

Исус се моли най-вече за три неща:

А. Защита (ст. 11-16). Исус вече беше предупредил учениците за скърбите, през които щяха да минат. Той свършваше своята мисия и скоро щеше да се възнесе при Отца. Но учениците щяха да останат в света, за да продължат мисията му, след като получеха сила от Святия Дух. И Той се помоли Бог да ги пази от атаките на Сатана и омразата на света. Забележете, Исус не се помоли Бог да ги вземе от света, а да ги пази в света. Ние не сме призовани да бъдем отшелници и да се изолираме от света, а да бъдем проводници на Божията любов сред хората. От друга страна, не сме призовани да приемаме всичко в света – ценностите, целите и приоритетите му.

Преди месец телефонът иззвъня. Съпругата ми вдигна телефона. Беше жена от „България търси таланти”. Молеше ни да запишем сина ни да участва в телевизионното състезание. Нашият син е на 11 г. и се занимава с пеене вече 5 години, има спечелени детски песенни конкурси. Очевидно от някъде бяха разузнали за успехите му. Съпругата ми отказа с мотива, че предпочитаме да не го излагаме на всички тези емоции и че като родители имаме друга представа за успеха, друга ценностна система и не искаме да правим компромиси с това. Тя останала изненадана и казала, че ако той участва, ще стигне доста напред, че продуцентите ще го лансират, но съпругата ми отново отказа. След време започна записване и за друг формат, „Големите надежди”, където също не записахме Стефчо. След това видях разговор на Ваня с една майка, която очевидно беше записала и двете си деца да участват, в който тя казва: „Ти беше права, че не записа Стефчо да участва”. Бяха преживяли голямо разочарование.

Как да бъдем в света, но не от него. Не е лесно, всеки ден се изправяме пред нови предизвикателства. Ние трябва да демонстрираме различна ценностна система от тази в света. Да живеем в здравословно напрежение между това да утвърждаваме доброто, но и да отхвърляме всяка небиблейска традиция или мода и да предлагаме един нов модел на живот – на библейското християнство. Да бъдем контракултурни в една култура, обсебена от материализма, славата и успеха.

Б. Освещение (ст. 17-19). Думата „освети” тук (хагиазо) произлиза от свят (хагиос) и означава ‘отделям’. Има значение на отделяне с цел подготовка за среща с Бога (напр. за свещеник). Как могат те да бъдат осветени? Те са ‘осветени чрез истината’. Какво е истината? Истината е Божието слово! Тя е тази, която ще ни помогне да разграничаваме доброто от злото, библейските от небиблейските практики в нашата култура. Тя е необходимия партньор на Божията любов.

Много често ни обвиняват, че сме твърде праволинейни и тесногръди, когато твърдим, че само Исус е пътят към Бога и че Бог се открива на хората само чрез Библията. Но Исус също казва, че Божието слово е истина. Нима той също е тесногръд?

Преди седмица летяхме със съпругата ми и приятели от Цюрих за Варна. Времето беше слънчево и полетът премина без всякакви премеждия. Но да си представим, че пилотът беше решил да прояви свободомислие, когато получи инструкции за приземяване. „Те ще ми кажат на колко метра да се издигна. Айде, сега пък и да захождам за приземяване. Защо пък точно на тази писта!” Неизпълнението на заповедите от командния пулт на летището би довело до фатални последици за него и всички нас, които се намирахме на борда! Разбира се, това не се случи и аз благодаря на Бог за ‘тесногръдието’ на пилота, който изпълни безпрекословно всички инструкции!

Накрая, освен, че Исус се помоли Бог да пази неговите ученици, докато те разнасят неговата любов и истина в света, и да ги освещава чрез Словото си, Той се помоли и за тези, които ще повярват чрез тяхното свидетелство.

В. Единство (ст. 20-26). Тук Исус се моли учениците му да бъдат не просто ‘на един дух’ или ‘на един акъл’, както често обичаме да казваме. Той се моли те да участват в единството и славата на Отца и Сина.

Преди десетина години във Варна се изсипа най-големият сняг, който съм виждал в този черноморски град. Докато гледах как снегът бавно засипваше колите пред блока, си мислех какво чудо е това: снежинките са едни от най-крехките неща в природата, но какви чудеса могат да направят, ако се държат заедно!

Всепроникващото единство на Отца и Сина е едновременно причина и модел за единството на учениците. Това трябва да е единство на волята и единство в любовта. Вярващите в Сина и Сина във вярващите, както Сина в Отца и Отец в Сина. Чрез Сина вярващите имат достъп до Отца и участват в Неговия вечен живот. И целта на това единство е светът да повярва, че Ти си ме изпратил (ст. 21). Да повярваме, че Отец е изпратил Исус означава да приемем, че Отец е такъв, какъвто Исус го е открил и че Исус е единствения път към Отца.

Разбира се, единство не може да се постигне на всяка цена.

А. Това не означава, че трябва да демонстрираме единство въпреки фундаментални различия с други групи. Единство не на всяка цена и с компромиси. Единство само с тези, които са свързани с истинската лоза Исус. Които вярват и живеят според истината. В църквата има много вълци в овча кожа. Те идват да ограбят, заколят и погубят. Исус идва, за да даде живот, и то изобилен живот.

Б. Това не означава, че трябва да търсим институционално обединение. Екуменизмът е невъзможен и излишен.

Преди няколко дни отидох да купя някои неща от кварталното магазинче. С продавачката се познаваме. Попитах я как са, как са децата им. Тя сподели, че едното е било болно. Казах, че ще се помоля за детето и за лечението, което те да прилагат като родители. Нищо особено, но тя ми благодари. Колко хора ти казват, че ще се помолят за тебе? Взех продуктите, плати, казах й довиждане и докато излизах и вървях към нас, си мислех: Колко е хубаво, че имаме квартално магазинче, в което познавам продавачката и мога да поговоря с нея. И колко е хубаво, че всеки магазин има своя атмосфера и разнообразие. Какво щеше да е, ако трябваше да пазаруваме в едни и същи хипермаркети? Скука! Разнообразието е дар от Бога, а ние сме различни. Затова, колко хубаво е, че има различни църкви, за различни хора. Мисията е една, целта е една, методите и средствата са различни.

Унифицирането на църквите няма да направи мисията на Църквата по-успешна, напротив!

Да обобщим. Учениците са изпратени на мисия така, както и Исус беше изпратен на мисия, и целта на техния живот в единство е да свидетелстват за Отца и Сина. Това единство трябва да се характеризира от живот в общност и в любов. Тя ще е доказателството за Божията милост, любов и истина. Ние се превръщаме в жива реклама, която кани хората да станат част от тази общност на любов. Стратегията на евангелието на Йоан е мисионерска – изграждане на общности от ученици, в които обитава Божия живот, любов и истина, които да свидетелстват за Отца и Сина чрез слово и дело. Това е и целта на „Нов живот” Варна!

Въпросът, който ние трябва да си зададем е, доколко ние се вписваме в този живот на единство и мисия. Показваме ли дела на любов? Говорим ли истината с любов? Каним ли и други да се присъединят към нашата малка общност?

Ето защо тази молитва си струва да бъде изучавана, проповядвана и имитирана. Исус иска ние да се молим на Отца с вяра, че Той държи човешката история в ръцете си, че Той се е прославил чрез Сина и че обича Сина и нас. Той иска ние да се молим за Божията защита, освещение и за единство, за да познае светът, че е изпратен от Бога. Нека се помолим.

30 март 2014 г.,

БПЦ „Нов живот” Варна