На вечеря с Исус (Лука 14:15-24)

 

/проповед/ 

Някога вечеряли ли сте с известен човек? Ако да, сигурно или сте платили много за нея, или сте познавали някого, който да ви вкара в залата. Или сте имали привилегията да познавате този известен човек. Във всеки случай, не всеки може да вечеря с известна личност.

Не всеки има тази привилегия. Но днес искам да ви кажа, че всеки може да вечеря с най-известната личност на планетата, Исус. Ще разгледаме една притча, разказана от Исус и предадена от евангелист Лука. Ще видим, че това е вечеря, на която Бог кани всички хора, но някои отказват поканата. Накрая, ще разберем защо това предизвиква Божия гняв.

Историята е записана в 14 глава на евангелието. Исус ядеше в дома на един от водачите на фарисеите в събота. Те внимателно наблюдаваха Исус, за да Го хванат в нарушение на някой от законите за съботата (14:1). Те смятаха, че да изцелиш някого е работа, а в събота е забранено да се работи. Вероятно са докарали този човек с воднянка пред Исус, за да го вкарат в капана си. Но Исус изцели човека (14:1-7) и с това смълча своите критици.

После укори присъстващите, че избират да сядат на първите редове и че канят на обяд или вечеря приятелите си или само тези, които могат да им се отплатят. Така извади на показ тяхната гордост и егоизъм.

Атмосферата беше напрегната от самото начало, но сега напрежението беше достигнало връхната си точка. И тогава някой изтърси,

Лука 14:15 „Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство.“

В отговор Исус разказа притчата за голямата вечеря. Исус беше майстор-разказвач на истории. Притчите на Исус са именно кратки истории, които поучават духовен урок, като правят аналогия с нещо познато от бита на слушателската аудитория от 1-ви век. Често те имат неочаквана развръзка, която приковава вниманието на слушателите, провокира тяхното мислене и ги подтиква към промяна в тяхното отношение.

Какво научаваме от тази притча?

Първо, научаваме че Бог е този, който отправя поканата за голямата вечеря.

Лука 14:16-17 „А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готовo.“

Кой е човекът в историята, който кани хората на вечеря? Този „някой си човек“ представлява Бог. Интересното е, че този човек дава голямо парти. Но много хора не си представят Бог така. За много хора Бог е суров и жесток тиранин. Според тези хора да следваш Бог означава да се обречеш на безрадостно съществуване.

За съжаление, някои християни потвърждават това мнение. Техният живот прилича повече на погребение или на непрекъснат пост.

Но когато четем Библията се убеждаваме, че това е заблуда и изкривяване на истината. Например, в Исая 55 гл. Бог кани своите люде да не търсят това, което не може да задоволи, но да дойдат на Неговата маса и да ядат благо, а душата им да се наслаждава с най-доброто.“ (ст.2)

В Новия завет, в историята за блудния син, Бог е бащата, който вдига тържество, за да празнува завръщането на своя син. В книгата Откровение Йоан ни казва за сватбената вечеря на Агнето, на която кани своите люде (Откровение 19:9-10).

„Голямата вечеря“ в настоящата притча е разточителен и зрелищен символ на живота в небесното царство. Това не е просто вечеря, а голяма вечеря, мега купон. Както казва богословът Уорън Уиърсби, „Исус я нарече голямата вечеря, защото тя е планирана и проведена поради голяма любов, посрещна голяма нужда и имаше голяма цена.“

В новозаветно време хората обикновено са отправяли две покани за организираните от тях тържества. Първата била отправяна доста по-рано и съдържала датата и времето, за да могат хората да планират да присъстват. И когато всичко е било готово празненството да започне, били изпращани отново слугите да кажат на всички, „Елате, понеже всичко е вече готово.“ (ст.17) Това се е правило, защото тогава не е имало телефони и часовници, а и не било толкова лесно да се приготви огромна вечеря.

В историята на Израел Божията първа покана дойде чрез Мойсей и пророците, а втората – чрез Неговия Син.

Евреи 1:1-2 „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.“

Бог отправи поканата към тези хора два пъти. И Бог отправя поканата до всички хора. /Илюстрация на Божията безплатна покана за спасение./

Аз също искам да отправя една покана до вас днес. Тук имам 20 лв. Който иска да ги вземе, може да дойде на сцената и 20-те лева са негови.

Както виждате, за нас е трудно да вземем нещо безплатно. Ако можем да се реваншираме някакси, добре. Но просто така да вземем нещо, или да отидем на безплатна вечеря, това е обида за нашето достойнство и гордост.

Римляни 6:23 „Заплатата за греха е смърт, а Божият подарък е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ.“ Божият дар е безплатен!

И така, казахме, че Бог е Този, който отправя поканата. Второ,

Божията покана може да бъде отказана.

Лука 14:18-20 „А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.“

Самият Бог на любовта и благодатта кани хората да дойдат на вечерята, организирана от Него. Би следвало те да откликнат на Неговата покана с ентусиазъм. Но тук става нещо различно.

Трима от тези, които преди това са приели поканата, отказват да дойдат на банкета. И тримата смятат, че имат основателна причина да не дойдат. Първият е купил нива и трябва да я види. Вторият е купил пет чифта волове и отива да ги опита. Третият се е оженил и затова не може да дойде.

Забележете, че тези хора не отхвърлиха поканата, защото вършеха нещо неморално. Те просто мислеха, че имат други по-важни неща за правене.

Днес много хора не откликват на поканата ни да дойдат на църква, защото не искат да изоставят грешния си начин на живот. Но има и такива, които отхвърлят Божията милостива покана не защото непременно вършат някакви ужасни неморални неща. Те просто са твърде заети с ежедневните си дела, за да могат сериозно да се замислят над духовните въпроси.

В текста се казва, че „всички почнаха единодушно да се извиняват.“ Това означава, че всички оправдания бяха от едно и също естество. Всички те бяха предтекст. С малко усилия всеки от тях можеше да направи така, че да присъства, ако иска. Какво ни говори това за повечето пъти, когато вярващи пропускат църковните служби? Както казваме, въпрос на приоритети.

Нека сега разгледаме по-подробно всяко от тези оправдания.

Първо, ние се оправдаваме, защото сме твърде заети. „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен.“ Интересно ми е как този човек е купил нивата, ако не я е виждал? И как ще я види вечерта в мрака? Той би могъл да отложи отиването на нивата до следващата сутрин.

Разбира се, никъде не се казва изрично, че той не е виждал нивата вече. Той просто се интересуваше повече от своята придобивка, отколкото от поканата за вечерята. Този човек е предупреждение за всеки от нас, който е склонен да остави материалните притежания да го обсебят дотолкова, че да пренебрегне духовните богатства.

Може би са го считали за успял човек. Само състоятелните хора са притежавали земя. Но в очите на Бога той беше провален нещастник. Той забравя, че същата тази нощ душата му може да бъде изискана от него и тогава кой ще притежава това, за което той толкова упорито се е трудил да спечели?

Както казва Матю Хенри, „тези, чиито сърца са пълни със света и които с радост вдигат къща до къща и купуват нива след нива, имат уши, които са глухи за поканата на благата вест.“

Първото оправдание е, че сме много заети. Второ, ние се оправдаваме, защото поставяме своите егоистични желания преди Бога. „Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен.“ Както и първото, и това оправдание изглежда жалко и смешно. Той можеше да опита воловете си по друго време.

Един човек се върнал вкъщи, докато жена му гладела с ютията. Казал ѝ, скъпа, трябва да взема бърз душ, но очаквам важно обаждане. Ще вдигнеш ли вместо мен, ако се обадят? Мъжът отишъл в банята. След малко телефонът звъннал и звънял така дълго. Той излиза от банята целият мокър, грабва ютията вместо телефона и изгаря ухото си. В болницата го питат, какво се случи? Той им разказва историята и те питат, ами как така и другото ухо ти е изгорено? Човекът отговаря, представяте ли си, онзи се обади два пъти!“

Понякога хората дават много смешни оправдания! Купих си апартамент и трябва да го нагледам. Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам.

Цялото поведение на този човек показва, че повече му се щеше да задоволи своите желания, отколкото да откликне на поканата на своя приятел. Както всички грешници, той беше егоист. Колко много хора като него мислят само за това как да задоволят своите прищявки, но не и да приемат предложението на благовестието.

Първите две извинения се отнасяха до материалните притежания. Третото се отнася до чувствата.

Трето, ние се оправдаваме, защото решаваме да поставим други хора пред Бога. Третият човек казва, „Ожених се, и затова не мога да дойда.“

Може би иска да каже, че не може да понесе да бъде отделен от своята възлюблена дори за няколко часа. Или пък жена му не иска той да ходи някъде без нея. В двата случая той прави идол от своята жена, като я поставя над нуждата си от Бог. Както казва Исус малко по-надолу в главата, „Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26).

Тук думата за „намрази“ е идиоматичен израз, който означава „да обича по-малко от нещо друго, да предпочита нещо друго“. С други думи, Исус казва, ако някой не ме обича повече от всеки друг, дори от своето семейство; ако за да угоди на своите родители, своя съпруг или съпруга, своите деца, пренебрегва Божиите заповеди и изоставя Божието семейство, той не може да бъде Мой ученик.

„Ожених се, затова не мога да дойда.“ Виждал съм християнски двойки, които са много активни в църквата докато се оженят. И след това свеждат до минимум срещите с вярващи, разреждат ходенето на църква и отказват да вземат служения. Като мотив изтъкват, че имат нужда да прекарват повече време заедно. Това лишава брака им от целта, с която Бог ги е благословил да са семейство – да Му служат заедно, за Негова слава.

Днес много хора са поканени на трапезата на благовестието, но откликват по същия начин като тези, описани от Лука преди 2000 години. Във всеки случай личната изгода попречи на хората да дойдат при Исус. Нашето общество е може би повлияно повече от егоистичните интереси от всяко друго в човешката история. Хората днес правят същата грешка – отлагат да откликнат на поканата, защото измежду многото добри неща пропускат най-доброто!

Исус иска да каже не че Той няма да приеме глупави оправдания, с които някои отхвърлят Неговото предложение за изобилен живот. Смисълът е, че Бог няма да приеме никакви оправдания, без значение дали те са основателни или не.

Първо, Бог е този, който отправя поканата. Второ, Божията покана може да бъде отказана, но

Трето, Бог се гневи на нашите извинения.

Много вероятно е тези, които са отказали поканата да са мислели само да отложат отговора си и да са очаквали, че ще има достатъчно време да се насладят на тържеството по-късно. Тези трима гости очакваха да получат друга покана в бъдеще, но такава не пристигна. Притчата продължава, като дава отговор на тази мисъл от ст. 21 нататък: „И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен...“

Стопанинът, който символизира Бог, се разгневява. Истината е, че ние не мислим често за Божия гняв. Тази притча показва как Бог се чувства, когато ние отказваме Неговото чудесно и прескъпо предложение за живот.

Евреи 2:3 „то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение?“

Как стопанинът показа своя гняв? Той изпрати слугите си да поканят други гости. Той не умоляваше гостите, които го бяха обидили – просто намери други на тяхно място. В края на ст. 21 стопанинът казва на слугите си, „Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.“

В този момент слушателите вече ясно разбираха значението на притчата. Първите поканени (ст.17), които отказаха да дойдат, представляваха всеобщото отхвърляне на благовестието от Израел. Това беше напомняне на слушателите на Исус, че тези които се стремят към първото място в Царството трябваше първо да се уверят дали изобщо ще влязат в него.

Добрата новина в ст. 21-23 е, че ние сме в списъка с гостите. Без значение какво си направил, къде си го правил и колко пъти си се провалял. Това благословение, предложено на евреите, може да бъде преживяно от езичниците.

Известният проповедник и автор Тони Камполо разказва за едно свое пътуване до Хаваите. Заради смяната на часовите пояси не успял да заспи и излязал да се разходи из улиците на Хонолулу. В 2 ч. влязал в магазин за понички. Докато си седял, дочул разговор между няколко проститутки. Едно от момичетата, чието име било Агнес, споменало че има рожден ден.

След като тя излязла, Тони се обърнал към готвача и към другите проститутки, и казал: „Хайде да направим парти за Агнес.“ Другите момичета се съгласили да донесат украса, а готвачът казал, че ще направи торта.

На следващата вечер всички те се събрали в магазина и когато Агнес влязла, те донесли тортата и започнали да пеят „Честит рожден ден.“ По лицето на Агнес потекли сълзи и когато станало време да нарежат тортата, тя казала, „Може ли да купя друга торта и да изядем нея? Искам да занеса тази у дома и да я покажа на майка ми.“

Казала това, взела тортата и излязла. Във внезапната тишина, която изпълнила магазина след като тя излязла, Тони навел глава и започнал да се моли: „Господи, ние ти благодарим за Агнес и за любовта ти към нея. Ти я възлюби толкова, че изпрати Своя Син да умре заради нея на кръста. Ние ти благодарим за най-добрия подарък – дарът на Твоя Син. Амин.“ Когато вдигнал глава видял, че всички проститутки били навели глава и се молели с него.

Готвачът го погледнал и казал, „Ти май си проповедник!“ Когато Тони признал, че е, готвачът попитал, „Каква е твоята църква?“ Във внезапен изблик на прозрение, Тони отговорил, „Такава, която прави партита за проститутки и отправя покани към грешници.“

В нашата притча дори след поканата към сиромасите, слепите и куците, все още има място за други гости.

Лука 14:22 „Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.“

Интересен е фактът, че първата покана в ст. 17 беше „елате“. Когато поканените отказаха, Исус изпрати слугата си със заръката в ст.21 „да доведе тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците“. Но след като бедните и отхвърлените бяха поканени, имаше още място. Затова в ст. 23 стопанинът казва на слугата да излезе „по пътищата и по оградите“ и да ги убеждава да влязат.“

Накрая Исус завършва с думите:

Лука 14:24 „защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.“

В този момент върху гостите сигурно се е спуснал мрачен облак на покруса. Това бяха изключително обидни думи за тях. Те бяха изобразени в притчата като първите поканени на вечерята. Исус им казваше, че ако не се покаят, няма да влязат в Божието царство. Отрезвяващо е да разберем, че в този момент единственият спасен в стаята беше Исус.

Те бяха получили своите две покани – първата чрез закона и пророците и втората чрез личността и посланието на Исус, но не ги приеха.

Днес Бог продължава да отправя покана за спасение до всички хора. И ти си в списъка с поканените! Въпросът към всеки един от нас е, ще допусна ли нещо да ми попречи да откликна на поканата на Исус? Или ще отлагам, надявайки се пак да ме покани?

Проблемът е, че това може да е последната покана. Днес е деня за спасение. „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.“ (2 Коринтяни 6:2) Може да имаш много извинения да не приемеш благата вест, но нито едно извинение няма да бъде прието от Исус.

Молитва.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.07.2021 г.

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна