Wednesday, September 22, 2021

Отче наш, Който си на небесата

 


/проповед/

Двама дядовци си говорили и единият споменал нещо за молитвата. Другият казал, „Щом си толкова религиозен хайде ми кажи Господната молитва. Обзалагам се за 20 лева, че не я знаеш.“ Другият казал, „Знам я: Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша.“ Приятелят му му казал, „Браво бе, не знаех, че я знаеш.“ И му дал една двайсетолевка.

Някои възрастни и деца в България знаят Вазовата молитва, но не са чували за Господната молитва „Отче наш“. Други са чували за молитвата „Отче наш“, но не я знаят. Нещо повече, повечето хора не само не знаят Господната молитва, но не знаят изобщо как да се молят.

Двама африкански племенни вождове дошли при един мисионер и го помолили да изпрати християнски учители в техните села. Той се извинил и казал, че няма кого да прати.

След две години вождовете се върнали със същата молба и този път той решил да отиде сам. Когато пристигнал в едно от селата, бил изненадан от това, което видял. Било неделя и всички хора били коленичели, но всички пазели пълна тишина.

Мисионерът попитал, „Какво правите?“ Те казали, „Молим се.“ „Но вие не казвате нищо“. Тогава вождът казал, „Бели човече, ние не знаем какво да кажем. Две години, всяка неделя сутринта, се срещаме тук. Четири часа стоим на колене и се молим, но не знаем какво да кажем.“

Дали положението е по-различно в България?

Почти всички молитви започват с поредица просби, в които хората изливат пред Бога своите проблеми, нужди и болки. Това само насочва вниманието им към това, което ги безпокои и към неспособността им да го оправят. Затова и много хора са още по-депресирани и объркани, след като са се молили.

Един автор обобщава как мнозина се чувстват, след като са се молили: „Когато сме свършили да се молим, много трудно можем да се накараме да вярваме, че нашите немощни стенания са били чути или че са променили нещо относно това, за което сме се молили. Ние сме казали молитвите си, но не сме се молили.“

Исус даде Господната молитва в отговор на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ (Лука 11:1) Всъщност, Исус даде тази молитва два пъти – веднъж в Матей 6:9-13 и втори път в Лука 11:2-4. Вторият случай е година и половина след първия.

Нека прочетем молитвата в Матей:

Матей 6:9-13: „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. 13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

А ето пасажа и в Лука:

Лука 11:2-4 „А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; 3 давай ни всеки ден насъщния ни хляб; 4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“

Някои спорят, че това не е Господната молитва и че молитвата, записана в Йоан 17 гл. заслужава повече тази титла. Но няма значение дали наричаме тази молитва Господната молитва или молитвата на учениците. Важното е да осъзнаем, че тя е модел за всяка истинска молитва.

Щом двата варианта в Матей и Лука леко се различават, това означава, че Господната молитва не ни е дадена, за да бъде рецитирана като ритуал. Всъщност, тя ни е дадена като модел на молитва, която е приемлива за Господа.

И забележете как Исус отговори на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ Той им каза, молете се така, или „когато се молите, казвайте...“ Тоест, смисълът е, че ние се научаваме как да се молим, като се молим. И тук Исус ни дава насоки какво трябва да включва една молитва.

Има разлика между това да кажеш Господната молитва и да се молиш с Господната молитва. Господната молитва често се повтаря без да се влага смисъл. Иронията е в това, че предходните няколко стиха в Матей предупреждават именно срещу опасностите на безсмисленoто повтаряне.

Матей 6:7 „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.“

Исус не иска ние да повтаряме като папагал или да повтаряме като мантра някоя молитва отново и отново. Има разлика между това да говориш много и да се молиш много. И второ, Той иска да знаем, че Бог не се впечатлява от това колко дълги са нашите молитви.

Един автор казва, „Ефективната молитва се измерва не от това колко силно се молиш, или колко дълго се молиш, или дори дали повтаряш многократно думите на Господната молитва. Твоят молитвен живот ще е ефективен, ако си искрен (твоето отношение) и ако молиш за правилните неща (съдържанието на молитвата).“

Затова в следващите няколко седмици ще изследваме Господната молитва като модел за молитва. Ще се опитаме да я разберем, като я разделим на отделните ѝ части и разглеждаме всяка от тях поотделно. Моята молитва е ние да позволим на прозренията, които получим от това изучаване да преобразят нашия молитвен живот и ние да се молим с увереност и ефективност.

Преди да разгледаме отделните молби в Господната молитва, е добре да кажем, че тя се състои от седем молби. Първите три започват с думата „Твоето“ или „Твоята“ и са насочени към Бога:

да се свети Твоето име

да дойде Твоето царство

да бъде Твоята воля

/слайд/

Последната група молби са насочени към нас:

дай ни ежедневния хляб

прости греховете ни

не ни въвеждай в изкушение

избави ни от лукавия.

Следователно, Господната молитва е насочена първо към прослава на Бога, а след това се занимава с човешките нужди. Когато разглеждахме Десетте заповеди видяхме, че и те са разделени на две части – първият скрижал отразява нашия дълг към Бога, а вторият – нашия дълг към ближния.

Ние ще започнем нашето изучаване на Господната молитва, като разгледаме първите 6 думи: „Отче наш, Който си на небесата.“ Думата „отец“ означава „баща“. Когато изричаме тези думи, ние трябва да вярваме, че Той е наистина нашият Баща и че ние трябва да се отнасяме към Него като към наш Баща.

Но някой може да възкликне, „Само това не! Ако мисля за Бог като за мой баща, все едно да му припиша всички слабости и провали, които съм виждал в моя земен баща!“ За съжаление, не всички хора асоциират думата „баща“ с хубави спомени. Някои от нас са имали земни бащи, които са били прекалено строги с тях и не са им показвали любов. Затова за някои е трудно да се научат да гледат на Бог като на техния любящ небесен Баща.

Но Исус подчертава колко важно е да започваме молитвите си съзнавайки, че Бог е нашият Баща. Всъщност, тук Исус не използва официалната дума за „баща“, а думата на арамейски, с която едно дете би се обърнало към баща си – „Авва“.

По времето на Исус всяко дете е използвало думата „абба“, но никой никога не я е използвал по отношение на Бога. „Авва“ означава нещо като „татко“, но съдържа в себе си много повече благоговейно отношение, отколкото когато я използваме днес.

Тя означава нещо като „най-скъпи Татко“. Фактът, че Бог е нашият най-скъп Баща трябва да е основно разбиране в нашите молитви. Павел казва в Галатяни,

Галатяни 4:6 „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“

Следователно, в израза „Отче наш“ (или по-добре, „Татко наш“), се съдържа ново измерение на интимно общение с Бог – същата интимност, която съществува между дете и неговия татко, трябва да съществува и между нас и Бог.

За да е ефективна една молитва, тя трябва да почива на разбирането, че Бог притежава бащино сърце, бащина любов, бащина сила и бащина загриженост за доброто на своите деца.

Чували ли сте историята за онзи цар, който заседавал в тронната зала заедно със своите съветници, благородници и министри. Внезапно се чуло блъскане и тропот на вратата и в залата нахлуло едно малко момченце. Един от стражата извикал, „Стой на място, момче! Не знаеш ли, че смущаваш съвета на царя?“ Момчето се усмихнало: „Той е твоят цар, но за мен той е моят тати!“ И се хвърлил в разтворените обятия на баща си, царя.

Детето на царя стои по-високо от всеки съветник, министър или благородник. Това е позицията, която имаме пред Бог. Ние имаме достъп до Неговата тронна зала.

Като Божии деца ние знаем, че не отправяме молитвите си към някакъв анонимен бог, някаква неясна висша сила или духовна сила, която е продукт на нашето въображение. Ние не вярваме на съдбата или природата. Освен това, ние говорим директно на Бога – не на светии или ангели. Бог като наш Татко предполага интимни взаимоотношения на доверие.

Но как можем да дойдем при Бог като при наш Баща? Това става само когато се родим в Неговото семейство посредством вяра в Исус Христос. Точно затова един автор нарича тази молитва „семейната молитва“, защото тя се основава на взаимоотношения с Бога чрез вяра в Христос и може да бъде произнесена само от тези, които са в семейството.

Един член на племе в Нигерия повярвал в Бог и казал: „Колко невероятно! Зад тази вселена стои един Бог, а не много воюващи духове, както винаги сме вярвали, а един Бог. И този Бог ме обича!

Би трябвало всички ние да споделяме почудата на този човек, породена от факта, че Бога на вселената ни обича! Именно благодарение на съзнанието, че сме обичани, ние можем истински да разберем прошката и изцелението, което идва след като си обичан и простен.

Евреите, на които Исус говореше, смятаха Бог за отдалечен и непристъпен в Своята святост. Цялата идея, че Бог е Баща беше революционна мисъл! Както и тогава, и днес много българи имат проблеми с приемането на това твърдение.

Сигурно сте чували поговорката „Бог високо, цар далеко“. Тя се употребява, когато някой иска да подчертае, че няма кой да му помогне, когато е изпаднал в беда.“ Подтекстът е, че Бог е далечен и непристъпен, ако изобщо съществува.

Тази погрешна представа за Бог като за незаинтересован и отдалечен Владетел се дължи на липсата на библейска просвета, на неразбиране на това кой е Бог.

А в църквата се наблюдава и обратният проблем. Някои християни толкова принизяват Бога, че забравят че Той е свят Бог. Обръщат се към Бог с лекомислена фамилиарност.

Но, както казва един богослов, с уводните думи на Господната молитва Исус предлага лек за двете грешки: „Отче наш, който си на небесата.“ „Отче“ подчертава Божията иманентност, Неговото вътрешно присъствие в нас. Той участва в живота ни и трябва да се обръщаме към Него с думата „Татко.“

А „Който си на небесата“ подчертава Божията трансцедентност. Това означава, че Бог е отделен и независещ от материалната вселена и физическите закони. Той е превъзвишен над всички човеци. Той е суверенен владетел. С една дума, Той е нашият Отец и нашият Цар.“

Божията трансцедентност е подчертана още повече от първата молба в Господната молитва, „да се свети Твоето име“. Както казва Джон Стот, „Името Бог не е просто комбинация от трите букви „б“, „о“ и „г“. Името е еквивалентно на личността, която го носи, на нейния характер и дейност.

Затова Божието „име“ е Самият Бог... Неговото име е „свято“, тъй като е отдлеено от всяко друго име и се извисява над него... ние се молим то да „се свети“, т.е. да бъде зачетено като свято, защото желаем горещо да Му се отдаде заслужена почит, т.е. на Онзи, Чието име е то – в нашия живот, в църквата и в света.“

В Библията Бог има много имена, които разкриват различни аспекти от Неговия характер. Например, Елохим (мощен Творец, Битие 1:1), Адонай (Господар, Битие 15), Ел Шадай (Всемогъщ, Битие 17), Йехова (Този, Който е, Изход 3:14-15), Йехова Ире (Господ наш Снабдител, Битие 22), Йехова Ниси (Господ наше знаме, Изход 17:8-16) и много други.

Ние можем да отдаваме почит и поклонение на Бог, като благодарим на Бог за това кой е Той.

В заключение, Господната молитва е модел за молитва, който трябва да използваме в нашите молитви. Когато един вярващ се моли с Господната молитва „Отче наш“ ще открие, че се е молил за всичко, за което Бог иска той да се моли. Искам да ви насърча да се молите с Господната молитва всеки ден.

Ако го правите, вие ще издигате Бог всеки ден, когато казвате, „да се свети Твоето име.“ Ще бъдете насърчени да прилагате на практика молитвите си, когато изричате думите „да дойде Твоето царство.“ Ще получавате Божието водителство, когато се молите с думите „да бъде Твоята воля“.

Освен това, в резултат на молитвата с „Отче наш“, ще получавате повече отговори на вашите молитви. Ще почувствате как Бог ви очиства от всяка неправда, когато се молите с думите „прости ни дълговете“. И най-накрая, ще имате победа, когато изричате „не ни въвеждай в изкушение“, и ще имате Божията протекция, когато казвате „но избави ни от лукавия“.

Молитва.


_____________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.09.2021 г.