Как да се отървем от скакалци (Йоил)

/проповед/

Днес започваме поредица върху малките пророци – в три последователни недели ще разгледаме Йоил, Авакум и Агей. Общо малките пророци са 12 книги в Стария завет и те са наречени така не защото не са важни, а защото са по-къси. Въпреки това те са важни, защото описват как хората в Израел са се отдалечили от Бог и как могат да бъдат възстановени.

Книгата на Йоил е втората от малките пророци. Най-вероятно тя е написана в 9 в.пр.Хр. – след царуването на Соломон и преди Вавилонския плен. По това време Израел е управляван от лоши царе. След нашествие от скакалци има много икономически проблеми, пазарът е сринат, търговията е замряла и има обществено недоволство. И Йоил пише, за да диагностицира проблема и им казва, че има само един проблем и от неговото разрешаване зависи всичко останало.

Като в онази история за мъжа, който отишъл на лекар и се оплаквал, че всичко в тялото му го боли. Докторът казал, покажи ми. Той посочил към рамото си и казал, „Тук боли.“ След това посочил главата си и казал, „Тук боли.“ След това посочил стомаха си и казал, „И тук боли.“ И докторът казал, „Идиот! Пръстът ти е изместен“.

Книгата започва с описание на огромно нашествие от скакалци.

Йоил 1:4 „Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; каквото остави скакалецът, изпояде го червей; каквото остави червеят, изпояде го бръмбар.“

Тук става въпрос за скакалци с размер 7-8 см. Такова нашествие се случи в Гърция миналата година. Милиони скакалци са унищожили посеви с люцерна и червен пипер в района на Козани.

Скакалците летят в гъсти черни облаци, които закриват слънцето. Могат да снесат до 80000 яйца в почва с размер 1 кв.м. Две-три седмици след снасянето им, яйцата се превръщат в малки скакалчета, които развиват способността да скачат, а после развиват и крила. Така могат да поразяват и дървета. Звукът от ятата скакалци е ужасяващ. Ако няма какво да ядат, влизат в къщите и унищожават всичко – храна, дрехи, платове, дърво...

С тази картина Йоил сякаш казва: вашият грях прави същото като тези скакалци. Грехът също унищожава всичко по пътя си. Бог внася ред и красота. Грехът прави точно обратното – хвърля живота ни в хаос и тъмнина.

Преди време ви разказах за това как ескимосите убиват вълк. Те потапят нож в животинска кръв и я оставят да замръзне. След това добавят отгоре друг слой кръв, после още един, докато острието напълно се скрие под замръзналата кръв. После забиват ножа в земята с острието нагоре. Вълкът надушва кръвта и започва да я ближе. Колкото повече му се услажда, толкова по-яростно ближе, докато стигне до голото острие. В един момент не забелязва как започва да пие кръвта от собствения си език. Неговият апетит жадува за още и на сутринта го откриват мъртъв в снега!

По същия начин грехът те прави безчувствен, докато те унищожи. Няма значение какво е – порнография, наркотици, алкохол, комар... може в началото да се чувстваш добре, но това прави да гангреняса душата ти.

И след като описва нашествието от скакалци, Йоил казва, че то е предупреждение за идващо осъждение. Ако Израел не се покае, Бог ще изпрати Вавилонската армия подобно на облак от скакалци.

Йоил 2:2-3 „... ето иде голям и могъщ народ, подобен не е имало отвека, нито след него ще има през годините и вековете... Пред тях огън пояжда, след тях пламък лумва; пред тях земята е като Едемската градина, а зад тях – гола пустиня.“

Клайв Стейпълс Луис казва, „Грехът е като раково образувание. Никога не спира да расте. И ние живеем вечно. Има много неща, за които нямаше да си струва да се тревожим, ако те растяха в нас само за 70 или 80 години. Но как ти изглежда този гняв и ревност да растат необезпокоявани в теб за милиони години? Ад е именно техническият термин за това, което ще бъде.“

Не Бог, а грехът е този, който разрушава. И когато разберем това, започваме да гледаме на нашествията от скакалци като на израз на Божията милост.

Може би се чудиш как така Бог на любовта отправя предупреждения за осъждение в малките пророци? Той го прави, защото всяко болезнено последствие от нашия грях е Божията камбана на любов, която идва да ни събуди, докато колата ни се движи с 200 към пропастта.

Може би нещо такова се случва в твоя живот сега? Чувстваш скакалци да подяждат живота ти. Опитваш се да си по-добър съпруг или съпруга, но конфликтите следват един след друг. Опитваш се да избягаш от реалността с гледане на телевизия, живот във виртуалното пространство, с ново хоби, с пиене, дрога, порно, но това ти носи само временно щастие.

Бог се опитва да те събуди. И знаеш ли, ако не го направиш, Бог ще изпрати още скакалци. Той разполага с повече скакалци, отколкото стратегии за бягство от проблема имаш ти.

Може би Бог те предупреждава от години, но ти си правиш оглушки. Но за да ни накара да се вслушаме, за да ни обнови, Бог трябва да скъса старото. Да разчупи старото сърце, за да ни даде ново.

Много хора идват в църква, за да потърсят помощ от Бога. Но повечето не искат истинска промяна. Искат само Бог да им помогне в една област. Искат Бог да позамаже нещата. Но Бог не иска да лакираме старото, Той иска да ни направи нови хора.

Както казва К. Луис, много хора идват при Бога, защото къщата на живота им се нуждае от ремонт. В началото Той оправя течащия покрив и канализацията и те са доволни. Но след това „той започва да прави промени, които им причиняват огромна болка“. Всъщност, това е така, защото Бог започва да строи напълно нова къща... ново крило тук, допълнителен етаж там, издига кули, прави дворове. Ти си мислиш, че той те превръща в прилична малка къщурка, но той строи дворец. Той възнамерява самият той да дойде и да заживее в него.“ („Просто християнство“)

Има ли нещо, което си помолил Бог да премахне, а вместо това Той се опитва да ти изпрати предупреждение? Какво ти казва Бог?

Йоил 2:12-13 „Но – казва Господ – даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си.“

Тук Бог описва покаяние, което е следствие на съкрушено сърце за това, което грехът му е направил на Бог. Ако само се чувствам гузен за греха си, това не е истинско покаяние. Но ако съм съкрушен за това, което съм сторил срещу Бог, тогава започвам да се променям.

Причината, поради която някои от нас не могат да се покаят ефективно е защото всъщност не обичаме Бога.

„обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост...“

Постът не е извиване ръцете на Бога. Това не е способ да спечелиш благоволението на Бог. За християнина постът е копнеж по Бога. С поста ти казваш, „Господи, нуждая се от Твоята сила в моя живот, в моето семейство, в моята църква...“ Не: „Господи, дай ми по-добро семейство, помогни ми с финансите, във взаимоотношенията с този човек“, а „Господи, нуждая се от Тебе в моя живот!“

Добре е да постим и за горните неща, но да постим за това Бог да е в центъра на нашия живот. За това повече хора да чуят за Исус, за повече правосъдие в обществото, за това да дойде Божието царство тук, във Варна. И скоро искаме да ви предложим като църква да отделим един ден за пост и молитва.

Божието присъствие и сила са резултат от покаяние, което пък е резултат от любовта към Бога. И ако си забравил първоначалната си любов, Йоил казва, „обърнете се към Господа, вашия Бог, защото е благ и милостив, дълготърпелив и многомилостив.“ (ст. 13)

Всичко започна с осъзнаването колко много Бог ни е възлюбил. И как ще отговори Бог на това?

Йоил 2:19 „Ето, Аз ще ви пратя жито, ново вино и масло, и ще се наситите с тях“.

Когато подредим правилно приоритетите си, Бог ще ни благослови. Многократно съм изпитвал това в живота си. Един от любимите ми стихове е Матей 6:33, „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“

Като студент идеята ми беше след завършване да направя преводаческо бюро и така да издържам семейството си. Но 2 месеца преди завършване човекът, който основа студентското християнско движение ми предложи да работя за благовестието в университетите. Бог щеше да се погрижи за нашите нужди, но искаше покорство от мене. Разбрах, че Бог иска да преподреди приоритетите ми. Приех и досега не съм съжалявал нито един ден за това!

Тук се говори, че тези които обичат Бога ще се наситят с благословенията Му. Може да имаш целия свят, и пак да не си щастлив. Обратно, задоволството е един от най-големите дарове на Бог. Да си удовлетворен и в малкото, което имаш. Може Бог да ти даде да имаш и повече, но в моя случай прибави повече удовлетворение към малкото.

Понякога Бог ще те благослови, като ти отнеме болката, а понякога – като ти даде радост и мир в болката. Понякога ще ти помогне да си оправиш брака, а друг път ще ти даде мир, който никой ум не може да схване в трудния ти брак.

И не само това, но Бог казва...

Йоил 2:28 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът; и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения.“

Ще излея Духа Си... Това стана на Петдесетница, когато Духът се изля върху учениците в горницата. И същия този Дух, Божието присъствие е обещано на всеки, който повярва в името на Исус Христос. Това е много по-голямо благословение от всяко земно богатство. Него никой крадец не може да ни открадне и никой молец или ръжда не могат да разядат (Матей 6:20).

Ако ти си повярвал в Божия Син Исус Христос, Божият Дух, който създаде вселената и който възкреси Исус Христос от мъртвите, е в тебе!

И Той ни е възложил задача: „и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват“. И в Деяния 2 гл. Петър цитира този стих от Йоил в контекста на благовестието. Tоест, синовете и дъщерите ви ще свидетелстват за напредъка на Божието царство. Исус също каза, „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8)

Кога разбираме, че Святият Дух обитава в нас? Не когато се чувстваме спокойни, а когато свидетелстваме за Него!

Когато се влюбиш, ти се иска да кажеш на целия свят. Трябва да е същото, когато познаеш Исус като Свой Господ и Спасител!

Когато след почти 3 години приключихме с ремонтните дейности по църквата, поканихме всички пастори в града да дойдат и да видят и ги почерпихме с вкусотии, за да отпразнуваме събитието. По същия начин, когато Бог те възстанови, ти се иска да кажеш на някого!

Бог няма да те съживи и възстанови само за да се чувстваш по-добре. Той иска да свидетелстваш за Него. И Святият Дух ще е с теб, за да ти помага. Още в началото на книгата Йоил Бог му казва:

Йоил 1:3 „Разкажете това на чадата си и чадата ви нека го разкажат на своите чада, и техните чада на следващото поколение.“

Правиш ли това? Казваш ли на децата си? Казваш ли на приятелите си?

Бог иска да ни даде всичко това: милост, благодат, благословение, възстановяване, присъствие и сила за свидетелство.

Но ти може да попиташ, „какво стана с Божия гняв срещу нашия грях, с нашествието от скакалци?“ В цялата книга Йоил говори за Господния ден, когато Бог ще излее осъждението си за греха. В Йоил 2:31 се казва, че „слънцето ще се обърне в тъмнина и луната – в кръв.“

В евангелието на Матей се казва, че когато Исус беше разпнат, тъмнина покриваше цялата земя (Матей 27:45). Там, на кръста, скакалците на Божия гняв погълнаха тялото на Исус. Той понесе Божия гняв вместо нас.

Той взе греха ни, за да може само Божията възкресенска сила и благословенията да останат за нас. Павел казва,

Римляни 5:8-9 „но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. И сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, много повече ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“

Въпросът е, имаш ли Божието присъствие, сила и благословение в живота си? Колко силно искаш да ги имаш? Отговорът зависи от това колко сериозно гледаш на греха и дали жадуваш за Божието присъствие. Това става, когато се покаем със съкрушено сърце и постим пред Бога.

Едно от най-големите съживления в историята се е случило в Корея в началото на миналия век. През 1866 г. уелсецът Робърт Томас умира като мъченик за вярата. Корейската църква е основана през 1885 г. Две години по-късно има седем вярващи. През 1903 г. мисионерът Робърт Харди изповядва на събрание, че е имал силни расови предразсъдъци срещу корейците.

След което много корейци се изповядват публично, че са мразели мисионерите. През следващите години на дълги молитвени събрания има вълни от искрена скръб по греха и покаяние от много вярващи.

През 1907 г. един от старейшините от една църква, Канг, става и треперейки казва: „Имам нещо да изповядам. От седмици чувствам силна омраза в сърцето си към нашия приятел и мисионер г-н Лий. Изповядвам се пред вас и пред Бога и се покайвам.“

В залата настъпва мълчание. Всички се питат, наистина ли този човек публично призна, че е мразел организатора на конференцията? Всички очи са обърнати към г-н Лий, за да видят как ще отговори. Той е изненадан и не може да скрие изненадата си. Но бързо отговаря, „Г-н Канг, прощавам ви.“

Последва едно чувство на скръб по греха у всички присъстващи. Те започват да изповядват греховете си, да плачат за тях и да се молят за прошка. Събранието продължава до 5 сутринта.

Тези и други подобни събития водят до силно изливане на Божия Дух и за 1 година 50000 корейци идват при Христос. В университета в Пхенян 90% от студентите стават християни!

Настава съживление в цяла Корея. През 1910 г. в Корея има 250000 християни. Днес те са 30% от населението на страната.

Всичко това започва, когато корейските вярващи започват да гледат сериозно на греха и гладуват и жадуват за Бога.

Много неща са не както трябва в живота ни – в семейството ни, в нацията ни, в църквата ни, но всъщност само едно нещо е потребно – да обичаме истински Бога и да копнеем за Неговото присъствие и сила.

Искаш ли да имаш Божието присъствие? Тогава се покай от греха си със съкрушаване на сърцето и пости.

Молитва.

____________________

03.003.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Съживление и опозиция (Деяния 4:32-5:42)

/проповед/

В една страна настъпило духовно съживление. Но съживленията, както знаем, рано или късно завършват. И след края на съживлението трима пастори се събрали да се видят и да споделят как съживлението се е отразило на църквите им. Първият пастор казал, „Съживлението ни се отрази много добре! Към църквата се присъединиха 4 нови човека.“

Вторият пастор казал, „При нас беше още по-добре!“ В църква дойдоха шест нови човека.“ Третият пастор казал, „А при нас беше дори още по-добре! Отървахме се от 10-те човека, които създаваха най-големите проблеми.

Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. Петър, чрез силата на Святия Дух изцели куция пред храма. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, върнаха се при своите, църквата ревностно се помоли в единство, изпълниха се с Духа и Бог им даде сила и дързост да говорят Божието слово.

Нещата се развиваха страхотно в църквата. В Деяния 4:33 се казва, че те „с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше на всички тях.“

Настана съживление в Ерусалим, хиляди се присъединяваха към църквата. На Сатана обаче това не се хареса. След като не беше успял да спре действието на Духа отвън, се опита да го направи отвътре. Не успя да я завладее, затова се опита да я деморализира.

Днес ще говорим за опозицията срещу благата вест и за реакцията на нея. Първо ще се спрем на...

Вътрешната опозиция

В края на 4 глава четем, че един от вярващите, Варнава (което значи „насърчител“) направи щедро дарение, за да се подпомогнат с парите нуждаещите се в църквата и делото на благовестието. Той не го направи, за да получи почести, но така или иначе мълвата за благотворителността му се разнесе.

В църквата имаше едно семейство, които видяха това и пожелаха да впечатлят църквата. Казваха се Анания и Сапфира. И те решиха да продадат земя, за да получат признание. Отделиха част от парите и ги сложиха под матрака, а другата част донесоха в неделя в църквата.

Беше ли грешно да донесат само част от сумата? Не! Проблемът беше, че те казаха, че дават цялата сума. Те съзнателно излъгаха, за да получат почести. Ако бяха казали, заделихме половината и искаме да дадем другата половина за делото, щеше да е чудесно. Но те не искаха да паднат по-долу от Варнава.

Лесно е да ги сочим с пръст, но когато го направим, три пръста сочат обратно към нас. Колко пъти сме пяли „Искам всичко да ти дам“, но не отиваме на църква заради най-малкото извинение? Колко пъти сме правили неща за пред хората, не за Бога?!

Депутатът Костадин Костадинов беше избран за председател на парламентарната комисия за българите в чужбина въпреки откритата си подкрепа за пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Тоест, вместо да се грижи за българите зад граница, той подкрепя чуждия окупатор, който ги засипва с бомби. И парламентът избра тъкмо него на тази позиция! Tрудно можем да си представим по-голяма наглост и лицемерие.

Исус имаше какво да каже за лицемерието. Той цитира Исая, за да обвини в греха лицемерие фарисеите:

Матей 15:8 „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.“

Стратегията на Сатана да деморализира църквата отвътре не успя. Но тази атака ни напомня, че след периоди на благословение, лично или като църква можем да очакваме демонична атака срещу нас. И обратно – ако не опитваш да служиш в църква, вероятно Сатана няма да те притеснява.

След тази атака в Деяния 5 виждаме, че в резултат на смъртта на Анания и Сапфира, благовестителската дейност на църквата не само не намалява, но се засилва. Нека прочетем...

Деяния 5:12-16 „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.“

Когато в църквата хората се призовават да живеят свят живот и се дисциплинират тези, които живеят покварено, църквата расте! А когато църквата расте, се засилва конфликтът между живата вяра и мъртвата традиция.

Външна опозиция

Растежът и съживлението тук предизвикаха ново (трето) преследване и опит да се задуши проповядването на благата вест.

Деяния 5:17-18 „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист, сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“

Синедрионът се състоеше от представители на садукейската и фарисейската секта в юдеизма. Садукеите не вярваха във възкресението на мъртвите и в съществуването на ангелите. Фарисеите вярваха във възкресението и ангелите.

Първосвещеникът, който беше садукей и другите садукеи бяха силно притеснени. Думата „завист“ тук означаваше ревнивост. Те бяха гневни на апостолите, защото последните поучаваха, че Христос е възкръснал, а това противоречеше на тяхната доктрина.

Второ, те бяха заповядали на апостолите да не проповядват, но като продължаваха да го правят те все едно бяха зашлевили шамар на свещениците.

И накрая, апостолите ги държаха отговорни за смъртта на Исус, тоест те ги обвиняваха в грях и в нужда от покаяние. И с всичко това те печелеха последователи, а това подкопаваше авторитета им сред простолюдието. Как няма да изпитват ревност!

Но истината не може да се спре. И тази опозиция доведе до обратен резултат и даде възможност на Бог да покаже силата Си.

„Деяния 5:19-20 „Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот.“

Вероятно ангелът е накарал стражата да заспи и е отворил вратите. Садукеите не вярваха в ангели, може би затова Бог използва точно ангел за целта J. Той казва на учениците да отидат да благовестват в храма и още на другата сутрин те отиват там.

Учениците не бяха просто освободени, за да се скрият, но получиха специална задача – да продължат да говорят „думите на този живот“.

На другия ден първосвещеникът и старейшините пратиха служители да ги доведат, но те намериха тъмницата заключена със стражи при вратата, а вътре тя бе празна. И когато известиха това, докато главните свещеници се чудеха какво е станало, до тях достигна вестта, че апостолите поучават в храма. И изпратиха пак да ги доведат.

Деяния 5:27-28 „И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на Този Човек.“

Интересно е, че първосвещеникът не попита апостолите как са излезли от затвора. Може би той не искаше да чуе отговора! А когато ги сгълча, че са продължили да поучават в „това име“, дори не можеше да изрече името Исус. Той обвини апостолите, че са напълнили Ерусалим с учението си. Това си беше признание за ефективността на тяхното свидетелство.

Второто обвинение беше, че учениците възнамеряват да докарат върху тях „кръвта на Този Човек“ (ст. 28). Но първосвещеникът явно беше забравил, че той и другите членове на Синедриона бяха заявили на Пилат, „кръвта му да е върху нас и децата ни“ (Матей 27:25). Освен това, той смяташе, че апостолите искат да си отмъстят за смъртта на Исус, докато те само искаха свещениците да се покаят и да бъдат простени.

Какъв беше отговорът на Петър и учениците? Мисля си, как щях да отговоря, ако бях на тяхно място!?

Апостолите не започнаха да правят мили очи и да се извиняват. Не, тъкмо обратното - те смело казаха,

Деяния 5:29-32 „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и опрощение на греховете. И ние сме Негови свидетели за тези неща...“

Учениците обясниха, че не могат да се покоряват на хора, а на Бога. И веднага след това конфронтираха греха на свещениците, и отдадоха слава на Исус като Началник и Спасител. С една дума, те декларираха истината и потвърдиха посвещението си да бъдат свидетели за нея.

" В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Когато християните искат да са угодни на Бога, има критики и заплахи. Така беше и в ранната църква. През двете хилядолетия на църковна история милиони християнски мъченици са проливали кръвта си, включително в България. Днес гоненията продължават.

Дори Христос да не иска да умрем за Него, Той иска да живеем за Него, което включва да плащаме цената за преследването.

2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“

Реакцията на истината

Верните ученици на Христос ще предизвикват периоди на съживление, а светът и дяволът ще отговарят с гонение. Хората могат да откликнат само по три начина на убедителното проповядване: с враждебност, с безразличие и с приемане.

Деяния 5:33-39 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и ... рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци... оттеглете се от тези човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“

Първосвещениците се „късаха от яд“. На убедителните думи на апостолите те отговориха с отхвърляне и гняв. Искаха да ги убият. Както казва един проповедник, ако нашето благовестие не е толкова убедително, че да не ядоса някого, то не е достатъчно убедително да доведе някого до спасение.

Но точно в този момент, когато техният живот бе в опасност, учениците намериха неочакван съюзник в лицето на Гамалиил. Това бе учителят, в чийто нозе се бе учил апостол Павел. Той беше известен и почитан равин. Той призова Синедриона да помислят, преди да действат.

Но неговата логика също беше проблематична. Той приравни Исус с други известни бунтари и предрече, че както техните последователи са се разпръснали, това ще е съдбата и на последователите на Исус. Той грешеше и като мислеше, че ако някое учение не е от Бога, то ще се провали. Но вижте колко много последователи днес имат например мормоните и Свидетелите на Йехова.

И накрая, той мислеше, че може да си неутрален относно Исус и Неговото благовестие. Но това не е възможно. Този, който не е с Мене, е против Мене, каза Исус (Матей 12:30).

Но в едно той беше прав, и то беше, че ако нещо „е от Бога, не ще можете го повали.“ (ст. 39). Удивително е, че Гамалиил не отхвърляше възможността апостолите да са група, движена от Бога.

Накрая свещениците приемат неговите доводи, наказват с бичуване апостолите, отново им заръчват да не говорят за Исус и ги пускат.

Деяния 5:41-42 „А те си отидоха от синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“

Някои отхвърляха думите им, други се отнасяха с безразличие, а трети - се покайваха.

Има три вида отклик на убедителното благовестие - враждебност, безразличие и приемане.

Никой не може да ни спре да прокламираме благата вест. Нацистите се опитаха, но не успяха. Комунистите се опитаха, не не успяха.

Георги Марков описва в разказа си „Великден край „Александър Невски“ как за Великден „по линия на Държавна сигурност бил формиран нещо като щурмов отряд от комсомолски активисти,  главно студенти, които специално били обучени в хулиганско поведение. Те влезли в църквата и с викове, смях, подигравки, блъскане и обиждане на присъствуващите граждани целели да разстроят самата служба. Връх на изстъплението им било, когато обсипали свещениците с яйца и разни други предмети и предизвикали сбивания с богомолците.

Така или иначе, целта им била постигната. Патриархът повикал милицията, която вече напълно готова чакала по околните улички. И, разбира се, нахлулите милиционери арестували огромен брой млади хора и ги натикали в камионетките. Час по-късно комсомолските хулигани си отишли спокойно по домовете, а напълно невинни младежи били подложени на яко обработване, за да не посмеят втори път да стъпят на великденска служба...“

По-нататък писателят продължава, като казва че „тази акция има ефекта на бумеранг... Още на другия ден започна масов прилив към църквите из цяла София. Слухът за това, което бе станало в „Александър Невски“, предизвика всеобщо възмущение и дори разпали отдавна загаснали религиозни чувства. Мисля, че от гледна точка на религията не би могло да има по-желателно събитие, което да възвърне вниманието на хората към църквата.“

Чували ли сте историята за Аида Скрипникова? Тя се ражда през 1942 г. в Ленинград. През 1961 г. тя чува за Христос и предава живота си на Него. С новооткритата ѝ вяра идва и импулсът да я сподели с другите. Аида закупува пощенски картички с картина на Клод Лорен, представяща изгрев над пристанище – може би като символ на духовния изгрев, преживян от нея. Отзад написва едно стихотворение, което нарича „Честита новата 1962 година!“

Ето текстът на стихотворението:

Годините отлитат невидимо една след друга. Горест и тъга изчезват, животът ги отнася. Светът преминава, всичко отминава. Животът важен e – невежа не бъди. На Твореца как ще отговориш ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина. Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят. Търси Бог, докато можеш да Го намериш!

След това Аида взема картичките и отива на Невски проспект и ги раздава на минувачите. Разбира се, тя е арестувана. Април 1962 г. е изправена пред съда. Изселена е от Ленинград и губи работата си като лаборант. Арестувана е отново през 1965 г. и е изпратена в концентрационен лагер за една година. През 1968 е арестувана отново и е изпратена в концентрационен лагер за още три години.

Какво според вас е вдъхновило Аида Скрипникова? Може би тя е прочела Деяния 5 гл. и ѝ е направило впечатление какво ангелът казва на апостолите след освобождаването им от затвора. „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот.“

Може би е била поразена от това как апостолите са арестувани, съдени и бичувани, а когато ги пускат отиват отново в храма и „не преставаха да учат и да благовестват... че Исус е Помазаникът.“

Комунистите не успяха да спрат благовестието. Комунизмът си отиде, но Църквата остана!

Ние не бива да се страхуваме или срамуваме от благата вест, но трябва да я прогласяваме. Защото тя е Божия сила за спасение на всеки, който повярва.

Когато се проповядва благата вест, дяволът повдига външна или вътрешна опозиция, но те винаги се провалят. Когато хората чуят благата вест, те или ще се покаят и ще приемат Христос, или ще го отхвърлят. Безразличието и неутралитетът са също отхвърляне. Тези хора ще бъдат завинаги отделени от Него. Но всеки трябва да вземе решение в мига, в който чуе благата вест. Какво е твоето решениe?

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

05.02.2023 г.

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

Получаване на Духа (Деяния 2:1-42)

/проповед/

Казахме миналия път, че първа глава свършва, когато апостолите на Христос са готови за своята мисия – те са избрани, станали са свидетели на живота, смъртта, възкресението и възнесението на Господа, съставът им е попълнен с Матия...

Оставахме ги в края на първа глава молещи се и очакващи Исус да изпълни обещанието си да изпрати Духа си. Те очакваха с Него да приемат сила, но едва ли са си представяли, че скръбта им ще се обърне на толкова голяма радост.

Попитали известен мотивационен говорител коя е била най-трудната му реч. Той отговорил: „Когато ме помолиха да говоря на национална конференция на собствениците на погребални бюра. Трябваше да говоря на тема, „Как да изглеждаме тъжни, когато говорим на погребение за 10 000 лева.“

Най-трудно е да изглеждаш тъжен, когато отвътре ти идва да крещиш от щастие.

Когато идваме на църква, ние трябва да се радваме и това да е изразено на лицата ни. И аз се радвам, че виждам тази радост на лицата на много от вас, и че не я криете.

Едно от децата в неделното училище дори толкова харесва да идва на църква, че когато първите няколко пъти трябваше да си тръгне, избухваше в плач и майка му трябваше дълго да го утешава. Това говори с какви прекрасни учителки ни е благословил Бог в неделното училище!

Когато го чух да плаче, си казах, не е ли прекрасно, че децата плачат, когато си тръгват от църква? Не успях да скрия задоволството си от този факт, надявам се майката не ми се е обидила!

Преди 2000 години на ранните християни също не им се тръгваше от църква. Всичко започна с Петдесятница – празникът, който ще честваме само след няколко дни. На този ден учениците и много други хора преживяха неизразима радост, защото се роди Църквата на Исус Христос. Но какво означава „Петдесятница“ или „Петдесетница“, както някои я наричат?

Първоначално наричали този празник „празник на жътвата“ (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване, или „празник на седмиците“, защото жътвата започва 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Между двата завета обаче на Петдесятница евреите отбелязвали даването на Закона на Синайската планина, защото смятали, че това е станало 50 дни след Изхода oт Египет. Оттам и думата „Петдесятница“. Тук, в Ерусалим обаче, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха, Възкресение Христово!

Нека прочетем пасажа 1-13.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в 

Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея 

и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.“

Какво четем тук? Апостолите и други ученици (общо 120 души) се бяха събрали в стаята на горния етаж (1:13), вероятно в къщата на Йоан Марк, когато изведнъж се чува фучене на вятър. Вятърът символизира Духа, защото двете думи са подобни – съответно пнеу и пнеума.

Веднага след това се появяват огнени езици, които се разделят и спускат върху всеки един от тях. Те символизират разделените езици при Вавилонската кула. Учениците, изпълнени с Духа, започват да говорят чужди езици, които никога не са учили! Това е мечтата на хората, които идват на нашите английски уроци!

И така, целият този шум привлича минувачите, те виждат, че говорещите са от Галилея (ст.7) – а на тези хора в Ерусалим се е гледало с високомерие, като на провинциалисти. Техният смешен диалект издавал липсата им на елементарно образование. И сега изведнъж те говорили чужди езици!

Освен това, в Ерусалим по това време е имало много юдеи, дошли за празниците от всички краища на Римската империя. Те били изумени от гледката, разпознавайки как галилеяните говорят на техните езици.

Всъщност, изброявайки всички тези етноси в ст.9-11, Лука набляга на космополитния състав на множеството. Там е имало хора от „всеки народ под небето“ (ст.5). Защо всичко това е важно? За да си отговорим на този въпрос, е нужно да си припомним какво се случи във Вавилон.

Във Вавилон Бог разбърка езиците и хората започнаха да не се разбират. На Петдесятница Бог направи различните езици разбираеми и хората започнаха да се разбират. Във Вавилон Бог постави езикова бариера и се роди междуетническата омраза между народите. На Петдесятница Бог даде възможност на хората да заговорят един нов език, езика на Божията любов. Във Вавилон Бог оттегли Духа си от тези, които се разбунтуваха срещу Него. На Петдесятница Бог изля Духа си на тези, които Му се покориха.

Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница учениците се покориха на Бога и Бог ги събра в църквата си. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето. В Ерусалим небето смирено слезе на земята. Проклятието на Вавилон бе неутрализирано!

Говориш ли на езика на Петдесятница? Имаш ли Христовия Дух? Живееш ли с Неговата сила?

Един проповедник казва, че много вярващи днес са заклещени между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница, за да получат сила. Голгота, Петдесятница, но преди тях беше Витлеем. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. А Петдесятница означава Бог в нас.

Помня моята първа Петдесятница. Бяхме се събрали няколко вярващи студенти в стая в общежитието, където живеех. Просто разговаряхме за Бога и за други неща, после някой се помоли. На тръгване едно момиче ми каза: „Радвам се, че дойде на нашето събиране. Ние се молихме за тебе.“

Тогава си казах, това е невероятно - хора, които не ме познават са се молили за мене! Почувствах една вълна на радост и благодарност да ме облива. Днес знам, че това беше Святия Дух, който слезе на мене. Отидох в стаята си и се молих в Духа. Казах на Исус, че отсега нататък съм Негов и ще Го следвам! Тази моя Петдесятница промени живота ми!

Но не с всички е така. На онази първа Петдесятница някои недоумяваха какво става, други се присмиваха. И днес действието на Духа предизвиква недоумение или неразбиране. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ (Лука 12:51)

Затова Петър се изправи и каза на хората, че Петдесятница е дело на Триединния Бог. Бог обеща Святия Дух и засвидетелства Исус с мощни дела. Исус живя, умря, възкръсна и се възнесе при Отца. Десет дни по-късно Той „изля това, което виждате и чувате“ (ст.33).

Накрая Петър ги призова:

Деяния 2:38: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти (baptisthētō) в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Петър директно заяви на слушателите си, че те са убили Исус и ги призова да се покаят.

Някой може да каже, но аз не съм съвременник на Исус. Не съм Го убивал. Не съм убивал никого. Аз съм добър човек. Защо тогава трябва да се покая?

Римляни 3:10,11: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

Ние сме заченати в грях. С всеки извършен грях ти забиваш гвоздей в ръцете и нозете на Исус. Затова обещанието на Святия Дух е за теб. То е за всички, които приемат призива за покаяние. В момента, в който се покаем, Святият Дух заживява в нас и ние ставаме част от тялото Христово.

И след като си повярвал, моли се да се изпълваш с Духа всекидневно. Ако всеки вярващ погледне сериозно на молитвата, тогава църквата ще расте не с 2-3 човека на година, а с толкова църкви на година!

Дарът на Духа не ни се дава просто за да притежаваме Силата Му в живота си. Святият Дух ни се дава, за да сочим към Исус, да прославяме Исус, да издигаме името Му над всяко друго име и да водим хора при Него. Затова и проповедта на Петър беше христоцентрична – в нейния център беше Христос. Ако името „Святият Дух“ е употребено в проповедта 5 пъти, то името „Исус“ се среща цели 12 пъти в нея!

Нашата проповед и свидетелство също трябва да сочат към Исус. За да може хората да кажат „Какво да сторим?“ И когато попитат, да можем като Петър да кажем:

Първо, покайте се...

Eдин мъж се молил заедно с пастора с молитва, която пасторът бил чувал много пъти преди това. „Господи, отнеми паяжината от моя живот.“ Точно когато казвал това, пасторът го прекъснал с думите: „Убий паяка, Господи.“

Много пъти молим Господа да ни прости някой грях, но оставяме източника на изкушение в живота си. Истинското покаяние е да убием източника. Убий паяка и паяжината сама ще изчезне.

Един човек отишъл на църква и Святият Дух го изобличил за грях. На следващата сутрин той отишъл при един познат и го попитал, „Познаваш ли този стар часовник?“ „Да“, отговорил другия. „Това са моите инициали, това е моят часовник. Изгубих го преди 8 години. Как е попаднал у теб? Откога го имаш?“

„Откраднах го,“ отговорил първия. „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и приех Христос за мой Господ и Спасител. Затова първото нещо, което направих таз сутрин, е да ти го върна. Ако не си беше легнал снощи, щях да дойда тогава.“

Мнозина бъркат покаянието със съжаление. Съжалението иска нещата да бяха други, без да направи нещо за тази промяна. Покаянието е признание за грях, омраза към греха и обръщане на гръб на греха пред Бога.

И след като някой откликне на призива за покаяние, ние трябва да го насърчим да се кръсти в името на Исус Христос. За какво кръщение става въпрос тука?

Тук Петър говори за водното кръщение (да се кръсти, гр. baptisthētō). Това щеше да бъде декларация пред света, че те са приели Исус като техен Спасител.

Словото изисква това от всеки вярващ. След като повярваш, без излишно забавяне трябва да направиш тази публична изповед. Както Йоан кръсти Исус в Йордан, така и всеки вярващ трябва да бъде кръстен. Потапянето във водата символизира погребването на старото ни естество. Изваждането ни над водата символизира раждането на новия ни човек.

В Колосяни 2:12 Павел казва: Вие сте „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра.“

Водното кръщение не спасява. Спасението е по благодат чрез вяра. Но водното кръщение е тържествена декларация, че няма друг начин греховете ни да бъдат простени, освен чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос.

Затова, ако си повярвал, какво те спира да вземеш водно кръщение? Кръстили са те като бебе или дете? Но ако кръщението не е придружено с осъзнато покаяние, тогава то е невалидно и си остава празен ритуал.

През лятото ще насрочим дата за водно кръщение. Дори да няма други освен теб, насърчавам те да направиш тази стъпка на вяра пред цялата църква и пред света!

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ На първата Петдесятница в Ерусалим този призив беше послушан от много хора:

Деяния 2:41,42: „И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Проповедта на Петър на Петдесятница беше последвана от голямо съживление и духовна трансформация в град Ерусалим. Към току-що родената църква се прибавяха хиляди вярващи.

Неудържимите започнаха своя поход за завладяване на света в силата на Святия Дух. Заговориха езика на любовта и проклятието на Вавилон беше неутрализирано. Небето слезе на земята. Започна първото съживление в историята. Историята познава няколко такива вълни на съживления.

През 1904-05 г. в Уелс преминала вълна на съживление, довело също до прибавянето на 3000 души към църквата. Силата и ефектът на това съживление се чувствали дълго след това.

В онези години един човек пътувал от Лондон, за да присъства на една от службите в Уелс. Слязал от влака на една малка гаричка и попитал полицая на селския площад, „Къде е Уелското съживление?“ Човекът в синя униформа се изправил в пълен ръст, потупал се по гърдите и казал, „Уелското съживление, господине, е под тези копчета!“

Както всяко друго съживление, и това притежавало две основни характеристики. Първо, мощни вълни на изобличение довели хората до покаяние. Често грешниците влизали в събранията и веднага коленичили пред амвона. Никой не поглеждал часовника, събранията често траели 4 и повече часа.

Второ, християните чувствали колко е важно да споделят Христос с всеки от тяхното обкръжение поради реалността на ада и Божия съд. Те били почти обсебени от Божията любов към невярващите.

И днес хиляди хора се присъединяват всеки ден към Неговата Църква. Много от нас сме свидетели на съживлението след падането на комунизма. Но мисля, че е дошло времето за ново съживление!

Искаш ли и ти да участваш в мисията на Исус? Преживял ли си своята Петдесятница? Преживял ли си радостта на освобождаващото покаяние? Покай се за греховете си, предай живота си на Исус, кръсти се в Неговото име и ще получиш дара на Святия Дух. Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

20.05.2018 г.