Днес се зачетох в главата „Third Way” в The Powers That Be на Уолтър Уинк. Авторът дава интересно тълкувание на Мат. 5:39:
‘Аз пък ви казвам: не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.’
Първо, думата ‘противете’ на гр. е антистенай, което е гр. военен термин със значение ‘противостоя със сила, опълчвам се срещу’. Оказва се, че за неправилния превод ‘съпротивявам се’ в повечето Библии е виновен крал Джеймс, който се е опасявал от революция срещу него самия в случай, че остави превода както си е. За да избегне това опасно поучение, което всъщност не насърчава пасивното несъпротивление, а напротив – съпротивата, макар и без използване на сила, той накарал преводачите да променят правилния превод на Женевската Библия. Така в King James Bible, както и в повечето Библии днес все още преводът е грешен. Излиза, че Исус ни заповядва изобщо да не се съпротивляваме и по този начин санкционира монархическия абсолютизъм.
Цитирам дословно Уинк: ‘Исус не ни казва да се покоряваме на злото, а да отказваме да му се съпротивляваме с неговите средства. Не бива да оставяме противника ни да диктува методите на нашата съпротива. Исус ни кара да намерим трети начин, отвъд пасивността и насилието, начин, който едновременно показва твърдост, но и ненасилие. Правилният превод е този в The Scholars Version: „Не отговаряй с насилие на този, който е зъл”.’
Второ, когато Исус казва, ‘ако някой те удари по дясната буза, обърни другата’, няма предвид удар с цел да се причини болка, а унижение. Защо? Защото ако удряш някого с дясната ръка по дясната буза, това е с опакото на ръката (изключено е Исус да има предвид лявата ръка, тъй като в Израел, както и в много източни култури днес, с лявата ръка са се докосвали само нечисти неща). С обратната страна са се удряли нискостоящи – робовладелци – робите, съпруг – съпругата, родители – децата, римляни – евреи. Евреите бяха свикнали да бъдат унижавани. Той им казва да отказват да приемат този вид отношение. 'Ако те ударят с опакото на ръката, обърни другата буза’ Като обърне бузата, слугата прави невъзможно за господаря да използва отново опакото на ръката си – неговият нос е на пътя на ръката.
Лявата буза сега е прекрасна цел за десния юмрук, но така се бият само равни с равни, а това е последното нещо, което господарят иска да направи. Този акт на предизвикване прави господаря неспособен да наложи своята доминираща позиция във взаимоотношенията си със слугата. Може да заповяда слугата да бъде бит, но не и да го сплаши. Следователно, като обръща бузата си, ‘низкостоящият’ казва: „Аз съм човек точно като теб. Отказвам да ме унижаваш. Аз съм ти равен, защото съм Божие дете. Това няма да мине повече’. Подобно предизвикателство няма за цел да избегне проблема. Когато много хора започнат да се държат по този начин (а Исус се беше обърнал към множеството), това може да доведе до социална революция.
Ганди е казал: „Първият принцип на ненасилственото поведение е несътрудничество с всичко унизително’.
Колко различна е тази интерпретация от обичайното гледище, че този пасаж поучава да обръщаме бузата, за да може нашият мъчител да ни удари отново!
