Показват се публикациите с етикет сребро. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сребро. Показване на всички публикации

понеделник, октомври 24, 2022

Tвоето сърце – Негова скиния (Изход 25:1-9)


 /проповед/

Шерлок Холмс и д-р Уотсън отишли на излет с палатка. След хубавата вечеря си пожелали "Лека нощ" и легнали да спят. След няколко часа Шерлок Холмс се събудил и сръчкал Уотсън:

- Уотсън, събуди се! Погледни небето и ми кажи какво виждаш!

- Виждам милиони звезди.

- И това какво ти говори?

- От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно милиарди други планети. От астрологическа гледна точка виждам, че Сатурн е в съзвездието Лъв. От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа гледна точка, осъзнавам, че Господ е всемогъщ, а ние сме малки и незначителни. И... от метеорологична гледна точка смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори?

- Че ти си страшен идиот! Някой ни е откраднал палатката!

Звездите са наистина невероятно красива гледка, толкова красива, че човек може да забрави дори, че палатката му липсва!

В Битие 1 и 2 четем как Бог сътвори вселената, земята и живите организми на нея. И на четвъртия ден от сътворението Библията казва, че Бог направи светилата – т.е. звездите. Днес знаем, че има милиарди галактики, и във всяка галактика има милиарди звезди. Това е невероятно творческо дело от страна на Бог! И всичко това Бог описва само в 5 стиха (Битие 1:14-19).

Представете си целия този процес на сътворение, каква творческа мощ и колко страховита гледка е било, и всичко това събрано само в няколко думи...

Звездите са прекрасни, много по-красиви от покрива на една палатка.  Днес също ще говорим за една палатка – ще разгледаме скинията.

Когато изучаваме скинията в Библията виждаме, че за нея се говори не в няколко стиха, но в цели 50 глави! Шестнадесет от тях са в Изход. На какво се основава този голям интерес на Бог към скинията? Защо Бог описва в 5 стиха звездите и галактиките, а в цели 50 глави една палатка!?

Това е така, защото Бог се интересува много повече от изкуплението, отколкото от творението. Душите ни са безсмъртни, докато един ден всичко видимо ще изчезне. За Бог спасяването на само една душа е по-важно от създаването на всичките звезди.

Още от древността хората са се опитвали да намерят Бога и да го поканят да живее и обитава сред тях. Затова съществуват толкова много фалшиви човешки представи за Бога. Това са богове създадени по човешки образ. Но Бог ни се открива в историята и чрез Словото Си.

Бог създаде нашите прародители, за да имат те взаимоотношения с Него, но те го отхвърлиха с първородния грях. Въпреки това, Бог не се отказа от тях.

Той призова един човек да излезе от дома си и да отиде в обещаната земя. Поради глад в земята неговите наследници трябваше да слязат в Египет.

Там за 400 години, от 70 човека станаха 2 или 3 милиона. И когато се изпълни времето, Бог призова Мойсей да изведе народа си от робство. Обучава го 40 години в пустинята и след това нанесе 10 чуми върху Египет. Израилтяните излязоха, Бог продължи да върши чудеса, раздели морето пред тях и потопи армията на фараон, който ги преследваше.

Доведе ги до Синай, където им даде Десетте Божи заповеди и потвърди завета си с тях. И днес стигаме до мястото, където Той им даде насоки как да построят скинията.

Ще видим от какви материали беше направена тя, с какви средства и от кои хора беше построена. Във всичко това ще разберем, че скинията символизира Божието присъствие и сочи към Господ Исус Христос.

Скинията беше мястото, където Бог наистина щеше да обитава сред людете Си. Така грешните хора можеха да се свържат отново със святия Бог чрез Святия Дух, обитаващ сред тях.

Днес ние сме тази скиния или сграда, построена на основата на апостолите и пророците, с крайъгълен камък Исус Христос, защото Духът Му обитава в нас.

Ефесяни 2:22 „В него вие сте вграждани заедно с останалите, за да бъдете дома, в който Бог живее чрез Духа.“

Но в началото не беше така. Затова Бог искаше да обитава чрез скинията сред тях. В нашия пасаж в ст. 8 Той заповяда на Мойсей:

Изход 25:8 „И да Ми направят светилище, за да обитавам сред тях.“

Адам и Ева изгониха Бог от живота си. Днес виждаме, че Бог е прогонен от нашето общество – като се започне от нашите власти - парламент, правителство, президентство, и се премине през нашите училища и университети и други институции, и се стигне до нашите семейства и нашия живот!

Днес църквите са превърнати в музеи, парламентът – в цирк, образователните ни институции – в проводници на атеизма, медиите – в развъдници на фейк нюз, семействата – в бледо копие на Божия замисъл. Имаме отчайваща нужда от Божието присъствие в нашето общество!

По онова време скинията беше мястото, където Бог обитаваше сред хората. Нейното описание е чудесна метафора, показваща Божието присъствие сред хората.

Тя беше една временна, преносима структура, която Израил използва почти 500 години за среща с Бога. По-късно тя щеше да бъде заменена от храма, който щеше да бъде сграда с много по-сложна архитектура и нямаше да е преносим, но щеше да е с подобна основна структура.

Скинията беше местена около 30 пъти. Славата на Божието присъствие се носеше над скинията под формата на облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта. Когато облакът се местеше, те ставаха, разглобяваха скинията. Четох, че за свалянето и пренасянето ѝ са били нужни 8500 човека.

И когато облакът е спирал, те отново са я издигали и отново облакът е заставал над нея.

Много често като вярващи ние се движим напред, но изпреварваме Бога. Ние трябва да бъдем активни и да поемаме инициативата, но би трябвало да сме водени от Духа, не ние да проправяме пътя.

Често си правим планове и после казваме, „Хайде, Боже, следвай ме и помагай!“ Това е погрешна тактика. Първо трябва да видим накъде се движи Бог и след това да Го следваме. Нека се молим да познаваме Неговата воля и да следваме Него, не нашата воля.

Някой е казал, „Когато Бог затвори вратата, не се опитвай да влезеш през прозореца. Божията воля никога няма да те заведе там, където Божията благодат не може да те пази.“

Римляни 12:2 „И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е е добро, благоугодно на Него и съвършено.“

Бог водеше израелтяните чрез облака през деня и огнения стълб през нощта. Бог обитаваше в скинията. Но как точно изглеждаше тя?

Представете си скинията в пустошта, и около нея шатрите на 2-3 милиона евреи. Влизате в двора през единствената врата, която е извезана с червено, мораво и синьо. Оградата е от завеси от бял лен. В двора са разположени бронзовият олтар и умивалникът.

Пред вас в центъра на двора се изправя една необичайна конструкция, подобна на на палатка с дървени стени, с размери 12.5 х 3.5 метра. Това е скинията.

Покривът се състои от четири слоя материали: най-вътрешният е от фин, препреден лен. Той символизира Христовата земна природа, характер и поведение.

Ленът е покрит с козя козина. Козата символизира грешните хора. Христос, който не познаваше грях, стана грях за нас.

По-външният слой се състои от овнешки кожи боядисани червено, които сочат към кръвта на Христос, която беше пролята за нашето изкупление.

Най-отгоре скинията е покрита с язовски кожи (Изх. 26:14). Така тя отвън изглеждаше груба и неугледна, но отвътре беше красива и славна. Исая казва, че Исус е нямал красив изглед, но отвътре е бил божествено красив.

Тази скиния или палатка се състоеше от 2 отделения, разделени от завеса. Първото е Святото място, със златния светилник, масата с присъствените хлябове и олтара за тамян. Второто е Светая светих, перфектен куб с размери 4,6 х 4,6 х 4,6 м.

Простолюдието е можело да влиза в двора. Само свещениците са влизали в Святото място. В Светая светих е можел да влиза само първосвещеникът, и то само веднъж годишно, вървейки заднешком, без да поглежда към светилището, където е Божието присъствие, за да не умре.

И да не забравя, първосвещеникът е трябвало да е с вързани камбанки на одеждата си и вързано въже около глезена си. Защо ли? В случай че умре в Божието присъствие, някой да може да издърпа тялото му навън!

Завесата, разделяща Божието присъствие от хората била съставена от много слоя и била толкова дебела, че историкът Йосиф пише, че два впряга волове не можели да я разкъсат. Но когато Исус умря, завесата в храма се раздра на две отгоре до долу, защото Бог я разкъса.

Защо Бог направи това? Това символично показваше, че след Христовата смърт и възкресение хората имат достъп до Светая светих, до престола на благодатта!

Днес много хора не се възползват от това предимство! Не идват при олтара, не коленичат и не се молят в скришната си стаичка. Тогава хората не можеха да доближат Бога. Днес могат, но не го правят!

Бог каза на израилтяните да построят скинията. Откъде взе Той средствата за направата ѝ? Може би е казал, „Племето на Юда да се върне в Египет и да направи разпродажба на мъфини с цел набиране на средства за скинията.

Племето на Симеон да построи мивка за камили край пътя; вземайте по 5 лева за двугърба и 3 лева за едногърба камила. Племето на Дан да изработи картички и да ги продава. Напишете на един плакат, „Помогнете ни да наберем средства за скинията. Тя ще ни е нужна 40 години!“

Няма нищо лошо в тези методи за набиране на средства. Но когато вършим Божието дело, това трябва да става по Божия начин. А Божият начин да снабди обикновено е Божиите люде да дават средства за Божието дело. Така направихме и всички тези ремонти и преустройства в църквата ни. Така трябва да бъде и отсега нататък.

В пустинята всеки участваше в това богоугодно дело. Богатите даряваха злато, сребро и мед. Други можеха да си позволят само масло, аромати или платове. Някои носеха само животински кожи, но всеки участваше. Никой не беше просто наблюдател.

Изчислих, че средствата, използвани за построяването на скинията са равностойни на днешни 62 126 000 долара, което е почти 125 милиона лева.

Дали са успели да съберат толкова много пари?

Изход 36:5-7 „и говориха на Мойсей, казвайки: Народът принася много повече, отколкото е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят. Затова Мойсей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не прави вече принос за светилището.

И тъй, людете престанаха да принасят. Защото материалът, който имаха, беше достатъчно, за да извършат всичката работа, че и повече.“

Божият начин за набиране на средства е най-добър!

А какво да кажем за материалите, които са използвали?

Изход 25:3 „И ето какъв принос ще приемете от тях: злато, сребро и мед...“

В ст. 3 четем, че първо Бог им каза да дават злато. Златото е символ на божествена и царска природа. Първият дар на мъдреците за раждането на Исус беше злато. Цялата скиния всъщност е преобраз на Исус – Царя на царете.

Следващият материал е сребро. Среброто символизира изкупление. Скинията беше издигната върху сребърни подложки (Изход 36:24). Също, среброто е било материалът, който бил използвал в търговията още от древността. С него е можело да се купуват стоки. Исус беше предаден за 30 сребърника, но всъщност Той умря, за да ни купи, за да ни изкупи обратно за Себе Си.

Ти принадлежиш на Бога два пъти – първо, защото Той те е създал, и второ, защото Той те е изкупил. Поради твоето творение и твоето изкупление.

Той ни създаде, но ние бяхме изгубени и Той ни изкупи обратно.

Следващият материал е мед. Медта е преобраз на осъждението. В Откровение 1:15 Йоан вижда във видение възкръсналият и прославен Христос с нозе, които приличат на лъскава мед. Христос ще се върне с нозе от лъскава мед, за да съди народите.

Дотук говорихме за средствата и материалите за изграждане на скинията. Но кой щеше да я направи?

Изход 31:1-6 „Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: Виж, Аз повиках по име Веселеил, син на Ури, Оровия Син, от Юдовото племе; и изпълних го с Божия Дух, с мъдрост, с разум и със знание за всякакво изкуство, за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

да изсича камъни за обковка и да изрязва дърва за изработването на всякаква работа. И ето, с него Аз съм определил Елиав, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки мъдър съм вложил мъдрост в сърцето, за да направят всичко, което съм ти заповядал.“

Несъмнено това бяха работници със завидни умения, но тук се казва, че те се нуждаеха от изпълване с Божия Дух, за да построят скинията. Само талант и способности не са достатъчни.

По-добре е да имаш Духа, отколкото да си талантлив. Когато човек започне да разчита на талантите си в служение, тогава отнема от Божията слава и Бог му отнема служението.

Това бяха средствата, материалите и хората, нужни за направа на скинията.

Гледана отвън, самата скиния не изглеждаше нищо особено. Тя беше покрита с груба животинска козина. Откъде всъщност израилтяните имаха тези животински кожи? Взеха ги от Египет при излизането си оттам, вместо надница за труда си.

Те взеха тези овнешки и язовски кожи, защото те можеха да се използват, за да си направят сандали за тяхното пътуване. Но Бог каза, искам да Ми дадете тези кожи за скинията. И какво стана с техните сандали през следващите 40 години? Те така и не се износиха!

Давай на Бога и Той ще се грижи за теб!

Тези кожи покриваха скинията и това не беше кой знае колко привлекателна гледка. Човек трябваше да влезе вътре, за да преживее Божията слава. Същото е и с християнството. Хората гледат на християнството, после поглеждат към холивудските продукции и сравнението не е в наша полза.

Християнството не изглежда толкова бляскаво като лъскавите ресторанти и примамващите магазини. Прекрасните архитектурни комплекси ни карат да изглеждаме като купчина тухли отвън.

Когато човек мине покрай нашата църква тя едва ли привлича погледа му. Но отвътре?

Когато погледнеш на християнството отвътре, това е един напълно нов свят. Външността често лъже! Между другото, когато с линия свържете различните принадлежности на скинията, вижте какво се получава. Кръст!

Затова ние трябва да излезем от това място и да поканим хората да дойдат тук, за да видят как то изглежда отвътре!

Ако ти си спасен, Бог живее в теб. Ти си неговата скиния. Ако не си спасен и си в Неговия свят храм днес, позволи Му да влезе в теб.

Бог е застанал на вратата на твоето сърце и иска да влезе в твоя живот, за да го превърне в свое обиталище. В своя скиния.

Откровение 3:20 „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

Ела при него. Направи сърцето си Негово обиталище. Амин!

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.10.2022 г.

понеделник, май 28, 2018

Повече от сребро или злато (Деяния 3-4)


/проповед/
Миналата седмица говорихме върху Деяния 2 гл. Видяхме пристигането на Святия Дух на планетата земя, ознаменувано с фучене на вятър и разделени огнени езици върху главите на учениците, които след това заговориха чужди езици.
И те излязоха на улицата и започнаха да разпространяват вестта за изкуплението на Христос на тези 15 езици. И Петър се изправи и в свръхестествената сила на Духа проповядва своята първа проповед, което доведе до 3000 новоповярвали, които се кръстиха и се посветиха на поучението на апостолите. Роди се Църквата.
Днес продължаваме с 3 глава. Нека прочетем 3:1-10:
Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, 2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. 5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. 6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; 10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
Какво виждаме в този пасаж? Няколко дни след Петдесятница, в 3 следобяд Петър и Йоан отиват в храмавероятно да се молят, а може би и с надеждата да проповядват отново благата вест. Но точно там ги среща един сакат по рождение човек, който е на повече от 40 години (4:22) и им иска милостиня.
Петър и Йоан бързат да не изпуснат службата, и този човек сякаш им пречи на плановете. Какво бихте направили на тяхно място?
Преди няколко години, вярващите от един град отивали на църква, когато видели недалеч от вратата на църковната сграда един скитник да лежи на земята. Около него били разхвърляни празни бирени бутилки, на очите си бил захлюпил изпокъсана шапка, а през дупките на обувките му се виждали пръстите на краката. Никой от отиващите на църква не се спрял да попита дали могат да помогнат с нещо.
След около половин час хората ужасени видели как скитникът влязал в църквата, отишъл отпред и застанал зад амвона. Скитникът не бил никакъв скитник. Това бил техният пастор.
Той започнал да проповядва върху историята за добрия самарянин, в която се разказва за един пребит и кървящ човек, който лежи край пътя, и как религиозните хора преминават от другата страна на пътя. Те били точно като хората от църквата – твърде заети, за да ходят на църква, за да се спрат и помогнат на човека в нужда.
Петър и Йоан също бързаха за църква и куцият щеше да ги забави. Но за разлика от хората от онази църква, апостолите не се отвратиха от него и спряха. И Петър каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (Деян. 3:6)
Забележете, че той не поиска да бъде изцелен. Той искаше да му дадат 10-20 стотинки, с надеждата, че към края на деня ще събере достатъчно, за да си купи хляб. Защо тогава Петър му предложи да го изцели?
Защото Святият Дух в него му каза, че той може да даде на този човек нещо много по-скъпо от пари. И Петър с радост го направи!
Аз съм се молил за изцелителна дарба. Ако можех да изцелявам в името на Исус, щях да правя това постоянно. Щях да обикалям по болниците на страната, или като Илия Миланов щях да организирам изцелителни служби. Но аз нямам тази дарба. Ако някой я има, да ми се обади след служба.
За разлика от мен, апостолите демонстрираха знамения, чудеса и велики дела (2 Коринтяни 12:12). Като Исус те можеха само да докоснат болните и да ги изцеляват.
Може би си мислиш, аз не мога да направя това, което Петър направи. В края на краищата, той беше апостол. Но грешиш!
Защото Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“ (ст.6)
Ако ти си повярвал в Христос, ако си Негов последовател, тогава трябва да служиш на Христос. А ти служиш на Христос, като служиш на другите.
Матей 25:40: „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“
Може би си мислиш, че като идваш на църква всяка неделя, участваш в хвалението, молиш се, вземаш Господна трапеза и си чул проповедта, ти служиш на Бога.
Исус също ходеше на редовно на синагога, но Той служеше през цялата седмица. Той ядеше с бирници и грешници, разговаряше с проститутки, изцеляваше слепци и дори докосваше прокажени. Така Той служеше на Бога. И Той днес ни казва,
Матей 9:13 „Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва.“
Петър можеше да каже на куция, „Нямам пари, съжалявам, не мога да ти помогна.“ Да, той нямаше пари, но имаше Святия Дух. Затова каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“
Въпросът, който искам да ти задам днес е, „Какво имаш ти?“ Може да не можеш да пееш, да проповядваш или да даваш голям десятък за църквата. Но Бог не се интересува от това какво нямаш, а от това какво имаш.
В нашата църква има хора, които служат по различни начини в тялото. Някои помагат в неделното, други в кухнята, трети с безплатни прегледи, други с транспорт. Но има и такива, които не правят много за Исус, защото мислят, че няма какво дадат. Че Бог не може да ги използва.
Ако и ти мислиш така, помни че Бог може да използва всеки. Виж какви хора Бог използва в Библията: Ной обичаше да си пийва, Авраам беше твърде стар, Исаак беше съновидец, Яков беше лъжец, Лия беше грозна, Мойсей заекваше, Гидеон беше страхливец, Самсон беше женкар, Рахав беше проститутка, Тимотей беше твърде млад, Давид беше убиец, Йов беше в банкрут, Петър се отрече от Христос, Марта се тревожеше за всичко, самарянката се беше развела няколко пъти, Закхей беше нисък, а Лазар беше мъртъв!
Ето няколко идеи за неща, което можеш да правиш в църква „Нов живот“.
Ако си физически силен, можеш да помагаш за свършване на някоя тежка физическа работа в домовете на възрастните жени в църква. Ако имаш кола, можеш да караш до църква и обратно трудно подвижни хора. Ако можеш да си служиш с компютър, можеш да помагаш с поддръжка на сайта, youtube канала и фейсбук групата на църква.
Ако можеш да готвиш, можеш да носиш храна в църква. Ако имаш апартамент или къща, можеш да стартираш домашна група към църква. Ако имаш телефон, може да се обаждаш на хората, които отдавна не са идвали на църква и да им казваш, че са липсвали на останалите.
Бог не призовава квалифицираните. Той квалифицира призованите!
И когато си призован и служиш на другите, не забравяй като Петър да вършиш всичко в името на Исус Христос. Той каза: „в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (ст.6) Петър не вършеше това за своя слава, или за да се почувства добре. Той го направи за Исус.
Колосяни 3:17: „И каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бога Отца.“
Един баскетболен треньор, който спечелил повече титли от всеки друг треньор, бил попитан за тайната на неговия успех. Той казал: „Тайната на моя успех ли? Много неща, но ето едно от тях: насърчавам играчите да благодарят на този, който им е направил асистенция. Ако някой получи пас, след който отбележи кош, искам да намигне или да посочи този, който е подал паса.
Това става на небето, когато сочиш към Исус, когато вършиш добро. Исус каза, „Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели.“ (Лука 12:8)
Представяте ли си! Всеки път, когато направиш нещо хубаво за другите и изповядаш Исус, Исус ти намига. Той сочи към тебе. Исус споменава твоето име пред всички ангели. Има ли по-голяма награда за нас?!
Петър посочи към Исус, за да насочи хората към Исус. И когато ентусиазмът на изцеления привлече тълпата, Петър каза:
Деян. 3:12-16 „Израиляни, защо се чудите за този човек или защо се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя си Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Святия и Праведния, и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Начинателя на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате.“
Петър каза: „Всичко, което правя, го правя за Исус. Защо Петър искаше тълпата да гледа към Исус? Защото Исус имаше нещо, което Петър нямаше. Исус можеше да даде на хората прощение за греховете и освежителни времена от лицето на Господа (ст.19). Петър искаше те да получат този дар.
Някои християни си мислят, че ние сме някакъв клуб, в който идваме да си убиваме времето всяка неделя. Имаме си хубава програма, хубава макар и малка зала и така си ни е добре. Но това ли е целта на църквата? Не ни ли заповяда Исус малко преди да се възнесе, „И тъй, идете, правете ученици от всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал..? (Матей 28:19,20)
Исус иска ние да излезем от тези стени и да завладяваме територия за Него. Затова целта на нашата църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството.
Петър можеше да си каже, след първата ми проповед дойдоха 3000 човека в църква, това е предостатъчно. Няма нужда да казвам за Исус на други.
Не, той каза:
Деяния 3:17-19: „И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Помазаник ще пострада. Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“
Петър виждаше все още много хора, които не са се покаяли, затова се опита да ги убеди да се обърнат към Исус. Той разбираше, че основната му мисия е да води хора към Исус. Toй беше от тима на „Неудържимите“. Нищо не можеше да го спре. Даже арестуването им с Йоан от свещениците и садукеите, за което четем в следващата глава, не можа да ги спре.
Напротив, използваха случая, за да споделят благовестието и с тях. Заявиха им, че те са като зидари, които са пренебрегнали крайъгълния Камък Исус, а после заявиха, че:
Деяния 4:12: „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[a] човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Дори когато им забраниха да говорят, казаха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:19,20)
Безсилни, свещениците бяха принудени да ги пуснат и тяхната поява насърчи и мобилизира още повече църквата и те се помолиха Бог да им даде да говорят Словото с пълна дързост. Те бяха неудържими!
Да говорим с пълна дързост за Исус - това е нашата основна мисия. Защото Църква, която не евангелизира, е само на едно поколение от изчезване.
В началото ви попитах, Какво имаш ти? Петър каза, каквото имам, това ти давам. Какво имаме ние?
Ние имаме същия Дух, който Петър имаше. Имаме уникални дарби, които Бог може да използва. Имаме същото послание, което Петър имаше.
Една църква може да има много хубава сграда, може да има много имоти, но ако няма най-великото послание на света, няма нищо. Какво е посланието? Че Исус ни предлага възможност да изкупи живота ни и да ни даде бъдеще и надежда за вечността чрез жертвата си на кръста.
Ти може и да не можеш да се върнеш назад и да имаш едно ново начало, но можеш да започнеш оттук и да имаш един нов край.
Петър каза, покайте се и обърнете се... Трябва да признаем греха си и да вземем осъзнато решение да променим живота си за Бога. Ако не го направим, няма как да имаме ново начало.
Ако в църквата ни дойде някой, който иска да бъде част от църквата, посветен е да идва на църква, на библейски изучавания, на молитвени събрания, и изобщо на всички прояви, които организираме, но казва, че не вярва в Бог, защото е чел твърде много Дан Браун или е гледал твърде много Discovery, какво ще му кажеш?
Един християнин отговорил, ами като не е християнин, да ходи при себеподобните си – да се събира с хора в клубове по интереси.
Надявам се, не мислите така! Проблемът с това мислене е, че тези хора не си дават сметка за последното нещо, което ние християните имаме! Вече казахме, че имаме същия Дух като Петър, имаме уникални дарби, които Бог ни е дал да използваме, и същото послание, с което Петър проповядва. Но ние имаме още едно предимство. Знаете ли кое е то?
Това е нещото (показвам Библията). Това не е просто Библия. Това е Божието слово!
Евреи 4:12: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“
Има сила в тази книга. Божието слово има сила да променя хората. То промени апостолите и промени слушателите на Петър: „А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.“ (4:4).
Същото това Слово промени мен, променило е много от вас и продължава да променя хората. Аз съм виждал атеисти да стават християни. Когато Словото издири помислите и намеренията на сърцата на хората, те или се убеждават от нуждата си от Христос и стават християни, или си отиват, защото не могат да понасят да се проповядва повече.
Тази книга, която ти и аз имаме, притежава сила да трансформира животи. И точно защото вярваме в тази Книга, ние не се притесняваме, когато тук влезе атеист, хомосексуалист, проститутка, прелюбодеец или който и да е друг. Напротив, каним тези хора, за да им кажем, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос, покай се и ходи във вяра!
Амин!
..........................
БПЦ "Нов живот" Варна
27.05.2018 г.