Петдесетница, 24 май и ние

/проповед/

Увод

Днес е Петдесетница, но днес е и 24 май! Честит двоен празник! Следващия път, когато двата празника ще бъдат на една дата, ще бъде чак през 2043 година. Затова днес искам да използвам възможността да говоря и за двата празника. Това ще е проповед две в едно! Ще говорим за едно проклятие, след това за едно чудо, и след това за българското продължение на това чудо. Надявам се, че тези размишления ще ни помогнат да видим къде е нашето място в действието на Святия Дух в историята.

1.     Проклятието на Вавилон.

Преди да стигнем до Петдесетница, нужно е да обясним защо имаше нужда от нея.  

В началото Бог създаде човека, за да общува с него, да го постави за настойник над Своето творение и така човекът да го прославя в живота си. Но след първородния грях човечеството се отдалечи от Бога. Господ видя, че покварата се умножава и че „всички мисли на сърцето на човека клонят постоянно към зло.“ (Битие 6:5) Светът се разврати пред Бога и се напълни с насилие (ст. 11). Затова Бог реши да изтреби човеците, с изключение на праведното семейство на Ной, защото „Ной придоби Господното благоволение“ (ст. 8)

После, около 2200 години преди Христа, т.е. около двеста години след потопа, хората отново забравиха за Бога. Толкова се възгордяха, че решиха да си изградят кула до небето, за „да си спечелят име“.

Кулата трябваше да се превърне в паметник на човешката мощ и единство, но се превърна в паметник на човешката глупост и суета.

Според някои, това беше опит да изградят един мощен център-небостъргач, в който да се защитят срещу нов потоп, макар че Бог беше обещал на техните бащи, наследници на Ноевите синове, че няма да повтори това наказание (Битие 9:15, Бог сключи завет с хората потоп вече да не опустоши земята и даде знак - дъгата). Но когато не се учиш от уроците на историята, ще трябва да ги преживееш отново!

Целта на жителите на Вавилон бе да останат единни. Това единство обаче беше в разрез с Божията заповед да се разпръснат и да заселят цялата земя.

Не всяко единство е от Бога. Има единство, което се основава на идолопоклонство, експлоатация, грабителство и алчност. Бог издига и Бог сваля царе.

Освен това, като мост между небето и земята, кулата трябваше да се превърне във фалшив храм. По този начин хората претендираха, че притежават божествена сила.

В крайна сметка проклятието на Вавилон над човешката гордост беше и Божия защита срещу нова пълна поквара на човечеството. Бог знаеше, че с един общ език и цел, „не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.“ (Битие 11:6) Тяхното разпръскване беше предпазна мярка срещу повторение на неoбузданото зло отпреди потопа.

Освен това, разпръсването им по земята не беше осуетяване на Божия план, а напротив – метод за Неговото изпълнение. Бог беше заповядал на Ной и синовете му да „напълнят земята“. Така хората изпълниха Божия план и създадоха разнообразни езици, култури и народи.

Това подготви сцената за призоваването на Авраам да излезе от народа си, да постави начало на богоизбрания народ и да се превърне в благословение за всички народи.

След което в продължение на стотици години Бог изпраща Своите пророци, за да даде Своя закон, който да служи като детеводител на Неговия народ и другите народи по пътя към спасение. Но Израил непрекъснато изневеряваха на своя Бог и тръгваха след идолите на съседните народи. В милостта си Бог ги наказваше като любящ баща и пак ги връщаше при Себе Си.

И именно чрез един от тези пророци, пророк Йоил, Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде.

Йоил 2:28,32 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът…И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“

2.     Чудото на Петдесетница

И 2200 години след потопа, това пророчество се изпълни! Бог изпрати Своя Единороден Син за спасението на всеки, от всеки народ и език, който повярва в Него. Около 30 г.сл.Хр. Исус изпълни спасителната си мисия - бе разпнат и на третия ден възкръсна. След това се яви на учениците и им заповяда да чакат обещаното от Отца.

Исус каза на учениците,

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…“

Те трябваше да очакват Божият Дух, който да им даде сила за свидетелство.

В покорство на Божията заповед, учениците се бяха събрали за молитва. И тогава шум като фучене на силен вятър преминава като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът е придружен от светлина:

Деяния 2:3 „И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

Огънят символизираше Божието свято присъствие. Беше дошло времето за изпълнение на пророчеството на пророк Йоил за изливането на Святия Дух. И това беше началото на изливането.

Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Тук „други езици“ означава съществуващи езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Святият Дух даде способност на учениците на Исус да говорят езици, които никога не са учили, за да донесат Словото и благата вест до хора, които разбират тези езици. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

В разказа си Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5). Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесетница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесетница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон човешките езици са размесени, а народите – пръснати.

В Ерусалим езиците не са премахнати, но езиковата бариера е преодоляна от Святия Дух, което позволява единство в разнообразието. Сега народите могат да бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

3.     Продължението на Петдесетница

Дотук видяхме как Святият Дух беше излян за всички, но … далеч не всички чуват веднага за това велико събитие, преобърнало проклятието на Вавилон. Историята на човечеството е  изпъстрена с неизброими препятствия и обрати пред силите на доброто, които като река през речни камъни малко по малко си проправят път към морето на Божията любов.

Скоро след раждането на църквата на Петдесетница и слизането на Святия Дух, църквата в Ерусалим е подложена на гонения и апостолите и много вярващи са принудени да се пръснат в различни краища на Римската империя.

Това става в изпълнение на пророчеството в

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите отиват наистина до края на земята, за донесат благата вест на тамошните народи. Aндрей и Филип стигат до Скития (Украйна и Русия), а Вартоломей – до Армения и Индия, Симон и Матей до Персия, Тома до Персия и Индия. 

Но макар и да чуват благовестието, малко са народите, които имат Божието слово преведено на техните езици.

Важно е да знаем, че по това време в християнския свят съществува триезичната ерес, че Бог може да бъде славословен само на трите смятани за свещени езици - еврейски, гръцки и латински.

До идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Затова в 9 в. Константин-Кирил Философ води полемики в защита на славянската писменост срещу триезичието. Той изтъква както библейски, така и философски доводи. Известни са думите му:

„Не пада ли еднакво дъжд за всички? Също слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който

Евреи 4:12 „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“

Днес празнуваме Петдесетница, празника на Духа и на Словото. Но по един дълбоко символичен начин, точно днес празнуваме и 24 май - празник на Словото, писмеността и Библията. За нас, българите, това е продължението на Петдесетница.

Делото на Кирил и Методий е в същността си Петдесетническо – борба да се преведат Писанията и на български език, за да станат те разбираеми за голяма част от славянството в източна Европа.

Така, както апостолите започнаха да просвещават езичниците в деня на Петдесетница, така създаването на глаголицата и кирилицата доведе до духовно просвещение на българите и на много други народи.

Но това продължение на първата Петдесетница не е свършило. Много хора днес все още не са чули благата вест и не за били ужилени в сърцата (Деяния 2:37), за да кажат: „Какво да сторим, за да се спасим?“

Мисията на Петдесетница продължава. Затова и днес ние имаме нужда от силата на Святия Дух. Днес Исус ни казва: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене – както във Варна, така и в цяла България, и Балканите, и до края на земята.“

И днес ние се нуждаем от огъня на Святия Дух. Тези 120 ученици, които бяха в горницата, когато падна Духа на тях, бяха обикновени мъже и жени. Сред тях имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години.

Днес стотици милиони изповядват името на Христос. Същата сила и същия огън е и на наше разположение. И ние сме обикновени хора – студенти, учители, лекари, графични дизайнери, администратори, счетоводители, IT специалисти… от нас зависи да вземем огъня на Святия Дух и в Неговата сила да занесем Словото Му в нашите семейства и на работното ни място!

Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига, оживотворява мъртвите и променя живота.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Ще те изпълни със сила и ще преживееш твоята Петдесетница. Ще ти даде дом – Църквата Христова и ще те изпрати на мисия да правиш други ученици. Ще откликнеш ли? Ще продължиш ли делото на Петдесетница?

Както казваше министър-председателят Гюров, „Животът е като пиеса. Не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна.“

Молитва

 __________________

24.05.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Силата на Духа

/проповед/

Битие 11:1-8

А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.

² След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.

⁶ И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. ⁷ Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си. ⁸ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹ Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Йоан 14:16-17, 25-27

¹⁶ И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – ¹⁷ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде… ²⁵ Тези неща ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.

Всички обичат да празнуват Рождество. Дори най-големите езичници празнуват Рождество и го наричат Коледа. Може да не знаят какво е истинското значение на празника и да не се интересуват от това. Същото се отнася и за Великден. Без значение дали вярват или не, хората обичат да се събират на яйца и козунаци. Но днес е Петдесетница и повечето хора нямат идея какво празнуваме. Дори в църквата много християни са в неведение какво точно се е случило на този ден.

А в онзи ден на Петдесетница, през 30 г.сл.Хр., последователите на един човек, наречен Исус, бяха събрани заедно в Ерусалим. Внезапно Божият Дух изпълни всеки от тях, а на главите им се появиха огнени езици. В този ден се роди Църквата. Но това събитие не е отразено от никой историк по това време.

Тези 120 ученици бяха обикновени мъже и жени, сред които имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години. За по-малко от 300 години тази малка и незначителна еврейска секта се превърна в официална религия на цялата Римска империя и днес Църквата на Исус Христос наброява повече от един милиард вярващи.

Как успяха да го направят? Какво се случи с тези 120 последователи в деня на Петдесетница в 30 г.сл.Хр.? Тези 120 човека влязоха в контакт с непознатия Бог на християните. Те установиха контакт със Святия Дух.

Днес е Петдесетница, един от най-големите християнски празници през годината. Днес празнуваме изливането на Святия Дух и раждането на Църквата. Но ако не беше дошъл на църква днес или ако не беше погледнал календара, може би и ти нямаше да знаеш, че днес е празник. Този празник обаче е не по-малко важен от Рождество, Великден или Възнесение Христово, но по някаква причина остава незабелязан. Защо?

Може би защото ни е трудно да разберем какво точно се е случило на този ден? Дали защото не сме преживяли своя лична Петдесетница? Или защото да говорим за Духа не е толкова привлекателно, колкото да говорим за роденото в ясли бебе, за пеещите в небето ангели, за даровете на мъдреците и за овчарите, пасящи стадото на хълмовете около Витлеем.

Или може би Петдесетница не привлича толкова внимание, защото не е толкова комерсиализиран празник или защото все още не е национален празник.

Но той е много важен за църквата и за тебе и мене. Ние не трябва да се страхуваме или да игнорираме Святия Дух, но да копнеем за Него. Същият този Дух се е движел по лицето на земята, когато Бог е създавал света. Същото това присъствие е придобило формата на бебе в яслите на Витлеем.

Същият Дух  е ходил по земята 33 години, поучавайки, изцелявайки и прогласявайки Божията любов на всички хора. И същият този Дух е в нас, работи в нас и в църквата, за да донесе Своята любов в този съкрушен свят.

Святият Дух е третото лице на Триединния Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог Отец твори, Бог Син изкупва и Святи Дух, който обитава, просветлява и освещава. Бог е един, но в три лица. На Петдесетница празнуваме третото, Святия Дух.

В текста от Йоан, който прочетохме, Исус говори за Утешителя, който идва, за да води учениците в истината, да упреква света за грях и да носи Божията праведност в живота на отрудените и обременените. Божият Дух идва в нас, когато се покаем от греховете си и повярваме в смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос. И Той ни помага да израстваме в познание на истината за Бога.

Святият Дух дойде на земята със сила. Една сила може да е разрушителна, но може да бъде впрегната в полезно действие. Eнергията от 40 л. бензин например може да експлодира, когато в тях се пусне запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана в двигателя на една Тойота чрез контролирано горене и да транспортира човек на 500 км.

Експлозиите са зрелищни, но контролираното горене има продължителен ефект и остатъчна мощ. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесетница Той ескплоадира и присъствието Му падна върху учениците като огнени езици.

Деяния 2:2-4 „И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър… явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха дa говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Според един коментатор фученето на вятъра символизира силата на Духа да изобличава и обръща към вярата, огнените езици са символ на очистването на грешниците от греха, а говоренето на езици сочи към прогласяването на благата вест на много езици след раждането на църквата.

Тези зрелищни аудио и видео ефекти, това своеобразно шоу „Звук и светлина“ привлече вниманието на дошлите за празника и даде възможност на Петър да проповядва една пламенна проповед. Така хиляди животи бяха променени от тази експлозия на Божията сила.

Но Святият Дух работи и чрез църквата, която се роди на този ден. Той ни призовава да идваме в църква, да Му се покланяме, освещава ни чрез истината. Работи тихо в нас, докато ходим на работа, докато се грижим за децата си и служим на другите. Дава ни сила за служение.

Преди няколко години инженери, строящи нов мост над Ийст Ривър в Ню Йорк, открили, че разбитият корпус на кораб, потънал преди много години, лежи точно там, където трябвалo да бъдат изградени централните колони на моста. Докарали мощна машина, за да извади кораба, но той не помръдвал.

Тогава на един от инженерите хрумнала необичайна идея. Той казал, „Защо да не накараме прилива да вдигне кораба?“ Докато приливът бил слаб, завързали със здрави въжета корпуса на кораба. Другите краища закрепили към шлеп отгоре. С настъпването на прилива шлепът постепенно вдигнал потъналия кораб. След това корабът бил изтеглен в океана и потопен на място, което нямало да причини бъдещи проблеми.

Святият Дух е като прилив. Той идва тихо и неусетно, но със сила, за да можем да бъдем хората, които Бог иска и да извършим работата, към която Бог ни призовава.

И когато Духът дойде в нас, Той ни дава сила да сочим към Христос. Не към нас и нашите постижения, а към Господ Исус Христос. Святият Дух работи с нашия дух, за да ни даде Неговата праведност. Той ни изобличава за грях, показва ни че не сме толкова добри, колкото мислим и ни кара да коленичим в подножието на кръста и да молим за милост. И тогава Той идва, измива нашите грехове и прогонва нашия страх.

Римляни 8:15 „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

Чрез Святия Дух ние сме осиновени в Божието семейство. Ставаме части от тялото Христово, Църквата.

И когато Святият Дух дойде в живота ни и в църквата, той ни помага да разпространяваме добрата новина, че Исус Христос умря и възкръсна и кани всички да повярват в Него. Духът не сочи към себе си, а към Христос. И Той ни помага ние да не сочим към себе си, а към Христос. Святият Дух прави църквата да бъде най-уникалната организация по лицето на земята.

Един християнин участвал в международна конференция. Всички участници трябвало да се представят. Когато дошъл неговият ред, той казал: „Аз работя за транснационална компания. Имаме клонове във всяка страна на света. Имаме наши представители в почти всеки парламент. Ние сме в бизнеса, свързан с мотивация и промяна на поведението.

Ние управляваме болници, кухни за бежанци и за бедните, кризисни центрове за бременност, университети, издателски къщи, старчески домове и сиропиталища. Ние се грижим за нашите клиенти от раждането им до тяхната смърт.

Занимаваме се със застраховки живот и застраховки за злополуки. Правим трансплантации на духовни сърца. Нашият първоначален Организатор притежава всички недвижими имущества на земята плюс колекция от безкрайно много галактики и съзвездия. Той знае всичко и живее навсякъде. Нашият продукт се предлага безплатно. (Няма достатъчно пари, които да могат да го купят.)

Нашият изпълнителен директор се роди в малко градче, работи като дърводелец, не притежаваше дом, беше неразбран от семейството си, мразен от враговете си, ходи по вода, бе осъден на смърт без процес и възкръсна от смъртта. Аз говоря с Него всеки ден.“

Църквата е най-удивителната организация в света! И ти и аз сме части от нея не защото ние сме направили нещо, a защото Святият Дух ни изобличи за грях, призова ни чрез благата вест, просветли ни чрез мъдростта си, обогати ни чрез даровете си, освети ни и ни пази във вярата, както прави с всички Христови последователи.

Ако Вавилон разбърка всички езици и постави вражда между хората, то Петдесетница даде на всички езика на любовта и ги кани отново в Божието семейство!

Силата на Святият Дух бе изявена на света на този ден преди 2000 години и тази сила присъства и днес чрез нас в църквата. Тази сила поразява разума, стопля сърцето, променя живота, завладява тялото, изостря ума, разширява душата, привдига духа и ни прави да сме повече, отколкото някога сме се надявали.

Тази сила подмладява старите, оживотворява мъртвите. Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига. Когато Бог изпраща Духа Си, земята се обновява, хаосът се превръща в творение, Червено море се превръща в магистрала на свободата, вражеските армии отстъпват победени. Когато Бог изпраща Духа Си, едно младо момиче казва „Да“, Исус се ражда, живее и възкръсва, смъртта бива погълната победоносно  и животът никога повече не е същият.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Той те кани обратно у дома в Божието семейство. Ще откликнеш ли? Нека се помолим!

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

08.06.2025 г.

 

Денят, който промени всичко

/проповед на Петдесятница/

Спомняте ли си за ден, когато се е случило нещо, което е променило завинаги живота ви? Днес сме се събрали, за да се поклоним на Бог,  да Го хвалим за смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос и да се поучаваме от Словото Му. Но днес е още по-специален ден, защото днес празнуваме един ден, в който се случи нещо, което промени хода на световната история.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата Църква!

Но как се стигна до този ден?

Петър, Йоан, Яков и останалите ученици бяха прекарали три години заедно с Исус. Той им казваше много пъти какво ще се случи и защо трябваше да се случи по този начин.          

Исус беше изпълнил пророчествата в Стария завет. Учениците бяха живяли с Него, бяха яли с Него, бяха Го следвали, но все още не разбираха всичко.

Петър Го попита, „Господи, къде отиваш?“ Тома Му каза, „Господи, не знаем къде отиваш.“

В нощта преди Христос да бъде разпнат, Той и учениците Му отидоха в Гетсиманската градина. Преди Исус да отиде да се помоли, Той им каза, „Стойте тук и бдете“. После се върна и ги завари да спят.

Той направи това три пъти и всеки път ги заварваше да спят. На Марк Драма нашите младежи изиграха това много образно, имаше даже леко похъркване. Но идеята е, че те все още нямаха представа какво предстои да се случи.

И когато стражите дойдоха да Го арестуват, хванаха учениците неподготвени. И след кратка схватка, по време на която слугата на първосвещеника загуби ухото си, всички Го изоставиха и избягаха.

След разпъването на Исус, учениците се скриха зад залостената врата поради страха от юдеите.

На утрото на Христовото възкресение, Мария Магдалина каза на Петър и Йоан, че някой е откраднал тялото на Христос.

По пътя към Емаус Исус придружи двама от учениците. Техните лица бяха помръкнали. Докато говореха за Исус, те го описаха просто като пророк, който е бил разпнат.

И след като всичко това се бе случило, след като бяха прекарали 3 години в присъствието на Божия единороден Син, дори учениците все още не разбираха.

Но Исус им обеща, че Бог Отец ще им изпрати Святия Дух. И когато това стане, Той ще ги научи на всичко и ще им напомни всичко, което е казал. Най-накрая всичко ще им стане ясно.  И когато дойде този ден, всичко ще се промени.

И този ден дойде! Раждането на църквата стана в момент, когато в Ерусалим се стичаха поклоници от всички страни, които се отправяха към храма, за да празнуват еврейския празник Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна до един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Бог не случайно избра точно този ден, за да излее Духа Си. Бог искаше да обърне разделението между народите. Във Вавилон Бог разбърка езиците и в човечеството навлезе разделението и отчуждението.

На Петдесятница хората не започнаха да говорят един език, но Бог им даде способност да споделят благата вест на чужди езици, за да може всички да ги разбират.   

Всички сме учили чужди езици и знаем колко трудно е това. Трябва да мислиш едновременно за правилните думи, за словореда, за глаголното време, падежите и за куп други неща! Отнема години и пак говориш смешно, като 4-годишно дете. Вавилон наистина е проклятие! И сега изведнъж, без да учат нищо, Бог им даде способността да говорят на различни езици!

Защо Бог направи това чудо? Защото Христовата църква е за всички, не само за определени хора и нации.

Римляни 10:13 „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.“

Няма значение какъв език говориш, от кой етнос си, от коя партия си, колко си богат или беден, дали си ескимос в Аляска или си абориген в Австралия, дали си живял преди Христос или живееш в епохата на църквата. Божието желание е всички да бъдат включени в църквата на Исус Христос.

Ходили ли сте на ол инклузив почивка в Турция? Едни приятели ходеха и ни разказваха след това какво чудо е това ол инклузив почивката! Ол инклузив означава, че през цялото време можеш да ползваш плажа, басеина, шезлонг и чадър, да ядеш от храната и да пиеш напитки. Ако си гладен половин час след закуска, моля, вземи си нещо за хапване! Може да огладнееш през нощта – викаш рум сървиз. За нищо не плащаш, всичко това е включено в цената!

Същото се отнася и за Църквата – всички са включени в цената, която вече е платена от Исус Христос!

Ол инклузив – всички са включени!

В живота обаче има ситуации, когато не всичко и всички са включени в нещо.

Бил ли си в ситуация, в която си се почувствал пренебрегнат? Може би като дете никой не те е искал в отбора си, защото не си се отличавал със спортни умения. Или не са те поканили на рожден ден или сватба, на които много си искал да отидеш? Или не са те поканили на работна среща в офиса, а ти си имал добри идеи за обсъждането. Каквато и да е ситуацията, това е било болезнено. Удивителното нещо за посланието на Исус е, че то е за всички и никой не е пренебрегнат. Всички са поканени да станат част от Църквата Христова.

За Бог няма значение откъде идваш. Единственото, което има значение за Бог е къде отиваш.

Когато Бог направи това чудо в деня на Петдесятница и хората чуха това,

Деяния 2:6 „насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“

Toва, което изглеждаше като огнени езици, които се разделяха, и седнаха на всеки от тях, беше знамение, с което Бог обяви слизането на Святия Дух. Oгънят тук е символ на очистване. Както огънят пречиства златото, така и Святият Дух пречиства сърцето на повярвалия от всеки грях и всяка нечистота.

Огънят също ни препреща към първата Петдесятница, от която празникът Шавуот (празникът на седмиците и на първите плодове) приема името си. Каква е връзката?

Eвреите излязоха от Египет на първата Пасха, която беше на 15-тия ден от първия месец по техния календар. От тогава до първия ден на третия месец са 45 дни. На 2-рия ден на този трети месец Мойсей се качи на планината Синай.

В следващите три дни Бог заповяда на народа да се очистят, с което стават 49 дни от изхода. На следващия 50-ти ден Божията слава се яви на планината. В Изход 19:16 четем, „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас...“ Огън и вятър на планината!

И 1440 години по-късно, пак в деня на Петдесятница, Божията слава отново се яви чрез огън и вятър!

Но това не е всичко! Вятърът и огънят на Петдесятница са също препратка към Божието славно огнено присъствие, което изпълва скинията и храма. Те се свързват с пророческото обещание в Езекиил 43 и Агей 2, че Бог ще дойде и ще заживее с Духа си в новия храм на царството на Месия.

Агей 2:7 „ще разтърся всички народи – и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.“

И тук, в Деяния, Божието славно и огнено присъствие дойде да обитава не в една сграда, а в Неговите люде. Лука ни казва, че новият храм, обещан от пророците, е новозаветното семейство на Исус, людете на Исус.

С други думи, когато Бог дойде да обитава в своя храм, Той ще обедини всички племена на Израел под управлението на Царя Месия и че благата вест за Божието управление ще се разнесе и ще достигне до другите народи. И Лука описва това интернационално племе от израелтяни, които са там за празника Петдесятница и които са откликнали на посланието на Петър.

А три години преди деня на Петдесятница, Йоан Кръстител беше казал:

Лука 3:16 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

И в деня на Петдесятница, учениците се изпълниха със Святия Дух. Всеки, който беше в онази горна стая, се изпълни с Духа. Това беше обещаното кръщение със Святия Дух.

Виждаме как Божието огнено присъствие минава като червена нишка през цялата Библия и накрая се материализира в изливането на Божия Дух!

Исус Христос бе заповядал на учениците да чакат изливането на Святия Дух, и те го дочакаха на Петдесятница!

Ние получихме Духа, когато повярвахме. Тогава духовните Божии истини изведнъж добиха смисъл и Духът започна да разкрива значението им. И ние имаме нужда да се изпълваме всекидневно с Него чрез четене и изучаване на Словото, молитва, общение с тялото Христово и благовестие. Павел каза на ефесяните, „изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)!

Но преди това всеки от нас трябва да преживее своята Петдесятница. Това е денят, който променя всичко. Денят, когато се новораждаме и в който започва нашия нов живот! Денят, в който Духът започна да ни променя отвътре навън.

Всички сте чували за един от най-големите християнски автори и богослови на всички времена, Августин Блажени. Веднъж след своето повярване, след неговата лична Петдесятница, той вървял по улицата и подминал една проститутка, която преди бил посещавал. Тя му извикала, но той не отговорил. Продължил да върви. Тя пак извикала, „Августин, това съм аз!“ Без да променя ход и с увереността на Христос в сърцето си, той отговорил, „Да, но това вече не съм аз.“

Поради Христос и Неговия Дух, Августин бил променен. Той бил новороден, напълно ново създание.

Освен, че Бог започна да променя живота ни в нашата Петдесятница, когато се кръстихме и се изпълваме с Духа, ние получаваме и дарбите на Духа.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Защото като църквата на Исус Христос, всички ние сме части от тялото на Христос и като такива имаме важна роля в тялото, за всеобща полза.

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, казва за деня на Петдесятница: „Бяха ли всички тогава пророци? Всички ли вършеха чудеса? Всички ли имаха изцелителна дарба? Всички ли говореха езици? Не, съвсем не. Може би дори по-малко от един на хиляда... Следователно, те бяха изпълнени със Святия Дух с по-чудесна цел от тази. А именно, Бог им даде умът на Христос, тези святи плодове на Духа..., за да ги изпълни с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие..., за да „ходят както Христос ходеше“ в „делото на вярата, в търпението на надеждата, в труда на любовта.“

И когато Святият Дух дойде върху вярващите на Петдесятница, те веднага получиха ума Христов и започнаха да ходят както Христос ходи. Този ден промени всичко!

Петър, човекът който се беше отрекъл от Христос три пъти поради страх, че ще премине през същите мъчения, се изправи пред тълпата, „издигна гласа си“ (Деяния 2:14) и проповядва първата проповед в църквата, и то каква проповед!

Изпълненият с Духа Петър издигна високо глас и говори с авторитет,  убедително и въздействащо. Каква промяна Святият Дух бе предизвикал в живота на този мъж!

Той проповядва за пророчеството на Давид за Господ Исус, каза че всички ученици са били свидетели на възкресението, за прославянето и възнесението на Исус Христос в небето.

Той им говори за небето, но им говори и за реалността на ада. И той им заяви, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, „като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (2:24)

И след това Петър извика,

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

И това въздействащо послание е приложимо и днес така, както беше преди 2000 години. Днес всички християни сме част от Църквата, тялото Христово. Ние сме Христовите представители на земята.

Ако имаме Духа, трябва в нас да гори и Неговия огън! Огънят не е просто един празен символ. В църквата не трябва да има само зрители. Ние сме призовани да се изпълваме с Духа и да използваме дарбите си в служение в църквата и за свидетелство в света.

И не е нужно да тръбим навсякъде какво правим. Святият Дух действа мощно, но незабележимо.

Християнският автор Джейми Бъкингам, (автор на книгата „Бягай, малкия, бягай“ за живота на Ники Круз) веднъж посетил язовир. Дотогава той винаги мислел, че електричеството се добива от водата, която тече отгоре без да разбира, че тя е просто пяна. А дълбоко под повърхността на водата турбините и генераторите трансформират силата на тонове вода в електричество – тихо, невидимо за очите, не като лъскавата пяна отгоре.

За да имаме тази сила в живота си, е нужно да се изпълваме със Святия Дух всекидневно. Иначе все едно да караш кола без двигател в нея. 

В невъзможността на това се убедил един шотландец. Той седнал в колата си и се опитал да запали двигателя, но напразно. Колата не тръгвала и не тръгвала. Станал, вдигнал предния капак и открил, че някой е откраднал двигателя.

Допускаш ли Сатана да открадне двигателя ти?

Ако не разгаряш огъня на Духа в себе си, ако не ти остава време да прекарваш с Бога и в молитва, защо се чудиш, че нямаш тази сила?

Сатана се радва най-много на заетите християни, на които не остава време да четат Библията, да се молят и да се вграждат и служат в тялото Христово.

Но когато ти позволиш на Святия Дух да поеме кормилото на твоя живот, твоят съпруг и съпруга, твоите деца се променят, атмосферата на работното ти място се променя, приятелите ти не могат да те познаят. А когато цялата църква позволи на силата на Святия Дух да действа в нея, целият квартал и целият град ще започне да се променя!

Всяка сила може да бъде използвана по два начина: тя или може да избухне, или може да бъде впрегната и канализирана. Енергията, получена от 50 литра бензин например, може да се освободи чрез експлозия, ако в тубата бензин се хвърли запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана чрез двигателя на Фолксваген Голф в контролирано изгаряне и да се използва за транспортирането на човек от Варна до София.

Експлозиите са зрелищни, но контролираните изгаряния имат траен ефект и издържливост. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесятница Той експлоадира и Неговото присъствие бе забелязано като „огнени езици“ (Деяния 2:3). Животът на хиляди хора бе променен чрез едно изригване на Божията сила.

Но той също работи чрез църквата – институцията, в която Бог започна да излива силата на Святия Дух за дългия път. Чрез поклонение, общение и служение християните разполагат с тази издържливост и жизненост.

Няма по-мощна сила на този свят от силата на Святия Дух!

Преди да се възнесе, Исус Христос обеща на учениците:

Деяния 1:8 „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Това стана в деня на Петдесятница и 3000 души се присъединиха към църквата в онзи ден. От тогава досега милиони са били кръстени със Святия Дух по лицето на земята. Поради тази причина и ние с вас сме тук сега.

Ние сме призовани да бъдем църква с огън. Огън от ентусиазъм и любов. И всеки, който призове Господнето име, ще се спаси!“ Слава на Бога!

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.06.2024

Вятър и огън (Деяния 2:1-41)

 /проповед/

Важно е да изучаваме Библията, за да израстваме в христоподобие, за да сме по-добри свидетели.

Едно момченце се молело, „Господи, ако не можеш да ме направиш по-добър, не се тревожи за това. И така си ми е добре.“ Но ние знаем, че животът без Бога не е удовлетворяващ. Имаме нужда от Него и от Словото. Имаме нужда да разбираме Писанията.

Една от най-вдъхновяващите книги в Библията за мен е Деяния на апостолите. За да разберем книгата Деяния, много важно е да разбираме какво се е случило в деня на Петдесятница. Исус бе казал на учениците да останат в Ерусалим и да чакат да дойде сила върху тях, за да занесат Великото поръчение до целия свят. С тази сила те щяха да отидат до краищата на земята, за да проповядват благата вест и тя щеше да им помага да се изправят срещу преследване.

Миналата седмица видяхме трите основополагащи принципа, на които Христос основа църквата – нашето послание (Христос възкръсна!), нашата сила (силата на Святия Дух) и нашата мисия (мисията да разботи за Неговото царство). Днес ще се спрем по-подробно на това защо дойде Святият Дух. Ще видим, че освен че дойде, за да даде сила на учениците, Той предизвиква различни реакции и днес идва, за да дава сила и на нас.

В покорство на своя Господ, учениците се бяха събрали и се молеха. И точно както Исус им беше обещал, десет дни след като Той възкръсна, Святия Дух се изля върху тях, придружен от звуко-светлинно шоу от вятър и огън.

1.     Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците.

Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците. В Деяния 1:8 се казва, че те щяха да приемат сила отгоре, за да достигнат до целия свят с вестта за възкръсналия Исус. Тъй като светът още не е евангелизиран напълно, това обещание за силата на Духа е все още в сила.

От историята на Църквата виждаме, че важни пробиви за благовестието и съживления са идвали в резултат на извънредно големи изливания на Святия Дух.

Петдесятница беше първото от тези изливания и ние все още трябва да се молим за нови такива, за да може Църквата Христова да се събуди и да получи сила за благовестие.

Имаш ли силата на Святия Дух за благовестие?

Както казва един проповедник, „средностатистическият християнин и средностатистическата църква са някъде между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница за сила. Витлеем означава „Бог с нас“. Голгота означава „Бог заради нас“. Но Петдесятница означава „Бог в нас.“

Много християни не разбират ролята на Святия Дух и не използват силата на Святия Дух в личния си живот. Днес ние се нуждаем отново от вятъра и огъня на Петдесятница.

Нека видим какъв беше този вятър и огън и какви знамения придружиха изливането на Духа на Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Учениците се бяха събрали за молитва, и тогава шум като фучене на силен вятър премина като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Звукът е бил като при излитане на самолет. Вятър ечи, грехът стене, ако мога да перифразирам една известна песен! Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът беше придружен от светлина:

„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

На Синай огънят символизираше Божието присъствие. Тук то бе в огнените езици. Също, чрез Йоан Кръстител Бог беше обещал кръщение чрез огън. Йоан каза:

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен... ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“ (Матей 3:11). И ето, че това кръщение беше дошло.

Чрез пророк Йоил Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде (Йоил 2:28-29). И това беше началото на изливането. Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Съществува мнение, че тези езици са били небесни или ангелски езици. Но повечето коментатори се обединяват около тълкуванието, че „други езици“ тук означава съществуващи, разпознаваеми езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Тук става въпрос за една чудодейна способност да се говори чужд език, който не е учен от говорещия, с цел да се послужи на хора, които говорят и разбират езика. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5) Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесятница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Там човешките езици са размесени, а народите – пръснати. В Ерусалим езиковата бариера е преодоляна свръхестествено като знак, че сега народите ще бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

На онази Петдесятница целият свят се беше събрал, за да приветства раждането на Църквата. Това стана, когато учениците се изпълниха с Духа и техният дух се докосна до величието на Бога. Тази разтърсваща опитност премина в смело и страстно хваление и свидетелство. Говоренето на езици, вятърът и огънят не бяха същността, те бяха само придружаващи знамения на това изпълване.

2.     Святият Дух предизвиква различни реакции.

Когато дойде, Святият Дух предизвика различни реакции у множеството. Духът на Бога дойде върху учениците по един нов начин. Един начин, който предизвика учудването на тълпата. И хората искаха обяснение що за чудо е това!

Деяния 2:12-13 „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.“

Д-р Лука казва, че те „се смаяха“ и бяха „в недоумение“. Думата, използвана на старогръцки за „смайвам се“ означава буквално „изкарвам някого от ум.“ Днес ние използваме израза „направо ми изкара акъла“ или „хвърли ме в тъч.“

Свидетелите на това чудо направо бяха хвърлени в тъча. И заедно с това бяха в недоумение. Бяха озадачени. Те бяха объркани, защото не разбираха каква е причината това да се случва.

Тяхното недоумение се дължеше и на факта, че учениците бяха от Галилея. Галилеяните имаха лоша слава на простовати селски хора. Те трудно произнасяха гутурални звуци и имаха навика да гълтат цели срички, докато говорят. Затова жителите на Ерусалим гледаха отвисоко на тях като на провинциалисти. И въпреки това, сега тези селяци говореха с чудесно произношение всички тези езици. 

Присъстващите юдеи бяха озадачени. През главата им минаваха най-различни обяснения на случващото се.

Някои от тях казаха, „Какво значи това?“ Те се запитаха каква е причината това да се случва. Това бяха хората, които бяха широкоскроени и искаха да изследват нещата, преди да си съставят мнение.

Но имаше още една група хора, които реагираха доста инфантилно и с присмех. Те погледнаха учениците и си казаха, „Тези са пияни! Това обяснява всичко.“

Днес живеем във време, в който срещаме много цинизъм, студенина и съмнение. Особено що се отнася до благовестието. И този цинизъм не е плод на демокрацията, както някои мислят. Георги Марков описва така промяната в отношенията между хората, настъпила след налагане на комунистическия терор в България:

„Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна сигурност. Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза... Ние вече бяхме „другари“.“

Вече три поколения българи са възпитани в дух на богоборчество и атеизъм. И докато първите поколения са били лишени от знанието за Бога и от достъп до църквата, днес много хора съзнателно продължават да отхвърлят вярата. Страхът от Държавна сигурност е заменен от страха какво ще помислят хората.

Когато споделям за вярата, някои хора искат да знаят повече. Подобно на събралите се хора на Петдесятница, те питат, „Какво значи това?“ Но много често реакцията е като на втората група на Петдесятница: незаинтересованост, цинизъм и студенина, а понякога и присмех.

Винаги, когато настъпи съживление и когато Святият Дух се излива по невероятен начин, хората се разделят на две. Някои искрено питат какво е това и изпитват нещата. Държат това, което е добро. Другите стоят настрана и се присмиват и приписват всичко на човешки емоции. Казват, „Те са се напили със сладко вино“.

3.     Святият Дух дойде, за да дава сила и на нас.

Но въпреки това, Бог подготвя почвата в сърцата за Словото. Духовната жътва е узряла. Петдесятница дойде, за да може ние да събираме жътвата от души.

Лука 10:2 „И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Време е да запретнем ръкави и да започнем да жънем жътвата! Святият Дух подготвя плода за жътвата. Хората търсят Бога. От време на време ми се обаждат хора, за да питат за църквата, за да търсят помощ, молитва... За това свидетелстват и други пастори. Жътвата е изобилна, има нужда от повече работници!

В деня на Петдесятница, когато беше излян Святият Дух, Петър хвърли мрежата и 3000 души бяха спасени и влязоха в Царството. След падането на комунизма в България имаше голямо съживление и стотици хиляди чуха благата вест. Време е за ново съживление!

Бог не ни е дал Святият Дух, за да му се радваме изолирано от другите, докато те вървят с бързи крачки към ада.

Бог обича хората. Той ги обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за тях. И ние не трябва да ги забравяме. Христос ни заповяда да споделяме благата вест с тях.

Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Ние трябва да се изпълваме със Святия Дух днес! Да четем и изучаваме Словото, и да се молим Бог да работи чрез нас. Да показваме Неговата любов.

Много християни днес са загубили тази сила на Бога за свидетелство. Имат религия, но нямат сила. Приличат на Самсон, който спеше в скута на Далила. Мислеше, че може да се освободи от нападателите си, но силата го беше напуснала. Беше ослепен, вързан и мелеше в мелницата на неприятелите си.

Мъртвата религия отнема от хората силата на Духа и ги оставя да мелят в мелницата на слабост и пораженчество. Те са заслепени от дявола, вързани в религия и най-лошото е, че дори не го знаят.

Бог иска днес да се събудим и да се помолим Духа да влезе пак със сила в живота ни.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да се покланяме в дух и истина. Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Целта на човешкия живот е да се покланя на Бога. Поклонението не е да дойдеш на църква и да се преструваш, че пееш песни, след това да чуеш една проповед и да я забравиш още преди да си си отишъл.

Истинското поклонение означава не просто да си наблюдател, а да си участник. Да се покланяш в дух и истина, да издигаш душата си до Бога.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да предупреждаваме невярващите за опасността от ада. Как може някой да твърди, че обича Бога и служи на Бога, когато не го е грижа за хората около него?

Ако имаш Святия Дух, няма да седиш спокоен, но ще предупреждаваш познатите и приятелите си, че ще трябва да се изправят пред Божия съд, че ако не се покаят, ако името им не е записано в книгата на живота, ще отидат на мястото, отделено от Бога за вечността.

Ако къщата на съседа ти гори, какво ще направиш? Дали само ще се молиш за тях? Или ще отидеш и ще им кажеш, „Излизайте бързо вън, преди да сте изгоряли в пламъците!“

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да имаме сила за свидетелство. Нашият Господ каза, „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8).

Святият Дух не сочи към себе си, а към Исус. Представете си го като застанал зад вас и насочил фенерче над рамото ви към Исус, който е пред вас. Духът никога не казва „Гледай мен, слушай мен, ела при мен, познай мен. Но винаги казва „Гледай Него и виж Неговата слава. Слушай Него и чуй Неговото слово. Иди при Него и имай живот. Опознай Го и вкуси дара на радост и мир.“

Святият Дух е този, който прогонва страха и дава сила, смелост и увереност за свидетелство. Когато тази сила дойде върху Петър, той каза:

Деяния 2:38-39 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“

Обещанието е и за нас! Ако ти си християнин, ако си спасен, дарът на Святия Дух е за теб!

***

Известният евангелизатор Дуайт Муди сключил завет с Бог, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Една вечер, около 10 ч., той осъзнал, че още не е свидетелствал. Затова излязал на улицата и заговорил един човек, който стоял до уличната лампа, като го попитал: „Вие християнин ли сте?“

Човекът избухнал и заплашил, че ще го набие. По-късно отишъл при един от старейшините на църквата и се оплакал, че „Муди върши повече поразии в Чикаго, отколкото десет човека вършат добро“. Старейшината помолил Муди да укроти малко ентусиазма си. Три месеца по-късно Муди бил събуден от човек, който чукал на вратата му. Бил онзи, на когото бил свидетелствал. Той казал, „Искам да говоря с теб за моята душа.“ Извинил се за начина, по който се отнесъл с Муди и казал, че не е имал мир от онази вечер, когато Муди му свидетелствал. Муди го водил в молитва на покаяние и човекът станал ревностен проповедник.

На Петдесятница Бог използва звуко-светлинното шоу на вятър и огън, за да изпълни учениците със Святия Дух. Така се роди Църквата. Святият Дух бе даден на първите ученици и днес се дава на нас, за да имаме сила за поклонение, сила за да предупреждаваме и сила за свидетелство.

Нека се молим!

_____________________

15.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна