Monday, December 19, 2016

Какво очакваш на Рождество? (Лука 2:25-38)

/проповед/
















За всички нас е трудно да чакаме. Още по-трудно е за децата. Всяка година очакват с нетърпение рождения си ден. Но най-нетърпеливи те стават преди Рождество Христово. Когато децата ни бяха малки, нямаха търпение да станат на Рождество и да видят какви подаръци сме приготвили за тях под елхата.

Нашите деца знаеха, че всички подаръци идват от Исус, не от дядо Коледа. Но не всички деца знаят. Едно написало следното писмо на дядо Коледа:

Скъпи дядо Коледа, няма да искам много. Ето моя списък: магическа дъска за рисуване, два комплекта с цветни моливи, флумастери Крейола и мой собствен цветен телевизор! Е, oт мен да мине, може да махнем моливите. Да не помислиш, че съм егоистка.

Рождество често се свързва с очакване. Когато бях малък, в атеистична България се насърчаваше празнуването на Нова година вместо Рождество. Около една нова година със сестра ми искахме много да имаме касетофон. Но знаехме, че нашите не могат да си позволят,затова не настоявахме. Една вечер преди Рождество докато си играехме, намерихме чисто новнеразопакован касетофон, скрит зад завесата. Тайната бе разкрита, но радостта ни не беше по-малка!

Какво очакваш ти на това Рождество? За какво копнееш? Очакваш ли нещо специално на това Рождество?

В Евангелието от Лука срещаме двама герои, които се появяват в края на историята за Рождество – Симеон и Ана. Тях няма да видите изобразени на рождествени картички или сцени с обора, където се е родил Исус. Но те са важни участници в събитията, свързани с Рождество. Те двамата също очакваха нещо, или по-скоро очакваха Някого.

Лука 2:25,26: „И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.“

Симеон беше праведен човек със силна вяра в Бога. Той постоянстваше в молитва и Святият Дух му бе открил, че Господният Помазаник ще дойде и ще утеши Израел преди Симеон да умре.

А Израел наистина се нуждаеше от утеха. От няколко десетилетия Юдея беше под римско управление. Те бяха загубили своята независимост и живееха в страх от хитрия и жесток Ирод Велики. Хората се питаха, защо Бог мълчи? Ще дойде ли изобщо някога Месия?

Очакването на Симеон беше свързано с утехата, която Христос щеше да донесе. Сред евреите от онова време едно от популярните имена за Месия беше Утешител. Хората копнееха да видят Месия, който да ги утеши в тяхното страдание.

Днес ние също копнеем за утеха. Хората от Хитрино копнеят някой да ги утеши в тяхното страдание и болка. Хората в нашия град жадуват някой да ги избави от самотата, празнотата, несигурността и отчаянието.

Сънародниците на Симеон също бяха загубили надежда. Но не и Симеон. Той очакваше Утехата на Израел. И един ден Святият Дух му каза да отиде в храма и точно тогава Йосиф и Мария дойдоха със своя син. И когато Симеон погледна към бебето Исус, който вече беше на 40 дни, той разбра, че Бог е изпълнил обещанието си. Това бебе беше Емануил, „Бог с нас“ и щеше да промени всичко – да премахне самотата, болката, несигурността и отчаянието.

И тогава Симеон протегна ръце, взе Исус от Мария и започна да благославя Бога. Всъщност, той започна да пее хвалебствен химн на Бога. Как според вас са се чувствали Йосиф и Мария? Какво щяхте да реагирате вие, ако някой вземеше бебето от ръцете ви и започнеше да пее?

Сигурно и Йосиф и Мария са се почувствали малко неудобно. Но Симеон не изглеждаше толкова страшен. Той взе бебето и започна да благодари на Бог за това, че е изпълнил Своето обещание, както и пророчествата да изпрати Помазаника, за да утеши не само юдеите, но и езичниците.

Лука 2:29-32: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата си; защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава езичниците, и слава на Твоя народ Израил.“

Но не само Симеон очакваше с нетърпение идването на Помазаника. Там, в храма, беше ипророчицата Ана. Веднага след смъртта на нейния съпруг, тя се беше посветила на пост и молитва в храма. Всъщност в ст. 37 се казва, че тя никога не излизаше от храма и служеше там денонощно.

Как ви се струва това? Да живееш в храма!

Когато поканя някого на църква за първи път, обикновено минават месеци, докато той дойде. И след това минават още няколко месеца преди да дойде втори път. Защо? Хората в България са свикнали да ходят на църква само на Рождество и Великден, ако не се брои когато ги носят на ръце (и ги кръщават като бебета) и когато ги внасят с краката напред (за опело преди погребение!). И трябва да мине много време, да дойдат няколко пъти на църква, за да разберат колко важно е те да станат част от тялото Христово и да идват и участват активно във всяко богослужение.

За Ана това не беше проблем. Тя дори не си тръгваше от църква!

Ана също очакваше Месия. Но вместо да се моли за утеха, тя търсеше прошка.

Лука 2:38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Думата „изкупление“ се свързва с плена. Бяха минали 1440 години от освобождението на Израел от Египетско робство. Бог беше заръчал на юдеите да празнуват всяка година своето освобождение чрез празника Пасха. За Ана обаче Пасхата сочеше към едно много по-велико освобождение – освобождението от робството на греха чрез Агнеца Божий.

И когато Ана видя Исус, тя благодари на Бога и започна да говори за Него на всички, които очакваха изкуплението. Най-накрая беше дошъл Този, който ще спаси своите люде от греха.

Когато Исус дойде, Той донесе точно това, което Симеон и Ана очакваха – Божията утеха и Неговата прошка. Но аз искам да ви запитам, какво очаквате вие на това Рождество? Каквото и да е то, Исус може да ви го даде.

Някои от вас копнеят за утеха подобно на Симеон. Може би вие се чувствате самотни, изоставени и потиснати. Имате нужда от утеха, от това да усетите Божието присъствие. Можете да откриете това в Исус. Защото Той дойде да ни утеши в нашата болка.

Или, може би се отъждествявате повече с Ана? Може би някой се измъчва от вина поради нещо, което е направил или от грешния си начин на живот? Чувствате се така, сякаш сте хванати в капана на греха и няма измъкване от него? Ако се нуждаете от прошка, Исус може да ви я даде днес. Няма по-добро време от Рождество, когато можеш да поискаш прошка от Исус.

Но как да направим товаКак да получим утехата и прошката, която ни е необходима преди Рождество?

Първо, нужно е да видим чудото на Рождество. Когато Йосиф и Мария се опитваха да осъзнаят какво се случва, в ст. 33 се казва, че те „се чудеха на това, което се говореше“ за Исус. Да се чудиш означава да си изпълнен с учудване, удивление и изненада. Да осъзнаеш, че Рождество не е просто легенда, а истинско чудо, случило се в реален исторически момент и разделило времето на две части – преди и след Христа.

Видял ли си чудото на Рождество? Или си погълнат от празничната суета и стреса да свършиш всичко навреме – работа, деца, покупки, подаръци, готвене...? Чувал си рождествения разказ толкова много пъти, че вече не се замисляш над него. Рождество е станало твърде предсказуемовземаш за даденост чудото на Рождество?

Ето какво можеш да направиш. Когато се върнеш вкъщи, намери време, седни и прочети Лука 2 глава. След това си представи, че си един от героите – Мария, Йосиф, овчарите, мъдреците, Симеон или Ана. Опитай се да преживееш историята.

Второ, освен че е нужно да преживеем чудото, нужно е и да откликнем. Ст. 27 казва, че подбуден от Святия Дух, Симеон дойде в храма. А в 38 се казва, че Ана се приближи и благодареше на Бога.

Симеон и Ана откликнаха. Святият Дух им говори и те не останаха безучастни. Чудя се какво щеше да стане, ако не бяха реагирали? Не само те, но всички останали участници в събитията около Рождество откликнаха на водителството на Духа, с изключение на Ирод.

Мария откликна, когато каза на ангел Гавраил: „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“ (Лука 1:38)

Йосиф откликна, когато се събуди от сън и „стори както му заповяда ангелът от Господа и прие жена си.“ (Матей 1:24)

Овчарите откликнаха също, когато казаха: „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви.“ (Лука 2:15)

Mъдреците също откликнаха - щом видяха звездата те излязоха от зоната си на комфорт, за да намерят родилия се Цар.

Когато Бог те подтиква да направиш нещо, е нужно да го направиш. Това може да е подтик да се покаеш и да приемеш Исус за Господ и Спасител. Може да е да се покориш на Неговата воля за нещо. Може би Той иска да се включиш по-активно в служение на другите.

Чуваш ли Го да те подтиква да направиш нещо днес? Ще откликнеш лиНе отлагай, щом Бог те кара да направи нещо – да не би да пропуснеш чудото на Рождество.

Mлада жена отишла на круиз. Докато се облягала на перилата на кораба, любувайки се на синята морска шир, тя загубила равновесие и паднала през борда. Веднага някой се гмурнал във вълните до нея и я извадил на повърхността, докато дошла спасителната лодка. За всеобща изненада героят се оказал най-възрастният член на екипажакойто бил на повече от 80 г. Вечерта устроили в негова чест тържество. „Реч, реч!“, завикали другите пътници. Старият господин бавно се изправил и огледал възторжената тълпа. „Искам да знам само едно нещо“, казал той малко ядосано, „Кой ме бутна?“

С повечето от нас е такаБог ни побутва и подтиква да направим нещо, за което не ни достига или смелост, време или желание. Но когато чуем Божия глас, какво друго ни остава? Исус каза: „Блажени са онези, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28)

Имаш ли очи за чудото на Рождество. Ще откликнеш ли на Божия глас преди Рождество?

Забележете какво каза Симеон на Мария в ст. 34. „Това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори“.

Това не прилича на радостно рождествено послание. Симеон не казва „Честито Рождество и щастлива нова година! Айде, живи-здрави!“ Не каза „На многая лета!“ Той й каза, че Рождество няма да е честито и новата година няма да е щастлива, докато хората не отликнат и не предадат живота си на Христос.

Защото истината е, че Рождество разделя хората на два лагераИсус дойде на земята и раздели човечеството. Исус ще накара мнозина да падат и стават. Божият Син дойде на земята, живя сред нас, умря безгрешен и възкръсна, за да победи смъртта. И Той очаква хората да вземат решение – дали да повярват в Него или да отхвърлят Неговото свидетелство.

Библията казва, че Исус е или крайъгълният камък, на който се изправяш и основаваш живота си, или камъкът, о който се спъваш и падаш. И днес, седмица преди Рождество, Исус ни призовава да вземем решение. Ако откликнем, образно казано, ние ще станем. Ако не откликнем, ние ще паднем.

Не можеш да останеш неутрален спрямо Исус. Или си с Него или си против Него. Или се приближаваш към Него, или се отдалечавашИли имаш Сина, или нямаш Сина.

Интересното нещо е, че ако положим усилия да видим чудотоняма начин да не откликнем на него. И това ни отвежда до последната стъпка – да станем посланици. Нека прочетем отново ст. 38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Имаш ли близки и приятели, които са погълнати от подготовката около Рождество или Коледа, както наричат те празника? Преди няколко дни една съседка ми каза: „Вече очаквам с нетърпение празниците“.

Може би зад тяхното очакване и копнеж се крие вътрешен стремеж да получат утеха и прошка – неща, които само Месия може да даде. Ако познаваш такива хора, Бог иска да станеш Негов посланик и да им разкажеш историята за Рождество.

Ако ние преживеем чудото на Рождество, няма как то да не ни удиви. Тогава ще бъдем предизвикани да откликнем на Него и нуждата ни от утеха и прошка ще бъде посрещната. А ако погледнем сериозно на ролята си на посланици, ще можем да запознаем други хора с Христос и случилото се на Рождество. Тогава и те ще могат да намерят това, което са търсили.

Рождество е едно чудно и предизвикващо послание! В него може да намерим това, което сме търсили. И когато го намерим, не е възможно да мълчимАко имаш Сина, имаш всичко.

Един богат човек колекционирал скъпи картини заедно със своя син. Те притежавали безценни творби от известни художници – от Пикасо до Ван Гог, които украсявали стените на тяхната къща.

Но с приближаването на зимата избухнала война и синът отишъл да служи на страната си. След няколко седмици баща му получил телеграма. Синът му бил убитдокато се опитвал да спаси друг войник.

Измъчен и самотенстарият човек очаквал приближаващото Рождество с досада и тъга. Радостта от празника била изчезнала със смъртта на неговия син.

Сутринта на Рождество Христово почукване на вратата събудило потиснатия човек. Докато отивал да отвори, шедьоврите по стените само му напомняли, че синът му никога няма да се върне у дома. Щом отворил вратата видял войник, който носел голям пакет в ръцете си и казал: „Господине, вие не ме познавате, но аз съм приятел на вашия син. Той бе прострелян, докато ме спасяваше. Мога ли да вляза за малко? Искам да ви покажа нещо.“

Войникът споменал, че е художник и след това дал на бащата пакета. Когато бащата го разтворил, се показал портрет на неговия син. Макар и картината да не била произведение на изкуството, на нея лицето на младия мъж било изобразено невероятно точно. Едва сдържащ емоциите си, домакинът закачил портрета над огнището, отмествайки картини, струващи милиони долари. След като свършил, бащата седнал на стола и прекарал Рождество съзерцаващ подаръка, който получил.

Портретът на неговия син скоро станал най-ценното му притежание, далеч надхвърлящинтереса му към картини, за които мечтаели световните музеи.

На следващата пролет бащата починал и тъй като нямал друг наследник, цялата колекция била обявена на търг. Съгласно волята на бащата, всички картини трябвало да бъдат продадени на Рождество – деня когато той получил своя подарък.

Денят скоро настъпил и колекционери от цял свят се събрали, за да наддават за някои от най-впечатляващите картини на света.

Търгът започнал с картина, която не била в списъка с желания на нито един колекционер. Това бил портретът на сина на починалияВодещият търга поискал първоначално предложение, но залата останала тиха. „Кой ще открие наддаването с $100?“ Никой не отговорил.

Накрая съседът на бащата предложил $10. „Това е всичко, което имам. Познавах сина, затова искам да я имам.“ Тъй като никой не предложил повече, човекът получил картината.

Когато всички зачакали следващите картинитъргът бил обявен за закритНе вярващи на ушите си, хората в залата започнали да викат и да искат обяснение. Тогава водещият казал: „Когато обявих търга, имаше клауза в завещанието, която не можех да разкрия досега. По желание на починалия се продава само портрета на сина му. Който вземе него, получава всичко.“

Посланието на Рождество е същото. Поради любовта на Бащата, който вземе Сина, получава всичко. Ще Го вземеш ли на това Рождество?

На Рождество ти си поканен на Рожден ден. Това е рожденият ден на Исус. Но на своя рожден ден Той е този, който иска да ти даде подарък. Той иска да ти подари Себе Си. Ще го вземеш ли?

Нека се помолим.

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна 
18.12.2016 г.