Дотук видяхме как Духът се
изля на Петдесятница и какъв беше ответният удар на Сатана – вътре в
църквата лицемерие, външен натиск чрез арест, заплахи и побой над
апостолите и най-коварната дявоска тактика - отклоняване от попрището.
Въпреки това апостолите проявиха духовна прозорливост, смелост и
мъдрост, покориха се на властта на Исус и неутрализираха тези атаки.
Църквата продължаваше да расте в Ерусалим.
Предстоеше
Святият Дух да разпрати вярващите по широкия свят, а апостол Павел
щеше да стане избрания от Бога инструмент за това. Но преди това Лука
обяснява как са положени основите на мисията на Христос сред езичниците.
Първият, който подготвя почвата за това развитие е мъченикът Стефан.
В 6 и 7 глава ще видим кои бяха неговите
качества, които Бог използва, за да даде тласък на делото на
благовестието и как ние можем да изграждаме тези качества у себе си.
Прочит Деяния 6:8-15; 7:44-52.
Молитва за Словото.
Преди 20-тина години си купихме
къща, в която има ел. инсталация, но никога не е имало ток. На лампите имаше крушки, но почти 4 десетилетия те не са светели. Били са безполезни.
Причината е, че къщата не е била свързана с преносната електрическа мрежа.
Но в момента, в който открихме партида, направихме изкоп и прокарахме кабел от
електрическия стълб до къщата, по него потече ток и лампите в къщата светнаха.
Те вече бяха свързани с източника на ток. Цялата къща грейна. В нея вече
имаше живот.
Същото е и с Духа. Там,
където е Духът на Господа, там има светлина и живот. Защото Бог е
източникът на живот (Йоан
1:4).
Аз можеше да сложа моите
пръсти в ел. таблото, за да произведа ток. Можеше да се опитам да ги затопля
с длани или дори да ги загрея, като запаля огън. Но това нямаше да
помогне. По същия начин ние, християните, не можем да направим нищо чрез
собствените си сили. Нуждаем се от Духа на Господа. „Не чрез сила, нито
чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите.“ (Захария 4:6).
На стената на един манастир било написано:
Наричате Ме Господар, но
не Ми се покорявате. Наричате Ме Светлина, но не Ме виждате. Наричате Ме Пътя,
но не ходите по Мене. Наричате Ме Живот, но не Ме желаете. Наричате Ме Мъдър,
но не Ме следвате. Наричате Ме Справедлив, но не Ме обичате. Наричате Ме Богат,
но не просите от Мене. Наричате Ме Вечния, но не Ме търсите. Наричате Ме
Милостив, но не Ми се доверявате. Ако ви осъдя, не Ме обвинявайте.
Това не би могло да се каже
за един човек, изпълнен с Божия Дух.
Такъв
човек беше Стефан. Кой беше той? Той вече ни е представен от
Лука като един от седмината, избрани от апостолите да разпределят помощите за
вдовиците и бедните в началото на 6 гл. За Стефан авторът казва, че той е
„пълен с вяра и със Святия Дух“ (6:5), а в началото на нашия пасаж отново е
характеризиран като „пълен с благодат и сила“ (6:8).
Представяте ли си какво
изумително съчетание е това? От една страна, той беше щедър и милостив
човек, а от друга, „вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (6:8). Същият този стих в един от преводите на
Библията е преведен така: „Стефан, преливащ от Божията благодат и енергия,
вършеше чудеса...“
Чашата
на Стефан преливаше. Той живееше изобилен живот. Всяка нова капка,
която Бог наливаше в чашата му, трябваше да докосне живота на друг човек. Ако
я задържеше за себе си, той щеше да експлоадира! Той трябваше да напои
напуканите устни на някой друг, който копнееше за Святия Дух, за Божието
присъствие. И всеки, който се докоснеше до него и пожелаеше този дар,
Духа Божий, биваше трансформиран от Неговата сила и благодат.
Ако ние попитаме някого с
какво сме пълни, какво ще каже този човек? Тъжната истина, валидна за повечето
от нас е, че ние сме пълни с нас самите – с нашето плътско естество.
Но Стефан бе пълен с Духа.
Как бе станало това изпълване? Как се изпълваме с Духа?
Проповедникът
Чарлз Фини пише: „В молитва Святият Дух премина през мен, сякаш през
тялото и душата ми. Веднага почувствах такава сила отгоре, че няколко думи,
споменати тук и там на отделни хора, довеждаха до мигновени обръщения.
Думите ми сякаш се забиваха като остри стрели в душите на хората. Разсичаха
ги като меч. Съкрушаваха сърцата им като чук.
Понякога обаче бях изпразнен
от тази сила. Говорех, но не виждах спасени хора. Молих се, но пак нямаше
резултат. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках към
Бога за помощ. Силата се връщаше върху мене.“
Макар и да не е записано,
мисля си, че Стефан също е прилагал духовните дисциплини на поста и молитвата.
И той беше толкова изпълнен с Духа, че щеше да се пръсне. Подобно на
Еремия, на Петър, на Павел по-късно, Стефан трябваше да сподели това, което го
изгаряше отвътре.
Той беше изпълнен с вяра в
Бога, беше покорен на Божия Дух, пълен с благодат към другите
и демонстриращ голяма духовна сила. Той живееше с едничката мисъл да
даде това богатство, което имаше, на повече хора. Трябваше да споделя
евангелието.
Той вършеше чудеса,
защото Духът течеше през него. Чрез него хора се прибавяха към
църквата. И това не се хареса на юдеите. Неговото
служение предизвика ожесточена съпротива. И те се надигнаха и спореха
със Стефан (6:9). Но явно не знаеха с кого си имаха работа! Пред тях беше
един изпълнен с Духа мъж! Затова те „не можаха да устоят срещу мъдростта и
Духа, с който говореше.“ (6:11).
И днес изпълнените с Духа на
Бога са пълни с Неговото слово и са готови да дадат отговор на всеки, който ги
пита за тяхната надежда (1 Петър 3:15)
Въвлечени в открит спор,
враговете на Стефан се заеха да го очернят. Когато аргументите не
достигат, калта изглежда чудесен заместител.
Деяния 6:11,12 „Тогава
подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против
Бога. И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху
него, уловиха го и го докараха на синедриона.“
Когато
живеем чрез Духа, ще има опозиция. Когато не могат да ни оборят, или ще
ни игнорират, или ще ни обиждат, или ще ни клеветят, както наклеветиха Стефан.
И тогава нашият характер е този, който трябва да издържи теста.
Не по-малко важно от това, което казваш е начина, по който го казваш. Дали
отговаряш с любов на твоите критици.
Както беше казал някой, животът
ти вика толкова силно, че не чувам думите, които казваш.
Стефан устоя на обвиненията,
защото беше изпълнен с Духа. Какво изпълва теб?
Дуайт
Муди казва: „Убеден съм, че в мига когато сърцата ни се изпразнят
от гордост, егоизъм и амбиция, и всичко противно на Божия закон, Святият
Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцата ни. Но ако сме пълни с гордост,
самонадеяност, амбиции и със света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва
да се изпразним, преди да се напълним.“
Стефан беше изоставил
делата на плътта и живееше за Исус. За него бяха валидни думите на Павел, „за
мен да живея е Христос, а да умра - придобивка.“ (Филипяни 1:21)
Той се
идентифицираше с Христос. Затова обвиненията срещу него бяха
същите, които те бяха отправили към Исус: „Този човек непрестанно говори думи
против това свято място и против Закона“ (ст.13). Това бяха тежки обвинения.
Защо те бяха гневни на Стефан? Защото за
евреите няма нищо по-свято от техния храм и техния Закон.
Да, Исус беше казал, „Аз ще
разруша този ръкотворен храм и за три дни ще го съградя друг, неръкотворен“
(Марк 14:58), но както Йоан отбелязва, „Той говореше за храма на тялото Си“
(Йоан 2:21). Възкръснало от смъртта, Неговото тяло щеше да се превърне в нов
Божи храм, заменил стария. А след като се възнесе и изпрати Духа, Негово тяло
стана Църквата.
Какво да кажем за Закона?
Исус каза, „Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм
дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Следователно, храмът и
Законът щяха да намерят своето осъществяване в Исус. Стефан проповядваше
това, което Исус беше поучавал, но те го разбираха буквално. В злобата и
завистта си религиозните хора го обвиняваха в еретично учение и национално
предателство.
А ние? Обвиняват ли и нас в
същите неща? Случвало ли ти се е да те смятат за национален предател за
това, че не си православен? Казвали ли са ти, че си еретик, щом четеш
Библията? Или фанатик за това, че се опитваш да живееш според Божиите заповеди?
Или може би това, за което са
те критикували, е вярно? Ако е така, то трябва да признаеш вината си,
да се покаеш и да продължиш нататък. Но ако са клевети, можеш да
ги обориш с християнския си характер.
Стефан отговори, като започна
оттам, където бяха хората, за да ги доведе дотам, където трябваше да бъдат.
Те почитаха историята си, затова той започна с историята. Започна с
Авраам и ги доведе до Мойсей и храма. И показа, че същият този Мойсей каза
на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и
мене.“ (7:37) Показа, че както бащите им
не са послушали Мойсей, така и те сега не слушат и отхвърлят Исус.
Ние също трябва да
познаваме начина на мислене и светогледа на невярващите, за да можем да ги
доведем до вяра в Христос. Това означава да задаваме въпроси, да изслушваме,
да четем и да се образоваме, но също и да свидетелстваме, да просвещаваме,
да умоляваме хората да се обърнат към Христос.
Стефан непрекъснато ходеше
в Духа – говореше, убеждаваше, вършеше чудеса, молеше се, четеше Словото.
Това трябва да правим и ние.
Ефесяни 5:19 „и разговаряйте
се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето
си.“ Изпълвайте се с Духа.
Но някой ще каже, как точно става изпълването, какво се случва, когато Духът идва върху теб?
Илюстрация – https://www.youtube.com/watch?v=JpXwt7PsKLE
Преди няколко месеца гледахме филма
“Случаят
Христос“, заснен по истински случай. Основният герой в него, Лий
Стробъл, е бил редактор във вестник „Чикаго Трибюн“. Той започва да изследва
доказателствата за християнската вяра като интервюира известни учени-християни
от различни области на познанието. Онова, което му прави най-силно впечатление
е характерът на светиите – на изпълнените с Духа християни.
Доказателствата изисквали
присъда и знаете ли какво повлияло най-много за решението му? Святият Дух,
който изпълвал жена му. Нейното свидетелство и променен живот го
накарали да започне това проучване и в края на краищата Христос победил. Лий се
убедил, че Исус е възкръсналият Божи Син.
Свидетелстваш ли с живота си на
тези около теб, които търсят Истината?
Стефан
свидетелстваше с живота си на всички, събрали се в синедриона.
Деяния 6:15: „И всички, които
седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше
лице на ангел.“
Неговото лице сияеше като
лице на ангел. Обърнете внимание, точно така беше озарено лицето и на
Мойсей, когато той слезе със Закона от Синайската планина (Изх. 34:29 и
сл.). Така Бог показа на присъстващите, че одобрява не само начина, по който
Мойсей служи на Закона, но и духа, в който Стефан го тълкува!
Лицето на Стефан беше озарено
като на ангел. Той беше изпълнен с Духа и това беше видно даже на лицето
му. Какво разкрива нашето лице за нас?
Лицето на Стефан сияеше като
на ангел. И той започна своята защитна пледоария. Припомни им историята,
за да им покаже, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Накрая дръзко
заяви, че те повтарят грешките на бащите си, като отхвърлят учението на
апостолите:
Деяния
7:51-53: „Коравовратни (в някои преводи „твърдоглави“) и с необрязано сърце и
уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така
правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези,
които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте
предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелското служене, и не го
опазихте.“
В
своята себеправедност юдеите отказваха да се покорят на Духа и да
приемат истината за смъртта и възкресението на Исус Христос. Макар и да държаха
на телесното обрязване, в сърцето си те бяха все още необрязани езичници и
бяха глухи за истината. Те смятаха, че чрез спазване на Закона щяха да придобият
праведност, но се лъжеха.
Яков 2:10 „Защото, който опази
целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Затова Павел
каза,
Филипяни 3:8,9 „считам всичко
за измет, само Христос да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя
правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, ...“
Днес много българи смятат,
че българщината, православието или славянството ги правят християни. Щом са се
родили българи, щом България е православна страна и принадлежи към славянското
семейство, имат запазено място на небето.
Като евреите, те смятаха, че имат
монопол над истината и над Духа. Но въпросът е не дали ти имаш монопол над
Святия Дух, а дали Святият Дух има монопол над теб!
Нашите
съвременници се нуждаят да чуят думите на Стефан и да видят променен,
христоподобен характер у нас. Да видят лицата ни озарени от Духа, който ни
изпълва и прелива в тях. Само така могат да познаят, че Исус е жив и днес и че
само Той дава оправдание и вечен живот.
С какво си изпълнен днес?
Какво изпълва твоето сърце, ум, душа и дух? Изявен ли е Святият Дух в живота
ти? Озарява ли Неговото присъствие твоето лице? Ела, изпразни всичко друго
от себе си пред Него и остави Той да те изпълни със Своя Дух.
Молитва за изпълване с Духа.
Край
____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
10.06.2018 г.
