Каква е Божията воля за моята вечна съдба?

/проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди върху Божията воля за нашия живот. Някои християни имат странни идеи за това как да открият Божията воля за живота си. Един човек искал да разбере каква е Божията воля за него. Затова седнал до прозореца, отворил Библията и оставил вятърът да разтвори страниците ѝ, след това избрал случаен стих, като сложил пръст върху страницата. Там прочел, „Юда отиде и се обеси.“ Ужасен, той затворил Библията и опитал отново. Този път пръстът му попаднал на тези думи, „Иди и ти направи същото.“ Още по-ужасен, той бързо опитал трети път и методът на вятъра и пръста го отвел до стиха, който казвал, „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“

Ние обаче няма да използваме този метод. J Ще разгледаме какво Бог иска в различни области от живота ни.

Стартираме с темата „Каква е Божията воля за моята вечна съдба.

Нека се помолим за Словото.

И така, днес ще разсъждаваме на тема "Каква е Божията воля за моята вечна съдба?" 

Един мъж решава да присъства на раждането на детето си. Влиза в родилното, моментално припада. Свестяват го. Почнала жена му да ражда, той пак на земята, пак свестяване и така няколко пъти. Свестили му и му викат:

-        Поздравления, станахте баща!

-        Какво е?

-        Момиче!

-        Ох, слава Богу... поне няма да се мъчи като мен.

Ако раждането на човек е свързано с толкова болка и мъчение, трябва да си зададем въпроса, защо изобщо се раждаме. Задавал ли си си въпроса, Защо съм се родил на този свят? Какъв е смисълът на живота?

Много хора мислят, че тяхното съществуване се рамкира от люлката и гроба. Да, това е земният ни живот, но той не е всичко. Както казва един автор, животът на земята е генерална репетиция преди истинското изпълнение. Ти и аз ще прекараме много повече време от другата страна на смъртта, във вечността, отколкото тук. Животът ни тук е последната тренировка преди мача, подготовка за живота във вечността.

Най-дълго живелият на човек земята в наши дни e … не е Лили Иванова. Това е французойката Жан Калмон. Тя е живяла 122 години и 164 дни. Родена е през 1875 г. и е починала през 1997 г.

Преживяла е Aприлското въстание, откриването на ел. крушка от Томас Едисон, изобретяването на кока-колата, аспирина и на баскетбола, Първата и Втората световни войни, раждането на автомобила и компютъра, преживяла е студената война, падането на Берлинската стена и дори световното по футбол през 1994, на което България спечели бронза!

Но дори тези 122 години са миг в сравнение с вечността. Още от край време човек се измъчва от екзистенциалния въпрос защо изобщо се раждам, като ще умра.

Но работата е там, че ти не си създаден, за да умреш. Ти си създаден за вечността. Божията воля е ти да прекараш вечността заедно с Него на небето. И това е закодирано в сърцето ти.

Еклисиаст 3:11 „Той е... вложил вечността в сърцето им“.

Какво иска да каже Соломон? Според мен смисълът на тези думи е, че Бог е вложил в нас инстинкт за безсмъртие. Това е така, защото Бог ни е създал по Своя образ. Той е вечен и иска ние да живеем вечно. Макар и да знаем, че всеки рано или късно умира, смъртта ни се струва неестествена и несправедлива. Причината да се чувстваме така е, че Бог е вложил копнеж по вечността в нашия ум.

Ние не сме създадени за кратък живот на земята. Затова и ние, християните, не се чувстваме у дома си никъде. Създадени сме за нещо много по-добро. Една риба никога няма да е щастлива, докато живее на сушата, защото е създадена да живее във вода. Един орел никога не би се чувствал удовлетворен, ако не му е позволено да лети.

Когато сърцето ни спре да бие, това ще е краят на нашето време на земята. Но няма да е нашият край. Земното ни тяло е само временно обиталище на твоя дух. Библията го нарича „хижа“, а говори за бъдещото ни тяло като за „вечен дом“:

2 Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесната ни хижа, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (ВОВ)

Ние сме свикнали тук на земята с много възможности. Понякога пред нас има голяма дилема какво да изберем да учим или да работим. За разлика от земята, вечността предлага само две възможности: рая или ада.

И къде ще я прекараш зависи не от това колко добри дела си направил, колко дървета си засадил и дали си живеел здравословен начин на живот (не, че това са лоши неща!). Но зависи от това дали си вярвал в Божия Син Исус Христос на земята и дали си имал взаимоотношения с него.

Ефесяни 2:8 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; не чрез дела.“

Йоан 17:3 „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“

Ако ти си казал да на Исус и ако си Го познал и имаш взаимоотношения с Него, ще прекараш останалата част от вечността с Бога. Ако отхвърлиш Неговата любов, прощение и спасение, ще прекараш вечността завинаги отделен от Бога.

Клайв Луис казва, „Има два вида хора. Тези, които казват на Бога „да бъде волята Ти“ и онези, на които Бог казва „Да бъде волята ти.“ Такива, които се покоряват на Исус като Господ и такива, които са избрали да живеят без Него тук и във вечността. Най-голямата трагедия не е смъртта тук, на земята, а вечната смърт, към която вървят с бързи крачки милиони хора.

Когато проумееш, че животът е нещо повече от тук и сега и осъзнаеш, че той е само подготовка за вечността, ще започнеш да живееш различно. Ще гледаш на всичко през призмата на вечността.

Изведнъж много неща, които преди са ти се стрували важни, ще започнат да ти се струват дребни и недостойни за вниманието ти. Колкото по-близо си до Бога, толкова по-незначително ще ти се струва всичко останало.

Когато живееш мислейки за вечността, ще се променят и ценностите ти. Важни за теб ще станат вечните, не временните ценности. К. С. Луис казва, „Всичко, което не е вечно, е вечно безполезно.

2 Коринтяни 4:18 „които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“

Ето някои промени, които ще настъпят у тебе, когато Святият Дух започне да те освещава. Хората ще станат за теб по-важни от други неща, които си преследвал преди, като кариерата и материалното благополучие. Ще започнеш да използваш времето и парите си по-мъдро.

Няма да се нервираш, когато попаднеш в задръстване и закъсняваш (защото знаеш, че времето е на Бога и щом Той допуска да закъснееш, значи има причина).

Когато повярваш, Святият Дух ще започне да изработва в теб плода на Духа и да прави характера ти по-христоподобен.

Приоритетите ти ще се променят. Забавленията, бързата печалба, алкохолът, модните течения, селфитата и съмнителните ценности на този свят вече няма да те вълнуват. Ще насочиш вниманието си към взаимоотношенията, семейството и служението в църква.

Една популярна сентенция е, „Веднъж се живее!“ Този израз предполага, че след смъртта настъпва краят. Подтекстът е, „Живей докато си млад и опитай от всички удоволствия, без да се притесняваш за последствията от действията си.“

И наистина, ако постъпките ти нямат дългосрочно въздействие, тогава защо да не се отдадеш на егоцентрично задоволяване на най-ниските си страсти?

Но фактът, че смъртта не е краят, променя всичко! Смъртта е само преход към вечността и затова всички твои постъпки на земята имат вечни последствия. Всяко дело в нашия живот дърпа струна, която ще прозвучи във вечността.

Но ако твоят хоризонт се простира само до 70-80 години на земята, ти няма как да живееш пълноценно. Нашето съществуване е като един айсберг. Хората виждат само онази част от айсберга, която е над водата. Вечността е всичко останало, което не виждаш на повърхността. Имаш ли очи за него?

Ние не можем да си представим как ще изглежда вечността с Бога. Библията казва,

1 Коринтяни 2:9 „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят."

Нашият ум не може да проумее величието на небето. Все едно да се опитваме да опишем интернет на една мравка. Не са изнамерени думи, които да опишат вечността.

Но Бог ни е дал да видим част от нея в Словото Си. В него ни казва, че Бог подготвя вечен дом за нас. Там ще се срещнем с наши близки, които са вярващи. Там няма да има скърби, болки и страдания. Дори работата, която ще ни бъде възложена, ще ни носи само наслада.

Противно на популярното мнение, на небето няма да лежим на някой облак и да свирим на арфа! Ще имаме пълноценно, неограничено и безкрайно общение с Бога, но и ще работим за нашия Цар.

Божията воля за теб е да повярваш и да предадеш живота си на Цар Исус още тук, на земята. И Той иска да те благослови не само тук, но във вечността. Защото „Намеренията на ГОСПОДА стоят твърди до века, мислите на сърцето Му – от род в род.“ (Псалм 33:11).

От теб зависи дали ще Му позволиш да те благослови. Какво трябва да направиш? Той иска да види у теб автентична вяра, която се доказва чрез делата на твоя живот. Защото вяра чрез дела е мъртва.

Божията воля е да приемеш Исус не само за Спасител, но и за Господ. Както някой беше казал, да Му се поклониш два пъти – веднъж като Спасител, и втори път, като твой Господар. Да изпълняваш волята Му тук на земята и да трупаш съкровища за вечността.

Какъв съпруг си ти, какъв родител си ти на твоите деца, съвестно ли си гледаш работата на работното място, какъв приятел си, служиш ли в църква с дарбите, които Бог ти е дал.

Много християни са всеотдайни, когато става въпрос за децата и внуците им – дават мило и драго за тях - но са далеч по-пестеливи, когато от тях се нуждае духовното им семейство. Това е погрешно. Божията воля е ние „да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:10).

Как можем да правим добро на нашето духовно семейство! Ако някой е болен, моли се за него и му се обади да го питаш от какво има нужда. Ако някой е обезсърчен, насърчи го със стих от Словото. Ако някой има нужда от помощ, помогни му.

Изобщо, нашият живот на земята може да се оприличи на настойничество. Бог ни е дал време, енергия, интелигентност, възможности, взаимоотношения и ресурси. И той ни е поверил тези дарове, за да служим на Него и на другите чрез тях.

Псалм 24:1 „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“

Преди години бяхме в Америка на посещение на различни църкви. В един от градовете, които посетихме, домакините ни дадоха ключовете за тяхната къща и ни казаха да използваме всичко, което искаме.

Така и направихме – използвахме кърпите за баня и чиниите, спахме в леглата им, вземахме от храната в хладилника и в шкафа, използвахме гаража за колата, с която пътувахме, гледахме филми на домашното им кино, правехме си пуканки с машината им за пуканки. През цялото време обаче знаехме, че къщата не беше наистина наша и се грижихме да поддържаме всичко чисто и спретнато.

В света хората казват, „Ако нещо не е твое, не се грижи за него.“ Християните обаче живеем според един по-висш стандарт. „Тъй като Бог го притежава, трябва да се грижа възможно най-добре за него.“

1 Коринтяни 4:2 „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.“

Исус често сравняваше живота с настойничество. В историята за талантите (Матей 25:14-29) един богаташ поверява богатството си на своите слуги, докато отсъства. Когато се връща, оценява понесената отговорност от всеки слуга и определя подобаваща награда. Собственикът казва: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)

Можем да кажем, че ако живеем като добри настойници над Божиите дарове, това вече е доказателство за автентична вяра. Божията цел за твоя живот не е материално благоуспяване. Нещо повече, верността към Бога не гарантира успех в кариерата или дори служението.

Павел беше верен, но зeмният му път завърши в затвора и според преданието е обезглавен. Йоан Кръстител беше верен, но също беше обезглавен. Милиони верни хора са умрели заради вярата си. Но краят на живота тук на земята не е краят!

В Божиите очи най-големи герои на вярата са тези, които се отнасят към този живот като към временно назначение и служат като верни настойници над дадената им Божия благодат. Божията воля за нашата вечна съдба е когато си тръгнем от тази планета да чуем думите, „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)

Един мисионер завършил своето служение и се завърнал в Америка със същия кораб, с който пътувал президентът на САЩ. Да посрещнат президента били дошли много хора. Бил строен военен оркестър, постелен бил червен килим, веели се много знамена, имало много журналисти, дошли да отразят събитието. Мисионерът обаче напуснал кораба незабелязан.

Пълен със самосъжаление и недоволство, започнал да се оплаква на Бога. Тогава Бог му казал, „Дете мое, ти още не си достигнал у дома. Няма да минат и две секунди, след като отидеш на небето и ще извикаш: - Защо отдавах толкова голяма важност на неща, които са били временни? Къде ми беше умът? Защо пропилях толкова много време, енергия и грижи за тленните неща?

Как живееш живота си? Пропиляваш ли време, енергия и грижи за временните неща? Божията воля е да осъзнаеш, че постъпките ти в този живот са съдбата ти в идния живот. Нека живеем като добри настойници над Божиите дарове в нашия живот. Всеки ден да живеем така, сякаш е последният ден от живота ни. Така ще бъдем подготвени за вечността. Амин!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

10.07.2022 г.

Отче наш, Който си на небесата

 

/проповед/

Двама дядовци си говорили и единият споменал нещо за молитвата. Другият казал, „Щом си толкова религиозен хайде ми кажи Господната молитва. Обзалагам се за 20 лева, че не я знаеш.“ Другият казал, „Знам я: Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша.“ Приятелят му му казал, „Браво бе, не знаех, че я знаеш.“ И му дал една двайсетолевка.

Някои възрастни и деца в България знаят Вазовата молитва, но не са чували за Господната молитва „Отче наш“. Други са чували за молитвата „Отче наш“, но не я знаят. Нещо повече, повечето хора не само не знаят Господната молитва, но не знаят изобщо как да се молят.

Двама африкански племенни вождове дошли при един мисионер и го помолили да изпрати християнски учители в техните села. Той се извинил и казал, че няма кого да прати.

След две години вождовете се върнали със същата молба и този път той решил да отиде сам. Когато пристигнал в едно от селата, бил изненадан от това, което видял. Било неделя и всички хора били коленичели, но всички пазели пълна тишина.

Мисионерът попитал, „Какво правите?“ Те казали, „Молим се.“ „Но вие не казвате нищо“. Тогава вождът казал, „Бели човече, ние не знаем какво да кажем. Две години, всяка неделя сутринта, се срещаме тук. Четири часа стоим на колене и се молим, но не знаем какво да кажем.“

Дали положението е по-различно в България?

Почти всички молитви започват с поредица просби, в които хората изливат пред Бога своите проблеми, нужди и болки. Това само насочва вниманието им към това, което ги безпокои и към неспособността им да го оправят. Затова и много хора са още по-депресирани и объркани, след като са се молили.

Един автор обобщава как мнозина се чувстват, след като са се молили: „Когато сме свършили да се молим, много трудно можем да се накараме да вярваме, че нашите немощни стенания са били чути или че са променили нещо относно това, за което сме се молили. Ние сме казали молитвите си, но не сме се молили.“

Исус даде Господната молитва в отговор на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ (Лука 11:1) Всъщност, Исус даде тази молитва два пъти – веднъж в Матей 6:9-13 и втори път в Лука 11:2-4. Вторият случай е година и половина след първия.

Нека прочетем молитвата в Матей:

Матей 6:9-13: „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. 13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

А ето пасажа и в Лука:

Лука 11:2-4 „А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; 3 давай ни всеки ден насъщния ни хляб; 4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“

Някои спорят, че това не е Господната молитва и че молитвата, записана в Йоан 17 гл. заслужава повече тази титла. Но няма значение дали наричаме тази молитва Господната молитва или молитвата на учениците. Важното е да осъзнаем, че тя е модел за всяка истинска молитва.

Щом двата варианта в Матей и Лука леко се различават, това означава, че Господната молитва не ни е дадена, за да бъде рецитирана като ритуал. Всъщност, тя ни е дадена като модел на молитва, която е приемлива за Господа.

И забележете как Исус отговори на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ Той им каза, молете се така, или „когато се молите, казвайте...“ Тоест, смисълът е, че ние се научаваме как да се молим, като се молим. И тук Исус ни дава насоки какво трябва да включва една молитва.

Има разлика между това да кажеш Господната молитва и да се молиш с Господната молитва. Господната молитва често се повтаря без да се влага смисъл. Иронията е в това, че предходните няколко стиха в Матей предупреждават именно срещу опасностите на безсмисленoто повтаряне.

Матей 6:7 „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.“

Исус не иска ние да повтаряме като папагал или да повтаряме като мантра някоя молитва отново и отново. Има разлика между това да говориш много и да се молиш много. И второ, Той иска да знаем, че Бог не се впечатлява от това колко дълги са нашите молитви.

Един автор казва, „Ефективната молитва се измерва не от това колко силно се молиш, или колко дълго се молиш, или дори дали повтаряш многократно думите на Господната молитва. Твоят молитвен живот ще е ефективен, ако си искрен (твоето отношение) и ако молиш за правилните неща (съдържанието на молитвата).“

Затова в следващите няколко седмици ще изследваме Господната молитва като модел за молитва. Ще се опитаме да я разберем, като я разделим на отделните ѝ части и разглеждаме всяка от тях поотделно. Моята молитва е ние да позволим на прозренията, които получим от това изучаване да преобразят нашия молитвен живот и ние да се молим с увереност и ефективност.

Преди да разгледаме отделните молби в Господната молитва, е добре да кажем, че тя се състои от седем молби. Първите три започват с думата „Твоето“ или „Твоята“ и са насочени към Бога:

да се свети Твоето име

да дойде Твоето царство

да бъде Твоята воля

/слайд/

Последната група молби са насочени към нас:

дай ни ежедневния хляб

прости греховете ни

не ни въвеждай в изкушение

избави ни от лукавия.

Следователно, Господната молитва е насочена първо към прослава на Бога, а след това се занимава с човешките нужди. Когато разглеждахме Десетте заповеди видяхме, че и те са разделени на две части – първият скрижал отразява нашия дълг към Бога, а вторият – нашия дълг към ближния.

Ние ще започнем нашето изучаване на Господната молитва, като разгледаме първите 6 думи: „Отче наш, Който си на небесата.“ Думата „отец“ означава „баща“. Когато изричаме тези думи, ние трябва да вярваме, че Той е наистина нашият Баща и че ние трябва да се отнасяме към Него като към наш Баща.

Но някой може да възкликне, „Само това не! Ако мисля за Бог като за мой баща, все едно да му припиша всички слабости и провали, които съм виждал в моя земен баща!“ За съжаление, не всички хора асоциират думата „баща“ с хубави спомени. Някои от нас са имали земни бащи, които са били прекалено строги с тях и не са им показвали любов. Затова за някои е трудно да се научат да гледат на Бог като на техния любящ небесен Баща.

Но Исус подчертава колко важно е да започваме молитвите си съзнавайки, че Бог е нашият Баща. Всъщност, тук Исус не използва официалната дума за „баща“, а думата на арамейски, с която едно дете би се обърнало към баща си – „Авва“.

По времето на Исус всяко дете е използвало думата „абба“, но никой никога не я е използвал по отношение на Бога. „Авва“ означава нещо като „татко“, но съдържа в себе си много повече благоговейно отношение, отколкото когато я използваме днес.

Тя означава нещо като „най-скъпи Татко“. Фактът, че Бог е нашият най-скъп Баща трябва да е основно разбиране в нашите молитви. Павел казва в Галатяни,

Галатяни 4:6 „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“

Следователно, в израза „Отче наш“ (или по-добре, „Татко наш“), се съдържа ново измерение на интимно общение с Бог – същата интимност, която съществува между дете и неговия татко, трябва да съществува и между нас и Бог.

За да е ефективна една молитва, тя трябва да почива на разбирането, че Бог притежава бащино сърце, бащина любов, бащина сила и бащина загриженост за доброто на своите деца.

Чували ли сте историята за онзи цар, който заседавал в тронната зала заедно със своите съветници, благородници и министри. Внезапно се чуло блъскане и тропот на вратата и в залата нахлуло едно малко момченце. Един от стражата извикал, „Стой на място, момче! Не знаеш ли, че смущаваш съвета на царя?“ Момчето се усмихнало: „Той е твоят цар, но за мен той е моят тати!“ И се хвърлил в разтворените обятия на баща си, царя.

Детето на царя стои по-високо от всеки съветник, министър или благородник. Това е позицията, която имаме пред Бог. Ние имаме достъп до Неговата тронна зала.

Като Божии деца ние знаем, че не отправяме молитвите си към някакъв анонимен бог, някаква неясна висша сила или духовна сила, която е продукт на нашето въображение. Ние не вярваме на съдбата или природата. Освен това, ние говорим директно на Бога – не на светии или ангели. Бог като наш Татко предполага интимни взаимоотношения на доверие.

Но как можем да дойдем при Бог като при наш Баща? Това става само когато се родим в Неговото семейство посредством вяра в Исус Христос. Точно затова един автор нарича тази молитва „семейната молитва“, защото тя се основава на взаимоотношения с Бога чрез вяра в Христос и може да бъде произнесена само от тези, които са в семейството.

Един член на племе в Нигерия повярвал в Бог и казал: „Колко невероятно! Зад тази вселена стои един Бог, а не много воюващи духове, както винаги сме вярвали, а един Бог. И този Бог ме обича!

Би трябвало всички ние да споделяме почудата на този човек, породена от факта, че Бога на вселената ни обича! Именно благодарение на съзнанието, че сме обичани, ние можем истински да разберем прошката и изцелението, което идва след като си обичан и простен.

Евреите, на които Исус говореше, смятаха Бог за отдалечен и непристъпен в Своята святост. Цялата идея, че Бог е Баща беше революционна мисъл! Както и тогава, и днес много българи имат проблеми с приемането на това твърдение.

Сигурно сте чували поговорката „Бог високо, цар далеко“. Тя се употребява, когато някой иска да подчертае, че няма кой да му помогне, когато е изпаднал в беда.“ Подтекстът е, че Бог е далечен и непристъпен, ако изобщо съществува.

Тази погрешна представа за Бог като за незаинтересован и отдалечен Владетел се дължи на липсата на библейска просвета, на неразбиране на това кой е Бог.

А в църквата се наблюдава и обратният проблем. Някои християни толкова принизяват Бога, че забравят че Той е свят Бог. Обръщат се към Бог с лекомислена фамилиарност.

Но, както казва един богослов, с уводните думи на Господната молитва Исус предлага лек за двете грешки: „Отче наш, който си на небесата.“ „Отче“ подчертава Божията иманентност, Неговото вътрешно присъствие в нас. Той участва в живота ни и трябва да се обръщаме към Него с думата „Татко.“

А „Който си на небесата“ подчертава Божията трансцедентност. Това означава, че Бог е отделен и независещ от материалната вселена и физическите закони. Той е превъзвишен над всички човеци. Той е суверенен владетел. С една дума, Той е нашият Отец и нашият Цар.“

Божията трансцедентност е подчертана още повече от първата молба в Господната молитва, „да се свети Твоето име“. Както казва Джон Стот, „Името Бог не е просто комбинация от трите букви „б“, „о“ и „г“. Името е еквивалентно на личността, която го носи, на нейния характер и дейност.

Затова Божието „име“ е Самият Бог... Неговото име е „свято“, тъй като е отдлеено от всяко друго име и се извисява над него... ние се молим то да „се свети“, т.е. да бъде зачетено като свято, защото желаем горещо да Му се отдаде заслужена почит, т.е. на Онзи, Чието име е то – в нашия живот, в църквата и в света.“

В Библията Бог има много имена, които разкриват различни аспекти от Неговия характер. Например, Елохим (мощен Творец, Битие 1:1), Адонай (Господар, Битие 15), Ел Шадай (Всемогъщ, Битие 17), Йехова (Този, Който е, Изход 3:14-15), Йехова Ире (Господ наш Снабдител, Битие 22), Йехова Ниси (Господ наше знаме, Изход 17:8-16) и много други.

Ние можем да отдаваме почит и поклонение на Бог, като благодарим на Бог за това кой е Той.

В заключение, Господната молитва е модел за молитва, който трябва да използваме в нашите молитви. Когато един вярващ се моли с Господната молитва „Отче наш“ ще открие, че се е молил за всичко, за което Бог иска той да се моли. Искам да ви насърча да се молите с Господната молитва всеки ден.

Ако го правите, вие ще издигате Бог всеки ден, когато казвате, „да се свети Твоето име.“ Ще бъдете насърчени да прилагате на практика молитвите си, когато изричате думите „да дойде Твоето царство.“ Ще получавате Божието водителство, когато се молите с думите „да бъде Твоята воля“.

Освен това, в резултат на молитвата с „Отче наш“, ще получавате повече отговори на вашите молитви. Ще почувствате как Бог ви очиства от всяка неправда, когато се молите с думите „прости ни дълговете“. И най-накрая, ще имате победа, когато изричате „не ни въвеждай в изкушение“, и ще имате Божията протекция, когато казвате „но избави ни от лукавия“.

Молитва.

_____________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.09.2021 г.