Friday, June 15, 2018

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)



/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.
Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________
БПЦ "Нов живот" Варна