/проповед/
Здравейте!
Днес ще сме заедно с децата. Възрастните вече няколко седмици разглеждаме
книгата Евреи. Нашата основна тема е, че Исус е Превъзходен над всяко създание.
Той е превъзходен над ангелите, Той е по-върховен от Мойсей.
А деца,
вие за какво говорихте миналия път в Неделното училище?
/Децата отговарят, или аз казвам:
Укротяването на бурята; вие сега говорите за чудесата на Исус; защо Исус
правеше чудеса и продължава да прави?/
Защото
Той е Божият Син, Той е върховният и единствен Спасител, който ни дава съвършената
почивка, както научаваме в Евреи. Извън Исус няма спасение. Затова, не обръщай
гръб на Исус и не го принизявай до други лидери!
Понякога
може да е изкушаващо да направим това, нали? Но посланието към Евреите ни дава
силни аргументи защо е опасно да го правим. И последният път видяхме с помощта
на Клинт Морган, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник и посредник, чрез
който можем да станем приятели на Бога.
Днес ще
разгледаме част от 9 глава. Там се казва следното:
Евреи
9:26 „(Исус) се яви… за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си“
Исус е
нашата съвършена Жертва. Може би си казваш, „чакай малко, нали Исус е нашият
съвършен Първосвещеник, Той премахна стената между нас и Бог, защо е нужна
жертва?“
Нека си
припомним какво правеше първосвещеникът в Стария завет. Веднъж годишно той се
отправяше към храма в Ерусалим. Той влизаше в него, преминаваше през святото
място и влизаше в Светая светих или още най-святото място.
Това
беше малко помещение, отделено от останалата част на храма от голяма плътна
завеса. Като влизаше през нея, той влизаше право в Божието присъствие. Никой
друг не можеше да влезе вътре, само той имаше това право.
Дори
той не можеше да си влиза там когато поискаше. Беше му позволено да прави това
само веднъж годишно, в деня на умилостивението. Защо? Защото влизането в
Божието присъствие е сериозна работа. И той очакваше с голямо нетърпение този
ден, както едно дете очаква първия учебен ден 😊 или един възрастен очаква важно събитие
в живота си.
Влизането
в Светая светих беше важно събитие, защото Бог е съвършен във всяко едно
отношение. А ние – ние не сме съвършени, нали? В нито едно отношение.
Ако сме
честни трябва да признаем, че често грешим. Например, ако сме дете, когато тати
и мама ни кажат да си оправим леглото или да изхвърлим боклука, а ние мърморим.
Или когато стоим на телефона до късно през нощта и не си лягаме да спим.
Затова
Библията ни нарича грешници. Ние сме грешници, защото сме обърнали гръб на
Бога, а това е сериозно. Толкова сериозно, че това означава, че съвършеният Бог
и ние, грешниците, не можем просто ей така отново да се съберем заедно, като че
ли нищо не се е случило.
Не,
нещо трябваше да се направи преди това. И точно затова тази голяма завеса в
храма беше там и отделяше светая светих от святото място. Тя напомняше, че
между нас и Бога има голяма бариера и че нещо трябва да се направи, за да се
премахне тя.
Всеки
път, когато първосвещеникът искаше да влезе през завесата, в Божието
присъствие, преди това той трябваше да направи няколко неща.
/Деца,
сещате ли се какво трябваше да направи първосвещеникът?/
Трябваше
да жертва теле, седем агнета и един овен (Числа 29:7).
Той
трябваше да убие тези животни, за да покаже на хората, че нашият грях може да е
простен само ако някой е взел нашето наказание върху себе си.
И едва
тогава първосвещеникът можеше да влезе през завесата в Божието присъствие. И от
Евреи научихме, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник. Но освен това, Той е и
съвършената Жертва.
Защото
в Стария завет всяка година първосвещеникът трябваше да принася още едно
животно, за да може греховете на хората да бъдат простени. И дори тогава, само
първосвещеникът е можел да влезе през завесата.
А
останалите? Те също искат да са приятели с Бога! И макар греховете на хората да
са били простени, завесата пак е оставала да виси там и да напомня, че грехът е
голям проблем. Още не беше премахната.
Защото принасянето на животинска жертва не беше
същността. Това беше само преобраз на по-добрата Жертва, която щеше да дойде.
Евреи
9:24-26 „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а
в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася
Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с
чужда кръв;… а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне
греха чрез пожертването на Себе Си.“
/Не е ли невероятно това, деца?/ Първосвещеникът влиза в
ръкотворен храм (т.е. в църква, строена от хората). А Исус отива на небето.
Първосвещеникът
жертва козел. Исус жертва Себе Си. Първосвещеникът трябва да го прави всяка
година, отново и отново. Исус го направи веднъж и така свърши завинаги делото
си.
Ако
жертвите в Стария завет очистваха церемониално, то жертвата на Исус очиства
човешката душа и съвест от товара на вина и носи вечно изкупление, като
освобождава човека от греха.
Животното
умираше, защото трябваше да умре. Исус умря, защото реши да умре. Животът на
животното се отнемаше от него. Исус доброволно даде Своя живот. Жертвата на
животното беше следствие на изискването на закона. Жертвата на Исус е следствие
на любовта.
Всичко
стана в онзи ден на хълма извън Ерусалим, когато Исус умря на кръста. Някои от
наблюдаващите мислеха, че той е престъпник, който получава това, което
заслужава. Други смятаха, че е добър човек, който незаслужено е наказан. А
всъщност, Той бе положен и принесен като нашата съвършена Жертва. Той взе
нашето наказание върху Себе Си веднъж завинаги.
И ако
ти беше там в онзи ден – не до кръста, а от другата страна, в храма, щеше да
видиш как тази огромна тежка завеса, която отделяше хората от Божието
присъствие, се разкъсва като лист хартия (да скъсам
лист хартия тук, може и по-голям!). Именно поради съвършената Жертва на
Исус, днес ние можем да влезем в Божието присъствие.
Евреи
10:11-12 „И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти
същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; но Той (Исус), като
принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.“
Точно
сега Исус седи отдясно на Бог Отец, защото Той завърши Своето спасително дело.
Няма нищо повече, което може да бъде направено. Понякога си мислим, че ние
можем да направим нещо от наша страна, освен това което Исус е направил.
Може би
си мислим, трябва да чета Библията, защото това ще ме направи още по-простен.
Или може би трябва да се включа в някоя от активностите в църква, може би да
започна служение, защото така Исус ще ме харесва повече и ще стана по-голям
приятел с Него.
Или
може би, трябва просто да съм много добър. Да мия чиниите без да са ми казали,
или да пускам прахосмукачката… защото това ще ме вкара право в Божието
присъствие.
Не, че
тези неща са неправилни, напротив! Много е хубаво да си четем Библията всеки
ден, да се молим, да вършим домашните си задължения, да работим за прехраната
си – ако сме възрастни. Но тези неща не ни спасяват. И ние ги правим не с цел
да изнудим Бог да ни обича повече, а ги правим в отговор на Неговата любов към
нас.
Защото,
както казва Филип Янси, нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича
повече и нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича по-малко.
Ако сме
склонни да мислим така, тогава трябва да се върнем при Исус. И тогава ще видим,
че единственото нещо, което може да ни направи приятели на Бога и което може да
ни отвори вратата за Неговото присъствие, е съвършената Жертва на Исус.
Това,
което Той направи на кръста, беше веднъж завинаги. Това е единственото, на
което трябва да възложим нашето упование и надежда. И никога да не отиваме при
никой или нищо друго за нашето спасение.
Молитва.
