Фалшива вяра или истинска вяра (Яков 2:14-26)

/проповед/

Това е петата проповед от поредицата "Действена вяра". След като говорихме за изпитанията и изкушенията, за качествата на благочестивия християнин (изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за бедните, пази себе си неопетнен от света и не проявява пристрастие), днес ще говорим за вярата. Как можем да имаме истинска спасителна вяра?

Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.

Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.

Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.

Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.

И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.

Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.

Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.

Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.

Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.

1    1. Истинската вяра не се доказва с думи.

Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“

Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вярата си. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.

За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.

Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбой. Изневярата не е проблем за него.

Истинската вяра не се показва с думи.

2.    2. Истинската вяра не се свежда до чувства.

Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:

Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“

И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.

Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадоха средства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“

Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“

Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помага. Поема инициативата. Не чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, ти имаш отговорности.

1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили през нощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.

Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.

3.    3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.

Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.

Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“

Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действа. За всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатират. Те казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.

На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)

Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.

Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.

Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност към протестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.

След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорил ядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякъл шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“

Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.

2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“

Тази промяна не става мигновено, става постепенно.

Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.

Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?

Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?

Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.

4.    4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.

Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.

Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.

Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.

Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.

Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“

Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?

5.    5. Истинската вяра е това, което правиш.

Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и го поставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“

Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишка. Синът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.

Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.

В следващите стихове Яков показва, че вярата е действие. Вярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.

Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.

Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.

Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.

Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.

Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.

След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачите на Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.

Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.

Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.

Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанът отказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.

Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.

Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“

Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.

Запитай се, аз наистина ли съм християнин? Какви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах? Различава ли се животът ми от живота на невярващите?

Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.

Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.

Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.

Нека се помолим. 

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.12.2017 г.

Вяра, доказана в изпитания (Яков 1:1-12)

/проповед/

Прочит Яков 1:1-12.

Молитва за Словото.

Днес започваме поредица от проповеди върху Посланието на ап. Яков, която съм нарекъл „Действена вяра“. В 10 седмици ще видим как Яков ни насърчава да имаме вяра, която се измерва не с думите, а с делата, които вършим. Но кой е Яков?

Авторът на посланието е Яков, брат на Исус и ръководител на Ерусалимската църква. Яков започва писмото, като се представя: „Яков, слуга на Бога и на Господа Исус Христос“. Яков е един от четиримата сина на Йосиф и Мария. Най-вероятно той е най-големият (Мат. 13:54-56), тоест първият след Исус. Сигурно са го сравнявали с брат му. Представяте ли си какво е да те сравняват със съвършения ти брат!

Това ни помага да разберем защо никой от братята или сестрите на Исус не е вярвал в Него като Месия до възкресението. Но Яков не само повярва, но и по-късно бе наречен апостол, защото бе очевидец на възкресението (1 Кор. 15:7) и стана пастор на ерусалимската църква. Беше известен с дълбоката си вяра и молитвен живот. Затова той се представя не само като слуга на Бога, но и като слуга на Господ Исус Христос.

Той пише писмото си около 50 г.сл.Хр. до разпръснатите след гоненията юдеи-християни в цялата Римска империя, и отвъд нея. Писмото не съдържа дълбоки християнски доктрини за спасението, нито е апологетика на християнската вяра. В него Яков предизвиква юдеите да се доверяват на Бога посред трудности и изпитания.

Често, когато преминаваме през страдание, ние се чувстваме безпомощни. На вратата на кабинета на капелан в армията било написано, „Ако имате проблеми, елате и ми разкажете за тях. Ако нямате такива, елате и ми кажете как го правите.“

Яков ни напомня, че дори в християнския живот имаме изпитания и изкушения. Той пише до юдеи, които са презирани от езичниците и мразени от останалите юдеи, задето са християни.

В някои църкви се проповядва, че като станеш християнин, животът ти ще стане песен. Тази мисъл е чужда за Яков. Той казва, че по начина по който откликваме на изпитанията се вижда дали имаме вяра. Както беше казал някой, „християните са като чай във филтър; не знаеш какво има във филтъра, докато не го попариш в гореща вода.

Всеки от нас преминава през изпитания.

Въпросът не е как мога да избягвам трудностите, а как да променя начина, по който реагирам в изпитания. Затова Яков казва:

Яков 1:2: „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.“ Забележете, Яков не казва ‚ако‘, а ‚‘когато‘. Изпитанията са неизбежни. Ние не избираме да страдаме. Но можем да изберем как да реагираме на страданието.

Както казва Осуалд Чеймбърс, „Няма логика в това да изберем да страдаме; но да изберем Божията воля посред страдание е най-логичното нещо на света.“

Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.  Думата „разни“ на гръцки, poikilos, означава ‚многоцветен, шарен, разнообразен‘, а оттам произтича и употребата в смисъл на ‚пъстър, сложен, заплетен.‘

По думите на един проповедник, изпитанията в живота са като многоцветна прежда, от която тъкачката изтъкава красив килим. Както тя подбира и редува цветовете, така Бог подбира и редува и житейските опитности. И в двата случая крайният продукт е нещо прекрасно, за Божия слава.

Ударението в текста е върху най-неочакваните форми, които ще приемат тези изпитания. Това може да е загуба на приятел, смърт на близък, нелечима болест, тежка депресия, наранени взаимоотношения, брачна изневяра, непокорно дете, уволнение.

Яков ни казва, че по това как реагираме в изпитания се познава дали сме християни. Ако вярата ти не ти върши работа в изпитание, такава вяра не ти е необходима. Важно е да разбереш, че

отношението ти към изпитанието ще определи изхода от него.

Много от нас се питат, Господи, защо на мен ми се случва това. 

Един човек пътувал в метрото в София. Имало много пътници и той трябвало да е с лице към вратата. Често му ставало лошо в превозни средства и сега от високата скорост започнало да му се гади. Влакът наближил спирката, вратата се отворила и човекът повърнал. После вратите се затворили и влакът продължил нататък. Там, на спирката, имало друг мъж, който стоял на платформата, за да се качи точно през тази врата. Безкрайно отвратен, той се обърнал към човека зад него и казал, "Господи, защо на мен?"

Сигурно и ти си се питал, "Господи, защо на мен?" Но дали наистина си търсел отговор на този въпрос, или просто искаше да излееш гнева си? Помисли за последния път, когато си преминавал през изпитание. Какви мисли преминаваха през главата ти? Чувстваше ли гняв, разочарование?

Считайте го за пълна радост... Думата „считам“ означава „оценявам, смятам.” Тоест, когато преминавате през изпитание, направете интелигентна оценка на ситуацията. С други думи, Яков не очаква от нас да изпитваме някакво мазохистично удоволствие от страданието. Той не ни казва да се радваме на страданието, а да сме радостни в страданието.

Бог иска не просто да понасяме страданията, а да се учим от тях. Филип Янси казва: „Да се радваме в страданията не означава християните да се правят на щастливи поради трагедия или болка, докато им се плаче. Подобно гледище изкривява искреността и правдивото изразяване на чувства... Библията насочва вниманието ни към крайния резултат, как Бог може да използва страданието в живота ни. Но преди Той да произведе този резултат, Той се нуждае от нашето посвещение на Него и процесът на даване на това посвещение може да се опише като радост.“

Дотук казахме, че всеки християнин преминава през изпитания. Второ, нашето отношение определя изхода. Трето, изпитанието ни помага да разберем, че

Бог има цел

Яков 1:3-4: „като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“

Изпитанията имат цел в нашия живот. Каква е тя според Яков?

Първо, когато издържаме на изпитания, те произвеждат твърдост. Твърдостта е преведена и като търпение. Търпението е „действена твърдост по отношение на обстоятелствата, а не пасивно подчинение спрямо тях“.

От своя страна, твърдостта довежда до съвършенство. Съвършенство не означава безгрешност, а е употребено в смисъл на духовна зрялост. След това, съвършен човек е този, който е цялостен – казва се „за да бъдете съвършени и цели“. Такъв човек притежава всяка част, която е необходима за изграждане на завършено цяло. И накрая, той е без „никакъв недостатък.“

Ние се опитваме да избегнем изпитанията. Но християнин е само този, който е преминал успешно изпитание. Следователно, за Яков изпитанията не са нещо лошо, както повечето от нас си мислим!

Това е едно съвършено различно отношение към изпитанията, различна парадигма на мислене, която да определя и нашето поведение.

Може би това ти изглежда невъзможно. „Аз съвършен и цял? Без никакъв недостатък? Сигурно се шегуваш, Яков!“ Но Яков е напълно сериозен. Той ти казва:Ти можеш да го направиш. Защо той е толкова уверен?

Неговата увереност почива на убеждението му, че

Бог не ни оставя да гоним целта сами.

Яков 1:5-8: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Бог идва в нашите изпитания и ни дава своята мъдрост. Мъдрост, или sophia (гр.), не е някакво философско познание, а духовна мъдрост, до която се достига чрез Словото и молитва. Вярващите трябва да я „искат от Бога“ (ст.4). Тази мъдрост не винаги ще съответства на желанието на вярващия, но тя ще постигне Божията цел у този, който преминава през страдание.

Някой е дал следното определение за мъдрост: „практична прозорливост - способността на вярващия да прилага онова, което знае, при разрешаване на житейските проблеми. Това е знание, приложено в употреба.“

Много от нас знаят принципа, за който говори Яков, че страданието ни усъвършенства. Но как да приложим това знание в конкретната ситуация, в която сме? Какво да направим? Да търсим ли изход или да чакаме Бог да се намеси?

В такава ситуация, Яков казва: питай Бога. Той ще ти каже какво да правиш. Не се осланяй на човешкото мнение, питай Бога.

На 6 август 1945 г., сирените на град Хирошима в Япония започват да вият, предупреждавайки за приближаваща въздушна атака. Но малко след това свирят отбой. Японските оператори на радара, виждайки само три американски самолета, решават че това не е сериозна атака. Няколко секунди по-късно първата атомна бомба е пусната над града. Тя убива десетки хиляди човека. Те са вярвали, че животът им не е застрашен, осланяйки се на човешкото мнение.

Бог иска да питаме него, не хората, които не виждат опасността ясно. Когато го направим, Бог не само ни казва какво да правим, но и „дава щедро на всички“ мъдрост. Наречието „щедро“ (haplos) oзначава „всеотдайно“. С други думи, Яков ни казва, че когато искаме мъдрост от Бога, той ни дава с такава всеобхватна загриженост и изключително внимание, сякаш няма какво друго да прави освен да дава и да дава отново.

Ако Бог толкова много е загрижен да ни даде мъдрост, защо тогава тя е дефицитна стока в живота ни? Проблемът е дали ние сме искрени в желанието си да я получим.

Яков 1:6-8: „Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че е получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Често ние се съмняваме

между две гледни точки или няколко възможности. „Колеблив“ тук означава човек „с раздвоена душа“ – някой, който е изправен пред два пътя и не може да избере нито един от тях. Този човек е седнал на два стола. Той е като вълна, която свежият порив на вятъра обръща от една в друга посока.

Какво става, когато такъв човек седне да се моли? Силата на молитвата е унищожена. Проблемът на такъв човек не е в интелектуалното съмнение, а липсата на нравствено и духовно посвещение. Тази колебливост се отразява в целия му живот – той е „непостоянен във всичките си пътища“.

Сигурен ли си в Бога? Вярваш ли с цялото си сърце, че Исус е Господ и Спасител? Че Той може да ти даде мъдрост и да ти помогне да преминеш през изпитанието, в което си в момента? Можеш ли да застанеш в тайната си молитвена стаичканераздвоен, отдаден изцяло на Бога?

Как можеш да го направиш? Най-доброто средство против тази нравствена колебливост е простотата на духа, при която този, който е в "по-долно състояние" осъзнава, че той има достойнство като Божие дете и наследник на Неговите обещания, а богатият се смири, помнейки че "ще прецъфти като цвета на тревата." (ст.9,10)

Когато го направим, Бог не ни оставя да се справяме сами в изпитанието. Той дава щедро мъдрост, чрез която можем да преминем през изпитанието, стига ние да искаме с вяра и неотклонно в молитва.

Яков 1:12: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.“

Християнският автор Малкълм Мъгъридж е казал, „Всичко, което съм научил за моите 75 години на този свят... е било научено чрез страдание, не в щастие.“

Ст. 12 е декларация за благословение на човек, който е преминал изпитание. Блажен означава „щастлив, удовлетворен, имащ вътрешна радост“. Същото Яков ще каже и в 5 глава на своето послание, ст. 11: „Ето, блажени онези, които са останали твърди.“ Това е щастие, постигнато след победа над изпитание.

Това не е щастие на зрителя, а щастие на участника. Щастлив, удовлетворен, с вътрешна радост е онзи, който издържа изпитание.

Това е истинският християнин. Той ще получи венеца на живота, който Бог е приготвил за тези, които Го любят. Много хора идват на църква, изповядват Христос, някои дори вземат водно кръщение, но когато дойде изпитанието, изчезват. Истинската вяра се доказва в изпитание.

Спърджън е казал: „Винаги съм гледал назад към моментите на изпитание с копнеж – не копнеж те да се върнат, но да почувствам силата на Бога както съм я чувствал тогава, да чувствам силата на вярата както съм я чувствал тогава, да се държа за Божията мощна десница както съм я държал тогава, и да видя Бог да работи както съм го виждал тогава.“

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

05.11.2017 г.