/проповед/
Миналата
седмица говорихме върху Деяния 2 гл. Видяхме пристигането на Святия Дух
на планетата земя, ознаменувано с фучене на вятър и разделени огнени
езици върху главите на учениците, които след това заговориха чужди езици.
И те излязоха
на улицата и започнаха да разпространяват вестта за изкуплението на Христос
на тези 15 езици. И Петър се изправи и в свръхестествената сила на Духа
проповядва своята първа проповед, което доведе до 3000 новоповярвали,
които се кръстиха и се посветиха на поучението на апостолите. Роди се
Църквата.
Днес продължаваме
с 3 глава. Нека прочетем 3:1-10:
Един
ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, 2
някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така
наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в
храма. 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да
му се даде милостиня.
4 А
Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. 5 И той ги гледаше
внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. 6 Но Петър каза: Сребро и
злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос
Назарянина, стани и ходи. 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в
същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И
той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и
скачаше, и славеше Бога. 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; 10 и
го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на
храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
Какво
виждаме в този пасаж? Няколко дни след Петдесятница, в 3 следобяд Петър
и Йоан отиват в храма – вероятно
да се молят, а може би и с надеждата да проповядват отново благата вест.
Но точно там ги среща един сакат по рождение човек, който е на повече от 40
години (4:22) и им иска милостиня.
Петър и
Йоан бързат да не изпуснат службата, и този човек сякаш им пречи на
плановете. Какво бихте направили на тяхно място?
Преди няколко години,
вярващите от един град отивали на църква, когато видели недалеч от вратата
на църковната сграда един скитник да лежи на земята. Около него били
разхвърляни празни бирени бутилки, на очите си бил захлюпил изпокъсана
шапка, а през дупките на обувките му се виждали пръстите на краката.
Никой от отиващите на църква не се спрял да попита дали
могат да помогнат с нещо.
След
около половин час хората ужасени видели как скитникът влязал в
църквата, отишъл отпред и застанал зад амвона. Скитникът не бил никакъв
скитник. Това бил техният пастор.
Той започнал
да проповядва върху историята за добрия самарянин, в която се разказва за
един пребит и кървящ човек, който лежи край пътя, и как религиозните
хора преминават от другата страна на пътя. Те били точно като хората от
църквата – твърде заети, за да ходят на църква, за да се спрат и
помогнат на човека в нужда.
Петър
и Йоан също бързаха за църква и куцият щеше да ги забави. Но за разлика от
хората от онази църква, апостолите не се отвратиха от него и спряха. И
Петър каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името
на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (Деян. 3:6)
Забележете,
че той не поиска да бъде изцелен. Той искаше да му дадат 10-20 стотинки,
с надеждата, че към края на деня ще събере достатъчно, за да си купи хляб. Защо
тогава Петър му предложи да го изцели?
Защото
Святият Дух в него му каза, че той може да даде на този човек нещо много
по-скъпо от пари. И Петър с радост го направи!
Аз съм
се молил за изцелителна дарба. Ако можех да изцелявам в името на Исус,
щях да правя това постоянно. Щях да обикалям по болниците на страната,
или като Илия Миланов щях да организирам изцелителни служби. Но аз нямам тази
дарба. Ако някой я има, да ми се обади след служба.
За
разлика от мен, апостолите демонстрираха знамения, чудеса и велики дела
(2 Коринтяни 12:12). Като Исус те можеха само да докоснат болните и да ги
изцеляват.
Може би си мислиш, аз не
мога да направя това, което Петър направи. В края на краищата, той беше
апостол. Но грешиш!
Защото
Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“ (ст.6)
Ако ти
си повярвал в Христос, ако си Негов последовател, тогава трябва да служиш на
Христос. А ти служиш на Христос, като служиш на другите.
Матей
25:40: „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на
Мене сте го направили.“
Може
би си мислиш, че като идваш на църква всяка неделя, участваш в хвалението,
молиш се, вземаш Господна трапеза и си чул проповедта, ти служиш на Бога.
Исус
също ходеше на редовно на синагога, но Той служеше през цялата
седмица. Той ядеше с бирници и грешници, разговаряше с проститутки,
изцеляваше слепци и дори докосваше прокажени. Така Той служеше на Бога. И Той
днес ни казва,
Матей
9:13 „Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва.“
Петър
можеше да каже на куция, „Нямам пари, съжалявам, не мога да ти помогна.“
Да, той нямаше пари, но имаше Святия Дух. Затова каза, „Сребро и злато аз
нямам, но каквото имам, това ти давам.“
Въпросът, който искам да ти
задам днес е, „Какво имаш ти?“ Може да не можеш да пееш, да проповядваш или
да даваш голям десятък за църквата. Но Бог не се интересува от това
какво нямаш, а от това какво имаш.
В
нашата църква има хора, които служат по различни начини в тялото. Някои
помагат в неделното, други в кухнята, трети с безплатни прегледи, други с
транспорт. Но има и такива, които не правят много за Исус, защото мислят,
че няма какво дадат. Че Бог не може да ги използва.
Ако и
ти мислиш така, помни че Бог може да използва всеки. Виж какви хора Бог
използва в Библията: Ной обичаше да си пийва, Авраам беше твърде
стар, Исаак беше съновидец, Яков беше лъжец, Лия беше
грозна, Мойсей заекваше, Гидеон беше страхливец, Самсон
беше женкар, Рахав беше проститутка, Тимотей беше твърде млад, Давид
беше убиец, Йов беше в банкрут, Петър се отрече от Христос, Марта
се тревожеше за всичко, самарянката се беше развела няколко пъти, Закхей
беше нисък, а Лазар беше мъртъв!
Ето няколко
идеи за неща, което можеш да правиш в църква „Нов живот“.
Ако си физически
силен, можеш да помагаш за свършване на някоя тежка физическа работа в
домовете на възрастните жени в църква. Ако имаш кола, можеш да караш до
църква и обратно трудно подвижни хора. Ако можеш да си служиш с компютър,
можеш да помагаш с поддръжка на сайта, youtube канала и фейсбук групата на църква.
Ако можеш
да готвиш, можеш да носиш храна в църква. Ако имаш апартамент или къща,
можеш да стартираш домашна група към църква. Ако имаш телефон, може да
се обаждаш на хората, които отдавна не са идвали на църква и да им казваш, че
са липсвали на останалите.
Бог не
призовава квалифицираните. Той квалифицира призованите!
И
когато си призован и служиш на другите, не забравяй като Петър да
вършиш всичко в името на Исус Христос. Той каза: „в името на Исус
Христос Назарянина, стани и ходи!“ (ст.6) Петър не вършеше това за
своя слава, или за да се почувства добре. Той го направи за Исус.
Колосяни 3:17: „И каквото и
да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като
благодарите чрез Него на Бога Отца.“
Един баскетболен
треньор, който спечелил повече титли от всеки друг треньор, бил попитан за тайната
на неговия успех. Той казал: „Тайната на моя успех ли? Много неща, но ето
едно от тях: насърчавам играчите да благодарят на този, който им е
направил асистенция. Ако някой получи пас, след който отбележи кош, искам да намигне
или да посочи този, който е подал паса.
Това
става на небето, когато сочиш към Исус, когато вършиш добро. Исус каза,
„Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред
Божиите ангели.“ (Лука 12:8)
Представяте
ли си! Всеки път, когато направиш нещо хубаво за другите и изповядаш
Исус, Исус ти намига. Той сочи към тебе. Исус споменава твоето име
пред всички ангели. Има ли по-голяма награда за нас?!
Петър посочи
към Исус, за да насочи хората към Исус. И когато ентусиазмът на
изцеления привлече тълпата, Петър каза:
Деян. 3:12-16 „Израиляни,
защо се чудите за този човек или защо се взирате на нас, като че от своя сила
или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог
на бащите ни, прослави Служителя си Исус, Когото вие предадохте и от Когото се
отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Святия и
Праведния, и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Начинателя на
живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на
основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и
познавате.“
Петър
каза: „Всичко, което правя, го правя за Исус. Защо Петър искаше тълпата
да гледа към Исус? Защото Исус имаше нещо, което Петър нямаше.
Исус можеше да даде на хората прощение за греховете и освежителни времена
от лицето на Господа (ст.19). Петър искаше те да получат този дар.
Някои
християни си мислят, че ние сме някакъв клуб, в който идваме да си убиваме
времето всяка неделя. Имаме си хубава програма, хубава макар и малка
зала и така си ни е добре. Но това ли е целта на църквата? Не ни ли
заповяда Исус малко преди да се възнесе, „И тъй, идете, правете ученици от
всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите
да пазят всичко, което съм ви заповядал..? (Матей 28:19,20)
Исус
иска ние да излезем от тези стени и да завладяваме територия за Него.
Затова целта на нашата църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и
да разширяваме Царството.
Петър можеше
да си каже, след първата ми проповед дойдоха 3000 човека в църква, това
е предостатъчно. Няма нужда да казвам за Исус на други.
Не, той
каза:
Деяния 3:17-19: „И сега,
братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но
Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките
пророци, че Неговият Помазаник ще пострада. Затова, покайте се и обърнете се,
за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на
Господа.“
Петър виждаше
все още много хора, които не са се покаяли, затова се опита да ги
убеди да се обърнат към Исус. Той разбираше, че основната му мисия е
да води хора към Исус. Toй
беше от тима на „Неудържимите“. Нищо не можеше да го спре. Даже арестуването
им с Йоан от свещениците и садукеите, за което четем в следващата глава, не
можа да ги спре.
Напротив,
използваха случая, за да споделят благовестието и с тях. Заявиха им, че те
са като зидари, които са пренебрегнали крайъгълния Камък Исус, а
после заявиха, че:
Деяния 4:12: „... чрез никой
друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[a] човеците,
чрез което трябва да се спасим.“
Дори когато
им забраниха да говорят, казаха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не
Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и
чули.“ (Деян. 4:19,20)
Безсилни,
свещениците бяха принудени да ги пуснат и тяхната поява насърчи и
мобилизира още повече църквата и те се помолиха Бог да им даде да говорят
Словото с пълна дързост. Те бяха неудържими!
Да
говорим с пълна дързост за Исус - това е нашата основна мисия. Защото
Църква, която не евангелизира, е само на едно поколение от изчезване.
В
началото ви попитах, Какво имаш ти? Петър каза, каквото имам, това ти
давам. Какво имаме ние?
Ние имаме
същия Дух, който Петър имаше. Имаме уникални дарби, които Бог може да
използва. Имаме същото послание, което Петър имаше.
Една църква
може да има много хубава сграда, може да има много имоти, но ако няма
най-великото послание на света, няма нищо. Какво е посланието? Че Исус ни
предлага възможност да изкупи живота ни и да ни даде бъдеще и надежда за
вечността чрез жертвата си на кръста.
Ти може
и да не можеш да се върнеш назад и да имаш едно ново начало, но можеш да
започнеш оттук и да имаш един нов край.
Петър
каза, покайте се и обърнете се... Трябва да признаем греха си и да
вземем осъзнато решение да променим живота си за Бога. Ако не го
направим, няма как да имаме ново начало.
Ако в
църквата ни дойде някой, който иска да бъде част от църквата, посветен е да
идва на църква, на библейски изучавания, на молитвени събрания, и изобщо на
всички прояви, които организираме, но казва, че не вярва в Бог, защото е чел
твърде много Дан Браун или е гледал твърде много Discovery, какво ще му кажеш?
Един
християнин отговорил, ами като не е християнин, да ходи при себеподобните си
– да се събира с хора в клубове по интереси.
Надявам
се, не мислите така! Проблемът с това мислене е, че тези хора не си дават
сметка за последното нещо, което ние християните имаме! Вече казахме, че имаме
същия Дух като Петър, имаме уникални дарби, които Бог ни е дал да
използваме, и същото послание, с което Петър проповядва. Но ние имаме
още едно предимство. Знаете ли кое е то?
Това е
нещото (показвам Библията). Това не е просто Библия. Това е Божието слово!
Евреи 4:12: „Защото Божието
слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне
душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“
Има
сила в тази книга. Божието слово има сила да променя хората. То промени
апостолите и промени слушателите на Петър: „А мнозина от тези, които чуха
словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.“ (4:4).
Същото това
Слово промени мен, променило е много от вас и продължава да променя хората.
Аз съм виждал атеисти да стават християни. Когато Словото издири помислите и
намеренията на сърцата на хората, те или се убеждават от нуждата си от
Христос и стават християни, или си отиват, защото не могат да понасят
да се проповядва повече.
Тази
книга, която ти и аз имаме, притежава сила да трансформира животи. И точно
защото вярваме в тази Книга, ние не се притесняваме, когато тук влезе атеист,
хомосексуалист, проститутка, прелюбодеец или който и да е друг.
Напротив, каним тези хора, за да им кажем, „Сребро и злато аз нямам, но
каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос, покай се и ходи
във вяра!
Амин!
..........................
БПЦ "Нов живот" Варна
27.05.2018 г.
