Бог, властите и християните (Еклисиаст 8:2-12)

Увод

Случвало ли ви се е детето ви да се държи непокорно и невъзпитано на обществено място? Как постъпихте?

Докато пазарувала в супермаркета, една жена срещнала дядо с тригодишно внуче. Тя видяла, че човекът вече едва държи в ръцете си покупките, а детето крещи за бонбони пред рафта за бонбони, за бисквити на рафта с бисквити, иска сок, когато минават покрай соковете и всичко се повтаря във всяко кътче на магазина.

Междувременно възрастният човек вървял със спокойна крачка, като казвал с тих и уверен глас: „Спокойно, Цецо, няма да се бавим. Спокойно, момче.“
След поредния пристъп на детска истерия жената чува как той спокойно казва: „Няма проблеми, Цецо. След няколко минути ще излезем, дръж се.“

На касата малкият пакостник започнал да изхвърля неща от количката, а дядото отново рекъл с тих и уверен глас: „Цецо, Цецо, спокойно, приятел. Не се разстройвай. След пет минути сме вкъщи. Запази спокойствие.“

Много впечатлена, жената излязла навън, където човекът разтоварвал продуктите и настанявал детето в колата.

„Знаете ли, господине, не е моя работа, но вие се държахте страхотно в магазина. Не знам как го постигнахте. През цялото време запазихте хладнокръвие и без значение колко той викаше и хвърляше, вие спокойно продължихте да му казвате, че всичко ще е наред. Цецо е късметлия с такъв дядо.“

„Благодаря, госпожо. – отвърнал възрастният човек – но Цецо съм аз. Малкият немирник се казва Алекс.“

Не само децата имат проблеми с покорството. Възрастните днес също са подвластни на духа на непокорство, на преследването на личните права и свободи.
Хората вече не вярват на никого, няма уважение към властите. Обществото върви към фрагментация и анархия на всички нива – социално, политическо, гражданско, морално, икономическо, религиозно и в семейството.

Защо? Защото човешката природа по принцип се бунтува срещу всяка власт (Римляни 8:7). Хората мразят да им се казва какво да правят. И търсят вратички в закона. Хората са загрижени, че правата и свободите им се нарушават. Много по-малко са хората, които се интересуват какви са техните отговорности.

Какво обаче казва Библията за взаимоотношението на християните с властите? Днес ще разгледаме Еклисиаст 8:2-12, където цар Соломон говори за отношението, което хората трябва да имат към властите изобщо. Нека прочетем 8:2-5.

Покорство на властите

Еклисиаст 8:2-5: „Аз те съветвам да пазиш царската заповед най-вече заради клетвата ти пред Бога. Не бързай да излезеш от присъствието на царя; и не упорствай в злотворство; защото той ще направи каквото поиска, тъй като думата на царя има власт, кой може да му рече: Какво правиш? Който пази неговата заповед, няма да види зло; и сърцето на мъдрия знае време и присъда.“

Забележете, че Соломон съветва израилтяните да се покоряват не заради царя, а заради Този, когото е поставил царя. В древността хората е трябвало да се закълнат с клетва на вярност при възкачването на царя на престола.
Днес никой не иска от нас да се кълнем във вярност на правителството, но като граждани на България от нас се очаква да спазваме законите. Като служители във фирмата от нас се очаква да правим това, което шефът изисква от нас. От християните се очаква да се покланят, да служат и да дават на Бога, и да се покоряват на църковното ръководство.

Много често обаче ние даваме прибързани обещания, които ни е трудно да изпълним. Бог гледа на това като на нарушаване на клетва към Него, не към царя. Що за човек си личи от това как се отнасяш към обещанията, които даваш в брака, работата и църквата ти.

Ако прибързано си се оженил и вече не се чувстваш толкова мотивиран да пазиш брачната си клетва, трябва да знаеш, че ти нарушаваш клетвата си към Бога. Ако обещаеш, че ще служиш в църква с дарбите, които Бог ти е дал и за Негова слава, а след това не изпълниш думите си, ти си излъгал Бога.

Това не означава никога да не даваш обещания, но да внимаваш какви ангажименти поемаш и да съзнаваш, че дори най-малките от тях са ангажименти, поети към Бога.

Всяка власт е от Бога.

Днес живеем в република, а не монархия. Но тези принципи са валидни и за нас. Ние трябва да се подчиняваме на правителството, което Бог е поставил над нас. По същия начин трябва да се подчиняваме на всяка друга власт в живота ни – в семейството, в училище, университета и на работното място, в църквата.
Класическият пасаж за взаимоотношенията християни – власти е написан от ап.
Павел в Римляни 13 гл.

Римляни 13:1-2: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.”

Павел, както и Соломон казва, че ние трябва да се подчиняваме на властите, защото няма власт, която да не е от Бога. Бог създаде управлението, за да установи ред, да наказва злото и да насърчава правосъдието. Да осигурява обществения ред, спокойствие, мир и справедливост. Това стана веднага след потопа (Битие 9:6).

Как се подчиняваме на властите?

Римляни 13:7: „Отдавайте на всички (власти) дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.“
Ние се подчиняваме на властите, като плащаме данъци, като спазваме правилата и законите, като показваме уважение към представителите на властта.

Ако отхвърляме дадена власт, в крайна сметка ние отхвърляме Бога, защото Той е Онзи, който я е поставил над нас. А плодът на отхвърлянето на властта е осъждение.

Когато Апостол Павел пише Римляни 13:1-7, той беше под управление на Рим по време на царуването на Нерон, един от най-нечестивите римски императори. Въпреки това Павел признава легитимността на управлението.

Соломон посочва още една причина да се подчиняваме на властите:

Еклисиаст 8:5: „Който пази неговата заповед, няма да види зло.“

Виждаме този принцип да се изпълнява в много случаи в живота ни днес. Ако не караш колата с превишена скорост, няма нужда да помниш къде са поставени камери. Ако си плащаш данъците, няма защо да се тревожиш от проверки.

Ако си вършиш съвестно работата, няма нужда да се оглеждаш дали шефа те наблюдава. Не само ще бъдеш угоден на Бога, но ще избегнеш неприятности, а може и да те похвалят. Както казва ап. Павел, „Върши добро и ще бъдеш похвален от нея (властта)“ (Римляни 13:3б)

Трябва ли да се подчиняваме винаги?

Следователно, Бог иска ние да приемаме властите. Но възниква въпроса, трябва ли да се подчиняваме безпрекословно на всяка тяхна заповед? Трябваше ли германците да се подчиняват на антисемитските закони на национал-социалистите в Германия? Та нали тези закони доведоха до физическото изтребление на милиони хора!

Трябваше ли българското общество да приеме решенията на т.н. „народен съд“, който не беше нито народен, нито беше съд? Грях ли е съпротивата на горяните срещу колективизацията и отнемането на имущество от комунистическата власт в България?

Днес виждаме отново опити да се възроди тоталитаризма в България и на други места. Трябва ли да се подчиняваме на заповеди, които влизат в противоречие с Библията?

Отговорът е „не.“

Ние не трябва да се подчиняваме на заповеди, които противоречат на Писанията. Даниил не яде от жертваните на идоли ястия на Вавилонския цар (Даниил 1). Заедно със Седрах, Месах и Авденаго, не се поклониха на златния образ на Навуходоносор при звука на музиката (Даниил 3). По-късно Даниил не се подчини на заповедта на Дарий да не се моли на своя Бог, но три пъти дневно отправяше молитви към Бога на Израил (Даниил 6).

В Новия завет, апостолите бяха арестувани заради свидетелството им за Исус Христос. Но ангел от Господа отвори вратата на тъмницата и им заповяда да отидат в храма и да благовестват на хората. Когато първосвещеникът разбра какво се е случило и ги доведоха пред него, той отново ги сгълча, а те отговориха: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

Всяко управление се състои от хора, а хората са грешни. Често с времето властимащите стават корумпирани и злоупотребяват с властта, поверена им от Бога. Започват да приемат закони, които влизат в разрез с Библейските ценности и морал. В този момент те вече не представляват Бога.


Когато Израил завладяваше обещаната земя, Бог каза на израилтяните да прогонят живеещите в нея народи. Бог наистина бе назначил техните управници, но те до такава степен бяха развратили тези нации, че съжителстването на Израил с тях щеше да навреди на поклонението му на Бога. В милостта си Бог им даде възможност да се спасят, но тези, които не се възползваха от нея, бяха подложени на Божието осъждение.

Затова Проповедникът казва, че този, които злоупотребява с позицията си, „властва над човека за своя вреда“ (Еклисиаст 8:9). Той може да се опитва да спечели благоволението на народа с показна религиозност, като влиза да запали свещ и да се прекръсти в църква на християнски празници (8:10).

Той може да си мисли, че държи нещата в свои ръце и може да продължава безкрайно злите си дела:

Еклисиаст 8:11: „Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.

Сигурно така си е мислил и самозабравилият се румънски диктатор Чаушеску, който доведе до просешка тояга румънския народ. Каква беше съдбата му? На 22 декември 1989 г. разярената тълпа нахлу в сградата на ЦК. Макар и той и жена му временно да успяват да избягат, няколко дни по-късно са осъдени на смърт чрез разстрел.

Всяка власт е от Бога, затова ние трябва да си плащаме данъците и да я зачитаме  и да спазваме закона. Но когато дадена власт върши неща противни на Словото, няма как да ѝ се покоряваме, защото това би означавало да извършим грях срещу Бога.

Петата от Десетте Божи заповеди казва „Почитай баща си и майка си.“ Веднага след това, шестата гласи: „Не убивай“ (Изход 20:12,13). Нашите родители са властите над нас и ние трябва да им се покоряваме. Но какво да направим, ако родителите ни кажат да убием някого? Трябва ли да се покорим? Разбира се, че не. Покорството на родителите е правилно само ако е в съгласие с другите заповеди в Писанието. По същия начин покоряването на правителството е правилно, когато е в съгласие с Писанието.

Накрая, как християните трябва да се отнасят към управляващите, които приемат закони, противни на Словото? Щом не можем да се покоряваме, следва че трябва да предприемем някаква форма на съпротива. Но как трябва да изглежда тази съпротива?

Форми на съпротива

Някои хора не се свенят да обиждат властимащите дори по медиите и така „печелят“ наказание за съдния ден. (2 Петър 2:9,10). Такива мъдрият цар Соломон предупреди с думите:

„Да не прокълнеш царя даже в мисълта си, да не прокълнеш богатия в спалнята си, защото небесна птица ще отнесе думите ти и крилатото ще извести реченото от тебе.“ (Еклисиаст 10:20).

Тогава какви форми може да приеме нашата съпротива?

Като християни можем да се молим Бог да изпрати своята армия от ангели да воюва срещу силите на нечестието, владеещи властовите институции – местна и централна изпълнителна власт, съдилища, парламент и медии. «Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.» (Послание към Ефесяните, гл. 6, ст. 12)

Апостол Павел ни насърчава да се молим и за управниците (1 Тимотей, 2:2). Въпреки своите грешки, те все още имат шанс за покаяние и промяна. Целта на християнската съпротива трябва да бъде не унищожението на човека, а неговото възстановяване и новорождение!

Но понякога само молитва не е достатъчна. Нужно е да излезем на площада и да издигнем глас срещу тази неправда и нечестие. Само преди няколко седмици стотици християни излязоха на протест срещу т.н. Истанбулска конвенция, която под прикритието на борба срещу насилието над жените, се опитва да облече в законова форма джендър идеологията. Проектозаконът бе оттеглен временно, но е нужна продължителна съпротива.

През 1986 г. във Филипините, след 20 години на управление, падна кървавият режим на диктатора Маркос. Но малцина знаят, че зад тази победа стои повече от година на обучение в съпротива чрез ненасилие в католическата и протестантските църкви. Обучени са половин милион наблюдатели, които гарантират честното провеждане на изборите. След като накрая Маркос изпраща танкове срещу тях, много лягат пред танковете. Армията застава на страната на народа. Маркос избягва зад граница.

Нашият път е съпротива чрез ненасилие, креативност и изненадващи ходове. Всяка форма на насилие би ни принизила до методите на действие на тези, срещу които протестираме. Запазвайки достойнството на опонентите си, ние показваме, че почитаме Бога и ще бъдем благословени:

Еклисиаст 8:12: «Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.»

Пример за съпротива чрез ненасилие виждаме в евангелието. Господ Иисус Христос не дойде, за да смени несправедливата Римска политическа система с друга чрез кървава революция. Той не дойде, за да стане цар или министър-председател. Той дойде, за да призове за революция в ума и сърцето.

2 Коринтяни 5:17,18: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас служението на примирението“

Матей 5:43-45: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата...“

Това си е революция в ума и сърцето!

Неговите ученици разпространиха новината за тази нежна революция на Божията любов. Чрез християнската Реформация първо Европа, а по-късно и целият свят бяха променени до неузнаваемост. Само когато нашето упование и вяра са в Бога, а не в държавата, партиите или хора с месиански комплекси, ние можем да построим едно по-добро и справедливо общество.

Заключение

Повярвал ли си в Него? Покорил ли си се на Неговата власт? 

Александър Макларън казва: «Неверието се корени в непокорството и с времето ражда по-голямо неверие. Вярата е доброволно покорство под властта на Исус. Причина за неверието е в упорството на човешката воля и гордостта на независимостта, която казва, «кой е Господ над нас? Защо да ставаме зависими от Исус Христос?»»

Неверието води до непокорство, но вярата ражда покорство. Днес имаш възможност да вземеш решение, което да промени живота ти. Правилното отношение към всички власти зависи преди всичко от правилното отношение към Върховния Цар, Исус Христос. Готов ли се да Му се поклониш като на Твой Господар и Цар?

Нека да се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

25.03.2018, Богоявление

Плувай срещу течението - осмели се да си различен

Можете ли да плувате?

Когато се учех да плувам като малък, много обичах дните с по-голямо вълнение. Забелязах, че ако скоча и яхна гребена на вълната, идваща от вътрешността на морето, преминавам много по-лесно и по-бързо няколко метра. Просто трябваше да се отпусна върху нея и тя ме носеше напред.

Така е и в живота. Повечето хора обичат да плуват по течението. Отпускат се и вълната ги носи напред. Така е било и по времето на написването на 1 Петрово. Но Пътеводителят на християнския стопаджия ни учи, че много често за Христовите последователи не е здравословно да се оставят на течението на преобладаващата култура. Ние трябва да се научим да плуваме срещу течението, ако искаме да живеем по Божията воля, да се ползваме от Неговата сила и да прославяме Бог в живота си. Да се осмелим да бъдем различни

Прочит 1 Пет. 4:1-11.

Защо повечето хора предпочитат да плуват по течението? Много просто – защото изисква по-малко усилия! По-лесно е да се отдадеш на греха, отколкото да му се съпротивляваш.

В пасажа, който прочетохме, се казва, че да плуваш по течението означава „да живееш „в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.” Такива са били повечето хора. Но Петър казва, че всички ние сме били такива: „доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците...” (4:3). Как е възможно това?

Като невярващ си мислех, че съм добър човек, че никому не правя нищо лошо и макар и да върша глупости от време на време (човещинка!), това не ме прави лош човек, камо ли грешник.

Когато повярвах, ми се отвориха очите за всички грехове, които съм вършил, волно или неволно: кражби, ревнования, препиране, винопийство, гняв, хулене, пожелаване, идолопоклонство. Аз бях идолопоклонник.

Както казва Мартин Лутер, „Към каквото прилепва сърцето ти, това е твоят Бог, твоят функционален спасител.”

Но как тогава сме призовани ние, християните, да живеем?

Бог ни призовава подобно на Христос, който пострада по плът, да се откъснем от греха и „да не живеем по човешки страсти, а по Божията воля” (4:1,2).

Петър ни казва: понеже вече сте Христови и понеже Христос пострада по плът, за да ви придобие, внимавайте как живеете. Не правете компромис с вярата си, нямайте нищо общо с греховните практики на вашите сънародници, даже да пострадате за вярата си. С цена сте купени, затова бъдете верни на вашия Спасител и живейте по Божията воля. Осмелете се да бъдете различни. Научете се да плувате срещу течението. Само така ще стигнете до небето.

Повечето предпочитат да вървят по утъпкани пътеки. Да се слеят с тълпата. Да се оставят на течението на греховната чалгаджийска култура, в която живеем. Но така лесно стигат до нихилизъм и отчаяние, а някои решават да сложат край на живота си. Тогава се питаме, какво му стана на този човек, та той беше напълно ‘нормален’!

Преди година и половина собственикът на кюстендилската дискотека “Планета Пайнер” Цветелин Иванов - Цеци се е обесил заради несподелена любов с фолк певица. Няколко дни преди да вземе фаталното решение, Цеци бил напълно отчаян, защото певицата не откликвала на чувствата му. Много хора сигурно са се питали: Защо го е направил? Та той има жена и всичко, което може да си пожелае... За повечето хора постъпката му беше нелогична. Но за мен това беше повече от логичен завършек на неговия земен живот. Той просто е приложил на практика своите разбирания за живота. Като дете на най-богатия човек в Кюстендил, той израства в лукс и разкош, но нищо не можело да донесе удовлетворение на презадоволения юноша. Така той израства като атеист, идолопоклонник и нихилист. Вярвал е, че няма Бог, че животът няма смисъл и цел. Затова е търсел утеха в алкохола и жените. Всъщност, това е третият му опит за самоубийство. Малко преди това Иванов пробвал да сложи край на живота си в управляваната от него дискотека след употреба на голямо количество алкохол. Тогава той се прострелял в главата, но като по чудо оцелял.

„Доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.. Относно които неща те и се чудят, и ви хулят, загдето не тичате с тях в същата крайност на разврата...” (4:3,4).

Повечето ‘нормални’ хора си позволяват да вършат някои от тези неща, защото културата им казва, че те са невинни забавления. Никому нищо няма да навреди. И сами не усещат как стъпка по стъпка стигат до „крайност в разврата”.

Когато разгледаме какви клипове хората качват от личния си живот в интернет, можем да видим и достойни за подражание неща. Но много от хората са горди именно с крайността на разврата, в който са затънали (ст.4).

Загубването на духовни ориентири поради непознаване на Пътеводителя е тотално. Дотолкова, че когато повярва тийнейджър или младеж, родителите му са силно притеснени. Защо? Защото той не иска да ходи на дискотека, не прекарва повече времето си в пиянски запои с компанията си, не живее в сексуален грях, загубва интерес към предишните си страсти (коли, тв, музика) и голяма част от времето си прекарва в четене на Словото и в молитва.

Невярващите ‘се чудят’ защо не тичаме с тях в същата крайност на разврата. Те са слепи за радостта на вярата в Христос и живеят за удоволствията. Но краят е наближил, казва Петър. Как ни съветва Пътеводителят да живеем в тази ситуация? Той ни назидава да живеем ‘разумно и трезвено’ и ‘да се предаваме на молитва’ (ст.7). Да се осмелим да сме различни.

Това няма да е лесно, ще преминаваме през много изпитания, но само така ще стигнем до небето. „Като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.” (4:6)

Много хора си мислят, че могат да си живеят както си искат, а ако има Бог, някакси ще успеят, с лъжа, подкупи и измама, да се промъкнат в рая. Петър казва, че „те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите.” (ст.5) Солженицин казва: „Винаги плащаме скъпо за това, че преследваме евтини неща.”

Затова ние трябва да се осмелим да сме различни, дори това да не ни носи успех, защото един ден ще отговаряме пред Царя.

Един император в Далечния изток остарял и решил да избере свой наследник. Повикал всички младежи в царството и им казал: „Дойде време да предам короната на следващия император. Решил съм да избера един от вас.” Всички младежи били шокирани, но императорът продължил: „Ще дам на всеки от вас едно семе. Това е много специално семе. Искам да си отидете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да дойдете тук след една година с това, което сте отгледали от това семе. Тогава ще разгледам растенията и ще реша кой да е следващият император.

Едно момче на име Лин също бил там и като другите взел едно семе. Отишъл вкъщи и развълнувано разказал на майка си какво му се е случило. Тя му помогнала да намери гърне и пръст, и той посадил семенцето и го поливал внимателно. Всеки ден той го поливал и го наблюдавал дали е покарало, но нищо не се показвало. След третата седмица някои от другите младежи започнали да говорят за семената, които отглеждали и които били покарали. Лин се връщал, проверявал семето, но там нямало нищо.

Минали три, четири, пет седмици и все още нямало нищо.

Лин се чувствал като най-големият неудачник. След шест месеца все още в неговата саксия нямало нищо. Той знаел, че е убил семето. Всеки друг отглеждал дървета и растения, а той нищо. Не казвал нищо на приятелите си, само чакал неговото семе да покара.

След една година всички младежи донесли растенията си при императора за проверка. Лин казал на майка си, че няма да занесе празна саксия в двореца, но тя го насърчила да отиде и да занесе саксията си, и да бъде искрен относно случилото се. Линг не искал и да чуе, но знаел, че майка му е права. Взел празната саксия и отишъл в двореца.

Когато пристигнал, бил удивен от разнообразните растения, донесени от другите младежи. Те били прекрасни, с най-разнообразни форми и размери. Лин сложил празната си саксия на пода и много от другите младежи му се изсмели. Няколко му казали, че съжаляват: „Е, поне опита.”

Когато императорът пристигнал, той огледал залата и поздравил всички. Лин се опитвал да се скрие отзад. „Леле, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали”, казал императора. „Днес един от вас ще бъде избран за следващия император!”

Внезапно императорът забелязал Лин отзад с празната саксия. Заповядал на стражата да го доведе отпред. Лин бил ужасен, „Императорът знае, че съм се провалил! Може би ще нареди да ме убият!”

Когато Лин излязал отпред, императорът го попитал как се казва. „Казвам се Лин”, отговорил той. Всички момчета се изсмяли и започнали да подхвърлят шеги по негов адрес. Императорът помолим всички да запазят тишина. Той погледнал Лин и след това обявил: „Вижте своя нов император! Той се казва Лин!” Лин не можел да повярва. Та той не успял да израсти дори едно семе. Как щял да се справи като император?

Тогава императорът казал: «Преди година дадох на всеки от вас едно семе. Казах ви да го занесете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да го донесете обратно днес. Но аз дадох на всички сварени семена, които не израстват. Всички вие, с изключение на Лин, донесохте дървета, растения и цветя. Когато сте видели, че семето не расте, вие сте го заменили с друго. Лин единствен е имал смелостта и доблестта да донесе саксия с моето семе в нея. Затова той е единственият, който ще бъде новият император.»

Един ден ще отговаряме пред нашия Цар, който съди живите и мъртвите. Ако искаме да живеем в Бога с Духа, ние трябва да се научим да плуваме срещу течението – да имаме смелостта да казваме истината и да вършим Неговата воля, дори това да ни носи пасиви.

Всеки християнин е бил грешник, живеещ за егото и удоволствията на греха и света. Но подобно на гъсеницата, Бог извършва чудесно дело в християните. Пълзящата гъсеница (ларва) не може да изпитва радостта от летенето на пеперудата. По същия начин един плътски човек не може да се удоволства в Божиите неща без да е новороден. Той живее в робство на егото, света и изкушенията на дявола. Животът му е белязан от непокорство на Божието слово. Някои дори идват на църква, стремейки се към социални контакти, но избягват всичко, което би ги довело до истинска святост и интимни взаимоотношения с Бога. Но самото посещение на църква няма да обнови сърцето ти. Ти трябва да позволиш на Бог да отнеме твоето каменно сърце и да ти даде ново сърце. Бог иска да вложи Святият си Дух в теб и да те накара да следваш неговите заповеди и да спазваш неговия закон (Езек. 36:26,27).

Новородените християни обичат Бога и за тях служението на Бога е радост. Те имат свободата да кажат не на егоизма и греха, предават се на молитва и живеят разумен живот.

Човек става ново създание като приеме Исус Христос за личен Спасител и Господ. Божият суверинитет определя дали една гъсеница ще стане пеперуда. По същия начин Бог те призовава да се предадеш на Неговата воля, което означава да се покаеш и да бъдеш спасен. Не всяка гъсеница става пеперуда; не всеки човек ще стане християнин. Но ти можеш да си като пеперудата, която казва за гъсеницата: „Такъв бях аз, но сега съм променен.”

И след като Бог ни промени, той иска ние да се осмелим да сме различни - да имаме любов към другите, и да служим с дарбата, която имаме, за да сме ‘добри настойници на многообразната Божия благодат.” (8-10)

Всеки има дарба, с която да служи на другите. Един ден двама християни разнасяли хляб в квартал с бедни. Дошли до апартамент, от който долитали викове, но решили да почукат и влязат. Един мъж отворил вратата и ги попитал какво искат. Единият от тях казал: „Не искаме нищо. Само се чудехме дали знаете някой, който има нужда от няколко самуна хляб.”

„Защо го правите?”, попитал мъжът. „За да покажем на хората, че Бог ги обича.” „Какво каза?”, възбудено попитал мъжът? „Просто раздаваме хляб, за да кажем на хората, че Бог ги обича.” Мъжът ги погледнал и казал: „Не мога да повярвам. Току-що вчера погребахме нашия син, беше на 3 седмици, а сега вие стоите на вратата ни.”

Посетителите предложили да се молят за тях и семейството приело предложението им. Когато си тръгнали и вратата се затворила зад тях, те чули мъжът да казва на жена си: „Виждаш ли, скъпа? Казах ти, че Бог го е грижа. Мислехме, че Той не ни забелязва, но той изпрати тези хора тук, за да разберем това.”

Готов ли си да служиш на другите? Отвори очите и ушите си за нуждите на другите. 1 Пет. 4:10: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.”

Освен да сме добри настойници на Божията благодат и да използваме нашите дарби, Бог иска Неговата любов да се проявява и в нашето гостоприемство. Защо ли? Защото днес много малко хора практикуват тази дарба и това прави впечатление. Това е невероятен израз на плуване срещу течението!

На 28 юни 2005 г. 4 военноморски командоси отиват на мисия в Афганистан в търсене на терорист на Ал Кайда, който се крие в талибанска крепост. По време на битка трима от тях са обити, а четвъртият, Маркъс Лутръл е засегнат от взривена граната и хвърлен на скала. Сериозно ранен, той се бие четири дни и отблъска нападенията на 6-тима терористи на Ал Кайда, изпратени да го довършат. След това лази 11 км. през планините, преди да стигне до племето Паштун, което рискува всичко, за да го защити от обграждащите го талибански убийци. Те отвели Лутръл в селото, където властвал закона на гостоприемството. Лутръл казва: „Те бяха решени да ме защитават от талибаните дори с риск да бъдат всички избити.”

Същият закон на гостоприемството е в сила в целия Близък изток. Той е, който кара Лот да покани двамата ангели у дома, за да не бъдат изнасилени от жителите на Содом. Дори и да не приемаме предложението на Лот да даде в замяна дъщерите си на хората, смисълът тук е, че законът за гостоприемството е бил толкова силен, че е надхвърлял и любовта към семейството.

В заключение, Пътеводителят на християнския стопаджия ни съветва в тази глава да не се съобразяваме с културата, в която живеем, но да плуваме срещу течението. И той ни казва, че можем да го направим, когато отхвърлим човешките страсти, като се новородим и живеем по Божията воля, предаваме се на молитва, като служим на другите използвайки дарбите си.

Но някой ще каже: лесно е да се каже, но какво да правим, когато това води само до страдания в живота ни?

Родителите на момиченце му обещали да го качат до хълма, където брат му играел. Но когато стигнало до стръмния неравен път нагоре, то се дръпнало назад: „Ама тука не е равно... Има много дупки и камъни!”, извикало то.

„Да”, казал по-опитния й брат, „но как иначе ще можем да се изкачим до върха, ако ги нямаше?”

Искаш ли да се изкачиш на върха? Тогава тръгни по камъните. Плувай срещу течението! Осмели се да си различен!

Нека се помолим.

БПЦ «Нов живот», 8 март 2015 г. 

Защо участвам в протестите

От месец участвам активно в протестите във Варна. Преди няколко дни позната ме попита дали смятам, че е редно да протестираме. Ето какво й отговорих в общи линии:

Всяка власт е от Бога (Послание към Римляните, гл. 13, ст. 1). Тя е призована да служи на народа си, като осигурява обществения ред, спокойствие, мир и справедливост. Когато обаче дадена власт въстане против Бога и злоупотреби със своите правомощия, тя не може вече да претендира да е представител на Бога на земята.  

Следователно, върховен дълг на всеки християнин и патриот е да участва в законни форми на гражданско неподчинение срещу такава една власт. Днес сме свидетели на такова управление. Днес България се управлява от поставени лица на престъпни олигархически структури, демонстриращи арогантно безбожие, управленска безпомощност и фрапираща аморалност.

Това правителство е трагедия за България. То работи не в интерес и служба на българските граждани, а е заложник на енергийната мафия и своите егоистични интереси. Всеки ден на власт на шайката на Доган и Станишев означава нови престъпления за милиони лева.

Тези престъпници обаче не са сами. Зад тях стоят демонични сили на нечестието, които управляват тях самите. Кукловодите и куклите са не само палачи, те са и жертви. Затова нашата борба не трябва да е срещу хората, поддали се на изкушението да злоупотребят с властта.

Какво можем да направим ние – обикновените граждани? Като християни можем да се молим Бог да изпрати своята армия от ангели да воюва срещу силите на нечестието, владеещи властовите институции – местна и централна изпълнителна власт, съдилища, парламент и медии. «Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.» (Послание към Ефесяните, гл. 6, ст. 12)

Апостол Павел ни насърчава и да се молим за управниците (Първо послание към Тимотей, гл. 2, ст. 2). С всеки ден те намаляват все повече шанса да си отидат достойно от това управление. Но все още има шанс за покаяние. Истинското покаяние означава да си подадат оставката. Така ще съхранят поне част от човешкото си достойнство.

Но само молитва не е достатъчна. Нужно е да излезем на площада и да издигнем глас срещу тази неправда и нечестие. Нашият път е съпротива чрез ненасилие, креативност и изненадващи ходове. Всяка форма на насилие би ни принизила до методите на действие на това правителство. Това не трябва да допускаме да се случи.

Пример за съпротива чрез ненасилие виждаме в евангелието. Господ Иисус Христос не дойде, за да смени несправедливата Римска политическа система с друга чрез кървава революция. Той не дойде, за да стане цар или министър-председател. Той дойде, за да призове за революция в ума и сърцето.

Неговите ученици разпространиха новината за тази нежна революция на Божията любов. Първо Европа, а по-късно и целият свят бяха променени до неузнаваемост. Само когато нашето упование и вяра са в Бога, а не в държавата, партиите или хора с месиански комплекси, ние можем да построим едно по-добро и справедливо общество.

Затова участието в протестите за ОСТАВКА на правителството е въпрос на дълг и чест за мен. 

А за теб?

НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ

НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ -
прекрасен филм на Ваня Манолова за един съвременен български светия, Григор Симов.

Какво означава ‘да обърнем другата буза’ (Мат. 5:39)

Днес се зачетох в главата „Third Way” в The Powers That Be на Уолтър Уинк. Авторът дава интересно тълкувание на Мат. 5:39:

‘Аз пък ви казвам: не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.’

Първо, думата ‘противете’ на гр. е антистенай, което е гр. военен термин със значение ‘противостоя със сила, опълчвам се срещу’. Оказва се, че за неправилния превод ‘съпротивявам се’ в повечето Библии е виновен крал Джеймс, който се е опасявал от революция срещу него самия в случай, че остави превода както си е. За да избегне това опасно поучение, което всъщност не насърчава пасивното несъпротивление, а напротив – съпротивата, макар и без използване на сила, той накарал преводачите да променят правилния превод на Женевската Библия. Така в King James Bible, както и в повечето Библии днес все още преводът е грешен. Излиза, че Исус ни заповядва изобщо да не се съпротивляваме и по този начин санкционира монархическия абсолютизъм.

Цитирам дословно Уинк: ‘Исус не ни казва да се покоряваме на злото, а да отказваме да му се съпротивляваме с неговите средства. Не бива да оставяме противника ни да диктува методите на нашата съпротива. Исус ни кара да намерим трети начин, отвъд пасивността и насилието, начин, който едновременно показва твърдост, но и ненасилие. Правилният превод е този в The Scholars Version: „Не отговаряй с насилие на този, който е зъл”.’

Второ, когато Исус казва, ‘ако някой те удари по дясната буза, обърни другата’, няма предвид удар с цел да се причини болка, а унижение. Защо? Защото ако удряш някого с дясната ръка по дясната буза, това е с опакото на ръката (изключено е Исус да има предвид лявата ръка, тъй като в Израел, както и в много източни култури днес, с лявата ръка са се докосвали само нечисти неща). С обратната страна са се удряли нискостоящи – робовладелци – робите, съпруг – съпругата, родители – децата, римляни – евреи. Евреите бяха свикнали да бъдат унижавани. Той им казва да отказват да приемат този вид отношение. 'Ако те ударят с опакото на ръката, обърни другата буза’ Като обърне бузата, слугата прави невъзможно за господаря да използва отново опакото на ръката си – неговият нос е на пътя на ръката.

Лявата буза сега е прекрасна цел за десния юмрук, но така се бият само равни с равни, а това е последното нещо, което господарят иска да направи. Този акт на предизвикване прави господаря неспособен да наложи своята доминираща позиция във взаимоотношенията си със слугата. Може да заповяда слугата да бъде бит, но не и да го сплаши. Следователно, като обръща бузата си, ‘низкостоящият’ казва: „Аз съм човек точно като теб. Отказвам да ме унижаваш. Аз съм ти равен, защото съм Божие дете. Това няма да мине повече’. Подобно предизвикателство няма за цел да избегне проблема. Когато много хора започнат да се държат по този начин (а Исус се беше обърнал към множеството), това може да доведе до социална революция.

Ганди е казал: „Първият принцип на ненасилственото поведение е несътрудничество с всичко унизително’.

Колко различна е тази интерпретация от обичайното гледище, че този пасаж поучава да обръщаме бузата, за да може нашият мъчител да ни удари отново!